Решение № 136 от 26.11.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 306/2024 г.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурора, който счита, че присъдата следва да бъде изменена с налагане на подсъдимия на наказание доживотен затвор без замяна и с постановяване на специален режим за изтърпяването му. В подробни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, прокурорът изразява несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че деянието е извършено при евентуален умисъл, като поддържа тезата, че е налице пряк умисъл и се позовава на примери от съдебната практика. Обосновава извод, че наложеното наказание е явно несправедливо, отчитайки акта на убийството като финал на постоянен психически и физически тормоз над жертвата. Счита, че деянието и деецът са с изключително висока степен на обществена опасност и целите по чл. 36 от НК биха били осъществени единствено с налагане на наказание доживотен затвор без замяна. Намира, че акцентът следва да се постави върху генералната превенция. Претендира изменение на присъдата с определяне на наказание доживотен затвор без замяна, при изменение и на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста в частта на искането за изменение на присъдата с налагане на наказание доживотен затвор, като не счита че са налице основания за определяне на най-тежката алтернатива – доживотен затвор без замяна. Според прокурора, съдът необосновано е избрал най-леката алтернатива за този вид престъпление, доколкото е налице само едно смекчаващо обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия. Оспорва приетите от първоинстанционния съд смекчаващи и счита, че защитната версия не може да се оцени като самопризнания, а в своята млада възраст подсъдимият вече е изградил една негативна ценностна система и отношение към партньорката си на трайно ограничаване и насилие. От друга страна, в недостатъчна степен са били съобразени отегчаващите отговорността обстоятелства: характеровите особеностите на подсъдимия; степента на агресивност, която е установена с психологична експертиза; жестокостта, надхвърляща в много голяма степен необходимата за правната квалификация; криминалните регистрации във Франция; начинът на живот, който е водил при незачитане на правния ред, като се е стремял да осигури доходи за съществуване чрез неправомерни действия като е укривал цигари за превоз. Прокурорът подкрепя извода в допълнителните съображения към протеста, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като евентуален умисъл би бил налице при еднократен силен удар, но не и при този жесток, целенасочен и методичен побой, отхвърлящ всяко съмнение. Намира, че в тази част първоинстанционният съд е допуснал противоречие, като е счел, че деянието е извършено с евентуален умисъл, но обективно изложил мотиви за предумисъл, каквото обвинение не е повдигано. Подчертава значението в конкретната ситуация на обществения отзвук от деянието, засиления интерес на обществото към случаи с домашно насилие, особено такива, които са довели до смърт на жертвата. Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че с оглед всички факти и обстоятелства, да се определи възможно най- тежката алтернатива би било несъразмерно, и предлага протестът да бъде уважен досежно искането за изменение на наказанието в доживотен затвор. Конституираните в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци родители на пострадалата – В. Ц. и М. Б., се явяват лично пред въззивната инстанция. Заявяват, че са доволни от начина, по който е преминало производството, но не и от наложеното на подсъдимия наказание. Поддържат искането на прокурора по протеста за налагане на наказание доживотен затвор без замяна. Защитникът на подсъдимия – адв. П. В., счита протеста за неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Подкрепя становището на първоинстанционния съд относно умисъла, при който е извършено престъплението, а като неотносими към казуса оценява примерите от съдебната практика, посочени в протеста. Психиатричната експертиза дава основание да се счита, че от субективна страна на деянието е извършено при евентуален умисъл, обосновано правилно и законосъобразно от първоинстанционния съд. Защитникът счита, че при определяне на наказанието съдът абсолютно правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е избрал първата алтернатива лишаване от свобода, което е наложил в максимален размер. Това наказание според защитника би допринесло подсъдимият да бъде превъзпитан, т.к. вече е съзнал вината си. Подс. К. не е разказал точно и подробно по какъв начин и с какви удари е извършил деянието, бил в състоянието на отрицание и опит да избяга от действителността, но признава изцяло вината си и разкаянието му е абсолютно искрено. Първоинстанционният съд правилно е определил всички смекчаващи вината обстоятелства - чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, процедурата по която да протече наказателното производство, отчел е и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според защитника наложеното наказание би изпълнило генералната превенция, като този срок от 20 години и разликата във възрастта от влизане и излизане от затвора ще изиграе своята роля, своето превъзпитание, и би трябвало да повлияе и на роднините на подсъдимия, и на всички членове на обществото. Подчертава, че подсъдимият не е желаел да обжалва присъдата и се е съгласил изцяло с наказанието, няма претенции и към гражданските искове. Моли присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. При упражняване на личната си защита, подс. К. се извинява на родителите на пострадалата. Иска прошка, заявява, че колкото и да иска, не може да върне времето назад. Твърди, че от сутрин до вечер го гризе съвестта, че се е случило по този начин. Посочва, че се опитал да й помогне, закарал я до болницата, съдействал й с лекар. В последната си дума се присъединява към казаното от адвоката си и иска да си излежи присъдата за 20 години. След запознаване с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 314-316 от НПК, съставът установи следното: От фактическа страна. По отношение на процесуалния ред, по който е проведено производството пред ОС Търговище и е протекъл процесът по събиране и проверка на доказателствата, съставът счете за необходимо да посочи следното: Първоинстанционният съд с определение от разпоредително заседание от 16.05.2024г. в съответствие с позицията на подсъдимия и защитника му постановил незабавно разглеждане на производството по реда на чл. 371 т.1 НПК. Даден бил ход на съкратено съдебно следствие, в което съдът одобрил изразеното от подсъдимия С. А. К. и неговата защита - адв. А., адв. В., майката и защитник по чл. 91 ал. 2 от НПК на подсъдимия - А.С., съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица по делото и при постановяване на присъдата да се ползват съответните протоколи от ДП във връзка с чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК. Изложеното очертава допуснато процесуално нарушение по чл. 371 т. 1 от НПК, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил, че тази форма на съкратено съдебно следствие изисква изрично съгласие и от гражданските ищци и частни обвинители, и от техния повереник, за прилагането й по отношение на съответни на съгласието на страните доказателствени източници. Нарушението, разглеждано в контекста на съдебните действия пред първоинстанционния съд, настоящият състав не счита за съществено, поради следното: – в становището си относно чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК повереникът адв. Д. И. е посочил, че е възможно прилагането на процедура по чл. 371 т. 1 от НПК; целостта на изложеното от адв. Д.в е било поддържано и вторият повереник на частните обвинители и граждански ищци – адв. Ч.; от повереника адв. Д.в са депозирани и уважени от съда искания за допускане на трима свидетели относно доказването на претендираните по гражданските искове неимуществени вреди; при самостоятелното приобщаване в следващото с.з. от 12.08.2024г. на всеки доказателствен източник от ДП повереникът също е изразявал становище и не се е противопоставил на приобщаването на отделни показания или заключения; в края на съдебното следствие повереникът не е формулирал други искания по доказателствата. Въззивният съд съобрази и, че присъдата не е била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци, независимо, че исковете им са били частично уважени; както и че в становищата си пред настоящата инстанция частните обвинители и граждански ищци заявиха лично, че са доволни от начина, по който е протекло производството. Проследяването на процесуалната активност на частните обвинители и граждански ищци, чрез техните повереници, в процеса на събирането и проверката на доказателства, установява, че правата им на участие в наказателното производство не са били ограничени. С оглед на изложеното, доказателствената съвкупност, приобщена в хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК, събрана в досъдебното производство, може да бъде основа за изясняване на фактическите положения по делото. Към нея безспорно следва да се присъединят доказателствата и заключението на допълнителната СМЕ, ангажирани пред първоинстанционния съд. Съставът установи, че в мотивите към разглежданата присъда първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която не се оспорва пред настоящата инстанция. С оглед доказателствата по делото въззивният съд прие следните основни фактически положения: Подс. К. и пострадалата М.К. Х. се запознали през 2022 г. и скоро след това заживели на семейни начала. По време на съвместното им съжителството двамата първоначално пребивавали в България, след това - при родителите на подсъдимия в Република Франция, за определен период били и в Кралство Белгия. Когато се връщали в България живеели в гр. Шумен и гр. Омуртаг. Двамата не работели постоянно и се издържали предимно с парични средства, предоставяни им от техните родители, както и от социална помощ от Франция, получавана от подсъдимия. Подсъдимият бил известен и в казина в гр. Шумен. Във връзка с прояви във Франция подс. К. бил наблюдаван от съда в Марсилия, като му било забранено да влиза в контакт с дванадесет конкретни лица, и имал криминални регистрации за участие в ОПГ с цел извършване на престъпление, кражба, пране на пари, вещно укривателство. От 29.03.2023г. за срок от една година подс. К. бил поставен на издирване в ШИС като „лице на дискретно наблюдение“ от френските власти. Мярката включвала негласно събиране на информация относно маршрут и цел на пътуване; лица, придружаващи обекта на наблюдение; използвано превозно средство; превозвани/пренасяни вещи; и изисквала уведомяване на Бюро Сирене, попълване и изпращане на национален хит формуляр. В отношенията си към пострадалата подс. К. бил много ревнив, често я малтретирал физически и психически, включително и в присъствие на други хора. От самото начало на връзката им я държал в подчинено положение, не й разрешавал да има собствен телефон и да контактува с близките си или с други хора по какъвто и да е начин. В редките случаи, в които все пак й позволявал да разговаря с роднините си, най-често да ги моли за финансова помощ, това ставало по неговия телефон, в негово присъствие и на разбирания от него български език, а въпреки възможността за видеоразговор – поканата на родителите на пострадалата за такъв била отклонявана. В хода на бременността на пострадалата, на 23.02.2023г. поради влошаване на състоянието й, по спешност бил направен аборт. Докато й оказвала помощ за възстановяването, майка й - свид. В. Ц. успяла да говори насаме с пострадалата и разбрала, че подсъдимият става много раздразнителен, когато тя нещо му откаже. На 26.02.2023г. пострадалата и подсъдимият напуснали България, въпреки, че тя още не се чувствала добре след прекъсването на бременността. Когато подсъдимият и родителите му били задържани от полицията във Франция, пострадалата обмисляла със своите родители да се върне в България, но докато това се осъществи, подс. К. бил освободен и й казал, че никъде няма да ходи. Пострадалата продължила да съжителства с него. В началото на месец август 2023 г. подсъдимият (на 28г.) и пострадалата (навършила 21 г. на 14.08.23г.) се завърнали в България и се установили в апартамента му в гр. Омуртаг, ул. „Волга“№ 66, вх. Б, ет.4, ап.10. Подс. К. имал намерение да започне собствен бизнес, свързан с извършване на превози на пътници и товари Република България до различни страни в ЕС и обратно. За тази цел му били необходими финансови средства - около 10 000 лв., с които щял да закупи микробус. Проучил възможността да ипотекира жилището си в гр. Омуртаг, като за целта посетил офис на търговско дружество, занимаващо се с отпускането на такива заеми и преговарял с техен служител. Отделно от това, подс. К. накарал пострадалата Х. да се обади на родителите си и да настоява да й дадат сумата, като дори изтеглят кредит от името на баба й. На 28.08.2023 г. пострадалата се обадила на родителите си - свидетелите В. Ц. и М. Б., като звучала отчаяно и настоявала за тази сума, разплакала се, когато те й отговорили, че не разполагат с толкова много пари и не могат да помогнат наведнъж. Същата вечер подс. К. отново малтретирал физически пострадалата. Душил я, стискайки с ръце гърлото и шията й, като последвало счупване на дясното рогче на подезичната кост с оскъдно кръвонасядане на меките тъкани около счупването. От ударите му й били причинени кръгловати кръвонасядания по брадичката, десния долночелюстен клон, в лявата лицева половина, и в горната повърхност на гръдния кош. Освен болките в различните части на тялото, поради счупването на дясното рогче на подезичната кост пострадалата изпитвала затруднения при дишане и преглъщане. Тъй като имали намерение в края на месеца да отпътуват за чужбина, на 29.08.2023 г., преди обяд, подс. К. се заел с укриването на закупени стекове с цигари в различни фабрични кухини на вратите и багажника на собствения си л.а.“Фолксваген Голф-4“, с рег.№ Н 4793 КВ. Намеренията му били да изнесе нелегално цигарите от страната и да спечели от продажбата им в чужбина. След като приключил, подсъдимият тръгнал да се прибира в дома си. Влизайки във входа на жилищния блок, чул че на горните етажи се провежда разговор и решил, че пострадалата контактува с техния познат свид. Ж.А.. От няколко дни свидетелите Ж.А., К.И. и М.Ю. извършвали строително- ремонтни дейности в апартамент, находящ се на четвъртия етаж, непосредствено срещу този на подсъдимия. Независимо от това, че не заварил пострадалата със свид. Ж. А., у подсъдимия се отключили ревностните му нагласи и същият я обвинил, че е разговаряла в негово отсъствие с човек, с когото преди имала близки отношения. Пострадалата отрекла да е имала какъвто и да е било контакт с него. Нейният отговор не успял да убеди и успокои подсъдимия, а имал точно обратния ефект - увеличил неговата агресивност. Подсъдимият започнал да й нанася множество силни удари с ръце и крака по цялото тяло. При един от ударите пострадалата ударила главата си в областта на тила в шкаф и паднала на пода, а подсъдимият яростно и ожесточено продължил да я удря и рита. В резултат на продължителния тежък побой, на пострадалата М. Х. били причинени множество травматични увреждания: кръвонасядания, счупвания на гръдната кост и три ребра вляво и вдясно, разкъсване на черния дроб, тежка коремна травма с разкъсване на чреводържателя на възходящата част на дебелото черво, довело до усилена перисталтика на дебелото черво и неконтролируемо изхвърляне на фекалии на пода на стаята, в която бил извършен побоя. Пострадалата изпитвала силни болки, не можела да се съпротивява и движи сама. От масивната кръвозагуба вследствие на тежките вътрешни травми пострадалата изпаднала в безсъзнание, а скоро след това настъпила и смъртта й. Когато подсъдимият възприел, че пострадалата е починала, започнал да обмисля как да се оневини и предпази от негативни последици. Взел вода и полял тялото й, отнесъл блузата й в пералнята, започнал да чисти стаята и коридора на жилището. След това започнал да вика за помощ, влязъл тичешком в апартамента, разположен срещу неговия, и започнал да крещи на намиращите се там работници - свидетелите Ж. А., К.И. и М.Ю., да му помогнат да свали жена си долу до автомобила му. Свид. Ж. А. отишъл заедно с него в жилището му. Свидетелят видял размазаните по пода в стаята фекалии и видимите следи от насилие по голото мокро тяло на пострадалата. В това време подсъдимият симулирал извършване на реанимационни действия с трупа на пострадалата - пръскал я с вода и правел изкуствено дишане. Докато бил с подсъдимия, свид. Ж. А. на два пъти - в 13.57 ч. и в 13.58 ч., се обадил на телефона за спешни повиквания 112. В разговора с оператора се включил и подсъдимият, който казал, че не знае какво й има на жена му, че нещо лошо й станало и пламнала/припаднала. Въпреки, че разбрал, че линейката идва, и че свид. А. и И. му казвали да не мести тялото и да изчакат лекаря, подсъдимият настоявал да я свалят долу. Свид. А., И. и Ю. слезли пред блока, където вече имало и други събрали се хора. Подсъдимият тръгнал сам да сваля тялото надолу по етажите, но свид. И. се върнал и му помогнал да я пренесат. Тялото на пострадалата било оставено на земята пред входа на блока, където също зацапало с фекалии. Пристигналият в 14.04 ч. екип на ЦСМП филиал Омуртаг включвал медик – фелдшер свид. Д.Д., който установил, че смъртта на пострадалата е настъпила сравнително отдавна. Подсъдимият бил афектиран, бързал, което се сторило подозрително на свид. Д., предвид и множеството, вкл. и пресни, рани по тялото на жената. Свид. Д. уведомил полицията за случая. Въпреки липсата на жизнени показатели, тялото на пострадалата било откарано в болницата, където в 14.12ч били предприети изследвания - ЕКГ, и действия на кардиопулмонална ресусцитация, но смъртта само била потвърдена. Подс. К. поддържал версията, че на пострадалата й прилошало и паднала на земята. На дошлия в болницата полицейски екип обяснил, че това станало към 10 ч., че раните по нея били от Франция, където й правили рекет, а реално – линейката била извикана около четири часа по-късно, а по пострадалата имала и пресни рани. Подс. К. бил отведен в полицията за изясняване на случилото се. В 16.23ч. в жилището на подсъдимия бил извършен оглед на местопроизшествие. В протокола било описано завереното в помещенията положение, вкл. че към момента на огледа на плочките в коридора имало леген, около който течност, наподобяваща вода; в кухнята и спалнята имало разхвърляни прибори за хранене; по пода на спалнята и по леглото имало кафяви петна, наподобяващи фекалии; по дръжките на шкафа имало пръски в кафеникав цвят, а под него петно в червеникав цвят, наподобяващ кръв. Иззети били редица веществени доказателства, сред които блуза с петно от кръв, намерена на пералнята, чантата на пострадалата с парите и вещите в нея, и т.н. По време на огледа бил изготвен фотоалбум. В 18.20ч., при огледа на л.а. Фолксваген Голф с рег. № Н4793КВ, собственост на подсъдимия, били намерени инструменти, с помощта на които били отворени корите на двете задни врати и багажника, където били 15 стека и допълнително количество кутии различни видове цигари. В багажника били намерени и регистрационните табели на л.а. Н9445КА, за които в хода на разследването било установено, че са от л.а. Ауди, собственост на баща му, с регистрация, прекратена на 10.01.2023г. поради липса на гражданска отговорност. Приобщени били веществени доказателства, изготвен бил фотоалбум. В 22.53ч. бил извършен оглед на казаните до блока на местопрестъплението. Били намерени и иззети моп, пръчка, парцали, по които имало следи-кафеникави и кафеникавочервени. По отношение на подсъдимия и с негово съгласие било извършено освидетелстване. Зад лявото му ухо била установена червена ивица с дължина 3 см. Подсъдимият предал доброволно и дрехите си, за което бил съставен протокол. На трупа на пострадалата били извършени два огледа: В 15.23ч. в помещение на ФСМП Омуртаг било установено, че жената е на около 20 години, около 1.60м, без горни дрехи и обувки, с преметнат сутиен, облечена с долница на анцуг. Подробно били описани видими по трупа рани, белези, синини, подутини, наранявания, голяма част от които наподобяващи белези от изгаряния. Нокътят на десен среден пръст на ръката й бил счупен, като част от него липсвала. Вторият оглед бил извършен в периода от 18.10ч. до 20ч. в секционна зала към отделение по „Патоанатомия“ МБАЛ гр. Търговище от д-р В. Г.. В хода на огледа било фиксирано, че анцугът на пострадалата е мокър, дрехите били иззети като веществени доказателства. Установени били множество кръвонасядания в различен цвят, концентрирани в областта на гърдите, главата, разкъсно-контузна рана в тилната област. Описано било вътрешното състояние на органите, кръвонасядане в предна гръдна част, кръвоизлив в коремната кухина със свободно излята кръв над 2, 5 литра, кръвонасядане с участък 20-25см по стената на дебелото черво. Разкъсване на чреводържателя, кръвонасядания и счупване на гръдна кост и ребра, разкъсване на черния дроб в лява половина, кръвонасядания по капсулите на двата бъбрека, счупване на рогчето на подезичната кост вдясно. Иззети били нокти от ръцете на трупа. За установяване на травматичните увреждания по пострадалата и механизма на получаването им специални медицински знания по делото са предоставени от две заключения на вещото лице д-р Вл. Г. по назначените в ДП съдебно-медицински експертизи № 61/2023г. (т.1, л.92-96 ДП) и № 174/2023г. (т.2, л.108-109 ДП), и допълнителна СМЕ № 129/2024г. изслушана в с.з. (л. 93, НОХД № 151/24г. на ТОС). Основните констатации са следните: Видно е, че при извършените оглед и аутопсия на трупа на пострадалата М.К. Х. са били установени множество контузии и травматични увреждания, както следва: Масивен кръвоизлив в коремната кухина в следствие на разкъсване на чреводържателя на възходящата част на дебелото черво. Масивно кръвонасядане на стената на възходящата част на дебелото черво. Разкъсване на предногорния ръб на лявата половина на черния дроб. Счупване на гръдната кост на гръдния кош в горната й трета. Счупване на VI и VII ребра в дясно и на VIII в ляво с кръвонасядане на меките тъкани и междуребрената мускулатура в областта на счупванията. Счупване на дясното рогче на подезичната кост с оскъдно кръвонасядане на меките тъкани около счупването. Разкъсно-контузна рана с линейна форма в тилната област на главата. Множество петнисти кръвонасядания по лицето, гръдния кош, коремната стена, по горните и долните крайници. Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци и ритници с голяма сила. Вещото лице е посочило, че установената разкъсно-контузна рана по тилната област на главата е в резултат на твърд, тъпоръбест предмет и може да е получена при падане по гръб и удар върху твърд тъпоръбест предмет. Установените кръгловати кръвонасядания по брадичката и десният долночелюстен клон, както и счупеното рогче на подезичната кост в дясно са получени от стискане с ръце в тази област и шията. Тези увреждания, както и уврежданията в лявата лицева половина и горната повърхност на гръдния кош в ляво са получени около 12-24 часа преди уврежданията по гръдния кош и корема. Причината за смъртта на М. Х. е тежката коремна травма с разкъсване на чреводържателя на възходящата част на дебелото черво, през който преминават малки, средни и големи по калибър кръвоносни съдове хранещи тънките и дебелото черва. Разкъсването на горнопредният ръб на черния дроб в ляво са довели до масивен и бърз кръвоизлив в коремната кухина /2500 мл кръв са извадени при аутопсията/, което е непосредствената причина за настъпването на смъртта. Счупването на гръдната кост на гръдния кош, счупването на VI и VII ребра в дясно и на VIII ребро в ляво с кръвоизливи на меките тъкани около счупванията е благоприятствало настъпването на смъртта. Смъртта на пострадалата е настъпила бързо на 29.08.2023 г. около обяд и без оказване на специализирана медицинска помощ е била неизбежна. При и след причиняване на уврежданията пострадалата е чувствала силни болки и страдания до изпадането й в безсъзнателно състояние в следствие на масивната кръвозагуба. След получаване на травмите на главата, гръдния кош и корема поради силните болки тя не е могла да оказва съпротива, да се защитава и да нанася удари. Не е могла да се придвижва самостоятелно. В съдебното производство било уточнено, че разкъсването на чреводържателя и кръвоносните съдове, минаващи през него, и разкъсването на предно-горния ръб на черния дроб, горе в ляво, са довели до масивен и бърз кръвоизлив в коремната кухина, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Тези разкъсвания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят, да са получени от нанесени силни удари с крак в лява и дясна коремна половини, като са причинили на пострадалата постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Счупването на гръдната кост, на гръдния кош и счупването на шесто и седмо ребро в дясно и осмо в ляво, с масивни кръвоизливи около счупванията, са облагоприятствали настъпването на смъртта. Тези счупвания са причинили на пострадалата трайно затрудняване движението на снагата - навеждане, изправяне, извиване на страна и дишане. В с.з. вещото лице е пояснило, че с оглед счупванията, пострадалата е била ритана в областта на гръдния кош с голяма сила, и е била душена. Счупването на рогчето на подезичната кост, отстоящо на 12-24ч. от момента на коремните травми, е причинило затруднено дишане и преглъщане. Смъртта на пострадалата е била неизбежна, освен ако не е била веднага откарана в хирургично отделение, където да бъде извършена спешна операция. От заключението по приобщената комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза (КСПСПЕ) (т.3, л.7-43 ДП), изготвена в стационарни условия на територията на психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора Ловеч за периода 08.12.23г. до 19.02.24г., е видно, че подс. К. няма нарушение на интелекта или на психичните качества, същият е психично здрав. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Резултатите от теста за агресивност на Бъс-Дюрки го определят като умерено агресивна личност, притежаваща достатъчно самоувереност и честолюбие. Повишените стойности /над 93 %/ по скалата на измерване на лъжата в теста, поставят под съмнение достоверността на резултатите, като същевременно отчитат и склонността на личността да се представи в по-добра светлина - в случая, като по- малко агресивна личност от това, което е в действителност. Не се установява психопатология в мисленето и поведението му. По отношение на извършеното може да се счита, че напълно осъзнава значението на постъпката си, обясненията му индикират ясен спомен. Според вещите лица: „Би могло да се предполага, че натрупаните негативни емоции от нарушените взаимоотношения и неосъзнатото чувство за малоценност, както и неспособността му да отстоява твърдо позицията си е провокирало съответната агресивна реакция в комплицираната ситуация. Липсват данни и индикации за преднамереност на постъпката, като възможна форма на отмъщение или с цел убийство.“. От медицинска гледна точка подс. К. е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития, свързани с деянието, и да дава правилни и достоверни обяснения за тях, „стига да има желание за това.“. Не са били установени пречки да изтърпява евентуално наложено му наказание лишаване от свобода, както и основания за провеждане на лечение по повод психични деструкции или зависимости. В хода на разследването по ДП е била назначена и аудио-техническа експертиза (АТЕ), като видно от Протокол № 15/03.10.23г. (т. 2, л. 35 ДП), е установена автентичност и снето съдържанието на диска, приложен към писмото на Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен център 112 - Варна. В изследователската част на експертизата са отразени в текстови вариант разговорите, проведени между свид. А. и операторите на 112, с уточненията и обясненията на подс. К. в хода на тези разговори. С изложената фактическа обстановка въззивната инстанция подкрепи фактическите изводи на първоинстанционния съд и, при собствения прочит на доказателствата, допълни приетите за установени факти и обстоятелства, като намери, че описаната се установява от доказателствата, събрани чрез приобщените на основание чл.373, ал.1, във вр. с чл.283 от НПК показания на свидетелите В. М. Ц. и М. Х. Б., И.М.И., Р.М.И., Ж. А. А., К.М. И., М.Н. Ю., А.Е., Д.С. Д., Е.М. Ю., С.Б.М., С.С..С., О.К.О. и Е.А.Д., дадени пред разследващ орган на досъдебното производство, както и експертните заключения по двете СМЕ, КСПСПЕ, АТЕ, веществените и писмени доказателства и доказателствата, извлечени от писмените и веществените доказателствени средства. Към материалите от ДП следва да бъдат присъединени и показанията на водените от повереника на пострадалите в с.з. свидетели - И.И., Т.А. и К.Б.. Приобщено в с.з. е и заключението на СМЕ, уточняващо травматичните увреждания на пострадалата, довели до смъртта. Изброените доказателствени източници формират безпротиворечива и взаимнодопълваща се съвкупност, въз основа на която се изгражда обективната истина за съществената за предмета на доказване хронология на действията на подс. К. по отношение на пострадалата. Стабилността на тази съвкупност позволява да бъде проверена собствената достоверност на отделните доказателствени средства, вкл. дали всяко от тях е само по себе си надеждно, има ли подкрепа и съвместимост с останалите. При тази проверка единственото отклонение съставляват обясненията на подс. К.. В мотивите към първоинстанционната присъда е изложен анализ на обясненията, депозирани пред съда и тези от ДП, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 4 НПК. Обясненията, видно от изложението от фактическа страна, и настоящият състав кредитира частично по отношение на: излизането на подсъдимия от жилището и отиването до спрения наблизо л.а.; конкретния повод за началото на побоя – възприемането на разговор във входа и съмнението на подсъдимия, че пострадалата е осъществила контакт със свид. А.; мокренето на жената и пренасянето й надолу към входа на блока. В останалата си част, поради изолираността, нелогичността и вътрешната им противоречивост, обясненията на подсъдимия се ценят като упражнена лична защита. Експертите по КСПСПЕ посочват, че подсъдимият има ясен и подробен спомен за случилото се и при желание би могъл да го възпроизведе. Ползвайки се от правото си, подс. К. се въздържа да даде обяснения по съществото на извършеното, но се установява позицията му, че пострадалата е в дъното на нещата, тъй като го дразнела с разкази, че мъже – брат му, баща му и неустановен мъж в Белгия са й посягали, след това се отричала, че нямало такова нещо и молела за извинение, с което му създавала напрежение и стрес, които му дошли в повече. Той свежда действията си в отговор на нейното нападение и душене до два юмрука в корема – по-слаб и по-силен, само с цел да се освободи от нея, последвано от падането й назад и удряне в мебел в спалнята, след което казала, че не й е добре и той предприел серия от действия по спасяването й. Изобщо не сочи да е нанесъл силни удари с ръце и крака, да е душил пострадалата предната вечер на 28.08.23г. Твърденията му, както по отношение на характера и поведението на пострадалата, възможностите й да го дразни, така и спрямо конкретното събитие на 29.08.2023г., не се подкрепят от никакви други доказателства. Напротив: От самото начало на връзката им М. Х. е била поставена в подчинение от подсъдимия – физическо и психическо. Подсъдимият не й е разрешавал да има телефон, да общува нормално с родителите си, ограничил е тотално възможностите й дори в социалните мрежи да има други приятели. Контролът на комуникациите й, контролът върху нея изобщо, отчуждаването й от близките се установява чрез показанията на свид. В. Ц., М. Б., Р. И.. В допълнение, свид. И. И. разказва за побой с юмруци, който подсъдимият й нанесъл на публично място и в присъствието на други хора. Следите по тялото й отразяват трайността на сходно физическо насилие предвид броя и различния цвят на установените от съдебния медик на 29.08.23г. увреждания – някои отминаващи, други пресни. Показаниятана Р. И.а, че се говорело, че Х. загубила детето си вечерта на 23.02.23г. поради подобен побой не са подкрепени от медицинската документация, но тръгването към чужбина преди пострадалата да се е възстановила здравословно – на 26.02.23г., се установява от справките за пътуванията им, доказващо кой е вземал решенията, степента на контрол и безразличието на подсъдимия към физическото състояние на съжителката му. Обясненията му, че докато били в чужбина тя наклеветила брат му и баща му, че са й посегнали със сексуален подтекст, са нелогични с оглед неговото настояване тя да остане във Франция, в същата обстановка, при същите хора. Твърдението, че в Белгия Х. отново му създала напрежение, когато говорела, че непознат мъж идва и я насилва, а тя му се обаждала докато подсъдимият бил на работа – е неправдоподобно и защото, тя не е имала собствен телефон, по който да му се обади. Взаимопротиворечащи са обясненията, че не е съобщил по-рано на разследващия затова, тъй като се срамувал от майка си и баща си, докато видно от същия протокол – той всичко споделял с майка си, съветвал се с нея и тя била наясно с „проблема“. Тезата, че пострадалата имала психично заболяване от малка е напълно отхвърлена от показанията на хората, които я познавали от дете – свидетелите И. и Р.И., Т.А. и К.Б., Ж.А., и родителите й, всички те я описват като весело и добро момиче, работещо и водещо нормален живот преди да заживее с подсъдимия. На тази основа, според състава на въззивната инстанция, са изяснени обективно наложените от подс. К. порядки и ограничения на пострадалата, непроизтичащи от нейно желание или провинение. Личните впечатления на свидетелите, родители на пострадалата, за състоянието, в което пострадалата им се е обадила на 28.08.23г. са ги обезпокоили. Неточно в мотивите към присъдата са интерпретирани показанията на свид. Ц. относно разговорите с пострадалата в този ден. В показанията на свидетелката е записано, че на 28.08. са имали един разговор, а за разговорът, при който дъщеря й е казала да говорят тихо и че хората спят, не е уточнено кога е бил проведен. Настоятелността на дъщеря им в деня преди фаталното събитие - да им дадат толкова голяма сума пари, била придружена от плач, тя много се разстроила, че не може да намери у тях такава помощ. Въпреки, че като родители на пострадалата, свид. Ц. и Б. са понесли изключително силна скръб от загубата на детето си и участват в производството като частни обвинители и граждански ищци, съставът намира, че не е налице проява на предубеденост, враждебност или заинтересованост да дадат недостоверни показания в своя изгода или вреда на подсъдимия. Показанията им са подробни, ясни, обективни, подкрепени с данни за паричните преводи, медицинските документи, справки от ГКПП. Те не са имали възможност да виждат често детето си, били са лъгани къде е младото семейство, не са били спокойни да разговарят на турски език, с който и тримата си служели. Не противоречи на останалите доказателства фактът, че пострадалата е искала често пари, но на 28.08.2023г. е поискала много голяма сума и то веднага. Необичайният характер на тази молба е бил в съответствие с мащабните планове на подс. К. да намери много пари и да започне свой бизнес. Не са били достатъчни социалните помощи, получени от Франция, изтеглените чрез сметките на пострадалата суми, заради запора по неговите. Но свидетелите са обяснили, че не могат да помогнат, че сумата е голяма, което е разстроило сериозно дъщеря им. Находките по тялото й свидетелстват, че в същия ден тя е понесла тежко физическо насилие – била е душена, бита в главата и гърдите. Макар да не се установява с точност дали преди или след разговора с родителите й, подсъдимият я е бил, видно е, че за пореден път той е демонстрирал раздразнението си, когато желанията му не са удовлетворени. Заключението на СМЕ за травмите, причинени на пострадалата от 12 до 24 часа преди настъпване на смъртта на 29.08.2023г., разкрива обема на телесно засягане, механизма на причиняване и последиците за пострадалата. Премълчавайки тези факти, подсъдимият упражнява правото си на защита, което по силата на закона не може да бъде интерпретирано в негова вреда. Различен е въпросът за значението на тези факти при изследване на правната квалификация, субективната страна на извършеното и степента на обществена опасност на личността на подс. К. при индивидуализация на наказанието, което следва да понесе. Нелогични са обясненията на подсъдимия за непосредствена провокация на 29.08.2023г. от Х. чрез разговор с неин бивш интимен приятел – свид. Ж. А., готовност да отиде и да спи с него веднага, при отчитане и на синините, подутините, затрудненията в дишането, които жената е изпитвала поради неотдавна нанесения й бой. Свид. Ж. А. отрича да е имал такива отношения с това момиче изобщо, а повод за попадането му по същото време и място в близост до подс. К. и жена му е единствено ангажиментът му при ремонтните дейности в съседния апартамент, заедно и с още двама работници. Съпоставката на травмите по тялото на пострадалата обективно разкрива завишаването в последните дни на интензивността на насилието, причинявано й от подсъдимия, и ескалирало в абсолютна степен при жестокия побой на 29.08.23г. Противоречат на обективните доказателства обясненията на подсъдимия, че след втория юмрук, Х. сама е паднала, че се е нуждаела от помощ и той я завел в болница. Заключенията на СМЕ очертават различен механизъм на тежките коремни травми чрез удари със значителна сила, ритници. Уврежданията разкриват, че е имало е такива удари в областта на гърдите отпред – счупената гръдна кост и две ребра, отзад – счупеното ребро към лопатката. Изложеното установява динамиката в ситуацията, преместване, преобръщане, сочещо, че тялото на жената е било в различни положения спрямо нападателя си. Единствената разкъсно-контузна рана в тилната област би могла да се получи при удар в предмет, но и този удар е бил в резултат на действие на подсъдимия, при което тялото на пострадалата е било отпратено назад. Подробностите в процеса на причиняване на смъртта, като например: кога е бил счупен нокътят на средния пръст на дясната ръката на пострадалата и дали към този момент тя все още е могла да се защитава, от какъв характер е червената ивица зад ухото на подсъдимия; колко точно удари с ръце и крака е нанесъл подсъдимият, къде е било тялото на пострадалата по това време – предвид наличието на фекалии по пода, но и по леглото в спалнята; от какво са петната по пода на кухнята, под шкафа в спалнята, по дрехата на пострадалата, по натривката от неговия кец, и т.н., не биха могли да се установят предвид лаконичните обяснения на подс. К. и нежеланието му да възпроизведе своя ясен и точен спомен. Но тези подробности не биха променили структурата на основните хронологични елементи, очертаващи същественото в предмета на доказване – деянието и участието на подсъдимия в него. Обясненията на подс. К. за интензивната помощ, която се опитал да окаже на пострадалата, според състава също са недостоверни по отношение на мотивацията, логиката на поредността и смисъла от извършването им. Като ново фактическо положение въззивната инстанция прие, че след като видял настъпването на смъртта на пострадалата, подс. К. започнал да обмисля как да се оневини и предпази от негативни последици. Взел вода и я полял, съблякъл я, отнесъл блузата й в пералнята, започнал да чисти стаята, прието въз основа на показанията на свид. А., който видял жената гола и мокра на пода на спалнята, и имало много вода наоколо. Чистен бил и коридорът на жилището, видно от легена и водата до него до входната врата, мокър бил и подът на тоалетната, установени при огледа на жилището. По този начин обективно се отхвърлят обясненията на подс. К. в ДП, че е нямал време и намерение да чисти жилището. Дали действията са били извършени с инструментите за почистване, намерени и иззети в казаните до блока, или с дрехите, извадени от пералнята в кухнята на апартамента, не е установено, но няма особено значение. Единственият, който е имал интерес да заличи следите от действията си и го е направил, е подсъдимият. От друга страна, следите са били незаличими, най-малкото защото от тялото на пострадалата продължавало да изтичат фекалии, отразено при огледа на стаята, като такова зацапване останало и на входа на блока, измито от свид. А.а според свидетелските й показания. Не се потвърждават обясненията на подсъдимия и по отношение на облеклото на пострадалата, според него тя е била по халат и сутиен, като нямала бельо и дрехи надолу, а предвид свидетелските показания на свид. А. – била гола, по-късно свид. И. сочи, че е полугола, по време на огледа дрехите й са били сутиен, бикини и долница на анцуг. Тези промени по облеклото на трупа не са могли да настъпят по волята на никой друг, освен на подсъдимия. Търсейки публичност на своята активност да окаже помощ на жена си, подс. К. викал за помощ през прозореца на блока, отишъл в апартамента, в който се работело и се разкрещял. Искал да му помогнат да свали тялото долу и с кола да я закара в болница. Свид. Ж. А. определя подс. К. като свой бивш приятел, според подсъдимия също се познават, но отношенията им са прекъснали. Необяснимо е при това положение, подс. К. да говори, че не знае кой се е обадил на бърза помощ, тъй като именно свид. А. в присъствието на подсъдимия е потърсил помощ, докато двамата са били на етажа в блока. Когато свид. А. се обадил за спешна помощ, подсъдимият обяснил, че не знае как жена му е загубила съзнание. След разговорите с операторите на 112 отново започнал да търси помощ да я изведе от дома им, въпреки уверенията на свид. А. и И., че е по-добре да не я мести и да изчака лекарите. Правил й масаж, дишане, поливал я с вода, обул й анцуг, хванал я сам я понесъл по стълбите надолу. Тези действия са имали за цел да привлекат вниманието на повече хора, които да възприемат загрижеността на подсъдимия спрямо състоянието на жена му. От друга страна, той е настоявал за извеждането на тялото от обстановката, разкриваща част от истината за деянието, за да я запази в тайна. Към свид. Д., медицинският специалист, натоварен да поеме повикването на адреса, подсъдимият се е държал афектирано, бързал, въпреки че, за свид. Д. било ясно, че смъртта е била настъпила преди доста време. Подсъдимият е създал една привидност за изпълнение на своя дълг към жена си, подчертано и в изявленията пред въззивната инстанция – че е направил всичко, за да я спаси. Вдействителност, при отчитане на съобщеното от подс. К. пред полицията и в присъствието на свид. Д., че Х. е припаднала към 10ч., до 14.04ч., когато е дошла линейка – са изминали повече от 4 часа, през които подсъдимият не е потърсил бърза помощ, въпреки, че е могъл. Телефонът му бил намерен в тоалетната изключен, но зареден и изправен, установено при огледа на местопроизшествие. Нещо повече, той не е търсил лекарска помощ, а е искал да свали тялото до колата си. На следващо място, подсъдимият е правил опити да се дистанцира и оневини, като дал недостоверни обяснения относно причината за състоянието й – прилошало й докато се сушала, загубила съзнание, припаднала, а той й помагал с вода, местил я от леглото на дивана, и т.н. С оглед на изложените съображения изрично обсъдените обяснения на подсъдимия не могат да бъдат кредитирани. Въпреки това, доказателствената дейност по делото е улеснена предвид обективирането на действията му чрез следите по тялото на пострадалата, за експертното интерпретиране на които, били положени сериозни усилия в хода на ДП. Заключенията на назначените по делото СМЕ, не оставят място за съмнение относно обема, интензитета, средствата и стадиите в упражненото насилие и неговото авторство. Разкриването на обективната истина е подпомогнато и чрез данните по огледите, съвкупността от свидетелските показания, АТЕ на диска от НС 112. Многобройните веществени доказателства не са били подложени на експертно изследване за генетично идентифициране на естеството на веществата по иззетите при огледа натривки и вещи, но доколкото предметът на доказване е бил изяснен и категорично очертан от събраните други източници, изготвянето на такива допълнителни експертизи би се явило необосновано. Задължението по чл. 14 ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото не налага събирането на всички възможни доказателства, а на необходимите и достатъчни за изграждане на вътрешното убеждение и вземане на решение по подлежащите на доказване въпроси. Съставът на въззивната инстанция намери, че по делото такава съвкупност е обезпечена, и прецени доказателствените изводи на първоинстанционния съд като убедителни, логични и последователни, без да са били допуснати нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. При изложените решаващи изводи и в отсъствие на възражения на страните от фактическа страна, съставът счете, че релевантните по делото доказателства са законосъобразно събрани, проверени и анализирани, което от своя страна позволява постигането на качествената им правна оценка. От правна страна. С присъдата първоинстанционният съд признал за виновен подсъдимия С. А. К. в това, че на 29.08.2023 г., в гр. Омуртаг, област Търговище, умишлено умъртвил М.К. Х. от гр.Котел, ЕГН-••••••••••, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост и в условията на домашно насилие. Съдът приел, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3 и т.6а, във вр. с чл.115 от НК. В мотивите към разглежданата присъда са изложени обстойни съображения по всеки от по-тежко квалифициращите деянието признаците на престъпния състав. Изводите са в съответствие с фактическата основа на делото, със задължителните към съдилищата указания по Постановление №2/57 на Пленума на ВС и трайните ориентири, установени от незадължителната съдебна практика по приложението на относимия материален закон, напр. Решение № 281 от 19.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 989/2022 г., I н. о.; Решение № 218 от 15.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 797/2019 г., I н. о.; и много други. Правната оценка на извършеното от подс. К. е безспорна по отношение на наличието на характеристиките на деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 и т. 6а от НК. Съставът на въззивната инстанция подкрепя анализа на фактическите положения в основата на правната оценка за наличието на особено мъчителен за жертвата начин, особена жестокост и деяние, извършено в условията на домашно насилие, като не счита за необходимо да го преповтаря. И ако елементите на изпълнителното деяние, приети от първоинстанционния съд са еднопосочно подкрепени от страните, то по отношение на субективните признаци на състава в протеста на прокурора от ОП Търговище е депозирано възражение за неправилност на тезата за извършване на престъплението при евентуален умисъл. В тази насока, въззивната инстанция намира за необходимо да подчертае следното: В мотивите към присъдата е допуснато противоречие като, от една страна, ОС Търговище е приел, че: „Многобройността на ударите в жизнено важни части на тялото и главата на пострадалата, сочи нагласа на подсъдимия, пострадалата да изживее тези болки и страдания, като същият несъмнено е съзнавал тази квалифицираща предпоставка…. Подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци и ритници със значителна кинетична енергия, за кратък период от време най-вече в областта на гръдния кош и корема на пострадалата, което показва, че по интензитет дейността на подсъдимия явно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на пострадалата и сочи на едно субективно отношение към нея, съдържащо изключителна ярост и жестокост.“, а от друга, че: „подсъдимия е нанесъл множество удари със сила, по жизненоважни части на тялото на пострадалата, представите за общественоопасните последици на деянието - телесни повреди, водещи възможно до летален изход, в кумулативна даденост с допускането на този резултат, сочат на евентуален умисъл за убийство. … пряката цел на упражненото насилие от подсъдимия е била налагане и утвърждаване на неговата сила и способност за контрол върху ситуацията, като се е съгласил с възможните престъпни последици при причиняването на смъртта на пострадалата, което несъмнено води до извод за наличие на евентуален умисъл.“. По този начин първоинстанционният съд се е опитал да синхронизира установеното обективно за действията на подсъдимия – многобройни, силни, насочени към жизненоважни органи, причиняващи изключителна болка, жестоки удари по отношение на дребничката, млада жена, неможеща да се съпротиви и дори движи самостоятелно, с преследването на цел, различна от това да я убие. Потърсен бил аргумент и в посоченото от КСПСПЕ: „Липсват данни и индикации за преднамереност на постъпката, като възможна форма на отмъщение или с цел убийство.“, правилно преценено от представителя на въззивната прокуратура като интерпретация за липсата на съществуващ предумисъл, каквото обвинение не е било повдигано спрямо подс. К.. Престъплението е извършено от подс. К. при пряк умисъл. Изследването на доказателствата установява, че пострадалата често е била жертва на физическо и психическо насилие в процеса на съжителството й с подсъдимия. Но след като на 28.08.2023г. насилието е било още по-изразено, нанесени са били силни удари по лицето и тялото на пострадалата, от стискането на гърлото й била счупена подезичната кост, на следващия ден то е ескалирало до абсолютна стойност. Серийно нанасяните тежки удари с ръце и крака, в различни положения на тялото на жената, но насочени към жизненоважни органи и телесни зони не са имали алтернатива. Целта му не е била да упражни контрол, като й причини телесни повреди, допускайки от тях да настъпи смърт. Той е могъл да разграничи степента на упражняваното насилие, тъй като часове преди това също е бил и малтретирал жена си. При извършване на деянието подс. К. е бил напълно наясно както със своите възможности, така и с възможностите и здравословното състояние на Х. след причиненото й насилие, и е надградил умисъла си като е искал настъпването на фаталните последици и отнемането на живота й. Субективните представи на дееца имат своето обективно отражение, което и е значимото в конкретното наказателно производство. Нищо не е възпрепятствало и/или ограничавало подс. К. да формира своите представи и волята му да ги приведе в изпълнение и да продължава до момента на настъпване на фаталния край. Не може да бъде поставено под съмнение съзнаването на единствено възможния резултат от толкова много удари в жизненоважни органи, в главата, гърдите, корема, продължаващи при възприемането на болката, страданието, беззащитността на пострадалата, конвулсивното изхвърляне на фекалии, придружено с пълна невъзможност за самостоятелни движения на пострадалата. Тази последователност очертава и непосредственото му желание да сложи край на живота й, по посока на постигане на което, е въздействал. Не се установяват прояви на евентуален умисъл, тъй като в субективните представи на подсъдимия не са били проявени други цели, към които да се е стремял, допускайки настъпването на фаталния й край. Отсъствието на определено оръжие, годно да причини отнемане на живот, не опровергава съществуващия пряк умисъл, тъй като подс. К. си е послужил със своите ръце и крака, които са били достатъчно за постигане на целта средство. Мащабността, интензивността и продължителността на физическото насилие, обективирани в действията на подсъдимия разкриват пряко преследване на причиняването на смъртта на пострадалата. Преустановяването на насилието е било свързано с възприемане настъпването на смъртта. В тази насока – косвени по характер, са няколко обстоятелства – подсъдимият не е преустановил насилието в началните етапи, виждайки как младата жена понася ударите му, и не е оказал реална и необходима помощ на пострадалата; незабавно предприел действия да почисти и промени обстановката; потърсил помощ и съчувствие от широк кръг хора, създавайки привидно правдоподобна ситуация на тревога; дал отклоняващи от себе си обяснения по отношение на случилото се, като въпреки, че лекарят свид. Д. установил изминало немалко време от настъпване на смъртта, подсъдимият бил афектиран и бързал да й бъде оказана помощ. В цялостното си проявление подс. К. не е бил в психическа и физическа непълноценност, напротив – напълно е съзнавал извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Затова и според състава на въззивната инстанция умисълът на подс. К. е бил пряк. Не се установят други елементи от правна страна, които да обосноват допълнителен анализ. По отношение на наказанието. Основното оплакване в протеста е свързано с явната несправедливост на определеното на подсъдимия най-леко, предвидено в закона, наказание, макар и в максималния му размер от 20 години. Иска се на подсъдимия да бъде наложено най-тежкото наказание – а именно, доживотен затвор без замяна. Протестът се поддържа от представителя на въззивната прокуратура досежно налагането на наказание доживотен затвор. Преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, изисква задълбочен анализ и оценка не на количествен брой на формиращите съответната група отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, а на тяхната качествена характеристика, разкриваща степента на обществената опасност на деянието и дееца. В случая несъобразяването с този принцип е довело първоинстанционния съд до подценяване на значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказание, несъответно на извършеното от него. Проверката на мотивите към присъдата в тази част установи, че първоинстанционният съд не е преценил всички обстоятелства от значение за определяне на обема на наказателна отговорност. Изцяло отсъстват съображения относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и задължителните изводи за постижимост на целите на генералната превенция с така определеното наказание. Неправилно като смекчаващи обстоятелства са били отчитани факти и обстоятелства, които нямат такова значение, и са довели до необоснованост на изводите за вида на наказанието. Прилагайки принципите на законоустановеност и индивидуализация при определяне на наказанието, въззивната инстанция установи следното: Деянието е с изключително висока обществена опасност, тъй като засяга най-ценното благо - човешкия живот. Наказуемостта на подобни прояви е най- тежката, предвидена в материалния закон. Отделно от тази база, в актуалната обществена среда са чести случаите, в които явлението „домашно насилие“ достига толкова тежки престъпни резултати и фокусира вниманието на гражданското общество, реагиращо с категорично осъждане и нетърпимост. В процес на преосмисляне е конструкцията „битово убийство“, свързвана назад във времето с насилствена смърт в резултат на действията на член на семейството, необосновано определяна като престъпление с по-ниска степен на обществена опасност, причиняващо по-тесен кръг щети. Самото криминализиране на условията, в които престъплението е извършено, изразява завишената критичност на законодателя, като акцентът в настоящия период на правораздаване е върху уязвимостта на жертвите, защита на моралните ценности в тесния семеен кръг, овладяване на тенденцията и постигане на ефективна обща превенция срещу този негативен феномен. Прегледът на съдебната практика установява, че по правило подобни деяния се извършват в комбинация с другите два по-тежко квалифициращи признака по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 от НК. Но, с оглед на характеристиките на конкретното престъпление, извършеното от подс. К. може да бъде определено като морално укоримо извън пределите на подобните случаи, тъй като фактите по делото надхвърлят обема, необходим за изпълване съдържанието на обективните признаци. Начинът на извършване – и с оглед понесените от жертвата болки и страдания, и с оглед обективираните качества и манифестираните особено драстични черти на личността на дееца, се отличава с прекомерен, изключителен интензитет и характеризира деянието като надхвърлящо обичайните престъпления от този вид. Критерий за изключителната обществена опасност е и обхватът на настъпилите общественоопасни последици. Пострадалата е била съвсем млада жена, на 21 години, в началото на житейския си път, обичана от близките си, измъчена психически и страдаща физически от оказвано й постоянно насилие, бита и живееща в подчинение и страх. С лишаването й от живот, вредите, които са настъпили са по-големи от обичайните, защото са причинени съпътстващи, тежки емоционални щети на нейните близки, които завинаги са лишени от грижите и обичта на своята дъщеря. Публичността на случилото се, придобита с изнасяне на полуголото тяло на пострадалата пред жилищния блок, в израз на желанието на подсъдимия да се представи като търсещ помощ и съчувствие, също отличава деянието като смущаващо обществените нрави и предизвикващо категорично възмущение от стореното. Обществената опасност на дееца съдът намира за изключително висока, предвид спецификите на личността му склонна към агресия, емоционални изблици в резултат на ниската му самооценка, хедонистични нагласи; проявените от него склонности към насилие и безразличие към последиците от насилието – обективирано в отношението му към пострадалата, предхождащо престъплението, но и спрямо други хора от близкия му кръг - свид. Ж. А. сочи, че подсъдимият е биел баща си, извеждано и от показанията на свид. Ц., според които пострадалата приживе споделила на майка си, че мъжът й много бил родителите си; лошите характеристични данни – събрани от не само чрез показанията на свидетелите по делото, но и от документите – за криминалистичната му регистрация в България, във Франция, издирването му по ШИС, съхранението на регистрационни табели седем месеца след срока за предаването им на контролните органи, контрабандното пренасяне на цигари, слабостта към казина, алкохол, балони с газ. По време деянието подс. К. непосредствено изразил личностните си качества, успявайки да превърне обикновената домашна обстановка в сцена на брутално насилие, ожесточено отрекъл най-ценното благо на живот на съжителката си, продължително и ненаситно удрял, ритал, натискал, блъскал тялото й. Известно е от практиката на ВКС в последните години, че болшинството на съставите не приемат като отегчаващо обстоятелство поведението на дееца след довършване на престъплението, но не може да бъде отминато, че действията, предприети от подс. К. след настъпване на смъртта на пострадалата, обективно характеризират личността му и завишават степента на обществената опасност, която той разкрива. Вместо да потърси помощ от лекарски екип, с което е могъл да спаси живота на младата жена, подсъдимият е започнал да променя, заличава, унищожава реални следи от действията си, а часове след смъртта й, напълно безсмислено и привидно добросъвестно бил загрижен за дължимата й спешна помощ. За съжаление, заключението на КСПСПЕ очертава само малка част от личностните специфики на подс. К., фокусът на вещите лица е върху психичните годности на подсъдимия и обясненията, които е дал в проведените три интервюта – третото по негово желание. Никъде в заключението не се коментира ревността, желанието за контрол спрямо пострадалата и близките му, физическото и психическо насилие, системно упражнявано спрямо съжителката му – последно, часове преди времето на причиняване на смъртта й, криминалистичните нагласи, които са установени по делото обективни факти. По време на пребиваването в психиатричното отделение към СББАЛС Ловеч, подсъдимият е показал необходимост от разбиране, подкрепа, удовлетворение, атмосфера на доброжелателност и сигурност, едновременно с емоционална стабилност, напълно съзнаване на значението на извършеното, вяра и религиозни убеждения. Но, фактите по делото разкриват и други черти на личността му, проявени по време на извършване на деянието, сред които: необуздано гневно напрежение, агресивна нагласа, готовност и изблици, неефективен самоконтрол, демонстрация на надмощие, крайна жестокост, перверзност, безчувственост, безчовечност, липса на състрадание - в съвкупността си, изцяло негативни черти, определящи рисковете, които личността му носи във връзка със социалното си функциониране. Личността на дееца не е изолирана от престъплението и начина на осъществяването му, но поведението на дееца извън времевите рамки на деянието има своето значение, вкл. за определяне на ресурсите, с които разполага или от които се нуждае, и следва да бъде преценявано при вземане на решение за налагане на наказание. Първоинстанционният съд е установил чистото съдебно минало и го е преценил като смекчаващо отговорността на подс. К. обстоятелство. Този извод се подкрепя от въззивната инстанция, но не така се преценяват останалите счетени за смекчаващи, а именно: изразеното съжаление за стореното и процесуалното поведение на подсъдимия, свързано както със съдействие на разследването, така и с иницииране на производството по реда на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 от НПК, като по този начин производството пред първата инстанция приключило „изключително бързо, без да бъдат подлагани на процесуални затруднения вещите лица и свидетелите, както и „спести“ поредното изживяване на безспорната мъка от близките на пострадалата при евентуално изслушване на показанията и заключенията, поради което според съда това поведение следва да бъде отчитано като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство.“. Според настоящия състав, изразеното от подсъдимия съжаление има декларативен характер, а съдействие на разследването не е налице с оглед защитния характер на обясненията и отсъствието на доказателствена стойност по отношение на разкриване на обективната истина. Прилагането на определен процесуален ред е в израз на упражняване на правомощията на първоинстанционния съд, след проверка на законово предвидените предпоставки. В конкретния случай, както в началото бе коментирано, съдът неправилно е подходил към процедурата по чл. 371 т. 1 от НПК, напълно игнорирайки становището на частните обвинители и граждански ищци. Разсъждавайки по принцип, и при законосъобразно провеждане на производството по чл. 371 т. 1 от НПК, изразеното от подсъдимия и защитата му съгласие доказателствата по ДП да бъдат приобщени в съкратеното съдебно следствие не може да се отнесе към намаляване обема на следващата му се наказателна отговорност, тъй като такава привилегия не е предвидена в НПК и изборът на процедура не е свързан с отношението на дееца към извършеното. Съдът дължи проверка по съгласието на страните и може да определи такъв процесуален ред само ако съгласието е доброволно и пълно, и доказателствата, събрани в ДП са годни по смисъла на НПК. Ако се приеме, че създаването на затруднения на свидетелите и вещите лица с разглеждането на едно производство по общия ред води до обременяване на наказателната отговорност на хипотетичния подсъдим, то биха пострадали не само процесуалните му права като основна фигура в наказателното производство, но биха били потъпкани и основните принципи по чл. 11, 12, 13, 14, 15 от НПК. Неясно е и защо ТОС е приел, че с желанието си бъдат приобщени доказателствата от ДП, подсъдимият е спестил мъката на частните обвинители и граждански ищци от изслушване на свидетели и заключения на вещи лица, като такива действия всъщност са били предприети в протеклото съдебно заседание и свидетелите, които са били разпитани са били поискани от повереника на родителите на пострадалата. Според състава на въззивната инстанция, де факто, първоинстанционният съд е търсил аргументи, с които да защити становището си, че са налице повече смекчаващи, отколкото отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – наличието на три по-тежко квалифициращи елемента и бруталността на деянието, въз основа на което да определи наказанието в най-леката законова алтернатива. С оглед на съображенията, изложени в настоящото решение, според състава на въззивната инстанция могат да бъдат определени като отегчаващи отговорността на подсъдимия допълнително и следните обстоятелства: трайност на упражняваното насилие спрямо пострадалата и нанасянето на отнелите живота й удари непосредствено след предходен тежък побой; липса на съпричастност към пострадалата – не потърсил своевременно медицинска помощ, което би й дало шанс за живот; местил и преобличал голото й тяло, за да заличи следи от действията си; лошите характеристични данни, вкл. съществуващите криминални регистрации, престъпни нагласи, подготвеното незаконно пренасяне на цигари извън граница, запазване и съхранение на подлежащи на унищожение табели на чужд л.а. По силата на изложените съображения според състава на въззивната инстанция извършеното от подс. К. престъпление се явява изключително тежко и съответното на него наказание е доживотен затвор по чл. 38 а ал. 1 от НК. Понятието "изключително тежко престъпление" по смисъла на чл. 38 а, ал. 2 НК, за разлика от легалните дефиниции за "тежко престъпление" и "особено тежък случай" в чл. 93, т. 7 и т. 8 НК, правната доктрина и съдебната практика свързват с белези на изключителност, обоснована от настъпилите вредни последици, отегчаващите вината обстоятелства, личността на дееца, специфики при извършване на деянието и всички други относими негативни моменти. Конкретното престъпление, предвид понесените от жертвата болки и страдания, обективираните качества и манифестираните особено драстични черти на личността на дееца, обхвата на общественоопасните последици, се отличава с прекомерен, изключителен интензитет и характеризира деянието като надхвърлящо обичайните престъпления от този вид. Деянието е излязло от тясната семейна среда и оставя отпечатък у всеки, който е имал възможността да се запознае с фактите по делото. Смъртта на 21 годишната М. е била безпричинна и внезапна, в последните си минути тя е осъзнавала безнадеждността на ситуацията и невъзможността да се противопостави на разярения подсъдим, изпитвала е болки, наслагващи се върху другите болки по тялото й, но и надхвърлящи познатата й скала, и достигащи до ужасяващи физически мъки и психически страдания. Жестокото убийство е най-тежкият епизод от поредица асоциални и престъпни прояви на подсъдимия, осъществявани от него в течение на продължителен период от време, включващи посегателства срещу телесната неприкосновеност на най-близките му – жена, родители. Независимо от липсата на предходна съдимост, деецът представлява личност с изключително висока степен на обществена опасност, чийто морален облик е в пълен разрез с добрите нрави в обществото. Личността на подс. К. го характеризира като опасен за обществото, доказано наблюдаван по ШИС, поради рисковете, които са били очертани в поведението му във Франция, но непредсказуем в реакциите и степента на реалната си агресия. Според състава, съпоставката на конкретното престъпление с отразените в съдебната практика по тази комбинация от правно значими елементи позволява да бъде обобщена оценка на извършеното като изключително тежко. С оглед на всички изложени съображения съставът на въззивната инстанция намери, че наказанието доживотен затвор е справедливо и съответно на извършеното от подс. К., защото единствено би постигнало целите по чл. 36 от НК, като би предпазило обществото от рисковете, разкривани от личността на подсъдимия, би въздействало предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на гражданското общество. Високата морална укоримост на извършеното, тежестта на престъпния резултат и открояването на проявата на подс. К. спрямо останалите от този вид подкрепят извод за обоснованост на максималната строгост на закона. Това по вид наказание съответства и на потребностите на личността на подсъдимия от поправително въздействие предвид проявените от него разнообразни престъпни нагласи и специфики на възприемане и отразяване на околния свят, правила и общество. Установеното у него предразположение към агресия, при която самоконтролът е неефективен, а реакциите емоционално обусловени, могат да бъдат преодолени качествено и трайно единствено с такава форма на изолация и индивидуална работа с подсъдимия. Ефектът на такова наказание спрямо членовете на обществото е от сериозно значение и с оглед многобройността на тези прояви в актуалния момент. Всяко по-леко наказание не би могло да постигне целите на генералната и индивидуалната превенция, тъй като би оставило усещане за несправедливост и отсъствие на задължителните гаранции за правилно въздействие, категорично преустановяване на най-тежките форми на домашно насилие и качествено възстановяване на обществените и нравствени стандарти. Становището на защитата е, че справедливо би било подс. К. да изтърпи наказанието, което е определено от първоинстанционния съд и което те не са обжалвали. Според защитника, при наличните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст и оказаното съдействие на разследването, ефективното изолиране на подсъдимия за 20 години ще има поправителен ефект и той ще излезе от затвора в зряла възраст, в която може да продължи живота си. Становището няма необходимата относителна тежест да преодолее направения извод, че престъплението на подс. К. е изключително тежко и той следва да изтърпи предвиденото в чл. 38а, ал. 1 от НК наказание, при отчитане на възможностите при изтърпяването му, посочени в чл. 38 а ал. 3 от НК. От друга страна, съставът прецени, че поисканото с протеста наказание доживотен затвор без замяна е особено тежко предвид степента на непоправимост на личността на подс. К. и ресурсите, с които разполага и могат да бъдат основа за индивидуалната работа с него в условия на продължителна изолация. Законодателят е предвидил, че наказанието по чл. 38 от НК се налага, когато престъплението е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. По аргумент на по-силното основание, санкцията по чл. 38а от НК инкорпорира възможността чрез налагането й да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Такива са и изводите на настоящата инстанция. Нито обществото, нито личността на подс. К. се нуждаят от безалтернативното най-тежко наказание, за да бъде обезпечено постигането на целите по чл. 36 от НК. Хуманността налага да не бъде отнемана мотивацията към поправяне и превъзпитаване на подсъдимия в драстична степен, а да се предостави възможността при понасяне на наказанието доживотен затвор да бъдат създадени, утвърдени и цялостно приложени общественоочакваните позитивни промени, които след изтичането на законовоопределен период от време могат да обосноват замяната на наказанието по чл. 38а ал. 3 от НК. С оглед на изложените съображения и при отчитане на относима съдебна практика, напр. Решение № 208 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 600/2018 г., I н. о.; Решение № 12 от 22.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 1022/2020 г., II н. о.; Решение № 111 от 22.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 82/2023 г., I н. о.; Решение № 50131 от 31.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 613/2022 г., III н. о.; Решение № 491 от 20.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 558/2023 г., I н. о.; Решение № 187 от 22.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 813/2023 г., I н. о.; Решение № 361 от 20.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 381/2024 г., III н. о.; и др., съставът на въззивната инстанция намери, че искането за определяне на наказанието доживотен затвор е основателно. Като последица и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част. С оглед вида на наложеното от въззивната инстанция наказание, следва да бъде определен специален първоначален режим на изтърпяването му на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС. Проверката на състава по останалите части на присъдата установи липсата на съображения досежно отхвърлителните части на предявените граждански искове. Доколкото не е налице жалба от гражданските ищци правомощията на въззивната инстанция са ограничени до посочената констатация. Съгласно становището на защитника, подс. К. не възразява по отношение на уважените граждански искове. Не е налице основание за намаляване на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за причинените на родителите на пострадалата неимуществени вреди. От позицията на прецизност е необходимо да се посочи и, че в мотивите към присъдата не е било отразено, че с определение № 312/14.11.2023г. по ЧНД № 408/23г. на ОС Търговище на основание чл. 73 а ал. 2 от НПК са били взети обезпечителни мерки за събиране на направените по делото разноски чрез налагане запор върху л.а. собственост на подсъдимия „Фолксваген Голф“, рег. № Н4793КВ. След влизане в сила на присъдата събирането на дължимите от подсъдимия разноски може да бъде насочено към обезпеченото имущество. По отношение на разпореждането с веществените доказателства в мотивите е пропуснато да се отбележи, че с постановление от 20.03.2024г. на заместник окръжен прокурор при ОП Търговище, подробно описаните парични средства в лева и евро, иззети при огледа на местопроизшествие от чантата на М. Х., са били отделени от ДП и е разпоредено да се съхраняват в РУ Омуртаг до решаване на гражданския спор за тяхната собственост по реда на ГПК, а при неповдигане на такъв спор – до изтичане на срока по чл. 112 ал. 1 от НПК. Изложеното обстоятелство не е било коментирано в протеклото съдебно производство, а е от значение за бъдещите действия на страните по делото. По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, въззивният съд