Решение № 764 от 8.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6918/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20222121 от 13.12.2021 г., по гр.д. № 50204/2020 г. по описа на СРС, 28-ти състав, е уважен предвеният от Г. Г. срещу Н. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 281 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 377 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на изпълнение без полагане на грижата на добър стопанин на поръчката по договор от 2013 г. за реализиране на продажба на газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВА 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана ASISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SSB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти, ведно със законната лихва от 13.05.2016 г. до окончателното заплащане на вземането. Със същото решение искът е отхвърлен за разликата над 10 377 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лева. С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски с оглед изхода по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Г., който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба, насочена срещу решението в уважителната му част отхвърлителната му част. Наведени са доводи за необоснованост на съдебния акт. Твърди, че районният съд не е обсъдил доказателственият материал по делото, както и наведените от страната възражения, поради което е достигнал до грешни правни изводи. Навежда доводи, че ищецът следва да търси правата си за получаване на продажната цена на процесната вещ не от ответника, а от купувача по сделката. Поддържа, че въззивникът е изпълнил договора за поръчка с грижата на добър стопанин, а недобросъвестен по смисъла на закона се явявал купувача по сделката. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. От въззивника са депозирани писмени бележки, в които са преповторени доводите от въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Н. С. срещу ответника Г. Г. с искане ищецът да бъде признат за собственик на движима вещ - газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВ A 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана AISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти, както и ответникът да бъде осъден да върне вещта на ищеца. В условията на евентуалност ищецът е поискал заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, равняваща се на равностойността на движимата вещ поради неизпълнение на поети задължения по договор за поръчка, изразяващ се продажба на движимата вещ В исковата молба ищецът твърди, че през м. юли се договорил с ответника да му занесе процесната вещ, като последният се задължил да я продаде и да му предаде след това получената сума. Ищецът твърди, че ответникът е продал вещта за 15 000 лева, но парите не му били предадени, като посочва, че ответникът ги бил похарчил. Ищецът твърди, че не била уговорена продажба без получаване на пазарната стойност, респективно осъществяване на прихващане със задължения на ищеца с трето лице. В отговора на исковата молба ответникът потвърждава, че е получил процесната движима вещ, както и че трябвало да я продаде. За целта я дал на лице с имена Л.К., който отказал да заплати. По делото като свидетели са разпитани Б.П.Ф. и К.Д.К.. Двамата свидетели еднопосочно твърдят, че ищецът по делото е закарал в гараж, стопанисван от ответника, газова помпа, като не конкретизират марка и модел, която помпа ответникът следвало да продаде. В тази част въззивният съд кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те кореспондират по между си. Съдът не кредитира показанията им относно състоянието на помпата, тъй като изнесената от тях информация е диаметрално противоречива. Свидетелят Ф. твърди, че вещта била неизползвана, в ново състояние, а свидетелят К. – че била ръждясала и подлежала на рециклиране, като по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на едното или другото твърдение. По делото като свидетел е допуснат и разпитан Л.Т.К., които отрича да е получавал и взимал от ответника по исковете процесната помпа, както и да е имал финансови отношения с ищеца по делото. По делото е прието заключение на съдебнооценителна експертиза, оспорено от страните, съгласно което стойността на процесната движима вещ към август 2013 г., ако газовата помпа е била използвана – 8057, 70 лева без ДДС, и ако не е била използвана – 9000 без ДДС. Заключил е, че пазарната стойност е 8057, 70 лева. По делото е прието заключение на повторна съдебнооценителна експертиза, оспорена от ответника. Съгласно заключението пазарната стойност към август 2013 г. на процесната вещ възлиза на 10 377 лева. По делото са приети писмени доказателства касаещи характеристиките на процесната движима вещ, послужили за изготвяне на съдебнооценителните експертизи. С Решение № 249396 от 21.10.2019 г. по гр.д. № 25587/2016 г. на Софийски районен съд, 163 състав, е признато за установено по предявен иск от Н. П. С. срещу Г. П. Г., че ищецът е собственик на следната движима вещ - газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВ A 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана AISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти, като е отхвърлил като неоснователен предявения иск от Н. П. С. срещу Г. П. Г. за осъждане на ответника да предаде владението върху така описаната движима вещ – газова помпа с двигател към нея, на осн. чл. 108 ЗС. Със същото Решение Софийски районен съд, 163 състав е отхвърлил като неоснователен предявен иск от Н. П. С. срещу Г. П. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15000 лева, представляваща равностойността на движима вещ - газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВ A 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана AISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти, продадена от ответника на трето лице през месец август 2013 г. с уговорка, че сумата ще бъде предадена на ищеца след продажбата до края на 2013 г., на осн. чл. 280 и сл. от ЗЗД. С Решение от 19.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 784/2020 г., Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, е обезсилил Решение № 249396 от 21.10.2019 г. по гр.д. № 25587/2016 г. на Софийски районен съд, 163 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения евентуален иск от Н. П. С. срещу Г. П. Г., квалифициран като такъв по чл. 280 и сл. ЗЗД /за реално изпълнение/, за сумата от 15000 лева, представляваща равностойността на процесната движима вещ, продадена от ответника на трето лице през месец август 2013 г. с уговорка, че сумата ще бъде предадена на ищеца след продажбата до края на 2013 г., на осн. чл. 280 и сл. от ЗЗД. С Решението си въззивната инстанция е върнала делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 281 ЗЗД. След връщане на делото е образувано гр. д. 50204/2020 по описа на СРС, 28-ми състав. С доклада по чл. 146 от ГПК районният съд е обявил на страните, че ще цени извършените до момента процесуални действия и събрани доказателства, като безспорно е отделил наличието на договор за поръчка между ищеца и ответника и разпореждането с процесната вещ от страна на ответника. При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесния случай въззивното производство е второ по ред. Предмет на въззивна проверка е Решение № 20222121 от 13.12.2021 г., по гр.д. № 50204/2020 г. по описа на СРС, 28-ти състав, в частта, с която е уважен предвеният от Г. Г. срещу Н. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 281 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 377 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на изпълнение без полагане на грижата на добър стопанин на поръчката по договор от 2013 г. за реализиране на продажба на газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВА 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана ASISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SSB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти, ведно със законната лихва от 13.05.2016 г. до окончателното заплащане на вземането. Решението в отхвърлителната част за разликата над 10 377 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лева не е обжалван, поради което е влязло в сила. Въззивният съд, очертавайки предмета на въззивна проверка, намира, че решението на районния съд е валидно, а в обжалваната част – допустимо. По отношение правилността на решението въззивният съд намира следното: Районният съд в съответствие със задължителните указания на въззивната инстанция след връщане на делото е разгледал предявения от ищеца иск с правно основани чл. 79, ал. 1. вр. с чл. 82, вр. чл. 281 ЗЗД. За основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1. вр. с чл. 82, вр. чл. 281 ЗЗД следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки – наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, настъпване на вреди и причинна връзка между неизпълнението и настъпването на вредите. В тежест на ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и ответника със сочения предмет, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна връзка между вредите и виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно договорните си задължения. Съгласно чл. 280 ЗЗД договорът за поръчка е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него правни действия. Задълженията на довереника са да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката – чл. 281 ЗЗД. Според чл. 284 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Правна последица от виновно неизпълнение на задълженията на довереника, произтичащи от сключения договор за поръчка, е предвидената възможност в чл. 79, ал. 1 ЗЗД за доверителя да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение на вредите от неизпълнението. Виновното неизпълнение на задълженията на довереника по сключен договор за поръчка е правопораждащият факт на вземането на доверителя- кредитор за обезщетение за вредите от неизпълнение /в този смисъл Решение № 400 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 7379/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Съобразявайки гореизложеното въззивният съд приема, че между страните по делото не е спорно, че същите са валидно обвързани от неформален договор за поръчка, въз основа на който въззиваемият възложил на въззивника да осъществи правни действия по продажба на процесната движима вещ - газова помпа от производител Travaini, Италия, модел: ТВА 316/2-R/CP, с корпус от сферографичен чугун и вал от неръждаема стомана ASISI420, и с двигател към помпата, произведен от СЕМР, с размер 132SSB-B03, 400/690V, с три фази и 1450 обороти. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. и К.. По делото не се установява страните да са сключили договора за поръчка като възмезден - съгласно чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, нито се установява конкретна договорена продажна цена за процесната вещ, поради което ограниченията за допустимост на свидетелски показания по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК са неприложими. С влязло в сила решение по главния иск по гр.д. № 25587/2016 г. на СРС, 163 състав, е признато за установено между страните, че въззиваемият е собственик на процесната помпа. По делото се установява, а и това обстоятелство не е спорно между страните, че въззиваемият е предал във фактическо владение на въззивника процесната движима вещ С доклада си по чл. 146 от ГПК районният съд е отделил като безспорен факта на разпореждането с процесната движимата вещ от страна на въззивника, като във въззивното производство не са наведени конкретни възражение във връзка с изготвения доклад. По делото остават недоказани твърденията на въззивника ответник, изложени във отговора на исковата молба, че е предал процесната помпа на трето лице, което отказало да му заплати понеже имало вземане към въззиваемия ищец. Посоченото трето лице е разпитано като свидетел в хода на производството – свидетеля К., който отрича да е получавал газова помпа от ответника, както и да е имал неуредени финансови взаимоотношения с въззиваемия С.. Въззивният съд не намира основания да се съмнява в показанията на свидетеля, които са дадени под страх от наказателна отговорност и не се опровергават от други доказателства по делото, вкл. от показанията на свидетеля К.. Последният твърди, че газовата помпа била взета от К., но тъй като ищецът имал да му връща много пари не заплатил. В тази част въззивният съд не кредитира показанията. Въззивникът е баща на съпругата на свидетеля К., което обуславя евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Изнесената от него информация е с производен характер – същият не твърди да е свидетел на предаването на помпата между свидетеля К. и въззивника Г., нито че лично на него К. му е съобщил, че няма да заплати за помпата. Ето защо, въззивният съд приема, че показанията му не опровергават споделеното от свидетеля К.. С оглед така събраните доказателства и приетия доклад по чл. 146 ГПК по делото се установява, че въззивникът се е разпоредил с процесната вещ. По делото не са ангажирани доказателства за каква цена, получил ли е продажбата цена и предал ли е полученото на въззиваемия. При договора за поръчка довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин. В случая поръчката се изразява в сключване на договор за покупко- продажба на движима вещ, собственост на въззиваемия, което предполага съхраняване на вещта до намиране на подходящ купувач или до конкретно определен срок, до който следва да бъде изпълнена поръчката. Довереникът следва да намери подходящ купувач, който да заплати най-добрата цена за съответната вещ. Грижата на добър стопанин се равнява на грижата, която всяко физическо лице би положило за своя собствена вещ и би се грижил и разпоредил с нея сякаш същата принадлежи нему. Липсата на уговорена конкретна продажна цена при разпореждане с процесната вещ, както и липса на заплащане на същата не съответства на изискванията на чл. 281 ЗЗД и необходимостта от полагане на необходимите грижи. В резултат на действията на въззивника – разпореждане с процесната вещ без получаване на продажната цена, въззиваемият е бил ощетен с възможността да получи пазарната ѝ стойност. Според решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, І Т. О. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, „претърпяната загуба“ е имуществена вреда, която се изразява в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. В случая невъзможността на въззиваемия да получи пазарната стойност на процесната вещ поради разпореждане от страна на въззивника води до намаляване активите на въззивамия, поради което вредата се равнява на пазарната стойност на вещта, както правилно е приел районният съд. Въззивният съд дава вяра на повторната съдебна оценителна експертиза, тъй като при първоначалната такава експертът е използвал за сравнение помпа с хоризонтален вход, въз основа на което е дал оценка за стойността, а процесната помпа е с вертикален вход и изход, т.е. оценката касае друга по вид вещ. Въззивният съд намира за недоказани твърденията на въззивамия, че ответникът по иска е получил продажната цената, като се е разпоредил с нея в собствена полза, поради което не се установява по делото, че въззивникът не осъществил задължението си да пази имуществото, което е получил във връзка с изпълнение на договора за поръчка. Неправилни са изводите на районния съд в тази насока, както и неправилно е приел, че дори и въззивникът да е получил парите от извършената покупко-продажба, същият не се е отчел пред въззиваемия, поради което е нарушил основно свое задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Ищецът по исковете не е навел твърдения за нарушение на задължението за извършване на отчетна сделка, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. СРС е излязъл извън рамките на фактическите твърдения на ищеца единствено в мотивите, а с диспозитива се е произнесъл в съответствие с искането. По изложените съображения въззивният съд приема, че правилно СРС е ангажирал отговорността на въззивника ответник, въпреки че не е анализирал в цялост доказателствената съвкупност по делото и неправилно е разгледал неизпълнение на задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Неоснователни в тази насока се явяват доводите на във въззивната жалба, че въззиваемият следва да търси правата си за получаване на продажната цена от третото лице купувач. В случая производството не касае искане за прехвърляне на резултата от изпълнителната сделка във връзка със сключения между страните договор за поръчка. Ищецът претендира ангажиране на договорната отговорност за неизпълнение на поети от ответника задължения по сключения договор за поръчка, което е и предмет на производството. Поради това неотносими са възраженията касателно породените права от изпълнителната сделка и от кого следва да бъде претендирана продажната цена. С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд се явява правилно, а въззивната жалба по изложените в нея съображения – неоснователна. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият, който не е претендирал такива, поради което не му се дължат. Предвид на изложеното, съдът