Мотиви към Решение № 169 от 19.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1119/2025 г.

Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е образувано по повод депозирано Искане на прокурор при СГП по пр.пр.№ 833/2025г. по описа на СГП за разглеждане на Европейска заповед за арест от 21.12.24г., издадена от Апелативна прокуратура Тессалоники/Солун, Реп.Гърция по отношение на българския гражданин И. К. К., роден на •••••••. в гр.София във вр. с привеждане в изпълнение на наказание Лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, наложено по влязло в законна сила съдебно решение на Тричленния полицейски съд - Яница.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа направеното искане и излага подробни аргументи за наличие на формалните законови предпоставки за изпълнение на ЕЗА. Въпреки това обаче и доколкото исканото лице е български гражданин, пребиваващ на територията на РБ, участващият по делото прокурор изразява становище за наличие на факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА с приложение на чл.29 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като с приемането на това наказание за изпълнение в страната ще се спести процедурно време за трансфериране на лицето и разходи за транспортирането му до издаващата държава.

Упълномощеният защитник в лицето на адв.К. излага становище за неоснователност на процесното искане с основен аргумент за липса всички изискуеми за ЕЗА реквизити, в частност ясни данни за конкретния размер на наложеното на лицето наказание.Наред с горното и следвайки принципа, че български гражданин следва да търпи наложено му наказание в страната, което би било фактор за неговата реинтеграция в обществото, защитата поддържа и становището на прокурора за приложение на чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА вр. чл.29 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Исканото за предаване лице И.К. изразява позиция за недопускане на отправеното искане, като акцентира на влошеното си здравословно състояние и на факти, свързани с проведеното в издаващата държава наказателно производство.

На първо място съдът подчертава, че приема депозираното искане за процесуално допустимо – подадено е от компетентен орган, в срока по чл.44 ал.1 ЗЕЕЗА и пред компетентен съд съгл. нормата на чл.38 ал.1 ЗЕЕЗА.

Съобразявайки материалите по делото и наведените от страните доводи, съдът установи следното:

Европейската заповед за арест по отношение на българския гражданин И.К. е издадена на 21.12.2024г. от Апелативна прокуратура на Република Гърция за изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, наложено с Решение № 33/21.01.20г., постановено от Тричленния полицейски съд на гр.Яница, потвърдено с Решение № 1940/16.12.21г. на Тричленния апелативен полицейски съд в гр.Солун.С така постановеното и влязло в законна сила решение И.К. е осъден за общо две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност и изразяващи се в следното:

• в съучастие с неизвестни извършители и с повече от едно деяние (довършено такова и опит) на 18.01.2020г. в гр.Драма, Реп.Гърция, възбудил по телефон заблуждение у А.П., че е лекар-хирург и че е необходима сума от 2 000 евро за операция на нейна приятелка, получил неправомерна имуществена облага в размер на горепосочената сума и така причинил щета на лицето и второто деяние е извършено на 19.01.2020г. в гр.Яница, като последователно се обаждал по телефон на лицата А.Х.Ц., Е.С.Д., А.С.С. и М.Й.Ц. и умишлено представяйки се за лекар и заявявайки, че техен роднина се нуждае от операция, искал различни по размер парични суми, като действията му останали недовършени, не по негова воля, а тъй като горепосочените лица разбрали за лъжливите му твърдения и не се отзовали на исканията му - престъпление по чл.1, 5, 12, 14, 16, 18, 26, 27 ал.1, 42 ал.1, 45, 51, 53, 57, 79, 80, 98 ал.1, 386 ал.1 от НК.

• и за това, че на 19.01.2020г. в гр.Яница незаконно притежавал нож с обща дължина 19 см. – престъпление по чл.1 ал.2, т.„б“, 7 ал.1, 8а от Закон 2168/1993 на издаващата държава.

Според изложеното обстоятелствено описание на престъпленията, довели до осъждане на българския гражданин, се установява, че се касае за няколко отделни престъпления, като първото престъпление е свързано с осъществена измама, включено е в каталога по чл.36 ал.3 т.8 ЗЕЕЗА и съответстващо на престъплението по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.18 от българския НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 1 до 8 години; а второто престъпление няма аналог в българския НК.

При преценката по същество на процесния спор се подчертава, че между Реп.България и Реп.Гърция, като държави членки на ЕС, съществува принцип на взаимно доверие и в този смисъл издадената ЕЗА подлежи на разглеждане.В тази вр. и в контекста на посочения принцип се подчертава, че липсва основание за подлагане на съмнение на всички обстоятелства, отразени в процесната ЕЗА – в частност решаващият съд приема за достоверни фактите на своевременно уведомяване на лицето И. К. за образуваното против него наказателно производство и за ползвана адвокатска защита, като в случая дори именно той подава и жалба против първоинстанционното решение, което се оценява за още едно обстоятелство в подкрепа на извода за налично у лицето знание относно образуваното наказателно производство.В този смисъл и съгласно отбелязването в самата ЕЗА съдът не констатира нарушение правото на защита на исканото лице, свързано с осигуряване на достатъчно гаранции за неговото участие в наказателното производство в Реп.Гърция Налице са и предвидените в закона предпоставки, за да се приеме, че съдът е сезиран с валидно издадена ЕЗА. Същата съдържа минималния изискуем обем от данни по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. В нея е посочено, че на българския гражданин е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца. Този срок надвишава долната граница по чл. 39, ал. 1 от НК на изискуемия минимален срок на наложеното наказание лишаване от свобода.Изпълнено е и изискването за двойна наказуемост. На следващо място съдът намира, че издадената ЕЗА съдържа описание на фактите, които са включени в предмета на доказване в образуваното в издаващата държава наказателно производство, като издаващата държава е посочила подробни данни за характера и правна квалификация на престъпленията, както и за обстоятелства, при които са извършени, включително време, място и степен на участие на исканото лице.

Съдът намира, че са изпълнени и предпоставките, предвидени в чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕЕЗА. Представената за изпълнение европейска заповед за арест е издадена в писмена форма от компетентен орган на Република Гърция. Установена е самоличността на исканото лице. ЕЗА е придружена с превод на български език. Не са налице абсолютни основания за отказ, предвидени в чл. 39 от ЗЕЕЗА, доколкото е установено, че престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат в нейната юрисдикцията. Не се твърди от страните исканото лице да е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и да изтърпява или да е изтърпяло наказанието. Исканото лице е наказателно отговорно, съгласно българското законодателство.

При преценката на факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА съдът намира, че са налице предпоставките на чл.40 ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнение на ЕЗА, като същото не е обвързано с нейните реквизити, а се отнася до личността на исканото лице. И. К. е български гражданин, понастоящем живее в Република България и има трайна обвързаност с територията на държавата, произтичаща от заявената от лицето трудова ангажираност, раждане и израстване в нея. В тази връзка съдът приема, че хуманното отношение към исканото лице изисква наказанието да се изтърпи по начин, който да не доведе до прекъсване на връзката между него и държавата. Отделно от това, постигането на целите на наказанието би било затруднено на територията на издаващата държава и с оглед езиковата и култура бариера между исканото лице и обичайната среда в съответното пенитенциарно заведение. При така установените обективни данни съдът намира, че следва да откаже предаването на българския гражданин за изпълнение на наказание лишаване от свобода на територията на издаващата държава, като на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА приема да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца в затвор на територията на изпълняващата държава.

На основание чл.44 ал.9 от ЗЕЕЗА съдът служебно се занима с мярката за неотклонение, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като счита, че търпяната по настоящем МНО Домашен арест се явява прекомерна такава.В тази вр. настоящият съд съобрази конкретиката по случая, а именно влошеното здравословно състояние на лицето – видно от приобщените към доказателствената съвкупност медицински документи, К. е диагностициран със сериозно заболяване (ограничена атрофия на главния мозък с придружаващи заболявания на алкохолна болест, епилептичен синдром, чернодробна цироза и др.), като му е предписано съответно лечение и е дадена препоръка за контрол и наблюдение от невролог, гастроентеролог и психиатър.В същото време съдът взе предвид и изразените лично от лицето твърдения за това, че е сам, няма кой да му оказва помощ, да се грижи за него и оставя без доходи при продължаващо изтърпяване на МНО Домашен арест.Макар и не подкрепени с доказателства, горните твърдения не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото не се оспориха в хода на съдебното производство от страна на държавното обвинение.В своята съвкупност всички горепосочени обстоятелства, подлежащи на преценка при определяне на конкретния вид МНО по силата на чл.66 ал.1 ЗЕЕЗА вр. чл.56 ал.3 НПК, мотивират настоящия съдебен състав да промени МНО Домашен арест в Парична гаранция в размер на 1 000лв., приемайки че именно тази последна МНО би обезпечила безпрепятственото провеждане на законовата процедура по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.

След влизане в сила заверен препис от решението на основание чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА следва да бъде изпратено на СГП за иницииране на процедура за неговото изпълнение по реда на чл. 29, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода.

При горните мотиви съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.