Решение № 1223 от 19.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 58/2026 г.

Административен съд - Пазарджик19.03.2026 г.докладчик Ева Пелова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. К., чрез пълномощника – адв. Н., срещу Решение № 1012-12-651#1 от 07.01.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО. Съдия: �

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Д. М. К., чрез пълномощника – адв. Н., срещу Решение № 1012-12-651#1 от 07.01.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени: разпореждане № 122-00-1401-3 от 17.11.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода 17.10.2023 г. – 16.02.2024г. в размер на 18,00 лева (9,20 евро) дневно; разпореждане № 122-00-1416-3 от 17.11.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради оставащ период за изплащане на обезщетение във връзка с упражнявана трудова дейност по-малко от 12 месеца. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: На 23.10.2023г. жалбоподателката подала заявление с вх. № 602-01220 в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Велинград, с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, на основание чл. 54а от КСО, като декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Франция е прекратено, считано от 17.10.2023 г. Жалбоподателката декларирала, че за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Впоследствие представила декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

от Регламент (ЕО) № 883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС и документи за упражнявана трудова дейност във Франция. На 04.11.2024г. жалбоподателката подала заявление е вх. №602-01005 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград, с искане за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й трудово правоотношение с работодател от Франция е прекратено считано от 17.10.2024г. По подаденото заявление с рег. №122-00-1416/04.11.2024 г. с искане за отпускане на ПОБ и приложените документи на жалбоподателката било изпратено уведомително писмо с изх. №122-00-1416-1 от 11.11.2024 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи относимите към заявлението документи. На 26.11.2024 г. с вх. №1019-12-6729 жалбоподателката представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция с декларирани данни за упражняване на трудова дейност за периодите от 02.05.2023 г. до 05.05.2023 г., от 09.05.2023 г. до 13.07.2023 г., от 14.07.2023 г. до 16.10.2023 г., от 06.05.2024 г. до 05.07.2024 г. от 18.05.2024 г. до 31.07.2024 г., от 08.07.2024 г. до 27.09.2024 г. от 16.09.2024 г. до 04.10.2024 г. и от 07.10.2024 г. до 17.10.2024 г.; декларация относно определяне пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

от Регламент (ЕО) №883/2004 и копия на документи от Франция -29 броя и копие на преносим документ U1 издаден на 17.12.2024г. С подаденото заявление с вх. №1019-12-6729, жалбоподателката поискала да й бъде отпуснато ПОБ, като декларирала, че последното й трудово правоотношение по заявление с вх. №122-00-1401 от 23.10.2023 г. е прекратено на 13.11.2023г., а по заявление с вх. №122-00-1416/04.11.2024 г. е прекратено на 18.10.2024 г., упражнявала е трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, и за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. На основание чл. 8 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрезсистемата за електронен обмен на социално осигурителна информация чрез СЕД била изискана от компетентната институция на Република Франция информация за периодите на осигурена заетост, причина за нейното прекратяване и брутен доход за периода. В ТП на НОИ - Пазарджик постъпили СЕД U17 № 1542396, U004 № 1307460 и Н001 №1269562, ведно с приложен преносим документ U1 и анекс, издадени от компетентната институция на Франция, с удостоверени: период на осигурена заетост: от 02.05.2023 г. до 05.05.2023 г.; от 09.05.2023 г. до 13.07.2023 г.; от 14.07.2023 г. до 16.10.2023 г.; от 06.05.2024 г. до 05.07.2024 г.; от 18.05.2024 г. до 31.07.2024 г.; от 08.07.2024 г. до 27.09.2024 г.; от 16.09.2024 г. до 04.10.2024 г.; от 07.10.2024 г. до 17.10.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта към 17.10.2023 г - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода: от 02.05.2023 г. до 05.05.2023 г. вкл. в размер на 368.64 евро; от 09.05.2023 г. до 13.07.2023 г. вкл. в размер на 4571.28 евро; от 14.07.2023 г. до 16.10.2023 г. вкл. в размер на 5335.50 евро. С разпореждания №№ 122-00-1401-2/13.11.2025г. и 122-00-1416-2/17.11.2025г., на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал.1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО на жалбоподателката било отпуснато ПОБ за периода от 17.10.2023 г. до 16.02.2024 г. в размер на 18.00 лв. (9.20 евро) дневно, по подадено от нея заявление с вх. №602-01220 от 23.10.2023 г. За преценка правото на ПОБ, ТП на НОИ-Пазарджик извършили проверка на данните в информационната система на НОИ, при която било установено, че жалбоподателката е подала предходно заявление с вх. №122-00-898 от 02.09.2021 г. за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО и такова е отпуснато за периода от 27.08.2021 г. до 26.02.2022г. В оспореното Решение е посочено, че на жалбоподателката е било признато право на ПОБ, за периода от 27.08.2021 г. до 26.02.2022 г. В чл. 10, ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на парични обезщетения за безработица е посочено, че тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходното паричното обезщетение за безработица, която за жалбоподателката е 27.08.2021 г. Следователно, тригодишният период е започнал да тече от 27.08.2021 г. и изтича на 27.08.2024 г. Повторното право на ПОБ на жалбоподателката е възникнало на 17.10.2023 г., т.е. преди изтичането на три години от предходното упражнено ПОБ, поради което в случая е приложима нормата на чл. 546, ал. 4 от КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Административният орган е посочил, че 3-годишният срок се определя по правилата на ГПК, вр.чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ГПК, срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. В конкретния случай и при приложение разпоредбата на чл. 546, ал. 4 от КСО, срокът се изчислява по години. Според чл. 60, ал. 2 от ГПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. На 11.12.2023г. жалбоподателката подала заявление - декларация вх. №ЗПОБ-602-02-01220#1 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за започване на трудова дейност, считано от 01.12.2023 г., поради което с разпореждане №122-00-1401-4 от 17.11.2025г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на ПОБ. По подаденото заявление №ЗПОБ-602-0105 от 04.11.2024 г. на жалбоподателката е отказано отпускането на ПОБ с разпореждане №122-00-1416-3 от 17.11.2025 г. , поради обстоятелството, че „..Лицето има оставащ период за изплащане от отпуснато предишно обезщетение за безработица по заявление с вх. №122-00-1401 от 23.10.2023 г…“. Съобразно получените удостоверителни документи, жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по-малко от 12 месеца, поради което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 5 от КСО с разпореждане №122-00-1401-5 от 17.11.2025 г. е възстановено изплащането на ПОБ за периода от 18.10.2024 г. до 02.01.2025 г. в размер на 18.00 лв. (9.20 евро). Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

–

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалбоподателят срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на органите на пенсионното осигуряване. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

–

Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

–

Според нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималният размер на обезщетението, за срок от 4 месеца. В случая, жалбоподателката е представила в ТП на НОИ-Пазарджик трудов договор от 01.12.2023г. поради което с разпореждане №122-00-1401-4 от 17.11.2025г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на ПОБ. По заявление №ЗПОБ-602-0105 от 04.11.2024 г. на жалбоподателката е отказано отпускането на ПОБ с разпореждане №122-00-1416-3 от 17.11.2025 г., поради това, че има оставащ период за изплащане от отпуснато предишно

–

обезщетение за безработица по заявление с вх. №122-00-1401 от 23.10.2023 г.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, 3-годишният период при отпускане на ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ с разпореждане № 122-00-1401-3/17.11.2025г. Съгласно данните по делото жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по-малко от

–

12 месеца, поради което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 5 от КСО с разпореждане №122-00-1401-5 от 17.11.2025 г. е възстановено изплащането на ПОБ за периода от 18.10.2024 г. до 02.01.2025 г.

–

в размер на 18.00 лв. (9.20 евро). При тези данни съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО и отпуснатото парично обезщетение за безработица е правилно определено в минималния дневен размер от 18,00 лв., определян ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Това е така, тъй като е изпълнена хипотезата на нормата на чл. 54б, ал. 4 КСО, а именно – налице е упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна, и от друга - към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а, не са изтекли три години от предходното упражняване на правото. Тоест правото е възникнало преди изтичането на три години от предходно упражненото право на обезщетение за безработица, съответно приложима е нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Размерът на паричното обезщетение за безработица на безработните лица е 60 на сто от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. (чл. 54б, ал. 1 КСО, чл. 9, ал. 1 НОИПОБ). Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО (чл. 54б, ал. 2 КСО). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по горепосочения ред дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася, в който размер следва да се определи и действителното обезщетение на жалбоподателката. С оглед на горното и предвид датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО правилно е определен размерът на ПОБ.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ, заявлението по ал. 1 се подава до избрано от лицето

–

териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с издаден от НОИ персонален идентификационен код (ПИК), или с други средства за електронна идентификация, определени в чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление. Заявлението може да се подаде на хартиен носител в дирекция „Бюро по труда“, лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице. Твърдението в жалбата, че жалбоподателката не е подавала заявление за отпускане на ПОБ от 23.10.2023г. е несъстоятелно, доколкото това настояване не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Отделно от това, в случай, че действително не е подала заявлението от 23.10.2023г. житейски нелогично е същата да подаде заявление от 11.12.2023г., към което е приложила трудов договор от 01.12.2023г.

–

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

–

При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

–

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби