Решение № 206 от 17.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2371/2024 г.

Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485 твърди, че е Обществен доставчик на природен газ, в което качество е сключил с ответника „МЕЛБОН“ АД Договор № 322 - 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължение на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на Договора. Поддържа, че съобразно т. 4.1 от договора страните са одобрили Годишна програма относно договорените за доставка количества природен газ през 2022 година, в т.ч. общо за годината, по тримесечия и по месеци за всеки пункт; брой на дните във всеки месец, в които Клиентът ще приема доставения газ, пункт/ове за предаване-приемане, дневното договорено количество за всеки пункт на предаване-приемане, като доставчикът няма задължение да доставя газ над ДДК. В тази връзка сочи, че клиентът възлага на доставчика да заяви на оператора непрекъсваем капацитетен продукт за всеки ден в рамките на годишния период, без прекъсване. Сочи, че страните са се съгласили, когато разликата между ДДК /дневно договорено количество/ и приетото от клиента, надвишаващо или помалко количество газ, съответно – над/под 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, се извършва корекция на ДДК и клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието (т. 7.3./съответно – т. 7.4), като неустойката по т.7.3. се изчислява на база на т.нар. Месечен акт /с информация за договорено и реално количество доставен газ/ и се заплаща от Клиента по реда и условията на т.12.15 и 12.16 (7.6.), а тази по т. 7.4 - се заплаща по УДП на база Месечен Акт, като заплащането му се извършва в сроковете по т.12.15.6., т.12.15.7, т.12.16.3. и т.12.16.5. от Договора.(т.7.7.). На трето място, твърди и да е уговорена неустойка за забава за заплащане на сумите по т. 7.4 от договора, в размер на законната лихва за всеки просрочен ден /т. 7.8/. Сочи, че за месеците 06.2022 година, м.09.2022 година, м. 11.2022 година е доставено количество газ, надвишаващо договореното, като това за м. 06. и м. 11 е заплатено частично. За месеците 10.2022 година и 11.2022 година твърди клиентът да е приел по-малко количество газ от заявеното. Поддържа, че на ответника е доставен газ на съответните пунктове за приемо – предаване /ППП/, при отчетено по уговорения начин и средства за измерване количество, като твърди и да са спазени правилата за определяне количеството доставен газ на ППП, на който се доставя на повече от един клиент. /чл. 10 от договора – Подписан Протокол за разпределение/съответно – служебно разпределяне на количествата при условията на т. 10.6- 10.8 от договора/, като разпределението по чл. 10.8. от договора е извършено между всички клиенти на линията /пункта/. В конкретния случай сочи, че служебно разпределяне е извършено за м. септември 2022 година на ППП Перник на основа потвърдените от оператора Булгартрансгаз количества и пропорционално на договорените с клиентите количества за всеки от дните на месеца, като по направено възражение от клиентите, на пункта е извършена проверка, която е констатирала грешки, но в границите на допустимия стандарт, поради това и клиентите дължали и цената за извършената проверка. На следващо място сочи, че ответникът не е оспорвал месечните актове, относими за процесните месеци на доставка, както и е заявил, че цялото доставено количество газ ще бъде използвано за стопански цели с оглед изискванията на ЗАДС. Сочи и че въз основа на изчислените количества газ е определена дължимата цена, като последната е съобразена с утвърдените от КЕВР цени по решения за съответния месец и е начислена уговорената премия, както и са съобразени заявените дневни капацитетни продукти от страна на ответника за съответните периоди. Твърди, че за м. 06, 09, 11.2022 година, поради липса на подадени заявки, са начислени количества за съответни дни при превишен капацитет по чл. 11.2 от договора, а за останалите дни от периода – доставчикът е потвърждавал заявките на ответника. Сочи, че разходите за достъп за капацитетни продукти, за превишен капацитет, както и такса неутралност и пренос, които се определят по Тарифи на оператора и Решение на КЕВР за съответния месец – са за сметка също на клиента. Сочи, че същите са определени при спазване нормативните изисквания в периода. Сочи, че за дължимите от ответника суми по договора са издадени фактури и кредитни/дебитни известия, които не са заплатени в цялост, въпреки че са получени от ответника и въпреки опитите за доброволно уреждане на спора. В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че в процесния период м.09.2022 година, съобразно договорените условия, ищецът служебно е разпределил потвърдените от оператора в съответния пункт пропорционално на договорените количества газ за всеки от дните на месеца на всеки клиент, въз основа на което на ответника е издадено дебитно известие на стойност 31 283,97 лева с ДДС. Освен за доставката, ищецът твърди, че ответникът има и непогасени задължения по т.7.3. и т.7.4 от договора и за извършване на извънредна метеорологична проверка. Поддържа, че ответникът не е погасявал в срок своите задължения /на падежа по съответната фактура, поради което останали незаплатени са били и начислените неустойки за забавено плащане/. Намира за неоснователни възраженията за нищожност на клаузата по т.10.8. от договора, на всички посочени основания, тъй като ответникът не е потребител по смисъла на чл. 183 ЗЗД, тъй като ищецът не е единствен доставчик на газ в региона и поради принципа на свобода на договаряне, както и поради това, че не е адресат на нормата на чл. 190, т. 4 ЗЕ, а разпределението на газопреносния пункт е извършено пропорционално на заявките. На следващо място, настоява, че поради установена грешка в средствата за измерване, съобразно уговореното, разходите по проверката са дължими от всички клиенти на пункта, сред които и Мелбон АД. Сочи, че когато са извършвани частични плащания по дадени фактури, ги е отнасял в поредност разноски, неустойки и главница, както е установено и в чл. 12.12. от договора и уточнява как е сторено това по всеки от счетоводните документи. Претендира разноски и законна лихва от датата на исковата молба. Ответникът оспорва исковете и твърденията на ищеца изцяло. Сочи, че е бил изряден платец, като оспорва и да не е заплатил в срок само начислени на основание чл. 10.8 от договора суми от преразпределяния на газова енергия, след отказ да бъде заплатена от некоректни клиенти на ищеца. Сочи посочената клауза да е нищожна поради противоречие с чл. 183 ЗЗД, чл. 173, ал. 1 и ал. 2 и чл. 190, т. 4 ЗЕ и Приложение № 1 към Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и липса на потребление, надвишаващо дневното договорено количество, както и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва процесните фактури да касаят реално потребено от Мелбон АД количество газ, а сочи същите да се отнасят до потребление на трети лица, присъединени към същия пункт. В тази връзка поддържа, че по отношение на ответника няма установени различия между заявено и потребено количество, което е мотивирало ответника да подпише приемо-предавателните протоколи по чл. 10, въз основа на които е преразпределено количеството газ. Сочи, обаче, че в крайна сметка на ответника е начислено потребено от друг потребител количество газ или са покрити загуби по мрежата, които оспорва да са му начислени основателно. Счита, че начисляването на енергията, потребена от неподписали приемопредавателните протоколи клиенти противоречи на закона и не е договорено от страните или пък нормативно установено, а преразпределянето не следва да бъде понесено само от неоспорилите протокола клиенти /най-често коректни/. Поради изложеното намира да липсва основание за издаване на фактурите, а съответно и начисляване на съответните такси за достъп, пренос, превишен капацитет и др. лихви и неустойки. Оспорва и дължимостта на вземането по фактура 316/06.10.2022 година, тъй като основанието на което е начислено вземане от ответника всъщност касае законово задължение на ищеца. Оспорва и направените от ищеца прихващания със спорни между страните вземания. В допълнителния отговор поддържа, че ответникът няма отношение към погрешно заявен от ищеца в завишени количества газ, които не са регистрирани по съответния ред и не се установява претърпяна вреда от това. Сочи и че преизчисленият природен газ не представлява и обичайна загуба по мрежата, тъй като по отношение на ответника те се равняват на реалното и в някои дни и в повече от реалното потребление на дружеството, като се е достигало до двойно начисляване. Допълва, че липсват надлежно приети по реда на чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ Правила от КЕВР, регулиращи качество и количество на доставките и начина на измерване, а цитираните от ищеца – не регулират доставката на природен газ от ищеца – обществен доставчик. Претендира разноски. Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 92 ЗЗД от „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК 175203485 срещу „Мелбон“ АД, ЕИК 130011993 за сумите, както следва: сумата от 32 671,94 лв., представляваща общо дължима главница по Договор № 322- 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена - за превишен капацитет, пренос, дневен капацитет, доставка, акцизи и надприето количество по т.7.3, за м. юни и м. септември 2022 г.; за доставка, акциз, тримесечен, месечен и годишен капацитет и за неприето количество по т. 7.4. от договора за м. октомври 2022г.; за доставка, надприето количество, превишен капацитет, пренос, акциз за м. ноември 2022г.; за извършване на метеорологична проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в ГПС Перник, обективирани в описаните в исковата и съобразно уточнителна молба фактури и за сумата от 8913,36 лв., представляваща общо дължима договорна неустойка за забава по т. 7.8. и т. 12.4. (в размер на законна лихва) по Договор № 322-221 от 24.06.2021г. за периода от 13.07.2022-26.11.2024г., съобразно уточнителна молба от 13.12.2024 година. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът носи тежест да докаже 1) наличието на правоотношения по действителни договори за доставка на природен газ по свободно договорена цена и изпълнение на задълженията си по договора, 2) уговорената цена за предоставената услуга и наличието на действителни неустоечни клаузи, въз основа на които претендира част от вземанията; 3) настъпване на предпоставките за възникване потестативното право на ищеца на неустойка при неизпълнение/съответно – забавено изпълнение; 4) предоставена услуга по достъп и пренос на природен газ, дължимост на такса неутралност при балансиране, превишен капацитет и осигурен дневен, месечен, тримесечен и годишен капацитет, съобразно договорените условия и съответната дължима цена за услугите; 5) забава на ответника и дължимия размер на неустойките. Ответникът носи тежест да докаже изпълнение на задълженията си по договора /приети количества газ в съответните периоди, съобразно уговореното по договора количество/, свързани с начисляване на неустойки за неизпълнение/забава; възраженията си относно неправилно начислените и прихванати от ищеца суми. Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани следните обстоятелства: че са обвързани от описания в исковата молба договор за доставка на природен газ по свободно определени цени и със съдържанието по представения с исковата молба документ и че ответникът е обществен доставчик на природен газ на територията на Република България с лицензия за извършване на тази дейност № Л-214-14/29.11.2006 година, издадена от ДКЕВР и със срок на действие от 35 години. Сред условията на лицензията са и задълженията на лицензианта да не злоупотребява с господстващото си положение, като сред основните му цели е сигурността на доставките на газ. Задължение на лицензианта е и сключване на договори с цел осигуряване необходимите количества газ, договорени с обществените снабдители и пряко свързаните потребители, както и осигуряване на непрекъсната и качествена доставка на газ. Установява се, че страните са обвързани с Договор № 322 - 221 от 24.06.2021 година за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа (§1, т. 16 от ДР на ПТПГ и § 1, т. 67а от ДР на ЗЕ) по свободно договорена цена, сключен между Булгаргаз като доставчик (§1, т.11 от ДР към ПТПГ) и Мелбон като небитов клиент (§1, т.33в от ДР към ЗЕ), който е действал в периода 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г. По силата на този договор за доставчика е възникнало задължение да продава природен газ на клиента и го доставя на изходен пункт на национална газопреносна мрежа срещу задължение за приемане на договорените количества и тяхното заплащане по уговорената покупна цена за приетото количество газ, като тя се дължи авансово и окончателно за съответния месец, изчислена върху предварително уговореното в договора количество газ, което следва да се достави и съответно – преизчислена след извършване на корекции и съобразно действително приетото от клиента количество природен газ. Съгласно уговореното в чл. 4.1. от договора, страните са подписали и годишна програма за договорени количества природен газ, които ще бъдат приети и доставени през 2022 година, вкл. по тримесечия, в т.ч. и по месеци (и брой на дните на всеки месец), дневното договорено количество за всеки месец в MWh/ден, пунктовете за предаване – приемане (ППП), дневно договорено количество за всеки от тях, разпределение на заявените количества по всеки пункт, ДДК за всеки ППП по месеци, начислено в съответствие с т.7.1. В т.7.1., съответно, е предвидено, че ДДК за всеки пункт се определя като месечното количество газ по т. 4.1. или т.4.2, се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т.8.2.1. и т.8.2.2., като Доставчикът не е длъжен да осигурява на Клиента количество газ, което надвишава ДДК. В случай че полученото ДДКППП, умножено по броя на дните на доставка или календарни дни в съответния месец не съответства с договореното месечно количество, се извършва корекция на ДДК в последния ден от месеца. В чл. 8 е предвидена възможност за изменение на договорените количества (месечни и дневни) газ по предложение на клиента и при съгласие на доставчика, потвърдено в посочената електронна платформа, а изрично в чл. 5.1. са договорени и минималните годишни количества газ, които клиентът се е задължил да приеме. Според чл. 5.2., в случай, че през годината на доставка, клиентът приеме количество, по-малко от МГК, съгласно месечни актове по т.10.16. за съответната година на доставка, клиентът заплаща на доставчика разликата между договореното МГК и приетото количество природен газ през годината по цена, която е 50 % от фактурираната стойност на доставеното количество природен газ, разделена на количеството доставен природен газ за същата година на доставка. В сумата на фактурираната стойност природен газ не се включват неустойките по т.7.3, т.7.4 и 7.5. Неустоечната клауза по т. 7.3. гласи, че за приетото количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е прието, а по т. 7.4. - за разликата между ДДК и приетото от Клиента по-малко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10 % от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка а размер на 10 % от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Според чл. 7.5., за разликата между ДДК и приетото от Клиента по-малко количество газ при неравномерна доставка, която разлика надвишава 5 % от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Съгласно чл. 7.6., неустойките, дължими по т. 7.3., изчислени на база на Месечния акт, се заплащат от Клиента по реда и при условията на т.12.15. и т.12.16. При забава на сумите по т.7.4. и т. 7.5., клиентът дължи законна лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл. 7.8. от договора. Според чл. 10.4., количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на Оператора, са задължителни за страните, като за разликата до/над Клиентът дължи неустойките по т. 7.3. и т. 7.4., т. 7.5. В чл.10.5 от Договора е посочено, че когато в един и същ пункт за предаванеприемане се доставя газ на повече от един Клиент, същите се задължават да изпратят на Доставчика Протокол за разпределяне на количествата природен газ за съответното денонощие (Приложение№4), подписан от всички Клиенти. Протоколът се изпраша до 2 (два) часа след получаване на търговските данни от Доставчика за измерени количества от Оператора в Пункта за предаване-приемане за съответния ден. Сумата на приетите от всички клиенти количества газ, посочени в Протокола следва да е равна на количеството природен газ, измерено от Оператора (в случая – Булгартрансгаз - §1, т. 34а от ДР към ЗЕ) за всеки ден, от средствата за търговско измерване в Пункта за предаване-приемане. Протоколът за разпределение се изпраща на Доставчика по електронна поща или по изключение по факс. Съгласно т.10.8 от Договора, в случай че Протоколът не бъде изпратен в срок или не отговаря на изискванията по т.10.5, Доставчикът разпределя потвърдените от Оператора в Пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца, за отделните Клиенти. Съгласно т.10.15. от Договора, количеството природен газ, прието от Клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечен акт, който е неразделна част от фактурите, издадени по реда на т.12.15. и т.12.16. от договора. Месечният акт съдържа информация за ДДК, което Доставчикът следва да осигури, а Клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове, като по реда на т.10.17., Клиентът има право да оспори мотивирано данните от Месечният акт. Оспореният акт подлежи на проверка и не спира издаването и заплащането на фактурите по Договора. В случай на доказани несъответствия се предприемат съответните коригиращи действия. В случая, в основа на издадените месечни актове за м.06., 09., 10., 11.2022 година, от които е видно договорено и реално доставено количество газ, неприето количество газ, общото количество за месеца и по дни, са издадени и процесните фактури. В т.12.11. изрично е уговорен и ред на погасяване на задълженията- когато в платежното не е посочено кое задължение се погасява, погасява се най- напред най-старото. Когато плащането не е достатъчно за погасяване на разноски, неустойки и главница, погасяват се най-напред разноските, след това неустойките и най-накрая главницата. При няколко еднакво стари задължения се погасява първо по-голямото по размер при спазване на същата поредност, а ако в платежното е посочено кое задължение се погасява – се погасяват най-напред разноските, след това неустойките и накрая главницата (т. 12.12.). С разпоредбите на чл. 12.15. и чл. 12.16. са уговорени начините на плащане на договорената цена по договора (след месеца на доставка и при представяне в срок на банкова гаранция или депозит и през месеца на доставка по т. 12.16.). В чл. 12.16.1 е посочено, че Доставчикът издава в срок до 5-то число на месеца на доставка фактури за 100 % от стойността на договорените количества природен газ, съобразно годишната програма, предложението за изменение на месечните количества и фактура за стойността на осигурените капацитетни продукти, а според чл. 12.16.10-до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка, Доставчикът издава фактури за стойността на извършения пренос (§ 1, т. 44 ДР на ЗЕ) на природен газ, дневен капацитетен продукт, капацитетен продукт „в рамките на деня“, превишен капацитет и такса неутралност при балансиране, както и фактура за стойността на прехвърления от клиента на доставчика капацитетен продукт, като в т.12.16.3, е посочено, че в срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка, Доставчикът издава на Клиента дебитно/кредитно известие, отчитащо разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ, количествата по т.7.3, и т.13.1., буква „б“ и дължим акциз. Според т.12.16.4 от Договора, в случай, че Клиентът е приел по-голямо от фактурираното за месеца количество, по т.12.16.1., буква „а“, доставчикът издава дебитно известие, съответно - при прието по-малко количество от т.12.16.1.а – се издава дебитно/кредитно известие. В т. 12.16.7. се сочи че ако Клиентът е заплатил стойността на фактурата по т. 12.16.1.,буква„а”, размерът на кредитното известие, издадено към нея, се прихваща с главница от последващата фактура за природен газ, а по т.12.16.8. - ако стойността на кредитното известие е по-голяма от стойността на последващата фактура, Доставчикът възстановява разликата по посочена от Клиента банкова сметка. При издадено кредитно известие, Доставчикът погасява стойността на издадената фактура, към които се отнася фактурата. В разпоредбата на чл. 12.14 от договора страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената сума за целия период на забавата, вкл. начислена и за деня на плащането, в случай, че банковата сметка на доставчика не е заверена с дължимата сума до датата на падежа (в уговорените срокове за плащане), като само ако Клиентът изцяло не е приел договорените по т. 12.16.1.б.а количества за определен месец (клиенти с месечен акт „нула“ количество доставен природен газ), Доставчикът не начислява неустойка по т.12.14. (т. 12.16.9.). Видно е, че ответникът е заявил цялото количество, доставено от ищеца природен газ за стопански цели – съответно, при дължим по чл. 33 ЗАДС акциз, в каквито размери му е и начислен в процесния период. Видно е от неоспорените документи на л. 65 и сл., че по искане на клиентите, присъединени на изходен пункт С057Р01 (вкл. ответника), е извършена извънредна проверка на средствата за техническо измерване на количествата природен газ в ГРС Перник – изходен пункт С057Р01, от която не са констатирани несъответствия, извън рамките на изискванията за максимално допустимите грешки и разходите по която са на стойност 4363,55 лева с ДДС. В периода на действие на процесния договор е действал и договор при Общи условия от 30.09.2021 година (л. 257 и сл.) между БУЛГАРГАЗ ЕАД и БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД с предмет достъп и пренос на природен газ по газопреносните мрежи на БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД, като последното дружество като Оператор предоставя услуги по достъп и пренос срещу заплащане от страна на Ползвателя на договорената цена и възможност за резервиране на дългосрочен, тримесечен, месечен и дневен капацитет и капацитет в рамките на деня. Няма спор и че за всеки от месеците в периода е определена в размер по предложена от Доставчика за утвърждаване от КЕВР и при условията на Наредба 2 от 19.03.2013 година, цена за 1 Мегаватчас, съобразно утвърдените цени по Решенията на КЕВР от 10.06.2022 година, 01.09.2022 година, 01.10.2022 година, 01.11.2022 година и 01.12.2022 година (представени по делото), по които доставчикът да продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, в които не се включват цените за достъп и пренос през газопреносната мрежа. Не се спори, но и от представените доказателства (л. 136 и сл.) е видно, че ответникът е заявил посочените в исковата молба капацитети – дневни, месечни, тримесечни и годишни, съответно – потвърдени от Оператора, като разходите за капацитетни продукти и за превишен капацитет по силата на уговореното по т.11.4. са за сметка на Клиента и се заплащат ежемесечно при условията на чл. 12.15. и чл. 12.16. от договора. Тези разходи – за дневен, осигурен и превишен капацитет, както и за такса неутралност при балансиране и пренос, страните не спорят да са определени правилно като стойност от страна на ищеца, съобразно съответните Тарифи, приложими в конкретните облигационни отношения и съответстват на посочените в исковата молба размери. Съответно, за месеците 06 и 09.2022 година – такса неутралност се определя по Тарифа за газова година 01.10.2021 година – 30.09.2022 година на Оператора и по Решение по Протокол 554/14.09.2021 година на УС на Оператора, цените за пренос и достъп за дневен капацитетен продукт и цена капацитет – по Решение № НГП-1/02.10.2020 година на КЕВР и М-1/01.06.2021 година, приети по т. 2 от Протокол от 02.06.2021 година на УС на Булгартрансгаз ЕАД. За месеците след м. 10.2022 година е приложим нов тарифен модел при определяне на цените за тримесечен, месечен и годишен капацитетен продукт, приложими към определяне на цената за м.10 и м.11.2022 година. Цена за превишен капацитет и пренос, не се спори да се дължи за м. 11.2022 година и да е определена, съобразно приложимата Тарифа, съобразно Решение № НГП- 1/02.10.2020 година на КЕВР и М-1/21.06.2022 година относно цени за достъп и пренос през газопреносните мрежи на Булгартрансгаз ЕАД, приети по т. 1 от Протокол 639/29.06.2022 година на УС на Оператора. Не се спори че правилно е начислена и таксата неутралност при балансиране в стойности, приети по чл. 26 от Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса неутралност при балансиране, с решение по протокол УС 649/12.09.2022 година на Булгартрансгаз ЕАД. Съобразявайки отговора на исковата молба, основният спор по делото е концентриран върху действителността и приложимостта на клаузата по чл. 10.8. от договора, като ответникът оспорва, че не е налице потребление, надвишаващо дневното договорено количество, но в контекста на извършеното преразпределение на природен газ по силата на посочената клауза и само в тази връзка оспорва и начислените в за периода такси, разноски и неустойки. Ответникът изрично настоява, че не оспорва нито дължимостта, нито размера на останалите суми, предмет на исковете, с изключение на сумите, начислени в резултат на извършени преразпределения на газова енергия. Такова разпределение по чл. 10.8. от договора е извършено само през м. 09.2022 година, поради което и ответникът оспорва свързаните с него данъчни документи, въз основа на които ищецът заявява своите претенции – фактура и дебитно известие № 5752/07.10.2022 година на стойност 31 283.97 лева с ДДС. Ответникът оспорва и суми, претендирани от ищеца в резултат на извършени прихващания, но по делото не се доказа такива да са извършвани. По валидността на клаузата по т.10.8. Няма спор, че по силата на посочената разпоредба, страните са се съгласили на условията, при които да се отчита и определя доставеното количество природен газ, когато в един пункт за приемане – предаване се доставя газ на повече от един клиент, както е в случая по отношение на ППП Перник - С057Р01. В последния се доставя газ на пет броя клиенти (заключение по съдебно-техническа експертиза), в т.ч. и на ответника Мелбон АД. Следователно по цитираните по-горе клаузи, всеки от присъединените в периода клиенти следва да подпише Протокол за разпределение по Приложение № 4, в който се отразява разпределението на количествата природен газ за денонощието и се изпраща до 2 часа след получаване на търговските данни от Доставчика за измерени количества от Оператора в ППП за съответния ден (като общото количество газ, прието от клиентите следва да съответства по стойност на измереното от Оператора), за всеки ден от уредите за техническо измерване в конкретния ППП. Разпоредбата на чл. 10.8. урежда начина на разпределяне на отчетените от оператора количества газ в случаите, в които този протокол не е подписан от всички клиенти на ППП и не отговаря на изискванията на чл. 10.5. или не е изпратен на доставчика в срока по 10.5. По тази спорна клауза, съдът приема, че страните са постигнали съгласие при условията на чл. 9 ЗЗД, съблюдавайки принципа на свобода на договаряне, като за ответника и отнапред е известно по отношение на кои пунктове за предаване – приемане има повече от един клиент, предвид обявената на електронната страница на доставчика, по силата на чл. 10.9. от договора, информация в тази връзка. В случая, неприложими са правилата за защита на потребителите, установени в ЗЗП, тъй като се касае до възникнало между търговци облигационно правоотношение и ответникът, като юридическо лице, не попада в обхвата на понятието потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП. От друга страна, страните по договора са търговци, които в качеството си на обществен доставчик на природен газ, по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 177 от ЗЕ и клиент на природен газ, по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 8, вр. с § 1, т. 27б от ЗЕ, са уговорили условията на покупко-продажба и доставката на определено количество природен газ на основание чл. 176, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗЕ с определено качество, при свободно договорена цена. Процесната доставка по аргумент на противното чл. 178б, пр. 2 от ЗЕ не е услуга от обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 66 б от ДРЗЕ, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Поради това и на основание чл. 181, т. 2, във връзка с чл. 180 от ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, с когото да сключи договор при свободно договорени цени, освен случаите, изрично посочени от закона, при които предмета на договора се характеризира като услуга от обществен интерес, цената за която се съгласува с регулираните от КЕВР цени (каквато процесната доставка не е). В съответствие с разпоредбите на Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г.), общественият доставчик сключва с доставящите предприятия или търговците на природен газ, както и с клиенти и крайни снабдители сделки при свободно договорени цени (чл. 2, ал. 3) и има задължението да уведоми писмено оператора на газопреносната мрежа и съответния оператор на газоразпределителната мрежа за сключените от него договори за доставка в срок не по-късно от датата на ефективното изпълнение на договора за доставката (чл. 3, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилата, при договорите за продажба на природен газ, сключени от обществения доставчик, условията на доставката са обвързани с условията по договорите, по които същият купува, пренася и съхранява природния газ. Тези правила, противно на възраженията на ответника, са приложими и в процесния случай, доколкото засягат и се отнасят до конкретния вид договор за доставка на природен газ, с оглед неговите страни и предмет. Горните разпоредби са въведени поради това, че общественият доставчик не може да поеме изцяло риска и тежестта от недобросъвестно или неточно изпълнение на задълженията на своите клиенти при приемане, разпределение и заплащане на количества природен газ на един пункт, което е в пряка зависимост от изпълнение на задълженията му по договорите, по които той купува газ и тези, сключени с оператора на газопреносната мрежа. Горното налага извод и за липса на неравнопоставеност между страните в процесното правоотношение, които действащи като търговци при условията на свободно договаряне, едновременно са подчинени и на нормативната рамка в сферата на регулираните обществени отношения, която изисква общественият доставчик да съобразява възможностите за осигуряване доставка на природен газ на своите клиенти, с оглед заявените количества и на тази основа да предложи параметрите на доставката (количеството природен газ, което той е длъжен да предостави и цена), които клиентът има свободата на приеме или не. Ето защо, неотносими към спорното правоотношение са възраженията на ответника за нищожност на уговорката по чл. 10.8. поради нейната неравноправност в светлината на Закона за защита на потребителите и неоснователни – възраженията за противоречието на клаузата с добрите нрави, поради недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца, с оглед възползване от господстващото му положение на пазара при сключване на договора. В съдебната практика добрите нрави се възприемат като критерии и норми за поведение, приети от значителна част от обществото, които не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии при сключване на сделките. Разрешението накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да води до нищожност на сделка е възприето с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Такова нарушаване е налице и когато от съдържанието на сключената сделка е видно, че влиза в противоречие с правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право (напр. принципите за справедливост, добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, предотвратяване на несправедливото облагодетелстване, еквивалентност на насрещните престации и др.). В случая, противно на твърденията в отговора на исковата молба, такова противоречие не се установи. Това извод произтича, както от изложеното по – горе, така и поради обстоятелството, че във връзка с процеса на либерализация на газовия пазар в България, ищецът основателно възразява, че Булгаргаз ЕАД действително е обществен доставчик, но не и единствен доставчик, който може да е страна по договор за доставка на природен газ в района (напр. съществуват и борси за природен газ, с които ответникът също би могъл да сключи договор). Както беше посочено, като обществен доставчик, той е задължен да осигурява непрекъсната, сигурна и качествена доставка на газ, като за изпълнението на това задължение следва да поддържа финансова обезпеченост, материални и човешки ресурси и в определени случаи няма право да отказва сключването на договори за продажба на природен газ- напр. на потребител, който е пряко присъединен към газопреносната мрежа. От друга страна, клиентът не е задължен да сключи договор с обществения доставчик и не е ограничен в избора на доставчик, както и на условия на доставка, определени на пазарен принцип. При изразено съгласие от страна на клиента за встъпване в облигационни отношения с ищеца (който е и обществен доставчик и носи тежестта и риска от специалните изисквания при упражняване на този специфичен вид търговска дейност), не може да се приеме за недобросъвестно упражняване на права включването на клауза, като тази по чл. 10.8. от договора, гарантираща балансиране на количествата и своевременното заплащане на доставените от оператора и приети количества природен газ, а съответно и непрекъснатост на доставките, в условията на обвързаност с договорите, които доставчикът сключва с оператора и уговорените в тях условия. На следващо място, не се установи и противоречие на спорната клауза с императивна правна норма. Такова ответникът намира да е налице с разпоредбата на чл. 183 ЗЗД. Според последната, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. В случая, както беше посочено по-горе, доставката засяга особен вид обществени отношения, свързани с енергийната сигурност и непрекъсваемостта на доставките на природен газ и нормативната уредба в тази област е съобразена със завишения обществен интерес, от което произтича и въведената регулаторна (надзор от КЕВР) и законодателна рамка (на императивните правила, на които са подчинени и частноправните отношения по договорите за доставка на природен газ, в случай, че ги засягат). Договорите за доставка на природен газ, на основание чл. 181 от ЗЕ, се сключват, обаче: 1. при регулирани от Комисията цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ и 2. при свободно договаряни между страните цени - извън случаите по т. 1 (както е в случая, в хипотеза на чл. 176, ал. 2 ЗЕ) и определяеми на пазарен принцип и в условията на конкуренция. В случая, в чл. 12.1. страните ясно са посочили начина на определяне на цената за Мегаватчас, въз основа на утвърдена от КЕВР по предложение на доставчика цена, заедно с твърда премия, като видно от представените писмени доказателства, за целия процесен период цената на доставените количества е изчислена по уговорения от страните размер (заключение по СТЕ). Със спорната клауза е уговорен начин за определяне на подлежащото на остойностяване количество природен газ в случаите, когато същото не е разпределено по договорения начин и при добросъвестно поведение на всеки от присъединените клиенти. Ето защо, в условията на договорна автономия и на пазарен принцип, страните по процесния договор за доставка са постигнали съгласие относно размера на насрещната престация, дължима от клиента – купувач, която не се доказа да е в противоречие и с действащите Правила за търговия с природен газ. На следващо място, с въвеждане на клаузата по чл. 10.8. не се констатира да е допуснато нарушение или противоречие с друга императивна норма от специалния или други закони или подзаконови нормативни актове. Видно е, че по общо съгласие на страните е определен начин за разпределяне на количествата природен газ, в случаите, когато същите се доставят в един ППП на няколко клиента и същите не са подписали протокол за разпределение или съобразно изискванията на договора с Доставчика. Още веднъж следва да се посочи, че сред особеностите на засегнатите обществени отношения е и това, че същите са многопластови и обхващат множество участници, обвързани пряко и косвено помежду си, вкл. осъществявайки стопанска дейност в посочената сфера. Именно от това произтича необходимостта от предвидимост при начина на отчитане и остойностяване на количествата доставен природен газ, когато на изходен пункт са присъединени няколко клиента, което е постигнато с клаузата по чл. 10.8. от договора с ищеца. Непрекъсваемостта и сигурността на доставките от страна на ищеца (обусловени от наличието и на съответен финансов ресурс), който е и обществен доставчик, не може да бъде обусловена от предходното разрешаване на спорове между клиентите на конкретния ППП, поради липса на съгласие (изразено в подписан Протокол за разпределение) или пък предпоставено от констатиране на недобросъвестност на някой от тях или друг потребител на газ. Доставените количества газ са отнапред заявени от доставчика към оператора, при съобразяване и на договорените с клиентите количества на дневна, месечна, тримесечна и годишна база. Или, казано по друг начин, ищецът е в качеството и на обществен доставчик в страната с правомощията, установени в чл. 177 от ЗЕ, който предоставя за нуждите на пазара в България природен газ, за придобиването на който сключва от своя страна сделки за доставка с добивни предприятия или търговци на природен газ, по които в качеството си на купувач трябва да заяви на своите доставчици определени количества, като съобрази количествата, приети в одобрените заявки на своите клиенти. За да обезпечи изпълнението на тези свои задължения, както и на задълженията, произтичащи от отношенията с оператора на газопреносната мрежа, ищецът следва да обезпечи и непрекъсваемостта на доставките и своевременно заплащане на цената по договорите с клиенти, като процесния. Съществуване на такава функционална обусловеност (както беше посочено, договорите за търговия с природен газ са тясно обвързани с договорите за пренос и достъп, сключени с ползвателя) налага включване на клаузи като спорната такава или пък клаузите за неустойки по чл. 7.3, т. 7.4 и т.7.5. от договора и спомага за ефективно и относително справедливо разпределение на балансов и количествен риск, поради което и намират своята оправдана икономическа логика. Следва да се отбележи и че в договора е предвидена изрична възможност и ред за оспорване на Месечния акт по т.10.15., който документ отразява количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец и е неразделна част от фактурите по чл. 12.15 и чл. 12.16., както и съдържа информация за ДДК, което доставчикът следва да осигури, а клиентът да приеме. Този Месечен акт се съставя от доставчика по данни от оператора, но за клиента е предвидена опция за неговото оспорване по реда на чл. 10.17., което оспорване от своя страна е свързано и със съответно задължение за извършване на проверка за несъответствия. В конкретната хипотеза ответникът не се е възползвал от предвидения ред за оспорване. Неоснователни са и възраженията относно третиране на клиентите на доставчика по неравнопоставен начин. От една страна, сключваните от БУЛГАРГАЗ АД с клиентите договори са типизирани и съобразени с нормативната рамка за съответния времеви период. От друга страна, няма доказателства за това, че по отношение на останалите четирима клиенти, приемащи природен газ на посочения ППП, са съществували различни, облагодетелстващи ги договорни клаузи, касаещи отчитането на количествата газ в условията на чл. 10.5. от договора с ответника. Видно от клаузата по чл. 10.8. от договора, е предвидено разпределяне на потвърдените от оператора количества газ през отчетния месец между всички клиенти на пункта, при това при изначално ясен и справедлив критерий – пропорционално на договорените за доставка количества газ за всеки от дните на месеца, по отношение на всеки от клиентите отделно. Ответникът може да реализира отделно претенциите си във връзка с твърденията за неоснователно обогатил се друг търговец за негова сметка, поради приети от последния, но за сметка на ответника количества природен газ на процесния ППП в процесния период. В тази връзка, по делото няма доказателства за това конкретен друг клиент, присъединен на същия ППП или конкретен ползвател да е потребил заплатеното от ответника количество газ, начислено по реда на чл. 10.8. от договора за месец 09.2022 година на МЕЛБОН АД. Недоказани са и възраженията на ответника относно неправомерно потребление от външен за групата клиенти на ППП потребител или неправомерно отчитане от страна на доставчика Булгаргаз АД, като в тази връзка вещото лице изразява единствено предположения относно възможните причини за констатираното несъответствие. Представените в това отношение писмени доказателства с отговора на исковата молба касаят данни и констатации за периоди на пренос и доставка за периоди, предхождащи процесния (л. 350) и не установяват такива факти. В допълнение следва да се посочи, че т.10.8. от договора урежда именно случаите, в които с цел разпределяне риска при балансиране на количествата природен газ и по съгласие на страните, е установена възможност за начисляване на количества природен газ, които не са реално потребени от клиента на даден пункт. Няма спор по делото, че измерването на доставения от ищеца природен газ до всичките, присъединени на пункт СО57Р01 клиенти се осъществява чрез средство за търговско измерване (общо за клиентите, по смисъла на чл. 195 ЗЕ), монтирано в пункта за приемане – предаване и собственост на оператора, което е било изправно, както и че разпределените количества газ през м. 09.2022 година са служебно потвърдените от оператора и пропорционално разпределени от доставчика, както и отразени като приети от ответника в Месечния акт за м.09.2022 година. Клаузата по т.10.8. от договора не се установи да е нищожна поради очевидно противоречие и на друга императивна норма от специалния ЗЕ, Правилата за балансиране на пазара за природен газ или Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране издадена от КЕВР. Не се установява противоречие и с Приложение № 1 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13.07.2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, понастоящем отменена с Директива (ЕС) 2024/1788 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година относно общите правила за вътрешните пазари на газ от възобновяеми източници, природен газ и водород, за изменение на Директива (ЕС) 2023/1791 и за отмяна на Директива 2009/73/ЕО (преработен текст) (текст от значение за ЕИП). Директивата не е пряко приложима, а същата следва да бъде транспонирана в националното законодателство, което и е сторено в ЗЕ (§ 1а ДР на ЗЕ). Нито се твърди нито се установява неправилно или непълно транспониране, което да налага съответстващо тълкуване на относима към предмета на спора национална норма. а не се твърди и установява и нарушение на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005. Не се установи по-конкретно и противоречие с нормата на чл. 190, ал. 4 ЗЕ, която е приложима по отношение на Операторите на газоразпределителните мрежи, какъвто в конкретното правоотношение ищецът не е (по смисъла на § 1, т. 34а, б.б). Относно Правилата за търговия с природен газ следва да се посочи, че същите се приемат от КЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ, като правилата по т. 10 от същата разпоредба са част от правилата по т. 9 в частта относно нормите за качество на услугите и доставките, когато се отнася до снабдяване с природен газ. Изискването по чл. 173 ЗЕ касае формата за сключване на сделките с природен газ – а именно писмен договор. Следователно, възраженията на ответника в този смисъл също са неоснователни. Липсата на регламентация в ЗЕ или подзаконовите актове относно разпределението на количества природен газ в хипотезата на няколко присъединени клиенти на един пункт не води до нищожност на уговорка в този смисъл в сключения при условията на договорна автономност договор, щом не е налице противоречие със съществуващата нормативна уредба (напротив, съобразена е с аналогичната уредба по чл. 22, ал. 1 ПТПГ, касаещо отношенията по пренос на природен газ) и при липса на възможност за доставчика да контролира и манипулира средствата за техническо измерване на оператора. Ето защо, по гореизложените причини не може да се обоснове противоречие на нормата с добрите нрави, тъй като нито е налице неравнопоставено третиране на клиенти, получаващи сходна услуга от един и същи доставчик в един и същи ППП, нито по силата на чл. 10.8. се преразпределя само част от количествата доставен природен газ в съответния пункт за съответния момент, нито това разпределяне се прилага само за част от присъединените към пункта клиенти. Напротив, с клаузата се установява относително справедлив начин на разпределяне на ППП при липса на съгласие между присъединените клиенти, приемащи количества газ на един приемо-предавателен пункт от търговец, лицензиран и като обществен доставчик в страната и сама по себе си не може да обоснове възможност за обогатяване на Доставчика в резултат от такова разпределение, а единствено гарантира сигурността на доставките. Начинът на разпределяне по чл. 10.8. всъщност представлява механизъм за разпределение на риск, този механизъм е ясно определен и се извършва по обективни критерии, клиентът е встъпил в правоотношението при предварителна яснота за наличието и броя на останалите присъединени към пункта клиенти, като за клиента съществува и опция за оспорване на количествата, отразения по съответния Месечен акт по предвидения в договора ред. Като обществен доставчик, на ищеца не може да бъде вменена и тежестта от ежедневното контролиране на консумацията на природен газ за всеки присъединен клиент в съответствие с договорените количества, още повече, когато средствата за измерване на преносната мрежа са собственост на оператора и е установено, че същите в процесния период са били изправни. Изчисляване на количествата разпределен природен газ при спазване на правилото по чл. 10.8. от договора се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обосновано и ясно, съответстващо на всички представени по делото доказателства и безспорните между страните факти. Ето защо, съдът намира клаузата по чл.10.8 от договора за действителна, както и приложима по отношение на спорния период – м.09.2022 година. Нататък в изложението, съдът ще посочи мотивите относно основателността на предявените искове, разглеждайки претенциите на ищеца, така както са заявени в исковата и уточнителната молба – по месеци и по фактури, при съобразяване на горните съображения и на липсата на спор относно дължимостта на сумите по останалите, не касаещи разпределение на основание т. 10.8. задължения на ответника и заплащане на разходи за извършена проверка на средствата за измерване, суми. Предварително следва да се направи и следното уточнение. Дължимата стойност по договора е многокомпонентна, като включва освен цената на доставения природен газ, определена по реда на чл. 12.1. (въз основа на представените решения на КЕВР за всеки от месеците в периода – 06.,09.,10.,11.2022 година), така и разходите по чл. 12.2. (в т.ч. такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти (разходите за които дължими на основание т.11.5 и 11.4, вр. т. 11. 3 и т.11.1 от договора по направените и представени по делото заявки и съответни потвърждения за осигурен капацитет) и пренос), определени по съответните Тарифи на оператора (за Газова година 01.10.2021 година – 30.09.2022 година и за Газова година 01.10.2022 година – 30.09.2023 година), както и акциз в условията на чл. 12.4 от договора. Следователно, всяка от горните компоненти участва при формиране на общата стойност на доставените услуги и изчисляване на конкретната цена на природния газ по процесния договор. По отношение на дължимите вземания за м. 06. 2022 година, са издадени фактура № 3421/07.07.2022 година на обща стойност от лева 294,94 лева – за дължимата цена на основание чл. 12.16.1а за превишен капацитет, пренос, осигурен дневен капацитет и фактура № 3538/07.07.2022 година на стойност 2183.34 лева– в т.ч. за доставка за природен газ на основание чл. 12.16.3, цена за прието количество над 105 % от ДДК (чл. 7.3 от договора) и акциз на основание чл. 12.16.3. Ответникът не оспорва основанието за дължимостта на коя да е от изброените компоненти, нито определяне на нейната стойност, доколкото за този месец на доставка няма извършено разпределение по чл. 10.8. от договора, в която насока е и извънпроцесуалното му поведение – МЕЛБОН АД е заплатил стойността на фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи цената на предоставените услуги, както са описани в данъчните документи. Същевременно, както беше посочено по- горе, по реда на чл. 12.16.1.а се издава авансова фактура, съобразно договорените количества газ в съответствие с годишната програма, а последващите фактури са изравнителни, съобразно действително приетите количества природен газ за съответния месец. Срокът за плащане на фактурите по чл. 12.16.1., според уговореното в чл. 12.16.2., е до 12-то число на съответния месец на доставка. Падежът на плащане при издадено дебитно известие в хипотеза, когато клиентът е приел по-голямо количество газ от договореното е до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка. В случая, предвид заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, ответникът е заплатил стойността на горните фактури на 14.07.2022 година, или след падежа - със закъснение от 2 дена. Ето защо и по силата на установеното в т.12.14., в случай, че заверяването на банковата сметка на доставчика не е извършено в уговорения срок – дължима е неустойка за забавено изпълнение в размер на законната лихва, вкл. и за деня на плащането. Няма спор, че ответникът към даване ход на устните състезания не е заплатил останалите непогасени части от главница/неустойки за дните на забава в плащанията на горните фактури, които според заключението на вещото лице са в посочените в исковата молба размери. Видно от заключението и предвид размера на извършените плащания по фактурите, ищецът е отнесъл плащанията по фактурите при спазване на уговорения ред по чл. 12.11. и чл. 12.12. от договора, като незаплатената част от тях, претендирана в процеса, произтича от заплащане на по-ниска от посочената в документите стойност или на стойност по фактура, но без неустойката по чл. 12.14. (чл.7.8) до датата на плащането (включително). Поради това са останали непогасени части от дължимата неустойка и съответно- дължимата главница по фактурите/дебитните известия (в зависимост от подлежащите на погасяване вземания по предвидения ред на погасяване). Нормата на чл. чл.76, ал.1 от ЗЗД е диспозитивна и се прилага в случаите, когато страните не са се договорили друго. В конкретния случай, са налице разпоредбите на чл. 12.11. и чл. 12.12 от договора, в които е установен редът на погасяване на задълженията и именно той е приложим в отношенията между страните по силата на чл. 20 от ЗЗД. Същите изводи следват и по отношение на задълженията на ответника за месеците 10. и 11.2022 година, за които периоди се отнасят съответно фактура № 5431/04.10.2022 година, кредитно известие № 6390/09.11.2022 година и фактура № 5432/12.10.2022 година – стойността на услугата за м. 10.2022 година, а също и Уведомления за допълнително плащане на неприето количество № 21187/09-11-2022 година за м. 10.2022 година (дължими неустойки по чл. 7.4); № 6866/09.12.2022 година и № 6967/09.12.2022 година, както и кредитно известие от 09.01.2023 година към фактура № 6634/05.12.2022 година за количества газ за м. 11.2022 година. Видно от Таблица 2 от заключението по съдебносчетоводната експертиза, по отношение на горните фактури са отчетени извършените частични плащания, датата на която са извършени, както и начислените по 2 броя кредитни известия суми, в резултат на което са останали незаплатени суми за главница и неустойки до датата на плащането (поради забавено плащане на фактури 5431, 5432, 6866 и 6967). В съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че с издадените кредитни известия към фактурите, е намалена тяхната стойност, което е намерило отражение в счетоводствата на двете дружества и е взето предвид при определяне стойността на неплатените задължения на ответника и няма счетоводно отразяване на извършени от ищеца прихващания на насрещни вземания. Следва да се отбележи, че вещото лице е определило размера на дължимата законна лихва към датата на предявяване на иска върху неплатената част от стойността по фактурите в размер по-голям от претендираната неустойка в исковата молба, но предвид диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен в посочения от ищеца размер. По отношение на задълженията за м. 09.2022 година. В конкретния случай, измерените количества природен газ, приети от клиента, е извършено на ППП (изходен пункт на газопреносната мрежа, собственост на Оператора, в който се извършва предаването и приемането на доставяния газ от Доставчика на Клиента) Перник, изходен пункт С057Р01, като за спорния месец 09.2022 година е извършено служебно разпределение при условията на чл. 10.8. от договора, поради непредставен подписан от всички клиенти на пункта за приемо-предаване протокол. Ето защо, в този месец, са възникнали предпоставките за приложение на уговореното по т.10.8. от договора, тъй като не е представен протокол, подписан от всички клиенти на пункта за приемане – предаване. Предвид заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (л. 889), разпределението на потвърдените от оператора количества газ е извършено при стриктно спазване на установения в договора начин, пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца, за отделните клиенти. В резултат са издадени фактура № 5649/07.10.2022 година и дебитно известие № 5752/07.10.2022 година, на стойност съответно от 506.77 лева и 31 283,97 лева, които не са заплатени от ответника. Според вещото лице, е начислено и прието количество природна газ над 105 % от ДДК (неустойка по чл. 7.3. от договора), като не са начислявани допълнителни разходи, извън стойността на дължимите по договора такива. Вещото лице изразява предположение, че големите разлики между разходомера на входа на ППП и на отделните клиенти е възможно да се дължи на неправомерно ползване от потребител, който няма мерене, но дори тази констатация да е вярна, задължението на ответника за заплащане на сумата, представляваща стойност на разпределено по т.10.8. количество природен газ в посочените в договора срокове не отпада, а би довело до възникнало на потестативно право да реализира права срещу обогатил се за негова сметка некоректен потребител. Вещото лице изрично сочи, че не се констатират дефекти или отклонения в изправността на техническите средства за измерване и следователно – не е налице хипотеза по чл. 10.12 от договора. Ето защо, начислените суми за м.09.2022 година по представените фактура и дебитно известие също са дължими от ответника (вкл. неустойката по чл. 7.3. от договора за превишаване на ДДК) в претендираните размери. Дължимостта на сумата по фактура № 316/06.10.2022 година произтича от постигнатото съгласие между страните по т. 10.13. от договора, като в случая, противно на възраженията на ответника, не се касае до разноски, сторени в изпълнение на задълженията на оператора на преносната мрежа за нейната поддръжка (чл. 187, ал. 1, т. 1 ЗЕ), а за разходи, сторени по повод отправено искане (вкл. от ответника МЕЛБОН АД) за извършване на извънредна проверка на средствата за измерване по линия С057Р01. Тези разноски по силата на установеното между страните по договора и при липса на установена грешка на средствата за измерване над границите на допустимата, определена от стандарта и декларирана от производителя, са в тежест на ответника - клиент, а размерът на дължимата сума не се оспорва в производството. Следва изрично да се посочи, че общо дължимата стойност на услугата е разпределена между всички клиенти, присъединени на ГРС Перник (от която от ответника са дължими 876,10 лева). При изложените мотиви, исковете са основателни в заявените размери. По разноските. Предвид изхода на спора, разноски са дължими само на ищеца, съгласно списък и доказателства, че са сторени – в размер на 8563,41 лева общо, в тази част - за държавна такса, разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение от 5400 лева с ДДС. За яснота съдът следва да отбележи, че при обсъждане на спорните правоотношения в мотивната част е използвал понятието на националната парична единица в РБългария, приложима към момента на възникване на спорните правоотношения и преди въвеждането на еврото. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан понататък "Регламент (ЕО) № 974/98 всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.95583 лева. По този начин те следва да бъдат изразени в диспозитива на съдебния акт. Воден от горното СЪДЪТ,