Решение № 175 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 843/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Ф. Ю. Х., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес - •••••••••••, със съдебен адрес: •••••••••••••, адв. Е. Р. от АК – Хасково, против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.70 ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че от дълги години ищцата била клиент на ответната банка и титуляр по следните банкови сметки: разплащателна сметка в евро с IBAN № •••••••••••••, разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••••••••••• и сметка в лева с IBAN № •••••••••••••. Освен това, ищцата била едноличен собственик на капитала и управител на две дружества, също клиенти на Банката, а именно: „•••••••••“ ЕООД - титуляр по следните две разплащателни сметки: разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••••••••••• и разплащателна сметка в евро с ІBAN № •••••••••••••, и ,,•••••••••••••“ ЕООД - титуляр по разплащателна сметка в лева с IBAN № •••••••••••••. От изготвен от ответната банка на 02.05.2023г. отчет по сметка и изготвен на 10.02.2025г. от електронното банкиране на банката отчет било видно, че по горепосочената банкова сметка на ищцата в евро с IBAN № •••••••••••••, били извършени следните преводи:

1.дебит: 204.72, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190172, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

2. дебит: 0.51, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190172;

3. дебит: 204.72, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190173, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

4. дебит: 0.51, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190173;

5. дебит: 204.72, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190174, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

6. дебит: 0.51, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190174;

7. дебит: 204.72, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190175, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

8. дебит: 0.51, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190175;

9. дебит: 204.72, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190176, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

10. дебит: 0.51, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190176.

Видно от изготвен на 10.02.2025г. от електронното банкиране на банката отчет, по горепосочената банкова сметка на ищцата в лева с IBAN № •••••••••••••, били извършени следните преводи:

1. дебит: 399.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190169, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

2. дебит: 1.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190169;

3. дебит: 399.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190170,

получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

4. дебит: 1.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190170.

Видно от изготвен на 10.02.2025г. отчет по сметка от електронното банкиране на Банката, по горепосочената сметка в лева с IBAN № •••••••••••••, били извършени следните преводи:

1. дебит: 399.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: нареден междуб. кр. превод B1ink 000PFWО231190171, получател: В. С., основание за плащане: захранване; още: •••••••••••••;

2. дебит: 1.00, вальор и счет. дата: 29.04.2023г., документ и референция: такса за нареден левов превод 000PFWО231190171.

Ищцата поддържа, че нито е нареждала, нито е давала съгласието си за посочените по - горе платежни операции, за което обстоятелство тя била уведомила ответната банка още на 29.04.2023г., чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата й номер - 0700 12 777, непосредствено след като узнала за тях. Освен това, същата подала до банката и молба - искане с вх. № 239/115 от 03.05.2023г по описа на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез която поискала да й бъдат възстановени незабавно по банковата сметка в евро общата стойност на неразрешените платежни операции за извършените на 29.04.2023г. преводи и такси, а също така да бъде уведомена относно механизма на извършване на тези, неразрешени от нея платежни операции. С писмо с изх. № 239-115/1 от 26.06.2023г., по повод на тази молба, от ответната банка бил постъпил отговор, в който било посочено следното: „На 29.04.2023г. след получена заявка за активиране на Мобилно приложение „Му Fibank, с вграден Софтуерен Token (Мобилно приложение) и коректно въведени средства за достъп и идентификация, Банката, с цел защита и удостоверяване, че заявката произтича от Вас, е изискала да направите потвърждение, като на 29.04.2023г. в 21:00:25 часа, е изпратила еднократно валиден код, чрез SMS съобщение на телефонен номер +•••••••••••••, който телефонен номер в системата на Банката е регистриран като телефон за контакт с Вас, с текст на съобщението, показващ действието, за което кодът се отнася, а именно: ,,•••• kod za aktivirane па novo Mobilno prilozhenie My Fibank s vazmozhnost za aktivno bankirane. Ne spodeliayte koda s treti litsa. Tel 07001277“. След като Банката е получила потвърждение, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до Вашия телефонен номер, за Банката не е имало съмнение, че заявката за активация на Мобилното приложение, произтича от Вас. Целта на изпратения до Вашия мобилен номер еднократно валиден код е да провери идентичността на лицето, което изисква активиране на мобилното приложение е евентуално измами от трето лице, тъй като телефонът е във Ваш контрол и лично получавате съобщението за еднократен код и може да предотвратите изисканото от трето лице последващо действие, като не въведете кода, и незабавно се свържете с банката.“ Във връзка с тези изложени твърдения в писмото на банката, се поддържа в исковата молба, че от ищцата на 29.04.2023г. категорично не е била изпращана заявка за активиране на Мобилно приложение „Му Fibank“, с вграден Софтуерен Token (Мобилно приложение), както и че същата не била въвеждала каквито и да е било средства за достъп и идентификация в тази връзка, нито била потвърждавала, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код. Изложено е още, че в писмо с изх. № 239-115/1 от 26.06.2023г. на банката се твърдяло, че след активиране и успешен вход в Мобилното приложение от регистрираното устройство с въвеждане на ПИНт/биометрия (в зависимост от избора), можели да бъдат ползвани функционалностите на приложението. В периода от 21:04:26 часа до 21:07:02 часа на 29.04.2023г. през мобилното приложение били инициирани осем междубанкови превода Blink, от изброените сметки на името на ищцата. В писмото се твърдяло още, че тези преводи били инициирани и потвърдени от регистрираното Мобилно приложение, с вграден софтуерен токън: ВВ927110, с избран от ищцата в Мобилното приложение начин за потвърждение на всички банкови операции - ПИНт/биометрия (пръстов отпечатък или лицево разпознаване). По отношение на тези твърдения ищцата поддържа, че на 29.04.2023г. категорично не е активирала мобилното приложение, нито е осъществявала какъвто и да е било вход в него, нито пък е въвеждала или избирала ПИНт/биометрия (пръстов отпечатьк или лицево разпознаване), както и не е инициирала и потвърждавала посочените в исковата молба преводи. Освен това се поддържа, че тя не познавала посоченото в преводите лице „В. С.“, липсвали каквито да били причина или основание да преведе на същото парични средства, липсвали и каквито и да било взаимоотношения с такова лице. Във връзка с изложеното, се твърди от ищцата, че тя не е нареждала, нито пък е давала съгласието си за посочените по - горе платежни операции, поради което счита същите за неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, за което обстоятелство била уведомила банката още на 29.04.2023г. чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата за онлайн банкиране номер, а именно: 0700 12 777. Изразява недоумение от факта, че въпреки уверенията от страна на банката за по - висока степен на защита при извършване на платежните операции, гарантирана, чрез паролата за еднократно използване, генерирана от Token устройството, без да е получавала парола за еднократно използване, генерирана от token устройството, били извършени посочените по - горе неразрешени от нея платежни операции. Относно отговорността на ответната банка се позовава на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвиждаща, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато било необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановявал платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не е изпълнена неразрешената платежна операция. Отбелязва се още в исковата молба, че във връзка с процесния случай от ищцата бил подаден сигнал с peг. № PRB2023206291801 от 01.09.2023г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, заведен по преписка №3864/2023г. на РП-Хасково, като видно от направена справка в електронния портал на Прокуратурата на Република България, към настоящият момент същата била изпратена по компетентност на ОП-Хасково, където била заведена преписка № 2148/2023г. по описа на Окръжна прокуратура - Хасково. Въз основа на тези съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната банка да заплати на ищцата следните суми: сумата в размер на 1026.15 евро - главница, представляваща общата стойност на горепосочените извършени на 29.04.2023г., неразрешени от нея, платежни операции и такси за наредени преводи в евро; сумата от 265.11 евро - мораторна лихва за забава върху главницата от 1026.15 евро, за периода считано от 01.05.2023г. до 27.03.2025г., предхождаща датата на подаване на исковата молба - 28.03.2025г.; сумата в размер на 1200 лева - главница, представляваща общата стойност на горепосочените извършени на 29.04.2023г., неразрешени от ищцата платежни операции и такси за наредени преводи в лева; сумата от 310.02 лева - мораторна лихва за забава върху главницата от 1200 лева, за периода от 01.05.2023г. до 27.03.2025г., предхождаща датата на подаване на исковата молба - 28.03.2025г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.03.2025г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. По същество поддържа, че всички оспорени платежни операции от електронното банкиране в Мобилно приложение „Му Fibank“ с вграден Софтуерен Token на ищцата представлявали разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС, тъй като били изпълнени от банката след предварително дадено нареждане (съгласие) от ищцата, чиято

автентичност била установена от нея съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ЗПУПС. Твърди се, че всяка една от спорните платежни операции била с надлежно установена от ответника автентичност, чрез уговорените между банката и ищцата средства за достъп и идентификация, била точно регистрирана и осчетоводена от нея, както и че не била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга. Не се оспорва от ответната банка, че между нея и ищцата е сключен договор за ползване на услугите, предоставяни чрез електронно банкиране „Моята Fibank“, съгласно който същата имала достъп за активно банкиране, при договорените средства за достъп, идентификация и нареждане на преводи. Излага твърдения, че на процесната дата - 29.04.2023 г., след получена заявка за активиране на Мобилно приложение „Му Fibank“ с вграден Софтуерен Token (Мобилно приложение) и коректно въведени средства за достъп и идентификация, с цел защита и удостоверяване, че заявката произтича от ищцата, банката е изискала да се направи потвърждение, като на 29.04.2023г. в 21:00:25 часа изпратила еднократен валиден код, чрез SMS съобщение на телефонен номер +•••••••••••••, регистриран като телефон за контакт с ищцата, с текст на съобщението, показващ действието, за което кодът се отнася, а именно: „•••• kod za aktivirane na novo Mobilno prilozlienie Mv Fibank s vazmozhnost za aktivno bankirane. Ne spodeliayte koda s treti litsa. tel 070012777“. След като Банката получила потвърждение, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до посочения телефонен номер, се сочи, че за банката нямало имало съмнение, че заявката за активация на Мобилното приложение произтичала от ищцата. Посочва, че целта на изпратения до посочения мобилен номер еднократно валиден код била да се провери идентичността на лицето, което изисква активиране на мобилно приложение и да избегне евентуално измами от трето лице, тъй като телефонът бил в контрол на оправомощения ползвател и той лично получавал съобщението за еднократен код и можел да предотврати изисканото от третото лице последващо действие, като не въвежда кода, и незабавно да се свърже с банката. Отбелязва се, че функционалностите на приложението могат да се ползват след активиране и успешен вход в Мобилното приложение от регистрираното устройство с въвеждане на ПИНт/биометрия (в зависимост от избора). Сочи се, че в конкретния случай в периода от 21:04:26 часа до 21:07:02 часа на 29.04.2023 г., през Мобилното приложение на банката били наредени осем междубанкови превода B1ink, от сметки, водени на името на ищцата, както следва: Преводи с референции 000PFWО231190169 и 000PFWО231190170, от сметка с IBAN:

•••••••••••••, към сметка с IBAN •••••••••••••, с титуляр В. С., при „Банка ДСК“ АД, за сума в общ размер на 798.00 лева; превод с референция 000PFWО231190171, от сметка с IBAN: ••••••••••••• към сметка с IBAN •••••••••••••, с титуляр В. С., при „Банка ДСК“ АД, на стойност 399.00 лева; и преводи с референции 000PFWО231190172, 000PFWО231190173,000PFWО231190174, 000PFWО231190175 и 000PFWО231190176, от сметка с IBAN: •••••••••••••, към сметка с IBAN •••••••••••••, с титуляр В. С., при „Банка ДСК“ АД, за сума в общ размер на 1023.60 евро. Твърди се, че преводите били инициирани и потвърдени от регистрираното Мобилно приложение, с вграден софтуерен токън: ВВ927110, с избрания от оправомощения ползвател в Мобилното приложение начин за потвърждение на всички банкови операции — ПИНт или биометрични данни (пръстов отпечатък или лицево разпознаване). С въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация и потвърждавайки операциите, преводите се явявали разрешени от ищцата и банката била длъжна да ги изпълни. Акцентира се от ответника, че полагането на грижа и отговорното пазене на персонализираните средства за сигурност от страна на оправомощения ползвател били от първостепенно значение за предотвратяване на измама, неоторизиран достъп и за защита на сметките, като ползвателят бил длъжен да спазва и редовно да се запознава с мерките за сигурност, които се намирали както в общите условия, така били и публикувани на адрес: www.fibank.bg и my.fibank.bg и били на разположение в банковите салони. Твърди се, че след подадената от ищцата на 29.04.2023 г. информация, че не разпознава платежните операции, ответната банка е предприела необходимото, в това число блокирала регистрацията на лицето за електронното банкиране „Моята Fibank“. Ответната банка оспорва твърдението на ищцата, че оспорените банкови операции са неразрешени такива по смисъла на чл.79 ал.1 ЗПУПС, тъй като същите били извършени при ползването на платежен инструмент и средство за достъп и идентификация съгласно уговореното между ищцата и банката, по арг. от чл. 70, ал.1 и ал.3 от ЗПУПС, във връзка с т.4.6.1. и т.4.6.3. от ОУ за електронното банкиране „Моята Fibank“. Оспорва твърденията, че на 29.04.2023г. ищцата не е изпращала заявка за активиране на мобилното приложение „Моята Fibank“, че не е въвеждала каквито и да е средства за достъп и идентификация в тази връзка, нито е потвърждавала чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, както и твърденията, че ищцата не е въвеждала или избирала ПИНт/ биометрия, че не е инициирала и потвърждавала преводите, че не е получавала парола за еднократно използване, генерирана от TOKEN устройството. Изтъква, че нареждането на превод от сметка на титуляр не можело да бъде ограничавано от банката и последната била длъжна да изпълни нареждането на клиента, ако същото било дадено при условията за неговото нареждане и същото било потвърдено със средствата за достъп и идентификация, договорени с клиента, като в конкретния случай оспорените от ищцата трансакции били наредени през електронното банкиране на ищцата, след активиране на мобилното приложение с вграден софтуерен токън: ВВ927110. Излага съображения, че процесните платежни операции са разрешени и автентични по смисъла на ЗПУПС, тъй като същите били извършени с разрешение от платеца, като съгласието за изпълнението им било дадено именно по реда и начина, уговорени между страните. Твърди, че платежните нареждания били приети от банката за изпълнение от оправомощения от ищеца ползвател, регистриран с права за активно банкиране, след въвеждане на потребителско име, парола известна само и единствено на оправомощения ползвател и подписано с въвеждане на всички персонализирани защитни характеристики и последователност от стъпки и действия описани по-горе. Операциите били изпълнени съгласно нарежданията за тяхното изпълнение и били осчетоводени, след проведена автентикация и потвърждение на оправомощения ползвател, идентифициращ се с персонализирани средства за достъп и идентификация, при което банкатанямала основание да откаже изпълнението на платежните нареждания, поради това, че операциите били наредени през системата на Моята Fibank, изискванията и конкретните договорености с ищеца били изпълнени и операциите били наредени от оправомощен от ищеца ползвател,

идентифицирал се пред банката чрез валиден електронен подпис и средства за достъп и идентификация, договорени между страните да бъдат ползвани при осъществяване на активни банкови операции в електронната система на банката. Ответникът поддържа, че ако действително ищцата не е знаела за извършване на оспорените платежни операции, то същите е нямало как да бъдат извършени, ако тя е положила дължимата грижа да опази

персонализираните си средства за достъп, идентификация и подпис, както и че не биха могли операцииите да бъдат извършени ако не е разкрила или предоставила на трето неоправомощено лице паролата и потребителското си име за достъп до електронното банкиране или мобилният си телефон или не е разкрила/предоставила генерирания и получен на мобилния му телефон ++••••••••••••• код за активиране на мобилно приложение. Поддържа, че ищцата носи отговорност за използването, съхранението и опазването на своите персонализирани защитни характеристики - потребителско име, парола за достъп до Моята Fibank, както и получени кодове за достъп/активиране и за да се стигне до извършване на платежните операциии, според ответника това означавало, че трето лице е узнало всички персонализирани защитни характеристики и кодове, изпратени лично до ищцата, или че тя сама е предоставила всяко от персонализираните средства на трето лице, като вследствие на своята недобросъвестност и небрежност е позволила на трето лице да ги ползва включително и уникалния еднократен код. Отбелязва, че съгласно договора си с банката клиентите били длъжни да спазват мерките за сигурност, която тя била предоставила на тяхно разположение на самата страница на услугата в документ, озаглавен Основни препоръки за повишаване сигурността при работа с електронно банкиране „Моята Fibank“ и Мобилното приложение на ПИБ АД. Сочи, че съгласно препоръките, ако й било направило впечатление, че са изискани данни, които банката до този момент не е изискавла, ищцата е следвало да не предприема действия, да преустанови връзката и незабавно да уведоми банката, но вместо това в нарушение на препоръките за сигурност, тя продължила да въвежда данни за персонализираните си средства, с което неправомерно разкрила данни пред трети лица. При преценка на степента на вината на ищцата, моли да се има предвид разпоредбата на чл. 80, ал.3 от ЗПУПС като поддържа, че ищцата е действала при груба небрежност, довела до узнаването на персонализираните защитни характеристики на средството за достъп от трето лице, в който случай отговорността на банката не можела да бъде ангажирана. Поддържа се, че ищцата не е изпълнила задълженията си, вменени от нормата на чл. 75 ЗПУПС, а за разлика от нея ответната банка изпълнила задължението си да осигури недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни услуги като организирала MyFibank по начин, който позволявал достъп само на лице, което се идентифицира с уникално потребителско име и парола (известни само на Ищцата), а съгласието за активиране на мобилното приложение с вграден Софтуерен Token се удостоверявал чрез активационен код, изпратен на мобилния номер на ищцата. От Искане за регистриране в електронното банкиране „Моята Fibank“ от 02.05.2023 г., Искане за регистрация на хардуерен Токен в ,,Моята Fibank“ при ползване на предлаганите от ПИБ АД дистанционни услуги от 17.09.2021 г., Искане за откриване на банкова сметка на ФЛ от 27.12.2018 г., договор за едномесечен срочен депозит с капитализиране на лихва от 27.12.2018 г. и договор за свободен депозит от 20.02.2015 г. ставало ясно, че ищцата изрично е заявила, че е запозната, съгласна е и приема Общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и Общите условия на Банката за електронно банкиране „Моята Fibank“, чиито неразделни части били и условията за дигитализиране и ползване на карта на Fibank през приложения на външни доставчици, както и че е получила екземпляр от тях и се задължава да ги спазва. В раздел ІV от Искането от 02.05.2023г. за регистриране на мобилно устройство в мобилното приложение се съдържал договор при общи условия, като правата и задълженията на страните се уреждали от Общите условия на Банката за ползване на системата за електронни извлечения и услуги „Моята Fibank“ и Общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, чиито неразделни части били и условията за дигитализиране и ползване на карта на Fibank през приложения на външни доставчици. Според ответника в т. 3 от този договор при общи условия ищцата била заявила, че е запозната със средствата за достъп и идентификация до „Моята Fibank“. Твърди, че изпълнението на всяка една от спорните платежни операции било извършено при спазване на всички предвидени за това изисквания в Общите условия на Банката за електронно банкиране „Моята Fibank“, в общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и в условията за дигитализиране и ползване на карта на Fibank през приложения на външни доставчици. Твърди също, че банката била провела задълбочено проучване на идентичността на ищцата в качеството й на платец по електронна платежна операция чрез средствата за достъп и идентификация, които са посочени в общите условия на Банката за електронно банкиране „Моята Fibank“, в общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и в условията за дигитализиране и ползване на карта на Fibank през приложения на външни доставчици. Всяка една от спорните платежни операции била точно регистрирана и осчетоводена от банката и не била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, като ищцата получила пълен и изчерпателен отговор от банката, приложен към исковата молба, по отношение на тези операции, точния им час на регистрация, начините за проверка от страна на банката на въведените средства за достъп и идентификация, изпращането на SMS съобщения за потвърждение на операциите. Също така банката била осъществила и точно регистриране и осчетоводяване на всички спорни платежни операции, като нито една от тях не била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, като подробно и в детайли била изложила всичко относно тези операции в своето Писмо- отговор до ищцата с изх. №239-115/1 от 26.06.2023 г. Ответникът посочва, че по силата на т. 2.4 от общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ ищцата се съгласявала във връзка с ползването на платежните услуги и свързаните с тях други услуги, предлагани от Банката чрез „Моята Fibank“, откриването и воденето на банкови сметки, разрешаването и изпълнението на платежни операции да се извършва съобразно направената регистрация, общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“, общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, които били предварително осигурени на разположение на интернет страницата на „Моята Fibank“ на адрес https://my. fibank.bg или на интернет страницата на Банката на адрес www.Fibank.bg. Според т. 1.1, б. „б“ от общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ електронният подпис представлявал средство за електронна идентификация на ищцата и за удостоверяване на автентичността на онлайн услуга, като 1) Трансакционен авторизационен номер (ТАН), генериран от Хардуерен/Софтуерен Token; 2) Персонален идентификационен номер (ПИНт); 3) ID номер на регистрирано мобилно устройство; 4) Парола; 5) код, изпратен чрез SMS на регистриран в Банката номер на мобилен телефон, 6) Пръстов отпечатък (Fingerprint)/Лицево разпознаване (Face ID) 7) публичен и таен ключ; или комбинация от тях. Съгласно т. 4.12.1 от общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“, използваните средства за достъп и идентификация в мобилното приложение „Моята Fibank“ имали силата и значението на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен подпис, удостоверяващ истинността и автентичността на електронното изявление за наредената операция или подписването на договори и/или потвърждаването на други действия/операции, извършвани от съответната страна по електронен път. Следователно, според ответника предвидените в общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ средства за достъп и идентификация представлявали надлежна процедура за установяване на автентичността на платежната операция по смисъла на чл. 78, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и за даване на съгласие за изпълнение на платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 3 ЗПУПС. Всички платежни операции, които били извършени на 29.04.2023г. от профила на ищцата в електронното банкиране „Моята Fibank“ (включително посочените в исковата молба четири платежни операции) били изпълнени от банката след като преди това в мобилното приложение „Моята Fibank“ били въведени всички необходими средства за достъп и идентификация на ищцата. Тези средства за достъп и идентификация съгласно т. 4.12.1 от общите условия за електронно банкиране “Моята Fibank“ имали силата и значението на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ и в отношенията между банката и ищцата се приравнявали на саморъчен подпис, който удостоверявал истинността и автентичността на електронното изявление за наредената операция или подписването на договори и/или потвърждаването на други действия/операции, извършвани по електронен път. Предвидените в общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ средства за достъп и идентификация представлявали надлежна процедура за установяване на автентичността на платежната операция по чл. 78, ал. 3 ЗПУПС и за даване на съгласие за изпълнение на платежна операция по чл. 70, ал. 3 ЗПУПС. От това следвало, че всички платежни операции, които били извършени на 29.04.2023г. от профила на ищцата в електронното банкиране „Моята Fibank“ (включително посочените в исковата молба платежни операции) представлявали разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, тъй като били изпълнени от банката след предварително дадено нареждане (съгласие) на ищцата в качеството й на платец чрез електронните средства за достъп и идентификация в мобилното приложение „Моята Fibank“. Също така се посочва че, в т. 6.1 - 6.6 от общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ се уреждало откриването на банкови сметки и издаването на дебитни и кредитни карти чрез приложението „Моята Fibank“, като съответният договор се считал за сключен след спазване на процедурите на „Моята Fibank“ и условията за достъп и идентифициране и след потвърждение на ищцата, че е запозната, приема и е обвързана от общите условия за електронно банкиране „Моята Fibank“ и общите условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги. Ето защо при откриване на банкови сметки и издаване на дебитни и кредитни карти чрез приложението „Моята Fibank“ не се подписвали договори и общи условия на хартиен носител. По тези подробно изложени в отговора съображения, ответната банка моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач В. Д. С. оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и заключенията на назначените съдебно-счетоводна и компютърно-техническа експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.70 ал.1 от ЗПУПС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, исковете по чл.79, ал.1, вр. чл.70, ал.1 от ЗПУПС и тези по чл.86, ал.1 от ЗЗД са изцяло основателни, като съображенията за това са следните.

Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПУПС, с оглед на което правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Чл.75 от ЗПУПС предвижда, че ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

Съгласно чл.78, ал.1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Според ал.3 на същия законов текст, установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Съгласно чл.78, ал.4 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от същия закон. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Разпоредбите на националния ЗПУПС дословно възпроизвеждат текстовете на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, поради което и се нуждаят от тълкуване за извличане на точния им смисъл. Тълкуването на чл.78, ал.1 и ал.4 от ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на услугата. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, но която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице измама - в двете разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който има качеството ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент.

Според чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

Съгласно чл.80, ал.3 от ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. Съгласно ал.4, когато доставчикът на платежни услуги на платеца не изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента, платецът не понася загуби, освен когато е действал с цел измама. Когато получателят или доставчикът на платежни услуги на получателя не успее да приеме задълбоченото установяване на идентичността на клиента, той възстановява имуществените вреди, причинени на доставчика на платежни услуги на платеца. Според ал.5 след уведомяването по реда на чл.75, т.2 платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама. Съгласно ал.6, когато доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини за уведомление по всяко време за изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, съгласно изискванията на чл.76, ал.1, т.4, платецът не носи отговорност за имуществените вреди, произтичащи от използването на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

Следователно, за да е основателен искът, трябва да са налице неразрешени платежни операции, които са увредили ищеца. От друга страна, за да се освободи банката от отговорност, тя трябва да докаже, че ищецът е действал с измама, или е нарушил задълженията си умишлено или поради груба небрежност.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността по чл.79, ал.1 от ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негова страна /обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице/. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на горепосочените предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл.79, ал.1 от ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредбата се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл.73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазара на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силна страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл.79, ал.1 от ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите /освен ако последните не са причина за увреждането/. По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл.79, ал.1 от ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславя освобождаване от отговорността по чл.79, ал.1 от ЗПУПС. (в този смисъл - Определение № 43/19.01.2021г. по ч. т. д. № 2055/2020г. на ВКС, II т. о., Решение № 195 от 22.03.2023г. на САС по в. т. д. № 1079/2022г., Решение № 1317 от 13.11.2025г. по в. ч. гр. д. № 1651/2025г. на САС, Решение № 5673 от 21.10.2024г. по в. гр. д. № 6820/2023г. на СГС).

В случая липсва спор по делото, а и се установява от представените от страните писмени доказателства, че ищцата Ф. Ю. Х. е титуляр на разплащателна сметка в евро с IBAN № •••••••••••••, разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••••••••••• и сметка в лева с IBAN № •••••••••••••, открити и поддържани при ответната банка по силата на сключен между страните договор, както и че й е предоставено електронно банкиране чрез мобилното приложение „Му Fibank“, с вграден Софтуерен Token (Мобилно приложение) - Искане за регистрация в електронното банкиране „Моята Fibank“ от 02.05.2023г.; Искане за регистрация на Хардуерен Token в Мобилното приложение Моята Fibank на „Първа инвестиционна банка“ АД от 17.09.2021г.

Не се спори по делото и относно обстоятелството, че на 29.04.2023г. от посочените по-горе сметки на ищцата са били извършени общо 8 банкови превода на суми към чужда сметка, удържани са съответно и такси за наредените преводи за всяка една от тях. Ищцата е подала Молба - искане с вх. № 239/115 до банката няколко дни по-късно, а именно на 03.05.2023г., с която е поискала да бъдат възстановени незабавно по банковата й сметка в евро общата стойност на неразрешените платежни операции за извършените на 29.04.2023г. преводи и такси в размер, т.е. оспорила е транзакциите като неправомерни.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато събиране на гласни доказателства по делото, като е разпитан свидетелят Ш. С. Х. – съпруг на ищцата по делото Ф. Ю. Х., от чиито показания се установява, че било съботен ден, преди три години, когато брат му го уведомил, че получава СМС- и, че електронното банкиране се е активирало. Свидетелят влезнал в електронното банкирани и видял, че и той получава СМС. После и съпругата му, която била заедно с него, видяла, че и тя получава от банката СМС-и. Те и тримата били клиенти на „ПИБ“ АД. Тогава свидетелят извикал брат си в офиса. Брат му дошъл и установили, че била изтеглена една и съща сума от едно и също лице. Видели, че и в профила на свидетеля било влизано, както и в профила на жена му същото лице било влизало и при нея също имало тегления на суми от сметките. Веднага се обадили на дежурния телефон на „ПИБ“АД и сметките били блокирани. Свид. Ш. С. Х. е категоричен в своите показания, че са се намирали в сватбен салон в с.К., в близост до гр.Хасково, както и че никой не познавал жената, която получила средствата.

С Писмо с изх. № 239-115/1 от 26.06.2023г. „Първа инвестиционна банка” АД информират ищцата Ф. Ю. Х., че оспорените осем междубанкови превода Blink, доколкото същите са инициирани след успешен вход, през интернет страницата на „Моята Fibank“ и потвърдени чрез коректно въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация, се явяват разрешени и банката е била длъжна да ги изпълни. В писмото е отразено още, че след подадена от ищцата информация на 29.04.2023г., че тези платежни операции не са разпознати, Банката е предприела необходимото, в т.ч. е блокирала регистрацията на ищцата за електронно банкиране „Моята Fibank“.

Впоследствие, в т.ч. и по повод сигнал от ищцата Ф. Ю. Х., в качеството й на физическо лице и представляващ дружеството „•••••••••“ ЕООД и дружеството „•••••••••••••“ ЕООД, е била образувана пр.пр. № 2184/2023г. по описа на ОП – Хасково. С Постановление от 20.09.2023г. на прокурор в ОП – Хасково е било образувано Досъдебно производство № 414/2023г. по описа на ГДБОП – МВР за извършено престъпление по чл.319б ал.3, вр. чл.1, вр. чл.26 ал.1 НК, разследването по което е приключило с мнение на разследващия полицай за спиране на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК, т.е. поради неразкриване на конкретен извършител. По производството липсват данни за лице, привлечено в качеството на обвиняем или спрямо което да са предприемани мерки за процесуална принуда.

Във връзка с твърденията на ответната банка, че всяка една от спорните платежни операции е точно регистрирана и осчетоводена от нея, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира като обосновано и компетентно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. Съгласно това заключение, при извършените платежни операции – банкови преводи по процесните: 1.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190172, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 204.72 евро. Платежна система B1ink. 2. Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190173, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 204.72 евро. Платежна система B1ink. 3.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190174, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 204.72 евро. Платежна система B1ink. 4.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190175 , с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 204.72 евро. Платежна система B1ink. 5.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190176, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 204.72 евро. Платежна система B1ink. 6.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190169, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 399 лева. Платежна система B1ink. 7.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190170, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 399 лева. Платежна система B1ink. 8.Платежно нареждане за кредитен превод с референция 0 0 0 PCW0231190171, с дата 29 Април 2023 година, статус одобрен за сумата от 399 лева. Платежна система B1ink, всички с получател В. С. с банкова сметка IBAN •••••••••••••, е налице пълно съответствие между реквизитите на Платежните нареждания и движението по разплащателни сметки с IBAN ••••••••••••• – валута евро, разплащателна сметка с IBAN ••••••••••••• – валута лева и сметк с IBAN ••••••••••••• – валута лева, с титуляр Ф. Ю. Х.. Според вещото лице Д. К., съдържащите се в платежните нареждания и движението по сметка реквизити, включват пълна банкова информация за платеца и получателя, сума, основание, дата и следователно описаните операции по външни белези са регистрирани и осчетоводени правилно. Вещото лице изрично разяснява, че изводите на експертизата не засягат начин на авторизация, установяване на автентичност, правилност на използване и потребяване на електронно банкиране и др., а са само по отношение на съответствие на реквизитите на платежните нареждания и отразяването им като движение в разплащателните сметки на ищцата Ф. Ю. Х., разкрити в ответната банка - „Първа инвестиционна банка” АД.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл.70, ал.1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Достатъчно е клиентът да твърди, че операцията не е наредена от него или е извършена без негово съгласие, за да се приеме, че същата не е разрешена, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, че именно ищцата е наредила операцията, респективно, че тя е извършена с нейно съгласие.

С решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл.78, ал.4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, мтокен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл.75 от ЗПУПС, при груба небрежност - в този смисъл са определение на ВКС, I т. о по т. д. № 2456/22г. и определение № 508/17.02.25г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 1593/2024г. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата, се установява във всеки конкретен случай /в този смисъл са Определение № 315 от 1.03.2023г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022г., Решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г. на ВКС, четвърто г. о, Решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 348/2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015г. по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС, четвърто г. о./.

Неполагането на дължимата грижа от страна на ищцата в процесния случай се основава единствено на твърдения относно успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на транзакциите. Това обаче не е достатъчно, доколкото доставчикът на платежната услуга следва да докаже, че осъществяването се дължи на измама или проявена от ползвателя груба небрежност поради неизпълнение на задълженията му по договора. В този смисъл е и приетото в Определение № 1957 от 11.07.2024г. на ВКС по т. д. № 2456/2022г., I т. о., ТК, съобразно което при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства /ПИН код, м-токен и др./ не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл.75 от ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията.

В хода на настоящото производство липсват доказателства ищцата да е предоставила личните си идентификационни данни на трето лице, с което да е проявила груба небрежност.

Въпреки констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, настоящият съдебен състав намира, че процесните осем платежни операции представляват неразрешени такива по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗПУПС, доколкото клиентът, титуляр на сметките, не е наредил изпълнението им. Това е така, тъй като на първо място, твърденията на ищцата, че не е осъществявала вход в посочените в писмото на ответната банка часове, през интернет страницата на „My Fibank“ http://my.fibank.bg, не е инициирала преводи с посочените по- горе референции от сметките си с IBAN •••••••••••••, IBAN ••••••••••••• и IBAN •••••••••••••, че не e получавала парола за еднократно използване, генерирана от token устройството, т.е. че не е нареждала, нито пък е давала съгласието си за посочените по - горе платежни операции, което се установява и от кредитираните гласни доказателства посредством разпита на свид. Ш. С. Х..

По делото е изготвено заключение и на компютърно-техническа експертиза, от което се установява, че до 29.04.2023г. 21:03:09 ч. извършваните преводи са подписвани чрез използване на хардуерно токен устройство. На 29.04.2023г. в 21:03:09 ч. е активирано ново мобилно приложение и след това подписването е чрез използване на софтуерен токен. Процесните проведи са потвърдени чрез мобилно приложение с вграден софтуерен токен, след успешна активация на усторйството, при спазване на изискванията за „задълбочено установяване на идентичността“ чрез използването на двуфакторна идентификация, съгласно чл.100 от ЗПУПС. Вещото лице е установило, че процесът по активация на моиблното приложение липсва в изпратените от банката лог файлове. Налична е авторизацията /даване на право, упълномощаване/. Липсва информация за изпратени SMS съобщения към телефона на ищцата, необходими за активиране на мобилното приложение, а впоследствие и SMS съобщение за успешно активирано мобилно приложение с възможност за блокиране на профила. В справка от администраторския модул на My Fibank се виждат серийния номер на мобилното приложение на името на Ф. Ю. Х., дата /29.04.2023г./ с час на регистрация /19:38:37/, както и операционната система, посочена в заключението. Процесните плащания са потвърдени чрез активираното мобилно приложение с вграден софтуерен токен, който е регистриран на 29.04.2023г. при активацията на мобилно приложение deba681b-•••-af78af77fe70 и е неотменна част от него. Наредителят на процесните платежни операции се е идентифицирал с потребителско име и парола и е следвал стъпките за активация на ново мобилно приложение. Вещото лице посочва, че ако са спазени всички изисквания за идентификация, необходими за дадена платежна операция, банката не може да установи наличието на неправомерен достъп в момента на нареждане на операцията.Използването на мобилно приложение с вграден софтуерен токен се случва само при интернет свързаност на устройството – не работи в офлайн режим. Всяка операция, потвърдена от мобилното приложение, се валидира от сървър на банката. Вещото лице сочи, че няма информация дали и колко СМС съобщения са изпратени към телефона на ищцата, за да се отговори дали са въвеждани грешни кодове и колко пъти. Вещото лице е констатирало, че след регистрацията на мобилно приложение на 29.04.2023г. в 21:03:09 ч. са извършени 8 транзакции от 21:04:06 ч. до 21:07:02 ч. Всички плащания са чрез мобилното приложение със софтуерен токен ВВ927110 към една и съща сметка ••••••••••••• в „Банка ДСК“ АД с получател В. С.. Съгласно заключението, електронното банкиране през месец април 2023г. обичайно е осъществявано от компютър с операционна система Windows, браузер Chrome. Обичайният IP адрес е 109.199.241.164. За месеца има регистрирани два IP адреса, от които е осъществявано електронното банкиране – 109.199.241.164 и 93.183.163.137. От IP адресите се установява, че доставчик на интернет услугата е Escom Ltd Haskovo Хасково. Електронното банкиране на 29.04.2023г. е осъществено от мобилно устройство samsung – SM-S908N, 9 с операционна система Android. IP адрес 213.226.59.82 с интернет доставчик А1. Вещото лице е категорично, че на 29.04.2023г. банкирането на спорните транзакции е осъществено от един IP адрес 213.226.59.82 с доставчик на интернет А1. Token устройството не е ползвано за процесните платежни операции. Всички спорни транзакции са осъществени през мобилното приложение със софтуерен токен. Разяснено е от вещото лице, че механизмите друго лице да активира мобилно приложение и да извършва платежни операции е възможно при споделяне на потребител и парола с трето лице, което има достъп до регистрирания в банката телефонен номер или при въвеждането им във фалшиви сайтове за електронна търговия и др.; при кражба на данни от устройство и записани пароли в браузър или прихванати при въвеждането им от клавиатурата; достъп до системи чрез инсталиране на зловреден софтуер или достъп до мобилния телефон с цел клониране на СИМ картата и получаване на изпратените SMS-и. За да се гарантира, че системата е сигурна или поне възможностите за грешки да се сведат до минимум, се използва многофакторна идентификация като според вещото лице, електронното банкиране на ПИБ АД (Моята Fibank) е защитено от инструменти, които упражняват контрол върху приложението, потребителските данни и кодове за идентификация. Потребител, който се идентифицира без грешка пред банката, прилагайки ЗУИ – задълбочено установяване на идентичност (потребителски данни (знание) и еднократен код (притежание), изпратен до регистриран от него телефонен номер в Банката) се счита от Банката за самия него. В заключението е посочено още, че колкото и да е сигурна една система, винаги има възможност за човешка грешка, небрежност, достъпване на фалшив сайт или достъп до системи, компютри, телефони, карти и злоумишлени действия на трети лица. В устния си доклад в проведеното на 22.12.2025г. съдебно заседание вещото лице З. И. допълва, че IP-адреса, от който са извършени неразрешените платежни операции, не е бил ползван по друго време от ищцата.

Както се посочи, отговорността на доставчика на платежни услуги да възстанови сумата на ползвателя на услугата по чл.79, ал.1 от ЗПУПС е обективна, като обективният характер на отговорността на доставчика на платежни услуги се съдържа и в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗПУПС, съгласно която на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславя освобождаване от отговорността по чл.79, ал.1 от ЗПУПС. В посочения смисъл е Определение № 43/19.01.2021г. на ВКС, II т. о. по ч. т. д. № 2055/2020г.

Съдът приема, че в процесния случай не се установяват действия, съставляващи груба небрежност от страна на ищцата при осъществяване на процесните осем операции. По делото липсват доказателства ищцата да е предоставила личните си идентификационни данни на трето лице, както и да не е спазила препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Този извод на съда не се опровергава и от събраните по делото доказателства, включително и от установения факт на успешно извършената многофакторна идентификация на ищцата в системата „Моята Fibank“. Установено е от заключението на вещото лице, че и осемте парични превода на 29.04.2023г. са осъществени от един IP адрес с доставчик на интернет А1, като на въпроса получавала ли е ищцата парола за еднократно използване, генерирана от token устройството за процесните платежни операции, вещото лице е посочило, че Token устройството не е ползвано за процесните платежни операции. Всички спорни транзакции са осъществени през мобилното приложение със софтуерен токен. Веднага след непосредственото узнаване за платежните операции, които нито е нареждала, нито е давала съгласието си за тях, ищцата Ф. Ю. Х., чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата на „ПИБ“АД номер - 0700 12 777, е уведомила представител на банката с искане за блокиране регистрацията за електронно банкиране на сметките й.

Така, след преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод, че в настоящото производство не се установява оспорените транзакции да са резултат на извършена измама от страна на ищцата или същата умишлено или поради груба небрежност да не е изпълнила задължението си да опази персонализираните си средства за сигурност. При липсата на такова доказване от страна на ответника, съдът следва да приеме за установено, че извършеното разплащане не е било разрешено от платеца, за което доставчикът на платежните услуги - „Първа инвестиционна банка” АД, е своевременно уведомен, по телефон още на 29.04.2023г. и с писмена молба на 03.05.2023г., съгласно изискването на чл.77, ал.1 от ЗПУПС, поради което и банката следва да върне на ищцата всички суми, преведени във връзка с неразрешените транзакции, в т.ч. и удържаните за извършените парични преводи такси.

По изложените съображения, исковете по чл.79, ал.1 от ЗПУПС за присъждане на сумата от 1026.15 евро /за транзакциите в евро/ и 1200 лева /за транзакциите в лева/ - след превалутирането 613.55 евро/, или общо 1639.70 евро, представляващи общо 8 неразрешени платежни операции и такси за наредени преводи, извършени на 29.04.2023г., като основателни и доказани, следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна лихва върху уважения размер на главниците, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2025г., до окончателното им изплащане.

Върху подлежащите на възстановяване суми се дължи и мораторна лихва, считано от изтичане на посочения в чл.79, ал.1 от ЗПУПС срок - следващия работен ден от уведомяването. Макар ответната банка да признава обстоятелството, че още на 29.04.2023г. /събота/ е била информирана от ищцата, че не разпознава платежните операции, то едва на 03.05.2023г. /сряда/ е сезирана писмено с искане за възстановяване на процесните суми за главница. Следователно, най-късно в края на следващия работен ден – 04.05.2023г. е следвало да ги възстанови на ищцата, което не е сторила, и от 05.05.2023г. е изпаднал в забава.

Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 1639.70 евро за периода от 05.05.2023г. до 27.03.2025г. възлиза на сумата от 423.62 евро. Този размер е определен от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпен интернет калкулатор. С оглед изложеното, акцесорният иск за лихва се явява основателен и доказан в пълния предявен размер и за посочения период, а за периода от 01.05.2023г. до 04.05.2023г. включително подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора само ищцата има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 526.77 евро, тъй като е доказала извършването на такива именно в този размер.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Водим от горното, съдът