Решение № 1369 от 2.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 260981 от 18 юли 2023г. по гр. д. № 3583/2021г. Софийски градски съд, ГО, 24 състав е осъдил З. Н. Р. и Е. Н. Р. да заплатят солидарно на Българската православна църква – Българска патриаршия на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 53 158 лева, представляваща претърпени вреди /загуби/, които са настъпили в резултат на извършеното от ответниците престъпление по чл. 172б, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, за което са признати са виновни с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 15/2021г. по описа на PC - Пазарджик, заедно със законната лихва от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 124 лв.; осъдил ответниците да заплатят солидарно на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 2 126, 32 лв. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответниците З. Н. Р. и Е. Н. Р. срещу решението по гр. д. № 3583/21г. на СГС, ГО, 24 състав. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 300 ГПК – сочат, че постановената присъда не доказва иска по основание; необоснованост и като резултат нарушение на материалния закон, искат отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ - БП) е подала отговор, с който е оспорила въззивната жалба. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреди – квалифицирани като загуби, поради лишаване от приход в размер на стойността на свещите, върху които, както и върху пакети със свещи, ответниците са поставили без негово съгласие принадлежащите на ищеца търговски марки, за което са били осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК вр. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО, задължителна за гражданския съд, с която са отнети в полза на държавата веществените доказателства, върху които са поставени знаците, идентични с търговските марки. На основание ТР № 1/31.05.2013г. на ОСНК на ВКС СГС е приел още, че за престъплението, за което са осъдени ответниците, което реално причинява вреди, независимо дали предметът на престъпление е отнет, се дължи заплащане на обезщетение на правото на притежателя на интелектуална собственост, като за неговото определяне по размер приложение намира уредбата на ЗМГО – „чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО - презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка“, понастоящем чл. 119, ал. 1, т. 2 ЗМГО, който гласи, че „Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките - предмет на нарушението“. СГС е обобщил, че по делото са установени всички елементи на предявения иск - извършен деликт /престъплението, за което е постановена присъдата/, делинквентите – ответниците по делото, претърпяване на вреди – стойността на установените вещи, върху които е поставена марката на ищеца, които са на обща стойност, равна на цената на предявения иск, причинно – следствена връзка между деликта и претърпените вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, упражнявайки инстанционен контрол върху обжалваното решение, следи служебно, извън валидността и допустимостта му в обжалваната част, само за приложението на императивни материалноправни норми, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В резултат от правоприлагащата си дейност, в обхвата й, изяснен по-горе, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - съдът е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск откъм обстоятелствата, на които са основани, но същото е неправилно - с оглед доводите срещу правилността му за нарушение като краен резултат на материалния закон, уреждащ границите на търсената гражданска отговорност. Предмет на обжалваното решение са предявени при условията на пасивно субективно съединяване на искове искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО, квалифицирани от първоинстанционния съд с общата норма на чл. 45 ЗЗД, с искане за солидарно осъждане на двамата ответници за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 158 лв. ведно със законната лихва от 16.01.2020г. – стойност на 131 118 бр. свещи, използвани в търговската дейност на „Свети Христофор“ ООД, с поставени знаци, идентични със словна национална търговска марка с рег. № 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г. и със знаци, поставени върху пакети със свещи, идентични с комбинирана национална търговска марка с рег. № 97937/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., с притежател на марките ищецът. Ищецът е посочил, че вредите са определени по правилата на чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) – чл. 119, ал. 1, т. 2 ЗМГО вр. ТР № 1/31.05.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, посредством равностойност по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични със стоките, иззети като веществени доказателства по наказателното дело, приключило с осъдителна присъда срещу ответниците, признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 ЗМГО. Посочено е в исковата молба, че свещи за църковни нужди в пределите на РБ се произвеждат единствено в Софийска и в Пловдивска епархия, а инкриминираният брой свещи, иззети от полицията, са били изработени по поръчка за църковни нужди и са използвани за продажба в църкви, както и, че злоупотребата с марките го е лишила от приход в размер на търсената с исковата претенция сума. В срока за отговор на исковата молба ответниците са предприели защита по същество срещу исковете, като са оспорили настъпването на имуществени вреди, вкл. и на пропуснати ползи от деянието, за което са осъдени, тъй като вещите са били задържани и отнети в полза на държавата, т.е. не са доставяни в православен храм, като са възразили, че вредите не са елемент от престъпния състав, за извършването на който са признати за виновни. Възразили са още, че вредите следва да бъдат доказани и не може да се приеме презумптивно, че са настъпили. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, е очертан от посоченото в жалбата и насрещните доводи в отговора срещу нея. Eто защо в случая разрешаването на спора се концентрира върху отговор на въпроса установен ли е искът/те по основание, за да се използва „презумптивен механизъм“ за уважаването му до определен размер. За отговор на този въпрос въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, неоспорени от жалбоподателите, оспорили правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на тях. В тази връзка не се спори, че с влязла в сила присъда № 3 от 28.01.2021г., постановена по нохд № 15/2021г. от Районен съд Пазарджик ответниците Р.и са признати за виновни за това, че на 16.01.2020г. в с. Карабунар, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, без съгласието на притежателите на изключителните права върху търговски марки „+БПЦ - БП Свети Синод“ и „Българска Патриаршия Синодална Свещоливница Църковен монопол СПК „Илиенци“, и двете притежание на БПЦ-БП, са използвали в търговската дейност на „Свети Христофор“ ООД, ЕИК 112665813, с управители ответниците, без правно основание, марки, обект на тези изключителни права, а именно: 1. Словна национална търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., регистрирана по национален ред с притежател БПЦ - БП, за стоки от клас 4 „восък /суровина/, светилно масло, свещи, тънки свещи, фитили за лампи, фитили за свещи, хартиени фитили за осветление, кандила, дебели къси свещи“, съгласно МКСУ /Международната класификация на стоките и услугите, създадена със спогодбата от Ница от 15.06.1957г./. Марката представлява надпис „+БПЦ - БП Свети Синод“; 2. Комбинирана национална търговска марка с рег. № 97937/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., регистрирана по национален ред с притежател БПЦ-БП за стоки от клас 4 „восък /суровина/, светилно масло, свещи, тънки свещи, фитили за лампи, фитили за свещи, хартиени фитили за осветление, кандила, дебели къси свещи“, съгласно МКСУ /Международната класификация на стоките и услугите, създадена със спогодбата от Ница от 15.06.1957г./. Марката представлява надпис „Българска Патриаршия Синодална свещоливница Църковен монопол СПК “Илиенци“, като са поставили тези знаци върху произведени от „Свети Христофор“ ООД стоки и върху техните опаковки, и са съхранявали стоките с тези знаци с цел предлагането им за продажба, както следва: - 1. 32 118 броя свещи, с поставени знаци, идентични със словна национална търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., регистрирана по национален ред, с притежател БПЦ - БП, с единична цена от 1.00 лв., на обща стойност 32 118, 00 лева; 2. 6 200 броя свещи, с поставени знаци, идентични със словна национална търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., регистрирана по национален ред, с притежател БПЦ- БП, с единична цена от 0, 40 лв., на обща стойност 2 480 лева; 3. 92 800 броя свещи, с поставени знаци, идентични със словна национална търговска марка с рег.№ 97942/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., и с поставени върху 48 пакета със свещи знаци, идентични с комбинирана марка с рег.№ 97937/27.10.2016г. със срок на действие 27.10.2026г., и двете регистрирани по национален ред, с притежател БПЦ – БП, с единична цена на свещ от 0, 20 лв., на обща стойност 18 560 лева, общо 131 118 свещи, всичко общо на стойност 53 158, 00 лева, като знаците са поставени върху стоки и техните опаковки, идентични с тези, за които марките са регистрирани, водещо до наличие на възможност за объркване на потребителите - престъпление по чл. 172б, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК във вр. с чл.13 ал.1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО. В присъдата изрично е посочено, че описани веществени доказателства, измежду които и посочените по-горе свещи и пакети със свещи, се отнемат в полза на държавата на основание чл. 172б, ал. 3 и чл. 53, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК. Не се спори и че процесните вещи и пакети са иззети на 16.01.2020г. с протокол за претърсване и изземване от производствено помещение на „Свети Христофор“ ООД. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като, когато деянието обхваща във фактическия си състав и вредата, приетото в присъдата също е задължително. В разглеждания случай ответниците са осъдени за извършване на формално престъпление, в което не е предвиден престъпен резултат, както са поддържали в защитата си срещу исковете. Те са извършили, съобразно установеното с влязлата в сила присъда, нарушение на правото на регистрирани марки, притежание на ищеца, който твърди, че е пропуснал да получи приход от описаните в присъдата стоки, предмет на престъплението, с поставени без правно основание знаци, идентични с притежаваните от него търговски марки, и предявява искове за обезщетяване на тези вреди. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1 - 3 ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението; при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението; съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. За да се обезщетят имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, каквито ищецът счита, че е претърпял и търси обезщетяването им (по какъвто иск се е произнесъл и СГС, макар и въз основа на общия деликтен състав и при неправилно квалифицирана форма на твърдяна вреда), следва да бъде установено, изводимо от вида на твърдените вреди, че поради извършеното от ответниците нарушение на правото на интелектуална собственост, ищецът е пропуснал да увеличи имуществото си, т. е. следва да докаже, че е претърпял твърдените вреди, за чиято оценка специалният закон урежда т. н. „презумптивен механизъм“. Друг извод не следва от ТР, на което се позовава ищецът, - ТР № 1/31.05.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, съгласно което от престъплението по чл. 172б НК могат да настъпят вреди, подлежащи на обезщетение. В мотивите към ТР е обсъдено, че доколкото отрицателните икономически последствия от засягането на правото върху марка като специфично нематериално благо са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане, националният законодател, при съобразяване на съществуващите международни стандарти, е създал в чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм., сега чл. 119, ал.1 т. 2 ЗМГО) презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка. Няма съмнение, че на обезщетяване, като се изхожда от същността на гражданската отговорност, подлежат реалните вреди – действително претърпените (правно положение, застъпено и в цитираното ТР на ОСНК на ВКС), а не и предполагаеми вреди, поради което за уважаване на иска за обезщетение и на първо място за установяването на основанието на иска, на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта (вж. и ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС). Следователно, при положение че в случая се претендира, поради извършеното от ответниците престъпление, пропуснат приход от продажба, исковата претенция е неоснователна, тъй като приход от вещите, предмет на престъплението, отнети в полза на държавата, не е реализиран и не може да бъде реализиран. Те са били произведени от „Свети Христофор„ ООД и са отнети като „съхранявани“ в производственото му помещение, като не е установено, че са били предмет на продажба. СГС изрично е указал на ищеца в доклада по делото, че в негова доказателствената тежест е установяването на основанието на иска - в т. ч. да докаже, че вещите са били продадени от ответниците, въпреки че в решението си като резултат е приел този факт за ирелевантен. Отделно от това, лицето, което би лишило от приход притежателя на марката, е „Свети Христофор„ ООД - юридическото лице, което носи гражданска отговорност за нарушаването на права по ЗМГО, извършено виновно от лицата, които го представляват, от негови служители или от лица, наети от него (чл. 121 ЗМГО, в който е уредена и презумпция за вина, в случая установена с присъдата). Производството и продажбата на други вещи, в нарушение на правата на маркопритежателя, идентични с тези, които са предмет на престъплението, за извършването на което са осъдени ответниците, не е разглеждано от първоинстанционния съд (не е разгледан иск за обезщетяване на пропусната полза, съизмерена с такъв пропуск да се получи приход). Следователно те са извън спорния предмет и причинната връзка с конкретното нарушение, предмет на обжалваното решение, при изискване и на специалния закон, уреждащ деликтната отговорност в областта на марковото право, вредите, които подлежат на обезщетяване, да са пряка и непосредствена последица от нарушението (чл. 118, ал. 1 ЗМГО). Ето защо отговорът на поставения за разглеждане въпрос във въззивното производство е отрицателен – не е установено по делото, че ответниците са сключили договор/и за продажба на стоките, предмет на престъплението, извършено от тях, и че по този начин са лишили от приход ищеца, за да се приложи евентуално механизмът, предвиден в чл. 119, ал. 1, т. 2 ЗМГО за оценка на вреди, настъпили за маркопритежателя. С оглед изложеното, въззивната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно – косвен извод от решаващата дейност на въззивния съд, и подлежи на отмяна, а вместо това исковете с искане за солидарно осъждане на ответниците, които са неоснователни, неправилно уважени от първоинстанционния съд в нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗМГО, следва да се отхвърлят. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците се присъждат сторените разноски по делото - адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 000 лв., съответно 1 500 лв., както и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 063, 16 лв. Водим от горното, Софийски апелативен съд