Решение № 1593 от 7.11.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 461/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], срещу Решение № 217/06.08.2025г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 906/2025г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено НП № 27-2500042/31.03.2025г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.413 от КТ на “Кордеел- България” ЕАД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2900 /две хиляди и деветстотин/ лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 и чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.16 т.1"б" и т.3 и чл.40 т.1 и т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР и чл.52 ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение, понеже санкционираното дружество е имало задължения по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по отношение на всички лица, намиращи се на обекта без да е нужно да е техен работодател. С оглед на което, се моли да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, потвърждаващо НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на сторените от касатора. Ответната страна- “Кордеел- България” ЕАД- [населено място], с [ЕИК], изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и претендира разноски. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ответникът по касация- "Кордеел-България"ЕАД- [населено място] осъществявал строителство на "Предприятие за производство на тестени изделия- кв. 340Д" с възложител: "Фикосота фууд'' ЕАД- [населено място] с помощта на наети подизпълнители в частта от строежа, касаеща изграждане на В и К и спринклерни инсталации- предприятията „Пайп Систем“ЕАД и „Вижън- ВС“ЕООД- [населено място]. Последното дружество командировало за изпълнението на дейността четирима монтажници, сред които и пострадалото лице- Н. А. Х.. След монтирането на окачен таван на кота +1280м. над помещения- стая съхраняване отработена мазнина, стая съхраняване проби готов продукт и топла стая, монтажниците започнали да изграждат водопроводната инсталация, като за достигане до това ниво, поради липса на отвори в окачения таван, използвали подвижна работна площадка и стълба от кота +880 м. през съседно на въпросните помещения, където още не бил монтиран таван. На 05.02. и на 06.02.2025г. монтажници от друг подизпълнител- "Иг Щал"ЕООД- [населено място] по задание на "Кордеел- България" ЕАД изрязали ревизионни отвори в окачения таван на кота +1280 м. над всяко от трите помещения и монтирали в тях ламаринени капаци, отваряеми надолу. На 07.02.2025г. след 15: 00ч. монтажникът Н.Х. се отправил към участъка над хладилната камера, където работели останалите му колеги. Изкачил се на кота +1280 м. по поставената стълба през отворения капак в ревизионния отвор над помещението за съхраняване на отработена мазнина и преминавайки през отворите в стените се придвижил до помещението над топлата стая. Когато стъпил върху необозначен затворен капак на ревизионния му отвор, той се деформирал от тежестта му, откачил се от рамката и се отворил надолу, при което работникът пропаднал от височина 4м., в резултат на което получил множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. По отношение на така констатираното нарушение, на 07.03.2025г., бил съставен АУАН № 27-2500042, в който било прието, че работодателят- строител "Кордеел-България"ЕАД- [населено място] не е изпълнител задълженията си по осигуряване на комплексни здравословни и безопасни условия на труд за всички работещи, като на 07.02.2025г. не е ограничил достъпа до инсталационен подпокривен етаж и не е предприел мерки по обезопасяване и/или обозначаване по подходящ начин на изрязани ревизионни отвори. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл.7 ал.1 и чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.16 т.1"б" и т.3 и чл.40 т.1 и т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР и чл.52 ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил връчен на представител на санкционираното дружество без възражения, като такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения и връчен акт за административно нарушение Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- [населено място] издал обжалваното НП № 27-2500042/31.03.2025г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413 от КТ на “Кордеел- България” ЕАД, в качеството му на работодател- строител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2900 /две хиляди и деветстотин/ лева за извършено нарушение на 07.02.2025г. по чл.7 ал.1 и чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.16 т.1"б" и т.3 и чл.40 т.1 и т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР и чл.52 ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване. При така установената фактическа обстановка и преценка на относимите правни норми съобразно събраните гласни и писмени доказателства, районният съд приел, че в АУАН и НП липсва каквото и да било текстово описание на нарушението извършено от жалбоподателя, което представлява нарушение на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.42 ал. 1 т.4 от ЗАНН и е обстоятелство, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Липсва още посочено конкретното правно основание за налагане на санкцията, като не е конкретизирано по коя от трите алинеи на чл.413 от Кодекса на труда, е приложена същата. Освен това, административно-наказателната отговорност на дружеството е била ангажирана в качеството му на работодател, като е употребен изразът „работодателят- строител“, въпреки, че от доказателствата се установява, че работодател на пострадалия от трудовата злополука работник е подизпълнителят "ВИЖЪН- ВС"ЕООД- [населено място], дружество, което е административно наказано за идентично нарушение, в качеството му на работодател с НП № 27-2500044/07.04.2025г./ приложено на стр.90 от въззивното дело/ Поради което, районният съд приел, че незаконосъобразно е бил ангажирана административно- наказателна отговорност на санкционираното дружество и отменил изцяло НП. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът препраща към мотивите на оспореното решение. Съгласно чл.413 ал.2 от КТ, вероятно приложим в настоящия казус, въпреки, че не е изрично посочен, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв. В обстоятелствената част на НП не са изложени никакви факти, с които да се обоснове качеството на дружеството на "работодател" и на "строител". В съответствие с легалните определения за работодател дадени в § 1 т.1 от ДР на КТ и § 1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ, както и за "строител" по смисъла на § 1 т.2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г., "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. "Работодател" е понятието, определено в § 1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията съгласно § 1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ. "Строител" е лицето, определено в чл.163 ал. 1 ЗУТ, а именно физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа и, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, съгласно § 1 т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004г. Субект на нарушението по чл.413 ал.2 КТ може да бъде само работодател, в съответствие с легалното определение дадено в специалния закон- § 1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ. В настоящия казус безспорно е установено, че санкционираното дружество не е притежавало качеството работодател по отношение на пострадалия работник, съответно не може да носи отговорност по чл.413 ал.2 от КТ. По отношение на цитираните като нарушени норми в АУАН и в НП, съдът установи, че съгласно чл.52 ал.2 от Наредба № 7 Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване в местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т.1, 2 и 3 на ал.1. Нормата е препращаща и в АУАН и в НП не е посочено точно какви мерки е следвало да бъдат предприети от дружеството. Съгласно чл.16 т.1 б „б“ и т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строителят по смисъла на §1 т.2 от ДР /лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение/ осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба и предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция. Съгласно чл.40 т.1 и т.2 от Наредбата, отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване и се означават и/или сигнализират по подходящ начин. Въпреки подробно описаните мерки в Наредбата, административно-наказващият орган не е посочил в какво точно се изразява неизпълнението на задължения по осигуряване на безопасни условия на труд в конкретния случай. По направените в касационната жалба възражения, съдът намира същите за неоснователни. Налице е съществено процесуално нарушение в НП свързано с липса на конкретизация по отношение на качеството на субекта на нарушението, описание на самото нарушение и посочване на правното основание за налагане на санкция, водещо до неговата правилна отмяна от първоинстанционният съд. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на претенцията за деловодни разноски, предвид изхода на спора, съгласно чл.63 ал.4 изречение последно от ЗАНН, такива се следват на ответника по касация. Съдът намира за неоснователни направените в касационната жалба възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, представляващо деловодни разноски, сторени от жалбоподателя пред касационна инстанция, понеже същите са в минималния предвиден размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което разноските следва да се присъдят в размер 708.00лв. Водим от горното Шуменският административен съд