Решение от 21.9.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 145/2019 г.

Производството по делото е делбено – втора фаза – по извършване на делба на недвижими имоти. С влязло в сила Решение № 135 от 07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 145/2019 г. по описа на РС - Сливница, е допусната съдебна делба между Ю.А.А., ЕГН •••••••••• и Н.А.А., ЕГН •••••••••• на следните съсобствени недвижими имоти: УПИ II-617, целият с площ от 654 кв.м., в кв.85 по регулационния план на село Х., м. „К.“, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж с обща застроена площ от 148.72 кв.м. и с разгърната застроена площ от 337.92 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ I-616, улица и УПИ III – 617 ПРИ КВОТИ: за Ю.А.А. – 20.89 % от УПИ и 30.59 % от жилищната сграда с гараж за Н.А.А. – 79.11 % от УПИ и 69.41 % от жилищната сграда с гараж. Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Основен принцип и цел на съдебната делва, застъпени в законовите разпоредби, уреждащи този институт – чл.69 ЗН и чл.34 ЗС, е всеки съделител – съсобственик да получи своя дял от делбената маса в натура. В тази връзка следва да се извърши преценка дали от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти или движими вещи могат да бъдат обособени толкова дяла в натура, колкото са съделителите, когато това е възможно и допустимо от закона. Установяването на възможността за поделяемост на имотите според броя на съделителите и обема права в съсобствеността е дейност на съда, която се извършва с помощта на вещо лице, когато това е необходимо. С оглед горното за поделяемостта на имотите, предмет на делбата, на реални дялове, по делото е изслушано заключение на Съдебно – техническата експертиза /л.141/. Съгласно приетата експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, вещото лице е установило, че е невъзможно да бъде реално поделено дворното място, доколкото, съобразно квотите в съсобствеността, няма да могат да са се обособят два отделни имота, всеки един от които да отговаря на минималните изисквания за лице и повърхност, предвидени в чл.19, ал.4 ЗУТ. Заключението на вещото лице в тази част е в съответствие с изисквания на чл. 201 ЗУТ, касаеща поделяемостта на съсобствен урегулиран поземлен имот, която е възможна при положение, че не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. В случая, както правилно е отбелязало вещото лице, от процесното дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот, находящ се в село Х., характеризиращ се като имот с преобладаващо равнинен характер, не могат да се обособят два самостоятелни имоти, всеки от които да отговаря на изискванията на чл.19, ал.4, т.4 ЗУТ за лице и площ, а именно най- малко 16 м. лице и 500 кв.м. площ, доколкото един от имотите, съответстващ на дела на Ю.А., следва да бъде с площ от 136.62 кв.м. /целият имот е с площ от 654 кв.м., а делът от него за Ю.А. е 20.89 %/. В този смисъл е дадено и становище от главния архитект на общ. Б. по реда на чл.201, ал.1 ЗУТ /л.270/. По отношение на жилищната сграда вещото лице е констатирало на място, че същата се състои от три етажа, а не два, както е описвана до този момент, като единият етаж е партерен - приземен етаж, а над него има още два етажа и подпокривно пространство, което е неизползваемо. Вещото лице е категорично, че от жилищната сграда е възможно да бъдат обособени два самостоятелни обекта – единият, включващ целия партерен етаж и част от първия етаж, без общите части, а второто – целият втори етаж без общите части, без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми, чрез минимално преустройство, изразяващо се в изграждане на преградна стена в хола на втория етаж, която да отдели стълбата за достъп от първия етаж до втория етаж в самостоятелно помещение за осигуряване на достъп до втория етаж. Когато с изготвената по делото Съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имотите, допуснати до делба, вещото лице даде заключение за поделяемост на сградата, но се налага обособяване на дяловете да стане чрез разделянето на сграда или на обекти в нея, както е в случая, съдът следва да спази процедурата по чл. 203 ЗУТ, касаеща поделяемостта на сграда, жилище или друг обект, а именно да изпрати заключението на вещото лице по СТЕ за становище от главния архитект на общината за поделяемостта на сградата. Положително становище за това се дава при положение, че при обособяването в самостоятелни обекти на правото на собственост не се извършват значителни преустройства и не се създават неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС, съгласно която обща жилищна сграда може да се раздели по етажи или части от етажи, ако те могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. С оглед спазване изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ съдът е изпратил препис от заключението на изготвената по делото СТЕ на главния архитект на община Б. за становище. С представено по делото Становище по чл.203 ЗУТ от 19.10.2022 г. от гл. архитект на община Б. /л.270/, последният дава заключение, че от процесната жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа е възможно да се обособят два самостоятелни обекта, като за тази цел е необходимо изготвяне на проект за преустройство и промяна на предназначението на сградата, който да се внесе за одобрение в общ. Б.. Въз връзка с така даденото становище съдът е задължил страните, съгласно разпоредбата на чл. 203 ЗУТ, да представят по делото инвестиционен проект за разделяне на съсобствената сграда, съобразно заключението на вещото лице, който проект след това да бъде изпратен от съда за одобрение от главния архитект. По делото е изготвен такъв Инвестиционен проект „Преустройство и промяна предназначението на помещения в еднофамилна жилищна сграда с цел обособяване на два броя самостоятелни обекта в сградата“, /съдържащ се в жълтата папка в синия класьор, приложен към делото/, с който е прието, че от процесната сграда могат да се обособят два самостоятелни дяла, като са изготвени съответни схеми за всеки един от трите етажа – партерен, първи жилищен и втори жилищен етаж, онагледяващи как се предвижда преустройството на всеки един от етажите, така че да се обособят два самостоятелни дяла. Съгласно инвестиционния проект единият дял обхваща партерния етаж, при който не се предвижда преустройство и промяна на предназначението му – целият с площ от 148.72 кв.м. при разгърната площ на цялата сграда от 337.92 кв.м., включващ един гараж с площ от 60.01 кв.м., ниша – 5.16 кв.м., ниша – 1.59 кв.м., и пет складови помещения – мазе 3 – 7.42 кв.м., мазе 4 – 8.40 кв.м., мазе 7 – 7.07 кв.м., склад 9 – 5.60 кв.м., склад 8 – 12.40 кв.м., тоалетна – 1.28 кв.м., вх. антре – 1.96 кв.м, видно от изготвената схема, както и първи жилищен етаж, в който се предвижда преустройство, като се изграждат шест нови стени, оцветени в червено в схемата на етажа, необходими за обособяване на дневна и трапезария с площ 26.90 кв.м., спалня – 12.80 кв.м., кухня – 6.17 кв.м., тоалетна – 1.63 кв.м. и коридор – 5.01 кв.м. с обща площ, описана в схемата към проекта от 66.01 кв.м., оцветени в синьо и общи площи от 45.39 кв., оцветени в жълто. Дял втори включва втори жилищен етаж, за който се предвижда преустройство като се изграждат две нови стени, оцветени в червено в схемата, относима към този етаж, така че да се обособят коридори, като обекта съдържа следните помещения – кабинет с площ от 6.51 кв.м., спалня – 13.70 кв.м., трапезария и дневна – 11.57 кв.м., спалня – 9.60 кв.м., кухня – 6.06 кв.м., баня и тоалетна – 3.83 кв.м. и два коридора с площ от 1.21 кв. и 5.80 кв.м. Общата площ на обекта е 69 кв.м., оцветена в червено в схемата и общи части от 8.80 кв.м., оцветени в жълто. Проектът е изпратен за одобрение на главния архитект на община Б. по реда на чл.203 ЗУТ с разпореждане на съда. Със Становище по чл.203 ЗУТ от 20.08.2024. /л.358/, главният архитект на общ. Б. е отговорил, че представеният проект не отговаря на предвидените в закона изисквания, доколкото обособеното на първия етаж жилище не отговаря на изискванията за това, тъй като е разделено от коридор и стълбищна клетка и не може да бъде квалифицирано като самостоятелен дял, поради което е отказал да одобри внесения проект за обособяване на два самостоятелни обекта в жилищната сграда. По искане на ответника съдът е дал възможност на същия да представи коригиран инвестиционен проект, така че да се съобрази с указанията на главния архитект, като ответникът се е съгласил, че доколкото в проекта не е обособено складово помещение за двата жилищна етажа, то същите не отговарят на изискванията на чл.40 ЗУТ. По делото е представен коригиран проект, като за яснота следва да се отбележи, че корекциите са нанесени върху първия проект и се изразяват единствено в това, че предвидената в него на първия жилищен етаж дневна и трапезария се променя на склад, а към кухнята се добавя + трапезария, без да се променят площите на помещенията. На схемата за втория жилищен етаж кабинета от първия проект се променя на склад, като отново не се променят площите. Коригираният проект е изпратен с разпореждане на съда за одобрение от главния архитект на общ. Б. по реда на чл.203 ЗУТ. Със Становище по чл.203 ЗУТ от 07.10.2024 г. на гл. архитект на общ. Б. /в кориците на синия класьор, приложен към делото/ е дадено същото заключение като в предходното такова, като главният архитект го е доразвил, че доколкото обособеното на първия етаж жилище е разделено от коридор и стълбищна клетка по този начин се получават два обекта на този етаж, които не могат да функционират самостоятелно, поради което отново е отказано да се одобри представеният инвестиционен проект за обособяване на два самостоятелни обекта в жилищната сграда. По повод това становище на гл. архитект ответникът е направил оспорване, за неговата незаконосъобразност и е поискал съдът да се произнесе по него по реда на чл.203, ал.2 ЗУТ, съгласно която контролът по законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа по ал. 1 се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. За да прецени дали отказът на главния архитект на общ. Б. да одобри представения пред него инвестиционен проект за обособяване на два самостоятелни обекта в процесната жилищна сграда е законосъобразен или не, съдът следва да установи на първо място дали предвиденото обособяване отговаря на изискванията за това, предвидени в разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУТ, а именно дали има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, ако е налице пространствено свързване между помещенията, допустимо ли е то, къде се намират санитарните помещения. Наред с това се изследва въпросът какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност, за да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост, с оглед изискването в закона /чл.39, ал.2 ЗС и чл.203, ал.1 ЗУТ/ същите да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. В закона не е посочен обективен критерии за това кога преустройството би било значително и би създало неудобства по-големи от обикновените, но тези обстоятелства се извеждат от чисто житейски и практичен опит и логика, такива ще бъдат случаите в които ще се наложи извършването на сложни преустройства, премахване на носещи стени, изграждането на множество самостоятелни помещения, или премахване на множество преградни стени, смяна на ВиК и електроинсталации, архитектурни и конструктивни промени на сградата, създават се пречки на някои от съсобствениците да ползват общите части за продължителен период от време, както и когато преустройствата са на значителна стойност, която съгласно константната практика на ВКС са над 10-15 % от стойността на цялата сграда. В този смисъл Решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. I ГО, Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г. I ГО, Решение 187 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 1300/2014 г. I ГО, Решение № 83 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 6052/2015 г. I ГО и др. Съгласно посочената практика не е такова значително неудобство по-голямо от обикновеното невъзможността да се ползва сградата по предназначение, докато се извършва преустройството, тъй като всеки един ремонт на сграда основен или текущ, води до това ограничение, както и когато стойността на преустройството не е повече от 10-15 % от стойността на сграда. На първо място от изготвения по делото коригиран инвестиционен проект се установява, че обособените в него два обекта, отговарят на изискванията за жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ всяко едно от жилищата, както това на първия жилищен етаж, така и това на втория жилищен етаж имат самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение – спалня, кухня и баня-тоалетна, както и складово помещение. Следва да се отбележи, че независимо, че в проекта за жилището на първия жилищен етаж е отбелязана само тоалетна, без баня, то съдът счита, че в случая тоалетната може да се използва и като баня, като най-елементарно това може да стане чрез монтиране към мивката на гъвкав душ за къпане. Наред с това височината на помещението в неговата светла част отговаря на минималните изисквания за това, предвидени в чл.72 на Наредбата № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно не по-малко от 2.30 м., като е достатъчно и по размер да обезпечи и наличието на баня. Всяко едно от помещенията в процесната сграда отговаря на изискванията за минималната светла височина от 2.30 м., като височината на помещенията на партерния етаж са 2.60 м., на първия жилищен етаж – 2.70 м. и на втория жилищен етаж – 2.55 м. На следващо място и към двете жилища е предвидено складово помещение, като това на първия жилищен етаж е извън жилището и непосредствено до него, отделено чрез коридор, което е допустимо съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУТ. В тази връзка е необясним отказът на главния архитект на общ. Б. да одобри инвестиционния проект с мотив, че обособеното на първия етаж жилище е разделено от коридор и стълбищна клетка, като по този начин се получавали два обекта на този етаж, които не можели да функционират самостоятелно. В случая не се касае до два отделни самостоятелни обекта, а до жилище с прилежащо към него складово помещение, което е отделно от самото жилище. Действително на партерния етаж има няколко складови помещения, които също могат да обслужват и двете жилища – това на първия жилищен етаж и това на втория жилищен етаж, но няма пречка да бъдат обособени и допълнителни такива, както е сторено в инвестиционния проект и по този начин целият партерен етаж с помещенията в него, да бъде разпределен на някоя от страните. С оглед изложеното съдът счита, че и на двата жилищни етажа могат да бъдат обособени самостоятелни жилища, по смисъла на пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ, а именно "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, които отговарят на изискванията на чл.40 ЗУТ, поради което и отказът на главния архитект да одобри инвестиционния проект за това се явява несъобразен със закона. На следващо място за установяване на обстоятелството какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност, за да се обособят самостоятелни обекта на правото на собственост, с оглед изискването на закона /чл.39, ал.2 ЗС и чл.203, ал.1 ЗУТ/ същите да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените, съдът е допуснал Съдебно-техническа експертиза /л.394/, допълнена с Допълнителна СТЕ /л.401/. Съгласно заключението на вещото лице по същата, изготвено на база инвестиционния проект, предвидените строително-монтажни работи за преустройство за обособяването на два самостоятелни жилищни обекта са: На първи жилищен етаж – зазиждане на съществуващ отвор с дължина 2.57 м.; изграждане на нова стена с части от 3.35 м, 1.38 м, 2.09 м. /предвидената дебелина на новите стени е 20 см със строителен материал газобетонни тухли/; зазиждане на съществуващ щубер с дължина – 0.81 м.; монтиране на два броя врати – 100/205 и 90/205; прорязване на отвор за един брой врата. Общата стойност на така предвидените СМР вещото лице е дало в общ размер на 3349.34 лева, като е дала и стойностите по пера. На втори жилищен етаж – монтиране на два броя врати 90/200 и 74/200 на обща стойност от 579.35 лева, разбита и по пера, както и следните СМР за реализиране на В и К за кухня – вътрешна водопроводна инсталация от полипропиленови тръби за студена вода с диаметър на тръбата 32 мм с дължина до 1м; вътрешна водопроводна инсталация от полипропиленови тръби за топла вода с диаметър на тръбата 32 мм с дължина около 4м.; пробиване на единични отвори с диаметър до 100 мм в тухлени стени с дебелина от 25 см 1 бр.; монтаж на смесителна батерия за мивка – седяща 1 бр; доставка и монтаж на PVC тръби муфени с фасонни части Ф50/1.8 – 1м, всичко на обща стойност от 188.76 лева. Също така е установено е необходимо разделяне на електрическата инсталация, така че да обслужва самостоятелно всеки самостоятелен обект да бъде монтиран нов електромер и външен кабел с дължина от около 30 м., свързващ го с главното разпределително ел. табло в сградата на стойност 600 лева. Следва да се монтира и стълбищен апарат 2 бр., свързан с електрическите инсталации в сградата и монтаж на контролен електромер 1 бр. на обща стойност 165.96 лева. Дадената обща стойност на всички необходими СМР за преустройство на еднофамилната жилищна сграда в два самостоятелни обекта на право на собственост е 4883.41 лева, което е 1.4 % от стойността на цялата сграда. Вещото лице е дало заключение, че е възможно технически да се изпълни инвестиционният проект в неговата цялост, в каквато насока е и самият инвестиционен проект, съгласуван с архитект и специалисти по конструкции, ВиК, електро, отопление, вентилация и климатизация и енергийна ефективност, пожарна безопасност, план за безопасност и здраве. Съдът кредитира така обсъдената експертиза като компетентно и обективно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице. Предвид оспорване на експертизата от страна на ищцата с позоваване на липса на компетентност на вещо лице и с цел обезпечаване на компетентен отговор дали предвижданите с инвестиционния проект преустройствата на сградата са значителни и биха създали неудобства по-големи от обикновените съдът е допуснал повторна тройна съдебно-техническа експертиза. Изготвената по делото тройна СТЕ /л.458/ дава заключени, че процесната сграда е поделяема и от нея могат да се обособят два реални дяла, включващи – две жилища – I дял първи жилищен етаж и II дял – втори жилищен етаж, като предложения инвестиционен проект е изпълняем технически на място и с изпълнение на предвидените СМР /описани в проекта и в първоначалната СТЕ/ не се променя застроения обем и площ на сграда, посочват се като необходими за извършване за преустройството същите СМР, описани в първоначалната СТЕ, които и според вещите лица по тройната СТЕ са незначителни и не създават неудобства по-големи от обикновените. Вещите лица предоставят и актуална пазарна стойност на процесния поземлен имот и изградената в него сграда, а именно общо 460 242.36 лева, от които 105 855.74 лева за земята и 354 386.62 лева за цялата жилищна сграда – с двата жилищни етажа, сутеренния етаж и гаража при разгърната застроена площ от 337.92 кв.м. С експертизата е дадена и отделно оценка на всеки един от жилищните етажи, на гаража и складовите помещения, а именно за първи жилищен етаж с площ от 111.40 кв. е дадена пазарна стойност от 116828.45 лева, за втори жилищен етаж с площ от 77.80 кв.м. – 81 591.14 лева, за гаража с площ от 60.01 кв.м. - 62 955.23 лева и за складовите помещения с обща площ от 88.69 кв.м. – 93 011.80 лева. Съдът кредитира и тази експертиза като обективно и компетентно изготвена, като и по нея три вещи лица дават категорично заключение, че е възможно в процесната жилищна сграда да се обособят две самостоятелни жилища без същите да са значителни и да създават неудобства по-големи от обикновените. Общо пет вещи лица, изслушани по делото дават такова категорично заключение, като това становище отговаря на разбиранията в съдебната практика кои преустройства са значителни и биха причинили неудобства по-големи от обичайните, обсъдени от съда по-горе. Съдът единствено не кредитира експертизата по отношение на дадените парични стойности на двете самостоятелни жилища, доколкото при изчисляването на същата не е отчетен делът от общите части за всеки един от самостоятелните обекти. В схемите, изработени към инвестиционния проект в таблицата за площообразуване за всеки един етаж са посочени площите за самостоятелния обект и за общите части На партерния етаж площта е 148.72 кв.м., на първия жилищен етаж – жилищната площ е 66.01 кв. и общи части на етажа – 45.39 кв.м. и на втори жилищен етаж – жилищна площ от 69 кв.м. и общи части на етажа – 8.80 кв. В инвестиционния проект се забелязва, че на партерния етаж не са предвидени общи части, които да се ползват и за двете самостоятелни жилища – на първия жилищен етаж и на втори жилищен етаж, доколкото такива не са налице. Действително общи части са и външните стени, носещите вътрешни стени, разделителните стени между отделните части и т.н, посочени в разпоредбата на чл. 38 ЗС, но при тях не се отчита площ от помещенията, а площ от повърхността на тези стени и те не участват при определянето на обема на общите части, които всеки един съсобственик в етажна собственост притежава. Вътрешната част на стените, заемащи част от площта на помещенията, които отделят, влизат към площта на съответното помещение. Това е съобразено и в самия инвестиционен проект, доколкото на всеки един от етажите във всяко едно от помещенията е записана площта на същото, като при сборуването на площта на всяко едно от помещенията на всеки един етаж същата е по-малка от записаната площ в таблицата за площообразуване, като разминаването идва именно от обстоятелството, че към площта на жилището са добавени и съответна площ от стените в помещенията. С оглед изложеното съдът приема, че размерът на общите части в сградата е 54.19 кв. сборът е общите части на двата жилищни етажа – 45.39 кв.м. на първия жилищен етаж и 8.80 кв.м. на втория. Именно тези общи части, които са реално използваеми съдът счита, че следват да се отчитат и при определяне стойността на дяловете между съсобствениците, което е и най-справедливо в случая. В тази връзка не е било налице оспорване от страна на страните по отношение на площообразуването в инвестиционния проект, още повече същият е изготвен по възложение на ответника и той се е съгласил с него. При така оформените с инвестиционния проект самостоятелни жилища на първи и втори жилищен етаж, следва да се изчислят какви са припадащите се общи части на всеки един от обособените обекти, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, изр.1 ЗС, според която дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Същите се изчисляват по формулата - площта на самостоятелния обект делено на площта на всички помещения в сградата умножено по 100. Площта на всички помещения в сграда е 283.73 кв.м., изчислена въз основа на сбора на площта на партерния етаж 148.72 кв.м., площта на жилището на първия жилищен етаж от 66.01 кв.м. и площта на жилището на втория жилищен етаж от 69 кв.м. Площта на общите части е 54.19 кв.м. /45.39 кв.м. на първи етаж + 8.80 кв.м. на втори етаж/. Съобразно посочената формула съдът изчисли припадащите се на самостоятелния обект на първи жилищен етаж общи части по следния начин (66.01 кв. м. жилищна площ : 283.73 кв.м. площ на всички помещения) х 100 = 23.26 % или 12.61 кв.м. общи части /54.19 кв.м. общи части х 23.26 %/ , а обекта на втория жилищен етаж (69 кв. м. жилищна площ : 283.73 кв.м. площ на помещенията в сградата) х 100 = 24.32 % или 13.18 кв.м. /54.19 кв.м.х 24.32 %/ и за целия партерен етаж 52.42 % или 28.40 кв.м. Така площта на жилището на първия жилищен етаж с включена площ на припадащите му се общи части е общо 78.62 кв.м. /66.01 кв.м. за жилището + 12.61 кв.м. общи части/, а площта на жилището на втория жилищен етаж с включени площи на припадащите му се общи части от сградата е общо 82.18 кв.м. /69 кв.м. за жилището и 13.18 кв.м. общи части/. В случая тъй като съдът прие, че от процесната жилищна сграда могат да се обособят два самостоятелни дяла с две обособени самостоятелни жилища, които да се разпределят между двамата съсобственика то между тях ще възникне етажна собственост и земята, върху която е построена сградата ще загуби самостоятелния си характер и същата става обща част на етажните собственици, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС. В тази връзка и земята следва да се включи при изчисляване на обема на общите части за всеки съсобственик, съгласно посочената по-горе формула. Така жилището на първия жилищен етаж получава 23.26 % от земята като обща част или 152.12 кв., а жилището на втория етаж 24.32 % или 159.05 кв.м. С оглед всички така направени изчисления съдът приема, че от процесната сграда, ведно със земята могат да бъдат формирани два дяла. Първи дял включва партерния етаж целият с площ от 148.72 кв.м., състоящ се от гараж и обслужващи /складови/ помещения, жилище на първи жилищен етаж с площ от 66.01 кв.м. и припадащите се към този дял 75.68 % идеални части от общи части от сградата /41.01 кв.м./, ведно със 75.68 % или 494.95 кв.м. от земята като обща част /сбор от общите части за целия дял – партерен и първи етаж 52.42 % и 23.26 %/. Втори дял, включващ жилище на втори жилищен етаж цялото с площ от 69 кв.м. и припадащите се към него 24.32 % идеални части от общите части на сградата /13.18 кв.м/ и 24.32 % или 159.05 кв.м. от земята като обща част. Първият дял съдът изчисли на обща стойност от 268 202.21 лева за сградата и 80112.08 лева за земята или общо 348314.29 лева /178090.27 евро/ по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими специални знания за това. За сградата стойността е получена като първо съдът раздели стойността на цялата сграда 354 386.84 лева на площта ѝ 337.92 кв.м., за да получи колко е цената на квадратен метър или 1048.73 лева. След това умножи сумата от 1048.73 лева на сбора на площта на дял първи от 255.74 кв.м. По отношение на стойността на земята раздели цялата стойност на земята от 105 855.73 лева на площта на същата 654 кв.м., за да получи цена на квадратен метър или 161.85893 лева, след което умножи последната сума на придадените към този дял кв. м. от земята 494.95 кв.м. По същият начин съдът изчисли стойността на дял втори в размер на 86184.63 лева за сградата /82.18 кв./ и 25743.66 лева за земята /159.05 кв.м./ или общо 111928.29 лева /57228.08 евро/ Ищцата Ю.А. притежава 30.59 % или 103.37 кв.м /337.92 кв.м х 30.59 %/, а от УПИ 20.89 % или 136.62 кв.м. на обща стойност 130520.38 лева, от които 108 407.22 лева за сградата и 22 113.16 лева за земята. Ответникът Н.А. 69.41 % или 234.55 кв. /337.92 кв.м. х 69.41 %/, а от УПИ 79.11 % или 517.38 кв.м. на обща стойност 329 722.19 лева, от които 245 979.62 лева за сградата и 83742.57 лева за земята. Съгласно разпоредбата на чл.353 ГПК, доколкото съдът прие, че в процесната сграда е реално поделяема и от нея могат да се обособят два самостоятелни дяла, всеки един от които включва самостоятелни жилища делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на допуснатите до делба имоти между страните. Това е допустимо в настоящия случай, доколкото с извършването на разпределение по реда на чл.353 ГПК всеки един от съделителите ще получи реален дял, ще придобие в изключителна собственост недвижим имот, а тегленето на жребий е невъзможно, доколкото дяловете на съсобствениците не са равни. С оглед правата в съсобствеността и стойността на същите и определените от съда два дяла, справедливото разпределение на същите, което в най- голяма степен ще удовлетвори интересите на съделителите е дял първи да бъде разпределен на Н.А., а дял втори на Ю.А.. Това разпределение отговаря и на фактическото положение между страните, доколкото именно по този начин е ползван имота до момента – ответникът е ползвал целият приземен етаж и първия жилищен такъв, а ищцата втория жилищен етаж, като последната е извършвала и ремонтни дейности в него с цел да създаде удобства за себе си и семейството си. Именно по молба на ищцата Ю.А. с Определение от 11.04.2023 г. /л.308/ съдът, по реда на чл.344, ал.2 ГПК, е постановил същата да ползва втория жилищен етаж, а ответника целият партерен етаж, с гараж и складови помещения и първи жилищен етаж, до приключване на делото с влязло в сила решение по извършване на делбата. При така извършено разпределение ищцата ще получи имот на стойност 111928.29 лева или с 18592.10 лева по –малко от полагаемия й се дял, а ответникът получава имот с 18 592.10 лева повече. При уравняване на дяловете между страните следва да се вземе предвид и какви разходи всеки един от съделителите следва да направи, за да бъдат обособени двата жилищни етажа като самостоятелни жилища, доколкото с тези суми ще се намали и стойността на техния дял и същите ще се обеднят, за да бъде извършено преустройството. От приетата по делото СТЕ /л.394/ получаващият дял първи следва да направи разходи в размер на 3349.34 лева, а получаващият дял втори такива в размер на 768.11 лева и общо от двамата 765.96 лева за електрическата инсталация. Тези разходи съдът счита, че следва да се разпределят между страните съразмерно с дяловете им в съсобствеността като припадащият се дял от разходи за първия жилищен етаж за ищцата е 1024.56 лева /30.59 % от сграда/, а за ответника 2324.78 лева /69.41 % от сградата/, за втория жилищен етаж за ищцата 234.97 лева, за ответника 533.14 лева, и за ел. инсталацията – 234.31 лева за ищцата и 531.65 лева за ответника. Ищцата следва да заплати на ответника за преустройството на първия жилищен етаж сума в размер на 1258.87 лева /1024.56 + 234.31 лева/, а ответникът на ищцата сума в размер на 1064.79 лева /533.14 + 531.65/. Разликата от припадащата се на ищцата сума 1258.87 лева и тази на ответника 1064.79 лева е 194.08 лева, която ще се приспадне от общо дължимата на ищцата сума за уравняване на дела ѝ, а именно от сума в размер на 18592.10 лева, при което крайната дължима сума, която ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата за уравняване на дела ѝ е сума в размер на 18 398.02 лева /9406.76 евро/. Следва да се отбележи, че за село Х., общ. Б. има одобрена КККР, поради което процесните имоти ще бъдат описани в решението, съобразно описаните им в КККР, а именно ПИ е с идентификатор 77246.706.851, а жилищната сграда с идентификатор 77246.706.851.1 Вещите лица по тройната СТЕ са се снабдили с проектоидентификатори на двете самостоятелни жилища, обособени в инвестиционния проект, като проектоидентификаторът на жилището на първия жилищен етаж е 77246.706.851.1.4, а на втория жилищен етаж - 77246.706.851.1.5. /л.494/. С оглед всичко изложено и в обобщение на него в дял на Н.А., на основание чл.353 ГПК, ще бъде разпределен самостоятелен обект - жилище с проекто - идентификатор 77246.706.851.1.4, с площ от 66.01 кв.м., състоящ се от спалня, кухня и трапезария, коридор, тоалетна/баня, складово помещение, съгласно Инвестиционен проект „Преустройство и промяна предназначението на помещения в еднофамилна жилищна сграда с цел обособяване на два броя самостоятелни обекта в сградата“, находящо се в сграда с идентификатор 77246.706.851.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Х., цялата с площ от 337.92 кв.м., разположена в УПИ с идентификатор 77246.706.851 целият с площ от 654 кв.м., с адрес село Х., общ. Б., обл. С., местност „К.“ /или УПИ II-617 от кв. ••• по плана на село Х., м.“К.а” по предходния план/, ведно с гараж и пет броя складови помещения, тоалетна и входно антре с обща площ от 148.72 кв.м., находящи се на партерния етаж в сградата целият с площ от 148.72 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който е разположена сградата. Пазарната стойност на този дял е общо 178090.27 евро. В дял на Ю.А.А., на основание чл. 353 ГПК, ще бъде разпределен самостоятелен обект – жилище с проекто - идентификатор 77246.706.851.1.5, с площ от 69 кв.м., състоящо се от две спални, склад, трапезария и дневна, баня и тоалетна и два коридора, съгласно Инвестиционен проект „Преустройство и промяна предназначението на помещения в еднофамилна жилищна сграда с цел обособяване на два броя самостоятелни обекта в сградата“, находящо се в сграда с идентификатор 77246.706.851.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Х., цялата с площ от 337.92 кв.м., разположена в УПИ с идентификатор 77246.706.851 целият с площ от 654 кв.м. с адрес село Х., общ. Б., обл. С., местност „К.“ /или УПИ II-617 от кв. ••• по плана на село Х., м.“К.а” по предходния план/, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който е разположена сградата. Пазарната стойност на този дял е 57228.08 евро. Н.А. ще бъде осъден да заплати на Ю.А. сумата в размер на 9406.76 евро за уравняване на дела ѝ. По претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД. С молба от 29.09.2020 г. /л.61/ ищцата е предявила претенция по сметки срещу ответника за заплащане на направени от нея подобрения в съсобствената сграда, обективирани в приложена към молбата фактура, в която по пера са описани какви СМР са извършвани на стойност в общ размер на 15 544.20 лева /7947.62 евро/, като с молба от 10.02.2021 г. /л.110/ уточнява, че подобренията са направени в периода 11.06.2011 г. до 24.10.2011 г. – датата на издаване на фактурата със знанието и без противопоставянето на ответника, а в съдебно заседание, проведено на 02.02.2021 г. /л.98/ уточнява, че подобренията са направени в качеството на владелец на своите идеални части и като държател на идеалните части на ответника. Съдът е приел така предявената претенция по сметки за съвместно разглеждане в производството. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела си за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, а ако е нямало съгласие, но е имало знание за извършваните подобрения и непротивопоставяне от останалите съсобственици- отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 61, ал. 2 ЗЗД - отговаря за увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР (пак според дела му), а ако изрично се е противопоставил на ремонтите - в размер на по - малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота (чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 59 ЗЗД). С оглед твърденията на ищцата съдът е квалифицирал претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД. В тежест на ищцата е да докаже следния фактически състав: че е извършила посочените от нея подобрения в съсобствения между страните имот, стойността на подобренията /разноските за труд и материали/ и дела на ответника в съсобствеността. В тежест на ответника е да установи, че ги е заплатил. От представената по делото фактура /л.62/ е видно, че същата е издадена от „У.“ ЕООД с получател Ю.А., като вписаното в нея основание за издаването ѝ е „ремонт по оферта за ремонт на къща на бул. Е. № •••“. Във фактурата са отразени вида на работата по пера и стойност, за които е издадена, а именно: изграждане на Вик инсталация в цялата къща, изграждане на хидрофорна система, доставка и монтаж, доставка и монтаж на бойлер, преправяне и направа на нова ел. инсталация, частичен ремонт на покривна конструкция и капандура, баня на 2 ет, за която е извършено обработка на стени, тавани и под, демонтаж, доставка и монтаж на водопроводна инсталация, канал 50, направа на таван, направа на електроинсталация в баня, полагане на фаянс, полагане на теракота, доставка и монтаж на тоалетна чиния, монтаж на ъглови лайсни, направа и монтаж на прозорец. Общо дължимата сума за всички изброени дейности възлиза на 15 544.20 лева Към фактурата е приложена и касов бон, от който е видно, че сумата в размер на 15544.20 лева е заплатена в полза на „У.“ ЕООД. От приетата по делото Съдебно – техническа експертиза се установява, че на място вещото лице е констатирало следните извършени СМР, като е дало стойност на всяко едно от тях. В графа изграждане на ВиК вещото лице е констатирало, че в цялата къща са извършени прокарване на нови полиетиленови тръби и монтаж на фитинги – брой точки за свързване; изграждане на хидрофорна система, доставка и монтаж; доставка и монтаж на бойлер; в графа преправяне и направа на нова ел. инсталация – изтегляне на нови кабели, монтаж на три крушки и една луминисцентна лампа, частичен ремонт на покривна конструкция и капандура, за банята на ет.2 – обработка /шпакловка и грундиране и боядисване/ на стени, тавани и под, демонтаж, доставка и монтаж на водопроводна инсталация, изграждане на канал ф 50, направа на таван, направа на електроинсталация в баня, полагане на фаянс, полагане на теракота, доставка и монтаж на тоалетна чиния – моноблок, направа и монтаж на прозорец. Всичко това е оценено на сума в размер от 6795.19 лева. Вещото лице е дало и увеличената стойност на сградата в резултат от така извършените ремонтни дейности, а именно със сума в размер на 4280 лева. С допълнение към експертиза /л.176/ пояснява какви са необходимите довършителни работи, които следва да се извършат, за да бъдат довършени СМР-тата, описани във приложената по делото фактура, като дава и стойността на същите. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице обяснява как е дал увеличената стойност на имота в резултат от претендираните подобрения, като се е съобразил, че същите не са завършени напълно и следва да се предприемат довършителни работи. Вещото лице е дало и заключение кои разноски счита за необходими такива и кои за подобрения, като е отбелязал, че необходими разноски са само и единствено тези направени за частичен ремонт на покривна конструкция и капандура. Въпросът дали направените разноски са необходими, полезни или луксозни е правен такъв и отговор на същия дава съдът, а не вещо лице, като се изхожда от това с каква цел са направени. Ако разноските са направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило, както и такива, които са нужни за ползването на вещта по предназначение, то това са необходими разноски. В тези разноски всеки един от съсобствениците следва да участва независимо дали е съгласен или не. Полезни разноски /подобрения/ са тези, които са увеличили стойността на имота, като при тях от знанието и съгласието за извършването им от другите съсобственици зависи дали ще се поделят така както са направени или ще се преценява увеличената стойност на имота след направата им спрямо вложените разходи. Луксозни разноски са тези, които не повишават полезността на вещта, а единствено задоволяват определени естетически потребности или добавят допълнителна, понякога дори и несвързана с предназначението на вещта функционалност. Тези разноски не подлежат на обезщетяване. В случая липсват данни, че извършаването на описаните по-горе СМР са били необходими за запазване на вещта. Няма данни какво е било състоянието на имота преди извършването им, дали е имало течове, дали покрива, стените и дограмата са били компрометирани, кое е наложило смяната на електро и ВиК инсталацията и какво е наложило изграждането на хидрофорна система. Имало ли е такава преди, как е осъществявано водоснабдяването преди изграждането на хидрофорна система. Действително ремонтът на покривната конструкция би било необходим разход, ако същата е била компрометирана и той е наложителен за запазването на сградата. По отношение на изграждането на хидрофорна система съдът също би приел, че е необоходим разход, ако имотът не е свързан с централен водопровод, а водоснабдяването в имота се извършва именно чрез хидрофора. По делото, обаче, не се проведе доказване в тази насока, поради което съдът приема, че всички претендирани СМР представляват подобрения, които несъмнено водят до увеличаване стойността на имота, което се установява и от вещото лице по СТЕ. Следва да се отбележи, че въпреки обсъжданията по-горе, по делото не се проведе пълно и главно доказване от страна на ищцата, не са ангажирани доказателства, че описаните по-горе ремонтни дейности са извършени от нея по нейно възложение и с нейни средства. По делото са били допусната свидетели на ищцата, но такива не са доведени до приключване на съдебното дирене. Сама по себе си представената по делото фактура не установява реално извършване на описаните в нея СМР и то по възложение само на ищцата, а направата им подлежи на доказване. С експертиза също не може да се установи, че именно по възложение на ищцата са направени тези подобрения и с нейни средства, същата единствено установява дали такива са налични в обекта, но не и кой ги е извършил и с чии средства. Предвид липсата на доказателства, че посочените по-горе подобрения са извършени от ищцата и средствата за тях са предоставени от същата то претенцията се явява недоказана при условията на пълно и главно доказване. Но дори и да се приеме, че подобренията са извършени само от ищцата и с нейни средства, доколкото липсват възражения в тази насока от страна на ответника, то същият е направил своевременно възражение за погасяване на вземанията по давност. Вземанията за подобренията имат облигационен характер и се погасяват по общите правила за това, предвидени в ЗЗД. В случая е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД, като вземанията за подобренията се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок, доколкото не попадат в някое от изключенията по чл.111 ЗЗД или друго предвидено в закон. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, в случая – от момента, в който са извършени разходите в делбения имот. Доколкото ищцата изрично твърди, че към момента, в който са извършвани разходите е била държател на частите на ответника, а не владелец, затова оттогава възниква обективната възможност за нея да предяви претенция за защита на своите права Само когато се твърди, че подобрителят е владелец тогава давността за подобренията започва да тече от по-късен момент, а именно от момента на превръщането на владението в държане със съгласието на собственика или когато владението бъде смутено, съгласно т.VI – 13 от ППВС № 6/1974 г. Подобренията са извършени в периода 11.06.2011 г. до 24.10.2011 г., тоест от 24.10.2011 г. е започнала да тече погасителната давност за вземанията, като същата изтича на 25.10.2016 г. Давността се прекъсва с предявяване на вземането по съдебен ред /чл.116, б. „б“ ЗЗД/. В случая процесното вземане е предявено на 29.09.2020 г., датата на която е подадена молбата в съда, в която е обективирана претенцията по сметки, тоест след като вече е изтекла давността за вземането. По делото не се доказаха обстоятелства, довели до спирането и прекъсването на давността преди тази дата, с оглед което съдът приема, че вземанията за подобрения на ищцата са погасени по давност към момента на предявяване на претенцията, поради което същата ще бъде оставена без уважение. По отговорността за разноските: На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно 13 188.89 лева /6743.37 евро/ за Н.А. и 5220.82 лева /2669.36 евро/ за Ю.А.. Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./, относно разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, съгласно чл.355 ГПК, т. е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. Разноски за депозити за вещи лица по СТЕ, касаят ликвидирането на съсобствеността, поради което остават за страните така като са направени, съгласно чл.355 ГПК. Разноските за адвокатско възнаграждение също се поемат от страните така както са ги направили, доколкото нито една от тях не е оспорвала съсобствеността. Това е така, доколкото по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. С оглед изложеното на ищцата ще се присъдят единствено разноски за допуснато повторна тройна СТЕ, които са в общ размер на 1500 лева, които е заплатила еднолично и макар да е във връзка с оспорване на първоначална СТЕ, то съдът обосновава решението си с тройната СТЕ, в която се дава и нова оценка на процесния имот, поради което разноските за нея следва да се разпределят между съделителите съразмерно с правата им в съсобствеността. От горната сума ответникът дължи на ищцата такава в размер на 891.15 лева /455.64 евро/, която ще ѝ бъде присъдена. По делото ответникът е възложил изготвянето на инвестиционния проект, въз основа на който съдът прие, че имотът е поделяем на реални дялове, поради което и заплатените разноски за него са във връзка с производство по делба и следва да се споделят между съделителите съразмерно с правата им в съсобствеността и когато един само е заплатил цялата сума останалите следва да му заплатят припадаща им се част. В случая ответникът не е представил доказателства за реалното плащане на сумата в размер на 4070 лева. От представения договор за проектиране /л.498/ не се установява реално плащане на уговорената в нея сума – в договора не се съдържа разписка за заплащане в брой, нито е представен платежен документ. По отношение на претенцията по сметки, доколкото съдът отхвърли същата право за разноски се пораждат за ответника Н.А., на основание чл.78, ал.3 ГПК, но същия не претендира такива. Сумите са превалутирани, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1, 95583 лева за едно евро. Така мотивиран, Районен съд - Сливница