Решение № 2718 от 26.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9149/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 3430/22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 65645/2021 г. по описа на СРС, 62 състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 1159, 63 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № 0300/19/727/504742 във връзка с настъпило на 17.06.2019 г. ПТП на републикански път I-1 с посока от с. Драгичево към гр. Перник, км 397+100, ведно със законната лихва от дата на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 903, 40 лв. за разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД, в която излага съображения за неговата неправилност. Поддържа, че за изясняване механизма на произшествието са разпитани двама свидетели, като решаващият съд не е взел предвид показанията на свидетеля Е.Д., съгласно които движещият се пред нея автомобил предприел внезапно спиране. Същата не е могла да реагира достатъчно бързо, поради което вината за настъпване на инцидента е на водача, управлявал движещия се пред нея автомобил. Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло, евентуално - да не бъде уважен в неговата цялост. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с кото да отхвърли в цялост предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, с който я оспорва като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД за сумата от 1159, 63 лв., представляваща регресна претенция по щета № 0300/19/727/504742, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Страните по делото не спорят и с приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата относно съществуването на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, с обект на застрахователното покритие - лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № ••••, както и наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № •••• при ответното дружество. Относно механизма на пътнотранспортното произшествие по делото е представен протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор при СПП на ОДМВР – Перник, от който е видно, че на 27.02.2019 г. на път I-1 км 297+100 застрахованият при ищеца автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № •••• и в рамките на покритите рискове е увреден вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ••••, който поради неспазване на дистанция от движещия се пред него автомобил марка „Опел Зафира“ не успял да спре и реализирал удар с него, който от своя страна ударил намиращия се пред него автомобил. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара. От схемата е видно, че произшествието е настъпило непосредствено преди навлизане в кръгово кръстовище. Протоколът съдържа подпис на служителя и участниците в ПТП, без възражения. По своето правно естество протоколът е официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице. Съставен е от компетентен орган, при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице за мястото на произшествието, местоположението на двете превозни средства, участниците в произшествието и видимите щети по тях. В протокола е отбелязано, че акт бил съставен само на водача на лек автомобил „Опел Астра“. Удостоверените в протокола данни се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно заключението на горепосочената дата на Републикански път I-1 в посока от с. Драгичево към гр. Перник, в района на км 297+100, на пътен възел „Даскалово“, при наличие на знаци Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г12 „Кръгово движение“ непосредствено преди кръгово кръстовище, поради неспазване на дистанция водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № •••• реализира удар с движещия се пред него лек автомобил „Опел Зафира“, който се отместил напред и ударил намиращия се пред него автомобил. Съгласно заключението причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“, който е управлявал МПС със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без съприкосновения с намиращия се пред него автомобил „Опел Зафира“. Водачът на лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал превозното средство със скорост и при дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с автомобила пред него. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 1948, 51 лв. В съответствие с удостоверените в протокола обстоятелства и изводите на вещото лице е и подаденото на 19.06.2019 г. уведомление за щета до застрахователя „А.Б.“ ЕАД от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, в което е посочено, че при навлизане в кръговото движение и спиране за изчакване на предния водач да навлезе в кръговото движение, поради несъобразена дистанция от водача зад него бил ударен, като от удара колата отскочила и нанесла щети на предната кола. Пред първоинстанционния съд относно обстоятелствата по настъпването на произшествието са изслушани свидетелите И.Д.Д. и Е.П.Д.. Свидетелят И.Д., който управлявал лек автомобил модел „Опел Зафира“, установява, че преди навлизане в кръстовище „Драгичево“ в посока гр. Перник движещия се пред него автомобил спрял, за да изчака преминаването на тир през кръговото. Той също предприел спиране и в този момент бил ударен от автомобила зад него, вследствие на което ударил намиращия се пред него автомобил. Установява, че имало знак, указващ предстоящо кръгово движение, както и че движещите се в него автомобили били с предимство. Обърнал се към служителите на Пътна полиция, които били на място, и съставили протокол. Заявява, че в предявеният му протокол за ПТП е положен негов подпис. От показанията на свидетеля Е.Д., която управлявала лек автомобил модел „Опел Астра“, се установява, че няколкото автомобила се движели със скорост 20-30 км/ч и преди навлизане в кръгово движение, водачът пред нея рязко спрял, поради което леко го ударила, а автомобилът зад нея от своя страна я ударил. За произшествието съставили протокол, като подписът положен за „участник 1“ е нен. Заявява, че се е движела на разстояние метър и половина - два от автомобила пред нея, както и че по спомен автомобилът, който спрял, бил първи, който навлизал в кръстовището. Установява, че за нарушението била наложена глоба. Предвид изложеното съдът намира, че от обсъдените доказателства се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на автомобил марка „Опел Астра“, който е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП като не е спазил необходимата дистанция и не е избрал скорост, която да му позволи да избегне процесното произшествие. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Поведението на водача нарушава цитираната норма на закона и чл. 102 ППЗДП, съгласно която при приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване. Участниците в произшествието са възприели приближаването на кръговото кръстовище, като от заключението на вещото лице и показанията на свидетеля И.Д., които съдът намира за последователни, житейски логични и кореспондиращи с удостоверение в протокола за произшествието факти и подаденото до застрахователя уведомление за щета, поради което ги възприема в цялост, става ясно, че е имало поставени знаци Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г12 „Кръгово движение“. Следователно виновният водач не е проявил нужната предпазливост и не се е движил на необходимото разстояние от движещото се пред него МПС, при което да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В подкрепа на поддържаното във въззивната жалба възражение по делото са събрани единствено гласните доказателства на свидетеля Е.Д., които не се подкрепят от заключението на експертиза, схемата в протокола за ПТП /подписан от свидетелката/ и уведомлението за щета в частта относно обстоятелствата, че намиращия се пред нея автомобил, който първи следвало да навлезе в кръстовището без причина спрял рязко, поради което реализирала удар с него, а на свой ред била ударена от автомобил зад нея. По делото е доказано, че водачът на МПС „Опел Зафира“ е спрял поради наличие на друг автомобил пред него, който предприел спиране. Водачът на увреждащото МПС е бил на разстояние по-малко от безопасната дистанция, и е управлявал автомобила на дистанция, която не му е позволявала да избегне произшествието (САТЕ). Освен това съдът намира, че скоростта на движение 20/30 км/ч на лек автомобил „Опел Астра“ (св. Д.) е била несъобразена, след като водачът не е успял да предприеме своевременно спиране и поради неспазване на необходимата дистанция е ударил процесното МПС. В резултат настъпилото съприкосновение са били причинени материални щети на лекия автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ••••, които са описани в съставения протокол за ПТП, и които съгласно приетото заключение на автотехническата експертиза са в причинно - следствена връзка с описания механизъм. Предвид изложеното съдът приема, че виновното поведение на водачът на автомобил „Опел Астра“, с рег. № •••• е станало причина за настъпване на процесното ПТП. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като обосновава, компетентно и обективно дадена, се установява, че в полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил, е преведена сумата от 1144, 63 лв. по щета № 0300/19/727/504742 от застрахователя „ЗАД А.Б.“ АД. Със заплащането на посочената сума, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право, поради което предявеният иск е основателен в претендирания размер. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание обичайните ликвидационни разноски при ликвидация на щета „Каско“ са в размер на 15, 00 лв. Ето защо съдът приема, че тази сума съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 1159, 63 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното заплащане. Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед обстоятелството, че правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има право на разноски. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 373, 40 лв. с включен ДДС съгласно представения списък по чл. 80, ал. 1 ГПК, фактура от 25.08.2022 г. и извлечение от банкова сметка. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е неоснователно, с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1 Наредба № 1/2004 г. в приложимата редакция. Ето защо следва да бъде възложен в тежест на жалбоподателя изцяло. С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът