Решение № 4206 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 486/2024 г.

Производството е по реда на Раздел ІІІ от Глава Десета на АПК. Образувано е по жалба от ООД Еском – гр.Х. ЕИК •••••••••, с която се оспорват разпоредбите на чл.2 и 3, и чл.4, ал.1 и 2, чл.5, ал.1, чл.7, ал.1, чл.8, ал.1 и ал.2, б.А и б.В, чл.9, ал.1 и 2, чл.10, ал.1 и 2, чл.18, 19, 20, 21, 22, 23, чл.26, 27, 28, 29, 30 и 31 от Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на Общински съвет Свиленград /уточнение на оспорваните разпоредби – становище вХ. №3984/06.06.2024г., л.112/. В жалбата се твърди, че оспорените части от Наредбата са нищожни, приети в противоречие със законови разпоредби. Дружеството имало правен интерес от оспорването, тъй като било доставчик на мрежови услуги на територията на Община Свиленград, изпълнявало проекти по изграждане на далекосъобщителни мрежи и непрекъснато имало дейности по изпълнение, вкл. по Проект ОКМ гр.Свиленград, за който имало разрешение за строеж №136/03.12.2018г. Такива били разпоредбите на чл.2 и чл.3, тъй като съгласно чл.72, ал.1 от ЗУТ не предвиждало нито предварително уведомяване, нито създаване на нарочен график за разкопаване. Забраната за извършване на СМР за времето извън посочения в Наредбата период, не почивала на каквото и да е законово или някакво друго основание. Това важало и за забраната за извършване на подобни СМР, ако не били заявени предварително и не били включени в графика. В чл.4, ал.1 от Наредбата се предвиждало уведомяването на общинската администрация за започване на СМР да става с писмено заявление по образец, какъвто не бил одобрен при приемането на нормативния акт, нито пък с него били делегирани права на друг орган да одобри заявлението по образец. Регламентираното в чл.4, ал.2, буква Д представяне на документ за внесена гаранционна вноска по реда на Глава Шеста на Наредбата противоречало на закона и се явява нищожно. Посоченото в чл.5, ал.1 от Наредбата съгласувателно писмо не било предвидено нито в ЗУТ, нито в подзаконов нормативен акт или в административен акт. Така нареченото съгласувателно писмо на практика представлявало разрешение от страна на Кмета или общинската администрация за извършване на дейностите и това ставало ясно от текста на чл.6 и чл.26, т.1 от Наредбата. Съгласно чл.72, ал.1 от ЗУТ извършването на СМР се предвиждало да става въз основа на разрешението на строеж. Установяването на друг режим с Наредбата определяло разпоредбите на чл.5 като нищожни. Предвиденото в чл.7, ал.1 от Наредбата заплащане на такса за издаване на разрешение за засипване също било нищожно като противоречащо на ЗУТ и ЗМДТ. Засипването било част от етапите на строителството, за които било издадено разрешението за строеж и за него вече била заплатена съответната такса, която била изрично уредена в пар.3, ал.1 от ДР на ЗУТ. Общинският съвет не можел да създава нови и непредвидени по закон такси за технически услуги. Въвеждането на такса за издаване на разрешение за засипване на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и съставянето на протокол, не било предвидено сред хипотезите на чл.6, ал.1 от ЗМДТ, нито било сред изброените такива за техническите услуги по чл.107 от ЗМДТ. Текстът в чл.8, ал.1 от Наредбата „по образец“ трябвало да отпадне, тъй като такъв образец не бил одобрен с тази наредба и не били делегирани права на друг орган да го одобри. Текстът на разпоредбите на чл.8, ал.2, б.А и б.В също противоречал на закона, тъй като с разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗУТ се предвиждало в тези случаи единствено писмено уведомяване, без да изисква представянето на каквито и да е други документи, включително и скица-проект с обяснителна записка и то при авариен ремонт, чиито параметри често били неизвестни и нямало как да се състави проект, какъвто предвиждала б.А. Изискването по б.В от чл.8, ал.2 от Наредбата за представяне на документ за внесена гаранционна вноска, също противоречало на закона и се явява нищожно. В чл.9, ал.1 от Наредбата изискването за представяне на проекто-график за отстраняване на аварията също противоречало на закона. Изложеното относно чл.8, ал.1 и 2 се отнасяло изцяло и за чл.9, ал.2 от Наредбата, която също трябвало да бъде отменена като незаконосъобразна. Посоченото в чл.10, ал.1 от Наредбата изискване относно извършване на необходимите възстановителни работи в сроковете от съгласувателните писма по чл.5 противоречало на закона и следвало да се отмени по вече изложените съображения относно нищожността на разпоредбата на чл.5. Текстът на чл.10, ал.2 от Наредбата също бил в противоречие със закона, тъй като нито ЗУТ, нито друг закон давали описаното в нормата право на извършителя на СМР. Съгласно чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ лицата се задължавали да възстановят обекта, като при неизпълнение на това задължение носели както административна отговорност - чл.232, ал.5, т.6 от ЗУТ, така и гражданска отговорност за причинените вреди. В разпоредбите на чл.18 до чл.23 от Наредбата бил уреден размерът на т.нар. „гаранционна вноска“, начина на задържането ѝ, възстановяването ѝ и т. н. По съществото си вноската представлявала депозит в полза на Общината, с който се гарантирало, че строителят ще изпълни задълженията си по чл.74, ал.1, т.8 от ЗУТ и в същото време била условие за издаване на съгласувателно писмо, т.е. на разрешение, за извършването на СМР. Подобно изискване не се съдържало в ЗУТ или ЗМДТ. В чл.6, ал.1 от ЗМДТ се регламентирало изчерпателно общинските данъци и такси, които можело да се събират от общините, а предвидената гаранционна вноска не попадала в приложното поле на закона. Счита се, че такава вноска може да бъде предвидена на договорно основание, но не и с оспорената разпоредба. Нормите на чл.26 до чл.31 от Наредбата регламентирали различни нарушения по същата както и съответната административнонаказателна отговорност, и размери на глоби и имуществени санкции. Тези обществени отношения принципно били уредени първично с нормите на ЗУТ – нормативен акт от по-висока степен. Всички тези норми противоречали на ЗУТ, тъй като законът не делегирал на общинските съвети компетентност да определят състави на административни нарушения и наказания за неспазване на разпоредбите му или на разпоредби на други актове, свързани със строителството. След като законът не делегирал правомощия в тази насока, то общинският съвет нямал такива, а и освен това санкциите и глобите били в значително по-високи размери от тези по ЗУТ. Така на пример неподаването на уведомление по чл.72 от ЗУТ се санкционирало с глоба по реда на чл.233 от ЗУТ, а по Наредбата глобата била от 1000, 00 лева до 5000, 00 лева или имуществена санкция от 5000, 00 лева до 50 000 лева. Иска се отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни или обявяването им за нищожни, като се претендират и направените по делото разноски. Ответната страна – Общински съвет Свиленград, считат оспорването за недопустимо, евентуално неоснователно, като претендират направените разноски и правят възражение относно размера на заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Окръжна прокуратура Х. намира оспорването за основателно. Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Докладна записка рег.индекс №И-1712/13.05.2010г. -л.82, Кмет на Община Свиленград на основание чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост, предлага на Общински съвет Свиленград да приеме решение относно приемане на Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване. С Решение №685 от 27.05.2010г. - л.81, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.8, ал.2 от ЗОС Общински съвет Свиленград приема Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, вътрешно-квартални пространства, общински и полски пътища, озеленени и залесени площи при ново строителство, ремонт, реконструкция и присъединяване. Видно е от текста на решението, че същото е било прието на редовно заседание на Общински съвет Свиленград, проведено на 27.05.2010г., за което е бил съставен Протокол №37, като от участвалите в гласуването 19 бр. общински съветници 16 са гласували ЗА приемане на Наредбата, а 3-ма са се въздържали. На 10.06.2010г. в Община Свиленград е бил регистриран Проект за решение рег.индекс №И-2098/10.06.2010г. - л.60, с който от група общински съветници на Общински съвет Свиленград се предлага на основание чл.21 от ЗМСМА и чл.79 от АПК да приеме посочените в проекта изменения и допълнения в Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи. Със Становище от 14.06.2010г. по ДЗ №752/10.06.2010г. - л.59, предложеният проект на решение е приет и утвърден от Комисията по териториално и селищно устройство, с допълнение относно датата на влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата №23. С Решение №710 от 24.06.2010г. - л.57, на основание чл.21 от ЗМСМА и чл.79 от АПК Общински съвет Свиленград приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи. Решението е прието на редовно заседание на Общински съвет Свиленград, проведено на 24.06.2010г., Протокол №38, с 14 гласа, гласували За, и 3 гласа за Въздържали се. С Докладна записка с рег.индекс ЗДЗ-466/05.02.2013г. - л.55, от работна група при Общински съвет Свиленград на колективния орган е предложено, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА да бъде изменена Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, вътрешно-квартални пространства, общински и полски пътища, озеленени и залесени площи при ново строителство, ремонт, реконструкция и присъединяване. Част от предложенията е от името на нормативния акт да отпадне „на улични и тротоарни настилки, вътрешно-квартални пространства, общински и полски пътища, озеленени и залесени площи“. С Решение №444 от 27.02.2013г. - л.54, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА Общински съвет Свиленград изменя Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, вътрешно-квартални пространства, общински и полски пътища, озеленени и залесени площи при ново строителство, ремонт, реконструкция и присъединяване. Решението е прието с явно гласуване на редовно заседание на Общински съвет Свиленград, проведено на 27.02.2013г., Протокол №25, със 17 гласа - За, без гласове за Против и Въздържал се. С Докладна записка рег.индекс №ВДЗ-134/13.04.2016г./№И-2583/13.04.2016г./ - л.50, 957, Кмет на Община Свиленград предлага Общински съвет Свиленград на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА да приеме решение за отмяна на разпоредби от Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване. Докладната записка е била включена в дневния ред на Комисията по ТСУ и Икономическата комисия при Общински съвет Свиленград - л.948 и 956. С Решение №161 от 27.04.2016г. - л.42, 945, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА Общински съвет Свиленград отменил предложените за отмяна разпоредби от Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване. Решението е прието с явно гласуване на редовно заседание на Общински съвет Свиленград, проведено на 27.04.2016г., Протокол №8, със 17 гласа За, без гласове за Против и Въздържал се. По делото няма данни горепосочените докладни записки и проектът на решение да са били публикувани на интернет страницата на Община Свиленград. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл.8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМСМА. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Този процес следва да се основава на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл.26, ал.1 от ЗНА. В редакцията на приложимата към момента на приемането на Наредбата норма на чл.26, ал.2 от ЗНА - ДВ, бр.46 от 2007г., се изисква преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. С оглед императивния характер на посочената разпоредба, неизпълнението на процедурните правила представлява съществено нарушение. В случая въпреки изричните указания на съда в Определение №2942/15.07.2024г. ответникът не представя доказателства за публикуването на проекта за наредбата на интернет страницата, както и за проведеното обществено обсъждане. При наличието на нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА, то основателен е изводът, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати / чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.75, ал.1 от АПК /. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон - чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК / и следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл при съдебния контрол за материална законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване следва да бъде обсъдено съответствието им с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА - дали органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт и за съответствието на разпоредбата с нормативни актове от по-висока степен. В случая Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване, според чл.1, ал.1 от същата урежда условията и реда за извършване на строителни и монтажни работи по смисъла на пар.5, т.40 от ЗУТ, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, вътрешноквартални пространства, общински и полски пътища, озеленени и залесени площи на територията на Община Свиленград при изграждане на нови мрежи, планови и аварийни ремонти и присъединявания на водоснабдителни, канализационни, енергоснабдителни, далекосъобщителни, газоснабдителни и други съоръжения, елементи на техническата инфраструктура, като съгласно пар.1 наредбата се издава на основание чл.21, ал.1, т.13 във вр. с чл.22, ал.4 и сл. от ЗМСМА и на основание чл.71 и 72 от ЗУТ. В случая има позоваване на правомощието на общинския съвет да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. По отношение на оспорените разпоредби от Глава Втора - чл.2 и 3, чл.4, ал.1 и 2, чл.5, ал.1, чл.7, ал.1, чл.8, ал.1 и ал.2, б.А и б.В, чл.9, ал.1 и 2, чл.10, ал.1 и 2, касаещи годишно съгласуване и координация между инвеститорите – дружества, предоставящи обществени услуги по смисъла на пар.1, т.3 от АПК, и общината, включващо представяне на инвестиционна програма за следващата година до края на м.декември, изготвяне на график за всички предстоящи през годината СМР, условия за актуализация и изменения на графика, забрана за невключени в графика СМР и извън периода от 01 март до 30 март; ред и условия за разкопаване и възстановяване - уведомяване на общината писмено и по образец, ведно с приложение; задължение на кмета за издаване на съгласувателно писмо; задължение за инвеститора писмено да уведоми общинската администрация преди засипване и да заплати такса за издаване на разрешение за засипване; изискване за писмено заявление по образец, ведно с приложение, при повреди и аварии, които трябва да бъдат отстранени незабавно, вкл. специфични условия относно уведомяване при повреди и аварии в почивни и празнични дни; задължение да се извършат необходимите възстановителни работи за своя сметка в срок, посочен в съгласувателното писмо, съдът счита, че не са съобразени с изискванията за съответствието им на материален закон от по-висок ранг, поради което същите се явяват незаконосъобразни. Съгласно разпоредбите на чл.71 и 72 от ЗУТ кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице осигурява необходимата съгласуваност при полагане и изграждане на отделните подземни улични мрежи и съоръжения и координират подземното с надземното улично строителство, като работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж, а за започването на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти. Така разпоредбите в ЗУТ императивно сочат, че за извършването на работи, свързани с разкопаване на инфраструктурни елементи е необходимо разрешение за строеж, а кметът е длъжен да координира дейностите в линейна последователност /“отделните подземни улични мрежи и съоръжения“/ и изграждането на подземното и надземно улично строителство без да е предвидено участие и задължения в тази дейност от възложителите. За извършването на дейности по разкопаване на обекти по чл.72, ал.1 от ЗУТ законът не изисква други разрешения, освен разрешение за строеж. Поради това извършването на строително – монтажни работи, свързани с разкопаване – по смисъла на наредбата, не следва да бъдат обвързвани извън уведомяването и съгласуването, предвидено в закона, с включване в график, включително със забрана за периоди от месеци, когато да бъдат осъществявани; представяне на други документи и с произнасяне от административен орган с акт, различен от разрешението за строеж /в случая съгласувателно писмо/. Действително съгласно чл.74, ал.2 от ЗУТ общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията да се засипят, след като провери, че определената линия на застрояване и другите условия и изисквания по изпълнението на строителството са спазени, мрежите и съоръженията са заснети и нанесени в съответните специализирани карти и регистри по чл.115, ал.4, като за резултатите от проверката се съставя протокол, но в закона не са поставени изисквания за „геодезическо заснемане на магнитен носител“, нито издаване на ново разрешение – „разрешение за засипване“, за което пък да е дължима нова такса. Съгласно ЗУТ – чл.72, ал.2, при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти, като законът не поставя допълнителни условия относно формата на уведомяване, относно представяне от възложителя на приложения, както и относно специални условия при отстраняване на повреди и аварии в почивни и празнични дни. За започването на строежа, свързан с извършване на работи в обхвата на визираните в чл.72, ал.1 от ЗУТ дейности, възложителят единствено трябва да уведоми съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. Представената възможност на кмета по чл.71 от ЗУТ е да осигурява необходимата съгласуваност/координираност при извършването на строителство, като тя не включва изискване за участие на възложителите, още повече когато с тази дейност по съгласуване се предвижда издаване на нови разрешения, заплащане на нови такси, представяне на допълнителни документи или съставяне на графици и неаргументирано изключване на месечни периоди за извършване на дейността, които създават допълнително бреме, извън правомощията на общинския съвет. В случая се касае за обществени отношения, които са уредени в закона, а преуреждането им с подзаконов нормативен акт чрез вече посоченото е недопустимо. В този смисъл разпоредбите на чл.2 и 3, чл.4, ал.1 и 2, чл.5, ал.1, чл.7, ал.1, чл.8, ал.1 и ал.2, б.А и б.В, чл.9, ал.1 и 2, чл.10, ал.1 и 2 от Наредбата са в противоречие с разпоредбите на по-висок по степен нормативен акт, а това е основание за отмяната им. Оспорените разпоредби от Глава Шеста – чл.18, 19, 20, 21, 22 и 23, са относно създаване на гаранционна вноска за качествено изпълнение на възстановителните работи, както и за реда и условията за възстановяване на гаранционната вноска, като е установен различен размер на гаранционна вноска относно възстановяване на различен вид настилка, като за дружествата, предоставящи обществени услуги се предвижда и годишна вноска в различен размер с оглед предмета им на дейност. Изрично с оспорените разпоредби се предвижда първоначално възстановяване на вноската само в 50% размер за дейност в границата на урбанизирани територии, независимо от качественото изпълнение, а при некачествено изпълнение – невъзстановяване, както и предвиждане за повторна проверка в 6-месечен срок, касаеща връщане на остатъка от вноската, а също и годишна проверка на всички аварийни разкопавания с оглед задържане на необходимите средства за възстановителни работи. От съдържанието на разпоредбите може да се направи извод, че с приемането им органът на местното самоуправление цели чрез предварително събиране на парични суми да се гарантира изпълнението на задълженията на инвеститора, предвидени в чл.74, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУТ – да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация, и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове, определени от общинската администрация. Но в разпоредбите на ЗУТ няма предвидена правна възможност преди започване на строителството на обекти, за които е издадено разрешение за строеж, да се събират суми за възстановителна дейност. Принципно гаранцията, като обезпечение за изпълнението на договорно задължение, е институт на гражданското право, поради което въвеждането от общинския съвет - с важаща за неопределен брой адресати подзаконова норма с многократно действие, на предварително гарантиране изпълнението на вменени със закон задължения на възложителя, е недопустимо. Наредбата е подзаконов акт, който се издава по приложение на законова разпоредба, т.е по приложение на нормативен акт от по-висока степен. Поради това оспорените разпоредби от Глава Шеста, чл.18-23, следва да бъдат отменени изцяло. По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази текста и на останалите оспорени разпоредби, които касаят административнонаказателна дейност – чл.26, 27, 28, 29, 30 и 31, при установени като нарушения дейности, свързани с извършването на строителни и монтажни работи. Предвидени са санкции за участници в строителството, които не изпълняват задълженията си по наредбата, както и в чл.30 -31 се урежда редът за установяване на нарушенията и налагане на санкциите, както и компетентните органи в производството. В конкретния случай Наредбата е издадена на основание чл.71 и чл.72 от ЗУТ, като с тези разпоредби не се предвиждат санкции, нито се предвижда възможност за общинския съвет да създаде норми със санкционен състав, поради което разпоредбите са незаконосъобразни. ЗУТ изчерпателно урежда обществените отношения във връзка с неизпълнение на установените със закона правила за поведение, същият е и специален и не предвижда възможност на общинските съвети да създават санкционни разпоредби. Още повече, че Наредба №23 създава правила за поведение, които вече са изрично уредени в ЗУТ, и нарушенията на тези правила следва да подлежат на санкциониране именно по силата на закона. Освен това в разпоредбата на чл.233 от ЗУТ е предвидено, че за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100, 00 до 500, 00 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. В този смисъл и оспорените разпоредби от Глава Осем на Наредбата следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Поради изложеното съдът счита, че оспорените разпоредби на Наредба №23 за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи, свързани с разкопаване на Общински съвет Свиленград следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. С оглед крайния извод за основателност на оспорването следва да бъдат заплатени направените по делото разноски от ответната страна – 1250, 00 лева за адв.възнаграждение, и 80, 00 лева – за държавна такса и публикация в ДВ. Размерът на адв.възнаграждение е определен към минимума на чл.8, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 във вр. с чл.146, т.4 от АПК, съдът