Решение № 39 от 24.6.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 27/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Я. П., ЕГН ••••••••••, адрес гр. Раковски, ул. „Добри Чинтулов“ № 41, чрез адв. Б., против Наказателно постановление (НП) № 33-0000306/10.12.2025 г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 , на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), е наложена глоба в размер на 500 лева, както и за нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАП, е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.. Последният развива доводите в жалбата в писмено становище. Излага аргументи в насока на това, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като от страна на актосъставителя и наказващия орган е допусната непълнота при посочване на фактите - не е конкретизиран тахографът като вид, марка, модел, както и дали е дигитален или не. Изтъква, че водачът е притежавал тахографска карта и я представил при проверката, като неправилно е ангажирана отговорността му по чл. 93в, ал. 17. т. 2 от ЗАП. Счита, че наказващият орган не е обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 19.11.2025 г. в гр. Велинград, път II-84 в посока на движение гр. Разлог, водачът управлявал МПС СКАНИЯ Р 340 ЛБ 4 МНА с рег. № ••••••••• от кат. N3, собственост на „И. Л.“ ЕООД, ЕИК 205008031, като извършвал обществен превоз на ADR товари - дизелово моторно гориво, видно от Експедиционна бележка № 401522/19.11.2025 г. на територията на Република България, с товарителница серия М № 822588/19.11.2025 г., по маршрут от с. Белозем до гр. Разлог, видно от пътен лист серия ВА № 535066/19.11.2025 г, със заверено копие № 1192680087/16.05.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари и извършил следните нарушения:

1. За периода от 13:47 часа UTC време на дата 07.11.2025 г. до 09:52 часа UTC време на дата 18.11.2025 г. в резултат на отсъствие от превозното средство и не бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано, водачът не вписвал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф. Нарушението било видно от направена разпечатка от картата на водача за дата 19.11.2025 г. - нарушение на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

2. Водачът извършвал обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 с МПС с рег. № •••••••••, оборудвано с дигитален тахограф, като не използвал карта на водача, считано от момента на започване на управлението – 06:13 часа UTC време, видно от разпечатка от монтирания в МПС дигитален тахограф - нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

Посочените обстоятелства били установени на 19.11.2025 г. около 11:35 часа в гр. Велинград на път II-84, при координати 42.0309416666667N 24.05041E при извършена проверка от И. Л. П. и Т. В. Г. – двамата на длъжност старши инспектор в Oбластен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик. При проверката били съставени Протокол от крайпътна техническа проверка № 171951/19.11.2025 г. (л. 17, АНД 50/2026 на РС - Пазарджик), Контролен лист за ППС превозващи опасни товари /ADR/ (л. 18, АНД 50/2026 на РС - Пазарджик), като и били извадени относимите разпечатки от тахографа и картата на водача (л. 20 - 23, АНД 50/2026 на РС - Пазарджик). Съставен бил АУАН № 00207/19.11.2025 г. от св. И. П., като екземпляр от същия бил връчен на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП № 33-0000306/10.12.2025 г. Последното било връчено на санкционираното лице лично на 22.12.2025 г. Жалбата против НП била изпратена по куриер на 05.01.2026 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви. Разпитаните по делото свидетели – И. Л. П. и Т. В. Г., излагат подробно, ясно и подредено своите действия и констатации във връзка с извършената проверка. Не се откриват вътрешни противоречия в техните показания и същите се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния районен съд. Разгледана по същество, същата е частично основателна – относно второто вменено на жалбоподателя нарушение, по следните правни съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя, въз основа на извършена проверка от инспектори в Oбластен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му. Същото се установява и по отношение на обжалваното НП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН в частта относно нарушението на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което, на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАП, е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 500 лева. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление в тази част съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и ясно е описан механизмът на извършване на административното нарушение. Според съда относно първото вменено нарушение на жалбоподателя са изложени всички релевантни обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

Нормата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАП е санкционна, но съдържа и състава на нарушението, респ. неизпълненото задължение, което подлежи на санкция - водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба в размер на 500 лв. При проверката на 19.11.2025 г. и по данните от картата на водача безспорно е установено, че не са въведени данни за посочения период: от 13:47 часа UTC време на дата 07.11.2025 г. до 09:52 часа UTC време на дата 18.11.2025 г. Конкретният състав на административно нарушение е изпълнен при бездействие от страна на водача по отношение на задължението за въвеждане на посочените дейности, обвързани със съответните периоди.

Липсата на индивидуализиращи тахографа данни не засяга нито правото на защита, нито възможността за осъществяване на съдебен контрол на НП, с което е наложена глоба за процесното нарушение (в този смисъл Решение № 82 от 8.10.2025 г. на РС - Велинград по а. н. д. № 360/2024 г., потвърдено с Решение № 447 от 3.02.2026 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1448/2025 г.) Следва да се посочи, че от съставения Протокол от крайпътна техническа проверка № 171951/19.11.2025 г. се установяват недвусмислено както проверяваното МПС и неговият водач, така и това, че първото е оборудвано с дигитален тахограф. В изведената при тази проверка справка от тахографа, намираща се на л. 20 – 21 от АНД 50/2026 г. на РС – Пазарджик, се съдържат индивидуализиращите данни на устройството. Както данните за проверяваното МПС, така тези относно тахографа, поставен в същото, изцяло кореспондират с изведените такива в протокола от контролната проверка на дигиталния тахограф, марка Continental Automotive GmbH със съответните тип и сериен номер, представен от въззиваемата страна по делото. Съдът счита, че относно първото нарушение на водача от изложеното в АУАН и НП и събраните в рамките на производството писмени и гласни доказателства се изгражда пълна и еднопосочна фактическа картина, доказваща извършването на това нарушение от П. П.

Противно на твърдяното в жалбата административнонаказващият орган е разгледал въпроса представляват ли процесните нарушения маловажен случай и е приел, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на изложени допълнителни мотиви в тази насока не съставлява процесуално нарушение. Съдът счита, че нарушението на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 не разкрива признаци на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Второто вменено нарушение на водача е за това, че в нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 извършвал обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 с МПС с рег. № •••••••••, оборудвано с дигитален тахограф, като не използвал карта на водача, считано от момента на започване на управлението – 06:13 часа UTC време, видно от разпечатка от монтирания в МПС дигитален тахограф. В случая както от писмените, така и от гласните доказателства по делото, категорично се установява, че П. П. е разполагал с карта на водача и е предоставил същата на контролните органи при извършената проверка на 19.11.2025 г.

Административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал констатираното нарушение под санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАП, предвиждаща налагането на „глоба“ в размер на 1 500 лв. за водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни и карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея. Тази норма не предвижда санкциониране на лицата за нарушаване на разпоредбата на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., каквото нарушение е установено в случая, съгласно описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП. В случая деянието се състои в това, че водачът не използвал дигиталната карта на водача, поради което чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАП е неприложим за цитираното нарушение по регламентa.

Нарушенията относно спазването на изискванията относно правилното използване на картата на водача, в групата на които попада и неизползването на тази карта в деня на проверката - установеното в случая нарушение по чл. 34, §. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, следва да се санкционират по чл. 93в, ал. 2 от ЗАП. Съобразно чл. 93в, ал. 2 от ЗАП, водач, който управлява МПС, оборудвано с дигитален тахограф и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с „глоба“ в размер на 500 лв. Следователно неизползване на дигиталната карта на водача следва да се санкционира по чл. 93в, ал. 2 от ЗАП.

Административнонаказващият орган, като не е приложил правилната санкционна норма при издаване на НП за това нарушение, е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между нормата, която е нарушена от жалбоподателя – чл. 34, §. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, и предвиденото от закона наказание за този вид нарушения. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна квалификация на установеното нарушение, обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление в тази част, водеща до отмяна на същото.

Поради всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН съдът намира, че обжалваното НП № 33-0000306/10.12.2025 г. следва да бъде потвърдено в частта, в която на П. Я. П. за нарушение на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАП, е наложена глоба в размер на 500 лева. В частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, §. 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАП, е наложена глоба в размер на 1 500 лева, НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските. От страна на жалбоподателя е претендирано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро. В случая НП се потвърждава за първото нарушение и се отменя за второто такова, поради което следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1/2 или 400 евро.

На основание чл. 63, ал. 5 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът