Решение № 960 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2376/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД4- 7/23.03.2026г. издадено от Началник на Четвърта Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/ - Пловдив, с което на Н. Я. Д. за нарушение на ч л . 63 т.7от Наредба №8121з-647 от 1 октомври 2014г.за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите във връзка с чл.140, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 102.26 евро равностойност - 200 /двеста/ лева на осн. чл. 265, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован не се явява. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В постъпилото по делото, преди съдебното заседание, писмено становище се прави искане за потвърждаване на обжалвания административен акт .В случай ,че се отмени наказателното постановление ,се прави искане за присъждане на разноски в минимален размер. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна съдът установи следното: Жалбоподателят Д. бил служител на бензиностанция "Л.,намираща се в гр.Пловдив,бул.••• ,стопанисвана от „Лукойл –България „ЕООД. На 29.01.2026 г., около 17.55ч.Х. К. и Л. Г. установили,че лице И. П. С. с личен автомобил зарежда дизелово гориво в нерегламентирани съдове, а именно пластмасови туби.Като имал напълнени в автомобила и продължавал да пълни.За това действие били,0 изготвени докладни записки от К. и Г..След което на базата на тези докладни записки постъпили при актосъставителя К. съставил АУАН-ПБЗН-ПД4-5-4/06.03.2026г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 63, т.7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г . за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и п о чл. 140 от ЗМВР . АУАН бил съставен в присъствието на Д., който го подписал без възражения. Препис от акта му бил връчен на същата дата. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н. Я. Д. като служител на бензиностанцията за нарушение на чл. 140, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер 102.26 евро равностойност - 200 /двесталева на осн. чл. 265, ал.1 от ЗМВР. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите К. и Г. които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на писмените доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподател я да е извършил административно нарушение нито по чл. 63, т.7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, нито по чл. 140 от ЗМВР . По силата на цитираната подзаконова норма на територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 /бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан – бетан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции/ не се разрешава пълненето на съдове, които не са предназначени за съхранение на ЛЗТ и ГТ. В чл. 140, т.1 от ЗМВР пък е предвидено да се спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Не се установява по делото Д. да е пълнил бутилките от минерална вода с дизелово гориво. Последното е било сторено от шофьора на посоченото по-горе превозно средство.В този смисъл жалбоподателя Д. не следва да носи административно-наказателна отговорност за нарушения, осъществявани от други лица, тъй като отговорността при административните нарушения е лична и тя възниква, когато физическото лице виновно /умишлено или непредпазливо/ извърши административно нарушение. Същият, в качеството му на служител – контрольор на проверявания обект, не може и не следва да бъде санкциониран като допустител за нарушение както по чл. 63, т.7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, така и по чл. 140 от ЗМВР . Отделно от това съгласно цитираната разпоредба в НП ,а именно чл.265 от ЗМВР-„Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и гражданите, които не са изпълнили такива задължения, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.“Като в този смисъл Д. не може да носи отговорност и да му бъде налагана глоба на основание тази разпоредба,тъй като „допустителството“ е само за посочените „Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица,какъвто той очевидно не е. Ето защо правният извод ,който се налага е , ч е наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото ,разноски биха се дължали на жалбоподателя,но искане за това не е направено ,поради ,което и съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , съдът