Решение № 2668 от 13.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на Р. Г. С. депозирана чрез ез адв. П. С. от САК, редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление № КПК-НП- 477/16.12.2024 г., издадено от А.Т.С. - за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя Р. С. на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) /отм/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Р. Г. С., който със срочно подадена жалба чрез адв. П. С. от САК, редовно упълномощена го атакува с искане то да бъде отменено като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. В тази връзка и с жалбата от Р. С. депозирана чрез адв. П. С. от САК се оспорва компетентността на административнонаказващият орган и се изразява се несъгласие с изписаните в наказателното постановление фактически обстоятелства. Обръща се внимание върху това, че жалбоподателят не бил подал встъпителна декларация през 2023 година. Поддържа се, че жалбоподателят не бил лице, заемащо публична длъжност нито по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, нито по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, поради което не бил длъжен да подава ежегодна декларация за имущество и интереси. В жалбата се навеждат доводи, че нормата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК намира приложение само в случаите, в които била подадена встъпителна декларация през предходната календарна година. Излага се, че при издаването на обжалвания акт е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган не бил посочил в наказателното постановление към коя категория от задължени лица е спадал жалбоподателят С.. Сочи се, че лицата, заемащи длъжност „ликвидатор“, не попадат в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. В тази връзка се отбелязва, че лицата, задължени да подават декларации за имущество и интереси, са лимитативно изброени в ЗПК и не следва да бъдат допълвани чрез разширително тълкуване на разпоредбите от ЗПК, тъй като процесният случай касае обосноваване на административнонаказателна отговорност, за която законодателят не допускал тълкуване на нормите на закона по аналогия. Поддържа се още в жалбата, че разпоредбата на чл. 266, ал. 6 от ТЗ се отнасяла единствено за отговорността на лицата, заемащи длъжност „ликвидатор“, при извършване на дейността им по ликвидация на търговските дружества. Излагат се пространни аргументи относно това, че ликвидаторите на дружества не следва да бъдат приравнявани на управителите на търговските дружества. Изтъква се, че е налице противоречие между АУАН и НП – в процесния АУАН било посочено, че жалбоподателят Р. С. попада сред задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, а в обжалваното НП е отразено, че жалбоподателят спадал към задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. В тази връзка се сочи, че допуснатото противоречие между АУАН и НП възпрепятствало правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че допуснатата нередовност не е било възможно да бъде коригирана по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място в жалбата се акцентира, че процесните АУАН и наказателно постановление не съдържат вярно, пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено. Акцентира се върху това, че в АУАН не били отразени формата и вида на вината, при които жалбоподателят е осъществил деянието, за чието осъществяване била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Навежда се, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като неправилно е възприел като неоснователни възраженията, които жалбоподателят Р. С. бил подал против съставения срещу него АУАН. Отбелязва се, че в обжалвания акт било допуснато противоречие и по отношение на размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание, тъй като наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ било определен в размер над законоустановения за процесното нарушение минимален размер, въпреки че в издаденото от него наказателно постановление, административнонаказващият орган посочил, че налага на жалбоподателя глоба в законоустановения минимален размер. Излагат се доводи за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че е изтекъл давностният срок за административнонаказателно преследване за процесното нарушение. По изложените съображения се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не установи основание за отмяна на наказателното постановление, се иска обжалваният акт да бъде изменен в частта досежно размерът на наложената на жалбоподателя глоба, чийто размер да бъде намален до законоустановения за нарушението минимален размер. Претендират се разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р. Г. С., редовно призован, не се явява като същият се представлява от адв. П. С. от САК, редовно упълномощена, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и издадено в противоречие със закона. Адвокат С. поддържа жалбата и изложените в нея аргументи. Излага доводи, че жалбоподателят в качеството му на ликвидатор на „,,•••'' не бил длъжен да подава декларации за имущество и интереси по ЗПК. Акцентира на това, че, въпреки че жалбоподателят за първи път извършвал нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 2 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и че не били установени отегчаващи отговорността му обстоятелства, наложеното му административно наказание „глоба“ било определено в размер над минималния. Заявява, че не претендира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя. По делото е постъпила и изготвена от адвокат П. С. от САК писмена молба, в която са изложени подробни аргументи, които са в подкрепа на изложените в депозираната жалба съображения. Административнонаказващият орган – за председател на Комисия за противодействие на корупцията, се представлява от главен юрисконсулт А.М., който пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че от събрания доказателствен материал се установява, че проценото НП е издадено от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Заявява, че в депозираната жалба неоснователно и недоказано са наведени твърдения относно това, че жалбоподателят Р. С. не попадал в кръга на задължени лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 и т. 51 от ЗПК. Акцентира върху това, че дружеството „,,•••'' било държавна собственост. В тази връзка сочи, че органите на управление на държавните предприятия са задължени лица. Обръща внимание на това, че според разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от Търговския закон ликвидаторите представляват дружествата и имат правата и задълженията на техните изпълнителни органи. Излага пространни аргументи относно това, че при формирането на вътрешното си убеждение настоящият съдебен състав не следва да ползва представените от жалбоподателя съдебни решения. По отношение на това, че в процесния АУАН е било вписано, че жалбоподателят попада в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, а в обжалваното НП е било отразено, че жалбоподателят попада в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т, 51 от ЗПК, главен юрисконсулт Михайлов посочва, че това по коя точка е задължено лицето представлява правен извод и не рефлектира върху правото на защита на нарушителя, тъй като в процените АУАН и НП обстоятелствата, при които е било извършено нарушението са били описани по идентичен начин. Обръща внимание и върху това, че административнонаказващият орган е обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение. Навежда, че при издаването на АУАН и НП са били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Излага, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Споделя, че съгласно справка в търговския регистър жалбоподателят е бил назначен като ликвидатор през 2022 г. По изложените съображения именно главен юрисконсулт Михайлов пледира жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В реплика адвокат П. С. от САК заявява, че в действителност жалбоподателят Р. С. е бил назначен за ликвидатор през 2022 г., но към този момент законът за противодействие на корупцията не бил действащ. Навежда, че жалбоподателят попадал в кръга от задължени лица, за които ЗПК предвиждал преходен период за подаване на встъпителна декларация. Поддържа, че лицата, заемащи длъжност „ликвидатор“, не били длъжни да подават декларации за имущество и интереси по ЗПК. В дуплика главен юрисконсулт А.М. навежда доводи, че в разпоредбата на чл. 52 от ЗПК законодателят не е предвидил задължението за подаване на ежегодна декларация да възниква единствено, ако е била подадена встъпителна декларация. Поддържа, че жалбоподателят е попадал в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканите в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 04.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК свидетелят В. З. заемащ длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, извършил проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/ /отм./ да подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-12 от ЗПК, в срок 15-ти май на текущата година. В хода на проверката свидетелят В. З. установил, че жалбоподателят Р. Г. С. не бил подал в законоустановения срок ежегодна декларация по образец, на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Свидетелят З. преценил, че жалбоподателят С. бил длъжен да подаде ежегодна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, поради това, че същият в качеството му ликвидатор на „,,•••'' се явявал задължено лице да подава гореспоменатата ежегодна декларация на основание чл. 6, т. 1, т. 50 от ЗПК. Предвид констатациите, направени в хода на извършената от него проверка, и след като приел, че жалбоподателят Р. С. бил задължено лице да подава ежегодна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, свидетелят В. З. изпратил до жалбоподателя С. покана с изх. № КПК-2890/04.07.2024 г. за съставяне и връчване на АУАН. С поканата жалбоподателят С. бил поканен да се яви на 17.07.2024 г. в 10:30 часа в сградата на дирекция „Публичен регистър“ на КПК, находяща се в гр. София, пл. „Света Неделя“ №6. На посочените в поканата с изх. № КПК-2890/04.07.2024 г. дата и час жалбоподателят Р. С. не се явил в сградата на дирекция „Публичен регистър“ на КПК. Това била причината с него да бъде осъществена връзка по телефон, като в хода на телефонния разговор жалбоподателят С. обяснил, че е получил писмото, съдържащо поканата, с която бил поканен за съставяне и връчване на АУАН. След като му били разяснени причините за изпращане на писмото, съдържащо гореспоменатата покана, както и възможността АУАН да бъде съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, жалбоподателят С. изявил желание актът да бъде съставен в негово отсъствие, на датата, за която бил поканен, а именно 17.07.2024 г. и да му бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската администрация. За проведения телефонен разговор бил съставен констативен протокол с вътр. №КПК-8290- 1/17.07.2024 г. С оглед на така извършеното уведомяване на жалбоподателя Р. С., на 17.07.2024 г. при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – при отсъствие на нарушителя и в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, свидетелят В. З. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПК-АУАН-1751/17.07.2024 г., срещу жалбоподателя Р. С. за това, че в качеството му задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, като не подал ежегодна декларация за имущество и интереси в срок до 15.05.2024 г., в гр. София, КПК, където е следвало да подаде гореспоменатата декларация за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност, е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. На 11.09.2024 г. АУАН № КПК-АУАН-1751/17.07.2024 г. бил връчен на жалбоподателя Р. С., който го подписал и вписал възражение, че ликвидаторите не са членове на управителните или контролните органи на търговските дружества, и не попадат в кръга на лицата, задължени да подават декларации пред КПК. В акта жалбоподателят С. вписал като възражение и това, че бил подал ежегодната декларация за имущество и интереси преди АУАН да му бъде връчен, поради което осъщественото от него деяние не било съставомерно или било явно малозначително. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не били направени писмени възражения. На 16.12.2024 г. въз основа на АУАН № КПК-АУАН-1751/17.07.2024 г. А.Т.С. - за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ издал обжалваното Наказателно постановление № КПК-НП-477/16.12.2024 г., с което, на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, наложил на жалбоподателя Р. С. административно наказание „Глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В издаденото от него наказателно постановление административнонаказващият орган посочил, че наложеното на жалбоподателя С. административно наказание било определено в законоустановения минимален размер. При приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в обжалваното НП административнонаказващият орган отстранил констатирана нередовност в АУАН, като посочил, че жалбоподателят Р. Г. С., в качеството му на ликвидатор на „,,•••'', е бил задължено лице да подава декларации пред КПК на основание чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, а не на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, както актосъставителят бил посочил в съставения против жалбоподателя АУАН. На 09.01.2025 г. Наказателно постановление № КПК-НП-477/16.12.2024 г. било връчено на жалбоподателя С.. На 21.01.2025 г. била подадена процесната жалба, с която било атакувано НП. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля В. З., както и на писмените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - известия за доставяне, покана с изх. № КПК-8290/04.02.2024 г. за явяване за съставяне и връчване на АУАН, констативен протокол за уведомяване по телефон вътр. №КПК-8290-1/17.07.2024 г., декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК с вх. №Г13069/08.08.2024 г., Заповед №КПК-РД-06-114/29.02.2024 г., Решение за избиране на заместникпредседател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. При изграждането на изводите си за релевантанта фактическа обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля В. З., които намери за последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства. От заявеното от свид. З. съдът извлича информация относно обстоятелствата, свързани с извършената от него проверка и съставения от него акт за установяване на административно нарушение. Гореизброените писмени доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с показанията на свидетеля З. и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи относно релевантната фактическа обстановка. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При извършена проверка по спазването на процесуалните правила, относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав, намира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията /отм/ актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за противодействие на корупцията длъжностни лица. В процесния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от свидетеля В. Е. З., който е заемал длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията, като видно от Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г., издадена от А.Т.С. – за председател на КПК, свид. З. е бил оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление, което също е издадено от компетентен орган. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗПК предписва и това, че наказателните постановления се издават от председателя на КПК, а съгласно §7, ал. 4 от ДР на ЗПК до избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията досегашният изпълняващ длъжността за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество председателят на Комисията издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон. Видно от приложените по делото като писмени доказателства Решение за прекратяване на правоотношението на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и Решение за избиране на заместник-председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, към момента на издаване на обжалваното НП А.Т.С. се е явявал лице, изпълняващо длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията, поради което същият е притежавал компетентност за издаване на обжалвания акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи необходимата за това компетентност, като изложените в жалбата възражения в обратния смисъл са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. Предвид изложеното, съдът счита, че са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав констатира, че процесният АУАН е съставен при спазване на изисквания на чл. 40 от ЗАНН и на чл. 43 от ЗАНН – в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта и в отсъствието на жалбоподателя Р. С., който след като бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН, не се явил в посочените в поканата дата и час в сградата на КПК, където да му бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. След неговото съставяне, актът бил надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал, като отправил възражения срещу него. АУАН бил подписан и от актосъставителя и двамата свидетели, присъствали при неговото съставяне. Съдът констатира, че процесните АУАН и НП отговарят и на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на неговото извършване – гр. София, където подаването на процесната декларация било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му цифрова квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите в жалбата на Р. С. и на повереника му адв. П. С. от САК, касаещи това, че в предсъдебната фаза при съставянето на процесния АУАН било допуснато нарушение, изразяващо се в това, че в акта не била посочена формата на вина, с която било осъществено вмененото в отговорност на жалбоподателя деяние, с което нарушение е била ограничено правото на защита на жалбоподателя. Доколкото в процесния случай се касае за формално нарушение, тоест такова за чиято съставомерност законодателят не е предвидил настъпването на обществено-опасни последици, то вината е възможна единствено под формата на пряк умисъл. Ето защо съдът намира, че макар и изрично да не е посочена формата на вината, то тази липса не представлява съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото видът и формата на вината могат да бъде изведени от обстоятелството, че срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършването на формално административно нарушение. По отношение на изложеното в жалбата възражение относно това, че между АУАИ и НП било налице противоречие по отношение на това в кой кръг от лица, задължени да подават декларации пред КПК, попадал жалбоподателят, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда възможност наказателното постановление да бъде издадено и в случаите, в които е била допусната нередовност в АУАН, стига да е било установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай, след като приел, че жалбоподателят Р. С. е попадал в кръга на задължени лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, административнонаказвашият орган е преценил, че в процесния АУАН е била допусната нередовност, която АНО коригирал по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което в случая е било допустимо, предвид факта, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината на последния са установени по несъмнен начин. В продължение на тези разсъждения настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и това, че обстоятелството дали жалбоподателят е задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК или по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК представлява правен извод и не рефлектира пряко върху правото на защита на жалбоподателя, като от значение е това, че в процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е бил длъжен да подаде ежегодна декларация за имущество и интереси в качеството му на ликвидатор на дружеството „,,•••'', като адресат на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че макар и в действителност да е било допуснато разминаване между АУАН и НП по отношение на това в кой кръг от задължени лица е попадал жалбоподателят Р. С., то това разминаване не представлява съществено процесуално нарушение, което възпрепятства правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата оплаквания, касаещи това, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като неправилно възприел като неоснователни възраженията, които жалбоподателят подал против съставения срещу него АУАН. Споменатата разпоредба изисква административнонаказващият орган да извърши преценка на възраженията на жалбоподателя, но не му вменява нито императивно задължение да обективира тази своя преценка в издаденото от него наказателно постановление, нито задължение да възприеме като основателно всяко възражение отправено срещу АУАН. В настоящият случай, след като се запознал с възраженията, които жалбоподателят отправил против процесния АУАН, административнонаказващият орган преценил, че същите са неоснователни, тъй като приел, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала са лица, заемащи публична длъжност. От гореизложеното е видно, че административнонаказващият орган се е запознал с отправеното от жалбоподателя възражение, преценил е основателността на същото и е достигнал до извод, че то е неоснователно, при което АНО е изпълнил задълженията си, вмени му с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Невъзприемането на възраженията, подадени срещу АУАН като основателни, не представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. Съгласно нормите на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности, подават ежегодно в срок до 15 май декларация за имущество и интереси пред Комисия за противодействие на корупцията. Сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, попадат представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие на капитала. Сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, попадат членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичните финанси. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) публични предприятия са търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. Според чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПП публични предприятия са и дъщерните дружества на търговските дружества по т. 1 от чл. 2 от ЗПП и предприятията по т. 3 от чл. 2 от ЗПП, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50 на сто от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява доминиращо влияние В настоящия случай от събрания доказателствен материал се установява, че жалбоподателят Р. С. е заемал длъжност „ликвидатор“ на дружеството „,,•••'', чийто собственик на капитала е дружеството „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Собственик на капитала на „Държавна консолидационна компания“ЕАД е Министерство на икономиката на Република България. Гореизложеното налага извод, че дружеството „,,•••'', чийто ликвидатор е бил жалбоподателят, е било публично предприятие съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗПП. Ликвидацията е уредена в глава на XVII на Търговския закон. Разпоредбата на чл. 266, ал. 6 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидация както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Съгласно чл. 269, ал. 1 от ТЗ ликвидаторите представляват търговското дружество и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. По време на ликвидация търговското дружество се управлява от ликвидатора. След като взе предвид това, че ликвидаторът представлява и управлява търговско дружество, обявено в ликвидация, така и това, че ликвидаторът има същите отговорности като управителен орган на дружество в ликвидация, настоящият съдебен състав прие, че ликвидаторите на публични предприятия, попадат в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят Р. С. в качеството му на ликвидатор на търговско дружество „Овча купел ЕООД – в ликвидация е дължал подаване на ежегодна декларация, като адресат на нормите на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Фактите, обосноваващи извода за това, че жалбоподателят е бил задължено лице да подава ежегодна декларация са били ясно посочени както в АУАН, и НП, което налага извод, че жалбоподателят е бил поставен в положение, в което е могъл да организира пълноценно защитата си срещу тези факти. На следващо място, съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба, като жалбоподателят с бездействието си, изразило се в неподаване на ежегодна декларация в срок до 15.05.2024 г. е нарушил именно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Нарушението е било извършено чрез бездействие на 16.05.2024 г. в гр. София, пл. „Света Неделя“№6, сградата на КПК – мястото, на което е следвало да бъде подадена декларацията. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен резултат. Предвид релевираното с депозираната жалба възражение за изтекла давност за административнонаказателно преследване за извършването на процесното нарушение, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административнонаказателното производство следва да намери субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава „Девета“ и в частност разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която наказателното преследване се изключва по давност, ако не е било възбудено в продължение на 3 години за всяко престъпление, което не се наказва с наказание „лишаване от свобода“ за срок по-дълъг от една година, каквото наказание несъмнено е и глобата. Изложеното налага извод, че относителният давностен срок за административнонаказателно преследване за извършването на процесното нарушение е с продължителност 3 /три/ години. Съдът констатира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е изтекъл относителният давностен срок за административнонаказателно преследване от 3 /три/ години, поради което изложените в жалбата възражения в този смисъл са неоснователни. От субективна страна процесното нарушение е било реализирано при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните последици. Разглежданото нарушение разкрива типична, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушения от този вид, поради което не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Относно размера на наложеното на жалбоподателя Р. С. административно наказание, настоящият съдебен състав намира, че правилно е бил определена приложимата разпоредба, а именно чл. 115, ал. 1 от ЗПК, според който лице, заемащо публична длъжност, което не подадена дирекция по този закон в срок, се наказва с административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 3000 лева. В процесния случай на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв., като същевременно в обжалваното НП е посочено, че на жалбоподателя Р. С. се налага административно наказание в законоустановения минимум. Налагайки на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв., административнонаказващият орган в действителност е определил административно наказание над законоустановения минимум. Същевременно изложените в наказателното постановление от административнонаказващия орган мотиви относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, според настоящият съдебен състав, са общи и могат да бъдат отнесени към всяко нарушение от същия вид, без да се анализира конкретния случай. Съдът съобрази и това, че не са представени доказателства за други нарушения от този вид, извършени от жалбоподателя, за които той е бил санкционирано с влязъл в сила акт. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая с оглед степента на обществената опасност на административното нарушение, при прилагане на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи справедлива се явява имуществена санкция, определена в размер от 1000 (хиляда) лева – законоустановеният минимален размер на санкцията за процесното нарушение, в който смисъл процесното наказателно постановление следва да бъде изменено в съответствие с правомощията на съда по чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН. По разноските: С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззиваемата страна - КПК. При определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Извън преценката на съда не остана и това, че според нормата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в случаите по 63д, ал. 4 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Същевременно в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание гореспоменатата разпоредба от ЗПП е издадена Наредба за заплащането на правната помощ, като в чл. 27е е определено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания, а именно от 130,00 лева до 190,00 лева, съгласно актуалната редакция на обсъжданата разпоредба. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (с левова равностойност 130 лева), която сума в евро жалбоподателят Р. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на Сметна палата на Република България като правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд