Решение № 5599 от 30.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 11266/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „ПГС Кнежа” ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 23-2400213/10.07.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”- София, с което за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” /наричана по-долу Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. на основание чл. 413, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 КТ. В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че нарушителят не е поканен за съставяне на АУАН и не му е връчено копие от същия. В НП не бил посочено къде е извършена проверката и за какъв период от време. Оспорва се извършването на вмененото нарушение, като се твърди, че за работника е била сключена застраховка за риска „трудова злополука“. Наложената санкция се оспорва като прекомерна. Моли се за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че НП е материално незаконосъобразно. Не прави искане за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява от гл. инспектор Г, която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че АУАН е предявен и подписан от управителя на дружеството. Изтъква, че представената застраховка е от 26.04.2024г., а АУАН е съставен за това, че лицето Н К няма застраховка за месец март 2024г. Навежда като довод, че наложената санкция от 15000 лева е в минимален размер, като дружеството е наказано за повторно нарушение, след като по отношение на него е било издадено НП № 23-2300704/02.01.24г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна: Със заповед № РД-06-12/15.11.23г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г. коефициентът на трудов травматизъм за икономическата дейност „Стоителство на съоръжения/42/“ е определен на 1.71, а коефициентът на трудов травматизъм за икономическата дейност „Стоителство на сгради/41/“ е определен на 1.38 при среден за страната 0.63. Видно от Търговския регистър работодателят „ПГС Кнежа“ ЕООД е декларирал предмет на дейност „ремонтно-строителна дейност, строителство...“. Установено е, че „ПГС Кнежа“ ЕООД е декларирало пред НАП, НСИ код на икономическата дейност 2008 /на дружеството/ - 42.99. От идентификационна карта е видно, че работодателят е декларирал пред ДИТСО код на икономическа дейност 2008/на дружеството/ - 41.20. От регистър на трудовите договори е установено, че работодателят е подал данни към НАП за лицето Н Л К, че ще изпълнява дейности с код на икономическа дейност 2008 /за дружеството/ - 41.20. И двата кода определят задължение на работодателя да застрахова работника за риска „трудова злополука“. Видно от трудов договор № 40/04.01.24г. Н Л К е назначен на длъжност „работник строителство“ в „ПГС Кнежа“ ЕООД, като е постъпил на работа на 04.01.2024г. От платежна ведомост за месец март 2024г. е видно, че Н Л К е положил труд 20 работни дни в обект Драгалевци, като в платежна ведомост срещу реда с името и начисленията на лицето К е положен подпис. Първият отработен ден от месец март 2024г. от Косачев е 01.03.2024г. По време на проверката в обект „Жилищна сграда с подземен гараж и изгребна яма“ в УПИ I-1507, кв. 117, м. „Драгалевци“, разширение – Север, ул. „Горски дух“ № 16 е изискана застраховка за риска „трудова злополука“ за лицето Н Л К. По време на проверката по документи на 10.05.24г. управителят на дружеството ММ е дал писмено сведение, че от 01.03.2024г. е пропуснал да направи застраховка „трудова злополука“ на работниците във фирмата. Проверката по документи е приключила с протокол за извършена проверка ПР2415279/10.05.2024г., предявен на управителя. На 10.05.2024г. св. А Г, главен инспектор при Д”ИТ” Софийска област” София, съставил АУАН № 23-2400213/10.05.24г. на „ПГС Кнежа” ЕООД за нарушение на чл. 52 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Актът е връчен и подписан от управителя на дружеството М М. С НП № 23-2300704/02.01.24г., влязло в законна сила на 01.02.24г., на „ПГС Кнежа“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание л. 413, ал. 2 КТ за нарушение на 52, ал. 1 ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Въз основа на така съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл. 413, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 КТ за нарушение на 52, ал. 1 ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Със заповед № З-0864/17.10.22г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекции по труда” да издават наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори и от лицата от съответната Д”ИТ’, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“ за констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на територията на друга Д“ИТ“. Със заповед № 43/30.01.23г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ К Й Ве назначена на длъжност директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-София. Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. А Г и приобщените към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства. Събраните писмени и гласни доказателства единно и непротиворечиво изясняват описаната по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстоен доказателствен анализ. От правна страна: Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните: При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 КТ, оправомощен със заповед № З-0864/17.10.22г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ”. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, поради което и няма формални основания за отмяна на издаденото НП. Както протоколът за извършена проверка от 10.05.24г., така и АУАН, съставен на същата дата, са връчени на управителя на „ПГС Кнежа“ ЕООД М М, с оглед на което е неоснователно възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АУАН е подписан само от един свидетел, който е свидетел на установяване на нарушението и е участвал наред с актосъставителя по време на извършване на цялата проверка. Изискването за двама свидетели при съставяне на АУАН се отнася единствено за хипотезата по чл. 42, ал. 3 ЗАНН, когато отсъстват свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Съставеният акт и издаденото НП вменяват на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗЗБУТ при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа всеки един от работниците следва да е застрахован за трудова злополука, съответно, докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Застраховката има за цел и затова е задължителна, за да осигури риска от упражняваната дейност. Поради това във всеки момент от упражняването й този риск следва да е покрит от застраховка. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че работодателят “ПГС Кнежа” ЕООД не е застраховал за месец март 2024г. за своя сметка за риска “трудова злополука” Н Л К, назначен на длъжност “строителен работник”. В хода на проверката дружеството не е представило документи, удостоверявящи сключването на застраховка за риска “трудова злополука” за месец март 2024г., а и в писмено обяснение управителят на дружеството признава, че от 01.03.24г. до 28.04.2024г. е пропуснал да направи застраховка “трудова злополука” на работниците във фирмата. От обективна страна дружеството работодател е осъществило състава на чл. 52 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Налице с а всички елементи от фактическия състав на нарушението: "ПГС Кнежа" ЕООД има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на работещите, включително по отношение на Н Л К, който е работел на длъжност “строителен работник". Безспорно е установено от платежната ведомост, че през месец март 2024г. НК е полагал труд 20 работни дни, като първият му отработен ден е 01.03.24г., както и че за този месец работодателят не е застраховал конкретния работник, както и останалите работещи за риска "трудова злополука" съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата и чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Със заповед № РД-06-12/15.11.23г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024г. коефициентът на трудов травматизъм за икономическата дейност „Стоителство на съоръжения/42/“ е определен на 1.71, а коефициентът на трудов травматизъм за икономическата дейност „Стоителство на сгради/41/“ е определен на 1.38 при среден за страната 0.63. Работодателят "ПГС Кнежа" ЕООД с предмет на икономическа дейност "ремонтно-строителна дейност, строителство" попада под действието на горната заповед като работодател с дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната за 2024 г., поради което същият задължително е следвало да застрахова своите работници за риска "трудова злополука". Заповедта е обнародвана в Държавен вестник и по този начин съдържанието й е станало достояние на всички правни субекти. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, безпредметно е да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. С оглед гореизложеното законосъобразно е съставен АУАН на „ПГС Кнежа” ЕООД, а впоследствие с атакуваното НП е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В случая е се касае за повторно извършено нарушение по смисъла на чл. 416, ал. 8 КТ, тъй като процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. С НП № 23-2300704/02.01.24г., влязло в законна сила на 01.02.24г., на „ПГС Кнежа“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на 52, ал. 1 ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. С оглед на това законосъобразно на „ПГС Кнежа“ ЕООД е анагажирана отговорност на основание чл. 413, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 КТ, според която санкционна норма за повторно нарушение по чл. 413, ал. 2 КТ имуществената санкция е от 15 000 до 20 000 лева. В случая наложената имуществена санкция е в минималния законоустановен размер от 15 000 лева и не са налице предпоставки за ревизиране на наказанието. Санкцията не е прекомерна, каквито са твърденията в жалбата, тъй като както бе посочено, 15000 лева е минималният размер на имуществената санкция за повторно нарушение на чл. 413, ал. 2 КТ. Случаят категорично не може да се определи като маловажен. Касае се за повторно нарушение, свързано със спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, като сключването на застраховка за риска „трудова злополука“ осигурява риска от упражняваната дейност. По гореизложените съображения издаденото наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно, а жалбата да се остави без уважение. С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя „ПГС Кнежа“ ЕООД да заплати в полза на ИА“ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд