Решение № 699 от 14.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 608/2025 г.

С присъда от 15.05.2024г., постановена по НОХД № 5255/2021г. по описа на СРС, НО, 101- ви състав съдът е признал подсъдимия П. М. П. за виновен в това, че на 17.11.2020 г., около 00,30 часа, в гр.София, по бул.„••••••••, с посока на движение от ул.„Бели Дунав“ към ул.„Христо Силянов“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с peг. № ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно- 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред- с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 664/17.11.2020г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Света Анна- София“ АД, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп. ДВ бр.81 от 02.10.2018г./, като съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози- „Употребата на алкохол в кръвта...се установява чрез...химически изследвания”, поради което и на основание чл.3436, ал.1 от НК му наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 200,00 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г., във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложил на подсъдимия П. М. П. наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 17.11.2020 г. На основание чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П. М. П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 548,00 лева, представляващи възнаграждения за вещи лица на съдебното производство, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия П. М. П., чрез адв.И. В.- Т. в която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъбразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелката Е.С. е изложила няколко различни версии как е започнала проверката за алкохол спрямо П. П., тъй като в досъдебното производство посочила, че са спрели за полицейска проверка лек автомобил, а в хода на съдебното производство заявила, че не са спирали подсъдимия за проверка, а той е паркирал пред тях, след което е минал покрай тях и едва тогава колегата й е поискал документите на лицето и го поканили да му извършат проверка. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че полицейските служители Е.С. и И.Н. са усетили, че подсъдимият лъха на алкохол, тъй като обстоятелство не било потвърдено от показанията на свидетелката В.М. и протокола за медицинско изследване за вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издаден от лекар при Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна“, в който не е установен мирис на алкохол. Поддържа се, че необосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелката В.М., като приел, че същата била заинтересована от изхода на делото предвид роднинската връзка с подсъдимия. Твърди се, че съдът неправилно не се е доверил на показанията на свидетеля В. П., който бил страничен наблюдател на проверката и е възприел излизането на подсъдимия П. П. от денонощния магазин преди да започне проверката, поради което подзащитният й не е имал качеството на „водач“ на МПС към момента на извършване на проверката. Поддържа се, че едва при повторните разпити полицейските служители твърдят, че веднага са проверили подсъдимия за алкохол. Моли присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата оставена без уважение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия П. М. П., адв.С. П.а моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и съдът да постанови нова, с която да признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинение. Поддържа, че по отношение показанията на свидетелите Е.С. и И.Н. следва да се приложи чл.118, ал.2 от НПК. Пледира, че от показанията на свидетеля В. П. се установява, че към момента на проверката подсъдимият не е имал качеството на водач на МПС, какъвто е един от изискуемите се признаци от обективна страна за съставомерността на деянието, за което е обвинен. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови оправдателна такава. В последна дума подсъдимият П. М. П. моли присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна Софийски районен съд е приел, че за времето от 19,00 часа на 16.11.2020г. до 07,00 часа на 17.11.2020г., свидетелите Е.В.С. и И.С.Н. били назначени като АП при отдел Пътна полиция /ОПП/- СДВР, като изпълнявали служебните си задължения в района на община „Надежда“ и ж.к.“Обеля“. Съдът е приел, че на 17.11.2020г., около 00.30 часа в гр.София подсъдимият П. М. П. управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с per. № ••••••••, собственост на „Б.Л.ЛИЗИНГ“ АД, движейки се по бул.„Ломско шосе“ с посока на движение от ул.„Бели Дунав“ към ул.„Христо Силянов. На бул.„Ломско шосе“ пред № 167, където подсъдимият спрял, на същия била извършена проверка от полицейските служители Е.В.С. и И.С.Н.- младши автоконтрольори при ОПП -СДВР. По време на проверката свидетелите Е.С. и И.Н. усетили, че подсъдимият лъха на алкохол. При изпробването на му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM 0074, проба № 550, същото отчело положителен резултат 1,46 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. С оглед резултата от техническото средство свидетелката Е.В. С. съставила срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение Серия АА с № 694290 от 17.11.2020г. за нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП. Свидетелят И.Н. издал и връчил на подсъдимия талон за медицинско изследване № 0063465 за явяването му в УМБАЛ „Св.Анна“-гр.София и даване на кръвна проба. Първоинстанционният съд е приел, че след като били издадени горепосочените документи подсъдимият П. П. се явил в УМБАЛ „Св.Анна“-гр.София, където дал кръвна проба за медицинско изследване. След изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, бил изготвен протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 664/17.11.2020г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Св.Анна“-гр.София, в който било отразено, че в представената за изследване кръвна проба на подсъдимия П. М. П. се доказвало наличието на етилов алкохол в количество 1,36 промила на хиляда и бил отведен във 02 РУ -СДВР и задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен и безспорен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Е.В.С. /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, И.С.Н., В. Г.а М., В. Г. П. и Е. П. Д.а, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в к р ъ в т а , заключение на изготвената комплексна съдебно- медицинска и химикотоксикологична експертиза, справка за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото. От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е достигнал до правния извод, че подсъдимият П. М. П. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.343б, ал.1 от НК, като на 17.11.2020 г., около 00,30 часа, в гр.София, по бул.„••••••••, с посока на движение от ул.„Бели Дунав“ към ул. „Христо Силянов“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с peг. № ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно- 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред- с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 664/17.11.2020г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Света Анна- София“ АД, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че при полицейска проверка на товарен автомобил, управляван от подсъдимия, тестът за употреба на алкохол е бил положителен. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ. Настоящият съдебен състав намери за неоснователно становището на защитата, че по отношение свидетелите Е.В.С. и И.С.Н. следва да се приложи разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК. В случая не е налице процесуална пречка или ограничение показанията на двамата свидетели да бъдат ползвани за установяване на обстоятелствата относно фактите и обстоятелствата, които са възприели. Съгласно разпоредбата на чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всички факти от значение за обективната истина, които свидетелят е възприел. Изключенията от това правило са предвидени в разпоредбата на чл.188 от НПК, като забраната се извежда от качеството на лицето като участник в наказателното производство, а не от вида на доказателственото средство. Свидетелите Е . С . и И . Недков са преки очевидци на случилото се и възпроизвеждат свои лични възприятия. Тези техни действия нямат процесуална стойност на действие по разследването, извършени по реда на НПК, поради което и за тях не важи забраната по чл.118, ал.2 от НПК. Същите двама не попадат в нито една от хипотезите, визирани и в нормата на чл.118, ал.1 от НПК, по делото няма данни и същите да попадат по хипотезата на чл.118, ал.3 от НПК. Обосновано съдът при изграждане на своите изводи е кредитирал показанията на свидетелите Е.В.С. и И.С.Н., подлагайки ги на внимателен анализ и съпоставяйки ги с останалия приобщен по делото доказателствен материал. На разпита си пред първоинстанционният съд свидетелката Е.С. заявява, че водачът, който са проверили по време на дежурство, е бил шофьор на такси марка „Киа- Сиид“, който е спрял автомобила си до едно денонощно кафе на бул.“Ломско шосе“ и поради не много адекватното му поведение, когато минал покрай тях, го поканили да дойде при служебния автомобил, където да бъде тестван за употреба на алкохол. След известни молби от негова страна с обяснението, че е подал документи да им става колега, водачът бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело положителен резултат над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда. След това водачът бил съпроводен за даване на кръв. Въззивният съдебен състав намери за неоснователно възражението в допълнението на жалбата, подсъдимия П. П. не е имал качеството на „водач“ на МПС към момента на извършване на проверката. От показанията на свидетелката Е.С. се установява, че това е било на известно разстояние пред полицейския автомобил, през един автомобил, минал пешком покрай тях, свидетелят И.Н. го поздравил и усетил мирис на алкохол. Свидетелите са категорични, че в автомобила не е имало други лица, освен подсъдимият. За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. В случая на подсъдимия е извършена проверка непосредствено след спиране на автомобила и с оглед установеното, че в него не е имало други лица, то единствения възможен извод е, че именно подсъдимия П. П. е управлявал автомобила. Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението, че неправилно контролираният съд е приел, че свидетелите Е.С. и И.Н. са усетили, че подсъдимият да лъха на алкохол. Действително в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, че лекарят не е установил мирис на алкохол, но от разясненията на вещото лице проф.В.А., дадени в съдебно заседание на 07.12.2023г. се установява, че отчитането на мириса на алкохол в кръвта е субективен критерий, който зависи от изследващото лице и начина на провеждане на изследването, вида на алкохолната напитка, доколкото наличието на ароматни компоненти в нея правят по- лесно отчитането на такъв и обратно- консумацията на концентрирани напитки, без добавени аромати, могат да останат практически незабелязани при изследване по тази показател. От друг страна, в показанията си свидетелят И.Н. е категоричен, че са извършили проба именно защото е усетил мирис на алкохол по време на проверката. Въззивният състав намери за неоснователно възражението, че необосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В. Г. П.. В хода на съдебното следствие в проведеното на 12.02.2024г. съдебно заседание съдът е провел очна ставка между свидетелите В. П. и Е.С., при което свидетелката е категорична, че подсъдимият е бил спрян за проверка преди да стигне до денонощния магазин и съдът обосновано е приел, че показанията на свидетеля В. П. се оборват от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелката Е. Д.а П.- управител на въпросния денонощен магазин се установява, че затварянето на входа за клиенти става след 00,00 часа и продажбите продължават на гише, които оборват показанията на свидетеля В. П. по време на очната ставка, че е видял подсъдимия да излиза от магазина и едва след това е бил спрян от полицейските служители. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелство. Правилно като смекчващи вината обстоятелство съдът е отчел чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи- отразените в картона на подсъдимия като водач на МПС множество нарушения ня правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран с влезли в сила електронни фишове. В санкционната част на разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК към датата на извършване на инкриминираното деяние законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от 200,00 лева до 1 000,00 лева, и в случая наложените наказания са в минимален размер, поради което не са налице основания за тяхното изменение. Наказването с такова по вид и размер наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо. Законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е не осъждан и това ще да изиграе своята предупредителна роля. Основното което следва да се съобрази е дали, ако не се наложи ефективно наказание, деецът ще се поправи като това се съобрази с данните по делото. Всеки конкретен случай е индивидуален и съответното наказание се определя съобразно събраните доказателства, което е комплексна и същевременно индивидуална оценка, свързана с деянието и личността на самия подсъдим. Подсъдимият не е осъждан, поради което може да се направи извод, че същият н е е лице със завишена степен на обществена опасност. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата при постановяване на първоинстанционната присъда. Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд