Решение № 231 от 21.12.2017 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 277/2017 г.

Производството е по реда на чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е попротест на прокурор в ОП – Кърджали срещу разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество(Наредбата), приета с Решение № 170/ 29.10.2008 г. на ОбС – Кирково. В протеста са изложени съображения за материална незаконосъобразност на оспорените норми от Наредбата, като приета в противоречие с разпоредбите на чл.141, ал.4 от Конституцията на РБ, както и с чл.6, ал.2 и чл.7, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Иска се да се отмени протестираната норма от Наредбата. В съдебно заседание, представител на ОП – Кърджали поддържа оспорването по изложените в същото съображения и претендира деловодни разноски. Ответникът – Общински съвет Кирково, редовно призован, не се представлява. При извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка: Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, ал.1, във вр.чл. 188 от АПК.По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АП К. Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е приета с Решение № 170/ 29.10.2008 г. на ОбС – Кирково. От представен Протокол № 20/ 12.12.2008 г. се установява, че от общо 22 общински съветници, на заседанието са присъствали 22 души. „За“ приемането на посочените норми са гласували 19, а против – трима от общинските съветници. От приетата административна преписка се установява, че Наредбата е била многократно изменяна, като протестираната разпоред е променена в сегашния си вид с Решение № 427/ 21.10. 2014г. на ОбС - Кирково. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Протестът е допустим, като подаден от лице, предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК и предвид възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се упражни без ограничение във времето. Разгледан по същество, протестът е основателен поради следните съображения: При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. При проверка на оспорените разпоредби се установи, че протестираните норми, са приети при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство. Доколкото не са представени доказателства и в съпроводителното писмо на ответника е записано, че няма доказателства за спазване изискванията на глава III от ЗНА, следва да се приеме, че оспорените разпоредби от Наредбата са приети в нарушение нормите на чл.26, ал.2 от ЗНА( в приложимата редакция от ДВ, бр.46/ 12.06.2007 г.). Настоящият състав на АС-Кърджали приема, че оспорената норма от Наредбата е материално незаконосъобразна. Протестираният текст на разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от Наредбата е със следното съдържание: При разпоредителна сделка с общински недвижим имот, физическите и юридическите лица заплащат на общината, освен продажната цена на имота, и следните суми: 1. Режийни разноски в размер на 2%, изчислени върху: стойността на имота, предмет на продажба, съответно на ограничено вещно право, което се учредява; по-голямата стойност на имота – при замяна; стойността на реалния дял на имота, който се получава при делба; в случаите на безвъзмездни сделки. В законодателството не се съдържа легално определение на термина "режийни разноски". Понятието "режийни разноски" се използва в чл. 57, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който гласи, че спечелилият търга участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1. Понятието "режийни" фигурира в § 1, т.15 от Закона за местните данъци и такси, в който е легално определен обхвата на понятието "Пълните разходи". Според тази дефиниция "пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. Според български тълковен речник понятието "режийни разноски" се използва са обозначаване на разходите за административно-управленския апарат, без заплатите. Касационният състав на съда счита протеста за основателен, тъй като липсва правно основание за приемането на оспорения текст от Наредбата. При определяне на размера на местните данъци и такси, видовете такси и евентуално други плащания, които общините имат право да събират във връзка с управлението и разпореждането с общински имоти, общинските съвети са ограничени само до предоставената им от закона компетентност. В Закона за местните данъци и такси, Закона за общинската собственост, нито в други закони е предвидено правомощието общинските съвети да изискват заплащане и да определят размер на режийни разноски, извън таксата по чл. 111 от ЗМДТ, която имат право да събират от физически и юридически лица при управлението и разпореждането с имоти общинска собственост. Съгласно чл. 111 от ЗМДТ, по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса, която включва и режийните разходи, които общината извършва в изпълнение на услугата, тъй като това е указано в чл. 8, ал.1, т.1 от ЗМДТ. Видно от цитираните разпоредби, Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на първо място на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Според легалната дефиниция на "пълни разходи" по § 1, т.15 от ЗМДТ те включват и режийни разходи. От изложеното следва извод, че общинският съвет трябва да определи размера на таксата по чл. 111 от ЗМДТ по такъв начин, че в нея да се включат и така наречените режийни разходи, а не да ги събира отделно от този вид такса. При този изход на делото е основателно своевременно заявеното искане на протестиращата страна за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОбС –Кирково следва да бъде осъден да заплати в полза на ОП – Кърджали разноски в размер на 20.00 лв., представляващи внесена такса за обнародване на оспорването в ДВ. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал.1, предл.3-то от АПК, Административният съд