Решение № 5218 от 18.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18243/2023 г.

№ 20231110118243 по описа за 2023 година Производството е образувано по предявени от Е. Д. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••••••••••••••••, срещу ••••••••••••••••••••••••••••••, с адрес: •••••••••••••••••••••••, осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. чл. 47 ХОПЕС, вр. с чл. 6, § 3 ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2018г. до 12.10.2023г., изразяващи се в психически тормоз, стрес, притеснение, безнадеждност, отчаяние, безпомощност, накърняване на достойнството, влошаване на общото физическо и психическо съС.ие, вследствие от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1281/2018г. по описа на •••• в разумен срок. Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда с твърдения, чe е страна по адм. д. № 1281/2018г. по описа на ••••. Сочи, че процесното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, но въпреки това ответникът умишлено бездейства, а разглеждането и решаването на делото се „бави“ и надвишава разумния срок. Поддържа, че с поведението си ответникът е нарушил правата му, гарантирани с чл. 2, чл. 14 и чл. 26 МПГПП на ООН, чл. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧОС, чл. 1, чл. 20, чл. 21, чл. 51-54, чл. 77 ХОПЕС, чл. 2-6 ДЕС и чл. 18, чл. 20, чл. 67 и чл. 81 ДФЕС. Описва, че в резултат на забавеното правосъдие претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, безнадеждност, отчаяние, безпомощност, накърняване на достойнството, влошаване на общото физическо и психическо съС.ие – депресия, проява на паник-атаки. Моли за уважаване на исковата претенция. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърденията, че е налице „бавене” при разглеждането на адм. д. № 1281/2018г. по описа на ••••. Твърди, че в един продължителен период от време ищецът не е предприел действия по отстраняване на нередовностите в исковата си молба, а в друг период производството е било спряно до постановяване на решение по т. д. № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС, които обстоятелства са обективни извън неговите правомощия. Описва, че съдебното заседание от 10.10.2023г. било отложено за събиране на доказателства, а това от 05.12.2023г. – по искане на ищеца с доводи, че процесуалният му представител не присъства. Възразява срещу твърденията, че в хода на процесното дело е било нарушено правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Оспорва размера на претендираните суми като силно завишени. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание, проведено по реда на чл. 156а от ГПК, ищецът Е. Д. М., редовно призован, се явява, като се представлява и от процесуален представител – адвокат Ю., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. В съдебно заседание, ответникът •••••••••••••••••••••••••, редовно призован, не изпраща представител. Контролиращата страна – •••••••••••••••••••••••••, редовно призована, се представлява от ••••••••••• Ц., който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното: От приетия по делото доказателствен материал – Определение № 2306 от 15.03.2023г., постановено по адм.дело № 1281/2018г. по описа на АС-София – град, Първо отделение, 66- ти състав, се установява, че адм.дело № 1281/2018г. е образувано по жалба с вх. № 3380/02.02.2018г. на ищеца до •••• против •••••••••••, с която е предявен иск за неимуществени вреди за сумата в размер на 50 000 лева, причинени чрез изтезание, за периода от 27.11.2013г. до 17.01.2018г., както и поради превозване на затворници в бус без седалки и предпазен колан. С жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството. С определение от 08.03.2018г. съдът е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания на ищеца за остраняване нередовностите на жалбата. С молба с вх. № 8090/19.03.2018г. ищецът е представил данни относими към искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството. С определение № 3114/17.05.2018г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на същия е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като с определението на ищеца е даден нов срок за отстраняване нередовностите на жалбата. С определение № 7296/15.11.2018г. съдът е назначил особен представител, който да защитава интересите на Е. М. в производството. С молба от 11.12.2018г. са направени уточнения на молбата, като е посочено, че са налице нарушения по ДЕС по чл. 4, ал.4, пар.3 и чл. 67 от ДФЕС, както и на чл. 3 от ЕКПЧ. Поради уточненията и налично висящо тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съдът с определение № 3242/23.04.2019г. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС . С определение от 25.03.2021г. ОС на ГК и на ТК при ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Е.С.. Следва постановяване на определение по адм.дело № 1281/2018г. № 2306 от 15.03.2023г., с което е възобновено производството и с определението отново са дадени указания на ищеца за остраняване нередовностите на исковата претенция. По делото е разпитан на страната на ищеца свидетелят С. А. Д.. Разпитан, свидетелят възпроизвежда, че познава ищеца от 2004г. Били заедно в СЦЗ в 11 група. Ищецът му споделил, че води дела срещу конвоя с бусовете, с които се конвоират затворниците. Не може да даде данни кое точно дело му е забавено и дали касае адм.дело № 1281/2018г. по описа на ••••, като споделя, че Е. имал много забавени дела. Споделя, че ищецът бил отчаян от правосъдието. Бил смачкан и потиснат, бил лишен от правосъдие, нарушена била Конвенцията. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 2 б, ал.1от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже, че е бил страна по адм.д. № 1281/2018 г. по описа ••••, че разглеждането и решаването на делото е продължило извън разумния срок по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС, вида и настъпването на описаните в исковата молба претърпени от него неимуществени вреди и наличието на причинната връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството. От установените по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че след образуване на адм. дело № 1281/2018г. на 12.12.2014г., съдът е извършил своевременно действия по обследване на исковата молба, даване на указания за отстраняване нередовностите й, предоставяне на правна помощ на ищеца, както и освобождаването му от заплащане на държавна такса в производството. Всички тези действия са извършени в рамките на девет месеца от подаване на жалбата на 02.02.2018г. Впоследствие делото е спряно с определение от 23.04.2019г., като изцяло в прерогатив на съда е да спре производството при наличие на предпоставките за това, поради което до постановяване на определението на ОСС на ГК и на ТК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС на 25.03.2021г. съдът не отчита •••• да е забавил производството по делото. Следва да се посочи, че при спряно дело е нормална забава от три до осем месеца, за докладване на спрените дела за преценка дали да бъдат възобновени. В тази врзъка съгласно чл. 92, ал.2 от ПАС съдебните деловодители на всеки шест месеца проверяват спрените дела и ги докладват на съдията за преценка дали са налице предпоставките за възобновяване. В тази връзка забавяне се отчита при възобновяване на делото едва с определението на съда от 15.03.2023г., след като е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение с определение от 25.03.2021г. Следва да се подчертае обаче, и че на ищеца са давани не веднъж указания за отстраняване нередовностите на жалбата, като е налице пълното им остраняване едва през м.05.2023г. Впоследствие съдът констатира служебно, че делото продължава и до днес, като все още не е преключило, като са проведени множество открити съдебни заседания. Действително при преценка за разумността на срока, не могат да се правят изводи във вреда на ищеца от това, че не е сътрудничил активно за ускоряване на производство, защото принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 72 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о., ГК. Когато обаче преценява поведението на компетентните органи с оглед и на усилията им за ускоряване на производството, съдът следва да съобрази че в случая обаче са се оказвали безрезултатни и поради препятстването им от действия на страните, или техни процесуални пропуски и бездействие. Затова при наличието на обективни данни за това, съдът счита че следва да се приеме за установено полагането на усърдие от страна на съда активно да съдейства на ищеца за упражняване своевременно на процесуалните му права. В разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на страната /и поведението на другите страни/, 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето. С оглед установените по делото факти, както бе посочено по-горе продължителността на делото пред •••• до момента на предявяване на иска и с оглед посочения от ищеца период е от 01.06.2018г. до 12.10.2023г., тоест 5 години и 4 месеца. Отчита се че делото все още не е приключило. Съдът не отчете продължителността от образуването на делото на 02.02.2018г. до спирането му на 23.04.2019г. да се дължи на бавни и несвоевременни действия на съда. Точно обратното, съдът своевременно е предприел действия да съдейства на ищеца в защита на правата му, като е дал нужните указания, назначил е защитник и е освободил ищеца от заплащане на държавна такса. Впоследствие, както бе посочено по-горе не се отчита забава докото делото е било спряно и до дата – 25.03.2021г., тоест датата на отклоняване на искането за постановяване на тълкувателно решение, както и след изтичане на следващите се седем/осем месеца съобразно цитираните правила на ПАС до постановяване на определението за възобновяване от 15.03.2023г. е налице минимална забава. В тази връзка обаче съдът отчита натовареността на ••••, както и съобрази периодите през годината за инвентаризация и други, намира, че забавата на съда се свежда до по - малко от година, до месеци, което не обосновава извод, че делото е гледано в неразумен срок и през който срок няма как съдът да е нарушил чл. 2б от ЗОДОВ. Видно е че делото продължава, като по делото ищецът не заяви доказателствени искания и не представи доказателства от които да се установи фактическата му и правна сложност, която явно не е минимална с оглед продължителността на производството. Отделно съдът отчита, че съгласно практиката на ЕСПЧ /решение от 20.03.2006 г. по дело № 1 – С. срещу И./ съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът изрично да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок. Отговорността по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи, които в делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се формират от забавяне разглеждането на делото над разумния срок /така Решение № 182 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2018 г., III ГО./. В тази връзка съдът следва да посочи, че въпреки, че вредите се презумират, в пределите на настоящия процес не се установиха в условията на пълно и главно доказване и описаните в исковата молба неимуществени вреди над презумптивните, както и най-важното - причинна връзка на вредите именно с твърдяното бавно правосъдие по адм.д. № 1281/2018г. по описа на ••••. Гласните доказателства на разпитания С. А. Д., ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни. Разпитан свидетелят не може да се спомни с точност кое е делото, по което се твърди в настоящото производство, че е налице забавено правосъдие. От показанвията му се установява, че ищецът е образувал много дела за вреди, причинени от конвоиране на затворници с бусове при условия в каквато връзка са оплакванията на ищеца. Не се установява от показанията на свидетеля че ищецът е претърпял вреди именно във връзка с твърдяното забавено правосъдие по адм.дело № 1281/2018г. по описа на ••••. Вътрешното убеждение на съда относно желанието на свидетеля Д. добросъвестно да възпроизведе възприятията си относно правнорелевантните факти е силно разколебано, доколкото в преобладаващата си част гласните доказателства съдържат морални и правни оценки и изводи, които биха могли да бъдат квалифицирани като пледоария, възпроизвеждаща правната теза на ищеца и то много хаотично, отколкото непосредствени и лични наблюдения за съС.ието на ищеца вследствие забавено правосъдие и то точно по адм.дело № 1281/2018г. по описа на ••••. По изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена. По разноските ищецът с определение на съда от 11.07.2024г. е освободен от заплащане на държавна такса, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт. Така мотивиран, съдът,