Решение № 949 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 161/2026 г.

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-912 от 09.04.2026 г., подадена от Р. Л. Л. от [населено място], [ЕГН], чрез адвокат С. Б. от АК – Габрово, против Разпореждане от 07.04.2026 г. на разузнавач в група ППФСК в сектор ПИП при ОД на МВР – Габрово.

С атакувания индивидуален административен акт /ИАА/ на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на управител, председател на религиозна организация храм «У. Б.», БУЛСТАТ 175953138, с адрес [населено място], [улица], да преустанови всички нерегламентирани строително-ремонтни дейности, свързани с намеси върху единичната архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност Храм «У. Б.», Габрово, до съгласуване на проект за извършване на СМР по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/ от Министъра на културата.

Процесният ИАА е получен от своя адресат, като в разписката за връчване липсва дата, но с оглед датата на издаването му следва да се направи извод, че жалбата е подадена своевременно, в законовоопределения срок. Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА същата се явява допустима.

В жалбата си Л. сочи, че процесният ИАА не съдържа задължителни реквизити– фактически и правни основания за своето издаване. Не е ясна причината, поради която той е издаден. Не е посочено и кои са дейностите, които следва да се преустановят. По този начин са нарушени изискванията за задължителни реквизити на акта и се накърнява правото на защита на адресата му, който не е наясно по какви причини е ангажиран с предписаното му поведение, което това съставлява съществено процесуално нарушение.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С. Б. от АК Габрово, която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, се представлява лично от П. Н. Д. – разузнавач в група ППФКС, сектор ПИП при ОД на МВР – Габрово, издал оспорения административен акт, който оспорва жалбата.

Видно от справка по БУЛСТАТ, храм «У. Б.» е религиозна неправителствена организация, юридическо лице, регистрирано по Закона за вероизповеданията, като жалбоподателят Р. Л. е негов управляващ и председател.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че на 07.04.2026 г., когато е издаден актът, до директор ОД на МВР Габрово е изпратено писмо изх. № 264000-6024 от главен директор на Главна дирекция «Инспекторат за опазване на културното наследство» при Министерство на културата, с което адресатът се уведомява, че в МК е подаден сигнал на 09.10.2025 г. въз основа на който е извършена проверка в ПИ с [идентификатор] и разположена в същия сграда на Храм «У. Б.» с [идентификатор] по КККР на [населено място], като е изготвен Констативен протокол /КП/ по чл. 192, ал. 1 от ЗКН. При проверката било установеноследното: «1.Налице е чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН; 2.Налице е чл. 200а, ал. 1 от ЗКН; 3.Налице е хипотезата на чл. 278б, ал. 1 от Наказателния кодекс». Естановена е намеса в интериора на храма, изразяваща се в извършване на строително-ремонтни работи: монтаж на мраморна настилка върху армирана циментова подова замазка в откритото пространство на храма. На 05.02.2026 г., при проверка, се установява, че е връчено Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на храма, представляван от ставрофорен иконом Р. Л. Л. с издадени предписания: 1. Незабавно след съобщаване на РППАМ да се преустановят всякакви нерегламентирани строително-ремонтни дейности, свързани с намеси върху единичната архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност на Храма; 2. В срок до един месец от съобщаването за изготвеното Разпореждане да се входира за съгласуване в НИНКН проект за ремонт на настилката в интериора на храма по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. «а» от ЗКН. Към 06.04.2026 г. имало съмнения, че ремонтните дейности продължават, което би довело до нарушение на автентичността на ЕАНКЦ с категория «национално значение». Б. налице и обосновани предположения, че са налице нарушения на ЗКН и извършено престъпление по НК.

Писмото на главния директор не е цитирано в процесния ИАА, поради което съдържанието му не може да се причисли към фактическите мотиви на акта.

По делото са представени КП от 15.01.2026 г. и КП от 03.04.2026г. на инспектор от Регионален инспекторат за оцеляване на културното наследство Велико Търново при ГД «Инспекторат заопазване на културното наследство» на МК, но те също не са визирани в процесното Разпореждане, поради което не могат да заместят или допълват мотивите му.

Приложеното по делото Разпореждане от 05.02.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. «а» и «в»в от ЗКН на същия административенорган – инспектор в РИ ОКН, е самостоятелен административен акт, отново нецитиран в процесния такъв. Той подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. С Решение № 640 от 30.04.2026 г. на АС Габрово, постановено по адм.д. № 61 от 2026 г. то е отменено, но не е влязло в сила, като подлежащо на касационно обжалване, с подадена касационна жалба от 20.05.2026 г.. Следва да се отбележи, че с него вече е разпоредено спиране на «нерегламентирани строително-ремонтни дейности», но с мотиви и конкретика относно вида на тези дейности и по какви причини те следва да бъдат преустановени и това е направено от изрично оправомощен от специалния закон административен орган.

Приложено е Становище относно виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект «Ремонт на подова настилка в църква «Успение на П. Б.», Габрово на зам. министъра на културата, но то също не е визирано в акта и е с дата 09.04.2026 г. – след издаването му, поради което също не може да се причисли към административната преписка по неговото издаване. Същото важи и за Становище по чл. 84, ал. 7 от ЗКН относно виза за проектиране и инвестиционен проект за ремонт от 09.04.2026 г. на директора на НИНКН.

Разпореждане от 17.04.2026 г. на зам. окръжен прокурор при ОП Габрово, както и АУАН № 18 от 30.04.2026 г. на старши инспектор РИОКН също не съставляват част от административната преписка поради гореизложеното – нецитиране в процесния ИАА и издаване след него.

На 27.03.2026 г. е издадено Становище по чл. 84, ал. 7 от ЗКН на директора на НИНКН /л.51/, с което се съгласува виза за проектиране и инвестиционен проект за ремонт на подова настилка в процесния храм с части архитектурна, ОВ и посочени изисквания. Този документ е издаден преди процесния ИАА, не е обсъден и взет предвид от ответния административен орган, не е посочено, дали жалбоподателят извършва дейностите в разрез с това Становище и ако са налице разминавания, то в какво се изразяват те. Дори не става ясно дали Разпореждането касае същите по вид дейности или става въпрос за друг ремонт на сградата.

П. Р. е издадено на основание чл. 64 от ЗМВР, според която нормативна разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. При всички случаи обаче актът на този орган следва да е мотивиран фактически и правно. В случая от Разпореждането по никакъв начин не става ясно кои конкретни строително-ремонтни дейности следва да бъдат преустановени и защо те са „нерегламентирани“, не е посочено кога и кой ги извършва, кои е техен изпълнител, кой е възложителят им, какво е тяхното съдържание.

В доктрината и в съдебната практика са възприети следните основания за обявяване на нищожност на административни актове:

1. Всяка некомпетентност е основание за нищожност на акта;

2. Порок във формата, който се равнява на липса на волеизявление;

3. Допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление;

4. Пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган;

5. Ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган.

Спиране/преустановяване на строително-ремонтните дейности е в правомощията на специални административни органи – общински и на ДНСК на основание ЗУТ. Специална такава компетентност имат и инспекторите от Инспектората по опазване на културното наследство на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКН. За да се постанови акт за спиране на СМР се следва специална процедура по установява на конкретния вид дейности, тяхната незаконосъобразност и на какво правно основание същите са незаконосъобразни и/или опасни за живота и здравето на хората. Тук не е проведена както подобна процедура, така и липсват каквито и да било мотиви в тази насока. От съдържанието на акта не става ясно по какъвто и да било начин кои конкретни дейности се преустановяват /спират/ и по какви причини, поради което и изпълнението му и контролът по него се явява обективно невъзможно. На практика тази пълна липса на описание и мотиви води до липса на волеизявление.

На полицейските органи не е признат статут на такива с обща компетентност, който да ги оправомощи да издават административни актове от всяка област на изпълнително-разпоредителната дейност. Разпореждането е издадено от орган, който не разполага с компетентност за това и страда от най-тежкия порок – нищожност.

Правомощията на полицейските органи и функциите по осъществяването им са посочени в чл. 61, ал. 1 - 4 ЗМВР и са свързани с осъществяване на обща превенция на правонарушенията - ал. 1; с осъществяване на индивидуална превенция на правонарушенията - ал. 2; за предотвратяване на замислени или подготвени престъпления - ал. 3 и за пресичане на престъпления - ал. 4 на чл. 61 ЗМВР. Издаденото разпореждане би следвало да се подведе към една от хипотезите на упражняване на правомощия по чл. 61, ал. 2 ЗМВР, съгласно която за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат противоправни действия, които застрашават обществения ред. Установените по административната преписка, доколкото такава съществува, обстоятелства не могат да бъдат подведени към визирания фактически състав, още повече че обсъжданите по-горе документи, освен сигналът, не съставляват и част от нея по изложените вече съображения. Издаденото разпореждане е лишено от конкретни мотиви, които да сочат на необходимост от предприемане на действия спрямо жалбоподателя по преустановяване на противоправни действия, които застрашават обществения ред и предупреждение да не извършва в бъдеще такива действия. „Актовете, съставени след издаване на обжалвания акт не могат да санират липсата на мотиви в същия и не представляват документи, които съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС и на следващо - в нея не се съдържат различни данни относно поведението на жалбоподателя.“ - Решение № 9457 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 464/2017 г., V о.

Поради това процесният ИАА не поражда правни последици, но създава привидност за наличие на такива, с оглед на което следва да се даде приоритет на правната сигурност и разпореждането да се обяви за нищожно на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото в размер на 5.11 евро /10.00 лв./ платена държавна такса, 380.00 евро /743.22 лв./ договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, който размер съдът счита, че не е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело.

Воден от гореизложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, Административен съд Габрово