Решение № 112 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 140/2026 г.

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е въз основа на жалба на Б. А. Б., действащ в качеството на председател на Управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „О.м.о. И.-П.“ срещу решение № 34/28.01.2026 г., постановено по т.д. № 6/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното решение е потвърден отказ № 20251212132349 от 16.12.2024 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър, постановен по заявление вх. № 20251212132349 за вписване на новоучредено Сдружение с нестопанска цел „О.м.о. И.-П.“ със седалище и адрес на управление с.К., община Р., област П., ул."С.Р."№••. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, необоснованост, нарушения на процесуалните правила и на норми на ЕКЗПЧ и се отправя искане същото да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което да се отмени отказа на длъжностно лице от Агенция по вписванията и да се дадат съответните указания за вписване на сдружението. Наведени са подробни съображения, свеждащи се до твърдения и доводи, че аргументите на окръжния съд за потвърждаване на отказа на длъжностното лице по регистрацията са необосновани и формалистични. Неправилно приложени били нормите на чл. 7, чл. 20, т. 12 и т. 10 от ЗЮЛНЦ, неточно били тълкувани разпоредбите на чл. 39-41 от същия закон. Нарушен бил принципът на правната сигурност и предвидимост, тъй като бил използван устав на вече регистрирано сдружение. Нарушени били и разпоредби от ЕКЗЧП - чл. 11, чл. 14, чл. 18, като било ограничено правото на сдружаване и допуснато дискриминационно третиране. В постъпилия писмен отговор от Агенция по вписванията се оспорва изцяло подадената жалба. АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ провери допустимостта на жалбата и основателността на оплакванията, изложени нея и с оглед на представените по делото доказателства прие следното: Жалбата на Б. Б. е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на заявител по см. на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ в производството пред Агенцията по вписванията, в рамките на едноседмичния срок от връчване на съобщение за постановеното решение. Налице е интерес от оспорване на съдебното решение. Внесена е дължимата за въззивното производство държавна такса. Осигурена е възможност на Агенцията по вписванията за отговор на жалбата. Поради това жалбата подлежи на разглеждане по същество. На 12.12.2025 год. от Б. А. Б. е било подадено Заявление обр. А15 с вх. № 20251212132349 за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование „О.м.о. И.-П.“. По заявлението не са давани указания. На 16.12.2025 год. е постановен оспорвания отказ. Той е основан на три основни съображения: Прието е, че е заявен за вписване като самостоятелен орган на сдружението председателя, което не съответства на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗЮЛНЦ и чл. 6 от Устава; Длъжностното лице се е позовало на чл. 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, според който АВп отказва вписване на организации, определени за извършване на общественополезна дейност, когато разпоредбите на устава им противоречат на разпоредбите на главата за ЮЛНЦ за общественополезна дейност; като средства за постигане на целите на сдружението в чл. 4, ал. 2, т. 3 от устава е посочено, че то издава книги, сборници, вестници, календари, което е заявено за вписване и като допълнителна стопанска дейност; неясен според устава бил начинът на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите при ликвидация. За да потвърди обжалвания отказ на длъжностното лице, Окръжният съд е изложил следните мотиви: Не е споделен първият мотив на длъжностното лице относно заявените за вписване органи на сдружението, тъй като от заявлението било видно, че като органи са заявени Общо събрание и тричленен Управителен съвет; Председателят на УС не е заявен за вписване като самостоятелен орган, а единствено като представляващ сдружението. Прието е, че в съответствие със законовите изисквания на чл. 43 и чл. 44 ЗЮЛНЦ, Уставът съдържа уредба относно имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите при прекратяване на сдружението, като в чл. 18 от него са възпроизведени законовите текстове, поради което е прието, че мотивите на АВ не кореспондират с текста на чл. 18 от устава. Но отказът е приет за законосъобразен по следните съображения: Приета за правилна е констатацията, че като едно от средствата за постигане на целите на сдружението е посочено в чл. 4, ал. 2, т. 3 от Устава издаването на книги, сборници, вестници, календари; по естеството си тези дейности имат стопански характер, поради което могат да бъдат вписани като предмет на допълнителна стопанска дейност /което е и сторено/; прието е за недопустимо едни и същи дейности да се означават и като средства за постигане на целите на сдружението с нестопанска цел, и като допълнителна стопанска дейност. Наред с това са констатирани други несъответствия с императивни законови изисквания, които са пречка за регистрация на новоучреденото сдружение: Не е спазено императивното изискване на чл. 7 от ЗЮЛНЦ, съгласно което, наименованието на сдружение с нестопанска цел трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел; нито в протокола от учредителното събрание от 30.11.2025 г., нито в Устава, се съдържа обозначение към наименованието на сдружението относно вида на юридическото лице с нестопанска цел съгласно чл. 7, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Прието е, че е налице непълнота на Устава във връзка с изискването на чл. 20, т. 12 от ЗЮЛНЦ, съгласно което Уставът следва да съдържа/регламентира реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски. В чл. 7, т. 9 от Устава била предвидена компетентност на Общото събрание да взима решение относно дължимостта и размера на членския внос и имуществените вноски, но не и относно начина на внасянето им. Налице според първоинстанционния съд е непълнота на Устава, свеждаща се и до неизпълнение изискването на чл. 20, т. 10, пр. второ от ЗЮЛНЦ относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство. Разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и ал. 7 от Устава визирали само последици – забрана за изискване обратно внесения членски внос и направени дарения, както и за погасяване на непогасени задължения, които разпоредби не съответствали в пълнота на изискването на чл. 20, т.10 от ЗЮЛНЦ. Прието е, че учредяването на сдружение в обществена полза изисква спазване на специалните правила на Глава трета, Раздел I, на ЗЮЛНЦ, освен общите правила на Глава първа и Глава втора, Раздел I, съответно уставът на тези сдружения трябва да има допълнително въведено съдържание, което в случая не е изпълнено изцяло. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на нормите на чл. 39, ал. 3, чл. 40 и 41 от ЗЮЛНЦ. Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид охранително производство и обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. А при обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, в правомощията и задълженията на съда е вменена самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. В този ред на мисли следва да се посочи, че действително е налице непълнота на Устава, свеждаща се до неизпълнение изискването на чл. 20, т. 12 от ЗЮЛНЦ, съгласно което Уставът следва да съдържа/регламентира реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски. В чл. 7, т. 9 от Устава е предвидена компетентност на Общото събрание да взима решение относно размера на членския внос и имуществените вноски, но не и относно начина на внасянето им. Налице е и непълнота на Устава, свеждаща се и до неизпълнение изискването на чл. 20, т. 10, пр. второ от ЗЮЛНЦ относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство. Действително, както е приел първоинстанционният съд, разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и ал. 7 от Устава визират само последици от прекратеното членствено правоотношение – забрана за изискване обратно внесения членски внос и направени дарения и забрана да се изисква от бившия член погасяване на непогасени задължения, но те не съответстват в пълнота на изискването на чл. 20, т. 10 от ЗЮЛНЦ. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че учредяването на сдружение с дейност в обществена полза изисква спазване на специалните правила на Глава трета, Раздел I, на ЗЮЛНЦ, освен на общите правила на Глава първа и Глава втора, Раздел I; уставът на тези сдружения трябва да има допълнително въведено съдържание, което в случая не е изпълнено изцяло. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на нормите на чл. 39, ал. 3, чл. 40 и 41 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗЮЛНЦ годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. От текста на устава на новоучреденото сдружение може да се съди, че това императивно изискване не е въведено по никакъв начин. Уставът изобщо не урежда въпроса кой орган на сдружението приема годишния финансов отчет и не въвежда изискване това да стане след извършен независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Нормата на чл. 39, ал. 3 ЗЮЛНЦ е императивна и с нея е даден засилен контрол по отношение имуществото на сдруженията в обществена полза, респективно тяхното финансиране и разходване на това имущество. Уставът на сдружението не регламентира и засилените изисквания при безвъзмездно разходване на имуществото на сдружение в обществена полза. Завишените законови изисквания са въведени с чл. 41 от ЗЮЛНЦ и с тях са дадени императивни ограничения при разходване на имуществото – тези по чл. 41, ал. 3 и по чл. 41, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Първите касаят безвъзмездно разходване на имущество в полза на т. нар. "свързани лица" и политически партии, при което се изисква квалифицирано мнозинство на решението на колективния орган от 2/3 от всички членове, а не повече от половината от всички членове по чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ. На тази императивна норма противоречи чл. 8, ал. 2, т. 4 от Устава, според който решения за разпореждане с имущество се взима от управителния съвет. Въззивният съд споделя мотива на длъжностното лице към АВ и на Окръжен съд – Пловдив, основан на констатацията, че като едно от средствата за постигане на целите на сдружението, посочено в чл. 4, ал. 2, т. 3 от Устава, е издаването на книги, сборници, вестници, календари; по естеството си тези дейности имат стопански характер, поради което могат да бъдат вписани като предмет на допълнителна стопанска дейност /което е и сторено/. Едновременно с това издаването на книги, сборници, вестници, календари е посочено в устава и като средство за постигане на целите на сдружението с нестопанска цел. Недопустимо е направено смесване и дублиране на допълнителни стопански дейности и средства за постигане на целите. Възражението на жалбоподателя, че подходът на длъжностното лице и на първоинстанционния съд е твърде формалистичен, е неоснователно. Строгите изисквания на закона към дейността на сдруженията с нестопанска цел, заявили осъществяване на дейност в обществена полза, изискват стриктна и прецизна преценка на спазването на императивните правни норми, тъй като това гарантира опазването на обществения интерес. Именно затова чл. 37, ал. 2 ЗЮЛНЦ предвижда, че АВ отказва вписване на организациите, определени за извършване на обществено полезна дейност, когато разпоредбите на устава или учредителният им акт противоречат на глава трета ЗЮЛНЦ. Принцип за правна сигурност, последователност и предвидимост, на който се позовава жалбоподателя, се съдържа в АПК и е приложим в административното производство, но настоящото производство не е административно, а охранително; такъв принцип не е залегнал изрично в основните положения на ГПК, който урежда охранителните производства. Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на норми от ЕКПЧ. Липсва каквото и да е дискриминационно третиране на заявителя, тъй като основанията, поради които е постановен и впоследствие потвърден отказът за регистрация на сдружението, почиват на конкретни императивни норми на ЗЮЛНЦ и не са свързани по никакъв начин с предмета на дейност или основните цели на сдружението. Ето защо въззивният съд също достига до извода, че представените в регистърното производство документи не удостоверяват съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона. Като е отчел липсата на предпоставките за вписване на новоучредено юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, при така подаденото заявление за вписване, като краен резултат, длъжностното лице при Агенцията по вписванията правилно е постановило отказ за вписване, съответно – правилно Окръжният съд с обжалваното решение е оставил без уважение жалбата срещу така постановения отказ. По изложените съображения жалбата, подадена срещу решение № 34/28.01.2026г., постановено по т.д. № 6/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното Апелативен съд - Пловдив