Решение № 158 от 15.12.2021 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 317/2021 г.

Настоящото производство е образувано въз основа на жалба от ПК „Помогни си сам“ с. Б., община Севлиево, постъпила в Районен съд – Севлиево на 11.08.2021 година. За тази жалба процесуалният представител на кооперацията – жалбоподател – адв. В.П., заяви, че не я поддържа, тъй като същата не била изготвена от Р. З., не била подписана от нея и същата не знаела кой е нейният подател. НП е издадено от компетентен орган. В тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество. Нарушението, което АНО твърди, че е извършено, е посочено в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. се наказва този, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Жалбоподателят на практика не оспорва така установената и изложена по-горе фактическа обстановка. Неговият процесуален представител заяви в съдебно заседание, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП, като излага няколко съображения в тази насока. Първото възражение касае обстоятелството, че на кооперацията – жалбоподател са наложени множество наказания за едно и също нарушение. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като в случая се касае за повече от шестдесет деяния, всяко едно от които съставлява отделно нарушение, което подлежи на самостоятелно санкциониране. На следващо място се твърди, че от обективна страна на нарушението работодателят е следвало да е имал възможност да заплати трудовите възнаграждения на работниците, а при условие, че в изпълнение на разпореждане на държавен орган на власт - публичен изпълнител, всички средства, с които евентуално биха могли да се погасят задълженията за трудови възнаграждения, са били запорирани, тоест имало е забрана те да бъдат използвани по друг начин, освен чрез превод по сметка на НАП, той се е намирал в обективна невъзможност да го стори. В тази връзка се твърди, че работодателят не би могъл да изпълни такова предписание, защото това би довело до нарушение на разпореждане на орган на власт. Освен това процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че дори и да се предположи, че по някакъв начин кооперацията е имала каквито и да било средства или е реализирала някакви приходи, задължението е било първо да погаси възникналите задължения за обществено осигуряване и едва след това да заплати работните заплати на работниците. Процесуалният представител сочи и че следва да се има предвид и това, че законодателят е скрепил нарушението на тази поредност на плащанията с носене на лична наказателна отговорност, поради което няма как председателят на кооперацията, при условия, че са налице някакви парични постъпления в касата на кооперацията /в случая обаче те са запорирани/, да плати заплатите на работниците преди да изплати другите си задължения, които му се следват. В хода на административно-наказателното производство от страна на председателя на кооперацията са били представени писмени доказателства, за това, че от месец септември 2020 година върху паричните средства на кооперацията е бил наложен запор. Принудителната мярка е била наложена от държавен орган – публичен изпълнител, за събиране на държавни вземания за неплатени осигуровки и други задължения към държавния бюджет. Въпреки това обаче, несъобразявайки се с представените писмени доказателства, че работодателят е в обективна невъзможност да заплати каквото и да било трудово възнаграждение, както и да направи каквото и да било друго плащане, АНО е издал НП за неизпълнение на предписанието. Освен това според жалбоподателя основната цел на санкцията или глобата по отношение на едно лице е то да бъде превъзпитано, както и да не се допуска повторно нарушение от него. Налагането на санкцията целяло и да се отстранят отрицателните последици, които са последвали или биха последвали за обществото от подобен вид нарушение. Издавайки повече от шестдесет НП, с всяко едно от които на кооперацията е наложена санкция от 1500 лв., или общо около 100 000 лв., при условие, че общият размер на задълженията към работниците е около 30 000 лв. с лихвите, е безспорно, че нито специалната, нито общата превенция биха могли да бъдат постигнати. Не би била постигната и специалната цел на закона работникът да получи трудовото си възнаграждение, защото при наложена санкция в размер от около 100 000 лв. и при вече запорирана каса, нямало как трудовото възнаграждение нито теоретично, нито практически да бъде изплатено. Съдът намира изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи във връзка с твърдението му за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и искането му за отмяна на същото, за основателни. Безспорно по делото е, че след извършена проверка от контролните органи на Д „ИТ“, с протокол изх. № ПР2032604/26.11.2020г. на работодателя е било издадено задължително за изпълнение предписание № 65 да изплати на лицето Р. З. Р. дължимото му се трудово възнаграждение за м. юли 2019 година в размер на 304, 64 лв., с краен срок на изпълнение 23.12.2020 г. Безспорно е и това, че при последваща проверка от същите контролни органи е констатирано, че това предписание не е било изпълнено от страна на работодателя. В хода на развилото се административно-наказателно производство обаче, както вече бе посочено по-горе, представляващият кооперацията-жалбоподател е представил Запорно съобщение изх. № С200007-026-0042267/10.09.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител на ТД на НАП В. Търново, офис Габрово, издадено на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК; Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на чл. 232, ал. 5 от ДОПК изх. № С200007-026-0042272/10.09.2020 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200007-022- 0060636/10.09.2020 г., като от посоченото постановление е видно, че на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 204 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК на ПК „Помогни си сам“ с. Б., общ. Севлиево е бил наложен запор върху средствата. В писмените си обяснения представляващата кооперацията е заявила, че предписанията, дадени на кооперацията в посочения по-горе протокол, не са били изпълнени поради наложен запор на касата от НАП. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая е налице неизпълнение от страна на ПК „Помогни си сам“ с. Б. на това задължение по отношение на няколко работника в кооперацията, което е обосновало и издаването на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обективирани в протокол изх. № ПР2032604/26.11.2020 г. Функцията на предписанието е да се преустанови констатираното нарушение на трудовото законодателство, а основната му цел е трудовите възнаграждения за положения труд да бъдат изплатени. Това е основната цел и на образуването на административнонаказателно производство в случай на неизпълнение на задължително предписание с такова съдържание. Съдът намира, че да се приеме за достатъчно единствено санкционирането, без това да има за целен резултат и изплащане на трудовите възнаграждения, не кореспондира с целите по чл. 12 от ЗАНН. От събраните в хода на административно-наказателното, а и в съдебното производство доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че с посоченото по - горе Постановление за налагане на обезпечителни мерки на кооперацията-жалбоподател, считано от 10.09.2020 г. е бил наложен запор върху сметките на същата. В постановлението изрично е посочена разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с която се въвежда изрична забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, в случая паричните средства на кооперацията, както е посочена и отговорността по чл. 211, ал. 1 от ДОПК. Не без значение е и обстоятелството, че за разпореждане със запорирана вещ е предвидена и наказателна отговорност по чл. 217, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Предвид изложеното до тук съдът е на становище, че работодателят е бил в състояние на обективна невъзможност да изпълни издаденото му задължително предписание, което води до отпадане на административно-наказателната му отговорност. Не на последно място следва да се отбележи, че в процесния случай налагането на санкция не би довело и до целения с предписанието, респективно с издаването на НП, резултат – да се изплатят възнагражденията, като от друга страна неплащането на санкцията по посочените по – горе обективни причини, единствено би утежнило финансовото положение на кооперацията с нови публични задължения. В този смисъл съдът споделя становището на процесуалния представител на кооперацията-жалбоподател, че нито специалната, нито генералната превенция биха могли да бъдат постигнати с налагането на санкция на кооперацията. Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане, тъй като доверителят му е материално затруднен и го представлява безвъзмездно, да му бъде присъден адвокатски хонорар в предвидения от закона минимум. С оглед изхода на делото в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът