Решение № 5993 от 22.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13564/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 20184434 от 13.09.2021 год., постановено по гр.дело № 59799/2018 г. на СРС, Г.О., 87 състав, е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул.•••••••, Завод „Е.- ТТТ-Източно крило“, ет.2, да заплати на В. П. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„••••••• •••••••“, бл••••••• ап.45, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 10065, 64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени медицински консумативи и услуги за лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2882, 36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на извършване на съответния разход медицински консумативи и услуги за лечението й до датата на подаване на исковата молба. С решението на съда е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ-••••••• да заплати на В. П. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „••••••• •••••••“, бл. •••••••, ап.••••••• на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от злополуката неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4439, 27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата следваща деня на настъпване на злополуката - 13.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. С решението на съда е осъдено „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к.„•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.- TTT-Източно крило“, ет. 2, да заплати на В. П. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„••••••• •••••••, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата е получавала и обезщетението й за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от 12.10.2015 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к.„•••••••“, ул.•••••••, Завод „Е.- ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК •••••••, адрес: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. „•••••••, за присъждане на сумата от 10065, 64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата В. П. Л. - заплатени медицински консумативи и услуги за лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2882, 36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на извършване на съответния разход медицински консумативи и услуги за лечението й до датата на подаване на исковата молба, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „•••••••“, ж.к.„•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК •••••••, адрес: гр.София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. „••••••• бл. ••••••• за присъждане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от злополуката неимуществени вреди - болки и страдания от ищцата В. П. Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4439, 27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата следваща деня на настъпване на злополуката - 13.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к.„•••••••“, ул.•••••••, Завод „Е.- ТТТ-Източно крило“, ет.2. С решението на съда е отхвърлен обратния иск, предявен от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, против Столична община, ЕИК •••••••, адрес: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. „••••••• бл. ••••••• за присъждане на сумата от 150 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата В. П. Л. е получавала и обезщетението й за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от 12.10.2015 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и сумата от 15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда, при условие, че сумите бъдат платени от „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул.•••••••, Завод „Е.-ТТТ-Източно крило“, ет. 2, да заплати на В. П. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к.„Бъкстон“, ул.„••••••• •••••••“, бл••••••• ап.45, сумата от 2000 лв.-разноски по делото. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Д.М.Б.“ ООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „•••••••“, ж.к. „•••••••“, ул. •••••••, Завод „Е.-ТТТ- ••••••• да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1759, 99 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса върху уважените искови претенции и платените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица. Срещу решението на СРС, 87 с-в е постъпила въззивна жалба от „Д.- М Б.“ ООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Ж. Ж., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Столична община/трето лице- помагач на страната на ответника и ответник по предявените обратни искове/ обратни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ответник по предявените обратни искове- Столична Община, чрез своя процесуален представител юрк.Л.Я.а оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна- ищец по главния иск по чл.200 от КТ- В. П. Л., чрез пълномощника си адв.В. П.-Сачева в писмена молба депозирана по делото излага доводи за допустимост и основателност на подадената въззивна жалба. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му в обжалваната от ищеца по предявените обратни осъдителни искове част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявените от ищеца „Д.- М Б.“ ООД срещу Столична Община, обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца изложени във въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Предмет на разглеждане в настоящето производство са предявените от „Д.- М Б.“ ООД, гр.София срещу Столична община обратни осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В практиката на ВКС се приема, че процесуалните предпоставки за приемането за съвместно разглеждане в едно производство на предявения срещу третото лице - помагач обратен иск включват освен общите предпоставки за надлежно предявяване на иск и за обективно съединяване на искове, също и специфични предпоставки по отношение на легитимираните лица, времето на предявяване и предмета му. Налице е трайноустановена съдебна практика, че за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице помагач трябва да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск. Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против третото лице - помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален. Правопораждащите факти по първоначалния и тези по обратния иск могат да произтичат, както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна връзка правоотношения. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина и в тази насока е и приетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 49/2010 год., по т.дело № 814/2009 год., което се споделя и от настоящия съдебен състав, че по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК, чийто аналог по ГПК/ отм./ е чл.175, ал.2, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Следователно, доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение по т.дело № 877/2010 г. на ІІ т.о. решение по т.дело № 814/2009 г. на І т.о/, по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Обратният иск на ответника срещу третото лице - помагач подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до който първият иск е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и граници на обратния иск. В този смисъл е бил формулиран и петитумът на предявения по делото обратен иск - третото лице помагач Столична община да бъде евентуално осъдено да заплати изцяло сумата, за която „Д.- М Б.“ ООД, гр.София бъде осъдено, ако бъде осъдено и след като заплати присъденото по предявения срещу него иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищцата по главния иск В. П. Л. предявен срещу „Д.- М Б.“ ООД, гр.София е претърпяла неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с падане на общински тротоар, на ул.“Кукуш“ пред сградата на •••••••, в гр.София, настъпило на 12.10.2015 г., поради неподдържана тротоарна настилка. Съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата /ЗП/: "Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община". В този смисъл поддръжката на тротоарната настилка на ул.“Кукуш“ в гр.София, пред сградата на ••••••• е вменена като задължение на ответника Столична община по силата на закон. В подкрепа на така формирания извод на съдебния състав са и разпоредбите на чл.48, т.2, б/ от ППЗП, който повтаря изложеното в чл.30, ал.4 от ЗП, както и в чл.11, ал.1 от Закона за общинската собственост, гласящ: "Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин". Следователно общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност тротоарната настилка. Доколкото общината, като юридическо лице осъществява правни действия, респективно бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от това тяхно виновно бездействие /по презумпцията на чл••••••• ал.1 ЗЗД/ са настъпили вреди в правната сфера на ищцата по главния иск предявен срещу ответника/ ищец по обратния иск/, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - Столична община за обезщетяване на претърпените от нея вреди. В практиката на ВКС - решение № 124/18.07.2019 г. по гр.дело № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 213/19.11.2019 г. по гр.дело № 714/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., която настоящият състав напълно споделя е прието, че съгласно чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. с § 7 ПЗР ЗМСМА, общината е длъжна да управлява предоставената и публична собственост /в т.ч. улиците и тротоарите към тях/ в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл.140 КРБ и чл.11, ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улици, тротоари, зелени площи и др., така и полагане на грижи за чистотата им, в това число снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че ищцата е паднала на 12.10.2015 г., сутринта на тротоар на ул.“Кукуш“ пред сградата на •••••••, на очевидно с оглед данните по делото неподдържан тротоар към улица - публична общинска собственост, което обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата грижа на добрия стопанин /чл.11, ал.1 ЗОС/ да изпълнят задължението си да я поддържат в изправно и безопасно за гражданите състояние. Това поведение е неправомерно и осъществява деликтния състав на чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. Противно на изложеното от страна на ответника съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитания свидетел А.Д., че ищцата е паднала при придвижване по тротоара на ул.“Кукуш“ в гр.София. Свидетелят А.Д. е категоричен в показанията си, че ищцата ходейки пред него по тротоара се подхлъзнала и паднала назад и не могла да стане. Причина за падането на ищцата според свидетелят е хлъзгавият тротоар и вдлъбнатите плочки, които били наклонени. Плочките на тротоара на ул.“Кукуш“ в гр.София пред сградата на „Сименс“ били пропаднали и хлъзгави. Свидетелят е категоричен също така в показанията си дадени пред съда, че ищцата В. Л. е паднала на тротоара, на плочки, а не на улицата/ на асфалта/. Т.е. ищцата В. Л. е била в случая пешеходец по тротоар на общинска улица в гр.София- ул.“Кукуш“ пред сградата на •••••••, като при придвижване по тротоара, вследствие на подхлъзване пострадалата е паднала по неравен тротоар с пропаднали и вдлъбнати плочки по него и е получила травматично увреждане- счупване на гръбначен прешлен. Показанията на свидетелите А.В.Д. и В.В.Д. възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления от инцидента, на който последните са били очевидци и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. В настоящия случай съдът намира, че показанията на свидетелите по делото не са оборени. Ответникът Столична Община не е установил възможен друг източник на установеното телесно увреждане, следователно следва да се направи обоснован извод, че травматичното увреждане на ищцата по главния иск В. Л. е получено по механизма установен по делото, а именно при падане на тротоар по време на придвижване по него. В случая е доказан механизма на увреждане, с което е проведено главно и пълно доказване. Ищцата по главния иск не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да й се вмени в задължение да доказва отрицателни факти. При тези обстоятелства, съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната Столична Община, в качеството й на юридическо лице. Несъмнено Столична Община отговаря деликтно по чл.49 от ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. В случая, общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл.49 във вр. с чл••••••• ал.1 от ЗЗД. Отговорността на Столична община в случая е обусловена от неизпълнение на задължения, произтичащи от закон - Закон за движение по пътищата и Закона за пътищата. В настоящия случай се претендират вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на ответника Столична община да изпълни задължението си да поддържа пътя /съгласно §6 от ДР на ЗДвП, тротоарът е елемент от понятието „път“/, чиито собственик е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по него. Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Общинските пътища са публична общинска собственост - чл.8, ал.3 от ЗП. Съгласно чл.11 от ЗОС, имоти и вещи-общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от чл.31 от ЗП произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Същото задължение произтича и от чл.28, ал.1 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, а чл.31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища, част от които са и тротоара на процесната улица - ул.“Кукуш“ в гр.София, е задължение на Столична община. Тя е тази, която трябва да съблюдава състоянието на пътя и съответно да предприема необходимите действия за неговата поддръжка. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че именно ответната Столична община не е изпълнила задължението си да съблюдава състоянието на пътя, респективно тротоара и съответно да предприема необходимите действия за неговата поддръжка и осигуряване на безопасно придвижване по него, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й по реда на чл.49 ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната Столична община на основание чл.49 от ЗЗД. При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените обратни осъдителни искове по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за вземането по главните искове- главница по чл.200 от КТ и лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и при условие, че то бъде изплатено от „Д.- М Б.“ ООД, гр.София на В. П. Л.. При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски за двете съдебни инстанции до размер на сумата от 4455, 85 лв./ заплатена държавна такса по делото за въззивно обжалване, заплатен депозит за вещо лице по допусната съдебна експертиза, както и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК/. На въззиваемата страна- ответник, разноски за въззивното производство не се дължат. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,