Решение № 87 от 17.8.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 32/2026 г.

наказателно дело № 20263410200032 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на М. Р. Д., ЕГН: ••••••••••, от ••••••, против Наказателно постановление № ••• г., издадено от Началник на РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра. С наказателното постановление, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ. Прието е, че на ••• г. около ••• ч. в района на парка на бившето ДЗС/ТКЗС в ••• той употребил законно притежавано ловно огнестрелно оръжие с цел, различна от целта, за която било придобито, като произвел изстрел/изстрели по посока на храсти и бетонна стена извън ловно поле или стрелбище. Жалбоподателят М. Р. Д. оспорва наказателното постановление. Поддържа, че след приключване на лов се прибирал пеша с ловното си куче, когато бил обграден и нападнат от множество свободно движещи се кучета. Твърди, че викал и хвърлял камъни, но не успял да ги прогони, поради което произвел предупредителен изстрел към бетонна/тухлена стена и храсти, без да цели животно. Сочи, че действал за защита на себе си и на кучето си и че мястото е извън регулацията на населеното място. В последното съдебно заседание признава произвеждането на един изстрел, оспорва да е стрелял по куче и поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказващият орган, чрез главен юрисконсулт В.П. А.а, оспорва жалбата. Счита, че признатата употреба на ловно оръжие с цел защита от кучета е различна от ловната цел и осъществява нарушението. Поддържа, че крайна необхоД.ст не е доказана, че мястото не е ловен район и че там има частни имоти, работещи и преминаващи граждани. Иска потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 77 евро. Районна прокуратура – Силистра, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Наказателното постановление е връчено на М. Р. Д. на 04.02.2026 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на същата дата. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от лице с право и интерес да обжалва, против подлежащ на съдебен контрол акт и пред местно компетентния съд. Жалбата е допустима. След съвкупна преценка на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства, включително материалите по пр. пр. № ••• г. на Районна прокуратура – Силистра, съдът приема за установено следното: На ••• г. М. Р. Д. участвал в лов и след приключването му се прибирал пеша към дома си, носейки законно притежаваното си ловно оръжие и придружаван от ловно куче. В съдебното заседание той поддържа, че ловът бил за хищник, докато в собственоръчно подадената жалба и в сведение от ••• г. е отразено, че ловът бил за фазан. Това несъответствие за вида на лова не е решаващо за предмета на спора: безспорни са участието му в лов, законното притежаване на оръжието, придвижването му пеша през района на бившето ДЗС и обстоятелството, че е бил с ловно куче. Около ••• ч., при преминаване през обрасъл парков терен в района на бившето ДЗС край •••, към М. Р. Д. и придружаващото го куче се насочила група свободно движещи се кучета. Кучетата се спуснали към тях, обградили ги и не се оттеглили след викове и хвърляне на камъни. За да прекрати непосредственото им приближаване и да защити себе си и ловното си куче, М. Р. Д. произвел предупредителен изстрел със законно притежаваното ловно оръжие в посока към стена и храсти. Кучетата се разбягали и той продължил към дома си. По-късно в близост до пътя било намерено лежащо куче. Не е извършен оглед на труп или ранено животно, не е съставен ветеринарномедицински документ, не са заснети и приобщени следи от огнестрелно нараняване, не са иззети сачми или други сравнителни материали и не е извършено балистично или ветеринарно изследване. Поради това не е установено по несъмнен начин дали кучето е било мъртво, от какво е било наранено или умряло и дали съществува причинна връзка между състоянието му и изстрела на жалбоподателя. Впрочем предметът на наказателното постановление не е умъртвяване или нараняване на животно, а употреба на оръжие за различна цел. Районът се намира след табелата за край на •••, в територията на бившето ДЗС, където има обрасъл парк, пътеки, земеделски и складови бази, автосервиз и частни имоти. Скица на поземлен имот № ••• г. подкрепя твърдението, че посоченият от жалбоподателя терен е извън регулационните граници и се води пасище. В. К. В., Д. А. Д. и Б. Д. Н. изразяват мнение, че непосредственият терен не е ловен район. Точната кадастрална точка на изстрела обаче не е установена при полицейската проверка. По повод сигнал на Д. А. Д. в РУ – Дулово е образувана преписка № ••• г. На ••• г. са снети писмени сведения, а на •• г. полицейски инспектор В. К. В. съставил срещу М. Р. Д. АУАН № •••• г., серия ••, бл. № •••. Актът бил подписан без вписани възражения в самия него, в присъствието на Д. Н. А.. Материалите от проверката били изпратени на Районна прокуратура – Силистра. С постановление от ••• г. прокурор П. С. отказал да образува досъдебно производство и прекратил прокурорската преписка, като приел, че действията на М. Р. Д. били насочени към осигуряване на безопасността на него и на кучето му и не съдържат данни за престъпление от общ характер. Препис бил изпратен на Началника на РУ – Дулово за преценка относно административна отговорност. На същата дата —•••• г. — е издадено оспореното наказателно постановление. Съдът кредитира показанията на В. К. В., Д. Н. А., Д. А. Д. и Б. Д. Н. само в частите, в които всеки от тях възпроизвежда лично възприети факти, и ги съпоставя с писмените материали, момента на тяхното съставяне и вътрешната им логика. Нито В. К. В., нито Д. Н. А., нито Д. А. Д., нито Б. Д. Н. е видял самото произвеждане на изстрела, посоката му или контакт между сачми и животно. Този важен предел на непосредствените възприятия не може да бъде заместен с предположения. Показанията на В. К. В. установяват начина, по който е проведена полицейската проверка и е съставен АУАН. В. К. В. изрично заявява, че не е чул изстрел, не е присъствал на случилото се, не е установил точното място на стрелбата и не е констатирал труп или ранено куче. Узнал за случая от жалбата и от снетите сведения. Той потвърждава съществената част от обяснението на жалбоподателя — че последният се прибирал от лов с ловното си куче, бил нападнат от глутница и употребил оръжието, за да сплаши кучетата. Показанията на В. К. В. са достоверни относно извършените от него служебни действия и направеното пред него изявление, но не доказват непосредствено механизма на събитието. Изразените от В. К. В. оценки, че мястото не е ловен район и че има работещи хора, се съобразяват като обща характеристика на местността, но не установяват точната точка и безопасния сектор на произведения изстрел. Показанията на Д. Н. А. имат ограничен предмет. Д. Н. А. е присъствал при съставянето и предявяването на АУАН, видял е подписването му и не си спомня пред него да са дадени обяснения или възражения. Д. Н. А. не е присъствал при проверяваното събитие и не е запознат с конкретните констатации извън съобщеното му от актосъставителя. Ето защо показанията на Д. Н. А. потвърждават формалното съставяне и връчване на акта, но не доказват нито нападение или липса на нападение, нито броя, посоката и последиците на изстрелите. Подписването на АУАН без възражения не представлява отказ от защита и не освобождава наказващия орган от задължението да докаже всички елементи на отговорността. Показанията на Д. А. Д. установяват, че в базата му има камери без звук, че няколко кучета са се насочили към парка и впоследствие са излезли от него, както и че едно куче се е олюляло и паднало на пътя. Д. А. Д. не е видял М. Р. Д. да стреля. На записа не се вижда жалбоподателят и не се чува изстрел; самият запис не е представен и приобщен по делото. Разказът на Д. А. Д. за преминаването на жалбоподателя с пушка и кучета и за последвалия изстрел в тази част възпроизвежда казаното от двама младежи, а не негово лично възприятие. Д. А. Д. не може да установи причината за падането на кучето и изрично признава, че предполага кой е стрелял. Твърдението на Д. А. Д., че кучето е било убито и покъсно погребано, остава без материална или експертна проверка. Същевременно показанията на Д. А. Д. съдържат обстоятелства, които подкрепят обяснението за възникнала опасност: Д. А. Д. посочва, че четири-пет свободно движещи се кучета са се спуснали към парка, че те „пазят района“ и че се дразнят от чужди кучета. Субективното убеждение на Д. А. Д., че кучетата не биха нападнали човек, не почива на непосредствено наблюдение на срещата им с жалбоподателя и не изключва агресивно обкръжаване на човека и придружаващото го ловно куче. Още повече, в писменото си сведение от ••• г. по прокурорската преписка Д. А. Д. е заявил, че след направени справки не е напълно сигурен, че именно М. Р. Д. е стрелял по кучетата, и не желае преписката по сигнала му да продължи. Това най-близко до събитието изявление съществено намалява доказателствената стойност на по-късните му предположения за причината и авторството на евентуално нараняване на животното. Показанията на Б. Д. Н. са непосредствени относно това, че около обяд е видял М. Р. Д. да преминава с оръжие на рамо и с две кучета, а след приблизително 30–60 секунди е чул един изстрел. Б. Д. Н. не е видял кой, къде и в каква посока е стрелял; не може да каже дали намереното по-късно куче е било живо или мъртво и не помни дали преди изстрела е имало лай. Липсата на спомен на Б. Д. Н. за лай, изразена около година и половина след случая, не е положително доказателство, че кучетата не са се спуснали или че опасност не е съществувала. Показанията на Б. Д. Н. кореспондират с признанието на жалбоподателя за един произведен изстрел и с близката времева връзка между преминаването му с куче/кучета и изстрела, но не опровергават защитния мотив. Д. Д. Д. не е разпитан: не е намерен на посочения адрес поради пребиваване в •••, а Административнонаказващият орган оттегля искането за разпита му. Поради това приписваните на Д. Д. Д. думи, предадени от други лица, не могат да бъдат ценени като самостоятелни свидетелски показания или да запълнят липсата на непосредствен очевидец. Относно обясненията на М. Р. Д. съдът отчита, че те са едновременно средство за защита и източник на доказателствени данни. В отделни документи и в съдебно заседание има разминавания дали ловът е бил за фазан или за хищник, дали жалбоподателят е бил с едно или две кучета и дали са произведени един или три изстрела. Тези несъответствия изискват предпазлива оценка, но не засягат устойчивото ядро на изложението, заявено още три дни след събитието: група свободно движещи се кучета се насочила към него и ловното му куче; той употребил оръжието, за да ги прогони; стрелял към стена и храсти, а не с цел да убие животно. Именно същата версия е възпроизведена и от актосъставителя В. К. В.. Сведението от ••• г., отразяващо три изстрела, е написано от полицейския служител В. К. В. и е подписано от М. Р. Д., който в съдебно заседание оспорва доброволността на подписа. Дори без да се приема твърдяното принуждаване, този документ не може да бъде използван избирателно — да се кредитира признанието за стрелба, но да се отхвърли съдържащото се в същото, дадено непосредствено след случая обяснение за нападението и защитната цел. При липса на пряк очевидец или обективни следи точният брой изстрели остава спорен. Този спор не е решаващ, защото и при един, и при повече предупредителни изстрели релевантният въпрос е дали употребата е наложена от непосредствена опасност. Материалите по пр. пр. № ••• г. са анализирани самостоятелно, а не само чрез крайния прокурорски акт. Първоначалният сигнал на Д. А. Д. съдържа предположение за умишлено прострелване на куче. Писменото сведение на М. Р. Д. от ••• г. съдържа признание за употреба на оръжието, но и подробен разказ за нападение от около десет немаркирани кучета и за изстрели към бетонна стена и храсти с цел прогонване. Сведението на Д. А. Д. от същата дата съдържа изрично оттегляне от първоначалната сигурност. Полицейският доклад от •• г. също възпроизвежда версията за глутница и защитна цел и отчита, че подателят на сигнала не е сигурен в прострелването. Постановлението на прокурор П. С. от •• г., с което е отказано образуване на досъдебно производство, не обвързва съда при проверката на административнонаказателната отговорност и не замества непосредствената оценка на доказателствата. То обаче е част от преписката и показва, че при самостоятелен анализ на същите своевременно събрани материали прокурорът е приел действия, насочени към опазване безопасността на М. Р. Д. и на кучето му. Този извод е съвместим с писмените сведения и с установеното в съдебно заседание и не е опроверган от ново пряко доказателство. Разпореждане № •••• г., протоколите от съдебните заседания на ••• г., •• г., ••••••г., писменото становище на административнонаказващия орган от •••••г., пълномощното на главен юрисконсулт В.П. А.а, молбите за допускане и призоваване на Д. А. Д., Б. Д. Н. и Д. Д. Д., както и документите по призоваването и принудителното довеждане на Б. Д. Н., са съобразени изцяло. Те удостоверяват развитието на съдебното производство, редовното участие на страните и начина на събиране на гласните доказателства, но не съдържат самостоятелни преки данни за механизма на изстрела извън отразените в съдебните протоколи изявления. Съдът не възприема твърденията на М. Р. Д. за лична пристрастност и ответни действия на полицейския служител като доказани. Не са събрани обективни данни за твърдените отношения или мотив за злепоставяне. Това обаче не променя доказателствената оценка: отмяната не се основава на пристрастност на длъжностно лице, а на установената защитна ситуация и на липсата на доказателства, които да я изключат. Съгласно чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ е забранена употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95, ал. 1 от същия закон. За нарушение на тази забрана чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ предвижда глоба от 500 до 2500 лева. Не се спори, а и от признанието на жалбоподателя, показанията на Б. Д. Н. и останалите доказателства се установява, че жалбоподателят е употребил ловното си огнестрелно оръжие, като целта в конкретния момент е била прогонване на кучета, а не отстрел на дивеч. Така деянието формално попада в обективните признаци на посочената забрана. Формалното осъществяване на специалния състав обаче не е достатъчно за административнонаказателна отговорност. Чл. 8 ЗАНН изрично постановява, че не са административни нарушения деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необхоД.ст. По силата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Съгласно чл. 13, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, извършено при крайна необхоД.ст, за да се спасят свои или чужди лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая са налице елементите на крайната необхоД.ст. Опасността е била непосредствена: група свободно движещи се кучета се е спуснала и е обградила жалбоподателя и придружаващото го ловно куче. Този факт не почива единствено на покъсна защитна теза. Той е съобщен в най-ранното писмено сведение от ••• г., възпроизведен е от актосъставителя В. К. В. и намира косвена опора в показанията на Д. А. Д., че четирипет кучета са се спуснали към парка, пазели района и реагирали на чужди кучета. Показанията на Б. Д. Н. поставят изстрела непосредствено след преминаването на жалбоподателя с кучето/кучетата. Няма пряк очевидец, който да отрича нападението. Опасността е засягала здравето и телесната неприкосновеност на М. Р. Д., както и живота и здравето на неговото куче като имуществено благо. За крайна необхоД.ст не е нужно нападението да е довело до ухапване или нараняване; достатъчно е увреждането да предстои непосредствено и обективно да налага реакция. При обкръжаване от група кучета човек не е длъжен да изчака първото ухапване, за да предприеме защитно действие. Данните сочат и липса на друг равностоен, своевременен и ефективен способ. Според последователното изложение на жалбоподателя виковете и хвърлянето на камъни не са прекратили приближаването. Оттегляне пеша при обкръжаване, при това с куче, не се установява като безопасна възможност. Предупредителният изстрел към стена и храсти е преустановил опасността незабавно. Не е доказано жалбоподателят да е насочил оръжието към човек, сграда или преминаващ автомобил, нито да е целял кучетата. Налице е и изискуемото съотношение между засегнатото и спасеното благо. Не е установена конкретна вреда за човек или имущество от изстрела; не е доказано по несъмнен начин и огнестрелно увреждане на куче. Противопоставеният интерес е общественият ред за целево и безопасно използване на огнестрелни оръжия. Нарушаването му чрез предупредителен изстрел, произведен за прекратяване на непосредствена опасност, без установена конкретна последица, е по-малко значително от предотвратимото увреждане на човек и животно при нападение от глутница. Обстоятелството, че според В. К. В., Д. А. Д. и Б. Д. Н. мястото не е ловен район и в близост има стопански обекти, не изключва крайната необхоД.ст. То има значение за обичайната допустимост и безопасност на стрелбата, но именно извънредната опасност е причината оръжието да бъде употребено извън ловната му цел. Не е доказано в непосредствения сектор на изстрела да е имало хора или обекти, които са били изложени на конкретна опасност. Административнонаказващият орган не може да превърне факта, че употребата е била „за защита“, автоматично в основание за наказване, без да приложи чл. 8 ЗАНН и да прецени предпоставките на чл. 13 НК. Неоснователен е доводът, че крайната необхоД.ст не е доказана, защото само жалбоподателят твърдял нападението и Б. Д. Н. не помнел да е чул лай. В административнонаказателното производство тежестта да установи по несъмнен начин съставомерно и виновно нарушение е на наказващия орган. След като своевременно е заявено обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, органът следва да го провери и опровергае с годни доказателства, ако поддържа обвинението. Липсата на спомен на Б. Д. Н. за лай не доказва липса на нападение, а предположенията на Д. А. Д., който не е присъствал на срещата с кучетата, не могат да заместят доказване. По силата на чл. 84 ЗАНН във връзка с принципите на НПК съдебният акт не може да почива на предположения, а неотстраненото разумно съмнение се разрешава в полза на привлеченото към отговорност лице. В настоящия случай събраните доказателства не просто оставят съмнение, а в своята съвкупност подкрепят своевременно заявената версия за непосредствена опасност и защитна цел. Административнонаказващият орган се е позовал на признанието за изстрел, но не е опровергал съдържащото се в същите първични материали основание за този изстрел. Неподаването на възражение при подписване на АУАН не санира този недостатък. АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, но не се ползва с необорима презумпция за истинност и не освобождава съда от цялостна проверка по чл. 63, ал. 1 ЗАНН. От мотивите на наказателното постановление не личи да е направена конкретна оценка на заявеното нападение, на ранното колебание на подателя на сигнала или на възможното приложение на чл. 8 ЗАНН, въпреки задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да се разследват спорните обстоятелства преди произнасяне. Следователно деянието, макар формално да представлява употреба на ловно оръжие с непосредствена цел, различна от ловната, е извършено при крайна необхоД.ст и по силата на чл. 8 ЗАНН не е административно нарушение. Неправилното ангажиране на административнонаказателна отговорност налага отмяна на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН поради неправилно приложение на материалния закон. Тъй като наказателното постановление се отменя, искането на административнонаказващия орган за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски в негова полза не се присъждат.