Решение № 9 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 45/2025 г.

№ 20251700900045 по описа за 2025 година Предмет на делото са обективно евентуално и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. В исковата молба, подадена от Р. В. Б. в качеството й на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -София, се твърди, че първият ответник - „Пако 14“ ЕООД има неуредени публични задължения в общ размер 130 794,04 лева, от които: 98 064,67 лева – главница и 32 729,37 лева - лихва към 31.07.2025 г. Сочи се, че задълженията са установени с декларации, както следва: декларация по ЗДДС с вх. № ••• за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. със срок за доброволно плащане 14.01.2020 г.; декларация по ЗДДС с вх. № ••• за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. със срок за доброволно плащане – 14.01.2021 г.; декларация по ЗДДС с вх. № ••• за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. със срок за доброволно плащане – 14.01.2022 г.; декларация по ЗДДС с вх. №••• за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. със срок за доброволно плащане – 16.01.2023 г.; декларация по ЗДДС с вх. № ••• за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. със срок за доброволно плащане – 15.01.2024 г.; декларация по ЗДДС с вх. № ••• за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. със срок за доброволно плащане – 15.07.2024 г.; данъчна декларация по ЗКПО с вх. № ••• за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. със срок за доброволно плащане – 30.06.2023 г.; данъчна декларация по ЗКПО с вх. № ••• за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. със срок за доброволно плащане – 30.06.2022 г.; данъчна декларация по ЗКПО с вх. №••• за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. със срок за доброволно плащане – 30.06.2021 г.; и данъчна декларация по ЗКПО с вх. № ••• за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. със срок за доброволно плащане – 30.06.2020 г. Задълженията били декларирани много след изтичането на законоустановените срокове за това, вследствие на извършена проверка, приключила с протокол № ••• и изпратена покана по чл. 103 ДОПК № ••• и покана № ••• от органа по приходите. Преди да декларира задълженията си ответното дружество отчуждило единствения си недвижим имот – сграда с идентификатор 61577.505.3043.1 със застроена площ от 124 кв.м., на два етажа, с предназначение: за търговия, представляваща магазин за хранителни стоки, находяща се в •••, в полза на втория ответник – Л. М. С. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № •••, том•••, рег. № ••, дело № 852/ 2024 г., по описа на нотариус Б. К. с район на действие Районен съд – Радомир, за сумата 90 689,40 лева. Ищецът твърди, че по този начин „Пако 14“ ЕООД лишило кредиторите си от възможността да се удовлетворят от имота. Сочи, че сделката е ощетила държавния бюджет, тъй като дружеството не разполага със свободни от тежести активи, които да покрият установените и изискуемите му задължения. Позовава се на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като поддържа, че намерението за увреждане на публичния взискател се установява от самия факт на увреждането, изразяващ се в отчуждаването на имота и намаляване на имуществото на длъжника. Като друго обстоятелство, сочещо намерение за увреждане, изтъква подаването на данъчни декларации, въз основа на които данъчно задълженото лице самоопределя данъчните и осигурителните си задължения след извършване на процесната сделка, много след законоустановения срок, в който следвало да бъдат декларирани задълженията. По този начин била заобиколена нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съгласно която нотариусите и съдиите по вписванията имат задължение да проверяват по електронен път от системата на НАП за наличие или липса на непогасени публични задължения. Според ищеца намерението за увреждане се установява и от системното непогасяване на публичните задължения на „Пако 14“ ЕООД. Същият изтъква, че дружеството е декларирало задълженията си по повод на покана от органа по приходите, като в случай на неизпълнение щяло да започне ревизионно производство. Сочи, че след сключването на договора за покупко-продажба управителят на „Пако 14“ ЕООД и едноличен собственик на капитала му – Е. В. А. продала дружествените си дялове на О. П. К., действаща чрез пълномощника си Е. В. А. въз основа на пълномощно с рег. № ••• и пълномощно с рег. № ••• на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд – Видин, срещу сумата от 20 лева. Въз основа на тези аргументи в исковата молба е изразено становище, че процесната сделка между „Пако 14“ ЕООД и Л. М. С. е сключена с намерение да се увреди публичния взискател. Отделно от това се подържа, че са налице и предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като имотът е продаден за сумата 90 689,40 лева, равняваща се на данъчната му оценка, която не е съразмерна с пазарната му стойност. Въз основа на тези съображения Р. В. Б. в качеството й на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -София моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Пако 14“ ЕООД и Л. М. С., обективиран в нотариален акт № •••, том•••, рег. № •••, дело № 852/ 2024 г., по описа на нотариус Б. К. с район на действие Районен съд - Радомир, поради сключването му с намерение за увреждане на публичния взискател, а при условията на евентуалност - поради обстоятелството, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Ответникът Л. М. С. оспорва предявените искове. Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не може да се установи намерението на „ПАКО 14“ ЕООД за увреждане интересите на ищеца. Поддържа, че процесната сделка е сключена при условията на свободно договаряне между страните, както и че договорената цена е платена по банков път. Сочи, че към датата на сделката не са били декларирани и установени публични задължения на „Пако 14“ ЕООД, както и че за това била извършена проверка от нотариуса и от съдията по вписванията по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Към тази дата нямало и връчена заповед за извършване на ревизия. В отговора на исковата молба е изложено, че Л. М. С. не е знаел за претендираното от ищеца увреждане. Изразено е становище, че липсват предвидените в чл. 216, ал. 1 ДОПК предпоставки. Ответникът „Пако 14“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове. Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното: Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Цитираната разпоредба урежда три самостоятелни основания за обявяване на недействителни по отношение на публичния взискател действия или сделки, извършени от длъжника с намерение да го увредят, както следва: действието, съответно сделката да са извършени след установяване на публичното задължение с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение; да са извършени след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се е стигнало до установяване на публични задължения или да са извършени след датата на деклариране на публичните задължения. В случая ищецът основава искането си за обявяване на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот за недействителен по отношение на държавата, като се позовава на декларирани от първия ответник „Пако 14“ ЕООД публични задължения. Поради това, за да бъде уважен искът по чл. 261, ал. 1, т. 4 ДОПК, от събраните по делото доказателства следва да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: наличие на изискуеми публични задължения в тежест на „Пако 14“ ЕООД, които са декларирани от него; сключването на договор за покупко-продажба между ответниците „Пако 14“ ЕООД и Л. М. С., по силата на който дружеството е прехвърлило притежавано от него имуществено право; сделката да е сключена след датата на деклариране на публичните задължения; както и прехвърлянето на имущественото право да е направено от „Пако 14“ ЕООД с цел да бъде увреден публичния взискател. За основателността на иска е необходимо да бъде доказано намерение за увреждане от страна на длъжника на публични задължения, но не и от страна на лицето, с което е договарял. Като писмено доказателство по делото е представено копие от нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № 852/ 2024 г., по описа на нотариус Б. К., от което е видно, че на 17.07.2024 г. „Пако 14“ ЕООД e сключило с Л. М. С. договор за покупко-продажба на недвижим имот, въз основа на който му е прехвърлило правото на собственост върху сграда с идентификатор 61577.505.3043.1 със застроена площ от 124 кв.м., представляваща магазин за хранителни стоки, находяща се в •••, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор 61577.505.3043, срещу цена от 90 689,40 лева, като в нотариалния акт е отбелязано, че последната е изплатена напълно от купувача на продавача по банков път преди сключването на договора. Представени са възпроизведени на хартиен носител преписи от декларациите, описани в исковата молба, подадени по електронен път от името на „Пако 14“ ЕООД, а именно: декларация по ЗДДС с вх. № •••; декларация по ЗДДС с вх. № •••; декларация по ЗДДС с вх. № •••; декларация по ЗДДС с вх. № •••; декларация по ЗДДС с вх. № •••; декларация по ЗДДС с вх. № •••; данъчна декларация по ЗКПО с вх. № •••; данъчна декларация по ЗКПО с вх. № •••; данъчна декларация по ЗКПО с вх. №••• и данъчна декларация по ЗКПО с вх. № •••. Със същите дружеството е декларирало публични задължения за периода от 01.12.2019 г. до 30.06.2024 г. в общ размер 130 794,04 лева, от които 98 064,67 лева – главници и 32 729,37 лева – лихви. Въз основа на нормите на чл. 54, ал. 1, т. 4, чл. 99, ал. 2 и чл. 102, ал. 1 ДОПК подадените по електронен път декларации са допустими доказателства за установяване на публичните задължения. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че последните са заплатени или погасени по друг начин. Видно от отбелязаните входящи номера върху декларациите същите са подадени на 18.07.2024 г., като единствено декларация по ЗДДС с вх. № ••• е депозирана на 24.07.2024 г. Следователно не е налице една от предпоставките от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, доколкото същият е сключен преди датата на деклариране на задълженията – на 17.07.2024 г., а не след това, каквото е изискването на посочената норма. Въз основа на това се налага извод, че предявеният главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да бъде обсъждано дали сделката е сключена с намерение за увреждане на публичния взискател. Поради обстоятелството, че главният иск подлежи на отхвърляне, следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Следователно, за да бъде уважена евентуалната искова претенция, следва да бъдат констатирани следните предпоставки: наличие на изискуеми публични задължения в тежест на „Пако 14“ ЕООД, които са декларирани от него; сключена възмездна сделка с имуществени права на ответника „Пако 14“ ЕООД; даденото от „Пако 14“ ЕООД по сделката да надхвърля значително по стойност полученото; сделката да е сключена след датата на деклариране на публичните задължения, като установяването им е в доказателствена тежест на ищеца. В случая се касае за възмездна сделка, при която „Пако 14“ ЕООД е прехвърлило в полза на Л. М. С. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда (магазин за хранителни стоки), срещу цена от 90 689,40 лева. Същата обаче е сключена преди датата на деклариране на публичните задължения, а не след това, каквото е едно от изискванията на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата. Освен това по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че даденото по договора за покупко-продажба от „Пако 14“ ЕООД е на значително по-висока стойност от полученото от него. Липсват данни относно пазарната стойност на прехвърления имот към датата на подписване на договора. Отразената в нотариалния акт данъчна оценка на сградата - 90 689,40 лева, както и обстоятелството, че договорената продажна цена е в този размер сами по себе си не са достатъчни, за да обосновават извод за разминаване в стойността на насрещните престации, което да е значително. Поради това настоящият състав намира, че предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника Л. М. С. сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3988,07 евро (7800 лева). По изложените съображения Окръжен съд - Перник