Решение № 707 от 28.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.30г, ал.6 и ал.9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух Делото е образувано по жалба на „САКСА“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] баня, [улица], [област], представлявано от: А. Г. Д. – Управител, срещу Задължително предписание за забрана за разпространение на течни горива № С-0677/18.11.2025г., издадено от главен инспектор в ГД „ККТГ“, потвърдено с Решение№ 2010-805 от 04.12.2025г. на Председателя на ДАМТН, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено задължителното предписание. Дружеството-жалбоподател счита, че оспорваният административен акт е нищожен - поради липса на материална компетентност на издателя му и противоречие с императивни норми на специален закон, а при условията на евентуалност - за незаконосъобразен - поради съществено нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, основният порок на обжалвания акт е, че административният орган /ДАМТН/ упражнява правомощия по общия закон - по Закона за чистотата на атмосферния въздух върху обект, който е под изключителния и императивен режим на специален закон - Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, а въпросното гориво е със специален статут, тъй като процесното гориво в Резервоар Т304 представлява „запаси за извънредни ситуации“, поради което е извадено от гражданския оборот, с цел гарантиране на националната сигурност. На следващо място, се твърди незаконосъобразност на оспорвания акт поради правната невъзможност за изпълнението му. Сочи, че съгласно чл. 34 от ЗЗНН: „Всеки съхранител е длъжен по всяко време да държи запаса... да не се разпорежда с него и да го освобождава само след писмено разпореждане на председателя на агенцията Държавна агенция ДРВВЗ.“, а със заповедта на ДАМТН се принуждава „Сакса„ООД да извърши действия, които ЗЗНН изрично забранява. Намира, че е налице е непреодолима правна колизия, при която специалният закон/ЗЗНН/ дерогира общия закон - Закона за чистотата на атмосферния въздух. Счита, че ДАМТН няма компетентност да нарежда мерки върху държавния резерв, без санкция на ДА ДРВВЗ. Като друго самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен се твърди неправилно приложение от административния орган на материалния закон.„Сакса”ООД оспорва извода на органа, че процесното съхранение представлява „разпространение“ по смисъла на ЗЧАВ. Признава, че легалната дефиниция в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ включва „съхранението“ в понятието „разпространение“, но твърди, че тази дефиниция визира търговското съхранение - с цел реализация на пазара, а в случая съхранението е в изпълнение на публично-правни задължения на дружеството към държавата по силата на ЗЗНН, а не е търговска дейност. В жалбата се навеждат доводи, че въпросното горивото се съхранява в обект със статут на „Данъчен склад“ (ИНДС: BGNCA0027500) , под режим на отложено плащане на акциз съгласно ЗАДС, като стоките в този режим са правно изолирани и не са „освободени за потребление“ и не са част от пазарния оборот. За „Сакса „ООД приравняването на съхранението в данъчен склад, което е данъчно-административна мярка, на „разпространение“, което е търговска дейност, е недопустимо разширително тълкуване на закона от административния орган. Жалбоподателят е категоричен, че ДАМТН не може да регулира като „разпространение“ стока, която законът – Законът за акцизите и данъчните складове - е блокирал преди етапа на разпространение. Счита, че е налице правен абсурд и че ако се приеме логиката на ДАМТН, че „всяко съхранение е разпространение“, то наложената мярка „Забрана за разпространение“ означава „Забрана за съхранение“, което води до парадокс, тъй като Държавата - чрез ЗЗНН - задължава дружеството-жалбоподател да съхранява горивото, а същата Държава - чрез ДАМТН - забранява на „Сакса”ООД да съхранява същото това гориво. Твърди се незаконосъобразност на оспорвания акт и поради фактическа невъзможност за индивидуализиране на количеството родово определени вещи. Жалбоподателят счита, че административният орган прави необоснован опит да раздели правния режим на горивото в един общ резервоар. Посочва, че горивото е родово определена вещ и че в Резервоар ТЗ04 се съхраняват количества на множество влогодатели. Изтъква, че справката от ДА ДРВВЗ потвърждава наличието на 66броя складови записи за този резервоар и че в момента на наливане, горивото по цитираната от органа „Кантарна бележка“ се е смесило с горивото, покриващо 66-те складови записи за държавен резерв, поради което е невъзможно е да се посочи коя част от течността е „свободна“ и коя е „резерв“. „Сакса”ООД е категорично, че всяко изтегляне би означавало посягане на държавния резерв на 66-те влогодатели. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и поради вътрешно противоречие на мотивите, изложени от административния орган, издател на акта. Подчертава се, че в мотивите на Решението ДАМТН правилно отбелязва, че компетентен орган по управление на запасите е Председателят на ДА „ДРВВЗ“, но че въпреки това, ДАМТН си позволява самостоятелно да анализира и да отрича статута на резерв на горивото, влизайки в противоречие с официалните документи - складовите записи - и изземвайки чужда компетентност. „Сакса„ООД намира, че решението е и необосновано, тъй като се базира на непредставителна проба. Изтъква, че констатираната от ДАМТН плътност (1017 kg/m3) се разминава с близо 9% спрямо документалната плътност - приблизително 935 kg/m3. Счита обяснението на органа за „температурни промени“ за физически невъзможно. Твърди, че това доказва, че пробата е взета от утайка или мъртъв обем. В жалбата се съдържа искане съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166, ал.2 от АПК, по което искане е налице произнасяне с Определение№2/05.01.2026г. по адм.д.№1391/2025г. по описа на АССО . С тези доводи „Сакса”ООД иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното задължително предписание, потвърдено с решение на Председателя на ДАМТН, както и да му бъдат присъдени направените по делото . Доразвива доводите си в писмени бележки. Ответникът Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна, а обжалваното решение - да бъде потвърдено - като правилно и законосъобразно. Аргументира се, че оспореният акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с изрично предвиденото в закона съдържание. Подчертава, че липсват пороци при издаването на акта, които пороци да са от такова естество, че да обосновават нищожност , а и незаконосъобразност на акта. Намира, че при издаване на оспорвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, както и че правилно е приложен материалния закон. Оспорва като неоснователни доводите на жалбоподателя за специалния статут на горивото, позовавайки се на чл.6, ал.1 и ал.2 , чл.7,ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Подчертава, че при извършената проверка от ГД“ККТГ“ по безспорен начин е установено, че въпросното котелно гориво не отговаря на изискванията за качеството, определени в чл.8,ал.1 от ЗЧАВ . Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143,ал.3 от АПК, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение . Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване Задължително предписание за забрана за разпространение на течни горива№ С-0677 от 18.11.2025г., издадено от главен инспектор в Главна Дирекция „ККТГ“, потвърдено с Решение №2010-805/04.12.2025г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. С обжалваното Задължително предписание за забрана№С-0677/18.11.2025г., издадено от С. Ж. Р., на длъжност главен инспектор, Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“ (РО ПККТГ ЮБ), месторабота [населено място], [улица], в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ (ГД ККТГ), оправомощен със Заповед № 2010-597/ 22.08.2024г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на основание чл.30г, ал.6 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във връзка с ал.24,ал.1 от НИКТГУРНТК е забранено на „САКСА“ООД,[ЕИК], разпространението на течно гориво - Котелно гориво средно в количество 1246516 L, от обект Данъчен склад ИНДС: BGNCA00275001, свързани с резервоар № Tank 304, за което гориво е установено, че не съответства на изискванията за качество, като на резервоара са поставени удостоверителни знаци по реда на чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ. Между страните не е спорно, че на 12.11.2025г. е извършена проверка от служители на ДАМТН в обект Данъчен склад ИНДС: BGNCA00275001, с адрес: [населено място], [жк], [община], [област], че с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0194/12.11.2025г. е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво - Котелно гориво средно, резервоар № Tank 304 за изпитване в съответствие с чл. 30б,ал.1,т. 6 от ЗЧАВ, във връзка с чл.16,т.5 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). Безспорно е и, че след изпитване на контролната проба е издаден Протокол от изпитване№С-0384-2/18.11.2025г. от акредитирана „Стационарна лаборатория - София“, както и че на основание чл.30б,ал.1, т. 8 от ЗЧАВ е съставен Констативен протокол № КП-0677/18.11.2025г., с който е установено, че разпространяваното от "Сакса"ООД течно гориво не съответства на изискванията за качество по чл. 6,т. 8 от НИКТГУРНТК, както следва: = получените резултати от изпитването на течното котелно гориво средно се отклоняват от допустимите гранични стойности както следва: - -„Специфична топлина на изгаряне (долна)“ (MJ/kg) : Полученият резултат от изпитването е 39,582 MJ/kg при норма не по-ниска от 40,200 MJ/kg - отклонение с 0,618 MJ/kg под минимално допустимата стойност, като по този показател продуктът не съответства на изискванията за качество; - -„Вода и утайки“ %(V/V) - Полученият резултат от изпитването е 8,00% обемни, при норма не повече от 1,0% обемен - отклонение с 7,00% обемни над максимално допустимата стойност- като по този показател продуктът не съответства на изискванията за качество; И е направено заключение: че въпросното Течното гориво котелно гориво средно, по изпитаните показатели и получените резултати, не съответства на изискванията в Приложение №8 от НИКТГУРНТК. Въз основа на така установените резултати, след проверката и извършеното изпитване на взетата контролна проба,е издадено задължително предписание за забрана разпространението на течно гориво№С-677/18.11.2025г.,издадено от С. Ж. Р. - главен инспектор в ГД ККТГ в ДАМТН, което предписание е връчено на „Сакса „ООД на 18.11.2025г., видно от удостоверявана на това обстоятелство посредством полагане на упълномощеното лице К. Т. в разписка за получени документи / л.11 от делото /. Недоволно от издаденото задължително предписание „Сакса „ООД е обжалвало същото пред Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С Решение № 2010-805 от 04.12.2025г. на Председателя на ДАМТН, жалбата на „Сакса“ ООД срещу Задължително предписание за забрана за разпространение на течни горива №С-0677/18.11.2025г., издадено от главен инспектор в ГД „ККТГ” , е отхвърлена. Това решение е съобщено на дружеството-жалбоподател , след което дружеството е сезирало съда с жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. В хода на съдебното производство, въз основа на представената от ответника преписка по издаване на оспорения акт, се установява, че на 12.11.2025г. е извършена проверка на Данъчен склад ИНДС: BGNCA00275001, находящ се в [населено място], [жк], като с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №С-0194/ 12.11. 2025г. е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво-котелно гориво средно, резервоар № Tank304 за изпитване в съответствие с чл.30б,ал.1,т.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл.16,т.5 от Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. За резултатите от изследването на взетата контролна проба е съставен Протокол за изпитване№С-0384-2/18.11.2025г. от акредитирана „Стационарна лаборатория-София“ Въз основа на резултатите от това изпитване и на основание чл.30б, ал.1, т.8 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е съставен Констативен протокол№КП-0677/18.11. 2025г., с който е установено, че разпространяваното течно гориво не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.8 от НИКТГУРНТК, като подробно са описани отклоненията от специфичната топлина на изгаряне, относно съдържанието на вода и утайки и е направено заключение, че въпросното течно котелно гориво не съответства на изискванията в Приложение №8 от НИКТГУРНТК. Въз основа на тези констатации и на основание чл.30г, ал.6 от ЗЧАВ във вр. с чл.24, ал.1 от НИКТГУРНТК е издадено оспорваното в това производство задължително предписание. В рамките на административното производство за изясняване на релевантните факти с писмо изх.№84-01-941-2/ 26.11. 2025г. ДАМТН е изискала от ДА ДРВВЗ информация и доказателства за изясняване статута на провереното на 12.11.2025г. течно гориво – котелно гориво средно. От представения от ДАДРВВЗ отговор е видно, че „Сакса“ООД е задължено лице и съхранител по смисъла на ЗЗНН, притежаващ регистрирани по реда на чл.38 от ЗЗНН складове за съхраняване на запаси за извънредни ситуации, както и че запаси за извънредни ситуации могат да бъдат собственост на задълженото лице или на съхранителя , съгласно чл.24,ал.1 от ЗЗНН. По отношение статута на резервоара с номер №Tank 304, в който резервоар се намира проверяваното течно гориво, от ДАДРВВЗ е посочено, че въпросният резервоар отговаря на регистрационен номер на склада в Регистъра на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефотопродукти по ЗЗНН“0250“ и че в него се съхраняват запаси за извънредни ситуации на 66 задължени лица за периода от 01.07.2025г. до 30.06.2026г., което е удостоверено с издадени от съхранителя „Сакса“ООД уведомления за влагане по чл.36, ал.2 от ЗЗНН. Като доказателство за твърдяното влагане на запаси за извънредни ситуации във въпросния резервоар на 66 задължени лица от ДА ДРВВЗ са представени копия на складови записа, както и извлечение към 27.11.2025г. от регистъра на създадените и поддържани запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН. От въпросните 66 складови записа е видно, че същите са с дата 01.07. 2025г. и в тях липсва складов запис за вложеното в резервоар № Tank 304 с обем 2088973L на 06.09.2025г. котелно гориво с документ за доставка Weight note /кантарна бележка/№197573/06.09.2025г. за количество 1165,7t тоест че няма документален запис, който да доказва, че процесното гориво представлява запас за извънредни ситуации по смисъла на ЗЗНН. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че жалбата на „Сакса“ООД е процесуално допустима, тъй като предмет на оспорване е административен акт, подлежащ на съдебен контрол и засягащ неблагоприятно правната сфера на дружеството-жалбоподател, правото на обжалване е упражнено в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено надлежно, и е сезиран компетентния да се произнесе по правния спор съд. Разгледана по същество жалбата на „Сакса „ООД е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи тези правни изводи са следните : Жалбоподателят твърди нищожност на оспорвания акт - поради липса на компетентност на главния инспектор от ДАМТН да упражнява правомощия по общия закон – Закон за чистотата на атмосферния въздух - върху обект, който е под изключителния и императивен режим на специален закон – Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. Анализът на правната уредба, регламентираща правомощията на ДА ДРВВЗ и на ДАМТН за контрол за качество на течните горива, налага еднозначен и категоричен извод, че надлежно оправомощените административно органи в състава на ДАМТН са компетентни, по силата на закона, да осъществяват такива проверки и могат законосъобразно да издават задължителни предписания при констатиране на предпоставките за това, регламентирани в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Споделими от съда са доводите на ответника, че изцяло в компетентността на оправомощени лица от ДАМТН е да извършват проверка от категорията на процесната, въз основа на резултатите от която проверка е издадено обжалваното задължително предписание, както и че компетентността за извършване на такива проверки и налагане на принудителни административни мерки/издаване на задължителни предписания/ не може да бъде ограничавана в зависимост от това дали горивото, предмет на проверката, е собственост на едноличен търговец или юридическо лице или течното гориво е предназначено за създаване, съхраняване и обновяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси по ЗЗНН Нормата на чл.6, ал. 1 и 2 от ЗЗИН регламентира, че създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти се организират и ръководят от ДА ДРВВЗ, която е орган на централната изпълнителна власт и изпълнява функциите на централна структура за управление на запасите. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 1, т. 1 и от 2 ЗЗНН ДА ДРВВЗ организира и контролира създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти и контролира съхраняването на територията на страната на запаси, създавани и съхранявани по този закон. Чл. 37, ал. 1 от ЗЗНН разпорежда, че количествата нефт и нефтопродукти по този закон трябва да отговарят по качество на изискванията на нормативните актове, на българските и на европейските стандарти, а според чл.37,ал. 2 и 3 на съшия закон - задължените лица, съхранителите и Агенцията са длъжни да поддържат запасите на определените нива с качество, съгласно съответните изисквания, като се предвижда и проверка на място от служители по ад. 55, ал. 4 от ЗЗНН. От друга страна, контролът върху качеството на течните горива на територията на страната е регламентиран в Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. Контролът върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите, включително чрез проверки на място и координация със съответните национални органи законодателят е възложен на Председателя на ДАМТН. По силата на закона Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване, както и контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара и/или разпространение/ чл.30а,ал.1 от ЗЧАВ/. Конкретните изисквания за качество на течните горива са посочени в наредбата на чл.8,ал.1 от ЗЧАВ. Съобразно чл.30г, ал.1, т.2 от ЗЧАВ - при установено несъответствие на течните горива с изискванията за качество , контролният орган има право на наложи принудителна административна мярка - забрана за пускането им на пазара, разпространението, транспортирането или използването им, като принудителната административна мярка се реализира чрез издаване на задължителни предписания и пломбиране на резервоари, съоръжения или други обекти, в които въпросните , неотговарящи на изискванията за качество течни горива се намират. Безспорно е и, че съгласно легалната дефиниция на понятието „разпространение на течни горива“ в т.23 на §1 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от същия закон, тоест и съхранението в резервоари, какъвто е настоящия случай. С оглед изложеното по-горе безспорно съществува правна уредба на запасите за извънредни ситуации от течни горива и в ЗЗНН, и в ЗЧАВ, която правна уредба обаче регламентира различни аспекти относно изискванията запасите за извънредни ситуации от течни горива, съхранявани от дружеството-жалбоподател във въпросния резервоар. Несъмнено ЗЗНН регламентира специален статут на течните горива, които представляват запаси за извънредни ситуации, но този специален статут и особените правомощия на ДА ДРВВЗ по отношение такива запаси от течни горива касае самото съществуване, обновяване и използване на запасите от горива. Контролът върху качеството на течните горива обаче е изцяло от компетентността на ДАМТН и правната уредба на възникващите във връзка с качеството на запасите на течните горива правоотношения се съдържа в ЗЧАВ. Иначе казано, за качеството на течните горива, дори и когато те представляват запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН, законодателят е възложил изключителна, специална компетентност на ДАМТН да осъществява контрол за качество на течните горива. По силата на закона контролът за съответствието на изискванията за качество на съхраняваните запаси от течни горива по ЗЗНН, с изискванията на ЗЧАВ, се осъществява от Председателя на ДАМТН или надлежно упълномощени от него лица. Макар и представляващи запаси по реда на ЗЗНН, течните горива, включени в такива запаси, трябва да отговарят на изискванията за качество и на стандартите, регламентирани в ЗЧАВ и наредбата на чл.8,ал.1 от ЗЧАВ. В тази връзка основателни са доводите на ответника, че ДА ДРВВЗ и задължените лица по ЗЗНН са длъжни да поддържат запаси, отговарящи на стандартите по ЗЧАВ. Следователно, качеството на запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН на процесните течни горива, съхранявани във въпросния резервоар, не е основание по отношение на тези горива да не са спазени изискванията за качество към такъв вид течно гориво. Несъстоятелни са доводите на „Сакса“ООД, че след като въпросните количества течно гориво - котелно гориво средно – са запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН - липсва компетентност на ДАМТН да осъществява контрол дали това гориво отговаря на изискванията за качество на гориво по ЗЧАВ. Независимо дали представлява запас по смисъла на ЗЗНН, всяко едно гориво задължително трябва да отговаря на нормативно установените изисквания за качество. Обстоятелството, че даденото гориво е запас за извънредни ситуации не следва да се разбира като обстоятелство, изключващо спазването на изискванията за качество на такъв вид течно гориво и невъзможност да се извършва контрол за качество на тези течни горива от ДАМТН поради липса на компетентност. Категорично качеството на „запаси за извънредни ситуации“ по ЗЗНН не изключва компетентността на ДАМТН да осъществява контрол за качество на такива горива, както и да издава задължителни предписания за забрана разпространението на гориво, когато установи, че определено течно гориво не отговаря на изискванията за качество. Доколкото уреждат различни аспекти досежно статута на запасите за извънредни ситуации на течните горива ЗЗНН и ЗЧАВ не се намират помежду си в съотношение на специален към общ закон и приложимостта на ЗЗНН не изключва приложимостта на ЗЧАВ. Изваждането от гражданския оборот на процесното гориво с цел гарантиране на националната сигурност не означава, че това гориво може да е некачествено и да се отклонява от нормативно регламентираните изисквания за качество. Ето защо съдът приема,че оспорваният акт е издаден от компетентен и овластен по силата на закона да издава такива актове административен орган, поради което обжалваното задължително предписание не е нищожно поради издаването му от орган, който не разполага с такава компетентност, нито е незаконосъобразно поради издаването му от некомпетентен орган. Несъстоятелна е тезата на дружеството, че издаденото задължително предписание е правно невъзможно за изпълнение, защото ДАМТН няма компетентност да нарежда мерки върху държавния резерв без санкция на ДА ДРВВЗ . Обжалваното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата материална компетентност и не е незаконосъобразно поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. От представените доказателства се установява, че издателят на обжалвания акт е надлежно упълномощен със заповед №2010-597/22.08. 2024г от Председателя на ДАМТН да прилага принудителни административни мерки от категорията на оспорваната в това съдебно производство. Издаването на задължително предписание при безспорно установено несъответствие на горивото в конкретно посочения резервоар с изискванията за качество на горивото представлява упражняване на законово предоставена контролна компетентност, което прави същото законосъобразно, издадено от компетентен орган. Разпореждането не е и нищожно, защото както вече бе посочено, същото е издадено от надлежно овластен и опровомощен по силата на закона административен орган - главен инспектор, овластен от Председателя на ДАМТН. Оспорваният акт е издаден при спазване на изискванията на закона за форма за валидност, като съдържа изискуемите реквизити, съобразно чл.59,ал.2 от АПК, посочване на приетото за установено от фактическа страна, както и приложените правни норми, поради което съдът приеме, че обжалваното задължително предписание не е незаконосъобразно поради порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на акта на основание чл.146 , т.3 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, съдът счита че оспорваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. В хода на административното производство е установено по безапелационен начин, въз основа на извършеното изпитване на взетата контролна проба,че въпросното течно гориво не съответства на изискванията за качеството по чл.6,т.8 от НИКТГУРНТК и показателите при изпитване на въпросното течно гориво се отклоняват от допустимите гранични стойности за специфична топлина на изгаряне и относно съдържанието на вода и утайки. Съобразно чл.30г.,ал.1,т. 2 от ЗЧАВ при установяване на нарушение на изискванията за качество на течните горива компетентните административни органи, в условията на обвързана компетентност, издават задължителни преписания като забраняват пускането, разпространението, транспортирането или използването на течни горива, както и пускането или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива, когато в резултат на изпитването в стационарна лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие поне на едно от изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1. В случая е установено осъществяването именно на посочените в закона предпоставки за издаване на оспорваното задължително предписание и като е издал същото административният орган е издал един законосъобразен административен акт, при правилно приложение на материалния закон. Без правно значение за законосъобразността на обжалваното задължително предписание е обстоятелството, че въпросното течно котелно гориво се съхранява в данъчен склад, доколкото наложената принудителна административна мярка касае качеството на горивото. Несъстоятелни са твърденията на „Сакса“ ООД, че процесното задължително предписание представлявало правен абсурд защото държавата - чрез ЗЗНН - задължава дружеството да съхранява горивото и че същата тази държава, чрез ДАМТН забранява на „Сакса“ ООД да съхранява горивото. Даденото задължително предписание от главния инспектор е въпросното течно гориво да не се разпространява, защото не съответства на изискванията за качество и не съдържа твърдяната от жалбоподателя забрана за съхранение на въпросното некачествено котелно гориво. Обжалваното задължително предписание не е незаконосъобразно и поради твърдяната от дружеството-жалбоподател фактическа невъзможност за индивидуализиране на количеството гориво, намиращо се в резервоара, по отношение на което количество следва да се прилага обжалваното задължително предписание. От събраните в хода на административното производство доказателства, включително и тези изискани от ДА ДРВВЗ, се установява, че във въпросният резервоар номер Tank 304, с регистрационен номер в Регистъра на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти“0250“ се съхраняват запаси за извънредни ситуации на котелно гориво средно на 66 задължени лица за периода 01.07.2025г. – 30.06.2026г., като това обстоятелство е удостоверено от „Сакса“ ООД с уведомления за влагане по чл.36,ал.2 от ЗЗНН. От друга страна, от представените от ДА ДРВВЗ 66 складови записа е видно, че всички тези записи са от 01.07.2025г. и че липсва складов запис за вложеното в резервоар номер Tank 304 на 06.09.2025г. котелно гориво средно с обем 2088973L, съобразно документ за доставка Weight note/ кантарна бележка/№197573/06.09.2025г. за количество 1165,7тона, както и не е представен документ, че това вложено котелно гориво средно да представлява запас за извънредни ситуации по смисъла на ЗЗНН. Констатирано е ,че към 01.07.2025г. съобразно Регистъра на създадените и поддържани запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН в резервоар номер Tank 304 е имало 1671,365тона котелно гориво. При удостоверена вместимост на резервоара от 2088,973тона, ако част от горивото не е пускано на пазара или не е освобождавано за потребление, е невъзможно на 06.09.2025г. в резервоара да се долеят още 1165,7тона, съгласно документа за доставка от 06.092025г., тъй като сборът от двете количества е 2837,065тона, което надхвърля с 748,092 тона действителната вместимост на резервоар номер Tank 304. От друга страна, при проверката от административния орган на 12.11.2025г. е установено, че в резервоар номер Tank 304 е налично 1247058литра гориво,от които 1165700 литра е от последната доставка от 06.09.2025г. и следователно наличните запаси за извънредни ситуации в резервоара са разликата между наличното по време на проверката и новата доставка , а именно - 81358литра котелно гориво средно, което е 6,52% от цялото количество в резервоара, а останалите 93,48% са собственост са „Сакса“ООД. При така установеното от фактическа страна правилно ,обосновано и законосъобразно административният орган е счел, че следва да издаде задължително предписание, с което да забрани разпространението на наличното в резервоара котелно гориво – средно, тъй като е доказано, че това течно гориво не съответства на изискванията за качество. Така определеното количество котелно гориво средно ,собственост на "Сакса"ООД може фактически да бъде отделено и да не бъде разпространявано в изпълнение на издаденото задължително предписание. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да обосновават друг, различен извод от този, направен от административния орган, и в частност - да докаже по несъмнен начин твърдението си, че към момента на проверката и вземане на проба е съществувало значително количество течно гориво, представляващо запаси за извънредни ситуации, собственост на множество влогодатели. Административният орган задълбочено е анализирал всички представени доказателства и правилно и обосновано е счел, че горивото, неотговарящо на изискванията за качество, установено при проверката на 12.11.202г. в резервоар номер Tank 304, е собственост на „Сакса „ООД и не представлява запас за извънредни ситуации на множество влогодатели. Жалбата на „Сакса“ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и поради това, че не се установява твърдяното вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното задължително предписание. Недоказани, а и неоснователни са и доводите на дружеството-жалбоподател, че обжалваното задължително предписание е незаконосъобразно и необосновано, тъй като се базира на непредставителна проба. В тежест на страната е да докаже онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. От представената и приобщена като доказателство преписка се установява, че пробата от котелното гориво в взета в обекта в съответствие с разпоредбите на чл.17 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като проверката е извършена в присъствието на законен представител на „Сакса“ ООД и самият протокол от проверка е подписан без забележки. Впрочем от страна на жалбоподателя не се твърди, а и липсват доказателства да е оспорил резултатите от изпитването на взетата проба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма за валидност, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на относимите материално-правни норми, поради което следва да бъде потвърдено. Оспорването на „Сакса“ООД като неоснователно и недоказано трябва да бъде отхвърлено, с произтичащите от това правни последици. Съобразно изхода то спора направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Основателно е искането на ответника да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.143,ал.3 от АПК, във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК ,чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът осъжда „Сакса„ООД да заплати на ДАМТН сумата 102,26евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - София област, седми състав