Решение № 1153 от 12.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 13/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмет на Община – Стара Загора против Решение № 464 от 18.11.2025г., постановено по АНД № 20255530201957/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №1159/04.11.2024 г. на Заместник-кмет на Община – Стара Загора с наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.6, ал.1 /изм. Реш. № 525/20.12.2012 г.; изм. Реш. №1002/28.11.213 г./ от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незакосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. С подробно изложени доводи по наведеното касационно основание се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба – Д. Н. Н., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д. Н. Н. от гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 1159 от 04.11.2024 г. на Заместник-кмет на Община - Стара Загора, с което на Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. за извършено нарушение на чл.6, ал.1 /изм. Реш. № 525/20.12.2012 г.; изм. Реш. №1002/28.11.213 г./ от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №28849/13.07.2024г., съставен от И. Й. Й. – ст. полицай гр.ППД първо РУ Стара Загора, на основание Заповед №10-00-2554/07.12.2023 г., във вр. с чл.37, ал.1 „а“ и „б“ от ЗАНН, за това, че на 13.07.2024г., около 02:35ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Свети княз Борис“, №108, южно от сградата, в междублоковото пространство, лицето Д. Н. Н. нарушава спокойствието на живущите в близост с шумен разговор и смях. С деянието виновно е нарушил чл.6, ал.1 /изм. Реш. № 525/20.12.2012 г.; изм. Реш. №1002/28.11.213 г./ от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора – „Забранява се викането, пеенето и шумният говор, както и използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на открито или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, смущаващи обществения ред или спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради за времето на цялото денонощие.“ След извършена проверка по чл.53, ал.1 от ЗАНН не е намерено основание за прилагане на хипотезата по чл.28 от ЗАНН. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено по безспорен и категоричен начин, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна нарушението по чл.6, ал.1 /изм. Реш. № 525/20.12.2012 г.; изм. Реш. №1002/28.11.213 г./ от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. Едновременно с това обаче е счел, че в конкретния случай са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление. Констатирано е, че не са спазени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като административнонаказващият орган не е посочил никакви смекчаващи и отегчаващи обстоятелства към определяне на вида и размера на наложеното наказание, като по този начин са били ограничени и правата на нарушителя. Решението на Старозагорския районен съд е неправилно. Непосочването в НП на смекчаващите, отегчаващите и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието не представлява абсолютно основание за отмяна. Това е така, защото съдът извършва служебно проверка за съответствие на вида и размера на наложеното наказание с предвидените в административно наказателната разпоредба граници, с тежестта на нарушението, причините за неговото извършване, отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Тази проверка не се изключва, когато в НП не са посочени обстоятелства от този вид, нито се свежда само до тяхното съобразяване, когато са вписани. АНО може неправилно да е преценил определени факти като обстоятелства, стоящи вън от състава на нарушението и поради това смекчаващи или отегчаващи, както и да не е взел предвид съществуващите такива. Въпросът за законността и съразмерността на наказанието е материално правен, за който въззивният съд, а и касационния следят служебно въз основа на всички събрани по делото доказателства – по почин на съда и по искане на страните. Неспазването на изискването да се съобрази вида и размера на наложеното административно наказание с правилата за неговата индивидуализация, установени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е основание за съда да измени НП в санкционната му част и да определи подходящото по вид и размер наказание, а когато установи многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение, че при извършване на следващо маловажно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. След като в правомощията на съда е да измени наказателното постановление в частта му относно вида и размера на административното наказание, както и служебно да приложи чл.28 от ЗАНН, то се налага извода, че не посочването в НП на обстоятелствата по чл. 57 ал.1 т.8 от ЗАНН не може да представлява абсолютно основание за отмяна, защото противното би означавало да се отрече целта на закона, която да се наложи административно наказание за виновно извършеното нарушение, чрез отстраняване на правните грешки на АНО при спазване на забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Въззивният съд е приел за установено, че в 02.35 часа на 13.07.2025г на улица „Свети Княз Борис“ №108, южно от сградата, в междублоковото пространство наказаният Н. нарушава нощната тишина, чрез шумен говор и смях. По делото е приета докладна записка, в която са записани обстоятелства, относими към отмерване тежестта на деянието – отношението на наказаното лице към извършеното е не само безкритично, но и при явно неуважение към установения обществен ред. Както наказаният Н., така и останалите присъстващи са отговорили на забележката на органите на реда, че смущават нощния сън на живущите, които са подали сигнал, с думите, че те нямат средство да измерят създавания от тях шум. Следователно съдът е имал всички факти, събрани в хода на АНП, от които да отмери тежестта на деянието спрямо наложената глоба в размер на 500лв и да прецени дали тя е способна да постигне индивидуалната и генералната превенции. Не може да бъде споделена като правно вярна и тезата, че липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в съдържанието на НП е пречка и за правото на наказаното лице да поиска съкратено производство или да се ползва от нормата на чл.79б от ЗАНН. Тези правни процесуални възможности не зависят от смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито може и да отсъстват, но тежестта на деянието не се определя само от тях, а на първото място от степента на засягане на защитения обект и от личността на извършителя тоест от времето, начина, мястото, механизма – самата проява, както и изразеното отношение към нея, представляващо субективния елемент на умисъла към формалното правонарушение. Условията на чл. 63б от ЗАНН за провеждане на съкратено съдебно следствие ясно сочат, че не смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са онези факти, които имат значение за прилагане на диференцираната процедура, а нейното провеждане не се свежда до проверка за правилното приложение на чл.27 от ЗАНН. Диференцираната процедура проведена на основание чл.63б ал.1 т.1 от ЗАНН – признание на обвинението не изключва съдебния контрол за административно наказателната отговорност на лицето и съдът може да отмени или да потвърди наказателното постановление, а предимството за наказаното лице е в процесуалната възможност за замяна на наложеното административно наказание именно поради признанието и съгласието да не се провежда пълно съдебно следствие. Втората хипотеза за съкратено съдебно следствие е тази по чл.63б ал.1 т.2 вр. с чл.79б ал. 3 от ЗАНН, когато наказателното постановление не може да се обжалва в друга част, освен в онази за наложеното кумулативно и различно от глобата административно наказание, поради нейното плащане в намален размер в срока за обжалването му. В този случай съдът упражнява правомощие за отмяна, съответно потвърждаване, изменение на НП само в частта, която може да бъде и е предмет на съдебен контрол. Това са разликите между хипотезата на чл.63б ал.1 т.1 и тази по чл.63б ал.1 т.2 от ЗАНН – в предмета на съдебен контрол на първо място, а на второ в процесуалните предпоставки. Когато НП се обжалва изцяло, но се признават фактите и не се иска провеждане на пълно съдебно следствие, тогава съдът преценява дали признанието се подкрепя от събраните доказателства – не задължително от всички, но от достатъчно, които доказват виновността и вината. При хипотезата на чл.63б ал.1 т.2 вр. с чл.79б ал.3 от ЗАНН съдът се позовава на доказателствата, които подкрепят обвинението – решава въпроса за основанието и законността на обжалваното наказание въз основа на тях. Съответно и в тези два случая, обхванати от чл.63б ал.1 съдът може да установи, че деянието не е административно нарушение, не е извършено от наказаното лице – неговата не виновност, изразена в липса на съпричастност, или че не е извършено при изискуемата форма на вина, като в хипотезата на чл.79б ал.3 от ЗАНН съдът упражнява правомощията за отмяна, потвърждаване или изменение на НП само в обжалваната му част. Освен това е указано, че се прилагат общите правила, доколкото за диференцираната процедура няма особени. Изложеното съдържание на чл.69б от ЗАНН сочи, че отсъствието в съдържанието на НП на смекчаващи, отегчаващи и други обстоятелства, които АНО е взел предвид при индивидуализацията, не може да бъде пречка за съдебен контрол, нито за провеждане на съкратено съдебно следствие, което води до смекчаване на административно наказателната отговорност не поради тези обстоятелства, които чл. 57 ал.1 т.8 от ЗАНН сочи, а поради отказ на наказаното лице да се провежда съдебно следствие по общия ред. При това признанието, което е основание за диференцирана процедура се премира с възможността за замяна на наказанието с по-леко по вид без повторно да се взема предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство. В заключение не правилната индивидуализация на наказанието, дори когато се дължи на неустановяване на съществуващите смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не може да бъде абсолютно основание за отмяна, защото не препятства нито възможността на лицето да разбере причините и основанията за административното му наказване, нито лишава съда от задължението му да провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление, включително по отношение законността и съразмерността на наказанието, съответно да приложи чл.28 от ЗАНН. Във възражението против съставения АУАН се съдържа изявление на наказаното лице, което съответства на изложеното в докладната записка за отношението му към нарушаване на обществения ред, а именно че му е съставен акт без да бъде предупреден и поради това няма да се подпише под „нарушител“. Ясно е изразено не зачитането на установения обществен ред и явно неуважение към органите, които са изпълнявали задълженията си по неговото опазване. Следователно глобата в размер на 300лв не е наложена произволно и без да се прецени тежестта на деянието с тази на административно наказателната санкция. Като е приел, че липсата на обстоятелства по чл.57, ал.1 т.8 от ЗАНН са абсолютно основание за отмяна въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от сумата от 51.13 евро /петдесет и едно и тринадесет евроцента/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд