Решение № 755 от 23.6.2020 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 735/2020 г.

Окръжен съд - БургасГражданско23.06.2020 г.докладчик РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 14.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8305/2019г. по описа на Бургаския районен съд. ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР, с адрес на призоваване: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на И.М.М., ЕГН ••••••••••, ••• сумата 360 лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мотиви

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от И.М.М. ••• против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1440 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 240 часа, за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019 година, получени при преизчисляване на положения 1680 часа нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 01.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност младши инспектор в ГОДГ-Царево-ГПУ-Царево при РД”ГП”-Бургас. Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1683, 14 лв за 242, 53 часа извънреден труд. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31, ал.2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ, издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9, ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.1, 143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Изложени са мотиви относно различните основания, на които се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд от 0, 25лв на час и възнаграждението за извънреден труд. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното: Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността младши инспектор в ГОДГ -Царево-ГПУ-Царево към РД”ГП”-Бургас. Безспорно е също така, че за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019г той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1696 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, той възлиза на 1938, 53 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 242, 53 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението, е в размер на 1683, 14лв. Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден нощен труд.При извършено преизчисление се цели да се установи има ли положен извънреден труд, а няма за цел да определя часовете нощен труд над нормата за такъв, за който се дължи допълнително възнаграждение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187, ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Цитирани разпоредби

33