Решение № 144 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 1265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК. Производството по делото е образувано от подадена искова молба от М. Д. В., М. В. С. и Н. В. В. срещу И. К. П.. В исковата молба се твърди, че по наследство от К.В.П., страните са съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.576.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••••••••, общ. ••••••••••, обл. Г., одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със Заповед; адрес на самостоятелния обект: гр. ••••••••••, ул. ••••••••••. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 65927.501.576.1, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи 2, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.576; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение. Брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 116 кв. м. с прилежащи части: западна изба – 13 кв. м. и изба 10 кв. м. и коридор 10 кв. м. и изба юг – 16 кв. м. и 1/2 ид.ч. таван – 58 кв. м.; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65927.501.576.1.2, под обекта: няма, над обекта: 65927.501.576.1.3. Предишен идентификатор: няма. Доколкото страните не могли доброволно да уредят отношенията помежду си, ищците молят процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при квоти, както следва: по 1/6 идеална част за всеки от ищците от недвижимия имот и 1/12 идеална част за всеки от тях от таванското помещение и 1/2 идеална част за ответницата от недвижимия имот и 1/4 идеална част от таванското помещение. С исковата молба е направено искане за привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, като се претендира, че ответницата ползва изцяло съсобствения имот, без да допуска останалите съсобственици да се ползват от него. Претендира се обезщетение за ползването на имота, в размер на 200 лева месечно от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, като същата заявява, че предявеният иск за делба е допустим и основателен. Излагат се твърдения, че ответницата не възпрепятства ползването на имота от останалите съсобственици. На основание чл. 341, ал. 2 от ГПК, по искане на ответницата, в делбената маса са включени и следните недвижими имоти: жилище от 44 кв.м., едноетажно, построено през 1966 г., състоящо се от две стаи и склад, с идентификатор 65927.501.576.2; навес от 14 кв.м., построен през 1959 г., с идентификатор 65927.501.576.4; второстепенна постройка от 7 кв.м., построена 1963 г., с идентификатор 65927.501.576.5; гараж от 22 кв.м., построен през 1975 г., с идентификатор 65927.501.576.6. Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия материален закон, приема от фактическа страна следното: Не се спори по делото, а и е видно от представените по делото удостоверения за наследници, че страните са наследници на общия им наследодател - К.В.П., починал на 15.05.1983 г. По делото липсва спор, а и от приложените и приети документи по делото се установява, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти, като спорът им касае единствено гараж от 22 кв.м., построен през 1975 г., с идентификатор 65927.501.576.6. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която средният месечен наем за имот като процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.576.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••••••••, общ. ••••••••••, обл. Г., одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.576.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••••••••, общ. ••••••••••, обл. Г., одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 116 кв. м., е 250 евро за целия апартамент. По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.К.С. /съпруг на ищцата М. В. С./, П. Х. Г. и Д.Г.Ж. /съпруг на дъщерята на ответницата/. Свидетелят С.К.С. дава сведения, че ответницата живее на ул. ••••••••••, на първия етаж, в къща, от около 20 години. Ответницата живеела там сама, като не предоставяла възможност на другите ищци да ползват имота. Свидетелят знаел от ищците, че не ответницата не им предоставяла достъп до имота, като сочи, че ищците заявявали претенции да живеят заедно с ответницата и да ползват имота, но тя не била съгласна. Свидетелят посочва, че имало оценка на имота да се изплати, но ответницата не била съгласна с цената. Свидетелят присъствал на разговор, в който ищците заявили желание, че искали да живеят при ответницата и са отправяли искане, а тя казала, че не е съгласна. Искането било имотът да се ползва заедно от ответницата И. и ищцата М.. Посочва, че ответницата не била заплаща наем на ищците за ползването на имота. Свидетелят посочва, че на етажа, на който живеела ответницата, били четири стаи, като тя ползвала три от тях. Четвъртата стая се ползвала понякога, когато има гости, а през останалото време – като склад. Свидетелят сочи, че багажът и дрехите, които се намират в тази стая, са на ищеца Н.. Етажът на първия етаж бил с една дървена стара врата, ключалката била стара, но не секретна, като вратата не се заключвала. От показанията на свидетелката П. Х. Г. се установява, че същата познавала ответницата от дете. Ответницата живеела в имота на родителите си, като етажът бил с три стаи – кухня, бокс, коридор, баня и тоалетна. Свидетелката сочи, че ответницата не ползвала всички стаи, а ползва две от тях. Посочва се, че последната стая се ползвала за склад от ищцата М. Д. В., като свидетелката лично била виждала ищцата М. Д. В. да оставя разсад там, но не в жилището, а в коридора. Ответницата споделила на свидетелката, че не ползва нищо в тази стая. Свидетелката посочва, че входната врата на жилището не се заключвала, за да може да се ползва. Ответницата използвала кът от мазето, със стелаж, а останалите мазета се използвали от семейството, което живеело на втория етаж /семейството на ищцата М. В. С. и М. Д. В./ . Свидетелката сочи, че до къщата имало гараж, който се ползвал от брата на ответницата. Свидетелят Д.Г.Ж. сочи, че ответницата живее на ул. •••••••••• от 2005 година. Жилището се състояло от три стаи., като ответницата не ползвала всички – имало стая, която не използвала. Сочи се, че в тази стая имало багажи на ищците, като никой не живеел в стаята. Според изказаното от свидетеля вратата на жилището не се заключва – бравата е обикновена, ключалката е обикновена, не била секретна ключалка. В мазето ответницата използвала стелаж, а ищците имали пералня, някакви отопления, нещо като механа. Свидетелят изразява мнение, че всички помещения се ползвали от ищците. Посочва се, че гаражът го имало към 1998 г., като същият се ползвал от ищците. Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че К.В.П. е починал на 15.05.1983 г.., като е оставил за наследници: М.Ц.П. – съпруга, починала на 13.09.2012 г. и оставила за наследници общите им деца – В.К.В. В. - син, починал на 24.08.2019 г., оставил за наследници ищците; и ответницата И. К. П. - дъщеря. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на чл. 69 от ЗН предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и във връзка с чл. 34 от ЗС, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да иска делба на общата вещ. Предмет на настоящото производство, съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК, е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата. От представените доказателства по делото е видно, че процесният недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.576.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••••••••, общ. ••••••••••, обл. Г., следва да бъде допуснат до съдебна делба при квоти, както следва: по 1/6 идеална част за всеки от ищците и 3/6 идеални части за ответницата. По отношение на искането за делба на 1/2 идеална част от таванското помещение следва да се има предвид приетото с Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, че подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. В мотивите на същото тълкувателно решение е изложено, че когато подпокривното пространство (таванът) или част от него не са изградени съобразно указаното в чл. 63, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това подпокривно пространство е обща част. Ако то има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение. Сградата може да съществува без тази обща част. С оглед обема и характера й нейното предназначение може да се промени при условия, допустими от закона, и при спазване на законните изисквания и да се изградят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти в долните етажи, ателиета, тавански жилища или други отделни обекти, ако етажните собственици имат право да строят такива. Промяната може да се извърши със съгласието на всички етажни собственици. В този смисъл е разпоредбата на чл. 192б, ал. 3 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.). Според нея, когато при преустройството на тавани, зимници, жилища, ателиета и др. се засягат общи части на сградата, не могат да се вземат части от помещения, предназначени за общо ползване - общи тавански или зимнични помещения, коридори, перални, сушилни и др., освен ако за това е дадено съгласие от всички собственици. Съгласието може да се даде изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба (не и съдебна), и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл. 40, ал. 1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти. Доколкото по настоящото дело не се доказа таванът да е самостоятелен обект, съответно в него да са изградени такива, то 1/2 идеална част от таванското помещение не следва да се допуска до делба между страните по делото. По отношение на допълнително включените в делбената маса обекти, следва да се има предвид, че съгласно трайната практика на ВКС не е извеждан общ извод, че незаконен строеж не може да бъде самостоятелен обект на вещни права, в какъвто смисъл бяха наведени доводи от процесуалния представител на ищцовата страна. Напротив, прието е, че незаконния строеж, дори и в режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права - Решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о., решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г., II гр. о. Следва да се има предвид обаче, че съгласно представеният по делото договор за групов строеж, собственици на земята, върху която е построена сградата и всички останали постройки, са Петко В. Петров и К.В.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 92 СК, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Доколкото не се установи по делото общият наследодател на страните да е бил единствен собственик, то собствеността върху процесните обекти - жилище от 44 кв.м., едноетажно, построено през 1966 г., състоящо се от две стаи и склад, с идентификатор 65927.501.576.2; навес от 14 кв.м., построен през 1959 г., с идентификатор 65927.501.576.4; второстепенна постройка от 7 кв.м., построена 1963 г., с идентификатор 65927.501.576.5; гараж от 22 кв.м., построен през 1975 г., с идентификатор 65927.501.576.6, е възникнала по приращение и собственици на тези обекти са станали собствениците на земята. Допустимо е производство за делба на идеални части от даден имот, които идеални части са в съсобственост на две или повече, като обстоятелството, че останалата част от имота е съсобствена на трето лице, не е основание за недопустимост на иска за делба на съсобствените идеални части. Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид разпоредбата на чл. 345 от ГПК, че когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Съгласно гореизложеното притежаваната от К.В.П. 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: жилище от 44 кв.м., едноетажно, построено през 1966 г., състоящо се от две стаи и склад, с идентификатор 65927.501.576.2; навес от 14 кв.м., построен през 1959 г., с идентификатор 65927.501.576.4; второстепенна постройка от 7 кв.м., построена 1963 г., с идентификатор 65927.501.576.5; гараж от 22 кв.м., построен през 1975 г., с идентификатор 65927.501.576.6, следва да бъдат допуснати до делба, при квоти, както следва: по 1/12 идеална част за всеки от ищците и 3/12 идеални части за ответницата. По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК: На първо място съдът следва да отбележи, че решението по това искане има характер на привременна мярка в делбения процес. Ищците не претендират разпределение на ползването на делбения имот, а втората алтернатива по текста – получаване на обезщетение срещу ползването. За да бъде уважено това искане е необходимо ищците да докажат, че ответницата ползва целия имот, респ., че ползва същия в по-голям размер от дела й в него, както и че препятства ищците да ползват имота, съобразно техния дял. Съдът счита, че тези кумулативни предпоставки не бяха установени по безспорен начин. Съгласно събраните свидетелски показания се установи, че част от ищците държат техни вещи в една от стаите на апартамента, като ответницата не ползва всички стаи. Не се доказа и да се препятства от нейна страна достъпът до имота. Затова съдът счита, че направеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлено. С оглед всичко гореизложено съсобствеността върху имотите, предмет на делба, следва да бъде прекратена при посочените по–горе квоти между посочените по–горе лица. Не подлежат на присъждане разноските, направени по иска за делба в първата фаза, тъй - като съобразно чл. 355 ГПК, същите се определят според стойността на дяловете при извършването на делбата. Водим от горното съдът