Решение № 267 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4296/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-61 от 02.07.2025 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на § 70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. С жалбата и в съдебно заседание чрез юрк. С. се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На тази база е формулирано искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Н., ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С акта и постановлението е приета следната фактическа обстановка: "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия" е продължило на 20.02.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ех lеgе) процедура № 4583727 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 65,88кW, към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за израждане в УПИ ХIV-188, кв. 144, гр. Раднево, общ Раднево, област Стара Загора, със заявител "Г. М." ЕООД. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, считано от 13.10.2023 г., в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай, че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. Съгласно чл. 29, ал. 3 и считано от 13.10.2023 г., при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване, гаранцията по ал. 1 обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта, а в ал. 4 се предвижда, че предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения. В ал. 5 на чл. 29 е посочено, че е регламентирано, че считано от 13.10.2023 г., гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл. 26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност. Съгласно § 70, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) е посочено, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване, а в ал. 3 е уточнено, че гаранцията се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ е посочено, че регламентира, че в случай, че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал. 3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява. Констатирано е, че към 13.10.2023 г. заявителят "Г. М." ЕООД няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Договорът е сключен на 23.02.2024 г., поради което заявителят е дължал предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г., но такава не е предоставена. С оглед на това, съгласно разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, е прието, че процедурата е прекратена по силата на цитираната норма на 15.01.2024 г. Констатирано е още, че на 20.02.2024 г. "Електроразпределение Юг" ЕАД е изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, след изтичане на срока по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, а именно до 15.01.2024 г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ. Въз основа на това е прието, че като е продължило на 20.02.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ex lege) процедура по присъединяване на обекта, "Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС- 58 от 25.03.2025г., съставен от Г. В. П. – главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, който е предявен и връчен на пълномощник на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Възражения са подадени в срок, но са приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства – показанията на разпитания като свидетел Г. В. П. /актосъставител/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: На 19.07.2023г. "Г. М." ЕООД е подало към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 65,88 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХIV-188, кв. 144, гр. Раднево, общ Раднево, област Стара Загора, със заявител "Г. М." ЕООД. По отношение на този факт не възниква спор между страните. В заявлението е посочено, че се иска стартиране на процедура за присъединяване на фотоволтаична централа 65 kW, като няма да се ползват преференциите по чл.31 и чл.32 от ЗЕВИ. Впоследствие, в издаденото от електроразпределителната мрежа становище е заявено, че е стартирана процедура по чл. 25 от ЗЕВИ (отм.). По отношение квалификацията на стартираната процедура между страните не се спори. В конкретния случай приложимата правна норма е тази на разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Разпоредбата гласи: "Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред. " Законът за енергията от възобновяеми източници урежда реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическите мрежи. Детайлна уредба относно тази процедура се съдържа и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ (отм.) в приложимата редакция от 10.04.2012 г. процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.). Тоес към момента на подаване на заявлението за проучване от "Г. М." ЕООД /19.07.2023 г./, процедурата по присъединяване за дружеството е започнала. Както беше посочено по – горе, процедурата, стартирана по отношение на "Г. М." ЕООД от "Електроразпределение Юг" ЕАД, е тази по реда на чл. 25 ЗЕВИ (отм.), поради което приложима е именно разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Тъй като процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа, следва да се приеме, че в конкретния случай процедурата спрямо "Г. М." ЕООД е стартирана на 19.07.2023 г., при действието на старата редакция на ЗЕВИ и при действието на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., и преди влизане в сила на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ. /в сила от 13.10.2023 г. /, с която е въведено изискването в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. По отношение на процедурата, стартирана по реда на чл. 25 ЗЕВИ (отм.) и във връзка с § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, същата следва да бъде продължена по реда, действащ към момента на подаване на заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване, т. е. по реда на отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ/стария ред/. Гаранцията, предвидена след изменението на ЗЕВИ, се внася за новите процедури по подадени заявления по реда на чл. 26 от ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. / и по реда на новата Наредба № 6 от 02.04.2024 г., а не по процедурите, започнали по отменените разпоредби на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, в които процедури няма такова изискване за внасяне на депозити или банкови гаранции. Следователно, разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. / не е приложима по отношение на започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2759/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г.; Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2756/2025 г.; Решение № 1302 от 4.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2701/2025 г. На следващо място Административнонаказващия орган неправилно е приел, че започналата процедура по присъединяване е прекратена „ех lеgе“. Такова нещо не е регламентирано в сочената като нарушена разпоредба на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Последната гласи, че в случай че гаранцията по ал. 2 (гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване) не бъде предоставена в срока по ал. 3 (до три месеца от влизането в сила на този закон), процедурата по присъединяване на обекта се прекратява. Това прекратяване следва да стане с нарочен акт, обективиращ изричното волеизявление за прекратяване на процедурата. В случаите, при които законодателят предвижда правните последици от конкретен юридически факт да не са опосредени от изрично волеизявление, а да произтичат пряко от правната норма, се използват ясни изрази за това, като "се счита за прекратена" или "се смята за прекратена" както е например в чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, предвиждащ, че в случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно (подобна хипотеза има например и в чл. 121, ал. 4 ДОПК, както и в много други нормативни катове). ".. Се прекратява" предполага извършването на изрично волеизявление за това, каквото в случая няма – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2759/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г.; Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2756/2025 г.; Решение № 1302 от 4.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2701/2025 г.; При наличието на посочените обстоятелства, наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип за автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност. При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и това, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева, равняващо се на 66.47 евро. Съгласно т. 6 от § 1 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Мотивиран от гореизложеното Съдът,