Решение № 231 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 155/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на К. Я. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № 45813-486 от 11.03.2025 г., издадена от Ректора на Академията на МВР, с която на основание чл. 49, ап. 4, т. 4 от ЗМВР и чл. 108, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерство на вътрешните работи /ПУДАМВР/ жалбоподателката е отписана от Академията на МВР като •••курс, редовна форма на обучение за придобиване на образователно- квалификационна степен ••• по специалността ••• във факултет •••. Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в несъответствие с материалноправните норми и при съществено нарушаване на административно-производствените правила, поради което моли за отмяната ѝ. Не сочи конкретни основания за незаконосъобразност, както и не оспорва наличието на подаденото от нея Заявление № 4581р- 4465 / 11.03.2025 г. за отписване от Академията на МВР, с което е поискала разрешение да бъде отписана от Академията на МВР по собствено желание. Единственото твърдение, изложено в жалбата е че волята, обективирана в цитираното заявление е опорочена до степен на невалидност, тъй като същото било подписано от жалбоподателката противно на волята й, в резултат на упражнен натиск. Жалбата не съдържа твърдения както относно действителната воля на жалбоподателката, така и относно вида на оказания й натиск и лицето, от което е оказан същия. Независимо от това, са изложени доводи и относно неспазена процедура при отписването на жалбоподателката от Академията на МВР, тъй като не са изискани и изслушани нейни обяснения. Направено е и изявление за оттегляне на Заявление per. № 4581р-4465 / 11.03.2025 год. С уточняваща молба жалбоподателката е уточнила основанията си като заявява, че заявлението е подадено при липса на действително желание за отписването й от Академията на МВР, поради което е налице порок на волеизявлението й. Ответникът по жалбата – Ректора на Академията на МВР, чрез пълномощника – главен юрисконсулт В. С. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 108, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерство на вътрешните работи /ПУДАМВР /. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на този акт, който има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити и е насоча срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд. Въз основа на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Жалбоподателката е подала заявление за отписване от Академията на МВР с рег. № 4581р-4465 / 11. 03. 2025 год., като е изразила собственото си желание да прекрати обучението си. На същата дата е издадена Заповед № 45813-486 от 11.03.2025 г., издадена от Ректора на Академията на МВР, с която на основание чл. 49, ап. 4, т. 4 от ЗМВР и чл. 108, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерство на вътрешните работи /ПУДАМВР/ жалбоподателката е отписана от Академията на МВР като •••курс, редовна форма на обучение за придобиване на образователно- квалификационна степен ••• по специалността ••• във факултет •••. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 108 от ПУДАМВР видно от приложената и видно от приложената по делото Заповед № 8121к-3209/12.02.2021 год. на министъра на МВР. Издадена е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактическо основание за издаването й е посочено подаденото заявление за отписване от Академията на МВР по собствено желание на курсанта, което е достатъчно за целите на мотивирането на административния акт. Единственият спорен въпрос в настоящото производство е дали административното производство по издаването на атакуваната заповед има валидно начало. Жалбоподателката твърди, че волята която е изразила не е действителната й воля, тя никога не е формирала желание за прекратяване на обучението си и обективираното в заявлението искане е изразено под силен стрес и след принуда от страна на прекия й ръководител. Във връзка с твърденията на жалбоподателката по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът преценява като установяващи истинност на тези твърдения. Съдът намира за доказани твърденията на жалбоподателката за порок на волеобразуването, като при подаване на заявлението за отписване по отношения на нея е осъществен психологически натиск, поради което заповедта е издадена при липса на валидно правно основание, тъй като заявлението, послужило за начало на административното производство не изразява истинската воля на лицето, а е резултат от принуда, осъществена посредством възбуждане на страхови представи у заявителката относно наказателно преследване, негативни последствия за бъдещето й дисциплинарно отстраняване от обучението й. За да достигне до този извод съдът взема предвид както показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от страна на жалбоподателката, така и показанията на свидетеля М. – началник на курса в АМВР – София, при това през призмата на представените по делото писмени доказателства. Показанията на всички свидетели са единни и непротиворечиви по отношение на основните, релевантни за случая факти – силната мотивираност на жалбоподателката да завърши обучението си, много добрите и отлични резултати, показани по време на обучението й, липсата на каквато и да било мотивация за прекратяване на обучението й и силното притеснение и отчаяние, показани от нея непосредствено след подаване на заявлението за отписване. Обстоятелството, което е застъпено във всички показания по делото, включително и най – вече в показанията на свидетеля М. е обвинението по отношение на жалбоподателката в употреба на наркотични вещества. Независимо, че доказателства относно наличието и установяването на такава употреба не са събирани в производството, тъй като тези обстоятелства са извън предмета на спора, релевантното обстоятелство в случая е, че такава употреба е използвана като заплаха с конкретни последици по отношение на жалбоподателката. Изхождайки именно от показанията на свидетеля М., съдът не поставя под съмнение обективното наличие на обвинение в употреба на наркотични вещества. Същевременно става ясно, че в случая не е предприета процедура по реда на чл. 162а от ПУДАМВР – не е издадена заповед по ал. 2, не е съставена комисия за извършване на проверката, съответно не е налице и отказ на проверявания курсант – жалбоподателката да й бъде извършена проверка, респективно по отношение на нея да бъде образувано дисциплинарно производство. Това се установява и от представената по делото преписка, в кориците на която липсват доказателства в тази връзка. В случая, вместо да проведе процедура по откриване и провеждане на дисциплинарно производство, в което жалбоподателката би имала право на защита, органът е използвал психологическа принуда, като без да разполага с конкретни доказателства е постигнал бързо прекратяване на правоотношението, като съзнателно, посредством прекия ръководител на жалбоподателката е възбудил основателен страх у последната от бъдещи действия, които са от естество да я изложат на опасност - търсене на наказателна отговорност, дискредитиране и дисциплинарно уволнение като служител на МВР злоупотребяващ с наркотици. Подаденото вследствие на така създадената представа за бъдещето на жалбоподателката заявление не изразява свободно изразена воля от нейна страна, за което свидетелства и последващото й поведение описано подробно от свидетелките К., K.и И.. Това мотивира съда да приеме, че волеизавлението й за отписване е опорочено и на практика органът е действал без при липса на годно сезиране, съответно – без правно основание. Съдът възприема напълно становището на жалбоподателката за нарушение на основни принципи на АПК - по чл. 6, ал. 1 АПК (според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо), чл. 7, ал. 1 АПК (според който административните актове се основават на действителните факти от значения за случая), чл. 9, ал. 2 АПК (според който административният орган събира всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. Налице е и нарушение на чл. 35 от АПК при наличие на конкретни обстоятелства, за които жалбоподателката е била изрично призована да се яви пред своя началник, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да приеме недобросъвестност на органа при издаване на оспорения акт, съдът преценява и обстоятелствата, касаещи наличието на готово бланково заявление, което следва да бъде подписано от жалбоподателката, предприетите изцяло без нейно участие / единствено от нейния ръководител / последващи действия по процедура, както и издаването на самата заповед, което се е случило незабавно и потвърждава наличието на осъществен целенасочен натиск. На същата плоскост следва да бъдат преценени и също безспорните факти, че не жалбоподателката се е явила доброволно да подаде заявление за отписване от АМВР, а е била изрично призована в кабинета на своя ръководител, без предварително да е имала информация за причината за това и че е била принудена да изчака / отново в кабинета на своя ръководител / издаването и връчването на самата заповед. Обобщавайки изложеното, като несъответен на закона и установените по делото факти, оспореният индивидуален административен акт, следва да бъде отменен. Разноски по делото своевременно са поискани от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,се дължат на жалбоподателя. Удостовереният размер на сторените разноски от жалбоподателката възлиза на •••лева, съгласно списъка по чл.80 ГПК и съпътстващите го документи. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.04г. за възнагражденията за адвокатска работа, броя проведени съдебни заседания и фактическата и правна сложност на делото, поради което настоящия съдебен състав намира за справедливо разноските да бъдат присъдени в пълния им размер от ••• лева, а съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България – ••• евро. Мотивиран от гореизложеното и на чл.172, ал.2, пр.2 АПК, Административният съд Силистра