Решение № 1981 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2749/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. С., срещу Решение № 1145/06.10.2025 г., постановено по АНД № 5314/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 619260-[рег. номер]/16.12.2021 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Пловдив, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на „Грийнс Трейд” ООД с [ЕИК], със седалище [населено място] и адрес на управление: [улица], представлявано от управителите В. П. К. и Й. А. Б., на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, и НАП е осъдена за разноски. Изложените в касационната жалба доводи обуславят твърдение за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс – нарушение на закона. Оспорва се изводът на съда, че в обжалваното НП не е вписан съществен елемент от фактическия състав на нарушението, а именно – фактът на получаване на кредитното известие от дружеството. Счита, че определението „получени“, употребено в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, се отнася до качеството на страната, получател по доставката, а не до фактическото получаване на документа. Разпоредбата е в синхрон с ч. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да извърши корекцията в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, чрез отразяване на документа по чл. 115 ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупки и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Позовава се на съдебна практика на националните съдилища и на Съда на Европейския съюз, като формира извод, че получаването на кредитното извести не представлява елемент от фактическия състав на нарушението, както неправилно приема въззивният съд. По отношение извода на съда, че е нарушен принципът на пропорционалност при налагане на санкцията, касаторът сочи, че е допустимо налагането на имуществена санкция в размера на невнесения в законоустановения срок данък, включително в случаите, когато впоследствие данъчнозадълженото лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и със съответните лихви. Позовавайки се на решение по дело С-205/20 на СЕС касаторът счита, че националният съд е следвало да остави неприложена частта от националната правна уредба, от която следва непропорционалният характер на санкциите, така че да се стигне до налагане на пропорционална такава, която същевременно е ефективна и възпираща. Поради това счита, че дори да се приеме, че наложената в случая санкция е прекомерна, то е следвало не да се отменя НП, а да се определи в съответствие с тежестта на нарушението, каква би била подходящата санкция, която да способства за реализиране на целите на наказанието по индивидуалната и генералната превенция. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП, алтернативно, в случай че наложената санкция се счете за непропорционална, както е приел и въззивният съд, да се отмени решението и да се измени НП, като се наложи санкция в справедлив размер, и също алтернативно, в случай, че се установи маловажност на деянието, да се предупреди нарушителя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер от 300 лева. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – „Грийнс Трейд” ООД, в писмен отговор чрез пълномощника си адв. Д. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска съдебното решение да се остави в сила. В съдебно заседание ответната страна не се явява и не изпраща представител. В постъпила на 20.01.2026 г. от процесуалния представител адв. А. молба, с която се заявява съгласие за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника, се излага допълнително становище по съществото на спора и се заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък, придружен с доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, съдът приема за установено следното: Към 2021 г. „Грийнс Трейд“ ООД с [ЕИК] било регистрирано по ЗДДС лице и като такова било получател по кредитно известие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС с № 8535000510/31.05.2021 г. с данъчна основа в размер на 1538,53 лв. и ДДС в размер на 307,71 лв. Кредитното известие било издадено от доставчик „Юро Пул Систем България“ ЕООД с предмет „възстановяване“, което според данъчните органи представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. В хода на проведена впоследствие проверка, в хода на която е връчено ИПДПОЗЛ с № П - 16001621150751 -040-001/14.09.2021 г., с предоставени документи и писмени обяснения от задълженото лице с придружително писмо от 14.10.2021 г., извършена от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив е прието, че дружеството е следвало да декларира полученото кредитно известие в дневника за покупки за периода м. 05/2021 г. и в подадената в ТД на НАП – Пловдив справка - декларация с вх. № 16004684084/04.06.2021 г. Това е довело до определяне на ДДС за внасяне за м. 05/2021 г. в по-малък размер със сумата от 307,71 лева, като определеният резултат за периода „ДДС за внасяне“ в размер на 10 634,22 лв., вместо дължимия ДДС за внасяне в размер на 10 941,93 лв. Кредитното известие е отразено от дружеството в данъчен период м. 09/2021 г. и в подадената справка-декларация за ДДС с вх. № 16004834886/14.10.2021 г. Прието е, че нарушението е извършено на 15.06.2021 г. в [населено място]. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер] от 16.11.2021 г. от ст. инспектор по приходите М. Д., връчен срещу подпис на упълномощен представител на дружеството, който го подписва без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения от представляващия дружеството Й. Б. – посочено е, че кредитното известие с № 8535000510/31.05.2021 г. е било получено от „Грийнс Трейд“ ЕООД през м. септември/2021 г., поради което е отразено и в данъчен период м. 09/2021 г. и в подадената справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16004834886/14.10.2021 г. Възражението е счетено за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред РС – Пловдив НП, с което на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС. Горната фактическа обстановка е установена от въззивния съд въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, включващ административнонаказателната преписка, и показанията на актосъставителя. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема, че са допуснати нарушения в административнонаказателната процедура, които опорочават издаденото НП – нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът приема, че нито в акта, нито в НП се съдържа пълно описание на релевантните обективни признаци на вмененото нарушение, което опорочава производството и издадените в хода му актове, и засяга правата на дружеството жалбоподател. В мотивите си съдът сочи, че получаването на кредитното известие е елемент от състава на административното нарушение, за извършването на което е санкционирано дружеството. Според съда, фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчнозадължено лице. Този извод следва от изричния текст на горецитираната разпоредба „регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени“. Съдът приема, че това изискване се отнася единствено до кредитните известия, които са получени от ДЗЛ в месеца на издаването им, в противен случай би се стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение. След като задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия, то необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието, който е следвало да бъде установен от административнонаказващия орган. Такива констатации в случая липсват, а в АУАН и НП се сочи принципното задължение за отразяване на получените кредитни известия. Съдът сочи, че опит за изясняване на този факт е сторен едва в съдебното производство, доколкото от страна на въззиваемата страна е посочено, че е било направено запитване до „Юро Пул Систем България“ ЕООД за датата, на която ,,Грийнс Трейд” ООД е получило кредитното известие, с отговор, че кредитното известие е следвало да бъде отразено от тяхната електронна платформа на електронната поща на „Грийнс Трейд“ ЕООД, но цитираната справка не дава категорична яснота за датата на получаване на процесното кредитно известие от санкционираното дружество. В подкрепа на горните си изводи, съдът сочи, че разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС също се отнася до действителното получаване на документа, а не до окачествяване на лицето, което дължи съответното поведение. Тоест нарушението се поставя в зависимост от действието по получаване на кредитното известие. Противното тълкуване на разпоредбата, според съда, би довело до наказването на всяко едно лице, включително и тези, които не са били известени за съставянето на кредитно известие, след като не са го отразили в дневниците и справката декларация. Съдът приема, че в случая се касае именно до получаването на документа, от който момент ще възникне задължението за неговото отразяване. Този обективен елемент от фактическия състав на нарушението е следвало да намери отражение при описание на нарушението, а тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е получено кредитно известие с № 8535000510/31.05.2021 г., така че да се прецени кога следва да се включи в дневника за покупките и справката-декларация, а оттам и извършено ли е нарушение спрямо това кога в действителност е било включено, то е формиран извод, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на дружеството. Освен този извод за непълнота в описанието на фактическия състав на нарушението, съдът приема, че наложената санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява непропорционална. Излага подробни съображения в подкрепа на този с извод, като се позовава на застъпеното в решение от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 на СЕС разбиране, че за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. В тази връзка сочи, че такава цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами, но ако не се касае за такава, то санкцията може и да е непропорционална. Въззивният съд разглежда конкретния случай през установените в практиката на СЕС критерии по отношение на това кога е налице злоупотреба и данъчна измама – такива липсват, когато облагаеми доставки или свързани с тях събития (разваляне, издаване на кредитни известия) не са били укрити от данъчните органи, информацията за тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в счетоводната документация на данъчно задължения субект, като всички необходими документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване. Сама по себе си забавата в изпълнението на някое от задълженията, произтичащи от данъчното законодателство- не е равносилно на данъчна измама или на стремеж за избягване на данъчно облагане, а в процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за стремеж към избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите очертани в цитираната практика на СЕС. Дружеството е декларирало макар и със закъснение кредитното известие, а забавата в задължението за подаване на информация за корекция на данъчната основа и определяне на дължимия ДДС се дължи на обективна невъзможност, който факт не е изследван от административнонаказващия орган. Според РС – Пловдив, не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като не се установява същото да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи. По изложените съображения РС – Пловдив формира извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП и го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани правни изводи. Тъй като същите се приемат за правилни от касационната инстанция, то на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК съдът препраща към тях. В приложимата към приетата за датата на извършване на нарушението – 15.06.2021 г. редакция, а именно към ДВ бр. 108 от 19 Декември 2007 г., нормата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лева, тогава когато юридическото лице или едноличният търговец, в качеството си на регистрирано лице, не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Санкционната норма е приложена за установено нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, която разпоредба гласи, че независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието. В тази връзка задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие. Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи (в този смисъл Решение № 16902/17.12.2013 г. по адм. дело № 4780/2013 г. на ВАС, VІІІ отд.; Решение № 15442/14.12.2020 г. по адм. дело № 8391/2020 г. на ВАС, І отд. и цитираната там практика). Несъответно на съдържанието на законовата разпоредба е изразеното в жалбата разбиране на касатора, че определението „получени“ се отнася до качеството на лицето, страна по доставката, а не до фактическото получаване на документа. Това разбиране не съответства на езиковото тълкуване на нормата. Думата „получените“ е форма на минало страдателно причастие от глагола „получавам“, членувана в множествено число. Съгласно онлайн речник на българския език, думата се отнася до множество сходни значения в зависимост от обекта, към който се отнася, общото между които е вземането на нещо, неговото придобиване, доставяне, постигане, извличане и др. под. В случая изразът „получените от него“ се явява разширено определение на израза „кредитни известия“, т.е. към този израз е относим въпросът „какви“ и няма как да бъде отнесен към логическия субект на отразеното в нормата дължимо действие, който е именно регистрираното лице. Въобще не е спорно, че законът има предвид под задължено за съответното действие, именно лицето, което е получател на визираните документи, както сочи и касаторът. Но езиковото тълкуване на граматическата конструкция на нормата не води до извод, че думата „получени“ се отнася към субекта, а не към прякото допълнение „кредитни известия“. Правилно в тази връзка въззивният съд приема, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е получено процесното кредитно известие. Изясняването на този обективен от състава на нарушението факт след съставянето на АУАН и след издаване на обжалваното пред РС – Пловдив наказателно постановление, няма отношение към ангажираната отговорност на дружеството. Касае се за пропуск в съдържанието на АУАН и НП, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4, съответно на наказателното постановление, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, който не може да бъде отстранен едва в съдебното производство по обжалване на НП. Към датата на издаване на НП липсват доказателства кога е получено от санкционираното лице неотразеното кредитно известие, и този факт въобще не е коментиран от страна на административнонаказващия орган. Ето защо, изводът на РС, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. В допълнение към гореизложеното, настоящата касационна инстанция приема за правилен и изводът на РС – Пловдив за непропорционалност на наложената санкция в размер на 1000 лева. Кредитното известие е отразено в период - м. септември 2021 г. по инициатива на дружеството. Вредоносният резултат според АНО се определя в определяне на данък за м. май 2021 г. в по-малък размер от 307,37 лева, а не в ощетяване на фиска. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност при ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В горния смисъл е и практиката на касационни състави на Административен съд – Пловдив: Решение № 4337/15.05.2024 г. по КАНД № 494/2024 г.; Решение № 8630/14.10.2024 г. по КАНД № 1264/2024 г.; Решение № 1758/19.10.2023 г. по КАНД № 1478/2023 г. При така извършената проверка от касационната инстанция и доколкото не са констатирани пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата невалидност или недопустимост, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 АПК право на разноски по принцип има ответникът и първоначален жалбоподател. Такива се претендират в размер на 153,90 евро (равностойност на 300 лева), договорено в договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство от 14.11.2025 г. адвокатско възнаграждение, приложен към представения списък с разноски. За така договореното адвокатско възнаграждение, обаче, не са представени доказателства за реалното му заплащане. В договора е посочено, че възнаграждението следва да се изплати в брой или по посочената банкова сметка на адв. Д. А.. Не е отбелязано плащане в брой, поради което договорът в този случай сам по себе си не може да служи като разписка. Представено е копие на извлечение за междубанков валутен превод, с референтен номер и дата 17.11.2025 г., но същото не доказва извършването на превода. Така представеният документ е лишен от атрибути за приключен сетълмент, няма вальор за изпълнение, поради което представлява единствено доказателство за намерение за плащане, но не и за неговото реално осъществяване. Съгласно постоянната практика на ВКС, в това число т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени на страната разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат ангажирани доказателства за реалното им заплащане. При липса на доказателства за плащане в брой и уговорено алтернативно безкасово плащане, за момент на плащането се счита моментът на заверяване на банковата сметка на получателя със съответната сума (тази на адв. А.). Съгласно § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), "Платежно нареждане" е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, т.е. това е едностранна инструкция към доставчика на платежни услуги. От представеното в случая извлечение за междубанков валутен превод от дата 17.11.2025 г., 13:35 ч., с референция 001PBUI253210248, може единствено да се направи извод, че платежно нареждане (с наредител „Грийнс Трейд“ ООД и получател на превода Д. А. А.) е получено от доставчика на платежни услуги на платеца „Грийнс Трейд“ ООД, т.е. че е задължена сметката на платеца (арг.: чл. 83, ал. 1 ЗПУПС), но не и задължаването на сметката на получателя – адв. А.. Т.е. то се отнася единствено до приемането на разпореждането за изпълнение на платежната операция, но не и нейното извършване (статусът е „приет“, а не „изпълнен“). Самата платежна операция се извършва по реда и в сроковете по чл. 87 ЗПУПС, като следва да носи референтен номер (посочената в извлечението референция) и вальор по смисъла на чл. 89 ЗПУПС, какъвто обаче не е отбелязан – полето „Дата на изпълнение“ е празно. Тъй като не са представени надлежни доказателства за извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение до крайния момент, в който тази претенция е можела да бъде заявена, а именно – приключване на устните състезания пред касационната инстанция, то същата не следва да бъде уважавана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІІ касационен състав,