Решение № 712 от 18.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3062/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца „Алтер дей“ ЕООД чрез неговия управител Д. З. срещу решение 260938 от 07.07.2023 г. по гр.д. 1010/2018 на СГС, Първо ГО 9 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Алтер дей“ ЕООД, срещу „Хармони 2012“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 252416, 33 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправомерно отказан достъп до сградата, в която са се намирали собствени на ищеца стоманени метали, както следва: винкели - 28.043 тона, профили – 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи и щрипси/- 64.357 тона; тръби /квадратни, безшевни и шевни/- 17.079 тона – общо 323.324 тона, които са били предмет на договор за покупко-продажба от 31.05.2013 г., сключен между ищеца и „ Интертръст холдинг “ АД и неоснователното им задържане през периода 2014 г. – 2018 г., под формата на претърпяна загуба в размер на 210000 лв. и под формата на пропусната полза в размер на 42 416, 33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 252416, 33 лв., считано от 24.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 83525, 22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 210000 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 24.01.2018 г. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Неправилно било възприето от съда, че няма доказателства за достигане до ответника на отговора на ищеца по искането за предоставяне на вещите. По делото било доказано противоправно поведение на служители на ответника чрез показанията на св. П. С.. Заявява се, че вредите са настъпили от неправилното съхранение на вещите след отказа да бъдат предадени. По делото са установени местонахождението на вещите, владението на ответника върху тях и противоправоправното поведение на служителите. Постъпил е отговор от ответника чрез адв. Ц. Ч. и адв. Г. С., в който жалбата се оспорва. В решението правилно било прието, че противоправността не се презюмира, а следва да бъде доказана. Според показанията на свидетелите не е имало опити от легитимни представители на ищеца, които да бъдат препятствани от ответника. Правилно е отчетено от СГС, че няма данни ищецът да е търсил изпълнение по договора си за влог, по който ответникът не е страна. Твърдението, че настъпването на вредите от неправилно съхранение за пръв път се заявява в процеса, а отделно от това е недоказано, видно от показанията на св. С.. След извършване на изземването и запечатването на склада през 2015 г. по разпореждане на прокуратурата ответникът изобщо не е имал достъп до вещите и съответно не е могъл да допуска до оглед или да предава вещите на трети лица. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са заявили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. В съдебно заседание и в писмени защити, депозирани на 20.03.2024 г. и на 25.03.2024 г., процесуалните представители на страните поддържат изложеното в жалбата и в отговора, като претендират заплащане на разноски. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Спорно пред въззивната инстанция е налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и дали вещите, от чието неправомерно задържане ищецът твърди да е претърпял вреди, са били фактически в склад на ответника. Твърденията в исковата молба са, че на 31.05.2013 г. „Алтер Дей“ ЕООД е закупило от „Интертръст холдинг“ АД следните стоки, представляващи стоманени метали: винкели - 28043 тона, профили - 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи и щрипси/- 64.357 тона; тръби /квадратни, безшевни и шевни/- 17.079 тона - общо подробно индивидуализирани в молба- уточнение от 08.11.2018 г. Цената на стоманените метали била заплатена на продавача „Интертръст холдинг“ АД чрез прихващане на вземания съгласно протокол от 06.01.2014 г. Ищецът твърди, че „Интертръст холдинг“ АД от своя страна придобил вещите също по силата на договор от 02.04.2013 г. с „Фин Тех Инженеринг“ АД. Стоманените метали били съхранявани от „Интер Пайп“ АД преди и след сключване на договора от 31.05.23 г. в склад в кв. Ботунец, София, в производствено хале, Тръбопрокатен завод, представляващо 9-то последно хале на „Интер Пайп“ АД в северозападния край на производствената площадка на МК „Кремиковци“. След закупуването на стоманените метали между ищеца и „Интер Пайп“ АД на 03.06.2013 г. бил подписан протокол за отговорно пазене на стоманените метали, в който същите били описани. От друга страна, търговското предприятие на „Интер АД било заложено в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, която назначила управител на заложеното имущество в периода 02.04.2012-18.10.2013 г. На 26.09.2013 г. вземанията на „ПИБ“ АД към „Интер Пайп“ АД били цедирани на „ГОФ Хотелс Мениджмънт Лимитед“. На 30.10.2013 г. ответникът „Хармони 2012“ ЕООД придобило недвижими имоти, които са част от търговското предприятие на „Интер Пайп“ АД и сред тях бил и процесният склад, в който се съхранявали стоманените метали на ищеца. В началото на 2014 г. ищецът искал да продаде стоманените метали, поради което направило многобройни опити да осъществи достъп до посочения склад в Ботунец, където металите се съхранявали при условията на отговорно пазене. С нотариална покана per. №1469 от 25.02.2014 г. на нотариус В. М. ищецът официално поканил „Хармони 2012“ ЕООД да осигури достъп до стоманените метали, като го предупредил, че в противен случай ще търси заплащане на тяхната парична равностойност. Поканата била получена на 26.02.2014 г. В отговор на нотариалната покана ответникът отказал да предостави достъп, тъй като посочил, че няма доказателства, че процесиите метали се намират в негово владение и че същите са собственост на ищеца. Ищецът отговорил, че процесните метали се намирали на територията на ответника в склад в Ботунец, за което представил доказателства и посочил конкретно металите въз основа на опис. Ответникът отново отказал да предостави достъп до стоките. Ищецът твърди, че процесните метали не са били предмет на особен залог или друг вид обезпечение във връзка със задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД. Според „Алтер Дей“ ЕООД ответникът препятствал достъпа на ищеца до стоманените метали през 2014 г. и неоснователно ги задържал за период от пет години, като по този начин го лишил от възможността да ги използва и да реализира печалби в стопанската си дейност чрез тяхната продажба. Ищецът счита, че дори да са налични процесните метали, те са амортизирани и обезценени. Също така твърди, че е пропуснал реална възможност да увеличи имуществото си, като продаде собствените си метали на румънско дружество, от което ищецът получил оферта за закупуването им. Ответникът поддържа, че исковете са неоснователни. Оспорва факта, че ищецът е придобил собствеността върху металите. Договорът от 31.05.2013 г. между „Интертръст холдинг“ АД и „Алтер Дей“ ЕООД не е бил представен на ответника нито с нотариалната покана от 25.02.2013 г., нито впоследствие до датата на подаване на исковата молба. Оспорва, че металните изделия са се намирали в склада, посочен от ищеца към 2013 година, както и че въобще са били предадени за съхранение преди това в този склад. Оспорва и твърденията на ищеца, че последният е правил опити да му бъде осигурен достъп до претендираните вещи, а ответникът е отказал такъв, т.е. оспорва наличие на противоправни действия на свои служители. Релевира възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Също така прави възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за обезщетение в размер на 1084 673, 40 лв., от които сумата 10635, 00 лв., представляваща понесени от ответника разходи за преместване на вещи, аналогични на претендираните във вързка с разрушаване на Производствено хале - Тръбопрокатен завод и сумата 1074038, 40 лв., представляваща понесени от ответника вреди, изразяващи се в средния пазарен наем за складиране и съхранение на вещи за периода от 30.10.2013 г. до 12.04.2018 г. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, ищецът следва да докаже, че е налице противоправно поведение и произтекли от това поведение вреди, както и възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. В конкретния случай ищецът следва да докаже, че вещите, за които твърди, че са неправомерно задържани от ответника, са негови (на ищеца) и че са се намирали в посочения склад в Ботунец. По делото се установяват следните факти. Установява се твърдението на ищеца, че с договор от 31.05.2013 г. той е закупил от „Интертръст холдинг“ АД описаните в исковата молба стоки. Продавачът е издал фактура № 4493 от 03.06.2013 г. за сумата 210000, 00 лв. с ДДС. Фактурата съдържа опис, в който са индивидуализирани стоките по вид, количество, дебелина, ширина, дължина, единична стойност. На същата дата е подписан приемо- предавателен протокол между страните по договора, съгласно който въз основа на сключения договор от 31.05.2013 г. продавачът е предал на купувача стоките, предмет на договора. На 06.01.2014 г. между страните по договора е подписан споразумителен протокол, с който същите са извършили прихващане на насрещни задължения, включително сумата по посочената фактура. Според договор от 02.04.2013 г. „ФИН ТЕХ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е продало на „Интертръст Холдинг“ АД 323, 324 мт стоманени продукти. Въз основа на договора е издадена фактура № 1350/07.05.2013 г., към който е приложен опис с подробно индивидуализиране на стоманените продукти. Представен е и приемо-предавателен протокол от 30.04.2013 г. за предаване на 323, 324 МТ стоманени продукти от продавача на купувача, като е посочено, че стоманените продукти на територията на завод „Интер Пайп“ АД, гр. София, райпн Кремиковци, кв. Ботунец са с повърхностна корозия /ръжда/ в следствие на намокряне, с различни дебелини и ширини, годни за употреба след последващо разкрояване и/или почистване на повредените участъци. От заключението на приетата от СГС съдебно - техническа експертиза се установява, че процесните стоманени метали са идентични със закупените от „Интертръст Холдинг“ АД по договор с „Фин Тех Инженеринг“ АД от 02.04.2013 г. и описаните към фактура № 1350/07.05.2013 г. стоки. Налице е също така идентичност между закупените от „Алтер Дей“ ЕООД по договор с „Интертръст Холдинг“ АД от 31.05.2013 г. стоки, за които е издадена фактура 4493/03.06.2013 г. и опис към нея със закупените от „Интертърст Холдинг“ АД по договор от 02.04.2013 г. и посочени в приложен към фактура № 1350/07.05.2013 г. опис. Вещото лице е установило идентичност между процесните стоманени метали, закупени от ищеца по договор от 31.05.2013 г. с предадените на купувача стоки, посочени в приемо- предавателен протокол от 03.06.2013 г. С протокол за отговорно пазене от 03.06.2013 г., „Алтер Дей“ ЕООД е предало на „Интер пайп“ АД в качеството му на влогоприемател стоки съгласно инвентаризационен опис срещу задължението да ги пази и върне. Според договор за залог на търговско предприятие, сключен между „Интер пайп“ АД (залогодател) и „Първа инвестиционна банка“ АД като заложен кредитор, е учреден залог върху търговското предприятие на дружеството в полза на банката за обезпечаване срочното изпълнение на задълженията на „Интертръст“ ЕАД (кредитополучател) по договор за банков кредит 2623/31.03.2006 г. в размер на 6 200 000 (шест милиона двеста хиляди) евро. На 26.09.2013 г. „Първа инвестиционна банка“ АД продала вземането си към „Интертръст холдинг“ АД на „ГОФ ХОТЕЛС МЕНИЖДЖМЪНТ ЛИМИТЕД“, дружество, регистрирано в съответствие със законите на Британски Вирджински острови. Вземането е прехвърлено заедно с обезпеченията, т.е. заедно с особения залог на търговското предприятие на „Интер пайп“ АД като подробно са описани недвижимите имоти, които са част от това търговско предприятие. Тези недвижими имоти са продадени от „ГОФ ХОТЕЛС МЕНИЖДЖМЪНТ ДИМИТЕД“ на ответното дружество „Хармони 2012“ ЕООД е нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - София вх.рег.№ 51057, Акт № 84, том CXXIX, дело №42346 от 31.10.2013 г. На 26.02.2014 г. на ответника била връчена нотариална покана peг. №1469/25.02.2014 г., с която ищецът е поканил ответното дружество, в седемдневен срок, считано от връчването на поканата да бъде предоставен достъп или да бъдат предадени движими вещи, описани в Протокол за отговорно пазене и намиращи се на територията на недвижимите имоти, собственост на ответника. В отговор на поканата ответникът изпратил писмо на 04.03.2014 г., с което изискал доказателства, че ищцовото дружество е собственик на посочените в нотариалната покана движими вещи, и доказателства дали тези движими вещи са в негово владение, съответно къде се намират същите. С писмо, изходящо от „Алтер Дей“ ЕООД, за което няма данни да е получено от ответника, с което в отговор на писмото от 04.03.2013 г. ищецът е определил допълнителен седемдневен срок за получаване на активите съгласно приложения към нотариалната покана опис. От заключението на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в резултат на извършена проверка, констатации на данъчен орган и въз основа на представено решение на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ на НАП за отменяне на Ревизионен акт от 07.04.2016 г. процесните стоманени метали са намерили счетоводно отражение при ищеца „Алтер Дей“ ЕООД и в счетоводството на „Интертръст Холдинг“ АД. Вещото лице е посочило, че стоманените метали следва да се отчитат като материали на склад по счетоводна сметка от Група 30 „Материални запаси“, които не подлежат на начисляване на годишна амортизация. Според представени счетоводни данни процесните метали са отнесени по сметка 304 „Стоки“. На годишна амортизация подлежат дълготрайни материални активи, която се извършва съгласно амортизационни планове и норми, при съответното спазване изискванията на МСС 16. Процесните стоманени метали са материали, които не следва да се отнасят като дълготрайни активи и съответно не подлежат на подобна амортизация. Видно от шест приемо-предавателни протоколи съставени през 2017 г. по досъдебно производство 11938 ЗМ 173/2015 г. по описа на ГДНП – МВР, на ответното дружество са предадени движими вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.01.2015 г. в сграда производствено хале на Тръбопрокатен завод в гр. София, кв. Ботунец, на територия на бивша производствена площадка на „Кремиковци“ АД въз основа на постановление на прокурор при СГП с дата 26.10.2017 г. По делото като свидетели са разпитани Ц. А. Л., В. К. З. и П. Т. С.. Ц. Л., главен счетоводител на фирма „Интертръст Холдинг“ АД през периода 2013 г. - 2014 г., разказва, че знае за сключения договор, по силата на който дружеството продало метали на ищеца. Тези метали били складирани на производствената площадка на предприятие „Интер Пайп“ АД в складове, намиращи се в Ботунец. Св. Л. е правила опити да получи достъп до тези метали в периода 2013-2014 г., но опитите били неуспешни. Тя не се е свързвала лично с ответника, за да получи достъп до металите, но управителите на „Интертръст Холдинг“ АД са го правили, както и други фирми, чиято собственост се намирала в складове на „Интер Пайп“ АД. Свидетелката има впечатления за начина, по който се охранявала територията като имало два портала - единият портал бил точно пред оградата, която затваряла територията на „Интер Пайп“ АД, а другия портал, бил веднага след административната сграда на „Кремиковци“- т.нар. първи кремиковски портал. Били спирани на първия портал, тъй като им казвали че от втория портал трябвало да дойде разрешението, включително звънели на директора на „Интер Пайп“ АД и той трябвало да разреши. Предварително уведомявали с имейли за осигуряване на допуск, които съобщения били адресирани към „ПИБ“ АД. Свидетелят В. З., председател на Съвета на директорите на „Интертръст Холдинг“ АД в периода 2013-2014 г., също знае за договора за закупуване на стоманени метали от „Алтер Дей“ ЕООД. Това се случило в периода около 2012 г. Към датата на договора металите се намирали в пето хале, в западната част на „Интер Пайп“ АД и след сключване на договора металите останали там. Лично свидетелят през 2014 г. отишъл да провери металите, но му отказали достъп от охраната. Свидетелят бил спрян от общия портал на „Кремиковци“. Сочи, че „Алтер Дей“ ЕООД се обърнал към свидетеля З. с молба за съдействие, поради което той откликнал и се опитал да съдейства, но без резултат. П. Т. С., служител на „Хармони 2012“ ЕООД на длъжност „мениджър по инфраструктурата и логистиката“, считано от 25.11.2013 г., имал задължения да извършва логистична поддръжка във фирмата и да опазва нейните активи, които се намирали в бившия Тръбопрокатен завод в „Кремиковци“. Територията, собственост на ответника, се намирала на територията на „Кремиковци“ и заемала 550 дка, била застроена, но считано от 2020 г. производствените халета били съборени за скрап. Охраната на собствеността на „Хармони 2012“ ЕООД се осъществявала в рамките на охраната на „Кремиковци“. Влизането в предприятието на ответника се осъществявало чрез общите входове за останалите предприятия в рамките на целия комбинат. Освен това, на територията на ответното дружество имало изграден охранителен пункт с жива охрана, която е на място 24 часа, имало видеонаблюдение, СОТ. Св. С. знае, че в производственото хале на територията на бившия тръбопрокатен завод се съхранявали метални изделия - винкели, профили, квадратни тръби по различни размери и тегло. Те се намирали в покрито хале, в северната част на самото покрито производствено предприятие, като тези профили не били включени в описа на дружеството. За влизане в територията на предприятието било необходимо разрешение на управителя на фирмата след писмено искане. Заявява, че е имало случаи през годините представители на „Интер Пайп“ АД или на „Интертръст Холдинг“ АД да са искали достъп до територията на дружеството, тъй като от КПП се обаждали на свидетеля и той ги препращал при управителя на ответното дружество, за да си вземат официално разрешение за влизане. Св. С. не е чувал за фирма „Алтер Дей“ ЕООД. Не е чувал и да е имало опити за достъп до територията на ответника от румънска фирма или погледнатата да е идвала на място. Спомня си, че производственото хале било запечатано от органите на прокуратурата през м. януари 2015 г., където се съхранявали тези профили, като халето било отпечатано през м. ноември 2017 г. Тогава се извършило пренасяне на тези профили в съседно хале, оборудвано с видеонаблюдение и със СОТ, както и с по- добри условия. Това било наложено от процеса на събаряне на завода, като през м. август 2019 г. тези профили били изнесени и се намирали на открит терен. Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките на деликта, въззивният състав разглежда доказан ли е фактът, че вещите са собственост на ищеца и че са били в процесния склад в Ботунец. Установява се, че ищецът е купил от „Интертръст холдинг“ АД стоманени метали, подробно индивидуализирани в описи към договор за покупко - продажба, сключен на 31.05.201З г. между „Интертръст Холдинг“ АД като продавач и ищеца като купувач и договора за покупко- продажба на стоки, сключен на 02.04.2013 г. между „Фин Тех Инженеринг“ АД като продавач и „Интертръст Холдинг“ АД като купувач. По делото не се установява обаче, че към 30.10.2013 г., когато ответникът е купил недвижимите имоти, процесните метали са се съхранявали в посочения от ищеца склад, част от тези недвижими имоти. От представения протокол за отговорно пазене от 03.06.2013 г. /л. 34 от делото пред СГС/, сключен между ищеца и „Интер Пайп“ АД може евентуално да се направи извод, че към тази дата металите са се намирали в склад, притежаван от „Интер Пайп“ АД и преминал в собственост на ответника на 30.10.2013 г., но не са събрани категорични доказателства, че тези вещи са се намирали в склада към тази дата. Няма никакви доказателства за съдбата за тези вещи в периода от 03.06.2013 г. до 30.10.2013 г., когато ответникът е купил недвижимите имоти, част от които е складът, в който ищецът твърди, че се намират неговите вещи. Местоположението на вещите не е посочено нито в договора от 31.05.2013 г., нито в протокола за тяхното предаване от 03.06.2013 г. В протокола за отговорно пазене е посочено, че вещите се оставят на отговорно пазене на „Интер пайп“ АД в склада на последния в гр. София без последваща конкретизация. Дори и да се приеме, че този склад е в кв. Ботунец, ответникът, видно от нотариален акт № 123, дело №93/2013 г. от 30.10.2013 г., доказателство № 14 към исковата молба, е станал собственик на 230619/290619 ид.ч. от терен, в който се намира складът, а не на целия терен. Според доказателствата, представени с отговора на исковата молба, с договор за доброволна делба от 25.04.2014 г., вписан в СлВп – София, от поземлен имот, част от имота, купен с нотариалния акт от 30.10.2013 г., са образувани два имота, единият от които е поставен в дял на ответника, а другият – на „Елтрейд къмпани“ ЕООД. И двата имота попадат на територията, която е била на „Интер пайп“ АД (скица №15-135690/23.03.2016 г. на СГКК и заповед за изменение на кадастралната карта и в двата имота има складови обекти. На следващо място, към отговора на исковата молба е представена нотариална покана от „Фин тех инженеринг“ АД, получена от ответника на 08.01.2014 г., в която са описани метални изделия със същото описание като търсените по настоящото производство. По тази причина е от съществено значение доказването на факта, че претендираните вещи, за които се твърди да са в склад на ответника, са именно на ищеца. На 26.09.2013 г. „ПИБ“ АД е цедирала вземането с обезпеченията, сред които и учреденият залог, разпростиращ се и върху процесната сграда, а ответникът е придобил владението върху склада едва след 30.10.2013 година. В тази връзка са показанията на свидетелите З. и Л., но доколкото същите нямат преки впечатления относно местонахождението на металите след 2012 година, а и не са служители на дружествата, стопанисващи складовете в Ботунец, от показанията им не се доказват твърдените от ищеца факти и по-специално — местонахождението на металите в склада на ответника за процесния период от време. Свидетелите нямат преки впечатления и не установяват и факта на установяване на фактическа власт от страна на ответника върху металите. Извън техните показания в тази връзка няма събрани други доказателства, като приложените по делото постановления по досъдебно производство №173/2015 г. по описа на ГДНП, пр.пр.№ 15264/2014 г. не могат да служат като документи, които установяват релевантни за спора факти, тъй като отразяват единствено изводите на прокурора, който ги е постановил, а те от своя страна не обвързват съда. Няма твърдение, че има неизпълнение на договора за отговорно пазене от 03.06.2013 г., въз основа на който „Интер пайп“ АД е поело ангажимента да пази стоките и да ги върне, нито че е била ангажирана договорната отговорност от това неизпълнение по отношение на това трето за процеса лице, в чиято правна сфера биха настъпили правните последици от това неизпълнение. По повод първия елемент от отговорността наличието на противоправно поведение настоящият съд приема следното. Твърдението за противоправни действия от служители на ответника чрез недопускане на ищеца до процесните метали и установяване на правомерна фактическа власт върху тях като собственик не се доказва по делото. Безспорно е, че ответникът е организирал охрана в складовете в Ботунец, но не се установява противоправност в тази връзка. Основателно е възражението на ответника, че в отговор на получената нотариална покана на 26.02.2014 г., изпратена от ищеца, ответникът е изискал доказателства за собствеността върху вещите, като ищецът не е предприел във връзка с този отговор – няма доказателства, че на ответника са изпратени приложените към исковата молба договор за покупко- продажба от 31.05.2013 г. и приемо - предавателния протокол от 03.06.2013 г., с които ищецът се легитимира като собственик, за да се приеме, че неправомерно е отказан достъп до собствени на ищеца вещи. Неоснователни са доводите в писмената защита на жалбоподателя, че достъп до процесните вещи не е искан от ищеца-техен собственик, а от други дружества - „Интертръст Холдинг“ АД и „Интер Пайп“ АД поради факта, че към момента на продажбата на металните изделия владението им не било предадено от продавача „Интертръст холдинг АД на купувача „Алтер Дей“ ЕООД и затова продавачът бил действал на основание чл. 319 ТЗ ТЗ от името на купувача. Пред СГС твърдението на ищеца е било в противоположна насока: съгласно приемо-предавателния протокол от 03.06.2013 г. владението върху вещите му било предадено от продавача по договора от 31.05.2013 г. Именно въз основа на този протокол и на отразяванията в счетоводствата на двете дружества - продавач и купувач, въззивният съд, препращайки и към мотивите на СГС, приема, че собствеността върху процесните метали е преминала върху ищеца. Ето защо, не може да се приеме, че продавачът „Интертръст холдинг АД е дейставал от името на купувача „Алтер Дей“ ЕООД. При недоказване на факта, че вещите са собственост на ищеца и че са били в процесния склад в Ботунец, както и при липсата на противоправно поведение, липсват предпоставки за осъществяване на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо няма как да се реализира и функционално обусловената отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Неоснователни са, както искът за претърпяна загуба в размер на 210000 лв., така и искът за нереализирана печалба от потенциалната продажба на румънското дружество „Кламаро Стийл Лимитид“ в размер на 42 416, 33 лв. Твърдението във въззивната жалба, поддържано и в съдебното заседание пред САС и в писмената защита, че вредите произтичат не от отказания достъп, а от неправилното съхранение след отказа да бъдат предадени, за пръв път се въвежда в процеса, не е било заявено пред СГС и съответно не е разглеждано от него. Неоснователни са доводите в писмената защита срещу заявеното в отговора на въззивната жалба. В противоречие с тезата, поддържана пред първата инстанция, в писмената защита на жалбоподателя се твърди, че непредоставянето на достъп или непредаването на вещите сами по себе си не могат да увредят ищеца, нито да доведат до пропуснати ползи. Увреждането се явявало следствие от съпътстващите отказа за предаване на вещите неправилно съхранение. Това твърдение не е включено нито в исковата молба, нито в нейното уточнение от 08.11.2018 г. на л. 213, том първи на делото пред СГС, нито в новото уточнение от 15.04.2019 г. на л. 227 от същия том. По тази причина не е обективирано в доклада и не е било предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Исковите претенции се основават на „неправомерно задържане на процесиите стоманени метали, считано от датата на забавата за тяхното предаване - 26.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба“. Тезата е развита и в писмената защита пред СГС - вредите според ищеца се изразяват в невъзможността му да използва стоманените метали в стопанската си дейност, както и да бъдат продадени на румънското дружество „Кламаро Стийл Лимитид“. Дори и да се разгледа по същество обаче, аргументът е неоснователен. Между ищеца и ответника няма договорни отношения, поради което за ответника няма задължение за каквото и да е съхраняване на вещи на ищеца. Претенции от такова естество ищецът би могъл да има спрямо „Интер пайп“ АД, влогоприемател по протокола за отговорно пазене от 03.06.2013 г., който не е страна в настоящото производство. Неоснователни са доводите в писмената защита на жалбоподателя срещу необсъждането на св. показания на св. С., според когото през август 2019 г. извън складовете са изнесени метали и са съхранявани на открито и от това се установява неправилно съхранение. От една страна, тези показания не са достатъчни да обосноват, че това са именно вещите на ищеца. От друга страна, показанията се отнасят за период след исковия. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение в полза на ответника по нея следва да се присъдят поисканите и доказани разноски в размер на 15 600 (петнадесет хиляди и шестстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС. С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав