Решение № 204 от 26.6.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 220/2026 г.

№ 20265400500220 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК. Постъпила е жалба с вх.№ 08530/15.05.2026г. от Ф. Г. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Смолян, ул. •••, чрез пълномощника му адв. Иг. М. - Бр. – САК срещу Постановление № 970/05.05.2026 г., с което е отказано да бъде уважена претенцията на длъжника, че не дължи издръжка за периода , в който същият не е получавал месечен доход. В жалбата се излагат доводи, че по изп.д.№ 57/2026г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег.№ 917 и район на действие ОС-Смолян срещу длъжника Ф. Г. К. е предприето принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 93/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в който изрично е постановено: „Ф. Г. К. следва да плаща издръжка за децата си Л. и М. в размер на 30% от нетния му месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължим преди първите пет дни на всеки месец, както и 50% от извънредните разходи при наличие на предварително споразумение между родителите или съдебно произнасяне при спор.“C молба вх. № 6553/17.04.2026 г. длъжникът е поискал да бъде назначена счетоводна експертиза, която да преизчисли дълга по изпълнителния лист, като съобрази извършените плащания /платежни документи за които са представени с молбата/ и да определи остатъка (ако има такъв) от дължимата главница и законна лихва, както и обстоятелството, че предвид липсата на получавани доходи за периода м.06.2021г, до м. 09.2022г. длъжникът не дължи издръжка, тъй като не е реализирал трудови, граждански, търговски или други доходи, което се установява от приложените доказателства.С обжалваното Постановление № 970 / 05.05.2026 г. ЧСИ е отказал да уважи претенцията на длъжника, че не се дължи издръжка за посочения период поради липсата на чист доход, като е приел, че се дължи издръжка независимо от съдържанието на изпълнителния лист. Твърди се, че жалбата е подадена по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и искането по същество е за прекратяване на изпълнителното производство в тази му част, поради недължимост на периодичното задължение за издръжка за посочения период, както и по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските, които ЧСИ е определил по неправомерно посочената главница по задължението за издръжка за посочения период, относно незаконосъобразно определения размер на пропорционалните такси и разноски. Твърди се , че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като той не може да изменя, допълва или тълкува разширително изпълнителния титул, а е длъжен да извършва изпълнителните действия в пределите на изпълнителния лист и няма право да изменя съдържанието на признатото изпълняемо право, в който смисъл е ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че предметът и обемът на изпълнението се определят единствено от изпълнителния титул, който в настоящия случай е издаден въз основа на признато от българския съд Решение на испански съд, с което е постановено, както прекратяване на брака, така и дължимата издръжка размерът на която е определяема сума, представляваща процент от „нетния месечен доход“ на дължащия издръжка.Следователно, липсата на доход означава липса на изчислителна база за определяне на задължението и ЧСИ няма право да подменя съдебното решение с различен механизъм на изчисление на размера на издръжката. Неправилно ЧСИ е фактически е трансформирал процентно задължение във фиксирано парично задължение, каквото съдът не е постановявал, което представлява недопустимо изменение на изпълнителния титул и е равносилно на изпълнение извън обективните предели на изпълнителния лист. Сочи се, че приложимото право към родителско задължение за издръжка с международен елемент в контекста на ЕС се урежда от чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, който препраща към правилата на Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задълженията за издръжка. Според стълкновителната уредба в чл. 3 от Хагския протокол, задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайно местопребиваване на кредитора - т.е. в случая това е испанското право, тъй като и двете деца имат обичайно местопребиваване в Кралство Испания. В тази връзка и предвид правилата на международното частно право е недопустимо заместването на изрично изразената в изпълнителния титул воля на съдебния орган относно начина, по който се определя задължението за издръжка, който не предвижда минимален размер на издръжка при липса на получаван от длъжника доход. Твърди се, че е недопустимо приложението на българското материално семейно право (чл.142,ал.2 от СК) спрямо задължение за издръжка, което се подчинява на чуждо законодателство, тъй като такова изпълнение противоречи на правилата на международното частно право, изцяло е лишено от правно основание, а също така е извън пределите на издадения изпълнителен титул, поради което е материално и процесуално незаконосъобразно. ЧСИ не не може да извършва материалноправна преценка извън съдържанието на титула. Относно т. нар, „извънредни разходи“изпълнителният лист изрично поставя две кумулативни предпоставки за дължимост - предварително споразумение между родителите или съдебно произнасяне при спор.Тези условия в процесния случай не са налице, поради което ЧСИ не може да събира суми за извънредни разходи без наличие на някоя от предвидените в изпълнителния лист предпоставки. С действията си ЧСИ е нарушил чл. 426 ГПК и принципа на формалната изпълнителна сила. Моли да бъде отменено обжалваното Постановление № 970 / 05.05.2026 г. по изп.дело № 57/2026г. и изпълнителното производство бъде прекратено в тази му част,като се укаже на да съобрази изпълнителния лист като приеме, че при липса на доказан нетен доход за съответния период не е налице изискуемо вземане и да бъде осъден взискателя да заплати направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.436,ал.3 са постъпили писмени възражения от взискателя Ир. К. К.а, с постоянно местоживеене в Кралство Испания, в качеството й на майка и законен представител на децата Л. Ф.ов К., роден на 14.05.2009г. и М. Ф.ова К.а, родена на 02.01.2014г., чрез пълномощника й адв. Ал. Г.-САК, в които се оспорва жалбата като недопустима, а изложените в нея съображения като неоснователни. Твърди се, че основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител са лимитативно посочени и подлежат на обжалване от лимитативно посочени лица, съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК, което изключва разширителното тълкуване, което налага извода, че обжалваното 970/05.05.2026 г. не е сред кръга на лимитативно изброените актове, подлежащи на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Не са налице основанията за исканото от жалбоподателя прекратяване на изпълнението, посочени в чл. 433, т. 1 - т. 8 от ГПК, което искане е така преформулирано за целите на жалбата. В обжалвания акт изрично е записано, че се отказва да бъде уважена претенция на длъжника за недължимост на издръжка за определен период. Относно основанието по чл. 435, ал. 2. т. 7 от ГПК,с ъгласно т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В случая няма обжалваем акт, с който ЧСИ да се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските, което следва да стане с изричен акт, а не мълчаливо. В настоящия случай налице единствено произнасяне на ЧСИ относно претенция на длъжника за недължимост на издръжка за период, в който твърди, че не е получавал доход. Дори да е целял обжалване на разноски по изпълнението, длъжникът е следвало да направи това в законоустановения срок, който е изтекъл още през 2025 г. ,тъй като на 01.07.2025 г. на Ф. К. е връчена поканата за доброволно изпълнение, в която са посочени и разноските по изпълнението. С жалбата срещу Постановление № 970/05.05.2026г. от една страна се твърди, че е отказ за прекратяване на изпълнителното производство в една част, а от друга - че с него се определят разноските по изпълнението, което представлява твърде разширително тълкуване на императивните разпоредби на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК и не попада в кръга на лимитативно посочените такива. По основателността на жалбата относно приложимото право към родителско задължение за издръжка в жалбоподателя се позовава на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и на Хагския протокол от 2007 г. Цитиран е чл. 3 от последния, съгласно който задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайно местопребиваване на кредитора, като въз основа на това е направен извод приложимост на испанското право, доколкото и двете деца на жалбоподателя, за които се дължи издръжка, имат обичайно местопребиваване в Кралство Испания.Жалбоподателят обаче се е ограничил само до позоваване на част от нормата на чл. 3 от Хагския протокол, съгласно която обща норма за приложимо право, задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в настоящия протокол е предвидено друго.Такова друго е предвидено в чл. 4, § 1, където е посочено, че за задължения за издръжка на родители спрямо деца се прилагат специални норми. В § 4 на чл. 4 се посочва, че когато по силата на правото, определено в член 3 и параграфи 2 и 3 от чл. 4, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако такова е налице. В случая по силата на посочените норми е приложим принципът Lex specialis derogat lex generali.Регламентираните в § 4 от Хагския протокол изключения са израз на разбирането, че спрямо нуждаещите се от издръжка уязвими лица (изброени в б. „а“, „б“ и „в“ на чл. 4, § 1), се прилагат най-благоприятните норми.В подкрепа на това са и разпоредбите на Кодекса на международното частно право, съгласно чл. 87, ал. 1 от който, задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка. Ал.2 на чл.87 от КМЧП постановява, че когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право. Следователно, текстът на чл. 4, § 4 от Хагския протокол кореспондира с чл. 87, ал. 2 от КМЧП и общото твърдение в жалбата за приложение на чл. 3 от Хагския протокол без да се държи сметка за специалната норма на чл. 4 от него, е необосновано и неоснователно.От изложеното е видно, че в жалбата е направено селективно и избирателно тълкуване на общата норма от Хагския протокол, като умишлено не са посочени специалните правила в чл. 4. Както кредиторите - ненавършилите пълнолетие деца Л. К. и М. К.а, майка им - И. К.а, така и осъдения за издръжка баща Ф. К. са с българско гражданство и ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че съгласно испанското законодателство не се дължи издръжка при липса на доходи, то не така е разрешен въпросът в българското. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Тъй като съдържание на жалбата е ориентирано към тълкуване на вложения от испанския съд смисъл в понятието „30 % от нетния месечен доход“ следва да се има предвид понятието „Доходи“ в исканското законодателство, в което задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца не е поставено в зависимост от получаването само на заплата от трудови или граждански договори, а има предвид цялото имущество на дължащия издръжка. В испанското законодателство също предвижда да се съблюдава висшия интерес а детето, като при липса на на трудово възнаграждение или други активни доходи, не отпада задължението за издръжка. Задължението за издръжка на жалбоподателя е до достигане финансова самостоятелнос на децата. Съгласно чл.146,ал.1 от СК паричната издръжка се заплаща ежемесечно, като при забава се дължи законна лихва. С оглед посоченото в понятието доходи се включват средства от различни източници, работна заплата, наем, продажба на имущество, наследство и др. Моли да бъде оставена без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно да бъде потвърдено обжалваното постановление. Претендира за разноски. В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили Мотиви от ЧСИ Соня Димитрова, в които се излага становище за допустимост на жалбата като подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, срещу отказа на съдебния изпълнител да не събира текуща издръжка от длъжника за периода, в който същият е бил без доходи, т.е. по същество срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати събирането на месечните плащания за издръжка за посочени периоди, в които длъжникът не е имал доходи, а по същество жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 57/2026г. е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 06.02.2026 г. от ОС-Смолян на основание Определение по ч.гр.д. № 93 от 2025 г. на ОС-Смолян, по силата на длъжникът Ф. Г. К. е осъден да заплаща издръжка на децата си – Л. Ф.ов К. и М. Ф.ова К.а в размер на 30 % от нетния му месечен доход до достигане на финансова самостоятелност, дължими преди първите пет дни на всеки месец, както и ще допринася за плащането на извънредни разходи с 50 % при условие, че има предварително споразумение за тях или съдебна декларация за относимост, в случай на несъгласие между двамата родители. Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 4549/05.05.2026 г. /изпратена за връчване чрез процесуалния представител на длъжника поради невъзможност да бъде намерен длъжникът/, не са предприемани действия по събиране на извънредни разходи, доколкото за същите не са налице документите, посочени в изпълнителния лист, въз основа на които да се определи размера на дължимата сума. Предприети са само действия по събиране на текущата издръжка и в този смисъл са неоснователни твърденията на длъжника в жалбата.В същата се твърди, че неправилно е приложено постановеното в изпълнителния лист, като са предприети действия по събиране на издръжка и за период, в който длъжникът не е работил и не е имал доходи, поради коетоняма как да се събира процент от липсващ доход. Бракът между родителите е прекратен, а длъжникът - осъден да заплаща издръжка с Решение № 69/02.06.2021г. на първоинстанционния и инструкционен съд № 3 на Хетафе, Кралство Испания. Спорът по същество е коя е приложимата нормативна уредба, доколкото изпълняваният акт е постановен от чуждестранен съд. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Хагския протокол, когато по силата на правото, определено в чл. 3 и §. 2 и 3 от настоящия член , кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, в случая българското. В този смисъл и чл. 87, ал. 2 КМЧП „Когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право.“В случая приложимото право следва да е българското, при съблюдаване на постановеното в испанския съдебен акт.Съгласно чл.139 и сл. от СК всеки родител е длъжен да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, съобразно възможностите си. В СК липсва текст, който да предвижда, че издръжка не се дължи, ако родителят не работи, което е и логично, защото това би означавало длъжникът да извлича на ползи от собственото си недобросъвестното си поведение. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е дължима ежемесечно, независимо от това, дали длъжникът има доходи от полагане на труд или няма. Спецификата на издръжката, нейната защитна функция и значение, още повече за деца, които нямат възможност да се издържат самостоятелно, налага извода, че искането на длъжника да не се събира издръжка, за периодите, в които не е полагал труд и съответно получавал доход е неоснователно.С оглед приложимостта на българското право издръжката следва да е в размера по чл. 142, ал. 2 СК, т.е. по 155.00 евро на дете, а не както съдебният изпълнител, изпълнявайки стриктно, съгласно представения му изпълнителен лист, в размер на 30% от нетния доход на длъжника, т.е. по 72,19 евро на дете месечно, което е нищожен размер и за живота в България.Моли да бъде потвърден отказа на ЧСИ да не събира издръжка за периодите, в които длъжникът не е имал доходи. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство в частта му относно дължимост на издръжката за периода от м.юни 2021г. до м.септември 2022г., през който длъжникът не е реализирал нетен доход, а разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Изп.дело № 57/2026г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег. № 917 и район на действие Окръжен съд-Смолян е образувано по молба на И. К. К.а, с постоянно местожителство в Кралство Испания въз основа на изпълнителен лист № 6/06.02.2026г. издаден по влязло в сила Определение № 101/06.02.2026г. по ч.гр.д.№ 93/2025г. на Окръжен съд –Смолян срещу длъжника Ф. Г. К. с постоянен адрес в гр.Смолян, ул. ••• за заплащане на издръжка за децата Л. Ф.ов К., роден на 14.05.2009г. и М. Ф.ова К.а, родена на 02.01.2014г. в размер на 30% от нетния месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължими преди първите пет дни на всеки месец, както и ще допринася за плащането на извънредни разходи 50 %, при условие, че има предварително споразумение за тях или съдебна декларация за относимост, в случай на несъгласие между двамата родители. С молба вх.№ 06553/17.04.2026г. длъжникът Ф. Г. К. е уведомил ЧСИ, че за периода от 20.07.2021г., от когато се дължи издръжката, до настоящия момент е превеждал на взискателя И. К.а различни парични суми, предвид на което иска назначаване на счетоводна експертиза, която да преизчисли дълга му по изпълнителния лист, като отчете извършените плащания и определи остатъка от дължимата главница и лихви, ако има такъв. Твърди, че за периода от м.06.2021г. до м.09.2022г. не е получавал доходи, бил е безработен и е полагал грижи за болен родител, поради което за този период не дължи издръжка. Позовал се е на чл.15 от Регламент (ЕО)№ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г., относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължението за издръжка, който препраща към Хагския протокол от 2007г. за приложимото право към задължението за издръжка, според чл.3 от който задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното местопребиваване на кредитора, в случая испанското право, тъй като и двете деца и майка им имат обичайно местопребиваване в Испания, а испанското материално право не предвижда минимален размер на издръжката при липса на получавани доходи от длъжника, поради което събирането на издръжка през период, през който е лишен от доходи няма правно основание. Към молбата е представена справка за платени суми и вносни бележки за плащане, като от представената справка е видно, че за периода от м.юни 2021г. до м.септември 2022г. издръжка не е заплащана и не е посочен нетен доход. Молбата е изпратена от ЧСИ на взискателя за становище и такова е постъпило с вх.№ 07445/04.05.2026г., в което се оспорват твърденията в молбата, като се сочи, че длъжникът се е позовал на общата норма на чл.3 от Хагския протокол, но в чл.4, § 4 е предвидено, че когато по силата на правото, определено в чл.3, §2 и §3, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако е налице такова. Затова е изложено становище, че в случая е приложимо българското право, в което е предвидена безусловно задължение за издръжка на ненавършили пълнолетие деца,като липсата но доходи не погасява това задължение. Възразено е срещу искането за назначаване на счетоводна експертиза. С обжалваното Постановление № 970/05.05.2026г. ЧСИ е отказал да уважи претенцията на длъжника, че не дължи издръжка за периода, в който същият не е получавал доходи. При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваният отказ на ЧСИ Соня Димитрова, обективиран в Постановление № 970/05.05.2026г. по изп.д.№ 57/2026г. е законосъобразен и п следва да бъде потвърден. В случая спорния въпрос е относно приложимото право-испанското или българското. Съгласно чл.3 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 година за приложимото право към задължения за издръжка задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в настоящия протокол е предвидено друго. Такова друго е уредено в Специални норми в полза на някои кредитори в чл.4,§1,б.“а“ по задължения за издръжка на родители спрямо техните деца, в §2 е уредено, че ако по силата на определеното в член 3 право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на сезирания съд, а в §3 е предвидено, че независимо от член 3, ако кредиторът е сезирал компетентния орган на държавата по обичайно място на пребиваване на длъжника, се прилага правото на сезирания съд. Ако, обаче, по силата на това право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора. Съгласно чл.4, §4 когато по силата на правото, определено в член 3 и параграфи 2 и 3 от настоящия член, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако такова е налице. В настоящият случай такова общо българско гражданство е налице, поради което в настоящият случай следва да намери приложение тази специална разпоредба на чл.4,§ 4 от Хагския протокол, а не общата разпоредба на чл.3. По същия начин е уредена издръжката и в КМЧП. Съгласно чл.87,ал.1 от КМЧП задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка, а съгласно ал.2 когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право. Следователно, разпоредбата на чл. 4, § 4 от Хагския протокол от 2007г. кореспондира с чл.87,ал.2 от КМЧП и следователно основателно е възражението на взискателя и становището на ЧСИ, че в случая е приложимо българското право. Според ЗЗДет. във всички производства свързани с участието на деца и/или със засягате на правата им следва да се съблюдава принципа на „най-добрия интерес на детето“, съгласно §1,т.5 от ДР на ЗЗДет, поради което неоснователно се твърди в жалбата , че поради липса на нетен доход за период от 15 месеца жалбоподателят не дължи издръжка на своите деца- малолетно и непълнолетно. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е издръжка на непълнолетни деца от родители е винаги безусловна,т.е без значение е дали родителят е работоспособен или не, дали работи или не работи, дали има имущество или няма, той дължи издръжка на децата си. Твърдението на жалбоподателя че за един дълъг период от време от м.06.2021г. до м.09.2022г. не е имал доходи, тъй като е бил безработен не го освобождава от задължението му за издръжка на децата му, тъй като същите са непълнолетни и не могат да се грижат сами за себе си и да се издържат сами, а всеки родител според чл.143,ал.1 е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходим за развитието на детето. Според чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от МРЗ. Следователно неоснователно е искането на жалбоподателя да бъде прието от ЧСИ, че за процесния период от м.06.2021г. до м.09.2022г. не дължи издръжка, т.е. не е налице изискуемо вземане, поради липса на доказан нетен доход, въпреки, че е е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на непълнолетните си деца, както и искането му да бъде прекратено изпълнителното производство относно този период. Като е отказал с обжалваното постановление ЧСИ е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното Постановление № 970/05.05.2026г. по изп.д.№ 57/2026г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова като законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя Ф. Г. К. да заплати на въззиваемата И. К. К.а направените по делото съдебни разноски в размер на 300 евро за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд