Решение № 306 от 16.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 657/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда от 17.12.2024 г. постановена по НОХД № 2828/2020 г. по описа на Софийски градски съд /СНС закрит/, НО, 11-ти състав, подсъдимите:

Л. А. Я. - живущ в гр.•••, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН ••••••••••;

Д. Г. И. - живущ в гр.•••, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН •••••••••• и Ц. С. Д. - живущ в гр. ••• българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН ••••••••••

са признати за невиновни в това, че за периода от 01.01.2018 год. до 21.11.2018 година, на територията на гр.София и страната да са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281 от НК /с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, противозаконно да са подпомагали чужденци да пребивават, или преминават в страната в нарушение на закона/, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като в групата да са участвали лицата А. С. Г., Д. Г. И., Л. А. Я. и Ц. С. Д., и същата да е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/, поради което и на основание чл.304 от НПК, и тримата подсъдими изцяло са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК.

С присъдата, съдът е постановил, на основание чл.190 от НПК, сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, срещу оправдателната присъда, в Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура. В протеста са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на оправдателната присъда, които доводи са доразвити в депозираното допълнение към протеста.

Според прокурора, първоинстанционният съд е изложил фактическа обстановка, която не съответства на събраните по делото доказателства, които пък от своя страна били преценявани поотделно, а не в тяхната съвкупност. Отправя се упрек за немотивираност от страна на първия съд, защо е приел, че тримата подсъдими не са извършили престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр с ал.2 от НК.

Нарушението на разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, според прокурора, е намерило израз в липсата на кореспонденция между изграденото вътрешно убеждение на съда, при произнасяне на присъда, и доказателствата по делото. Не били изследвани пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото.

Извода, че подсъдимите Л. Я., Ц. Д. и Д. И. са участници в престъпната група,

бил обоснован от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: Свидетелят Т. Й., който заявил, че се бил запознал с М., който му предложил да работи за него; че с Л. го запознал М.; че телефонът на този свидетел бил 08••••••••, на който М. или Л. му звъняли за да си уговарят мястото на срещите; че разказал за случай на 18.11.2018 г. и за конкретни действия на Л. и М.. Този свидетел знаел от М. и Л., че Ц. също бил наеман да превозва бежанци, а М. му дал телефон за връзка; че М. и Л. се занимавали с превозването на бежанци от София до Трън; че ги заловили заедно с Л.; че Ц. му споделял, че се занимавал с бежанци и, че работил за М. и Л., които му указвали откъде да натовари мигранти; че Л. се качил при него, натоварили бежанците, после Л. се прехвърлил при М.; че го подгонили полицаи, но той се уплашил и не спрял, а после избягал, но го хванали, както и, че свидетелят Т. Й. разпознал и посочил подсъдимите Ц. Д. и Д. И..

Свидетелят Н. А. познавал Л., като при разпита разпознал и посочил Я. и Д. И.. Познавал А. и Ц.. Запознал се с „М. /жена му се казва А.“. Сочи, че „телефона на М. е 08••••••••“.

Свидетелката Н. А. разпознала Л. по наличието на бенки на клепача. Според нея „Говореха за някакви бежанци с А.“.

Свидетелят И. Х. познавал Л. Я., който му споделял, че се занимава с бежанци. Свидетелствал, че знае, че в къщата му в София са настанявани по 30-40 бежанци; че за него работели Ц. Д. /малката •••/, Д. И. от •••; „Л. се занимава с тази дейност, а М. му помага“; че използваните коли били „Гранд Чероки“, „Нисан Терано“, „Нисан Патрул“.

Р. И. свидетелствал, че през месец ноември 2019 г. спрели джип „Митсубиши Паджеро“, в който пътували лице с име Т. и подсъдимият Л. Я., други хора в автомобила нямало. След около седмица – на 18.11.2019 г. задържали Т. и Л. Я.. Този свидетел бил нощна смяна със свидетеля И. И.. Получили сигнал, че в района на Трън, „Зебелски ханове“ било „засечено“ лицето Д. И.. При спирането, свидетелят го разпознал, а спътникът му се представил за полицай от Вътрешна сигурност.

Прокурорът сочи, че подсъдимият Ц. Д. е бил разпознат от А. М., А. И. и Р. М.,

които при разпита им като свидетели и като разпознаващи лица по снимки, и тримата били заявили, че това е лицето, което ги возило с черен джип „Чероки“; че слязло от автомобила и побягнало към гората и по-късно задържано от полицията, а от иззетия телефон ставало ясно кога, за какво и с кого бил разговарял.

Прокурорът се позовава още на показанията на таен свидетел № 369; на обясненията на А. Г. дадени в хода на досъдебното производство, както и на служителите на МВР – свидетелите Р. Б. и Д. В..

Според прокурора, коментираните доказателства следвало да бъдат обсъдени в хода на съдебното следствие, не поотделно за всеки от подсъдимите, а заедно, в тяхната цялост и единство. Вместо това, съдът коментирал отделните доказателства без да ги съпостави едно с друго, което довело съда до неправилни изводи и немотивираност на присъдата.

В протеста се твърди, че по делото било безспорно установено, че осъденият А. Г. е извършвал трафик на незаконно пребиваващи лица на територията на Република България. Същото се отнасяло и за подсъдимия Ц. Д..

Свидетелят Т. Й. и подсъдимият Ц. Д. били обвиняеми по досъдебни производства, приключили преди повдигането на обвинения по настоящото наказателно производство.

Според прокурора, в мотивите си към присъдата съдът бил приел, че на 18.11.2018 г. подсъдимите Д. И. и Л. Я. поръчали на свидетеля Т. Й. да натовари 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип, но не коментирал ВДС от СРС, а се задоволил само да приеме, че между подсъдимите са провеждани разговори, но били откъслечни фрази, от които съдът не успял да извлече смисъл.

Не били анализирани ВДС от СРС-та по отношение на това от кой телефон с кой телефон е проведен разговор, от кого са иззети телефоните, с които са били провеждани разговорите, съвпадат ли датите и часовете на проведените разговори с датите и часовете, когато били задържани свидетелят Т. Й. и подсъдимите Ц. Д., Д. И., и Л. Я., както и осъдения А. Г..

Не били коментирани и разпознаванията на Л. Я. от свидетелката Н. А., която го познала по бенката на клепача и го разпознала като „...мъжът предложил на А. да карат или превозват бежанци ..“

Прокурорът възразява срещу заключението на съда, че показанията на Д. В. не могат да бъдат ползвани. От прочетените показания на този свидетел било ясно, че лично бил наблюдавал и възприел, че Д. И. бил участвал в дейност по трафик на хора и единият бил задържан.

Изобщо не били коментирани и съпоставени с останалите доказателства, изброени в мотивите, разпознаванията извършени от свидетеля Т. Й.. В протокола от 19.11.2018 г. от разпознаването на А. Г., било записано, че осъденият А. Г. е заявил, че това е лицето, което е било наемано за превоз на бежанци от М. /подсъдимия Д. И. / и било плащано на него за това.

При извършеното също на 19.11.2018 г. разпознаване от свидетеля Й. на подсъдимия Л. Я., в протокола било записано, че „това е Л.“, който го е наемал за превоз на бежанци.

При поредното разпознаване на 19.11.2018 г., свидетелят Т. Й. разпознал и посочил осъденият А. Г. и подсъдимите Ц. Д. и Д. И.. По отношение на подсъдимия Ц. Д., в протокола за разпознаване заявил, че това е лицето, което е било наемано за превоз на бежанци от М. /подсъдимия Д. И./ и Л. /подсъдимия Л. Я./ и му е плащано от тях за това.

Липсата на оценка на доказателствата в тяхното единство, според прокурора, довело до неправилно изградено вътрешно убеждение, което не почивало на събраните доказателства и така довело до неправилно мотивиране на присъдата. Некредитирането и игнорирането на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, довело до неправилно мотивиране, което според прокурора, се приравнявало на липса на мотиви. В този смисъл, налице било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на правата на страна в процеса - представител на държавното обвинение.

Прокурорът твърди и нарушение на материалния закон, доколкото с признаването на подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д. за невиновни по повдигнатото за всеки от тях обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК, законът бил приложен неправилно.

Според прокурора, нямало неизяснени фактически обстоятелства, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от въззивната инстанция.

Както с протеста, така и с допълнителното изложение към него, прокурорът предлага цялостна отмяна на постановената от СГС оправдателна присъда по отношение на подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д., и постановяване на нова такава, с която всеки един от тях да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК, като им бъдат наложени наказания, предложени от прокурор от СГП пред първата съдебна инстанция, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен съдебен състав, подсъдимите Л.

Я., Д. И. и Ц. Д. се явяват лично, заедно със защитниците си, които ги представляват.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура, поддържа протеста.

Пледира неправилност и незаконосъобразност на протестираната присъда, като преповтаря изложеното в протеста и допълнителното изложение към него. В допълнение, прокурорът възразява и срещу изключването от доказателствената маса на показанията на свидетелите Б. и В., като твърди, че този подход на съда е неправилен. Според него, аргументите на съда, че свидетелят Б. не посочил източника на информацията си, не отговарял на истината, тъй като при разпита му пред съда, този свидетел уточнил, че източник на информацията били партньорски служби на ГДПОБ, гранична полиция и негови колеги.

Според прокурора, налице били достатъчно доказателства от обективна и субективна страна за осъществен от подсъдимите състав на престъпление по чл.321, ал.2 от НК, поради което моли за извършване на нов, задълбочен анализ на доказателствата, въз основа на който да бъде възприета обвинителната теза, че престъплението е осъществено от подсъдимите лица, поради което и оправдателната присъда да бъде отменена и постановена осъдителна такава, по отношение на тримата подсъдими.

В условията на алтернативност, представителят на държавното обвинение пледира за наличие на предпоставки за осъществен, от подсъдимите, от обективна и субективна страна, състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

Защитникът на подсъдимите Л. Я. и Д. И. – адв. Н., моли за потвърждаване на постановения от СГС съдебен акт, като твърди, че съдът е постановил присъдата си не на предположения, а след направен анализ на единствено годните доказателства. Според защитника не може да се постанови осъдителна присъда, въз основа на дадени обяснения от лице, което в хода на ДП е било обвиняем, което е заинтересовано по някакъв начин да се възползва от по-благоприятна за него позиция, а именно за да не бъде задържан дал обяснения, които били в полза на обвинението и във вреда на двамата му подзащитни. Излага съображения за неоснователност на изложените пред въззивният съд доводи на държавното обвинение, че неправилно били игнорирани показанията на двамата полицейски служители - свидетелите Б. и В.. В тази връзка сочи, че според законодателството ни, не може да се приеме за годно доказателство оперативна информация, която не може да бъде проверена по реда на НПК, както и, че само на изявление, че тази информация е от сътрудник или друг колега, според защитника, по никакъв начин не означава, че той е дал показания, подкрепящи обвинителната теза. По отношение на свидетеля А. Г., защитникът сочи, че пред първоинстанционният съд, той дал коренно различни показания, от дадените такива на досъдебното производство, когато е имал процесуалното качество на обвиняем. Адвокат Н. твърди, че по делото няма никакви доказателства двамата му подзащитни да са били пряко ангажирани с дейност по превозване на чужденци през границата на Република България. Акцентира върху обстоятелството, че твърденията на полицейските служители Б. и В., съдържащи се в показанията им на досъдебното производство, че разполагали с информация за определено лице приемало в дома си бежанци, категорично се опровергали именно от това разпитано като свидетел, лице в хода на въззивното съдебно следствие, по искане на прокуратурата. Този свидетел заявил, че живеят достатъчно много хора на едно място и е невъзможно да има група лица, които да живеят в техния дом. В заключение, защитникът моли протеста на СГП да не бъде уважаван, въззивният съд да се произнесе с решение, с което да потвърди първоинстанционният съдебен акт.

В предоставеното им право на лична защита, подсъдимите Л. Я. и Д. И. се солидаризират с пледоарията на защитника си.

Според служебния защитник на подсъдимия Ц. С. Д. - адв. Ц., присъдата на СГС е правилна, обоснована, законосъобразна и постановена в съответствие с материалния закон. Съобразени и изследвани били всички събрани доказателства – гласни и писмени, касаещи обстоятелствата със съществено значение по делото, като при това били обсъдени всестранно и задълбочено, а мотивите съдържали всички възможни аргументи. Защитникът намира правния извод на първият съд, че тази доказателствената съвкупност не обосновава единствено възможния и категоричен извод, че подсъдимите са действали заедно, както и, че не може да се извлече каквото и да било предположение за тяхна съвместна дейност, за правилен.

Адвокат Ц. твърди и, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, да е била създадена ОПГ между тримата подсъдими и да са били извършвани координирани действия. Не било доказано кога, къде и как е било структурирано въпросното сдружение, от какво се определя, че било трайно и създадено с цел подсъдимите да извършват престъпления. Контактите на тримата не съответствали на визираната в чл.93, т.20 от НК законовата рамка. Според този защитник липсвали структурираност, трайност, съгласуваност. Обвинението се основавало на косвени доказателства, разкриващи приятелски отношения между тримата подсъдими. Само по себе си обстоятелството, че подсъдимите се познавали, че са били семейни приятели, че са посещавали заведения, че са се срещали въобще, не било основание за какъвто и да било извод, че са участвали в ОПГ.

Участието на подсъдимия Ц. Д. в ОПГ не било доказано по безспорен и категоричен начин. Липсвали доказателства, установяващи съпричастността му към сочената от обвинението ОПГ. Според защитника на Д., обвинението било за участие на подсъдимите в ОПГ, не за престъпление по чл.280, чл.281 от НК, каквито престъпления били визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на ДП и съдебното производство, във връзка с изясняване на фактическата обстановка, били разпитани множество свидетели, но малка част от тях, включително и свидетелят с тайна самоличност № 369 споменавали само името Ц., което пък съвсем не значело, че става въпрос за подсъдимия Д.. Свидетелите, които споменавали името на подсъдимия Д. и върху които показания се градяла обвинителната теза, били тримата полицейски служители Б., В. и М., както и показанията на свидетелите Й. и Г.. Според защитника, дори и от показанията на тези свидетели, не можело да се направи безспорен и категоричен извод за участие на подсъдимия Д. във визираната в обвинителния акт ОПГ, макар, че според показанията на свидетелите Б. и В. пред съда, тримата подсъдими били присъствали на действия свързани с участие в ОПГ. Засвидетелстваното от М. съвсем не подкрепяло обвинението за участие на подсъдимия Д. в ОПГ, а било относимо към извършено престъпление, за което той вече бил осъден с влязла в сила присъда от Районен съд - Трън от 20.11.2018 година. Защитникът на подсъдимия Д. твърди, че свидетелят Т. Й. изобщо не споменавал за срещи и разговори по повод създаване на ОПГ между подсъдимите и извършване на кодирани действия за трафикиране на хора. Като пример за твърдяното от него, цитира неоснователното, според защитника, твърдение, намиращо се на стр.2 от Обвинителния акт че А. Г. е свидетелствал, че на 01.01.2018 г. в гр. София била сформирана ОПГ, създадена с цел да върши престъпления по чл.280 и чл.281 от НК. В действителност, този свидетел съвсем не бил засвидетелствал това.

Показанията на тримата бежанци, които били разпознали подсъдимия Д., били дадени във връзка с друго досъдебно производство, за което Д. вече имал влязла в сила присъда. Т.е., в настоящият казус държавното обвинение използвало факти от вече установено престъпление, за което подсъдимият Д. вече бил наказан и изтърпял наказанието си.

Адвокат Ц. твърди, че по делото нямало безспорни и категорични доказателства, че подзащитният му Д. се бил договарял организирано и противозаконно да подпомага незаконно пребиваващи в страната чужденци, каквото недоказано твърдение съдържал Обвинителния акт. Единственият безспорен факт бил, че с присъда от 20.11.2018 г. на РС - Трън, подсъдимият Д. е бил признат за виновен, че на 19.07.2018 г. е извършил инкриминираното деяние по чл.281 от НК за трафик на чужди граждани, за което получил наказание лишаване от свобода. Защитникът възразява срещу изложеното в допълнителния протест, че показанията на свидетелите Й. и Г. и свидетелят с тайна самоличност под № 369 не били коментирани и съпоставени с останалите изброени в мотивите на съда доказателства. Съществено и определящо било, че никой от тези свидетели не бил възприел пряко каквито и да било действия на подсъдимия Д., свързани с негово участие в ОПГ.

В заключение, защитникът на подсъдимия Д. моли протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение, а първоинстнанционната присъда – потвърдена.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Ц. С. Д. заявява, че поддържа казаното от защитника си.

В предоставеното им право на последна дума, подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д. молят оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди изложените доводи на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно следствие в хода, на което е събрал множество писмени и гласни доказателства. Всички те, приобщени от съда са допустими и относими и водят до изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. При тяхното събиране и оценка, решаващият съд е спазил изискванията на процесуалния закон, изложил е подробни съображения относно кредитирането на едни и игнорирането на други доказателства и доказателствени средства.

Настоящият въззивен съдебен състав, след преценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и с оглед установяване на факти и обстоятелства, важни за изясняване на обективната истина по делото, по искане на прокурора от САП, проведе въззивно съдебно следствие в хода на което извърши разпит на свидетеля Д. Ж. В., с оглед изясняване на обстоятелството дали е приемал в жилището си, в кв. „Филиповци“ бежанци, по указания на подсъдимия Я., каквито данни, според прокурора били налични в досъдебното производство.

От доказателствения материал, събран и приобщен по съответния процесуален ред от първоинстанционния съд, настоящият въззивен съдебен състав намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. А. Я. е български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, ЕГН •••••••••• и адрес: •••.

Подсъдимият Д. Г. И. е български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН •••••••••• и адрес: •••.

Подсъдимият Ц. С. Д. е български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН •••••••••• и адрес: •••.

Въззивният съд споделя приетото за установено от първоинстанционния, че в хода на досъдебното производство към наказателна отговорност са били привлечени четири лица – подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И., Ц. С. Д., както и свидетелят А. С. Г., на които са били повдигнати обвинения за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК – участие в организирана престъпна група, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281 от НК /с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, противозаконно подпомагат чужденци да пребивават или преминават в страната, в нарушение на закона/, с участници тримата подсъдими, и свидетеля А. Г.. В хода на досъдебното производство, А. С. Г. е сключил споразумение с представител на прокуратурата, което е било одобрено от съда и така наказателното производство спрямо него е било прекратено.

Тримата подсъдими, Я., И. и Д., се познавали покрай жените, с които живеели на семейни начала, които били приятелки и същевременно ползвали услугите на жената на подсъдимия Ц. Д., която била козметичка, а дъщеря му – маникюристка. Децата им също общували. Станали семейни приятели и като такива, заедно ходели в Република Гърция.

Подсъдимият Я. познавал и свидетеля А. Г., когото виждал покрай подсъдимия Д. И. в заведение за кафе в гр. Перник.

Подсъдимият Я. бил собственик на пицария, която функционирала до 2016 г., като след това била затворена.

Тримата подсъдими често посещавали вилата на подсъдимия Д. И. в с. Врабча, както и манастира „Света Петка“ в гр. Трън, както и вилата на подсъдимия Ц. Д., когато ходели на риболов в ждрелото на река Ерма.

Подсъдимият Д. И., от години, живеел в Република Гърция заедно със семейството си. Открил агенция за недвижими имоти, както и хранителни магазини.

Във връзка с търговската си дейност си в Република Гърция, подсъдимият И. често идвал в Република България да купува дограма, която превозвал в открит бус, един от двата, които притежавал - „Фолксваген-Транспортер“. Винаги, когато подсъдимият И. идвал в България се срещал с подсъдимите Я. и Д..

На неустановени дати, в рамките на инкриминирания период - от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г., свидетелката З. М., с два курса превозила бежанци заедно със свидетеля А. С. Г., без участието на който и да било от подсъдимите.

Месец преди 21.11.2018 г. - крайната дата на инкриминирания период, свидетелите М. З. и А. З. пътували в автомобил, изпълняващ ролята на отцепка, като след тях пътували други два автомобила, в които били превозени бежанци, но без участието на който и да било от тримата подсъдими.

Два пъти в периода от 21.05.2018 г. до 21.09.2018 г., свидетелят А. Г. регистрирал на името на свидетеля Ц. С. два автомобила - бус „Мерцедес Вито“ и джип „Нисан наваро“.

На 19.07.2018 г., подсъдимият Ц. С. Д. превозил свидетелите А. А. И., Р. А. И. и Х. А. И. – последните двама съпрузи, както и четирите им ненавършили 16-годишна възраст деца, всички иракски граждани, към границата на Р. България с Р. Сърбия, с цел тези лица да я преминат, но преди да пристигнат до границата, станало ясно, че ги гони полиция. Подсъдимият Д. започнал да кара много бързо и отклонил джипа в една гора, като продължил да шофира по горски път. Стигнали до място, където пътя свършил, Д. спрял автомобила и избягал. А свидетелите останали в колата и така били задържани от полицаи. Малко по-късно и подсъдимият Д. бил задържан от органите на полицията.

В рамките на служебните си задължения, свидетелите Р. Б., Д. В. и А. М., били запознати с информация, съдържаща се в декласифицираните материали по делото, но лично не били възприели каквото и да било действие от страна на тримата подсъдими.

В хода на досъдебното производство били извършени множество претърсвания в домовете и автомобилите на подсъдимите, както и на свидетеля А. Г., при което били иззети множество телефони, в които не била установена относима по делото информация.

В условията на неотложност с последващо съдебно одобрение, е било извършено претърсване на обитаваното от подсъдимия Л. Я. жилище, находящо се в гр. •••, ж.к. „•••“, ул.•••, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. При това процесуално-следствено действие, са били открити и иззети следните вещи:

1. черен на цвят кожен калъф, с поставен в него знак с надпис „Република България, Национална служба вътрешна сигурност, Н.С.В.С., оперативно направление 0094, както и две карти с надпис на тях: BG 2018 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАЦИОНАЛНА Служба вътрешна сигурност Оперативно направление, Служебна карта № 0081 име: Л., презиме: А., фамилия: Я., ЕГН ••••••••••, длъжност: оперативен работник и BG 2018 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАЦИОНАЛНА Служба Вътрешна сигурност Оперативно

направление, Служебна карта № 0094 име: Л., презиме: А., фамилия: Я., ЕГН ••••••••••, длъжност: оперативен работник“. Черният кожен калъф, заедно с поставените в него две карти, е бил запечатан в прозрачен полиетиленов плик и обозначен като обект № 1;

2. Като обект № 2 е бил обозначен запечатания в прозрачен полиетиленов плик мобилен телефон марка „Айфон“, модел 8, черен на цвят;

3. Черен кожен калъф с поставен в него знак с надпис „БОР - КОР“, съдържащ карта с надпис: НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, А NATIONAL

CORRUPTION STRUGGLE CENTRE, СЛУЖЕБНА КАРТА, OFFICE CARD № 0090.

Калъфа, заедно с поставената в него карта, е бил запечатан в прозрачен полиетиленов плик и обозначен като обект № 3;

4. Черен на цвят кожен портфейл с надпис от вътрешната страна S.T. Dupont, съдържащ бележки, карти и сумата от 865 евро, 15 лева и 10 румънски леи. Портфейла, заедно с намерените в него бележки и пари е бил запечатан в прозрачен полиетиленов плик и обозначен като обект № 4;

5. Като обект № 5 е бил обозначен запечатания в прозрачен полиетиленов плик мобилен телефон марка „Айфон“, модел 6, бял на цвят, със счупен екран.

Във връзка с намерените и иззети вещи, Л. Я. е дал писмени обяснения, а именно, че телефоните са негови и на жена му, че картите са на неправителствени организации, а парите са негови. За извършеното претърсване и изземване в неотложни случаи, е бил съставен едноименен протокол от 21.11.2018 г., съгласно изискванията на НПК, който е бил одобрен с Определение от същата дата, постановено по ЧНД № 4010/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд.

След получено предварително разрешение, материализирано в Определение от 18.10.2018 г., на СпНС, разследващите органи са извършили претърсване в лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарер“, с рег. № ••••••••, собственост на В. Г. М., но ползван от Л. А. Я.. При това процесуално-следствено действие, извършено на 21.11.2018 г., в лекия автомобил е бил намерен мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „ТА 1010“, с поставена в него сим карта на мобилен оператор Виваком, за който подсъдимият Я. обяснил, че е на жена му. Телефонът е бил запечатан в прозрачен полиетиленов плик и обозначен като обект № 1.

След получено разрешение, материализирано в Определение от 18.10.2018 г., на СпНС, разследващите органи са извършили обиск на Д. Г. И.. При това ПСД, което също е било извършено на 21.11.2018 г., от носената през рамо от И. мъжка черна чанта е бил иззет мобилен телефон марка „X-TREMER“, ведно с поставена в него сим карта на гръцки

оператор. Телефонът е бил запечатан в прозрачен полиетиленов плик и обозначен като обект № 1. Като веществено доказателство – обект № 2 е бил обозначен намерения на същото място мобилен телефон „Нокия 6“, ведно с поставена в него сим карта на мобилен оператор Виваком.

На същата дата – 21.11.2018 г., отново след получено предварително разрешение, материализирано в Определение от 18.10.2018 г., по ЧНД № 3403/2018 г. на СпНС, разследващите органи са извършили претърсване на обитаваното от Д. Г. И. жилище, находящо се на адрес: •••. При претърсването не са били намерени веществени доказателства, имащи значение за делото.

Претърсване, отново след предварително дадено съдебно разрешение – Определение от 18.10.2018 г., по ЧНД № 3401/2018 г. на СпНС, е било извършено пак на 21.11.2018 г., на втори недвижим имот, ползван от Д. Г. И., находящ се на адрес: •••. При претърсването са били намерени сим карти на оператор „М-тел“ обозначени като обекти №1 и №2. Като обект № 3 е обозначен намерения мобилен телефон „Нокия 1208“, без сим карта и батерия. Като обект № 4 е обозначена намерената сим карта с надпис „CHCOSMO“ P68224. Като обект № 5 е обозначено намереното свидетелство за регистрация на МПС, за лек автомобил „Форд Маверик“ ДК № ••••••••, регистриран на „ВАНЕЛА“ ООД.

След получени предварителни разрешения, материализирани в Определения от 18.10.2018 г., на СпНС, по ЧНД № 3393/2018 г., и по ЧНД № 3395/2018 г. разследващите органи са извършили претърсване в леките автомобил „Хюндай“, модел „Туарер“, с рег.№ •••••••• и „Нисан“, с рег. № ••••••••, ползвани от Д. Г. И.. При това претърсване, което също е било извършено на 21.11.2018 г., в лекия автомобил „Хюндай“, не са били намерени веществени доказателства, имащи значение за разследването. При претърсването на л.а. „Нисан“, е бил открит заложен билет № 3760, издаден от заложна къща „Атлантис къща“ ООД гр. София от 09.11.2018 година, за заложена вещ – злато, с тегло 33,35 гр., срещу заем от 1135 лева. Заложния билет е обозначен като ВД № 1. Като ВД № 2 е обозначен намерения втори заложен билет № 1011 от 13.11.2018 г., издаден от заложна къща „Алфа Комерс“ ООД, гр.София, със заемател подсъдимият Д. Г. И. за сумата от 1040 лв., срещу две заложени златни вещи с тегло от 21,03 гр. и 7,78 грама. На задната седалка на л.а. „Нисан“ е била намерена радиостанция марка „TYT“, модел „ТС-8000“, ведно с батерия и антена, която е била обозначена като обект № 3 и иззета като веществено доказателство. За обект № 3 подсъдимият Д. И. е обяснил, че му е необходима за лов.

На същата дата – 21.11.2018 г., е бил претърсен и лек автомобил „Форд“, рег.№ ••••••••, също ползван от подсъдимия Д. И.. Автомобила е бил установен от разследващите полицаи незаключен, с липсващ ляв фар и решетка, и счупен ляв стоп. От пода на задна дясна седалка на този автомобил, е била намерена, описана и иззета като ВД № 1, регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила, издадена на лице с име В. х., авганистански гражданин, издадена на 04.10.2018 г. от ДАБ при МС – РПЦ-Харманли, с валидност до 01.01.2019 година.

При претърсването на обитаваното от подсъдимия Ц. С. Д. жилище, находящо се

в гр. •••, кв. „•••“, ул.„•••“ № *, извършено на 21.11.2018 г., е бил намерен, описан и иззет като ВД № 1 мобилен телефон марка „Самсунг“, с поставена сим карта на „Виваком“.

На 21.11.2018 г. е било извършено претърсване и на обитаваните от свидетеля А. С. Г. жилища, находящи се в гр. •••, на ул. „•••“ № *, в което не са били намерени вещи и предмети от значение за разследването, както и на ул. „•••“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, в което е бил намерен и иззет като ВД №1 мобилен телефон.

Назначената в хода на досъдебното производство Експертна справка № 2018/ИКУ

• 252 (л.24, т.8) е дала заключение, че иззетата, от ползвания от подсъдимия Д. И., лек автомобил „Нисан“ с рег. № ••••••••, радиостанция е технически изправна и за притежанието й не е необходимо специално разрешително, поради което и такива радиостанции предлагат за продажба в сайтове по интернет (л.60/т.3). Според това заключение, програмираните в тази радиостанция 16 честотни канала не попадат в обхватите, определени за национална сигурност. Тази радиостанция не изпълнява изискванията за стандарта PMR446 мощността на излъчване да не превишава 0,5 W и антената да е едно цяло с корпуса на радиостанцията.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство Експертиза № 19/ДОК - 27 (л.33, т.8) , че снимките, положени върху иззетите от жилището на подсъдимия Л. Я. сужебни карти на „Национална служба вътрешна сигурност“ с № 0081 и № 0094 и служебна карта на „Национален център за борба с корупцията“ с № 0090, издадени на лицето Л. А. Я. е заснето лицето на подсъдимия Я.. Според това заключение и трите служебни карти представляват неистински документи. Вещото лице, изготвило заключението на тази експертиза, не се е ангажирало с отговор на поставения въпрос дали представените за изследване два отличителни знака на „Национална служба вътрешна сигурност“ и „БОР-КОР“ са истински.

След показанията на разпитаните, като свидетели, на досъдебното производство, включително и пред съдия, по реда на чл.223 от НПК, граждани на Република Ирак – А. А. И., Р. А. М. и Х. А. И. дадени на 25.07.2018 г., на същата дата органите по разследването са извършили ПСД – разпознаване на лице, заподозряно в извършване на престъпление. При извършеното разпознаване по предявения им фотоалбум, и тримата са разпознали подсъдимия Ц. С. Д., като лицето, което ги е превозвало с черен на цвят джип „Чероки“ и който е бил задържан от органите на гранична полиция, след като спрял джипа и побягнал в гората. За извършването на тези процесуално-следствени действия са били съставени три протокола за разпознаване на лица от 25.07.2018 г., с приложени към тях фотоалбуми.

Разпознаване на лица по снимки е било проведено и със свидетеля Т. Л. Й., който в предшестващ, това ПСД, разпит в качеството му на свидетел, включително и пред съдия, по реда на чл.223 от НПК, е заявил, че познава подсъдимите Л. Я., Д. И. и Ц. Д., както и свидетеля А. Г. от предходна тяхна съвместна дейност по незаконно превеждане на бежанци от гр. София, до сръбската граница. По предявения му фотоалбум, свидетелят Й. е разпознал и тримата подсъдими, както и свидетеля А. Г.. За извършването на тези процесуалноследствени действия са били съставени четири протокола за разпознаване на лица от 19.11.2018 г., с приложени към тях фотоалбуми.

Подсъдимият Л. Я. е бил разпознат и от свидетелката Н. П. А. като единият от двамата мъже, които „предложили на А. да превозва бежанци“. За това процесуалноследствено действие е бил съставен протокол за разпознаване на лица от 21.11.2018 г., с приложен към него фотоалбум, след като предварително, на същата дата, е била разпитана и като свидетел, включително и пред съдия, по реда на чл.223 от НПК.

Подсъдимият Л. Я. е бил разпознат и от свидетелите Р. И. и И. И. – старши гранични полицаи в ГПУ гр. Трън, пред които, при извършена от тях проверка на джип „Хюндай“, пътуващия в него Я. се представил със служебна карта на „Вътрешна сигурност“. За това са били съставени два протокола за разпознаване на лица по снимки от 25.10.2019 г., с приложени към тях фотоалбуми, след като предварително, на същата дата, са били разпитани и като свидетели.

С четири постановления от 21.11.2018 г. Специализирана прокуратура е повдигнала обвинения на Л. А. Я., Д. Г. И., Ц. С. Д. и А. С. Г. - затова, че за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г., на територията на гр. София и в страната са участвали в ОПГ – структурирано трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281 от НК.

Наказателното производство по отношение на обвиняемият А. С. Г. е приключило още на досъдебното производство, тъй като със сключеното между Специализирана прокуратура и защитника на обвиняемия А. Г. споразумение, последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК – затова, че за периода от 01.01.2018 г., до 21.11.2018 г., на територията на гр.София и страната участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281 от НК /с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци да пребивават или преминават в страната, в нарушение на закона/, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, в която участвали още Д. Г. И., Л. А. Я. и Ц. С. Д., като групата е създадена с користна цел – получаване на доходи от престъпна дейност. Споразумението е влязло в сила на 10.09.2020 г., в момента на одобряването му от СпНС, 18-ти състав, с постановеното определение от същата дата, по НОХД № 2356/2020 г., по описа на същия съд. За престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и при условията на чл.55 от НК, на А. С. Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на доказателствените източници, а именно: от обясненията на подсъдимите Л. Я. и Д. И.; от показанията на свидетелите Р. Б., включително и приобщените му такива от ДП, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Д. В., включително и приобщените му такива от ДП, по реда на чл.281, ал.4 вр. aл.1, т.2 от НПК; А. М.; Р. И., включително и приобщените му такива от ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; И. И., включително и приобщените му такива от ДП чрез прочитането им, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; И. Г.; Т. Й., включително и приобщените му такива от ДП, чрез прочитането им, по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; Н. А., включително и приобщените й такива от ДП, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; Н. А.; свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 369, включително и приобщените му такива от ДП, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК от ДП пред съдия свидетелски показания на А. И., Х. И., Р. М. и Ц. С., В. Е.; З. М., включително и приобщените й такива от ДП, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; М. З., включително и приобщените му такива, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; А. Г.. Заключенията на изработените в хода на досъдебното производство: Техническа експертна справка № 2018/ИКУ-252; Комплексна/техническа и лицево-идентификационна/ експертиза;

Протоколите от извършените ПСД – разпознаване на лица по снимки, с приложени фотоалбуми; протоколи за обиск и претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение; за оглед на веществени доказателства, с приложени фотоалбуми; справки от телекомуникационни компании; ВДС, находящи се в т.т.1,2,3,4,5,6 от ДП; веществени доказателства;

Заверен препис на Протоколно определение от 10.09.2020 г. от съдебно заседание

на 10.09.2020 г. по НОХД № 2356/2020 г. на СпНС, с което е одобрено споразумение между СП и А. С. Г. за решаване на делото по отношение на него; Заверен препис на Протоколно определение от 20.11.2018 г. от съдебно заседание на 20.11.2018 г. по НОХД № 52/2018 г. на РС-Трън, с което е одобрено споразумение между РП-Трън и Ц. С. Д. за решаване на делото по отношение на него за извършено от него престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, пр.2 от НК; преведени на български език документи, издадени от Р. Гърция, касаещи трудовата ангажираност на подсъдимия Д. И., както и други относими писмени доказателства, приложени по делото. Към този доказателствен материал са приобщени и показанията на свидетеля Д. Ж. В., дадени в хода на проведеното от САС съдебно следствие.

Настоящият съд намира, че преди да обсъди правилността на протестираната присъда, следва да обсъди изложените в протеста възражения за нейната

незаконосъобразност, поради твърдения за нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК.

Според настоящият въззивен съдебен състав не е налице нарушение на сочените процесуални разпоредби. Не са налице нарушения на процесуалните стандарти за обективност и всестранност, тъй като съдът е анализирал доказателствата в тяхната взаимна връзка и последователност. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин, а правните изводи са плод на логически издържано вътрешно убеждение, изградено върху целия обем от събрана информация. Съдът е изпълнил служебното си задължение за разкриване на обективната истина, като е подложил на детайлен анализ всяко едно доказателствено средство, събрано и приобщено по делото при стриктно спазване на процесуалния закон, в изпълнение разпоредбата на чл.13, ал.2 от НПК. Както и прокурорът сочи в протеста си, не са останали неизяснени фактически обстоятелства, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от въззивната инстанция. Това действително е така, но това е заслуга на първоинстанционният съд, който е проявил процесуална активност, за събиране на необходимия обем доказателствена маса поради което и не са останали неизяснени въпроси от предмета на доказване, които да налагат допълнителна събирателска дейност. Обективната истина е постигната, защото няма противоречия, които да не са били изследвани от решаващият съд, т.е. не е налице твърдяното от прокурора нарушение на чл.13 от НПК.

Не е налице и нарушение на чл.14 от НПК, както и на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, защото съдът е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Вътрешното убеждение на съда не е формирано произволно, а е основано на обективен, внимателен и логически прочит на фактите, изведени от събрания по делото доказателствен материал. Съдът е проявил пълна независимост и безпристрастност, като е обсъдил аргументите и на двете страни, както и възраженията им, които биха могли да променят изхода на делото, без да отдава предварително предимство на нито една от тях. В мотивите към протестираната присъда са анализирани всички доказателства по делото. Тук е мястото да се отбележи, че всички, изложени в протеста и допълнителното изложение към него, възражения, са били представени и пред първоинстанционният съд от прокурора в хода на пледоариите, като отговор на всяко от тях съдът е дал в мотивите към присъдата. Изложен е коментар защо едни доказателства са приети за достоверни, а други се отхвърлени. Не е налице превратна оценка на доказателствата.

Според Обвинителният акт, на тримата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК – затова, че за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г., на територията на гр. София и страната, са участвали в структурирано трайно сдружение, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл.281 от НК /с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, противозаконно да са подпомагали чужденци да пребивават, или преминават в страната в нарушение на закона/. За да се постанови осъдителна присъда, следва по несъмнен начин да се докаже: съществуването на трайно, структурирано сдружение, с йерархия или поне разпределение на задачите /организатор, логистик, шофьори, „отцепки“/; користната цел /от субективна страна/ – че групата е създадена за извличане на имотна облага. В конкретния случай – за престъплението по чл.281 от НК, на доказване подлежи наличието на сформирано трайно сдружение именно за противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или преминават страната; да се докаже участието на всеки подсъдим в това сдружение, че е знаел за това сдружение, за целите на ОПГ, че доброволно е приел да бъде част от нея и да изпълнява, както и какви конкретно действия е извършил в полза на групата /осигуряване на транспорт, наемане на „безопасни къщи“, комуникация с координатори в Турция или Сърбия/.

При внимателния анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд намира, че те не съдържат фактите, необходими за обосноваване на изводи в полза на държавното обвинение, а именно, че тримата подсъдими са участвали в структурирано трайно сдружение, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл.281 от НК.

По отношение на подсъдимите Л. Я. и Д. И..

Участието на подсъдимите Л. Я., Ц. Д. и Д. И. в организираната престъпна група, според прокурора се доказвало от свидетелските показания на Т. Й., Н. А., Н. А., И. Х. и Р. И.

Един от посочените в протеста свидетели, който според прокурора, подкрепя обвинителната теза е свидетелят Т. Й.. Действително, както прокурорът подробно е описал в протеста, на досъдебното производство, в показанията си, видно от едноименния протокол от 19.11.2018 г., дадени пред съдия, по реда на чл.223 от НПК, свидетелят Т. Й. е заявил, че познава лице с име Д. от гр. ••• от около две години; че преди 2 години, Д. му предложил да превозва бежанци до границата, с предоставен му от Д. джип, срещу възнаграждение от 500- 700 лева на курс; че Й. се съгласил и започнал да върши тази работа, като покрай Д. се бил запознал и с лицето Л., който живеел в Люлин зад Билата, където бил и сборния пункт преди транспортирането на бежанците. Т. Й. е свидетелствал, че „М. и Л.“ заедно организирали превозването на бежанци до гр. Трън и до граничните села на община Трън, като този свидетел е казал, че е превозвал бежанци четири-пет пъти. По време на пътуването М. и Л. се свързвали с него, от което той заключил, че някой от тях двамата карал след него като „отцепка“, в случаите, когато карал бежанци. Свидетелят заявил, че карал бежанците с джип, даден му от подсъдимите Л. Я. и Д. И., който след завършване на курса връщал в гр. Перник. Двамата подсъдими му плащали, когато бежанците пристигнели в Белград.

Свидетелят Т. Й. конкретно сочи, че на 18.11.2018 г. по телефона му звъннал М. и му казал, че трябва да вземе джипа от „нон стопа“ и да отиде в 17:00 часа до магазин „Била“ в Люлин. Свидетелят отишъл там и заварил М. и Л.. Л. заредил джипа с гориво. Й. потеглил към стария път за Банкя, от където натоварил 15 бежанци и тръгнал с тях в посока Перник. Преди да стигне до границата, на входа на с. Парамун свидетелят видял патрул на гранична полиция, чийто служител му направил сигнал да спре. Той обаче не се подчинил, а продължил да шофира напред, като по пътя паднал с джипа в някакво дере, защото имало много сняг и по-късно граничните полицаи го задържали.

Т. Й. свидетелствал, че познава лице с име А., не бил сигурен, че А. е прекарвал бежанци, но бил чувал от М..

Този свидетел заявил също, че му е познат К., когото познавал от М., който бил задържан за трафик на бежанци.

В хода на досъдебното производство свидетелят Т. Й., при организираните от разследващите органи разпознавания, разпознал подсъдимия Л. Я. като лицето Л., който го бил наемал за превоз на бежанци и му плащал за това; разпознал подсъдимия Д. И., като лицето М. от •••, който го наемал за превоз на бежанци и му плащал за това; разпознал подсъдимия Ц. Д., като лицето Ц., който е бил наеман от Л. и М. да превозва бежанци, за което му било плащано. Свидетелят Й. разпознал и свидетеля А. Г., като лицето А., който е бил наеман от М. за превоз на бежанци и за което му било плащано.

Пред първоинстанционният съд обаче, свидетелят Т. Й. дава коренно противоположни показания, като твърди, че познавал подсъдимия Д. И. от гр. •••, защото били приятели от ученици, а покрай подсъдимия И., бил виждал и подсъдимия Я.. Свидетелят не отрича, че през месец ноември 2018 година е бил заловен да превозва бежанци, за което е бил осъден от Районен съд – Трън.

Пред първоинстанционният съд, свидетелят е заявил, че в този ден е помолил подсъдимия Д. И. да му услужи с джипа си - „Опел“, без да му уточнява поради каква причина. Подсъдимият му го дал. Свидетелят Й. твърди, че в следобедните часове, между 17:00 – 18:00 ч., отпътувал с джипа към София. Отишъл до място около с. Банкя, което му било посочено от неизвестен по делото сърбин, където натоварил около 10-15 бежанци и отпътувал към гр. Перник. След това тръгнал в посока гр. Трън, към границата със Сърбия и в района на с. Парамун го заловили служители на полицията. При задържането свидетелят катастрофирал с управлявания от него автомобил, слязъл от него и побягнал пеша, но след това бил задържан.

При установените противоречия в показанията на свидетеля Т. Й., дадени на досъдебното производство пред съдия и съдебното такова, относно участието на подсъдимите И. и Я. в извършвания от свидетеля превоз на бежанци, първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалната техника чл.281, ал.1, т.1 от НПК - прочитане показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство. След прочитането им, свидетелят Й. е отрекъл верността на дадените от него на досъдебното производство показания, с обяснението, че бил принуден от разпитващите го, чрез упражнен психически тормоз, да каже това, което е записано в протокола за разпит от досъдебното производство.

След внимателен анализ и преценка показанията на свидетеля Й., и настоящият

съд намира, че при съпоставката на им от досъдебното производство пред съдия, с останалите по делото доказателства, те не си противоречат, поради което и правилно СГС е кредитирал показанията на свидетеля Й., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, като е преценил тяхната логичност, последователност и подкрепа от извършените, от Й., разпознавания на подсъдимите И. и Я.. Така, първият съд е достигнал до правилния фактически извод, че този свидетел се е запознал с подсъдимия Д. И. в неопределен период, който е бил две години преди, проведения му /на 19.11.2018 г./, разпит като свидетел, както и, че Й. се е бил запознал с подсъдимия Л. Я., отново в неопределен момент, но по-късно от тази дата. От тези показания на свидетеля Й., макар и времево неопределени, както по отношение на неговите действия, така и по отношение на сочените от него действия на подсъдимите И. и Я., може да се обоснове предположение че свидетелят е превозвал бежанци по поръка и под ръководството на двамата подсъдими. Осъдителната присъда обаче, според разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, не може да почива на предположения, а единствено и само върху несъмнени доказателства. Тъй като такива несъмнени доказателства относно периода на разказаните от него събития, не се съдържат в тази част от показанията на свидетеля Й., то не може да се приеме за категорично установено, че разказаното от него попада именно в инкриминирания по делото период, още по-малко в коя негова част. Времевата неопределеност на действията както на свидетеля Й., така и на сочените от него действия на подсъдимите И. и Я., е мотивирала първоинстанционният съд да не приеме за относима към настоящият казус информацията от тази част от показанията на свидетеля Й..

Правилно първоинстанционният съд е приел за относим към делото единствено разказа на този свидетел за причината за задържането му на 18.11.2018 г., доколкото именно този разказ е обвързан с конкретна дата, която от своя страна е включена в инкриминирания период - 01.01.2018 г. - 21.11.2018 г., още повече, че от изявлението му, че се е запознал с подсъдимия Д. И. две години преди 19.11.2018 г., а малко по- късно и с подсъдимия Я. и след това, отново в неустановен период е започнал да превозва бежанци до границата на Р. България, близо до гр.Трън, по поръка на подсъдимите И. и Я., не може да се приеме, че това е станало именно в инкриминирания период.

Единствената конкретика в показанията на свидетеля Т. Й., свързана с подсъдимите И. и Я. е, че на 18.11.2018 г., по поръка на подсъдимите И. и Я., той е натоварил 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип и е потеглил към гр.Трън. По пътя е получил сигнал за спиране от служител на гранична полиция, но свидетелят не е спрял, а е продължил движението си, следствие на което е катастрофирал и е бил задържан от граничните полицаи заедно с бежанците.

Свидетелката Н. А. на досъдебното производство е била разпитана два пъти, като вторият й разпит е бил пред съдия, по реда на чл.223 от НПК. Между тези два разпита е било извършено разпознаване от А. на подсъдимия Л. Я.. В показания си от 21.11.2018 г. дадени на досъдебното производство, тази свидетелка е заявила, че в началото на месец ноември 2018 г. /не си спомня дата/ е била в дома на „А.“ в гр.Перник, ул. „•••“, тогава видяла А. да разговаря с двама мъже. А. твърди, че „Единият мъж го бях виждала няколко пъти в гр.•••, като не го познавам поименно и не знам къде живее, другият мъж също съм го виждала в града, но също не му знам имената и къде точно живее. Двамата мъже за първи път ги видях да разговарят с А.. В разговор между тях чух, че мъжът, който казах, че съм го виждала няколко пъти в града, предложи на А. да карат или превозват бежанци…“ При извършването на ПСД – разпознаване на лица по снимки свидетелката е разпознала подсъдимия Л. Я. по наличието на бенки на клепача, като един от мъжете, които „говорили с А. да прекарва бежанци“. Същите показания А. е дала при разпита й пред съдия още същия ден.

В хода на съдебното следствие, А. е заявила, че познава само подсъдимия Л. Я., когото видяла само веднъж при среща с А., нейн приятел от детството, пред домът му, находящ се на ул.„•••“ в Перник, като чула, че подсъдимият Л. И. го агитирал да превозват бежанци до някаква граница при морето, някъде в Приморско. При това Л. бил доста настоятелен и предлагал на А. доста крупна сума за това да прекарва тези хора.

При анализа на тези показания обаче, единственото значимо в разказа на свидетелката А. е това, че уговарянето на свидетеля А. Г. да започне да се занимава с превоз на бежанци от подсъдимия Л. Я. е извършено през месец ноември 2018 г., който е крайният за инкриминирания период.

Показанията на свидетелката Н. А. обаче, съпоставени с показанията на свидетеля

И. Г., си противоречат.

Така, в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.223 от НПК, свидетелят И. Г. е заявил, че не познава лицата Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д.. Познава А. С. Г., който е разпознал по снимки, представени му в хода на разследването, като лицето, което на 17.10.2018 г. /това е месец преди времето, за което свидетелства Н. А./, при срещата им, на която присъствали и лицата М. И. З. и В. В., им предложил, срещу заплащане по 50 евро, „да откарат някакви хора на малко разстояние…“

Разпитан пред първоинстанционният съд, свидетелят И. Г. на практика е

потвърдил показанията си от досъдебното производство – че не познава тримата подсъдими; че по поръчение на А. - А., на когото не знаел фамилията, през октомври или ноември 2018 г., е превозил бежанци с неговия си автомобил „Форд Фокус“, сива, с ДК № ••••••••, като качил в автомобила си бежанци от гр. София, които следвало да превози до Калотина. Заедно с неговия автомобил, натоварен отново с бежанци, тръгнал и друг, шофиран от В.. Преди да стигнат до Калотина ги спряла гранична полиция. От показанията на този свидетел се налага извода, че дори и да се приеме, че свидетелят говори именно за А. Г., той дори не споменава който и да било от подсъдимите, нито пък споменава този А. да е работил с някого другиго. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на свидетеля И. Г. не подкрепят обвинителната теза спрямо подсъдимите, доколкото по никакъв начин не обвързват дейността на този А. с когото и да било от тримата подсъдими, а и тези показания са в противоречие с показанията на свидетелката Н. А..

В противоречие на показанията на свидетелката Н. А. са и показанията на свидетеля М. З., който на практика е потвърдил показанията на свидетеля И. Г..

В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, свидетелят З. също е заявил, че не познава лица с имена Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д.; че познава само А. Г. от училището, в което са учили. Месец преди проведения му разпит на 21.11.2018 г., той се срещнал с двама свои приятели В. и И. /свидетелите И. Г. и В. В./, на която среща дошъл и свидетелят А. Г.. Тогава всички тръгнали заедно в посока София. Свидетелят З. управлявал собствения си автомобил, а при него се возил свидетеля А. Г.. След него бил автомобила на И., следван от автомобила на В.. На една от спирките по пътя свидетелят З. чул, че свидетелят А. Г. „говори с В. и И. и разбрал, че става въпрос за трафик на бежанци“. На следваща спирка отново по пътя им, свидетелят З. казал на А., че не желае да участва. Свидетелят Г. се съгласил и помолил З. да го откара до Калотина, в резултат на което свидетелят З. поел заедно с А. Г. към Калотина и малко по-късно видял зад него и другите два автомобила, без да е видял да се качват или да слизат хора от тях. След като стигнали до железен мост свидетелят А. Г. се разкрещял „спри, спри“ и тръгнал да бяга от автомобила и да крещи по телефона „Спрете, Спрете“. Свидетелят З. убедил А. Г. да се върне към колата, но тогава последният му казал, че в другите две коли били превозвани бежанци, които може би са хванати от гранична полиция.

Пред първоинстанционният съд свидетелят М. З. отново е заявил, че не познава никого от тримата подсъдими, както и, че знае за случай през 2017 г., или 2018 г., когато при превеждане на бежанци били хванати негови познати с имена В. В. и И. Г.. Свидетелят З. с категоричност е заявил пред съда, че не знае да е имало случай, в който той да участва в подобно нещо, нито пък някой да го е търсил за такова участие. Пред съда свидетелят З. е заявил липса на спомен, свидетелят А. Г. да му е предлагал нещо свързано с бежанци, но е разказал за случай как в неустановено време той е возил свидетеля А. Г. в автомобила си в посока Калотина, при което А. Г. слязъл от колата и започнал да бяга. Посоката била предложена от А. Г., като не обяснил поради каква причина има желание да пътува натам. Тогава свидетелят разбрал, че В. В. и И. Г. са заловени с бежанци, което разбрал от телефонно обаждане от В..

Поради заявената от свидетеля З. липса на спомен, на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията му от досъдебното производство пред съдия са му били прочетени, като З. е потвърдил верността им. Именно показанията на свидетеля З., дадени на досъдебното производство пред съдия, първоинстанционният съд с основание е кредитирал, тъй като същите са логични и са дадени в момент, значително по-близък до този, за който се отнасят разказаните от него събития, а именно, че месец преди 21.11.2018 г., крайната дата на инкриминирания период, той заедно със свидетеля А. Г. са пътували в автомобил, изпълняващ ролята на „отцепка“ като след тях са пътували два други автомобила, в които са били превозени бежанци. Тези факти налагат извода, че свидетелят А. Г. е участвал в превозването на бежанци. Никъде в показанията си свидетелят З. не е споменал дори за подобно участие от който и да било от тримата подсъдими.

Свидетелят Ц. С., в показанията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство също е заявил, че не познава тримата подсъдими, но познава свидетеля А. Г., с когото били съученици. Шест месеца преди проведения му разпит на 21.11.2018 г., А. Г. предложил на свидетеля С. да му прехвърли бус „Мерцедес Вито“, който трябвало да вземат от гр. Шумен, за което А. Г. дал на свидетеля С. 50 лева. На следващия ден двамата отпътували за гр. Шумен, отишли при нотариус със собственика на буса и го прехвърлили на името на свидетеля С., след което се прибрали с буса.

Два месеца преди разпита на свидетеля С., свидетеля А. Г. за втори път предложил на С. да му прехвърли на негово име още един автомобил, джип „Нисан наваро“, за което се разбрали да му плати 100 лева. Още на следващия ден пътували до гр. София, където заедно със собственика на джипа и съпругата му отишли при нотариус и го прехвърли на името на свидетеля С..

Две седмици преди 21.11.2018 г., когато Ц. С. е бил разпитан като свидетел, свидетелят А. Г. му позвънил и му казал, че трябва да тръгнат към Гърция, при което свидетелят С. тръгнал веднага. Свидетелят Г. обяснил, че там го чака негова леля, която не е добре и свидетелят С. трябвало само да я преведе през границата и тя щяла да се оправи след това.

Така двамата отишли да Кулата с автомобил на А. Г.. Свидетелят Ц. С. слязъл пред казино Финикс, където била жената. След като свидетелят попитал жената дали е лелята на А. и тя потвърдила, двамата преминали пеша през границата, като показали на граничните служители личните си карти. След границата жената казала на български, че ще се оправи и си тръгнала, а свидетелят Ц. С. се върнал обратно и повече двамата не са се срещали.

Първоинстанционният съд с основание е кредитирал показанията на свидетеля Ц. С., доколкото, освен, че са логични и непротиворечиви, те са и достоверни, тъй като се потвърждават от приложените по делото документи, касаещи собствеността на автомобилите, които са били наблюдавани от служителите на ГДБОП, поради което от показанията на свидетеля С. относно регистрацията на двата автомобила-бус „Мерцедес Вито“ и джип „Нисан наваро“ в периода 21.05.2018 г. -21.09.2018 г., на негово име, може да се обоснове извод, че представлява информация евентуално относима към предмета на делото.

Показанията в частта им за преминаване на свидетеля С. през границата с неизвестна жена не съдържат данни за каквото и да било престъпление, доколкото това преминаване е било извършено след удостоверяване на личността им чрез официалния документ за самоличност в страната ни - лична карта, поради което същите са неотносими към предмета на доказване.

От показанията на свидетелката З. М., които са с в корелация с показанията на свидетелите И. Г., М. З. и Ц. С. също не може да се изведе координационна връзка между тримата подсъдими и свидетеля А. Г., за извършване на престъпна дейност по незаконно превеждане на чужденци през границите на Р. България.

В хода на съдебното следствие, З. М. е заявила, че за първи път в деня на разпита й в съдебно заседание вижда подсъдимите, но познава свидетеля А. Г., за когото знаела, че се занимава с превозване на бежанци, които превозвал от гр. София до неизвестно за нея място. В тази връзка свидетелят А. Г. й предлагал да бъде „отцепка“ при такова превозване, т.е. да шофира първа кола и ако види полиция по пътя, да се обади на свидетеля и да му каже. Но свидетелката не се съгласила и не е извършвала подобно деяние.

Поради установени от първоинстанционният съд противоречия в показанията на свидетелката М., дадени пред съда и тези, дадени в хода на досъдебното производство относно участието й в превозване на бежанци, съдът, на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, е прочел показанията й от досъдебното производство. В тези показания свидетелката е заявила, че след като А. Г. й е предложил да превозва бежанци, тя се е съгласила. Така в неустановен момент свидетелката, под ръководството на свидетеля А. Г. натоварила 12-13 бежанци от квартал Люлин в София и заедно с А. ги откарали в посока село Батановци като оставили бежанците на края на село Пенкьовци. Няколко дни след това, свидетелят А. Г. й дал 400 лв. за извършения курс.

След 10 дни или две седмици, А. Г. отново звъннал на З. М. и отново й предложил да участва в превоза на бежанци. Свидетелката отново се съгласила и отново в неустановен момент тръгнали с две коли, в едната била тя и непознато за нея момче, а в другата - свидетеля Г.. Свидетелят А. Г. натоварил бежанци в колата си, а свидетелката М., с непознатото момче пътували с другата кола пред джипа на свидетеля А. Г.. Тяхната задача била ако евентуално има полиция да предупреди А.. Два-три дена след като извършили успешно курса А. отново й дал 200 лева за курса.

По отношение на прочетените й показания, свидетелката М. е заявила, че няма точен спомен за случилото се, тъй като минали повече от 5 години от предходния й разпит.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката М., дадени

на досъдебното производство пред съдия, доколкото същите освен че са логични, са дадени в период, значително по-близък към разказаните от нея събития, поради което и житейски е логично да съдържат правдива информация, която освен това е и относима към инкриминирания период. Въпреки че никъде в показанията си свидетелката не е споменала периода, към който се отнасят разказаните от нея събития, същата е споменала, че се познава със свидетеля А. Г. от 5-6 месеца. Това, съобразено с обстоятелството, че разпитът й е проведен на 21.11.2018 г., която е и крайната дата на инкриминирания период, който пък започва на 01.01.2018 г., то извода е, че разказаните от свидетелката събития са се случили именно в този период. В същото време първоинстанционният съд с основание е приел, че в същите не се съдържа относима информация към обвинението, повдигнато спрямо тримата подсъдими. Никъде в показанията си свидетелката дори не е споменала участие на който и да било от тримата подсъдими в дейността, извършена от нея и свидетеля А. Г.. Единственото тя споменава за непознато момче, с което тя самата е пътувала в един от извършените курсове. Но доколкото свидетелката не е конкретизирала кой е той, нито пък е извършила разпознаване в хода на досъдебното производство, това лице е останало непознато за делото. Установеното от тези показания, е че свидетелката З. М., в рамките на инкриминирания период е извършила два курса превоз на бежанци заедно със свидетеля А. Г. без участието на който и да било от подсъдимите.

Показанията на свидетеля Н. А. също не подкрепят обвинителната теза, както се твърди в протеста. Този свидетел не отрича, че познава подсъдимия Д. И., като познанството им датирало от 2011 г., когато този свидетел работел в ресторант в Студентски град. Двамата с подсъдимия Д. И. купували коли за Сирия и за Ирак, като тази дейност траяла до 2015 – 2016 година, когато свидетелят А. напуснал Република България и отишъл да живее в Норвегия.

Н. А. свидетелства, че в неустановен момент в Р.България нелегално са пристигнали неговите родители и брат. Тогава свидетелят потърсил подсъдимият И. за помощ, роднините му да бъдат преведени извън страната ни, но по-късно намерил човек от Турция, който ги превозил до Германия.

Видно е, че показанията на този свидетел нямат никакво отношение с твърдяната от държавното обвинение теза – участие на тримата подсъдими в организирана престъпна група, защото този свидетел е напуснал страната ни през 2015г -2016г, т.е. преди началото на инкриминирания период. Освен това, разказът му за нелегалното преминаване на роднините му не установява никакъв времеви период, още по-малко да се съдържа информация за дейност от страна на подсъдимия Д. И.. Обстоятелството, че този свидетел, при проведения му разпит, заявил, че познава „Л., А. и Ц.“ като при разпита разпознал и посочил Я. и Д. И.; че „телефона на М. е 08••••••••“, както се твърди в протеста, съвсем не е доказателство за твърдяната от държавното обвинение инкриминирана дейност от тримата подсъдими и свидетеля А. Г. още повече, че, видно от протокола за разпит, свидетелят не си е говорил с „Л.“ за нещо конкретно, а във връзка с ремонта на купуваните от свидетеля А. коли.

Въззивният съд не може, в отговор на прокурора, да коментира цитираните в протеста показания на свидетеля И. Х., че познавал Л. Я., който му споделял, че се занимава с бежанци; че знае, че в къщата му в София са настанявани по 30-40 бежанци; че за него работели Ц. Д. /малката •••/, Д. И. от ••• - „Л. се занимава с тази дейност, а М. му помага“; че използваните коли били „Гранд Чероки“, „Нисан Терано“, „Нисан Патрул, защото такъв свидетел по делото не съществува. Такъв свидетел не е бил разпитван нито на досъдебното производство, нито пък такъв човек е разпитван в хода на съдебното следствие от СГС.

И показанията на свидетеля Р. И. - служител в отдел „Гранична полиция, охрана на държавната граница“ към РДГП – Драгоман, дадени както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, по никакъв начин не подкрепят обвинителната теза. Самия цитат на свидетелските показания на Р. И., записан в протеста, че „през месец ноември 2019 г. спрели джип „Митсубиши Паджеро“, в който пътували лице с име Т. и подсъдимият Л. Я., други хора в автомобила нямало. След около седмица – на 18.11.2019 г. задържали Т. и Л. Я.. Този свидетел бил нощна смяна със свидетеля И. И.. Получили сигнал, че в района на Трън, „Зебелски ханове“ било „засечено“ лицето Д. И.. При спирането, свидетелят го разпознал, а спътникът му се представил за полицай от Вътрешна сигурност.“, не отговаря на действително дадените от този свидетел показания. На първо място, извършените от служителите на гранична полиция проверки са били извършени на 18.11.2018 г., а не 2019 година.

На второ място не отговаря на истината изложеното в протеста твърдение на прокурора, че „След около седмица – на 18.11.2019 г. задържали Т. и Л. Я..“ На досъдебното производство, при разпита му като свидетел на 25.01.2019 г. /л.56-57, т.7/ Р. И. свидетелства, че „В началото на месец ноември миналата година, … по пътя се зададе автомобил, джип „Митцубиши Паджеро“, който също спряхме. В този джип пътуваха двама мъже, които, като им поискахме документите, същите ги представиха за проверка. Водач на автомобила беше установено лицето Т.…, до него пътуваше друг мъж, който го разпознах, че е същия мъж, който ми показа картата на служител от „вътрешна сигурност“ за случая станал през 2016 година. Лицето си представи личната карта, като го установих като Л. Я.… Тъй като не беше установено нарушение, лицата бяха освободени… Около седмица след този случай, на 18.11.2018 г. бях нощна смяна…Същият ден колегите бяха задържали в с.Мракетинци, общ.Трън чужди граждани заедно с лицата, които са ги превозвали… При отиването ни, установихме джип „Опел Фронтера“ с пернишка регистрация РК 9139, като в автомобила беше задържано лицето Т., който проверихме миналата седмица и пътуваше заедно с Л. Я.. Освен Т. имаше и задържани чужди лица.“

В хода на досъдебното производство свидетелят е извършил разпознаване на подсъдимия Л. Я. като го е посочил като лицето, което му се е представило с фалшива карта през 2016 година.

Тези свои показания, свидетелят Р. И. е потвърдил и при разпита му пред СГС, в хода на съдебното следствие, но категорично се е отрекъл от показанията си от ДП в частта, в която е казал, че е видял представената от подсъдимия Я. карта да е била на „вътрешна сигурност“. Освен това, никъде този свидетел дори не е споменавал, че на 18.11.2018 г. /а не 2019 г., както се твърди в протеста/, подсъдимият Л. Я. е бил задържан.

По отношение на подсъдимия Д. И., свидетелят Р. И. не отрича, че познава подсъдимия Д. И., но конкретизира, че го е „виждал на кафетата в неговия район, където подсъдимият имал къща, но не е пил кафе с него“. На досъдебното производство свидетелства, че „някъде през есента на 2016 г. – м.септември или м.октомври…бях наряд, нощна смяна, заедно с колегата И. И.“, че получили сигнал от съседен на тях наряд, също от ГПУ гр.Трън, „че са засекли в района на махала „Зебелски ханове“ лицето Д. И., за който имали информация, че се занимава с превозване на бежанци и извеждането им извън територията на Р. България…“ Спрели движещ се бял автомобил „Хюндай Санта Фе“, със софийска регистрация. Когато се приближил до спрения автомобил, свидетелят И. разпознал като водач на автомобила Д. И.. Свидетелят е разказал, че до Д. И. „пътуваше друг мъж видимо пълен … с костюм. М. си беше показал документите, като в този момент спътникът му извади кожено тефтерче, разтвори го, видях значка и служебна карта…на нея пишеше „вътрешна сигурност“…“. Във връзка с цитираните показания на свидетеля Р. И. относно подсъдимия Д. И., настоящият въззивен съдебен състав, категорично не се съгласява с изложените в мотивите към присъда доводи на СГС /л.445 гръб/, че „свидетелят е разказал за случай на превеждане на бежанци с участието на поде. Д. И., но тъй като той е бил през 2016 година, две години преди началото на инкриминирания период, съдът не прие тази информация за относима към делото.“ Следва да се подчертае, че никъде, нито на досъдебното производство, нито пред първоинстанционният съд, този свидетел дори не е споменавал, че подсъдимият Д. И. е превеждал бежанци. Както бе цитирано по-горе

свидетелят е казал, че за лицето Д. И., са имали само информация, че се занимава с превозване на бежанци. Никъде този свидетел не е споменавал дори, че е имало случай на превеждане на бежанци с участието на подсъдимия Д. И..

В обобщение показанията на свидетеля Р. И., касаят данни с двугодишна давност, преди инкриминирания период, и то за еднократно спиране на автомобил, в който са пътували само двамата подсъдими - Д. И., който е управлявал автомобила и Л. Я., като пътник, като последният се бил легитимирал с карта, която в последствие се установило, че била фалшива – този факт се потвърждава и от заключението на приложената по делото Експертиза № 19/ДОК – 27 от 11.02.2019 година. Свидетелят не свързва двамата подсъдими с никакви бежанци, нито пък с каквито и да било действия, които да насочват към някаква дейност, свързана с инкриминираната. Показанията на този свидетел, както и правилно първоинстанционният съд е обосновал, не съдържат информация, относима към процесния казус.

Че подсъдимите Д. И. и Л. Я. никога не са били залавяни за превозват бежанци, свидетелства и И. И., който през 2018 г. работел като младши инспектор към „Гранична полиция“. Пред първоинстанционният съд този свидетел е казал, че е виждал в района си подсъдимите Д. И. и Л. Я., които няколко пъти бил спирал за оперативна проверка, но при тези проверки нищо не е било установено, още по-малко пък да превозват бежанци. Свидетелствал е, че при една от извършените през 2017 г. проверки, едно от лицата извадило служебна карта и казало, че е колега. Поради заявена от свидетеля И. липса на спомен, съдът, на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, му е прочел дадените от него на ДП свидетелски показания, в които свидетелят е дал подробно описание на представената му служебна карта, която била на служител от „вътрешна сигурност“. След прочитането им свидетеля И. И. е потвърдил верността им. Свидетелят е извършил и разпознаване, при което е посочил подсъдимия Л. Я. като лицето, което му се е легитимирало с тази фалшива карта.

Показанията и свидетеля И., както и тези на свидетеля Р. И., които са напълно взаимно подкрепящи се, правилно съдът е приел за достоверни, доколкото намират потвърждение и в извършеното от него разпознаване. Само че съдържащата се в тях информация също е неотносима към предмета на доказване. Свидетелят И. е разказал за извършена проверка, която първо е била през 2017 г. – извън инкриминирания период, и второ - при която не е било установено нарушение, извършено от подсъдимия Я., този подсъдим се свързва за притежание, или използване от него на фалшива карта на служител от „Вътрешна сигурност“, във връзка с която обаче, не е повдигнато обвинение в хода на настоящото наказателно производство, още повече, че според показанията на свидетеля, това е станало преди започване на инкриминирания период.

Никаква съществена, за обвинителната теза, информация не е представил и свидетеля със защитена самоличност с идентификационен № 369, на който прокурорът се позовава в протеста. В проведения му на досъдебното производство разпит от 31.07.2018 г., този свидетел е казал, че познава Л. Я., който имал пицария в квартал Люлин. От него чувал, че се занимава с трафик на бежанци като лично му бил казал, че взима бежанците от турската граница и ги прекарва до сръбската и им осигурява междинен престой в град София, където ги настанява в квартал Факултета, в циганската махала; познава и двама души, които приемат такива бежанци в този квартал - Д. В. и Н. Д.. Свидетелят е заявил, че Л. Я. използва и други шофьори за превоз на бежанци, сред които подсъдимите Д. И. и Ц. Д., както и Н. Д., като основният му шофьор е Ц. Д. с прякор „Г.“. Свидетелят е разказал как тримата използват джипове за този превоз като в някой от тях се возят бежанци, а други служат за „отцепка“.

Пред първоинстанционният съд този свидетел е заявил, че познава подсъдимият

Л. Я. от около 15 години; че знаел, че Я. се е занимавал с бежанци и двамата са говорили на тази тема, като е заявил, че не помни кога и какво точно са говорили. Свидетелят е заявили, че не помни каква е била ролята на Я., нито кои хора са работили за него, както и, че не помни някой, който да е настанявал бежанци. Сеща се, че „един с прякор „Б.“ казва се Д. В. знам, че прибираше бежанци в неговата къща, в кв.Факултета“. Свидетелят е заявил, че подсъдимият Я. може да е имал отношения с подсъдимия Д. И., но е заявил, че не може да каже какво конкретно са правили. По отношение на подсъдимия Ц. Д., свидетелят е казал, че познава много лица с име Ц.; че фамилията Д. нищо не му говори; че не може да се сети кой е Ц. Д. и не може да каже дали е имал отношения с подсъдимия Л. Я..

Поради изразената липса на спомени, на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК,

показанията на този свидетел от досъдебното производство са били прочетени. След прочитането им, свидетелят със защитена самоличност № 369 е заявил, че няма спомен за част от прочетеното, но си спомня за Ц., който не знае точно какво е правил. При съпоставката на дадените показания в двете фази на производството, не се установяват противоречия. Макар и уклончиви, дадените пред СГС показания на този свидетел допълват тези от досъдебното производство, но и в разказите и на този свидетел липсва каквато и да било конкретика, относно време, конкретни взаимосвързани действия на подсъдимите. От тези показания на свидетел със защитена самоличност № 369, първоинстанционният съд е приел за установено, че в неустановен период преди неговия разпит, проведен на 31.07.2018 г., тримата подсъдими заедно са превозвали бежанци от границата на страната ни с Р. Турция към границата на страната ни с Р. Сърбия, при което подсъдимият Л. Я. е организирал превоза, а подсъдимите И. и Д. са извършвали превозите като шофьори и нищо повече.

Във връзка със заявеното от свидетеля със защитена самоличност с идентификационен № 369, че „един с прякор „Б.“ казва се Д. В. знам, че прибираше бежанци в неговата къща, в кв.Факултета“, по искане на представителя на Софийска апелативна прокуратура, настоящият въззивен съдебен състав е разпитал в качеството на свидетел лицето Д. Ж. В..

Пред въззивният съд, свидетелят В. заяви, че от 1995 г., живее в гр.•••, на ул. „•••“ № *, в къща на два етажа, в която живее с 15 членното си семейство - родители сестри, братя, деца. Прякорът му бил „Б.“, с който бил известен в квартала. През 2018 г. работел в строителстовото, като преди това „разтоварвал в „Илиенци“, от две години работи като помощник багерист. Не си спомня да е имал автомобил „Ауди - А4“. Заявява, че е имал „Ауди-А8“, но го заложил в заложна къща. Имал 4-5 автомобила. Категорично отрича през 2018 г. в дома му да са пребивавали мигранти, като твърди и, че никога не са идвали, камо ли да пренощуват, защото за самото му семейство нямало място. Категоричен е, че никога не е отдавал под наем стая ат къщата, защото самият той не е собственик, а родителите му.

Свидетелят В. заяви, че не познава подсъдимите. По отношение на подсъдимия Л. Я. заяви, че много отдавна е ходил в ресторант, по повод на мероприятие и от познат е разбрал, че ресторанта се държи от Я., но не е имал никакви отношения с него, като твърди, че дори не са се запознавали. Никога повече не го е виждал. Свидетелят В. твърди, че лице с имена Ц. Д. нищо не му говори ине познава лице с прякор „Г.“, а и не бил чувал. Никога в живота не бил давал показания или да е имал нещо с полицията за каквото и да било. На въпрос на съда свидетелят В. отговори, че може през 2018 г. да е пътувал в чужбина. Бил е в Турция, със съпругата и децата си, но не помни точно кога. Заявява, че в Р. Сърбия е ходил многократно, на пазар. Твърди, че там няма приятели, нито има бизнес. Не е чувал името Н.. Така, на практика, показанията на свидетеля Д. В., оборват показанията на свидетеля със защитена самоличност с идентификационен № 369.

По отношение на свидетеля А. Г..

В протеста си, прокурорът поддържа твърдението си, че в подкрепа на обвинението били и обясненията на А. Г. дадени в хода на досъдебното производство.

Действително, на досъдебното производство, с Постановление на Специализирана прокуратура от 21.11.2018 г., А. С. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.

На 10.09.2020 г., видно от приложеното по делото ксерокопие на Протокол от 10.09.2020 г., от проведеното съдебно заседание по НОХД № 2356/2020 г. по описа на СпНС, този съд е одобрил постигнатото между Специализирана прокуратура и защитника на обвиняемия А. С. Г. споразумение. С това споразумение А. Г. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, с което и наказателното производство срещу него е било прекратено.

Обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2828/2020 г. по описа на СпНС /закрит/, е внесен в съда на 02.10.2020 година.

При това положение, абсолютно недопустимо е позоваването на прокурора на обясненията на А. Г., дадени от него на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, още повече, че наказателното производство за него е било приключено преди внасяне на процесния обвинителен акт. Поради това, прокурора не може да се позовава не тези обяснения. Още повече, че като обвиняем, А. Г. не е наказателно отговорен за истинността на дадените от него обяснения, защото е възможно да е заинтересован по някакъв начин да се възползва от по-благоприятна за него позиция.

Независимо от това, в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие вече като свидетел, А. Г., за когото процесното наказателно производство е прекратено след одобрено от съда споразумение, е заявил, че познава подсъдимите Л. Я. и Д. И., тъй като бил близък със сестрата на подсъдимия И.. Относно сключеното споразумение с представител на прокуратурата, свидетелят е заявил, че знае само, че е било за трафик на хора като няма представа за кой период от време е било и негов съучастник е бил някой А., а с подсъдимите не е извършвал подобна дейност.

С основание първоинстанционният съд не е приел за несъмнено установено също и твърдението на свидетеля Т. Й., че и свидетелят А. Г. бил наеман от подсъдимия И. за превоз на бежанци като му било плащано от него за това. Такова твърдение не се съдържа в протокола за разпит на свидетеля Т. Й.. В разпита му пред съдия на ДП, този свидетел е казал, че не е сигурен дали този А. се занимава с превоз на бежанци, а това му било казано от подсъдимия И.. Единствено в протокола за разпознаване на лица, в който свидетелят Й. е разпознал свидетелят А. Г., е казал, че това е „А., който е бил наеман от М. за превоз на бежанци и му е плащано от него за това.“ При това положение, с основание първоинстанционният съд не е приел за достоверна изразената сигурност от свидетеля Й. за подобно участие, при това с обяснен механизъм единствено в протокола на извършеното от него разпознаване. Още повече този протокол няма силата на протокол за разпит на свидетел и с него не могат да се събират нови данни, а единствено да се установява самоличността на разпознатото лице.

По отношение на подсъдимия Ц. Д..

В протеста, се сочи, че подсъдимият Ц. Д. е бил разпознат от А. М., А. И. и Р. М., при разпита им като свидетели и като разпознаващи лица по снимки, като и тримата били заявили, че това е лицето, което ги возило с черен джип „Чероки“; че той слязъл от автомобила и побягнал към гората, по-късно бил задържан от полицията, а от иззетия телефон ставало ясно кога, за какво и с кого бил разговарял.

Действително, на досъдебното производство, включително и пред съдия по реда на чл.223 от НПК са били разпитани трима иракски граждани – А. А. И., Р. А. М. и Х. А. И., а не лица с посочените в протеста имена. Разпитите на тези свидетели са били проведени на 25.07.2018 г., както и извършените ПСД – разпознаване на лица по снимки, а пред съдия са били разпитани на 26.07.2018 година.

Пред разследващите органи, както и пред съдия, по реда на чл.223 от НПК, А. И. е свидетелствал, че пристигнал в Р. Турция на 02.06.2018 г. с помощта на каналджия. След 8 - 9 дни престой в гр.Истанбул, с група преминал нелегално границата от Р.Турция, в Р.България, през гр. Одрин пеша, като водачи били трима афганистанци. В България преминали като, след като две денонощия вървели през гора и стигнали телена ограда, която прескочили със стълба, носена от водачите. След като преминали в България със същите водачи, цялата група бежанци се качили в един автомобил „Крайслер“, а тримата водачи се върнали. Шофьорът на Крайслера бил българин, когото свидетелят не успял да разгледа. С този автомобил стигнали до София и ги настанили в къща, в която имало и други хора.

Поетапно в отделните дни останалите хора отивали на някъде. В деня, в който трябвало да отпътува и свидетелят И., за него дошъл автомобил „Пежо“. Той седнал зад шофьора и пътували около половин час като пристигнали на място, на което пристигнали членовете на семейството на свидетеля – брат му със семейството му /свидетелите Р. М. и Х. И./ и всички се качили в черен джип „Чероки“, който ги чакал на пътя. По пътя шофьорът им обяснил със знаци, че след 2 часа са в Сърбия. По пътя свидетелят забелязал черен автомобил „Ауди“ комби, който се движел ту пред техния автомобил, ту след него. По време на пътя, шофьорът станал нервен и започнал да кара бързо, а свидетелят видял през стъклото автомобил с лампи. Шофьорът говорил няколко пъти по радиостанцията в автомобила и станало ясно, че ги гони полиция. След това шофьорът започнал да кара много бързо и влезли с джипа в една гора. Стигнали до място, където пътят свършил, шофьорът спрял автомобила и избягал. А свидетелят заедно със семейството си останали в колата и така били задържани от полицаи.

При извършеното ПСД –разпознаване на лица по снимки, свидетелят А. И. разпознал подсъдимия Ц. Д. като шофьорът, който управлявал черния джип „Чероки“ и който побягнал в гората, и който по-късно бил задържан от полицията.

В показанията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, съпрузите Р. М. и Х. И. са свидетелствали, че на 30.06.2018 г., заедно с четирите си деца са пристигнали в гр. Истанбул от Ирак, и след около 7 дни, в група от около 20 човека, с микробус са пристигнали до гр. Одрин. От Одрин тръгнали пеша предвождани от 2-3 кюрди. Преминали нелегално границата през река, с помощта на надуваема лодка и така преминали в България. Вървели през нощта пеша през гора, на сутринта стигнали до път, на който ги чакали три автомобила. Свидетелите се качили по автомобилите с останалите бежанци и потеглили. След около час пристигнали до къща, в която останали до вечерта, а след това отново с автомобилите тръгнали към гр.София. Лице от арабски произход ги настанил поетапно в различни жилища. Три нощи те останали в къща, която според тях била на цигани, след това ги откарали до апартамент, където прекарали нови три дни. И след това същият арабин ги качил в такси и ги оставил на паркинга на магазин Била. С кола били закарани до къща, пред която ги чакал черен джип. С друга кола дошъл и брата на Х. И., свидетелят А. И.. Всички се качили в джипа и потеглили към границата с Р. Сърбия. Шофьорът бил едър мъж. След като пътували повече от два часа, шофьорът започнал да кара нервно, и увеличил скоростта, отклонил джипа в гора. Там шофьорът спрял и избягал, а свидетелите останали в автомобила, където ги задържали служители на полицията. Шофьорът също бил задържан.

В хода на досъдебното производство свидетелите Р. М. и Х. И. са разпознали подсъдимия Ц. Д. като лицето, което ги превозило с джипа, след което слязъл и побягнал.

В хода на съдебното следствие тези свидетели не са били разпитвани от първоинстанционният съд, поради това, че Р. М. и Х. И., съгласно писмо от ДАБ-МС /л.375/, са били депортирани самоволно в Ирак, а лицето А. А. И. не е било открито. Показанията на тези трима свидетели, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, са били прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК.

Показанията и на тримата свидетели са логични, взаимно потвърждаващи се и достоверни, и напълно кореспондират с извършеното от свидетелите разпознаване. Свидетелите са се ангажирали с конкретна дата на пристигане в гр.Истамбул, Р. Турция, но не сочат конкретна дата на нелегалното им пристигане в България, а сочат ориентировъчен период от 7-8 дни, след пристигането им в Истамбул. Така или иначе, пристигането им в Р.България съвпада с инкриминирания период. Независимо от непосочването на конкретна дата, техните свидетелски показания се потвърждават от приложеното по делото ксерокопие на Протокол от проведено на 20.11.2018 г., съдебно заседание на Районен съд – гр. Трън, по НОХД № 52 /2018 г., в което този съд е одобрил споразумение между РП-Трън и адв. А. В. от САС, с което подсъдимият по настоящото дело Ц. Д. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 19.07.2018 г. около 20:50 часа, в землището на с.Горочевци, общ.Трън, обл. Перник, с цел да набави за себе си имотна облага – сума в размер на 300 евра, противозаконно, в нарушение на §1,т.3 от ДР на Закона за автомобилните превози, тъй като превозвал пътници в МПС, без същото да е специално конструирано и оборудвано за целта, подпомогнал 7 лица – чужденци – иракски граждани: А. А. И., Р. А. М., Х. А. И., М. Х. А.- ненавършил 16 години, М. Н. А. - ненавършил 16 години, М. Х. А. - ненавършил 16 години, М. Х. А. - ненавършила 16 години, да преминават в страната в нарушение на §1,т.3б от ДР на ЗЧБ, по начин опасен за живота на лицата и е извършено по отношение на повече от едно лице – 7 лица иракски граждани.

Тези доказателства обаче–цитираните свидетелски показания на иракските граждани и споразумението касаещо Д., по никакъв начин не доказват участието на подсъдимия Д. в ОПГ, заедно с подсъдимите Л. Я., Д. И. и свидетеля А. Г.. Свидетелят А. А. И. е бил категоричен, че е пристигнал нелегално в Р. България, с група, предвождана от 3-ма авганистанци-водачи, които също са преминали границата. Шофьорът който ги е превозил от границата до гр. София, бил с качулка на главата, бил българин, но говорил английски. Не може да опише шофьора, който го е закарал до черния джип „Чероки“, който бил шофиран от подсъдимият Д..

Р. М. и Х. И. също свидетелствали, че с група са влезли нелегално в Р.България предвождани от 2-3 водачи, които били кюрди. Също свидетелствали, че в гр.София ги настанили в къща, където било много мръсно, но после ги закарали в апартамент. От този апартамент ги взел арабин, който с такси ги закарал до бензиностанция, където имало магазин на Билла. С друга кола били закарани до черния джип, в който се качили и потеглили за границата. Тоест от една страна, тези свидетели говорят за водачи авганистанци и кюрди, за арабин и английски говорящ, които ги закарали до черния джип. От друга страна, както от показанията на тези свидетели, така и от споразумението се установява, че когато подсъдимият Д. е „натоварил“ и транспортирал седемте иракски граждани е бил сам. Тези свидетелски показания по никакъв начин не го свързват с другите двама подсъдими.

С нищо не установяват участието на подсъдимия Ц. Д. в ОПГ заедно с Я. и И., и цитираните по-горе в решението, свидетелски показания на Т. Й.. На досъдебното

производство този свидетел е казал, че познава Ц., когото нарича „Ц.“; че „Ц. също превозвал бежанци, като е бил наеман за тази работа от М. и Л.“; че ще може да го разпознае.

Пред първоинстанционният съд обаче, свидетелят Й. категорично се отрича от показанията си, като казва, че не познава Ц. Д., че не се е срещал с такова лице в София и не е водил с него разговор за трафик на хора, а на прочетените му показания от ДП, макар и дадени пред съдия, заявява, че не са верни. Макар и в протокола за разпознаване да е записано, че свидетелят Й. е разпознал подсъдимия Д. като „лицето Ц., който е бил наеман от Л. и М. за превоз на бежанци и му е плащано от тях за това“, то само въз основа на протокол за разпознаване на лица не може да се приеме за несъмнено установено, участие на Д. в ОПГ, тъй като не се сочат нито конкретни дати, нито каквито и да било конкретни действия, поради което правилно първоинстанционният съд не е приел това обстоятелство за несъмнено установено.

Абсолютно недопустимо е и позоваването на прокурора на сключените от свидетеля А. Г. и подсъдимия Ц. Д., с цел доказване на обвинителната теза. Недопустимо е с протеста прокурорът да твърди, че по делото било безспорно установено, че осъденият А. Г. е извършвал трафик на незаконно пребиваващи лица на територията на Република България, като същото се отнасяло и за подсъдимия Ц. Д., позовавайки се на сключените от тях споразумения.

Съгласно практиката на ВКС, споразуменията на едни лица не рефлектират автоматично върху останалите. В решение на ВКС се сочи, че при одобряване на споразумения за част от обвиняемите, в общо дело /например за ОПГ/, ВКС изрично приема, че „при обща престъпна дейност, постигнатите за част от обвиняемите споразумения и окончателността на решените по този ред въпроси, не рефлектират върху преценката за доказаност на обвинението относно лицата, за които производството е продължило по общия ред“. Това означава, че споразумението на един обвиняем не може автоматично да бъде използвано като доказателство за вина спрямо друг обвиняем, ако за втория делото се води по обичайния ред. Освен това, съда на ЕС се е произнесъл с решение по въпроса за посочването на други обвиняеми в Преюдициално производство по CN С-377/18 /относно националното право и директива 2016/343/. Съдът на ЕС е разглеждал въпроса дали националната практика да се споменават в споразумението и други обвиняеми /които не са признали вина/ е съвместима с директива 2016/343 и принципа на презумпцията за невиновност. Това съдебно производство подчертава, че ако в споразумението се идентифицират лица, които не са признали вина и срещу които делото продължава, то това не следва да се тълкува като заявяване на вината им – напротив, има опасност от нарушение на презумпцията за невиновност, ако такава връзка се прави без изрично уточнение, за това, че вината не е доказана. В рамките на европейските стандарти /чл.4 от директива 2016/343 и членовете на Европейската конвенция за правата на човека/ е прието, че:

Всяко лице се ползва от презумпция за невиновност до доказване на неговата вина, и не може да бъде третирано като виновно въз основа на споразумението, сключено от друго лице. Този принцип косвено подкрепя и съдебните решения, че единствено съдебното установяване на вина по отношение на конкретното лице може да бъде използвано като доказателство срещу него. Тази позиция е приложима по аналогия и за националното право, тъй като споразумението не може да се използва като доказателствен акт срещу други обвиняеми, които не са го сключили, тъй като това би било драстично нарушение на презумпцията за невиновност, визирана в чл.16 от НПК.

Споразумението за един обвиняем не представлява самостоятелно доказателствен материал срещу други обвиняеми. За останалите обвиняеми, делото продължава по общия ред и съдът самостоятелно преценява доказателствата срещу тях, независимо от съдържанието на споразумението, сключено от друг, макар и съучастник. Поради това, изложените в протеста доводи за това, че тъй като свидетелят А. Г. е сключил споразумение, не означава автоматично, че обвинителната деза е доказана и по отношение и на тримата подсъдими. Аналогично е положението и с подсъдимия Ц. Д.. Сключеното от него споразумение, не означава автоматично доказване на участие в ОПГ.

След анализ на свидетелските показания на инспекторите от ГДБОП-МВР Д. П.

В. и Р. Б. Б., настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно изложеното пред САС възражение, че изключването от доказателствената маса на показанията на свидетелите Б. и В., е неправилен подход от страна на СГС.

На досъдебното производство, свидетелят Д. В. на първо място е заявил, че в сектор „04“, отдел „03“ при ГДБОП-МВР „е получена информация за организирана престъпна група, специализирана в извършването на незаконно превеждане на групи от хора през границите на страната, както и, че според получените данни и извършена проверка е било образувано настоящото досъдебно производство“; че в резултат на което са експлоатирани СРС, благодарение на които са били проследени част от действията на тези участници, които свидетелят описва. В тези си показания, свидетелят В. разказва, че във връзка със службата си, получил данни за действия на Л. Я., който по предположение на свидетеля, бил ръководител на ОПГ, за Д. И., който бил за кратко шофьор, ръководил и контролирал шофьорите, извършващи превоза на хора/стоки. Този свидетел обаче визира период на тези действия от 11.11.2017 г. до 09.01.2018 г. като цитира данни от преминаващи през ГКПП на Р.България автомобили, управлявани от подсъдимия Д. И. и членовете на семейството му. На досъдебното производство, този свидетел е казал „Видно от анализа и постъпилата оперативна информация, може да се твърди, че лицата се занимават с нелегален трафик на мигранти“, както и, че „От така направения анализ и постъпилите в ГДБОП-МВР данни, може да се направи извод, че установените лица са съпричастни към дейността на ОПГ“ От тези свидетелски показания не може да се извлече никаква конкретна информация относно конкретни взаимосвързани, координирани действия на подсъдимите лица, които да са извършили в инкриминирания период 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г., незаконно превеждане на нелегално пристигнали чужди граждани през територията на Република България.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, свидетелят В. е заявил, че подсъдимите са му познати във връзка с получени данни, че те- Ц. Д., Л. Я. и Д. И., се занимават с незаконен превоз на мигранти, които пребивават незаконно на територията на Република България.

Свидетелят разказа как през зимата на 2018 г. е наблюдавал пред магазин „Била“

в кв. Люлин в гр. София, „натоварване на мигранти в Опел „Фронтера“, черна“ но е заявил, че не си спомня имената на лицата, които управлявали автомобилите. Свидетелят е заявил, че тогава един от автомобилите, а именно „Нисан Патрол“ бил управляван от подсъдимия Д. И.. Ц. Д. не е бил там. Всички тръгнали заедно в посока Трън. По пътя джипът, в който били натоварени мигрантите се подхлъзнал на снежния път и паднал под един мост. Тогава служителите на полицията задържали на място единия шофьор, но свидетелят е заявил, че не може да си спомни кого точно. Другият шофьор избягал и по-късно също бил задържан, но свидетелят и неговото име не си спомнял. Подсъдимият Д. И. карал след тях като по някое време отбил в една отсечка, но не бил задържан.

Свидетелят изрази предположение, че е виждал подсъдимия Д. И. с останалите подсъдими, но е заявил, че не си спомня, къде, кога и в каква връзка.

Свидетелят В. е заявил, че във връзка с тези лица са били експлоатирани СРС-та, но не е уточнил какви. Заявил е също, че подсъдимият Л. Я. е правел така наречената „отцепка“, придружавал е джипа, с който са били прекарвани бежанци, но не е посочил повече подробности.

Първоинстанционният съд, при условията на чл.281, ал.4 вр. aп.1, т.2 от НПК, е прочел показанията на свидетеля В. от досъдебното производство. В. е потвърди верността им, с обяснението, че „това, за което е разказал в тези показания е слушал „онлайн“ в служебно помещение от експлоатираните по делото СРС.

Сходни с показанията на свидетеля Д. В. са и тези на колегата му - свидетелят Р. Б. Б.. На досъдебното производство и този свидетел е казал, че свързва лицето Л. Я. с получената през м.март 2017 г., в сектор „04“, отдел „03“ при ГДБОП-МВР, информация за образувана от Л. Я. организирана престъпна група, специализирана в извършването на незаконно превеждане на групи от хора през територията на страната, на която Я. бил ръководител, а като членове - подсъдимият Д. И. и други лица. Също както свидетеля В., така и свидетелят Б. е разказал, че от оперативната информация са извлекли данни за преминаването на автомобили през ГКПП „Капитан Петко Войвода“ на автомобили, управлявани от подсъдимия Д. И., К. А. К., Т. Л. Й. и Н. К. Д., през периода 12.03.2017 г. – 07.04.2017 г., т.е. извън инкриминирания период.

Пред първоинстанционния съд, свидетелят Б. е казал, че лично не познава подсъдимите , а техните имена са му познати от получената през месец март 2017 г. в сектора, в който работел, оперативна информация за лица, които са образували ОПГ с цел да се подпомага незаконната миграция на мигранти от страни от Близкия изток, които да бъдат превозвани от границата на Турция до границата със Сърбия. Предвид високата конспиративност, която ползвали лицата, единственият възможен начин за събиране повече данни бил да се експлоатират СРС спрямо лицата, но докато той бил служител в този сектор и работел по този случай, такива СРС не били тръгнали. А през месец септември свидетелят бил преназначен и повече нямал информация относно случая.

Във връзка с работа по случая имало организирани срещи с Гранична полиция, както и с представители на полицейските служби в Сърбия, които също споделили, че подсъдимият Я. бил засичан в контакт с лица, които те проверяват по линия на незаконна миграция. Това била единствената постъпила информация, лични данни свидетелят не бил събрал. Ролята на свидетеля била да анализира постъпилата оперативна информация, която да изпраща до Специализирана прокуратура. Свидетелят си е спомнил, че в една от написаните от него справки присъствало името на подсъдимия Ц. Д., но не е успял да си спомни в каква връзка. Свидетелят не бил присъствал на действие, което да установи как подсъдимият Ц. Д. е транспортирал мигранти, или по друг начин да спомага за трафикирането на лица от Близкия изток.

Свидетелят е заявил пред СГС, че не си спомня нищо и за подсъдимия Д. И..

След прочитане на свидетелските му показания, дадени на досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, свидетелят Б. е заявил, че потвърждава верността на написаното, като е уточнил, че нищо от разказаното не е възприел лично, а само на базата на оперативна информация. Заявил е също, че е нямало свидетел – очевидец, който да бъде разпитан и да сподели по-детайлна информация.

При анализа на дадените от двамата инспектори при ГДБОП-МВР - свидетелите Д. В. и Р. Б. показания, правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията им не могат за бъдат ползвани като доказателство подкрепящо обвинението, тъй като те не съдържат лични възприятия на свидетелите, а се базират единствено на получената оперативна информация, която дори не касае инкриминирания период, както и на данните, съдържащи се в приложените по делото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС. И двамата свидетели изрично пред първоинстанционният съд са заявили, че нищо от разказаното от тях не са възприели лично, а само от оперативната информация, източника на която обаче, не са посочили. След като първоизточника не може да бъде проверен, то и изложената от тези свидетели информация не може да бъде приета за достоверна, какъвто е и правилният извод на първоинстанционният съд.

В отговор на изразеното пред САС оплакване, че аргументите на съда, че свидетелят Б. не посочил източника на информацията си, не отговарял на истината, тъй като при разпита му пред съда, този свидетел уточнил, че източник на информацията били партньорски служби на ГДПОБ, гранична полиция и негови колеги, не отговаря на истината. В нито един от разпитите му, както на ДП, така и в хода на съдебното следствие свидетелят Б. не е посочил източника на оперативната информация.

Свидетеля А. М., който през 2018 г. работел като инспектор в ТС БОП-Перник, в дадените от него, пред първоинстанционният съд показания, е заявил, че познава подсъдимите Д. И., Л. Я. и Ц. Д. във връзка с изпълнение на служебните му задължения. В службата му била получена информация, че през 2018 г. е сформирана ОПГ, която подпомага чужди граждани незаконно пребиваващи в страната да напускат границата в посока Сърбия. След като докладвали в ГДБОП-МВР било установено, че и те имат същата информация, а именно, че подсъдимият Л. Я. ръководи ОПГ, а в нея участват подсъдимият Д. И. и свидетелите А. Г., К. К., В. Г., като за други свидетелят е заявил, че не се сеща. Подсъдимият Я. давал указания кога и как да се извършва превоза на чуждите граждани, а останалите членове или превозвали лично чуждите граждани, или изпълнявали ролята на така наречената „отцепка“, наблюдавали за наличието на полицейски служители и автомобили, за да извършат тяхното предупреждаване. Имало и информация, че подсъдимите Л. Я. и Д. И. постоянно търсели да закупят високопроходими автомобили, които били регистрирани на лица с нисък социален статус от ромски произход и били използвани за превоз на чужди граждани, като за това отговарял подсъдимият Д. И..

Свидетелят разказал, че от изслушване на СРС-та, възприел разговори между подсъдимите Я. и И. със свидетеля А. Г. във връзка с превозване на бежанци. Разказал също, че информацията за дейността на подсъдимия Л. Я. получил чрез оперативни способи и чрез технически мероприятия - СРС като чувал много разговори на подсъдимия и наблюдавал по същия начин няколко срещи.

Свидетелят заявил, че лично бил възприел как подсъдимият Д. И. правил „отцепка“, когато Т. И. бил задържан в района на с. Маркетинци, общ. Трън. Тогава свидетелят бил на паркинга на „Билла“ и видял как подсъдимият тръгнал с автомобила си след друг автомобил. Вече след това свидетелят възприел от СРС разговорите между двамата в автомобилите им.

Свидетелят присъствал, когато подсъдимият Д. И. качил в автомобил човек, на когото бил регистриран автомобила. Останалите данни за същото действие свидетелят възприел от СРС.

Слез анализ на тези свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е кредитирал само тези, които са били лично възприети от свидетеля, а именно, че в неустановен период през 2018 г., на паркинг на магазин „Била“ в гр. София, подсъдимият Д. И. качил в автомобил човек, на който бил регистриран автомобила и след това със същия автомобил карал в ролята на „отцепка“ в случай, когато Т. И. бил задържан в района на село Маркетинци - Трънско, превозвайки бежанци, но доколкото в настоящото наказателно производство не е налице повдигнато обвинение спрямо лице с имена Т. И., нито пък същия фигурира в обвинение за участие в ОПГ от страна на тримата подсъдими, то показанията му в тази част са неотносими към предмета на делото, в каквато насока е и извода на първият съд.

В останалата им част съдът правилно ги е приел за относими, но не се е базирал на тях при изграждане на изводите си, поради заявеното от свидетеля М., че цялата останала информация е възприел след като е гледал и слушал СРС, които са приложени като ВДС по настоящото дело.

В обобщение, извлечените, от коментираните по-горе доказателства, факти са

следните:

В рамките на инкриминирания период, свидетелите З. М. и А. Г. с два курса превозили бежанци, но без участието на който и да било от подсъдимите.

Свидетелите М. З. и А. З., месец преди 21.11.2018 г, -крайната дата на инкриминирания период, са пътували в автомобил, изпълняващ ролята на отцепка като след тях са пътували два автомобила, в които са били превозени бежанци. Никъде в показанията си тези свидетели дори не споменават за каквото и да било подобно участие от който и да било от тримата подсъдими.

В началото на месец ноември 2018 г. /крайният месец за инкриминирания период/, подсъдимият Л. Я. провел разговор със свидетеля А. Г., като го е агитирал да превозва бежанци.

На 18.11.2018 г. подсъдимите Д. И. и Л. Я. поръчали на свидетеля Т. Й. да извърши превоз на бежанци, в резултат на което свидетелят натоварил 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип и потеглил към гр.Трън. По пътя, бил му подаден сигнал за спиране от служител на гранична полиция, но свидетелят Й. не спрял, а е продължил да шофира, вследствие на което катастрофирал и е бил задържан от граничните полицаи заедно с бежанците.

В неустановен период, преди 31.07.2018 г., според показанията на свидетеля със защитена самоличност № 369, тримата подсъдими заедно са превозвали бежанци от границата на Р.България с Р. Турция към границата на страната ни с Р. Сърбия, като организатор на превоза бил подсъдимия Л. Я., а подсъдимите И. и Д. извършвали превозите като шофьори, без обаче да е посочено нито едно конкретно такова превозване.

На 19.07.2018 г., подсъдимият Ц. Д. превозвал свидетелите А. А. И., Р. А. М., Х. А. И., както и четирите деца на последните двама, към границата ни с Р.Сърбия, с цел нелегалното им преминаване в Р.Сърбия, но преди да пристигнат, подсъдимият и свидетелите били задържани от органите на гранична полиция. Подсъдимият Д. е бил осъден за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, пр.2 от НК.

В периода 21.05.2018 г. - 21.09.2018 г., свидетелят А. Г. регистрирал на името на свидетеля Ц. С. два автомобила - бус „Мерцедес Вито“ и джип „Нисан наваро“.

В том 1, 2, 3 и 4 от декласифицираните материали по делото са приложени справки, в които е описана информация за налична престъпна група, с ръководител подсъдимият Я..

В том 5 от декласифицираните материали по делото е приложена разпечатка на разговори, проведени от свидетеля А. Г..

В том 6 от декласифицираните материали по делото е приложена разпечатка на разговори, проведени от подсъдимия Д. И..

От част от разговорите и в двата тома става ясно, че свидетелят А. Г., респективно подсъдимия Д. И. говорят с някого, който пътува, но същите са кратки и откъслечни и не може да се установи къде пътува и дали това пътуване е свързано с превоз на бежанци.

Изложените откъслечни факти, обосновават извод за това, че свидетелят А. Г. е превозвал бежанци без участието на подсъдимите.

Единствената връзка, която може да се направи между свидетеля А. Г. и някой от подсъдимите е обстоятелството, че в последния месец от инкриминирания период, подсъдимият Л. Я. го е агитирал да се занимава с превоз на бежанци. Този извод обаче се оборва от показанията на свидетелите И. Г., М. И. З. и В. В., според които при проведена между тях среща на 17.10.2018 г., А. Г., им предложил, срещу заплащане по 50 евро, „да откарат някакви хора на малко разстояние…“. Освен това, по делото липсват доказателства двамата – Л. Я. и А. Г. да са извършвали заедно подобна дейност. Нещо повече, след като самата агитация, която е подготвителна дейност към същинската, е извършена в последния месец на инкриминирания период, дори не може да се направи предположение, че двамата са извършвали такава дейност в предходния период, т.е. преди агитацията.

Обстоятелството, че подсъдимият Ц. Д. веднъж /а не два пъти, както е записано в мотивите на първоинстанционната присъда/ е превозил бежанци на път до границата на държавата ни с Р.Сърбия, може да се направи извод, че същият е извършил тази дейност, но липсват доказателства тази дейност да е била координирана с останалите двама подсъдими. Освен това, за тази си дейност, с цитираното по-горе в решението Споразумение, се е признал за виновен и е бил осъден за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.3, т.4 и т.5, вр. ал.1, пр.2 от НК. От друга страна, такова обвинение спрямо него в настоящото наказателно производство не съществува. На подсъдимия Д., както и на останалите двама, е повдигнато обвинение единствено за участие в ОПГ, занимаваща се с такава дейност. А от това самостоятелно превеждане от страна на подсъдимия Ц. Д. не може да се направи извод, че същият е действал синхронизирано заедно с останалите двама подсъдими и със свидетеля А. Г..

Установеното обстоятелство, че на 18.11.2018 г. подсъдимите Д. И. и Л. Я. са поръчали на свидетеля Т. Й. да извърши превоз на бежанци, като последният натоварил 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип и потеглил към гр.Трън като покъсно бил задържан от граничните полицаи заедно с бежанците, отново обосновава извод за еднократно деяние от страна на двамата подсъдими, но такова обвинение по делото отново не съществува. В този случай, по делото липсват каквито и да било доказателства и по никакъв начин не се установява двамата подсъдими да са действали в съгласие с волите нито на подсъдимия Ц. Д., нито на свидетеля А. Г.. След като не се установява такова съгласие, не може да се приеме, че подсъдимите Д. И. и Л. Я. са извършили горното като участници в престъпно сдружение с останалите двама.

Горецитираните откъслечни данни, не доказват обща дейност между тримата подсъдими и свидетеля А. Г. в инкриминирания период, тъй като тези данни не разкриват връзка между тях, която всъщност е един от елементите на състава на престъплението по чл.321 от НК.

Единствената връзка между тримата подсъдими и свидетелите А. Г. се открива в показанията на свидетел със защитена самоличност № 369, който, без да уточни периода заяви, че тримата подсъдими били превозвали бежанци. Този свидетел обаче, не заяви не само периода, към който се отнася твърдението му, но в показанията си не е посочил нито едно конкретно деяние, нито пък уточни участието на който и да било от подсъдимите. Нещо повече, този свидетелят не е посочил източника на това свое твърдение. Показанията му не съдържат конкретика как той се е снабдил с това знание, като това положение прегражда възможността на съда да провери истинността на тези твърдения.

Макар и да се приеме, че в известна степен показанията на свидетеля със защитена самоличност № 369 намират частично потвърждение в справките, приложени в том 1, 2, 3 и 4 от декласифицираните материали по делото, доколкото в същите се споменава за подобно участие в ОПГ на тримата подсъдими и други лица, сред които и свидетеля А. Г., то в тези справки отново не се съдържа нито едно конкретно обстоятелство, не се споменава нито едно конкретно деяние, което да е извършено заедно от тримата подсъдими и свидетеля Г., т.е. да разкриват координация между тях. В същите отново не е посочен източника на вписаната в тях информация и отново не става ясно поради каква причина е прието от съставителя на справките, че тримата подсъдими са действали синхронизирано, нито пък става ясно поради каква причина същият този съставител е стигнал до извод, че тримата изобщо се занимават с превоз на бежанци, още по-малко, в синхронизация на волите си. След експлоатиране на СРС, които свидетелите Р. Б., Д. В. и А. М. са прослушали, не е било пристъпено към задържане на когото и да било от подсъдимите, с изключение на подсъдимия Д., макар, че задържането му, както беше посочено по-горе се е случило при съвсем други обстоятелства и при съвсем друга обстановка, описана в споразумението.

От обясненията на подсъдимите Л. Я. и Д. И., дадени в хода на съдебното

следствие, се установява познанство между тримата подсъдими и свидетеля А. Г., но то е било само на приятелска основа – като семейни приятели. И двамата подсъдими отричат да са вършили каквато и да било дейност във връзка с превеждане на бежанци. Обясненията и на двамата подсъдими не се намират в противоречие с останалия доказателствен материал, поради което обосновано първоинстанционният съд ги е приел за достоверно доказателство, а не като защитна версия.

От всичко това, се налага извода, че от доказателствата по делото не може да се изведе категоричен извод за това, тримата подсъдими да са действали заедно и да са извършили заедно каквото и да било превеждане на бежанци през границите на държавата ни, нито да са извършвали такъв опит, както и да са извършили каквато и да било подготовка, или уговорки за подобна дейност. Съдът не откри доказателства и в това, тримата подсъдими да са действали в синхрон един с друг, или пък със свидетеля А. Г. и в деянието, извършено от подсъдимия Ц. Д., както и в единственото деяние от подсъдимите Д. И. и Л. Я..

Такава синхронизирана дейност не се установява и от писмените доказателства, събрани по делото. При нито едно от претърсванията в обитаваните от подсъдимите и свидетеля А. Г. не са били установени веществени доказателства, които да сочат на някаква връзка между четирите лица, като например списъци с имена, трансфери на пари (Western Union/Money Gram), записи от камери и данни от мобилни клетки.

При това положение, настоящата въззивна съдебна инстанция изцяло споделя правния извод на първоинстанционният съд, че повдигнатото от Специализирана прокуратура на всеки от тримата подсъдими обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК не е доказано.

Събраните по делото доказателства, не установяват, с необходимата степен на несъмненост, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, че от обективна страна тримата подсъдими - Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д. в периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г., на територията на гр. София и страната да са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл.281 от НК / с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага противозаконно да са подпомагали чужденци да пребивават, или преминават в страната в нарушение на закона/, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като в групата да е участвал и свидетелят А. С. Г., и същата да е създадена с користна цел за получаване на доходи от престъпна дейност.

Непосредствен обект на посегателство с престъпното деяние по чл.321, ал.3, вр.

ал.1 и 2 от НК са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове. Именно такова посегателство, като формирането и съществуването на организирана престъпна група, представлява противоправно поведение, застрашаващо очертаните обществени отношения.

Наличието на формата на изпълнително деяние на престъплението участие в организирана престъпна група, за която е повдигнато обвинение спрямо тримата подсъдими, се базира на наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93, т.20 от НК „организирана престъпна група“ - структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. За съставомерността на деянието по чл.321, ал.1 от НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си. Но абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете й.

Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове.

Престъплението по чл.321, ал.1 от НК е формално по своя характер. Същото е продължено, като извършването му се осъществява чрез действие - изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или организиране на членовете на престъпната група и изпълването на останалите посочени в чл.93, т.20 от НК съставомерни признаци и бездействие - изразяващо се в съществуването на групата и подготовката на вторичната престъпна дейност.

Формата на изпълнително деяние членуване, за което са налице повдигнати обвинения спрямо подсъдимите, се изразява в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.

От всички коментирани елементи от фактическия състав на престъплението чл.321, ал.1 от НК, посочени в разпоредбата на чл. чл.93, т.20 от НК, правилно първоинстанционният съд е констатирал единствено наличието на количествения критерий. Към наказателна отговорност за престъпление по чл. 321 от НК са привлечени четири лица – тримата подсъдими и свидетелят А. Г., спрямо когото наказателното производство е прекратено.

Останалите елементи от фактическия състав на процесното престъпление са недоказани от държавното обвинение. Доказателствата по делото не установяват с необходимата степен на категоричност каквото и да било съставомерно обстоятелство на престъплението по чл. 321 от НК. По никакъв начин не е установено не само обединяване на престъпни действия на подсъдимите под общата воля на организирано сдружение, но и не са установени каквито и да било общи деяния, камо ли наличие не просто на структурирано сдружение, ами от категорията на трайно такова.

Установеното от доказателствата еднократно поръчение от страна на подсъдимите Д. И. и Л. Я., дадено на свидетеля Т. Й., в резултат на което той на 18.11.2018 г. натоварил 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип, с които той потеглил към гр. Трън, като по-късно бил задържан от граничните полицаи заедно с бежанците, както и самостоятелното деяние на подсъдимия Ц. Д., извършено на 19.07.2018 г. по превозването на иракските граждани, за което и Д., и нелегалните мигранти били задържани, съвсем не доказва, че между тримата подсъдими, заедно със свидетеля А. Г., е имало предварителна уговорка за такава трайна задружна дейност по превозване на бежанци; че са действали заедно, нито пък да са обединили волите си.

По делото липсват каквито и да било несъмнени доказателства, че подсъдимите

Я., И. и Д., заедно със свидетеля А. Г. да са извършили заедно каквото и да било превеждане на бежанци през границите на Р.България, нито да са извършвали такъв опит, както и да са извършили каквато и да било подготовка, или уговорки за подобна дейност, от което да се извлече каквото и да било предположение дори за тяхна съвместна дейност.

В обобщение, както и правилно е констатирал и първоинстанционният съд, че за всяко от деянията по делото на практика съществуват единствено показанията на по един свидетел, но дори и тези свидетели не са споменали участието на останалите подсъдими, или каквато и да било тяхна съпричастност към трите деяния.

Ето защо, и според настоящата въззивна инстанция вмененото на тримата подсъдими - Л. Я., Д. И. и Ц. Д. престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което и правилно, обосновано и напълно законосъобразно, първоинстанционният съд, на основание чл.304 от НПК, е оправдал изцяло всеки един от тримата подсъдими по първоначално повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК. С оправдаването на тримата подсъдими, настоящият въззивен съдебен състав не съзира нарушение на материалния закон, в каквато насока е изложеното в протеста оплакване, поради което го отхвърля като неоснователно.

Недопустима е претенцията на представителя на Софийска апелативна прокуратура за наличието, в условията на алтернативност, на предпоставки за осъществен, от подсъдимите, от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

Престъплението по чл.321, ал.6 от НК (престъпен сговор) и участието в организирана престъпна група по чл.321, ал.2, съответно с квалифициращите му обстоятелства по ал.3, представляват различни самостоятелни престъпни състави. Сговорът по ал.6 изисква съгласуване на волите между поне две лица за извършване на конкретни престъпления, но при него липсват признаците на трайност, структурираност и изградена йерархия, които са характерни за организираната престъпна група (ОПГ).

Съгласно НПК, съдът се произнася само по завършеното и внесено с обвинителен акт обвинение. Осъждането на подсъдимите за престъпление по чл.321, ал.6 от НК без официално повдигнато обвинение и без неговото изменение в хода на съдебния процес, но и без възражение и в протеста, съставлява съществено нарушение на принципа за правото на защита и ще доведе до незаконосъобразност на въззивният съдебен акт. Не може да се постанови осъдителна присъда по чл.321, ал.6 от НК, при положение, че срещу тримата подсъдими е повдигнато обвинение единствено по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК, без прокурорът да е предявил обвинение и за сговаряне и без то да е било изменено по надлежния ред в съдебното производство.

Независимо, дали ще липсва внесено с обвинителен акт обвинение за престъпление по чл.321, ал.6 от НК, както и изменение на обвинението в хода на съдебния процес, нито пък дали е направено такова искане с депозрания протест, съдът може да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, в каквато насока е искането на представителя на САП, без изменение на обвинението само ако фактическите положения по новото обвинение се съдържат изцяло в първоначално предявеното и това не накърнява правото на защита. Тъй като признаците на престъпния сговор, по ал.6 на чл.321 и участието в структурирана ОПГ, по ал.2, съответно ал.3 на чл.321 се различават съществено по своите обективни елементи (например изискването за цел – „имотна облага“ в ал.6 спрямо специфичната користна или друга цел в ал.3), такава директна преквалификация без прокурорско изменение е недопустима. Ето защо, довода на прокурора за изменение на обвинението едва пред въззивната инстанция, без да има дори възражение и искане в протеста за това, е недопустим.

С оглед изхода на делото – оправдаването и на тримата подсъдими, правило първоинстанционният съд, на основание чл.190 от НПК, е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд