Решение № 91 от 10.3.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 738/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на С. А. С. с ЕГН: ••••••••••, от с.Кандови общ.Велинград, чрез адв.С.М. от ПАК против: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Гр. София с правно основание: чл. 2 от ЗОДОВ и цена на исковете: 25 500 лв. - неимуществени вреди и 1 500 лв. - имуществени вреди., ведно със законните лихви от подаване на исковата молба - 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на пресъдените обезщетения и сторените съдебно- деловодни разноски. Твърди се, че с Постановление на разследващ орган от 12.12.2024г., му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК и бях привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 1 10/2022г., по описа на РУ МВР Велинград. След извършване на процесуално-следствени действия на 19.05.2023г., Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград изготвил обвинителен акт срещу него и внесъл обвинителния акт в компетентния Районен съд Велинград. В Районен съд Велинград е образувано Наказателно общ характер дело /НОХД/ № 152 по описа за 2023г., по което дело е постановена Присъда № 13 от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело № 152 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., с която бях признат за НЕВИНОВЕН в това че на 05.01.2022 г., в с. Кандови, община Велинград съм съхранявал незаконно добит от другиго-неизвестен извършител, дървен материал-389 бр. дъски от бял бор с обем 3, 09 куб. м., на стойност 1713, 10 лв. с ДДС, като случаят е маловажен, престъпление по чл. 235, ал. 6 НК, във вр. чл. 235, ал. 2 НК, във вр. чл. 235, ал. 1 НК, поради което на осн. чл. 305, ал. 6, във вр., във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК, е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 235, ал. 6 НК, във вр. чл. 235, ал. 2 НК, във вр. чл. 235, ал. 1 НК. Със същата Присъда му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ /ред. бр. 109 от 22.12.2020г./, за това че на 05.01.2022г., в село Кандьови, Община Велинград съм съхранявал дървен материал - 389 броя дъски от бял бор с обем 3, 09 куб. м., на стойност 1713, 10 лв с ДДС, немаркирани с производствена марка - нарушение на чл. 213„ ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за горите. Срещу обжалваната Присъда е подаден Протест от прокурор от РП Пазарджик, ТО Велинград, както и въззивна жалба срещу наложеното административно наказание от мен С. А. С. като по същите в Окръжен съд Пазарджик е образувано Въззивно наказателно дело от общ характер № 432 по описа за 2024г. Образуваното въззивно дело завършва с Решение № 185 от 08.10.2024г., с което обжалваната първоинстанционна Присъда е отменена и в частта за наложеното административно наказание и в частта за присъдените разноски. В останалата и част, с която той като подсъдим е признат за невиновен оправдателната присъда е потвърдена. Така през времето на цялото досъдебно и в последствие съдебно производства, които неоснователно се водени срещу него за нещо, което не е извършил, бил изключително притеснен. Това му притеснение продължило за един сравнително голям период от около 2 години от привличането ми за обвиняем до окончателното му оправдаване. През целия си живот се стремял да бъда порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация без все още да може да си обясни как. За този неприятен инцидент научили в село Кандови където живее, тъй като получавал призовки и имало огледи на вещи лица, като понеже самото село с малко като брой жители го било срам да се покажа. Все ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини, приятели, познати понеже не желае да им обяснява как без вина се оказал виновен; как бил третиран като престъпник, как бил разкарван по полицейските управления и съдът на Велинград и пред Окръжен съд Пазарджик за нещо, което не е направил, как бих сниман като престъпник и му били снети отпечатъци. Все още понякога имам кошмари и съзнанието му е обременено от тези неприятни инциденти. Отчуждил се от хората; с много от тях загубил реален контакт; не поддържал контакт с роднини от село Пандови. Също така през времетраенето на досъдебното и съдебното производство бил с ограничени граждански права, бил с наложена мярка подписка и му било забранено да напуска местоживеенето си, което не му позволило да пътувам извън село Пандови за един период от две години. Видно от горното изложение претърпял неимуществени вреди във връзка с воденото срещу мен наказателно дело, които оценявам в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева. Предвид на изложеното считам, че е нА.це правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу мен досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград. За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § I от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като считам, че именно и претендирания размер от 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева е едно справедливо обезщетение. Според константната практика на ВНС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВНС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при нА.чието на влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото срещу мен обвинение, за извършено престъпление, без съмнение за мен произтекоха неимуществени вреди, чийто размер моля съдът да определи по справедливост в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева. Предвид на изложеното няма да ангажирам и свидетелски показания или други писмени доказателства за търпени вреди над обичайните. Същевременно в хода на съдебното производство пред P C Велинград претърпял и имуществени вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тогава за защита на правата и законните му интереси ангажирал процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената му защита хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева, която сума е заплатена в брой за което обстоятелство е сключен Договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 000848 /л.22 НОХД/ и е подписано пълномощно, двете от 02.10.2023г. Договорената защита била осъществявана по време на досъдебното производство, като оригинала на сочения ДПЗС се намира на лист 22 от НОХД 152 от 2023 ВРС. Също така предвид на това, че съдебното производство продължило в повече от две заседания по аргумента на чл. 14, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.за мин.р- ри на адв.възнаграждения., то за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв, като в тази връзка за проведените повече от две съдебни заседания по делото на 07.03.2023 и на 28.03.2023 е ангажиран адвокат, на който е заплатено на два пъти по 250 лева за отделните заседания като двата ДПЗС се намират на лист 81 и 136 от НОХД 152 от 2023 ВРС. Предвид на изложеното счита, че е нА.це правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция и за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград. На основание чл. 127, ал.4 от ГПК представя банкова сметка, по която може да бъде преведена дължимата ми се сума, ведно със сторените съдебно деловодни разноски в настоящото производство, която банкова сметка е на упълномощеният ми защитник с IBAN: BG41BPBI88982030058326 На последно място, счита ОС Пазарджик за компетентен съд, който да разгледа настоящата искова молба по аргумента на чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ настоящ адрес на увредения/. Формулира петитум да се осъди Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата от 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 1 10/2022г., по описа на РУ МВР Велинград, по което обвинение съм признат за НЕВИНОВЕН и оправдан с Присъда № 13 от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело № 152 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по Въззивно наказателно дело от общ характер № 432 по описа за 2024г. ОС Пазарджик, ВЕДНО със законната лихва върху сумата 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба 01.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и да постановите Решение, с което да осъдите Прокуратура на Република България с адрес гр. София Бул."Витоша” № 2. представлявана от иф Главен Прокурор - Борислав Сарафов да ми заплати сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград, по което обвинение съм признат за НЕВИНОВЕН и оправдан с Присъда № 13 от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело № 152 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по Въззивно наказателно дело от общ характер № 432 по описа за 2024г. ОС Пазарджик, ВЕДНО със законната лихва върху сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба 01.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса, а в полза на упълномощения от него Адвокат, същите дължими се по силата на закона - чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като определите същите по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част отделно и за двата обективно и кумулативно съединени иска по аргумента на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Сочи доказателства и прави доказателствени искания- за изискване и прилагане по настоящото дело на материА.те от НОХД № 152 по описа за 2023г. Районен съд Велинград В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ, чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита, че искът е допустим, но не е основателен. От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 6, във връзка с чл. 235, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК по Д11 № ЗМ110/2022 г. на РУ на МВР гр. Велинград, НОХД № 432/2024 г. на PC гр. Велинград, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда. Оспорва изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действия на Прокуратурата на РБългария. По отношение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лева. Исковата претенция е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в подобни случаи, включително и тази на ЕСПЧ, както и с обществено - икономическите условия и икономическия стандарт на живота в страната. Претендираното обезщетение не съответства и на описанието на вредите, които се сочат в исковата молба. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение. Не са нА.це твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорва всички твърдения за причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже нА.чието на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно- следствена връзка с обвинението и техния размер. Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Обвинението е било за леко наказуемо престъпление с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия. Мярката за неотклонение е бил най-леката „Подписка“. Привличането на ищеца към наказателна отговорност според исковата молба и приложените доказателства е било на 12.12.2022 г., а приключването му на 08.10.2024 г. Периодът на обвинението до приключване на наказателното производство не е 2 години, както се твърди в исковата молба, а е по-малък — под 1 година и 10 месеца. С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен срок. В съдебна фаза продължителността на разглеждане на делото е зависела от ръководно-решаващия орган - съдът и от процесуалното поведение на участниците в него. Прокуратурата не е бавела разглеждането на делото. Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство той е изпаднал в различни негативни изживявания, като срам, притеснения, кошмари по време на сън, отчуждение от хората, рефлектиращи в личен и професионален план и влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват доказателства за поведението на ищеца на работното му място и в близкото му обкръжение. Липсват доказателства за неимуществени вреди над обичайните, които се презумират от ищеца в исковата му молба. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални състояния в личния и обществения живот, които да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Към исковата молба липсват доказателства на някаква прекалена интензивност на упражнена наказателна репресия спрямо ищеца. Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди /Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKCJV г.о./ Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ВКС, IV г.о. е прието, че като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението в страната към датата на увреждането. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на ищеца, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности- равенството в обществото намира най - чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите материални блага. Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тьлк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при нА.чието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Негативните психоемоционални състояния, които ищецът твърди да е изпитвал, не характеризират никакви болки и страдания. Липсват вреди и извън обичайните. Не са доказани твърденията за преживени психоемоционални проблеми от повдигнатото обвинение. Не са доказани създадени неудобства в работа и компрометиране на личността. Липсват доказателства за разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата. От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се направи безспорен извод, че е нА.це пряка и непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди. Оспорва се иска и по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 1500 лв. от заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство. Липсва представено доказателство в тази насока. Фотокопията на договорите за правна помощ към исковата молба са неясни и нечетливи. Липсват доказателства за направени разноски от ищеца по настоящето производство освен платените 10 лева за държавна такса по делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение на СЕС по дело № С- 438/2022 г. съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не обвързва дори и с установените минимални възнаграждения по смисъла на Наредба № 1, като може да ги присъди значително и под определения минимален размер. Поради недоказаността и неоснователността на иска претендирани лихви и разноски не следва и да се дължат. С оглед изложеното оспорваме иска по основание, по размер и като пряка последица на твърдените вреди от действия на Прокуратурата на РБ. Моли да отхвърлите исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Сочи доказателства и прави доказателствени искания. Страните по делото в съдебно заседание, чрез адв.Ст.М. и п-р.Ст.Я. са изразили становища, че подържат подадените от тях искова молба и отговор на същата, както и са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си. След анА.з на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна. От ищеца се претендира на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, претърпени във връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение, което се счита за незаконно в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дА. вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дА. осъществените отделни процесуално- следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдан или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление. Съобразявайки изложеното съдът приема, че в хода на процеса, ищеца е провел успешно частично пълното главно доказване на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза отговорността на Държавата в сочената от него хипотеза, а именно: Страните по делото не спорят, че привличането на ищеца към отговорност е било на 12.12.2022г. вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград.По така повдигнатото обвинение е признат за НЕВИНОВЕН и оправдан с Присъда № 13 от 28.03.2024г. по Наказателно общ характер дело №152 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024г., постановено по Въззивно наказателно дело от общ характер №432 по описа за 2024г. ОС Пазарджик.Т.е периодът на обвинението до приключване на наказателното производство не е 2 години, както се твърди в исковата молба, а е по-малък — под 1 година и 10 месеца. За установяване на обстоятелствата по делото са приети подробно описаните в раздел доказателства писмени такива като същите са приобщени. Съобразявайки изложеното по- горе, са изпълнени визираните в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от дейността на нейни правозащитни органи, т. е. в случая исковата претенция е доказана по своето основание.Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дА. са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната разпоредба поставя в доказателствена тежест на ищеца да установи в хода на настоящото производство, освен релевантните факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, още и факта на твърдените от него като претърпени неимуществени вреди и нА.чието на пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. Ищецът успя да проведе частично пълно доказване на горните факти и връзки между тях единствено с представени по делото писмени доказателства. Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни преживявания - притеснения как ще приключи процеса и страх от наказанието. Става дума за обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на психиката и личността на пострадА.я неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за престъплението, за което се е водело наказателно производство. В конкретният казус ищеца, чрез пълномощника си изрично заяви, че няма да ангажираните гласни доказателства за да установи и докаже сочените и претърпени от него такива вреди които счита за доказани по несъмнен начин.В тази насока заявени, но недоказани останаха твърденията на ищеца, че за неприятния инцидент научили в село Кандови където живее, поради получаваните призовки и провеждани огледи на вещи лица, както и, че го е било срам да се покаже.Не доказани останаха и твърденията на ищеца, че е ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини, приятели, познати понеже не желаел да им обяснява как без вина се оказал виновен; как бил третиран като престъпник, как бил разкарван по полицейските управления и съдът на Велинград и пред Окръжен съд Пазарджик за нещо, което не е направил, как бил сниман като престъпник и му били снети отпечатъци.По делото не се установи ищеца понякога да има кошмари и съзнанието му да е обременено от тези неприятни инциденти, както и да се е отчуждил от хората и да е загубил реален контакт и да не поддържал контакт с роднини от същото село. По отношение на наложената с постановление от 12.12.2022 г. на основание чл. 66, ал. 1 от НПК мярка за процесуална принуда- „Подписка“ е спазена процедурата по закон и е съответна на поведението на ищеца в наказателното производство. Задължително следва да се посочи, че наложената принудителна мярка „Подписка“ е косвена мярка и тя не е повлияла на ищеца, т. е. не е могла да доведе до преки и непосредствени вредни последици за него, при положение, че той е спазвал преките мерки за неотклонение по водените срещу него наказателни производства.Освен това ищецът не ангажира доказателства дА. и как тази забрана го е увредила с нещо по време на наказателния процес. До приключване на досъдебното производство, не е искал по надлежния ред разрешение от наблюдаващия прокурор да напусне местоживеенето си, нито е искал отмяна на тази мярка за процесуална принуда. При така установеното в процеса от фактическа страна, от правна се налага извода, че предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3, предложение 1-во от ЗОДОВ е частично основателен съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, тъй като е осъществен фактическият състав на посочената правна норма. Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, решаващия съд съобрази следното: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства и субективното им отражение, както и критериите, възприети от съдебната практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които в настоящият случай са пряк резултат от конкретните фактически действия на прокуратурата по контрол за законосъобразност на действията в досъдебното производство. В този смисъл за определяне размера на обезщетението е необходимо нА.чието на следните няколко обстоятелства - характерът на престъплението, по което лицето е било обвинено и по което е оправдано, приведена ли е била в изпълнение присъдата, продължителността на изтърпяното наказание - ако такова е изтърпяно, личният характер на претенцията, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите - обичайната му среда, начина му на живот, социалния му статус, свързан с положение в обществото и професионалната реА.зация. В случая следва да се отчете обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца е за едно престъпление- леко наказуемо с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия.Отделно от горното следва да се съобрази и че периода от образуване на досъдебното производство до приключването му с оправдателна присъда, влязла в законна сила не е продължителен, тъй като продължителността на воденото срещу него наказателно производство във фазата на досъдебното производство и съдебна фаза е 1год., 10 мес. и няколко дни от привличане в качеството на обвиняем на 19.05.2023 г. до постановяване на решение от 08.10.2024г. с което е признат за невинен и следва да се вземе в предвид при определяне размера на обезщетението. Така, установени са тези вреди, които са дА. отражение единствено върху психиката на обвиненото лице, поведенческите му промени и начина, по който те са рефлектирА. върху социалния му и личния живот. Съобразно изложеното и след преценка на доказаните правнорелевантни факти – видът на повдигнатото обвинение, не дълго продължилото наказателното производство, негативни изживявания, свързани със страх от наказателна репресия, накърнено лично чувство за чест и достойнство, поява на психологични проблеми в резултат на стресогенното събитие и отражението им върху ищеца, отчитайки обстоятелствата свързани с отказ на ищцовата страна за събиране на гласни доказателствени средства респ. допуснане на съдебно-психиатрична експертиза съдът приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на претърпените неимуществени вреди е сумата в р-р на 5 000 лева. За разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 25 500 лева искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ще следва да се отхвърли, като неоснователен. По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава: Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, както е заявено считано от датата на подаване на исковата молба 01.11.2024г.до окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, същият е доказан по основание и в пълния му размер.Разходите за адвокатска защита по повод на повдигнатото незаконно обвинение съставляват имуществена щета - загуба за направилото ги лице и ищецът установи, че е заплатил такива в размер на 1 500 лв. На л. 19, 20 и 21 от делото са приложени договори за правна защита и съдействие, с които е уговорено възнаграждението с упълномощения от ищеца С.С. адвокат и в самите договори е отразено заплащането му да първоначална и две частични вноски, с посочване датата, на която са извършени. Обезщетението за имуществени вреди също не следва да се намалява поради изложените съображения за неоснователност на възражението по чл.5, ал.2 ЗОДОВ и се дължи заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 01.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата По разноските: На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 лева, представляващи платената държавна такса. Ответникът дължи и плащане на възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. В случаят то следва да се определи по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, както е поискано от ищеца но е в размер на 800 лева, като е съобразено с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 3 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съразмерно с уважената част на иска. Предвид направеното искане адвокатското възнаграждение ще следва да се присъди в полза на процесуалния пълномощник на ищеца адв. Ст.М. от ПАК. Воден от горното Пазарджишкият окръжен съд