Решение № 26 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 3/2026 г.

и за да се произнесе съобрази: Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление /НП/ № ТР ЗГР- 40 от 25.07.2025година, издадено от И.Н. С. – Началник РУ - Троян, на Ю. И. И. е наложено административно наказание - глоба в размер 200 лева, на основание чл. 116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ за нарушение по чл. 99, ал. 1 от същия закон, както е описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от Ю. И. И., която моли да бъде постановено решение, с което наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно бъде отменено. В съдебно заседание Ю. И. И., редовно призована, се явява лично и със своя процесуален представител адв. М. Д. от АК - Ловеч. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалноправния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. За ответника по жалбата Началника на РУ - Троян, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание и не се представлява. За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, редовно призована, в с.з. не се явява представител и не е взето отношение по жалбата. От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. С. Н. и И.Д. Г.а и от приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 11.06.2025година, свидетелят Й. С. Н. извършвал проверка по преписка на РУ – Троян, която била образувана по повод подавани от жалбоподателката И. жалби срещу бившия й съпруг. На посочената по-горе дата в РУ - Троян било установено, че лицето Ю. И. И. живее в •••. На 11.06.2025г. е съставен АУАН, серия АД, бл. № 803846 от Й. С. Н. – полицейски инспектор при РУ гр. Троян, срещу Ю. И. И. за това, че лицето И. живее на адрес ••• от една година, без да е заявила промяна на настоящия си адрес в законоустановения тридесетдневен срок. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя Ю. И. И., в качеството на нарушител, като в графата възражения е отразила, че живее на адреса от около една година. Екземпляр от акта е връчен на И. на същата дата, на която е съставен, а именно 11.06.2025 година. В законоустановеният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от подписване на акта, Ю. И. И. не е подала писмено възражение срещу съставения срещу нея акт. На 25.07.2025г., наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на осн. чл. 116, ал.2 от ЗГР наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР. В законоустановеният четиринадесетдневен срок Ю. И. И. е подала жалба, с която моли да бъде постановено решение, с което съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Съдът, като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява основателна и доказана. Настоящият съдебен състав извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно: няма конкретно посочена дата, на която е извършено административното нарушение, което представлява липса на изискуем от закона реквизит на наказателното постановление, която липса не може да бъде санирана чрез тълкуване. В разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР са фиксирани конкретни срокове, в които е следвало да се извършат предписаните от закона действия, а именно: всяко лице е длъжно в срок тридесет дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Когато законът е предвидил конкретно задължение да се изпълни в определен срок, то нарушението се счита извършено в първия ден на забавата. В случая не става ясно от фактическа страна до кога И. е трябвало да подаде до органа по чл.92, ал.1 от ЗТР адресна карта за промяна на настоящия си адрес и на коя дата е извършила соченото в НП нарушение. Тази дата е от категорията на правно релевантни факти и съставомерен признак на нарушението. Тя го индивидуализира и не е достатъчно да става ясна, чрез извличане на информация от административно-наказателната преписка, а е задължително да бъде посочена в НП. Липсата на дата е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя и това налага НП да бъде отменено. При такова описание на нарушението, съдът е лишен и от възможност да прецени, дали е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, с който съгл. чл.34 от ЗАНН се погасява възможността за търсене на административно- наказателна отговорност. В случая, в хода на административно-наказателното производство не са положени усилия по събирането на доказателство, относно датата, респективно периода на извършване на нарушението – от кога И. живее на адреса, посочен в АУАН, постоянно ли живее или посещава често адреса. Посочването единствено на датата на проверката, без да се конкретизира кога е извършено самото деяние, е съществено нарушение, тъй като административнонаказващият орган е длъжен да установи и посочи точния момент на извършване. В издадения АУАН и НП, формулирания израз „живее от около година“ не сочи конкретен момент, а е фактически неопределен, което води до невъзможност за проверка и до невъзможност да се направи правилна преценка и за наличието на хипотезата на чл.34, ал.1, б. „в“ от ЗАНН, а именно- не се образува административно-наказателно прозиводство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в течение на една година от извършване на нарушението. Липсата на дата на извършване не може да бъде заменена с датата на проверката. Този пропуск пречи на лицето да разбере за какъв точно период е наказано и да организира защитата си. От така събраните доказателства настоящият състав приема, че е изтекъл визирания в чл.34 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението , в който може да бъде образувано административно наказателно производство. Видно от представения от жалбоподателя и неоспорен от административнонаказващият орган писмен документ – писмо изх.№ 359000- 3365 от 11.04.2024година, подписано от Начаник РУ Троян с адресат Ю. И. и посочен адрес:гр.Троян, ж.к.Лъгът, №5, представлява доказателство, че административнонаказващият орган е водил кореспонденция с жалбоподателя на този адрес още през април 2024 година, т.е. срокът по чл. 34 от ЗАНН е изтекъл много преди съставянето на акта на 11.06. 2025 година. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административно- наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно – да се избегне едно евентуално бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигуронст в правния мир. Следователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производство по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административно наказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт. В този смисъл съставения АУАН и издаденото наказателното постановление се явяват материалноправно незаконосъобразни. От събраните по делото доказателства не се установява фактическата обстановка изложена в акта и наказателното постановление. Тъй като съставения АУАН не се ползва с доказателствена сила за изложените в него обстоятелства и въззиваемата страна не представи каквито и да било доказателства, установяващи датата на извършено от жалбоподателя административно нарушение, съдът счита издаденото наказателно постановление за неоснователно и незаконосъобразно, и като такова – подлежащо на отмяна. С оглед изхода на делото и направеното искане в жалба с вх. №31/06.01.2026г. от Ю. И. И. за присъждане направените разноски за адвокатско възнаграждение, на жалбоподателя следва да се присъди сумата 400.00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие/л.4/ Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът