Решение № 3073 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 381/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД, с ЕИК 131129955, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап.•, представлявано от управителя И. И. К., депозирана чрез адвокат Б. Д., срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 629/14.11.2024 г., издаден от П. Г. – специалист в отдел „Местни данъци и такси“ /“МДТ“/ при Община Гоце Делчев, потвърден мълчаливо от Ръководителя на звеното „МДТ“ при Община Гоце Делчев. В жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Според жалбоподателя в АУЗД не е посочена основата, върху която са начислени задълженията за местни такси, както и тарифните ставки за всяка от услугите, включени в таксата за битови отпадъци. Сочи и че липсват мотиви, как е определен размерът на данъка и на таксата битови отпадъци. Твърди се, че противно на възприетото от административния орган, дружеството е собственик единствено на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.9647.2.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и на 1/5 идеална част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 17395.501.9647. Излагат се доводи за липса на яснота досежно данъчния период и размера на задълженията за ТБО. Сочи се в жалбата и че оспорващото дружество не дължи Такса „Битови отпадъци“, тъй като на територията на имота му няма поставени съдове за събиране на битови отпадъци, нито пък се извършва услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения за тяхното третиране. Оспорва се и размерът на дължимите лихви за забава. Иска се отмяна на акта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н., който претендира и присъждане на направените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер. Ответникът – Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Гоце Делчев, чрез процесуалния си представител адв.Юсева, излага мотиви за неоснователност на жалбата, доразвити и в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като заключението на вещото лице не бе оспорено от страните и е прието от съда. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.9647.2.6 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], област Благоевград, предназначена за склад, с площ от 54.50 кв.м., и на 1/5 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 17395.501.9647 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], обл. Благоевград. Преждепосочените недвижими имоти са били декларирани от „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД в Община Гоце Делчев с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК–14000822/ 13.08.2019 г. (л.131- 139). С Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 629/14.11.2024 г., издаден от П. Г. – специалист в отдел „МДТ“ при О. Г. Д., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и 3 от ЗМДТ, на „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД са установени задължения за посоченото по-горе недвижимо имущество, находящо се в [населено място], [улица]за 2024 г., както следва: данък за недвижими имоти (ДНИ) в размер на 123.03 лева – главница, и лихва за забава в размер на 2.94 лева към 14.11.2024 г.; такса за битови отпадъци (ТБО) - 850.44 лева - главница, и лихва за забава в размер на 24.15 лева към 14.11.2024 г., или общо задължения в размер на 1000.65 лева (л.6; 21). Актът за установяване на задължения по декларация е съобщен на „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД на 20.11.2024 г., видно от известие за доставяне (л.22). АУЗД № 629/14.11.2024 г. е обжалван по административен ред от „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД пред Ръководителя на звеното „МДТ“ при Община Гоце Делчев, относно определените задължения за такса битови отпадъци и свързаната с тези задължения лихва за забава, видно от жалба, подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 02.12.2024 г. (л.7-8), като няма данни горестоящият административен орган да се е произнесъл по тази жалба. На 07.03.2025 г. „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД подало жалба вх.№ 2161/07.03.2025 г. срещу АУЗД № 629/14.11.2024 г. до БлАС. Като доказателства по делото са приети: Заповед № 1719/ 13.10.2023 г. на Кмета на Община Гоце Делчев по чл.63, ал.2 от ЗМДТ (л.33); Решение № 605 по Протокол № 44/ 22.12.2022 г. от проведено заседание на Общински съвет /ОбС/ - [населено място], за утвърждаване и приемане на план сметка за ТБО и промилите на съответните населени места за 2023 г.; Решение № 32/ 21.12.2023г. по Протокол № 3 от проведено заседание на ОбС - [населено място], за утвърждаване и приемане на план сметка за ТБО и промилите на съответните населени места за 2024 г.; Решение № 532/ 31.05.2018 г. по Протокол № 33 от проведено заседание на ОбС - [населено място] за създаване на общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“- [населено място]; Решение № 350/30.11.2021г. по Протокол № 29 от проведено заседание на ОбС - [населено място], за разширяване на предмета на дейност на общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“; Извадки от програмния софтуер на отдел МДТ за данъчната и отчетната стойност на “С. КОМЕРС 2002“ ЕООД за периода 01.12.2024- 31.12.2024г.; Извлечение от Правилник за организацията и дейността на общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“- [населено място], приет с Решение № 350/30.11.2021 г. на Общински съвет - Гоце Делчев; Удостоверение изх. № 1/ 23.05.2025 г., издадено от Директора на Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“- [населено място]. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза (л.47-49), като заключението на вещото лице не бе оспорено от страните и е прието от съда. Според заключението на вещото лице, облагаемата основа, на която е определен данъкът за недвижимия имот, собственост на „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД е 77 320.50 лева, която сума е декларирана в част III на подадената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК-14000822/13.08.20219 г. като отчетна стойност на имота. Промилът за определяне на такса битови отпадъци е в размер на 11 на хиляда, като същият специалистът заявява, че е определен с Решение № 605/22.12.2022 г., раздел II, т. 2 на Общински съвет - [населено място]. Вещото лице заявява, че на основание подадената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК- 14000822/ 13.08.2019 г., и след извършено сравнение между данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ и отчетната стойност на декларирания имот, е установено, че отчетната стойност е по- висока от данъчната оценка, поради което за данъчна основа за облагане с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, е приета отчетната стойност на имота, посочена в част III на подадената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК- 14000822/ 13.08.2019 г., а именно 77 320.50 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и обосновано. Като свидетели по делото са разпитани Г. Ц. К., И. М. В. и И. Р. Я. (л.141, 142). В показанията си св.Г. К. твърди, че работи в оспорващото дружество от девет години, като при посещенията си на склада на дружеството в [населено място] забелязал, че при получаване на стока, служителите в склада не изхвърляли боклука, а го връщали обратно за изхвърляне там, откъдето е дошла стоката. Същият заявява и че контейнерите, за които той знае се намират в края на складовата база на фирмата и на около 2-3 минути пешеходно разстояние от склада. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият не работи постоянно в склада и неговите показания противоречат на показанията на другите двама свидетели, а и на писмени доказателства, установяващи извършването на събирането на боклука във въпросния район на общината. В показанията си св. И. В. - директор на Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“ – [населено място], заявява, че Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“ осъществява дейността по сметосъбиране и сметоизвозване от 01.02.2022 г., като същата е разпределена по райони. В района на бившите складове на Търговия на едро същият заявява, че са поставени 11 броя контейнери, като броят на всички поставени съдове е увеличен двойно. По отношение честотата на сметосъбиране, свидетелят В. пояснява, че според графика за сметосъбиране, боклукът се събира и извозва в дните- вторник и петък, всяка седмица. В тази насока са и дадените от св. Я. показания. Същият, в качеството си на водач на сметоизвозващ автомобил в Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“, който отговаря за процесния район, заявява, че в дните вторник и петък извършва сметосъбирането на отпадъка от единадесет контейнера, намиращи се в района на Складовата база. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Съдът, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД от решаващия орган, намира сезиращата го жалба за процесуално допустима за разглеждане по следните съображения: Актът е връчен на дружеството на 20.11.2024 г., съгласно известие за доставяне (л.22). Жалбата до решаващия орган – в случая Ръководителя на звеното „МДТ“ при Община Гоце Делчев е депозирана на 02.12.2024 г. (л.7-9) и получена от административния орган на 03.12.2024 г., като е спазен 14-дневният срок за обжалване по административен ред, предвиден в чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл. 4 от ЗМДТ. При съобразяване на нормите на чл.150, ал.1 от ДОПК и чл. 155, ал. 1 от ДОПК, срокът за произнасяне на Ръководителя на звеното „МДТ“ при Община Гоце Делчев изтича на 08.12.2025 г. (събота, неработен ден), поради което същият се счита за изтекъл на 10.02.2025 г. (понеделник, работен ден). По делото не се установи наличието на произнасяне по посочената жалба, поради което съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване на акта, което може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Жалбата е подадена чрез административния орган с вх. № 2161/07.03.2025 г. и следователно е подадена в срок от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: По аргумент от разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, задълженията за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци са публични общински вземания. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. За установяването, обезпечаването и събирането на местните такси, разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ препраща отново към реда, установен с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. С оспорения АУЗД се установява наличието на невнесени и дължими суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, определена е дължимостта им и задължение за внасянето им. В конкретния казус, АУЗД № 629/14.11.2024г., е издаден служебно поради неплащане на задължението, без да е извършена ревизия (чл.107, ал.3 от ДОПК). АУЗД е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, във вр. с чл.9б от ЗМДТ – П. Г. – специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Г. Д.. АУЗД е обжалван пред Ръководителя на звеното „МДТ“ при Община Г. Д., с което е спазено изискването на чл.107, ал.4 от ДОПК. Атакуваният административен акт е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.59, ал.1 от АПК, и съдържа изискуемите се по ал.2 на чл.59 от АПК реквизити - справка за вида, основанието, общия и неплатения размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. В мотивите на акта са посочени изрично издателят и определените с него задължения по вид и период на дължимост. В разпоредителната част на акта и в таблицата, която съдържа установените публични задължения по вид и размер, е посочено, че се определят задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, поради което по съдържанието си актът не оставя съмнение какво задължение е определено, във връзка с кои имоти, за какъв период и в какъв размер, поради което е валиден акт. Ето защо, неоснователно е оплакването на оспорващото дружество, че АУЗД не отговаря на изискванията за форма и съдържание. В производството по издаване на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, като са спазени изискванията на чл.107, ал.1-3 от ДОПК. По отношение на задълженията за ДНИ: Съгласно чл.10 и чл.11 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на недвижимите имоти. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2 на закона, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗМДТ, видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Доколкото, съгласно чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните такси се извършва по реда на ДОПК, то приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съгласно нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В конкретния случай, приложение намира чл.107, ал.3 от ДОПК, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно оспорения АУЗД, с който се установяват размерите на задълженията на „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ за посочения в акта период. При неяснота относно конкретния размер на задължението, задълженото лице е разполагало с възможността, предвидена в чл.107, ал.3 от ДОПК да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължението, а също така по ал. 2 има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Жалбоподателят не се е възползвал от тези си възможности, не е заплатил задължението си в срок, поради което АУЗД му е бил издаден служебно при наличието на материално-правните предпоставки на закона. Не се спори между страните, че оспорващото дружество е собственик на процесния недвижим имот и като такъв е данъчнозадължено лице по смисъл на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, както за ДНИ, така и за ТБО. Не е спорно също така и че данък недвижими имоти за процесния период е определен съгласно чл.21 от ЗМДТ върху данъчна основа - отчетната стойност /77 320.50 лева/ на процесния имот, която е по-високата между нея и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ /7652.50 лева/. Върху същата данъчна основа е определена и ТБО. Процесният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с площ от 54.50 кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от поземлен имот с площ от 575.00 кв.м. е деклариран с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК-14000822/13.08.2019 г., като нежилищен такъв. По делото не се твърди и не се установява от страна на дружеството да е подадена коригираща декларация относно предназначението на имота, включително и до настоящия момент. Спрямо така установената данъчна основа, размерът на дължимия ДНИ, е правилно определен /същият е в размер на 1.9 промила върху същата основа за 2024 г./. Неоснователен е доводът на оспорващия, че не разбрал от оспорения АУЗД, как се е определил размера на ДНИ. Както се посочи, очевидно е, че същият е определен в АУЗД, по по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка (в случая по-горе се посочи, че отчетната стойност е по-висока) и спрямо същия, е приложен цитирания размер на промили за съответната година. При това положение и доколкото в случая се касае за данък, чийто размер се установява от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация /чл.107, ал.1 от ДОПК/, законосъобразно органите на общинската администрация са определили ДНИ и ТБО за процесния имот, съобразявайки декларираните от дружеството данни, ведно със законните лихви за забава. По отношение, установените задължения за ТБО. За определените ТБО за 2024 г., приложима е разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗМДТ, а размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга по отделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл.71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Нормативната уредба на такса за битови отпадъци по ЗМДТ е изградена върху принципа, съгласно който таксата се заплаща за предоставена услуга (чл.63, ал.1 от ЗМДТ). Границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване и сметосъбиране, както беше казано и по-горе се определя със заповед на кмета на общината и се обявява публично до 30.10. на предходната година (арг. чл.63, ал.2 от ЗМДТ). Следователно, ако недвижимият имот попада в район, в който съгласно заповедта на кмета се извършват услуги по чл.62 от ЗМДТ, общината ще има основание да събере такси за съответните услуги. Заплащането на таксата се определя от принадлежността на имота към територията на дадено населено място, съответно от предназначението му и не се обвързва с произвеждането на отпадъци от собствениците или ползвателите. В настоящия случай, от Заповед № 1719/ 13.10.2023 г., издадена на основание чл. 63, ал.2 от ЗМДТ от Кмета на Община Г. Д. (л.33) се установява, че на територията на общ.Гоце Делчев е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, поддържане на чистотата на местата за широко обществено ползване в населените места в общината; събиране и транспортиране на зелен отпадък и третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации (предварително третиране и/или депониране на неопасни отпадъци и компостиране на зелени отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци). Цитираните услуги се извършват по утвърден график по райони на цялата територия на общ.Гоце Делчев. Установява се, че в процесните имоти „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД е осъществявало дейност, свързана с генериране на производствен отпадък. Св. К., който работи за „С. КОМЕРС 2002“ ЕООД от девет години удостоверява, че в стопанисвания от дружеството склад се получава стока, от която често има отпадъчно палетно фолио. В този смисъл, таксата по събирането и извозването на битовите отпадъци правилно е определена от органа по реда на чл.62 от ЗМДТ. Относно таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, следва да се отбележи, че последната се заплаща и поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от община и не се събира само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самия характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. От цитираната по-горе заповед е видно, че на цялата територия на общ.Гоце Делчев е организирано извършване на услугата - поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Безспорно е, че имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници на общ.Гоце Делчев, поради което не е налице условието по чл.71, т.2 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга. Обстоятелството, че услугите са предоставяни се потвърждава и от останалите писмени доказателства – Решение № 532 по Протокол от 31.05.2018 г. на ОбС- Гоце Делчев, с което е взето решение за създаване на Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“, Решение № 350 по Протокол от 30.11.2021 г. на Общински съвет - Гоце Делчев, с което е определен предмета на дейност на общинското предприятие, утвърден е Правилника за организацията и дейността на ОП „Селскостопански и благоустройствени услуги“, отчети за извършена услуга по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Гоце Делчев, придружени с проведени измервания по Контрагенти. Представено е и Удостоверение от Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“ в уверение на извършваната във „Втори район - Южен“ дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и номерата на намиращите се в този район контейнери за битови отпадъци. От свидетелските показания също се установява, че услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, обезреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на територията на община Гоце Делчев за процесния период са предоставяни. По възражението на оспорващия за липсата на предоставени от Община Гоце Делчев индивидуални контейнери в имота: от показанията на св. К., ангажиран от оспорващата страна, се установява, че в района около складовата база има поставени два на брой контейнера- в края на складова база и на 2-3 минути пешеходно разстояние от базата, като достъпът до контейнерите е бил свободен. От издаденото от Общинско предприятие „Селскостопански и благоустройствени услуги“ удостоверение, находящо се на л.123 от делото, се установява, че поставените контейнери за битови отпадъци са били включени в графика на организирано сметоизвозване, и редовно са били обслужвани от специализиран автомобил. Част от дейността на общината, както по обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването, така и по поддържането на териториите за обществено ползване, включва поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин (вкл.като местоположение), вид (вместимост на съответния съд) и количество, осигуряващи възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, генерирани за определен период от време (в зависимост от честотата на сметоизвозване). Но поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за сметосъбиране за всеки недвижим имот (още повече вътре в него), не е предвидено като нормативно изискване в ЗМДТ, респ. не може да се приеме като безусловен критерий при преценката дали реално е била предоставяна съответната услуга. Изложеното показва, че оспореният АУЗД е валиден и правилен, като издаден от компетентен орган, при спазване на установената процедура и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, което съдът не намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, и реално осъщественото от процесуалния представител на страната представителство. Следва да се присъдят и сторените от ответната страна разноски за вещо лице, включващи заплатено възнаграждение в размер на 500.00 лева. По предписанието на чл.4, ал.1, във вр. с чл.9б от ЗМДТ, актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1 от ДОПК, редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. При така цитираната правна регламентация ограничението относно касационното обжалване по чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по оспорване на АУЗД за задължения (вземания) по ЗМДТ. Съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750.00 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000.00 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. В конкретния случай, предвид размера на установените с оспорения АУЗД публични задължения и съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК, решението не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Благоевградският административен съд