Решение № 146 от 30.11.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 834/2021 г.

С Присъда № 260086 от 07.06.2021г., постановена по НОХД № 1550/2020г., Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия А.Г. Ж., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че в периода 24.07.2019г.-21.11.2019г., в гр.Бургас, системно следял К.К.Т. и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето, или за живота или здравето на нейни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.144а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда Районен съд – Бургас признал подсъдимия А.Г. Ж., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че в периода 27.07.2019г.-20.11.2019г., в гр.Бургас, системно следял М. М. В. и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето, или за живота или здравето на нейни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.144а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от НК определил и наложил на подс. Ж. едно общо най-тежко наказание, измежду посочените по-горе, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и отложил изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. С обжалвания съдебен акт съдът осъдил подсъдимия А.Ж. да заплати на пострадалите К.Т. и М.В. сторените от същите разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Също така го осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на 151.20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, а по сметка на РС-Бургас - да заплати направените в съдебното производство разноски в размер на 40 лева и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от подс. Ж., чрез защитника му – адв. Иво Ханджиев от АК-Бургас, съдържаща оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, а също така и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на досъдебното производство, при предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем, подс. Ж. бил посочил телефонен номер и адрес, на които да бъде призован в случай на необходимост. При повторното му привличане, същият бил изявил желание да бъде призован по телефон и да му бъде предявено разследването. Въпреки това впоследствие задочно бил привлечен като обвиняем, а действието било извършено в присъствието на служебен защитник, който не бил запознат с делото и нямал връзка с подс. Ж.. По този начин на последния не била предоставена възможност да изложи своята версия относно случилото се. Възразява се срещу подхода на обвинението да внесе делото в съда, без да уведоми за това подсъдимия, въпреки че на разследващите органи били известни данните за контакт със Ж.. Тези обстоятелства, а също и „връзките“ и контактите на К.Т. с полицаите и магистратите, сочели, че цялото разследване било водено предубедено и се събирали доказателства единствено обвиняващи подсъдимия, но не и такива, сочещи неговата невиновност. Възприетата от прокурора фактическа обстановка била изградена върху показанията на пострадалите и свидетели, намиращи се в близки отношения с тях. Няколко пъти подсъдимият се опитвал да разбере на какъв етап било досъдебното производство, изпращайки писма на електронна поща на прокуратурата, но отговор не бил получил. Възможностите за извършване на разпознаване по снимки, провеждането на очни ставки между свидетелите и допълните разпити на същите, били безвъзвратно изгубени поради неправилното водене на досъдебното производство. Сочи се, че при проведеното разследване обективната истина не била разкрита, с което бил нарушен принципът, заложен в чл.13 от НПК. Присъдата почивала на предположения. По делото липсвали категорични доказателства, от които да се изведе извод за виновността на подсъдимия в извършването на инкриминираните деяния. Оспорват се и изводите на съда, че действията на подсъдимия биха могли да възбудят основателен страх за живота и здравето на Т. и В. или на техни ближни. Ако изобщо имало доказани отправени от подсъдимия към пострадалите обиди, то наказателната отговорност за това следвало да се ангажира по частен ред. Въз основа на всичко изложено, подсъдимият иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. С жалбата са отправени доказателствени искания - за представяне на писмени доказателства и за разпит на посочен от защитата свидетел, чрез които да се установи, че към момента на инкриминираните с обвинителния акт дати, подсъдимият изобщо не се е намирал на територията на Република България. По реда на чл.327, ал.1 от НПК, настоящият състав, след като възприе за основателни доводите на защитата, се произнесе с определение, с което уважи така отправените искания. В съдебното заседание по делото беше представена служебна бележка, издадена от маг. фил. С. Ж., собственик на „••••••••“ (двуезичен вестник в Австрия), в която е посочено, че на 27.07.2019г., 15.08.2019г., на 02.10.2019г. и на 03.10.2019г. подсъдимият присъствал на работното си място в офиса на дружеството в гр. Виена, Австрия, и извършвал служебна дейност. В хода на същото заседание защитата посочи, че свидетелят, за чийто разпит настояват е лицето, издало казаната бележка – С. Ж., която всъщност била майка на подс. Ж.. След като настоящият състав установи, че разпитът на посочената цели доказването на същите обстоятелства, изводими от представеното писмено доказателство – че подсъдимият на посочените дати е бил в гр. Виена, Австрия, и предвид невъзможността на същата да пътува (по медицински причини) и съответно да се яви за разпит в настоящото съдебно заседание, съдебният състав отмени определението си в частта относно провеждането на разпит на свидетел при довеждане от защитата с оглед своевременното приключване на съдебното производство. Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован. Счита, че фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото. Районният съд бил обсъдил всички доказателства според действителното им съдържание, а наказанието било справедливо и правилно отмерено. Частните обвинители К.Т. и М.В., редовно призовани, се явяват лично, заедно с упълномощения им повереник – адв. Радостин Пенев от АК-Бургас, който намира изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни. Присъдата била правилна и обоснована, поради което моли да се потвърди. Подс. Ж. бил извършил престъпните деяния, за което свидетелствали седем лица. Наложеното наказание било справедливо и обосновано. Частният обвинител К.Т. счита присъдата за справедлива и моли същата да бъде потвърдена. Подсъдимият следвало да получи наказание за деянията си. Частният обвинител М.В. моли за потвърждаване на присъдата. В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Ж., редовно призован, се явява лично, заедно със защитника си – адв. Ханджиев от АК- Бургас, който поддържа изцяло въззивната жалба и посочените в нея доводи и моли подзащитният му да бъде признат за невиновен в извършване на престъпленията. От представеното във въззивното съдебно заседание писмено доказателство – служебна бележка от работодателя на подсъдимия, се установявало, че последният изобщо не бил на територията на Република България на инкриминираните с обвинителния акт дати, т.е. не е извършил престъпленията. В мотивите към присъдата не било посочено по какъв начин пострадалите били възприели действията на подс. Ж. като заплашителни. В същото съдебно заседание жалбоподателят Ж. поддържа изложеното от защитника му. Сочи, че бил срещал свид. В. един единствен път в ресторант. Други съзнателни (целенасочени) срещи между тях е нямало. Виждал бил пострадалите Т. и В., когато бил на заведение с приятели, но с категоричност заявява, че не ги е следял. Срещу него били изпращани и други сигнали от двете посочени лица, но всички били „фалшиви“, тъй като на записи от камери се виждало, че изобщо не бил присъствал в района, където Т. и В. твърдели, че били следени от него. В последната си дума подс. Ж. моли съда да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да го признае за невиновен. На посочените от обвинението пет дати било видно от представения във въззивното производство документ, че не бил на територията на страната, поради което било невъзможно да е извършил престъплението. Счита, че делото срещу него било продиктувано от финансовите проблеми на К.Т.. По отношение на другата пострадала – свид. В., подс. Ж. сочи, че същата отправяла „фалшиви обвинения“ и към други лица, поради желанието да се облагодетелства финансово от това. Със свид. Т. се бил виждал четири пъти и то по нейно желание. Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, възоснова на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съвпадаща с установената от настоящата инстанция, а именно: Подсъдимият А.Г. Ж., ЕГН ••••••••••, е роден в гр. Б., и е с постоянен адрес в същия град: ж.к. „•••“, бл. №•••, вх. •••, ет. •••. Той е •••, ••• гражданин, ••• образование, ••• и •••. През месец май 2019 година свид. К.Т. се запознала с подс. Ж., а в края на същия месец двамата започнали интимна връзка помежду си. Към края на месец юли 2019 година, свид. Т. решила и уведомила подс. Тодоров, че иска да прекрати отношенията им, тъй като същият започнал да се държи агресивно, собственически с нея и проявявал ревност. На 24.07.2019г. свид. Т. била със свои приятели в заведение „Еквилибриум“ в гр. Бургас. Около 20: 30 часа същата вечер, подс. Ж. отишъл в посоченото заведение, приближил се до пострадалата и казал, че искал да говорят. Свид. Т. му заявила, че няма какво повече да си кажат и не иска да говори с него. В същото време неин приятел, с когото седели заедно, казал на подс. Ж. да напусне заведението, което същият сторил. На следващата сутрин, около 08: 00 часа, свид. Т., излизайки от дома си, видяла подсъдимият да я следи. Тя отишла до детската градина, за да заведе внучката си, след което се запътила към работното си място. През цялото време подсъдимият вървял след нея, но не я заговарял, а само я наблюдавал На 26.07.2019г., докато свид. Т. била на работното си място в офиса на ••••••••••••••, находящ се в •••••••, гр. Бургас, подс. Ж. я посетил. Присъствието му офиса било забелязано от свидетелите С.И., В.С. и Т.. Пострадалата се уплашила и отказала да разговаря с него. Служител в офиса го помолил да напусне обекта и същият си тръгнал. По-късно обаче, когато свид. Т. излизала от офиса, подс. Ж. я причакал отвън и казал, че няма да я остави „на мира“, включително и дъщеря и внучката К.. Т. отново се изплашила, притеснила се за себе си и близките си от това, което можел да им стори подсъдимият, поради което подала сигнал до ЕЕН 112. В продължение на няколко дни след това подс. Ж. посещавал района около работното място на пострадалата Т.. Обаждал се на служебните телефони в ••••, но последната не отговаряла на обажданията, тъй като се притеснявала, че някой от ••• можело да бъде именно подсъдимият. Докато била на работа подсъдимата не излизала от сградата, заключвала се в офиса си, а колеги носели храна за обяд. На 27.07.2019г. пострадалата М.В. се разхождала по централната алея в гр. Бургас, заедно с дъщеря си и свид. С.М.. Движейки се по ул. „Богориди“, в близост до заведение „Хепи“, подс. Ж. внезапно приближил посочените лица и започнал да обижда на висок тон свид. В. с думите „курво“ и „изрод“, а също отправял и заплахи с репликата „Ще те смачкам“. Малко по-късно, докато пострадалата В., дъщеря и свид. М. се били настанили в заведението, подс. Ж. няколкократно минавал покрай тях и ги гледал заплашително. На 15.08.2019г. пострадалата Т. била на концерт в Експо център „Флора“, гр. Бургас, заедно със своя приятелка – свид. Б.В.. Подс. Ж. знаел това, поради което също отишъл на концерта. Той се приближил до тях и започнал да обижда пострадалата като я наричал „долна курво“, да се държи агресивно с нея и да я заплашва, че ще „съсипе живота“. Тъй като двете жени се изплашили от действията на подсъдимия, свид. В. потърсила помощ от брат си, който дошъл при тях и ги изпратил до жилищата им. В период от няколко месеца след описаните дотук действия, подс. Ж. продължил да следи свид. Т., като се появявал на местата, които тя посещавала и многократно изпращал съобщения по мобилния телефон. На 02.10.2019г., докато пострадалата В. била на работното си място – •••, находяща се на ул. „•••“ № •••, гр. Бургас, заедно със свид. А.Х., подс. Ж. многократно минавал покрай тях в периода от 10: 00 часа до 19: 00 часа (работната смяна на пострадалата), навлизал в помещението и отправял обидни думи към В. и към свид. Т., която не присъствала там. На следващия ден – 03.10.2019г., действията на подс. Ж. се повторили. Подсъдимият отново минавал често покрай работното място на В. (при която отново била свид. Х.), отправял обидни думи към нея и движел главата си по заплашителен начин, като при едно от посещенията му се изплюл на витрината на •••. След като приключила работната смяна, пострадалата се прибрала до дома си, но тъй като била изплашена от действията на Ж., била изпратена от свид. Х.. Сутринта на 04.11.2019г., в гр. Бургас, докато свид. Т. била в началото на ул. „Константин Величков“, от страната на ул. „Републиканска“ (ул. „Цар Симеон I“), водейки внучка си К. до ••••••••, подс. Ж. внезапно се появил пред тях, изплюл се в лицето на пострадалата, на висок тон отправил към нея думите „парцал мръсен“, след което се отдалечил в неизвестна посока. Свид. З., която по същото време била в непосредствена близост до пострадалата и внучката, възприела стореното от Ж.. Т. и внучката се уплашили много, а детето се разплакало и дълъг период от време след това не можело да се успокои. Свид. З. съпроводила пострадалата и внучката до ••••. На 20.11.2019г. свид. В. отново била на работа в казаната •••. Ж. многократно минавал покрай помещението, гледал я и движел главата си заплашително. В края на работния ден, той влязъл в ••• и казал: „Няма да ми пращаш хора да ме следят, за да не ти пратя аз хора“. На следващия ден – 21.11.2019г., около 13: 15 часа, подсъдимият отново се намирал пред „•••“, гр. Бургас, и тъй като знаел, че пострадалата Т. скоро щяла да приключи с работата си я чакал да излезе навън. Тя обаче го забелязала и незабавно сигнализирала на ЕЕН 112, а след като му извикала на висок тон, той избягал. Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите Т., В., С., В., И., З., М. и Х., включително и приобщените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на Т., В. и З., дадени в хода на досъдебното производство, и частично от обясненията на обвиняемия; от приложените и приети по делото писмени доказателства: писма, докладни записки, справки, протоколи, справка за съдимост относно подс. Ж. и др; както и от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза. В преобладаващата си част доказателствената съвкупност по делото е еднозначна и последователна. Всички свидетелски показания, с изключение тези на свид. К., са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Районният съд е изследвал отделните доказателствени източници обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване, чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка и да разкрие обективната истина, така както повелява принципът, заложен в чл.13 от НПК. Подробно и при спазване на процесуалния закон първата инстанция, след като е изследвала поотделно и в съвкупност наличните по делото източници на фактически данни е посочила на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирала вътрешното си убеждение, което е довело до категоричния извод за установеност на извършените деяния и техния автор. Въззивната инстанция възприема изцяло анализа на доказателствата, извършен от РС-Бургас, поради което намира възраженията на защитата в този смисъл за неоснователни. Правилно съдът е оценил показанията на свидетелите Т. и В. като последователни, логични и изложени безпристрастно и обективно. Заинтересоваността им от изхода на делото, която неминуемо следва от факта, че са пострадали лица по смисъла на чл.74 от НПК и са конституирани като частни обвинители, очевидно не е компрометирала обективността на твърденията им, нито пък добросъвестността, с която са били изложени пред проверявания съд. Показанията им относно деятелността на подсъдимия Ж. се подкрепят от всички останали свидетели. Съвкупното обсъждане на казаните доказателства позволява да се проследи осъщественото от подсъдимия спрямо пострадалите Т. и В. в инкриминирания от обвинението общ период и за двете пострадали - от 24.07.2019г. до 21.11.2019г. От показанията на Т., разгледани ведно с тези на свидетелите С. и И., се установява с категоричност, че докато същата е била на работното си място в офиса на „•••••••••••••••“, подсъдимият няколкократно е правел опити да се доближи до нея, въпреки нежеланието за това, като е влизал в сградата на ••••, в което тя работела, обикалял в района на „•••“, гр. Бургас, т.е. около офиса, наблюдавал и дебнел за нейната поява. Впрочем, както беше посочено, в един от случаите – на 26.07.2019г., подс. Ж. успял да проведе разговор с нея, отново нежелан от нейна страна, пред офиса, в който я заплашил, че няма да остави нея, дъщеря и внучката „на мира“. В показанията си свид. И. категорично сочи, че е видял подсъдимият да влиза в сградата на ••• и да се опитва да осъществи контакт с пострадалата Т.. Същевременно описва и поведението му – „Видимо видях, че я следи (подсъдимият) – човек, който се подава от ъгъла и в момента, в който се появявам се крие…“. Наред с това потвърждава и изложеното, че в резултат на появата на Ж. и страхът от него, свид. Т. е потърсила помощ от полицейски служители, които да я съпроводят до дома. Показанията на свид. С. пресъздават разказаното от пострадалата Т. по отношение на проблемите, които подс. Ж. създавал, а също така установяват и обстоятелствата, че в действителност последният е търсел свид. Т. на работното място и системните обаждания до ••••, осъществени от него. Също така показанията на казаните свидетели – колеги на пострадалата Т., допринасят за установяване на емоционалното и психическо състояние, в което тя се е намирала вследствие нежелания контакт с подсъдимия и извършените от него действия – същата била изплашена, притеснена, заключвала се в офиса си, не излизала в полагащата се обедна почивка, а храна носели колегите, като това поведение не било еднократна проява, а продължително обективирано във времето. Показанията на свид. В. не оставят съмнение, че на 15.08.2019г., докато заедно със свид. Т. били на концерт в Експо център „Флора“, гр. Бургас, подс. Ж. отишъл при тях и отправял обиди към пострадалата Т. – наричайки я „долна курво“ и я заплашвал, че ще „съсипе живота“. Поведението на подсъдимия на 04.11.2019г. и извършените от него спрямо свид. Т. действия също са несъмнено установени от показанията на свид. З., обективирани на л.126, гръб и л.127 от съдебното производство, в които, описвайки възприетото от нея на посочената дата, е изложила следното: „…видях как един господин (подсъдимият) тръгна към нея (Т.), наплю я, обиди я, каза нещо лошо и изчезна.“ Пресъздадените обстоятелства от двете посочени в настоящия абзац свидетелки изцяло подкрепят показанията на пострадалата Т., поради което съдът не съзря причина да не кредитира с доверие именно тях. Както коректно е посочил районният съд, информацията, съдържаща се в предоставения от „Районен център 112“-Бургас оптичен носител - диск, също допринася за установяване достоверността и искреността на сочените от пострадалата Т. обстоятелства. Видно от заключението по изготвената и приета по делото съдебна техническа експертиза от 02.12.2019г., дискът съдържа 4 файла със записи от подадените до ЕЕН 112 сигнали от свид. Т., в които описва поведението на подс. Ж., което от своя страна съответства на изложените от нея данни при проведения разпит в съдебното следствие, а също и на част от показанията на разпитаните свидетели И. и С.. Показанията на свид. В., разгледани съвкупно с тези, дадени от свидетелите М. и Х., допринасят за изясняване в цялост на действията на подсъдимия, осъществени спрямо нея. Пострадалата посочва конкретните дати и места, на които Ж. я е преследвал и в достатъчна степен описва поведението му и думите, които е отправил. В тези части, показанията се подкрепят от казаните свидетели, които също са възприели осъщественото от подс. Ж. съответно на ул. „Богориди“, до ресторант „Хепи“, и в •••, в която работела пострадалата. Също така твърденията на В. и Т. се подкрепят взаимно относно част от действията на подсъдимия, осъществени спрямо тях. Досежно представеното във въззивното производство писмено доказателство – служебна бележка от работодателя на подс. Ж. в гр.Виена, Австрия, настоящият състав счете, че същото не следва да бъде кредитирано с доверие. Авторът на този документ в действителност е майката на подс. Ж. – С. Ж., тоест предвид очевидната заинтересованост от изхода на делото, съдържащата се в документа информация следва да бъде разгледана с особено внимание. Както следва от гореизложеното, целият наличен доказателствен материал оборва данните в документа, че подс. Ж. на 27.07.2019г., 15.08.2019г., 02.10.2019г. и 03.10.2019г. е присъствал на работното си място в офиса във Виена. Така посочените данни се доказаха като обективно неверни, предвид показанията на свидетелите по делото, оценката за чиято достоверност вече беше изложена. Наред с това от наличната по делото справка с рег. № 328200- 587, екз.№ 2 от 13.01.2021г., издадена от Главна дирекция „Гранична полиция“, въпреки неизчерпателността на данните в нея, се установява, че на посочените от обвинението дати, включително и на тези, посочени в обсъжданата тук служебна бележка, подс. Ж. е пребивавал на територията на Република България. Всичко изложено сочи, че така представения документ е създаден с целта да подкрепи защитната версия на подсъдимия. Същият, в дадените от него обяснения пред районния съд е изразил своя позиция относно развилите се между него и свидетелите Т. и В. отношения. Изложено в обобщен вид, същият отрича изобщо авторството на деянията, като дори твърди, че по никакъв начин не е доближавал пострадалите, след като сам е решил да прекрати отношенията си със свид. Т.. Коректно и обосновано съдът е приел тази версия на подсъдимия единствено като проявление на гарантираното му от закона право на защита, но не и като достоверен източник на фактически данни. В този смисъл също следва да се посочи, че обсъдените в настоящото изложение доказателства безспорно потвърждават правилността на решението на съда да не кредитира обясненията на подсъдимия. За въззивният състав са изцяло неподчинени на правилата на формална логика твърденията на подсъдимия, че всички разпитани по делото лица „лъжесвидетелстват“ – както сам посочва подс. Ж., с единствената цел да му навредят. Освен пострадалите лица, останалите свидетели твърдят, а и от доказателствата по делото не се установява противното, че дори не познават подсъдимия, а някои от тях са го видели за първи път едва при осъществяването на част от инкриминираните деяния. И. и С. от една страна и З. и Х. – от друга, са станали случайни свидетели на стореното от Ж., докато са били в компанията съответно на пострадалите Т. и В., поради което съдът не съзря основание да се усъмни в твърденията им. В този смисъл упрекът, съдържащ се във въззивната жалба, че кредитираните от съда свидетели са близки на пострадалите – приятели и колеги, поради което не следва да се ценят като достоверни е неоснователен. Многократно беше посочено, че показанията на същите са логични, последователни, изложени са обективно и са в синхрон помежду си. Описаното от тях поведение на подсъдимия се явява също и логично продължение на престъпната деятелност на същия. Не по- малко важно е да се посочи, че престъпленията са насочени към личността на конкретни лица и са извършвани в различни части на денонощието, в които същите тези лица са били на работните си места, на обществени мероприятия, на заведение и други. В този аспект е напълно нормално и приемливо, че те са били съпътствани от близки за тях хора, които са възприели противоправното поведение на подсъдимия. Именно поради тези близки отношения на свидетелите с пострадалите, преди да бъдат кредитирани показанията им съдът е сторил подробна и внимателна преценка на сочените от тях обстоятелства, съпоставил ги е с останалите налични доказателствени материали и след като се е убедил в тяхната достоверност е изградил въз основа на тях изводите си относно фактите. Тук е моментът да се посочи, че другите отправени критики към присъдата, конкретно към начина на водене на разследването от органите на досъдебното производство, също са неоснователни. На първо място настоящият състав не установи допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия или неговия защитник. Твърденията, че Ж. не бил търсен и призоваван на посочения от него телефон също са обективно неверни. На л.179 от досъдебното производство се съдържа констативен протокол, изготвен на 11.02.2020г. от старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ при Първо РУ-Бургас - М.А., видно от който тя се е опитала да се свърже с подс. Ж. по мобилния телефонен номер във връзка с предявяване на разследването, предоставен лично от него, но същият е бил изключен. В докладна записка рег. № 434р-3309 от 14.02.2020 г., съдържаща се на л. 175 от досъдебното производство, полицейският служител, изготвил същата, е посочил, че на 13.02.2020г. е търсил подс. Ж. на известен по делото адрес – ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, но не го е установил. Видно е още, че при разговор с живущ в същия вход, подсъдимият не е бил разпознат като лице, живеещо на посочения адрес. Също така е бил направен и опит да се установи връзка с подс. Ж. по обявения в системата на МВР телефонен номер, но и той е бил изключен. По делото се съдържат множество други докладни записки от полицейски служители, в които са обективирани резултатите от опитите на същите да връчат съответните призовки на подсъдимия, като във всеки от тези случаи Ж. не е бил установяван. Не може да не се отбележи, че той е бил обявен и за общодържавно издирване, резултатът от което също бил отрицателен. Изложеното тук идва да покаже, че подсъдимият с действията си сам е ограничил предоставените му в разпоредбата на чл.55 от НПК права, като се е укривал от разследващите органи. При последното предявяване на постановлението за привличане на Ж. като обвиняем по досъдебното производство, наложило се поради допусната в предходното постановление техническа грешка, подс. Ж. е бил отново издирван на известните по делото адреси, но не е бил установен. Поради това разследващият орган е пристъпил към казаното действие по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“, вр. чл.206 от НПК и постановлението за привличане било връчено на служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. Стоян Иванов от АК-Бургас. В кориците на делото са приложени множество доказателства, от които се установява, че подс. Ж. отново е бил търсен многократно с цел предявяване на разследването на всички адреси, за които разследващите органи са имали информация, че същият може да пребивава, включително в гр. Бургас и гр. Правец, и е бил обявен за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес“, но всички тези действия са били неуспешни и не са довели до целения резултат - предявяване на материалите по разследването на Ж.. Безспорно процесуалното поведение на подсъдимия не е било коректно, той е знаел, че е обвиняем, но умишлено е препятствал разследването като се е укривал, не е бил намиран нито на посоченя от него адрес, нито на посочения от него телефон.В този смисъл недопустимо е защитата да черпи права и изгоди от некоректното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство и да предявява претенции, че това са съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид от друга страна, че не всяко допуснато на досъдебното производство нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. То е такова, само когато реално е довело до ограничаване правата на някоя от страните в процеса. В настоящия случай, след внасяне на обвинителния акт в съда и преди да започне разглеждане на делото по същество, на подсъдимия е била предоставена възможността да се запознае с всички налични материали по делото и да организира защитата си по най- правилния според него начин, каквато всъщност е целта на процедурата по предявяване на разследването (виж също Решение от 05.06.2018г. на СЕС (голям състав) по дело С-612/15). С извършването на така посочените действия, и след предявяване на материалите по досъдебното производство на служебния защитник на подсъдимия (л.227 от досъдебното производство), прокурорът е изпълнил вменените му в чл.227 от НПК задължения, тоест не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Що се отнася до доводите за преднамереност, тенденциозност и пристрастност в действията на прокуратурата и участвалите в разследването полицейски служители, същите представляват единствено предположения на защитата, които по мнението на настоящия състав са изцяло необосновани – не са подкрепени от нито едно налично по делото доказателство, поради което и не следва да бъдат задълбочено обсъждани. Действията на водещия разследването орган – прокурорът и сроковете, необходими му, за да приключи разследването, било то да го прекрати, или както е в настоящия случай – да внесе обвинителен акт в съда, не зависят от мнението или от желанието на подсъдимия. Проявената по мнение на защитата експедитивност от прокурора със сигурност не може е основание да се счита, че разследването е водено единствено за събиране на „уличаващи“ подсъдимия доказателства. Видно е, че свидетелите по делото са били разпитвани множество пъти, включително и докато същите не са притежавали това процесуално качество – когато са давали сведения по образуваната преди това полицейска преписка, като целта е била единствено пълно и обективно изясняване на обстоятелствата около деянията. Най-съществено обстоятелство обаче за извода на проверяващия съд относно липсата на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила е, че възможността за събиране на нови и проверката на вече събраните в тази подготвителна фаза от наказателното производство доказателства не се преклудира с внасянето на обвинителния акт от прокурора в съда. Напротив, съдът съобразно принципа за непосредственост следва да събере лично всички относими към наказателното производство доказателства. Както е видно от материалите по делото подсъдимият е отправил искания за събиране на доказателства, включително и пред настоящата инстанция, които в преобладаващата си част са били уважени, а за тези, които са били оставени без уважение, са изложени обстойни аргументи. Казаното по-горе изрично следва и от разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК, в която е посочено, че нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, не се обсъждат в разпоредително заседание. Твърденията, че след като в досъдебното производство не била проведена очна ставка между някои свидетели, или между някои свидетели и подсъдимия, както и, че не било проведено разпознаване на лица (и то по снимка – както се предлага от защитата), то правата на подсъдимия били нарушени, при това съществено е несъстоятелно и несериозно. Защитата можеше да предяви тези свои доказателствени искания в хода на съдебното следствие пред двете инстанции, които всъщност разглеждат делото по същество. Твърденията за „връзките“ на пострадалата Т. с полицейски служители и магистрати и възможността същата да им влияе по някакъв начин, са голословни, поради което също не следва да бъдат обсъждани. Видно е, че в хода на производството са събрани множество доказателства, способстващи разкриването на обективната истина. Също е видно, че на подсъдимия многократно е била предоставена възможност да изложи всичко, което счита за необходимо, т.е. да даде подробни обяснения, в които да изложи своята интерпретация за случилото се.Той обаче е отказал да даде такива, което, въпреки че е абсолютно и неотменимо негово право, до известна степен е препятствало възможността на разследващите органи да събират доказателства в подкрепа на представената по-късно от него версия. Това обаче е сторено в съдебното производство. По искане на подсъдимия, в подкрепа на твърденията му е бил разпитан и свид. Д.К.. Тук е моментът да се посочи, че неговите показания правилно са ценени от съда като дадени единствено в подкрепа на тезата на подсъдимия и целят доказване на неговата невиновност. Въпреки, че с категоричност казаният свидетел сочи, че е влязъл на територията на страната на 03.11.2019г., от справката на л.171 от съдебното производство, както обосновано е констатирал районният съд, тези твърдения се установяват като неверни. По-нататък в показанията си свид. К. сочи, че на една от инкриминираните дати – 04.11.2019г., с подс. Ж. се срещнали в гр. Нова Загора около 09: 30 часа, като подсъдимият бил в посочения град, когато му се обадил, а именно към 08: 00 часа. Целта на тези твърдения е ясно установена – подс. Ж. няма как да е извършил деянието в гр. Бургас на посочената дата, след като се е намирал в гр. Нова Загора. Твърденията на свид. К. и в тази част обаче следва да се преценят като несъответстващи на обективната истина. Свидетелите З. и Т. са категорични, че сутринта на 04.11.2019г. подс. Ж. е наплюл свид. Т. и е отправил обидни по естеството си думи към нея. Наред с това може да се посочи, че дори в действителност подсъдимият и свид. К. да са се срещнали около 09: 30 часа в гр. Нова Загора, това не изключва възможността подс. Ж. да е осъществил преди това казаното деяние, тъй като според съда времевият период между двете действия е напълно достатъчен за осъществяване на престъпното деяние от подсъдимия. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно районният съд е квалифицирал деянията на подсъдимия като престъпления по чл.144а, ал.1 от НК и въззивният съд споделя изцяло този правен извод. От обективна страна, в посочения от обвинението период подсъдимият А.Ж. системно следял свид. К.Т. и свид. М.В. и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето им, или за живота или здравето на техни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, с което реализирал поотделно, спрямо всяка от тях, престъпния състав на соченото престъпление. В разпоредбата на чл.144а, ал.2 от НК понятието „следене“ е дефинирано като „поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация.“ Безспорно с поведението си към всяка от пострадалите, изразяващо се в преследването им по улиците и на други обществени места (Експо център, заведения, ••• и други), отправяне на обидни думи („курво“, „изрод“ „парцал мръсен“) и заплахи („ще те смачкам“, отправени към В., и си движел главата заплашително при срещите си със същата, казал на Т., че няма да я остави „на мира“, а също и дъщеря ), системното следене на двете жени на различни места, нежеланото и нетърсено от тях периодично повтарящо се посещение на работните им места, придружено отново с агресия, обиди, заплахи и плюене, подс. Ж. е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК. Системността на действията на подс. Ж. също бе установена по-категоричен начин. Той е демонстрирал упоритост при осъществяване на деянията. В продължителен период от време, като в някои случаи в последователни дни, подсъдимият е показвал на пострадалите, че ги наблюдава и следи. В преобладаващата част от случаите, следенето е било съпроводено от грубо, агресивно поведение, проявявано дори пред очите на малолетната внучка на пострадалата Т.. Всички посочени дотук обстоятелства, поведението на подсъдимия, разглеждано в цялост, ведно с отправените обиди и заплахи, по мнението на настоящия състав са от естество да възбудят основателен страх у пострадалите Т. и В. за живота им и този на ближните им. Въпреки, че е ирелевантно, несвързано с предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, за настоящия състав е абсолютно доказано, че действията на подсъдимия не само са от естество да възбудят основателен страх у пострадалите – каквото всъщност е изискването на закона, а в действителност са породили такъв у Т. и В.. Двете пострадали лица през инкриминирания период преобладаващо са изпитвали страх от подс. Ж. и от увредите, които същият може да им нанесе, като в подкрепа на изпитвания от тях страх е многократното им звънене на тел.112 и търсене на полицейска помощ и съдействие през инкриминирания период. Пострадалата Т. е преустановила излизането си навън в обедната си почивка, заключвала се е в студиото на работното си място, храната е била носена от нейни колеги. И В., и Т. са били съпровождани множество пъти до дома им от техни колеги, поради страх от евентуалната поява на подсъдимия, като последната е била съпровождана дори и от полицейски служители. Социалната сфера на живота на всяка от тях е била отрицателно засегната в значителна степен. В контекста на изложеното следва да се посочи, че възраженията на защитата, свързани с липсата на уплаха у пострадалите и доводът, че дори и в действителност такава да била налична, то това били техни субективни усещания, за които нямало обективни основания, са изцяло несъстоятелни. По-горе беше посочено, че за съставомерността на деянието законодателят не е извел като условие лицето, спрямо което е осъществено „системното следене“, да е изпитало страх, нито пък е поставил количествен критерий. Както при престъпленията по чл.144 от НК, така и тук на изследване и съответно установяване наред с останалите обстоятелства, визирани в нормата на чл.144а, ал.1 от НК е дали „системното следене“ от дееца е от естество да породи основателен страх у пострадалото лице. В конкретния случай настоящият състав намери многократно описаните дотук действия на подсъдимия за обективно годни да породят такъв страх у пострадалите Т. и В., за което бяха изложени конкретни аргументи. Отрицателните изменения в емоционалната сфера на пострадалите са безспорни и са подробно посочени както от самите тях, така и от всички останали разпитани по делото свидетели, с изключение на свид. К.. Първоинстанционният съд коректно е извел и субективната страна на двете престъпления като е приел, че те са извършени виновно при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. И при двете деяния Ж. е действал с ясното съзнание, че обективно извършените от него действия по следене на пострадалите, вербалните заплахи към тях са от естество и ще допринесат за постигане на целения от него резултат – предизвикване на страх у В. и Т. за живота и здравето им и този на ближните им. В подкрепа на казания извод са кредитираните с доверие показания на свидетелите. Още на следващия ден, след като пострадалата Т. прекратила интимните си отношения с подсъдимия, същият е предприел описаното поведение, което както правилно е констатирал районният съд е претърпяло развитие в негативна за пострадалите посока като е станало по-дръзко, по- грубо и по-вулгарно. Подс. Ж. е искал пострадалите да знаят, че ги следи и наблюдава, като това му желание е проявявано при почти всички отделни деяния, включително и при тези, при които не е отправял обиди и заплахи към тях. Така например на 25.07.2019г. той е съпроводил свид. Т. от дома до детската градина на внучката, а след това и до работното място на същата. През цялото време той е вървял в близост до пострадалата, без да предприема извършването на други действия, но показвайки ясно, че я следи, като това му поведение безспорно поражда у нея основателен страх за здравето и живота й.Това негово постоянно присъстиве в ежедневието на пострадалата Т. и на В. действително поражда страх, че подсъдимият може освен вербални заплахи и обиди да осъществи и физическа атака, което за една жена категорично означава усещане на страх, стрес и притеснение за физическото и психическото си здраве. За обсъденото дотук престъпление по чл.144а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 1 година или „Пробация“. При условията на чл.54 от НК, районният съд е отмерил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за всяко от двете престъпления. Настоящият състав намери, че дейността на проверявания съд по индивидуализация на наказанията следва да се коригира по отношение на техния размер с оглед постигане в пълна степен целите визирани в чл.36 от НК. Най-напред следва да се посочи, че коректно е отбелязана настъпилата по право реабилитация на подсъдимия Ж., предвид изтичането на посочените в чл.88а от НК срокове от изтърпяване на предходно наложените му наказания. Правилен е също и изводът, че по делото не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, поради липсата на множество или изключителни по естеството си смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление да се явява несъразмерно тежко. Обществената опасност и на двете деяния е типична за престъпленията от този вид, независимо от броя на осъществените отделни постъпки, формиращи в своята съвкупност съставомерността на извършеното като престъпления по чл.144а, ал.1 от НК. Механизмът на извършването му също не се отличава съществено – подсъдимият периодично е преследвал и наблюдавал пострадалите, отправял е обиди и закани към тях, имал е агресивно поведение. Въпреки, че при един от случаите – този, осъществен на 04.11.2019г., в действителност подсъдимият е наплюл пострадалата Т. в лицето, по мнението на настоящия състав действията му, разглеждани в цялост, не са излезли извън рамките на словесното нападение. Също така предвид обстоятелството, че подсъдимият е •••, а и отсъстват данни за други негови противообществени прояви, персоналната му обществена опасност следва да се определи като ниска, а степента на обществена опасност на деянията са с невисока степен на обществена опасност. Изводимите от доказателствата по делото данни не характеризират подс. Ж. като лице с трайно изградени престъпни навици и обективно проявявана в годините склонност да нарушава установените в обществото запрети. Същите тези данни сочат за инцидентност на двете престъпления. В положителна за подсъдимия посока следва да се отчете обстоятелството, че той е трудово ангажиран. Всичко изложено дотук, наред с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, сочи, че наказанието на подс. Ж. за всяко от двете престъпления следва да бъде „Лишаване от свобода“ в близост до минималния размер от 4 месеца. Така отмерените наказания въззивният съд намира за справедливи и адекватни на обществената опасност на отделните престъпни деяния и последиците от тях, а също и на дееца и отчита в пълна степен личностните характеристики на последния. Чрез тях ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, а най-вече превъзпитаването на подсъдимия към спазване на закона, добрите нрави и зачитане неприкосновеността на личния живот на отделните лица. Предвид разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и осъществяването на деянията по настоящото дело в условията на реална съвкупност, правилно районният съд е определил на подсъдимия Ж. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му. Доколкото обаче тези наказания бяха намалени, то определеното общо наказание също следва да се намали, поради което на основание чл.23, ал.1 от НК, въззивната инстанция определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. Липсата на предходно осъществена спрямо подсъдимия наказателна репресия, а също и с оглед казаната по-горе оценка относно цялостната обществена опасност на стореното и неговия извършител, мотивира настоящия състав да приеме, че решението на районния съд да отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години е правилно и обосновано, поради което присъдата в тази част следва да се потвърди. По този начин подсъдимият ще запази социалните си контакти, ще разполага с възможността да осъществява трудовата си дейност в гр. Виена, Австрия, и да се грижи за себе си и семейството си, а установеният изпитателен срок ще го мотивира към поведение, съобразено изцяло със закона и добрите нрави. С оглед изхода на делото правилно първоинстанционният съд на основание чл.189, ал.3 от НПК е ангажирал отговорността на подс. Ж. за сторените в хода на наказателното производство разноски. Освен изложените по-горе основания за частично изменение на присъдата в частта относно размера на наложените наказания, настоящият състав, след извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, не констатира други допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила, което налага потвърждаване на присъдата в останалата част. Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр. чл.334, т.3 и чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд