Решение № 2154 от 5.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1317/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Делото е образувано по жалба от Е. Л. Д. от гр. Пазарджик, подадена чрез адв. К. Х., против решение №312р-24324 от 10.10.2025 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик. С обжалваното решение е отказано изтриването на личните данни на жалбоподателя, обработвани във връзка с „извършител“ и „уличен“ по ЗМ № 228/05.11.2019 г. на РУ – Панагюрище за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издаденото решение. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Директор на ОДМВР – Пазарджик чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. По изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: С решение № 312р-24324 от 10.10.2025 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик на жалбоподателя Е. Д. е отказано изтриването на личните данни, обработвани във връзка с „извършител“ и „уличен“ по ЗМ № 228/05.11.2019 г. на РУ – Панагюрище за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Обжалваният акт е издаден след извършена проверка по искане с вх. № 312005-16/2025г. от жалбоподателя Д., в резултат на която е прието за установено, че не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и съответно липсва основание да бъдат заличени личните данни на Д., въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждането на наказателно производство по реда на НПК -проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер. В оспореното решение е посочено, че в преходен период са били депозирани няколко заявления за заличаване на личните данни на Д., като едно от тях е с вх. № 328605-99/2023г. С него е поискала заличаване на лични данни по ЗМ 228/2019г. С решение № 312р-24083/25.09.2023г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик е отказано заличаването на личните данни на жалбоподателя по горното заявление. Решението е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик, като с решение №301/24.01.2024г., постановено по адм. дело № 1028/2023г. на Административен съд – Пазарджик, жалбата на Е. Д. е отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение №6396/27.05.2024г. по адм.д.№3999/24г. по описа на ВАС. Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Законодателят е предоставил с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗМВР възможност на органите на МВР за изпълнение на дейностите си да могат да обработват лични данни, вкл. когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица /чл. 29, ал. 1 от ЗМВР/. В чл. 28, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни. По делото е приета като писмено доказателство заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР във вр. с чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 53 – 56 и чл. 68 от ЗЗЛД, директорите и заместник-директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Със заповед № 8121к-9459/17.07.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал.1, т. 3 и чл. 158, т. 4 от ЗМВР Д. Б. е преназначен да изпълнява длъжността Директор на ОДМВР -Пазарджик. Затова съдът приема, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед № 8121з-9459/17.07.2025 г. на Министъра на вътрешните работи административни правомощия. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в този смисъл е мотивиран индивидуален административен акт. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът намира, че оспореният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по следните съображения: Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. В чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е регламентирано, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни, като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗМВР сроковете за съхранение на тези данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, се определят от Министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази законова делегация е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. По силата на чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С разпоредбата на чл. 3 от посочения подзаконов нормативен акт изрично и изчерпателно са регламентирани хипотезите и сроковете, при които личните данни по чл. 2 (с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления) се заличават, а именно: т. 1 при постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 2 не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; т. 3 - наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т. 4 влязла в сила оправдателна присъда; т. 5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 6 наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т. 7 освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а от НК) и т. 8 лицето е починало - във всички останали случаи. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в информационните фондове на МВР са въведени и обработвани лични данни на жалбоподателя Е. Д. във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 228/2019г. по описа на РУ-Панагюрище за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК. След влизане в сила на на 18.01.2020г. на постановлението за прекратяване, материалите по досъдебното производство са изпратени в МКБППМН към община Панагюрище и на Е. Д. е наложена възпитателна мярка. Следователно обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на Е. Д. са в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. - лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК. При наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство, неправилен е изводът на решаващия орган, че по отношение на Е. Д. не може да намери приложение нито една хипотеза, визирана в разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за заличаване на личните й данни, въведени и обработвани в информационните масиви на МВР. След като основанието за прекратяване е по чл.24, ал.1, т.8 от НПК /освобождаване на дееца от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни марки/, относима е разпоредбата на чл.3, т.5, б “б” от Инструкцията. Същата разпоредба визира изтичането на давностен срок по чл. 81, ал.3 вр. чл. 80 от НПК в случай на прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1 от НПК, с изключение на случаите на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. Затова личните данни на извършител могат да бъдат заличени след изтичане на давностния срок по чл. 81, ал.3 във вр. с чл.80 от НК. В случая по отношение на жалбоподателя производството е водено за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Според разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от НК давностните срокове за непълнолетни се определят след като се заменят наказанията по чл. 63 от НК. За престъпленията, за които се предвиждат повече от пет години лишаване от свобода /вкл. това по чл. 354а ал.3 т.1 от НК/, следва да намери приложение чл. 63, ал.1 чл. т.3 от НК, а не както неправилно е посочил прокурорът в окончателния си акт -чл.63, ал.1, т.4 от НК. Въпреки това възприетата от прокурора хипотеза е по-благоприятна за жалбоподателя и именно тя следва да бъде обсъдена. При извършване на редукцията по чл. 63, ал.1, т.4 от НК замененото наказание за непълнолетни става две години и давността следва да се определи на 5 години съгласно чл. 80, ал.1, т.4 от НК. За изтриване на личните данни на извършителя, обаче, следва да е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.4 от НК, която надвишава този петгодишен срок с една втора, респ. необходимо е да изтекат 7 г. и 6 месеца. При деяние, извършено на 05.11.2019 г., срокът, в който МВР може да съхранява личните данни на жалбоподателя, изтича на 05.05.2027г. Неоснователни са доводите жалбоподателя във връзка с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022г. на СЕС, според което не се допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Релевантната към казуса нормативна уредба относно обработването на лични данни в информационните масиви на МВР не предвижда неограничено съхранение на лични данни на субекта, без значение настъпилите по-късно обстоятелства, напротив обвързва същото с определен срок – до изтичане на давностните срокове за реабилитация на лицето по правилата на НК. (в този см. решение № 6396/27.05.2024г. по адм. дело № 3999/2024г. на ВАС). Правилата, въведени с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност (чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679), като правото на Общността не изключва възможността за обработване на лични данни в посочените хипотези. В Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Отделно от това нормата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като с влязло в сила решение № 2020 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 8671/2020 г. по описа на ВАС, е прието, че разпоредбата на чл. 3 от Инструкцията не противоречи на нормативни актове от по-висока степен, нито регламентирането е в противоречие с установените с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година правила и принципи на обработване на данните. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като административният орган е изградил извода си след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в изпълнение на разпоредбата на чл.35 от АПК и е издал оспорения индивидуален административен акт. Съответно жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ - в размер на 102,26 евро. По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът