Решение № 8501 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2372/2025 г.

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалба на „ЛАДЕВ" ЕООД, [ЕИК], представлявано от Л. А., чрез адв. В. Г. М., Х., съдебен адрес: [населено място] [улица], ет. 1, офис №1, срещу Ревизионен акт № Р-16001624006703-091-001 /08.07.2025 г., издаден от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 322 от 29.09.2025г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" (ОДОП) - [област].

В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт в потвърдената му част е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Възразява се, че от страна на дружеството-жалбоподател в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства, опровергаващи изводите на приходните органи за извършени фиктивни доставки. Моли се РА да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата и представени писмени бележки.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. и адв. Й., които поддържат жалбата. Претендират разноски, съгласно представен списък на разноските,

Ответникът – Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], се представлява от юрк. Д., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди процесния ревизионен акт така, както е потвърден с решението на Директора на Дирекция ОДОП [населено място]. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Административен съд – [област], като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624006703-020-001/13.12.2024 г., издадена от Т. В. П., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП [област], упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със заповеди № РД-09-789/13.05.2022 г., № РД-09-783/13.05.2022г., № РД-09-1525/31.08.2023г. и № РД-09- 2109/13.11.2023 г. и № РД-09-192/06.02.2024 г., като е определен срок за приключване на В срока по чл. 117. от. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) Р-16001322005702-092-001/03.05.2023 г. ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 07.01.2025 г., чрез електронно съобщение.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р- 16001624006703-020-002/01.04.2025 г. и ЗИЗВР № Р-16001624006703-020-003/29.04.2025 г., издадени от компетентния орган, срокът за приключване на ревизията е продължен до 06.06.2025г.

Установи се по делото, че „ЛАДЕВ" ЕООД, представлявано от Л. А. обжалва горния ревизионен акт, с който не е признат данъчен кредит в размер на 106 158,40 лв., ведно с начислена прилежаща по фактури, издадени от ,.ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД, „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД и „СИ4 ЛАБС“ ЕООД,

РА е обжалван в цялост, включително и в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 491,50 лв. по фактура № 1066412/22.10.2024 г., издадена от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД с предмет на доставка - айфон 16 П. М., както и по фактура № 100020707/27.10.2024 г., издадена от „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД с непризнат данъчен кредит в размер на 24,15 лв. с предмет на доставка - 100 бр. кафе капсули.

В хода на ревизията са изискани и представени документи от РЛ и ,.ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД, „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД и „СИ4 ЛАБС“ ЕООД, присъединени са доказателства, събрани в хода на други контролни производства, извършени са насрещни проверки, изпратени са запитвания до трети лица (ИАЛ и други), извършени са посещения на адреса на декларирания от дружеството обект и на адреса по чл. 8 от ДОПК и други. В резултат на извършените процесуални действия са установени факти и обстоятелства, подробно коментирани в издадения ревизионен доклад, въз основа на които са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните данъчни периоди. В констативната част на Ревизионен доклад (РД) № Р-№ Р-16001624006703-092-001 /16.06.2025 г., неразделна част от обжалвания РА, е посочено, че основната дейност на дружеството е разработка на софтуерни продукти, както и всякаква друга дейност, която не е забранена със закон.

Ревизираното дружество е регистрирано за прилагане на специалния режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 ЗДДС, считано от 01.07.2024г. идентификационен номер (ИН) за специален режим: BG207154444 и Електронен интерфейс: N.

С Протокол с №1924990/28.05.2025г. са присъединени документи от досието на лицето за извършена проверка на дружество „ЛАДЕВ" ЕООД приключила с доклад по възложена с резолюция № П-16001624202420-ОРП-003/12.12.2024г.

В хода на извършваната ППВ на „ЛАДЕВ " ЕООД по електронен път е представено писмено обяснение от В. М., в което е посочено, че „Дейността на фирмата е разработка на софтуерни продукти. Счетоводното обслужване се извършва от Ориндж БГ ЕООД. Няма сключени търговски договори. За дейността на фирмата не се изискват разрешителни и лицензи. В счетоводството няма предоставени договори с клиенти или доставчици. Фактурите се плащат по банков път и няма парични средства в брой. Няма получени или дадени заеми. Няма налични стоки. Всички налични средства се съхраняват по банкова сметка."

При извършената проверка е установено, че в дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения, дружеството не притежава ДМА.

В хода на извършената проверка, в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-16001624202420-040-001/18.11.2024г., на 06.12.2024 г. по електронен път от РЛ са представени фактури за покупки на услуги от бълг. доставчици, протоколи, издадени на основание чл.117, във връзка с чл.82, ал.2, т.З от ЗДДС, счетоводни справки, пълномощно, банкови извлечения и писмени обяснения.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх. № Р-16001624006703-040-001/17.12.2024г., от РЛ на 06.02.2025г. са постъпили документи на електронната поща - фактури за покупка, банкови извлечения, хронология на сметки от гр. 50. Протоколи по чл. 117 от ЗДДС.

В отговор на ИПДПОЗЛ с № Р-16001624006703-040-002/31.03.2025г. от РЛ са представени договор между „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ" ЕООД и ЛАДЕВ ЕООД, споразумение за представяне на услуги С4 ЛАБС ЕООД и ЛАДЕВ ЕООД на български език и договор на английски между „HYPAI" и ЛАДЕВ ЕООД.

В отговор на ИПДПОЗЛ с № Р-16001624006703-040-003/31.03.2025г по електронен път са представени документи с номер: Р-16001624006703-ПРД-001-И / 16.05.2025г.; Р-16001624006703-ПРД-002-И / 16.05.2025г.;Р-16001624006703-ПРД-003-И/16.05.2025г.;Р-16001624006703-ПРД-004-И /16.05.2025г. Р-16001624006703-ПРД-005-И / 16.05.2025г.

Представено е и писмено обяснение от В. М., в качеството му на упълномощено лице на Л. А., управител на „ Ладев " ЕООД, в които е посочено, че „… Г-н Ладев е ИТ специалист разработил софтуер, който позволява на хората да проверяват данни за автомобили втора употреба. Тоест, ако човек желае да закупи автомобил на старо, използвайки софтуера разработен от г-н А., въвеждайки шасито на автомобила, софтуера му дава информация за цялата история на автомобила.Софтуерът е достъпен през Гугъл .Плащанията се осъществявате през платежна система ,,SAS HIPAY" - FR63390334225. Фирмата е регистрирана по ОСС, като на всяко тримесечие декларираме данни за продажби в ЕС към физически лица. Като за тримесечието 07-09 2024 г, фирмата е внесла ДДС в размер [рег. номер].75 евро….“

По електронен път са представени месечни оборотни ведомости за периода на ревизията, от които е видно, че няма заведени сметки от група 20.

Приходните органи са констатирали, че в представеното обяснение от В. М., в качеството му на упълномощено лице, е описано, че е разработен софтуер, който позволява на хората да проверяват данни за автомобили втора употреба, но от представените оборотни ведомости е видно, че в счетоводните регистри на дружеството няма заведени сметки от гр. 20 - ДМА

Представени са подробни справки за извършени продажби във [държава].

По същество органите по приходите оспорват на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон, упражненото от ЛАДЕВ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит на стойност 106 158,74 лв. по 8 бр. фактури, издадени от „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ ЕООД, „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД и „СИ4 ЛАБС“ ЕООД и упражненото от ЛАДЕВ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит на стойност 515,65 лв. по 2 броя фактури, издадени от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД и „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД през периода 01.08.2024 г. – 31.10.2024 г., описани подробно в РД/РА.

„ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ ЕООД.

Органите по приходите са установили, че „Ладев“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури №388/01.08.2024 г., № 396/01.09.2024 г. и № 403/02.10.2024 г., на стойност 400 270,35 лв., начислен ДДС в размер на 80 054,07 лв., с предмет на доставка - „AI-машинно обучение и компютърен хостинг“ и „Обучение на AI модел“.

При извършената проверка от приходните органи е установено, че „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения

Констатирано е, че през периода 01.08.-31.10.2024г. ревизираното дружество е декларирало получени доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, доставки от Байрон ЕООД. Соченият доставчик през проверявания период е издал 3 броя фактури за продажба на Ладев ЕООД, като не са издадени други фактури на български контрагенти.

От ревизираното лице, в отговор на връчени ИПДПОЗЛ относно „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ” ЕООД, са представени договор, фактури и банкови извлечения за извършени плащания. Извършена е насрещна проверка, за която е издаден Протокол за извършена насрещна проверка № П- 22220225065196-141-001 / 20.05.2025 г.

При извършена насрещна проверка на „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД са представени фактура № 0000000388/01.08.2024 г. с предмет на доставка"AI - Машинно обучение и компютърен хостинг", фактура № 0000000396/01.09.2024г., с предмет на доставка "AI-Машинно обучение и компютърен хостинг", фактура № 0000000403/ 02-10-2024 г. дан. основа - 223 160 лв. и ДДС - 44632,04 - с предмет на доставка "AI - Машинно обучение и компютърен хостинг"+обучение на специален AI модел", ведно с приложени документи за плащане от БАКБ АД и писмени обяснения.

В обясненията е посочено, че „ …. предмета на доставка на исканите фактури услуги относно настройване, обучение и хостинг на AI модели, които са от съществено значение за функционирането на услугите, предлагани от ЛАДЕВ ЕООД на нейните клиенти. Поръчката е направена от Л. А., управител на дружеството ЛАДЕВ ЕООД, чрез телефонни разговори и работни срещи, проведени присъствено. Към момента, от страна на ЛАДЕВ ЕООД, няма неплатени фактури.

Относно фактура № 388: За извършени услуги по обучение на AI и хостинг на услуги за периода от 01.08.2024 до 31.08.2024 Относно фактура № 396: За извършени услуги по обучение на AI и хостинг на услуги за периода от 01.09.2024 до 30.09.2024

Относно фактура № 403: За услуги по обучение на AI, създаване на нови AI модели и хостинг на услуги за периода от 01.10.2024 до 31.10.2024

Дружеството разполага с необходимите трудови и материални ресурси за създаването, обучението и оптимизацията на AI модели реализирана от офисите наети от ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ ЕООД. Дейността се извършва от управителя на дружеството и две лица наети на граждански договор. Хостинг услугите се възлагат на външни доставчици, които са включени и фактурирани като част от цялостната услуга, предоставяна на ЛАДЕВ ЕООД. Доставката на поръчаните услуги и всички функционалности са извършени директно на сървърите на ЛАДЕВ ЕООД, изцяло в дигитален формат….“

Констатирано е от органите по приходите, че съгласно представения договор, предмет на доставка са следните услуги - обучение, фина настройка, поддръжка и хостинг на множество големи езикови модели с изкуствен интелект. Възнаграждението между страните в договора е уговорено, както следва: фиксирана месечна такса в размер на 30 000 EUR, която покрива основната поддръжка на услугата, поддръжката и инфраструктурата, и променливи разходи за ресурси: жилищни и мобилни проксита: 44,99 EUR на GB; скрепиране и анализ на данни: 1,49 EUR на ред изчислително време: 1,99 EUR на изчислителен час обучение на модели; 2,99 EUR на час обучение инженеринг на функциите: 2,49 EUR на инженерен час; оценка и оптимизация на модела: 2,29 EUR на час за оценка интегриране и внедряване на API.

От приходните органи е формиран извод, че в хода на ревизията не са представени никакви документи предоставени и/или получени от ревизираното лице ЛАДЕВ ЕООД във връзка с изпълнението по споразумение между ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ Дигитал ЕООД, като "изпълнител" и ЛАДЕВ ЕООД като „"получател". Прието е, че няма представени никакви документи от ЛАДЕВ ЕООД, от които да е видно последващата реализация на получените от ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ Дигитал ЕООД услуги.

Установено е също, че в хода на ревизията от страна на „Ладев“ ЕООД са представени само фактури от Гугъл, които фактури са на английски език и няма представени фактури на български език, няма представен договор между Ладев ЕООД и Гугъл.

Констатирано и отразено в РД е, че на фактурите издадени от Гугъл на основание на доставката е записано "Обобщение за следващия период".

Според приходните органи, в представените фактури, издадени от Гугъл не е ясен предметът на доставката. Установено е също, че в хода на ревизията няма представен договор между двете дружества.

Приходните органи са констатирали, че в хода на ревизията не са представени никакви документи и други доказателства, че ревизираното лице има наети сървъри, както и че има компютърна програма за проверка коли. Установено и отразено в РД е, че в счетоводните регистри на дружество ЛАДЕВ ЕООД няма група 20 - ДМА, в която да е заведена посочената компютърна програма за проверка на колите.

„ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД

Органите по приходите са установили, че „Ладев“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 3/23.08.2024г. и № 4/12.09.2024 г. на стойност 31 293,28 лв., начислен ДДС в размер на 15 646,64лв. и с предмет на доставка - „ADS AND MARKETING MANAGEMENT“, издадени от „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД.

При извършената проверка от приходните органи е установено, че доставчикът „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения. Констатирано е, че през периода 01.08.-31.10.2024г. дружеството е декларирало получени доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната. За проверявания период дружеството е издало 2 броя фактури за продажба на Ладев ЕООД, като не са издадени други фактури на български контрагенти.

От ревизираното лице, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ относно „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД, са представени процесните фактури, заедно с банкови извлечения.

На дружеството-доставчик-„Иноватек Солюшънс“ ЕООД е извършена насрещна проверка, за която е издаден Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221925065110-141-001/02.05.2025г.

В отговор на ИПДПОЗЛ № П-22221925065110-040-001/ 09.04.2025г., на 24.04.2025 г. чрез електронната услуга на НАП от дружеството са представени извлечения от банкова сметка в евро в банка ОББ за м.08. и м.09.2024 г.

При проверка в ИМ е установено от приходните органи, че "Иноватек Солюшънс" ЕООД е включило в дневниците за продажби за съответния данъчен период цитираните във ИИНП фактури с получател по тях „Ладев“ ЕООД

Приходните органи са констатирали, че в хода на ревизията не е представен договор между ЛАДЕВ ЕООД и "Иноватек Солюшънс" ЕООД, от който да се установява какво точно е договорено между двете дружества, както и че не са представени никакви документи /протоколи, отчети, доклади, и др. документи/ за извършените реални услуги от Иноватек Солюшънс" ЕООД - ADS AND MARKETING MANAGEMENT, както и че не са представени документи от ЛАДЕВ ЕООД, от които да е видно някакви получени приходи от последващата реализация на получените от "Иноватек Солюшънс" ЕООД услуги.

„СИ4 ЛАБС“ ЕООД

Органите по приходите са установили, че „Ладев“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 2000000549/30.07.2024г., №2000000568/04.09.2024г. и № 2000000583/25.09.2024 г. на стойност 52 288,45 лв., с начислен ДДС 10 457,69 лв., с предмет на доставка - „COMMISSION 07/2024 CONSULTING“, - „COMMISSION 08/2024“ „COMMISSION 07 08 09 - CORRECTION AMOUNTS".“, издадени от „СИ4 ЛАБС“ ЕООД.

При направена проверка в регистрите на НАП е установено, че ревизираното лице за периода на ревизията е включвало всеки месец фактури, издавани от С4 Лабс ЕООД, като е прието, че всеки месец са правени подобрения в оптимизиране на плащанията от дружество С4 Лабс ЕООД.

При извършената проверка от приходните органи е установено, че доставчикът Си4 Лабс ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения, както и че през периода 01.08.-31.10.2024г. дружеството е декларирало получени доставки от Байрон ЕООД с [рег. номер],22лв. и ДДС 130968,25лв.

Извършена е насрещна проверка, за която е издаден Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221125065317-141-001 / 10.04.2025г. При извършена насрещна проверка на „СИ4 ЛАБС“ ЕООД са представени част от изисканите доказателства и писмени обяснения, а именно: договор за консултантски услуги, фактури и банкови извлечения.

В отговор на връчени ИПДПОЗЛ относно „СИ4 ЛАБС“ ЕООД от ревизираното дружество са представени фактури на английски език без легализиран превод на български език, ведно с банкови извлечения за извършени плащания и договор. От приходните органи е констатирано, че съгласно представения договор, предмет на доставка са следните услуги: анализ и одит на използваните от клиента методи за онлайн плащане; съвети и препоръки относно рационализирането на използваните от клиента методи за онлайн плащане; консултации относно избора на най-подходящите за клиента методи за онлайн плащане, с оглед на неговия бизнес сектор и клиентска база; консултации относно въвеждането на нови методи за онлайн плащане от страна на клиента; консултации относно оптимизирането на използваните от клиента методи за онлайн плащане. Възнаграждението между страните в договора е уредено, както следва: 5 %, когато общият нетен месечен марж е между 0 и 200 000 EUR; 7%, когато общият нетен месечен марж е между 200 001 и 500 000 EUR; 9%, когато общият нетен месечен марж е между 500 001 и 750 000 EUR и 12%, когато общият нетен месечен марж е над 750 001 EUR.

Прието е от приходната администрация, че не са представени други доказателства и писмени обяснения относно получаването на услугите, описани в изследваните фактури.

В хода на ревизията е установено, че Ладев ЕООД получава големи парични плащания от фирма Хипай-[държава], Ревизираното лице е представило договор на английски език с френската фирма „Хипай, в който на стр. 3 е записано, че се предоставят услуги на територията на [държава] а страница 4 от представения договор е записано /направен превод в Gooale/ „предговор: като HI PAY е доставчик на платежни услуги по силата на френското разрешение АСР (CIB 16458), предоставящ на търговеца следните платежни услуги: събиране, съгласуване (съгласуване между операциите, регистрирани на уебсайта(овете), и средствата, получени от HI PAY посредством уникален референтен номер на транзакцията) и отчетни услуги. като търговеца желае да упълномощи HI PAY да управлява събирането на плащания, извършени от клиенти за закупуване на съдържание или услуги на уебсайта(овете) на търговеца, посочени е Специалните условия. По този начин търговецът е запознат с цялата информация, необходима за сключване на договор на информирана основа, и декларира, че услугата, предоставяна от HI PAY, отговаря на неговите нужди и изисквания. „

Прието е от приходните органи, че според сключения договор френското дружество HIPAY е доставчик на платежни услуги във [държава]. При прегледа на двата договора представени от РЛ е установено от приходните органи, че единият с HIPAY е доставчик на платежни услуги във [държава], а другия с С4 ЛАБС ЕООД - дружество, специализирано в професионално консултиране за управление и оптимизиране на онлайн методи за плащане/.

При анализ на представените документи е формиран извод от приходните органи, че в хода на ревизията не са представени никакви документи за предоставени и/или получени от ревизираното лице ЛАДЕВ ЕООД във връзка с изпълнението по споразумението за представяне на УСЛУГИ С4 ЛАБС ЕООД и Л. ЕООД.

Прието е, че при насрещната проверка на дружество С4 ЛАБС ЕООД никъде не са представени доказателства, че дружество „С4 ЛАБС“ ЕООД има необходимите знания за френската платежна система. ДОКАТО Френската дружество HIPAY е доставчик на платежни УСЛУГИ ПО силата на френското разрешение АСР (CIB 16458).

В отговор на връчено в хода на ревизията ИПДПОЗЛ Р-16001624006703-040-002/31.03.2025г., от ЛАДЕВ ЕООД не са представени никакви документи предоставени и/или получени от ревизираното лице ЛАДЕВ ЕООД във връзка с изпълнението по споразумение за представяне на услуги С4 ЛАБС ЕООД и ЛАДЕВ ЕООД. Констатирано е от приходните органи, че няма представени никакви документи от ЛАДЕВ ЕООД на HIPAY - [държава], с които ги уведомява, че може да се направят подобрения на онлайн методи за плащане.

При анализ на представените писмени доказателства е формиран извод, че описаните фактури, издадени от „ВИ Ен Ей Дигитал“ ЕООД, И. С. ЕООД, и С4 ЛАБС ЕООД не документират реално осъществени доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Според приходните органи това означава, че не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаване на тези фактури. Според приходните органи това от своя страна прави данъкът, отразен в тях начислен неправомерно и представлява изпълнен фактически състав на нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

За да потвърди РА в тази му част Директорът на Дирекция ОДОП е приел, че доколкото се касае за извършване на услуги, т.е. за извършване на дейности, свързани с полагане на личен труд и предвид спецификата на процесните услуги - „AI-машинно обучение и компютърен хостинг“, „Обучение на AI модел“, „ADS AND MARKETING MANAGEMEN“, анализ и одит на използваните от клиента методи за онлайн плащане и др., то от основно значение при преценка на реалността на процесиите доставки е наличието на кадрова обезпеченост при изпълнителя на услугите - служители, притежаващи съответната [жк], както и наличие на съответните технически средства (дълготрайни материални активи - компютри, сървъри и пр.), интернет достъп, покупка на интернет пространство, както и домейн, уеб хостинг и др.

Изложени са мотиви, че при извършена проверка в хода на административното обжалване на данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е установено, че сочените за изпълнителите дружества не притежават персонал, а доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост - кадрова и техническа не са представени при извършените им насрещни проверки.

Установено е, че в представените договори за услуги, сключени с „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД и „СИ 4 ЛАБС“ ЕООД са указани компоненти, участващи при формиране на възнаграждението за услугите, които изискват подробни количествено стойностни сметки, но от задълженото лице и от издателите на фактурите „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД и „СИ4 ЛАБС“ ЕООД не са представени такива, в т. ч. изисканите от органите по приходите по реда на ДОПК - протоколи, отчети, доклади и други съпроводителни документи.

Посочено е, че относно фактурите, издадени от „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД също не са представени гореизброените доказателства, в т.ч. не е представен и договор за услугите „ADS AND MARKETING MANAGEMENT.

Формиран е извод, че издадените от сочените за преки доставчици фактури са единствено с цел ревизираното дружество да упражни право на приспадане на данъчен кредит по тях, без да е извършена реална доставка на услуги.

Според мотивите на решението на Директора на Дирекция ОДОП в конкретния случай „ЛАДЕВ“ ЕООД е знаело, че участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката, и с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

С оглед на събраните доказателства, ревизиращият орган е приел, че в случая правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по издадените фактури от „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД и „СИ 4 ЛАБС“ ЕООД е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла ЗДДС.

II. С мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури, издадени от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД и „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД.

• по фактура № 100020707/27.10.2024 г., издадена от „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД, с предмет на доставка - 100 бр. кафе капсули, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24,15 лв.

В хода на ревизията е извършена проверка на представените счетоводни документи- фактури, при която е установено, че ревизираното лице е включило в дневника за покупка и СД за месец 10.2024 г процесната фактура. При проверка на счетоводните документи е установено, че предмет на доставката на посочената фактура не е свързан с осъществяваната дейност на дружеството - представяне на услуга на разработен софтуер за търсене на коли, като е прието, че доставката не е свързана с осъществяваната дейност от дружеството. Формиран е извод, че след като стоката не се използва за целите на дейността на регистрираното лице, то данъкът по фактурата е отразен в счетоводството неправомерно и по същите не е налице и формиран данъчен кредит.

На основание чл. 70. ал. 1,т.3 от ЗДДС във вр. с чл. 69 ал.1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит, за периода 10.2024г в размер на 24,15 лв по ф-ра: 0100020707/27.10.2024г.

• по фактура № 1066412/22.10.2024 г., издадена от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД, с предмет на доставка - айфон 16 П. М., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 491,50 лв.

При извършена проверка на представените счетоводни документи- фактури, е констатирано, че ревизираното дружество е включило в дневника за покупка и СД за месец 10.2024 г. издадена фактура от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД с № 0001066412/22.10.2024г., с дан. основа 2457,50 лв. и ДДС 491,50 лв., с предмет на доставка " Айфон 16 П. М..

При извършената проверка в счетоводните регистри на дружеството - оборотна ведомост и главна книга за периода 01.11.2024 -31.01.2025г , е установено, че в представената оборотна ведомост от ревизираното лице, няма заведени счетоводни сметки от гр.20 и гр.30, с оглед на което е прието, че дружеството няма ДМА, както и няма стоки. Констатирано от приходната администрация е, че според счетоводните регистри, посоченият телефон не е заведен като актив на дружество, но за него е използван данъчен кредит в размер на 491,50 лв. от ревизираното лице, включвайки фактурата в дневника за покупки и СД за месец 10.2024г.

Формиран е извод, че предметът на доставката на посочената фактура - мобилен телефон не е свързан с осъществяваната дейност на ревизираното дружество. Прието е, че след като стоката не се използва за целите на дейността на регистрираното лице, то данъкът по фактурата е отразен в счетоводството неправомерно и по същите не е налице и формиран данъчен кредит.

На основание чл. 70, ал. 1, т.3 от ЗДДС във вр. с чл. 69 ЗДДС не е признато право на данъчен кредит за периода 10.2024г. в размер на 491,50 лв. по ф-ра 0001066412/22.10.2024г.м с дан. основа 2457,50 лв. и ДДС 491,50 лв., с предмет на доставка " Айфон 16 П. М..

За да потвърди РА в тази му част решаващият орган е приел, че от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, че закупеният мобилен телефон и капсулите кафе, предмет на процесните фактури, са били предназначени за извършваните от дружеството интернет услуги. Формиран е извод, че след като дружеството не доказва потреблението им за изпълнение на облагаеми доставки, то същото не доказва, че са използвани за дейности, които нямат отношение към стопанската и икономическата му дейност, в това число представителни и развлекателни цели. На основание чл. 70, ал.1, т.3 от ЗДДС във вр. с чл. 69 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 515,65 лв. по фактури, издадени от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД и „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства документи по опис, приложени към молба с вх. № 19573/17.11.2025г. от процесуалния представител на ответния административен орган, постъпилата молба, вх. № 21948/17.12.2025г. от адв. М., ведно с приложените към нея писмени доказателства, както и молба с вх. № 2744/09.02.2026г. от процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с приложените към нея писмени доказателства.

По делото в качеството на свидетели са разпитани следните лица:

Свидетелят Р. И. А., чрез назначения преводач, е заявил пред съда, че притежава дружество „Вендигитал“, което съществува от 2017 г. Занимава се с програмиране и администриране на системи и изкуствен интелект. Работи с дружество „Ладев“ и сочи, че имат договор с тях от 2024 г. и към момента работят с дружеството. Сочи, че всеки месец им издават фактури, както и че извършват продажба на информация за превозни средства, чрез уеб сайтове. Според показанията на свидетеля, той предоставя на „Ладев“ ЕООД данните за марка, модел на автомобила, история на самия автомобил и без тези данни той не може да функционира. Свидетелят сочи, че се сдобива с тези данни от „..така наречения скрапинг, това са роботи, свързани с изкуствен интелект, но имаме и доставчици на данни, които ни предоставят такива…“ Заявява, че дружество „Ладев“ ги представя в своя уебсайт и ги продава на клиенти.

Свидетелят заявява, че лично той ги предоставя. Заявява също, че има двама служители, които се занимават с маркетинг и рефериране на уеб сайта.

Описва, че комуникацията с дружество „Ладев“ по време на изпълнение на работа се извършва като след всяка фактура имат среща и разговарят за това, което е свършено. Издават фактура въз основа на информация на превозно средство. За всяка фактура има протокол за извършена работа. Свидетелят дава показания, че всички фактури са му изплатени и това може да се провери по банков път. Уточнява, че тези услуги за дружество „Ладев“ се извършват за пет уеб сайта.

Свидетелят твърди, че когато един клиент купи доклад за историята на една кола дружество „Ладев“ използва неговите услуги, за да получи информация за тази кола и да я афишира пред клиента. Такъв тип уебсайт е невъзможно да работи, без такъв тип услуга. Чрез скрапинг, с роботи събира данни и информация. Не може да посочи от кои сайтове, защото тази информация била конфиденциална. Заявява, че тези данни касаят много европейски коли, най-вече са френски. Другите клиенти, които има не са български дружества. Описва, че предоставя рекламни пространства на Гугъл. Свидетелят сочи, че използват изкуствен интелект, за да структурираме базата данни, за да бъде използваема. От всички възможни източници получават брутна база данни, така че да се получи крайна база данни, която предоставяме на дружество „Ладев“. Тренират собствени модели на изкуствения интелект, които са създадени и те евентуално задават „фандюнинг“ тънка настройка. За този изкуствен интелект те плащат определени суми. Сочи, че владее английски език.

Свидетелят О. С., чрез назначения преводач, сочи, че е управител и собственик на фирма „Секай кобс“, която се занимава с онлайн плащания. Сочи, че с дружество „Ладев“ имат договор от края на 2023 г. или от 2024 г., който е действащ към момента.

Дава показания, че предоставя два вида услуги на „Ладев“ ЕООД. Описва, че издирва хора, които предоставят плащания за дружество „Ладев“ и другата услуга е оптимизация и борба с измамите. Заявява, че когато клиентът посети търговски сайт и иска да закупи продукт и вкара банкова карта на уебсайта …“има организъм, който обработва самото плащане.“ Свидетелят сочи, че осъществява връзката между доставчиците на платежни услуги, които са лицензирани и търговецът, който иска да имплементира това плащане в своя уеб сайт. Описва, че често тези партньори са банки, които имат европейски лиценз за плащане и че за да може да работи с такива партньори, трябва да бъда лицензиран.

Свидетелят заявява, че има между петнадесет, двадесет клиента за същия тип услуги, които предоставя на дружество „Ладев“ и те са от [държава], Англия, [държава]. В [държава] само на дружество „Ладев“ предоставя тези услуги.

Сочи, че комуникацията по време на изпълнение на договора с дружество „Ладев“ е протичала по следния начин: „… Много дълго работихме в един и същи офис. Говорихме си директно. След това си кореспондирахме със съобщения, чрез месинджър. Издавам фактура и протокол за извършена услуга, след което ни плащат по банков път като всички останали клиенти. В моята фирма нямам служители…“

Сочи, че всички фактури, които е издал на дружество „Ладев“ са му заплатени. Описва, че е предоставил контактите на неговите партньори към дружество „Ладев“, за да може да имплементират технически и Ладев тогава подписва договор с негов партньор. Всичко това се отбелязва в протокола.

Дава показания, че „въпросните“ партньори дават техническа услуга, за да може дружество „Ладев“ да обработва плащанията накрая. Сочи, че „…Това, което аз правя е да свържа тези партньори с дружество „Ладев“. Ладев е малка фирма, за да получи достъп. Аз имам големи клиенти, които ми позволяват да имам достъп до тези партньори извършващи плащанията. Имам много по-голям обем на работа с всички клиенти. Идеята е, че предоставящите услуги работят с големи клиенти и аз осигурявам достъп до тези партньори, тъй като дружество „Ладев“ е сравнително малка фирма, която не би заслужила вниманието на тези партньори. Дружество „Ладев“ би могъл да се свърже с тях, но най-вероятно ще му откажат. От петнадесет години работя в тази среда и имам известно количество връзки, което ми позволява това…“

Свидетелят дава показания, че втората му дейност е свързана с измамите, „..за да избегнат хора с лоши намерения, които са откраднали дебитна карта и да платят с тази карта на дружество „Ладев..“. Твърди, че „….чисто технически това се случва – параметрираме правила против измами, анализ на тенденциите, какви склонности има в явлението измама. С тези правила примерно засичаме измамници от [държава], които се опитват да използват откраднати карти в [държава]. Това го засичаме и имплементираме правила, които могат да ограничат това. Например ограничаваме опитите за плащане. Анализираме от какви устройства, от компютър или от телефон. Можем да засечем отпечатък на дадено устройство и можем да го блокираме. Просто отказваме плащането и слагаме клиента в черна листа. Реално всички партньори имат модули, които могат да правят такива неща. И дружество „Ладев“ се възползва от това. Дружество „Ладев“ сам може да вземе решение, ако не иска даден клиент не му дава повече достъп до неговия уеб сайт…“

Разпитан като свидетел е и Е. Е. Р., който чрез преводач дава показания, че неговата фирма е „Нова Тек“ и съществува от 2024 г. Описва, че фирмата му се занимава основно с рекламни кампании по различни канали за продажба. Сочи, че познава дружество „Ладев“ и са имали договори с тях от 2024 г. Описва, че услугите, които предоставя на дружеството са рекламни кампании за неговите уеб сайтове, които се нуждаят от такава реклама. Сочи, че „…резултатът за тези уеб сайтове от моята реклама е следния: крайната цел е привличане на повече трафик към тях, с цел повече продажби. Без моите услуги какво би се случило, мога да кажа, че ще функционират уеб сайтовете, но вероятно не биха имали толкова много потенциални клиенти и продажби, но тяхната структура не зависи от нас, те си работят и без нашата помощ….“

Свидетелят сочи, че услугите в неговото дружество се извършват от самия него. Описва, че комуникацията между двете дружества се осъществява най-често чрез съобщения в месинджър и вайбър. Твърди, че изпълнението на задачите по договора се удостоверява, като имат резултати за това колко добре работи уеб сайта, както и данни за неговата посещаемост. Уточнява, че това са доклади на Гугъл за посещаемостта. Може да е и Фейсбук.

Описва, че цените, които искат за заплащане зависи от броя на възложени задачи и времето, което прекарват за изпълнението им. Сочи, че всички фактури, които е издал на дружество „Ладев“ ЕООД, са му били изплатени. Свидетелят заявява, че съставя протоколи за извършената работа, заедно с фактурите. Описва,че фирмата му се „помещава“ в [област].

Според показанията на свидетеля през платформите като Гугъл и Фейсбук се рекламира дейността на дружество „Ладев“. Описва, че той има достъп до Гугъл акаунтите, които принадлежат на дружество „Ладев“ и въз основа на това прави реклама чрез тях. Твърди, че използват „тракинг кодове, малки части код в уеб сайта и много добре знаят коя кампания е генерирала точен брой кликове, генерирала е даден брой кликове или генерирала точен брой кликове или точен брой покупки, за да видят ефекта на рекламната кампания.

Заявява, че „Нашите рекламни кампании имат спонсорирана връзка и те плащат, за да има връзка, която да води към техния уеб сайт. Например, ако искате да продадете червена кола, моята работа се състои в това да намеря точните ключови думи, които да покажат тази кола в Гугъл. Вие търсите закупуване на червена кола в Гугъл и нашата дейност прави така, че нашият линк да се показва най-отгоре в Гугъл. Това го правя по ключови думи, които клиента задава в Гугъл. Работим и с кодови фрази. Имаме работа по създаване на самите обяви. Целта е да намерим правилните ключови думи и фрази за търсене, които да подобрят предоставяне на продукта и това нещо трябва да е промотирано на определени клиенти. Реално представлява рекламен афиш, но на Гугъл...“

Сочи, че те работят с услугата Гугъл АДС, но работят, за да я подобрят и „напаснем“ за клиента. Описва, че Гугъл им предоставя услугата. Те плащат на Гугъл въз основа брой кликове. Заявява, че нямат точно договор, представлявало Гугъл акаунт, който бил безплатен. Сочи, че това, което плащат е въз основа на броя кликове върху тяхната реклама. Дава показания, че този акаунт принадлежи на дружество „Ладев“, но свидетелят има нужната кредитация, за да осъществява дейността от този акаунт.

Според показанията на свидетеля дружество „Ладев“ му плаща за брой извършени кампании. Споделя пред съда, че основната му задача е да извършва рекламни кампании, „която да докара трафик.“.

Съдът намира показанията на свидетелите за общи и неконкретизирани, като същите дават доказателствено значима информация единствено относно търговските взаимоотношения на управляваните от тях дружества с „Ладев“ ЕООД, но по същество не могат да докажат реалността на конкретните доставки. По- подробни съображения ще бъдат изложени по- долу.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок от активно легитимирано лице, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения:

ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са изготвени от компетентни лица в кръга на техните правомощия.

Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т. е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

В решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Следва да се посочи и решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл. 22 § 3, б. в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл. 22 § 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. "Etat belge" е използвала възможността, предвидена в чл. 22 § 8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл. 5 § 1, ал. 6 от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите. По своя характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Тъй като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност, а не прехвърляне на собственост или друго вещно право. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма пречка, то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Т. е., за да се установи наличието на процесните доставки на услуги, като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира относно обстоятелство дали са извършени доставките на услугите от сочените във фактурите доставчици.

По отношение на доставките на услуги, извършени от „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД по фактури №388/01.08.2024 г., № 396/01.09.2024 г. и № 403/02.10.2024 г. на стойност 400 270,35 лв., начислен ДДС в размер на 80 054,07 лв. и с предмет на доставка - „AI-машинно обучение и компютърен хостинг“ и „Обучение на AI модел“ от ревизираното лице са представени договор, фактури и банкови извлечения за извършени плащания.

В представените от страна на дружеството-доставчик ПО е посочено, че разполага с необходимите трудови и материални ресурси за създаването, обучението и оптимизация на AI модели, реализиране от наети офиси, като дейността се извършва от управителя на дружеството и две наети лица на граждански договор. Относно хостинг услугите е посочено, че се възлагат на външни доставчици, които са включени и фактурирани като част от цялостната услуга, предоставена на ревизираното дружество. Посочено е също, че доставките на поръчаните услуги се извършва директно на сървърите на „Ладев“ ЕООД, в дигитален формат.

Същевременно в о.с.з управителят на дружеството-доставчик - Р. А. е заявил, че услугите, които се предоставят на „Ладев“ ЕООД ги предоставя лично той, като другите служители се занимават с маркетинг и рефериране на уеб сайта.

Според представеното по делото споразумение между страните доставчикът на услуги се задължава да предоставя следните услуги – „обучение, фина настройка, поддръжка и хостинг на множество големи езикови модели с изкуствен интелект“. Посочено в чл. 12 от споразумението е, че консултациите могат да се предоставят чрез всякакви подходящи средства (например доклади, кореспонденция и срещи). Посочено е също, че месечната такса се изчислява от различно компоненти, в зависимост от потреблението. (л.949).

В конкретния случай в хода на ревизията няма приложени от доставчика посочените в писмени обяснения граждански договори за наети лица, нито са посочени имена на служителите, които извършват услугите. Не са приложени от РЛ и доставчика и писмени доказателства за осъществени консултации (доклади, кореспонденция и др.). Не са представени доказателства как точно са извършвани конкретните услуги.

В хода на ревизията не са представени и доказателства как е осъществена услугата „AI-машинно обучение и компютърен хостинг“ и „Обучение на AI модел“, нито как е извършено и от кого е извършено обучението, нито как е формирано конкретното възнаграждение, което според споразумението се определя по различни компоненти.

При услуги в сферата на информационните технологии и консултантските услуги, които включват обучение, хостинг и консултации, следва да бъдат представени както договори, които конкретизират обема и вида на услугите, банкови извлечения, доказващи плащанията и приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи приемането на услугите, така и доказателства за извършената работа, в това число отчети, доклади, писмени обяснения, както и документи, удостоверяващи наличието на необходимите човешки и технически ресурси у доставчика, каквито в случая не са представени нито от РЛ, нито от доставчика.

В случая в протоколите за предоставяне на услугите, представени едва с жалбата срещу процесния РА, е посочено, че се предоставят услугите, посочени в договора, но не и начина на предоставянето им. Посочено в протоколите е, че за посочения период Изпълнителят е предоставил данни, необходими за показване на сайтове, директно в използваем формат, но не са посочени какви данни са предоставени, не е посочено и как и от кого е осъществена техническата поддръжка.

В протоколите е посочено също, че фактурираната сума съответства на месечните разходи, като няма данни, нито доказателства за размера на извършените разходи по сайта, както и такива свързани с поддръжката му. (л.69 и сл.)

Не се установява от представения договор и поетите с него от страна на доставчика задължения, в качеството му на изпълнител на услугата, че разходите за поддръжка на сайта следва да бъдат извършени от него. Липсват ангажирани доказателства къде, кога, от кой и в какъв обем е изработил търговецът трудовия резултат, за който се е задължил. Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи какво конкретно е било извършено и в какви обеми /с посочване на конкретни проекти/етапи, протоколи, получател, и т. н./. Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните услуги са осъществени така, както предвиждат разпоредбите ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки/услуги, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. Действително обстоятелството, че органите по приходите не са установили как точно е извършена услугата, с какъв кадрови потенциал разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се установи фактическото извършване на "услугата", при което ще са изпълнени материалноправните предпоставки за възникването на правото. По настоящото дело от коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че не може да се установи в условията на пълно доказване на начина на извършване на услугите/доставките,; за чия сметка са били и разходите за хостинг услугата, чрез която дружеството е имало достъп до интернет; кой администрира уебсайта и кой осъществява техническата му поддръжка, разходите в тази връзка; с кого е осъществяван контакт за изработка на уебсайта. Действително, събрани са доказателства за извършено разплащане, налице са и доказателства за счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на жалбоподателя и в това на доставчика. Всички те обаче, в своята съвкупност обосновават единствено и само извод за документално оформяне на доставките на процесните услуги.

Правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на данъчно-задълженото лице с насрещен субект приходната администрация. Това право е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка.

Съдът намира, че представените по делото първични и вторични счетоводни документи не установяват реалността на процесните доставки, на услуги.

Основателни са изводите на органите по приходите, че са налице редица спорни моменти и разминавания в отношенията между ревизираното лице и доставчика му, които са пречка да се обоснове реалност на извършените доставки, предмет на сделки и издадени фактури, които да обективират реални доставки на услуги по смисъла чл.9 от ЗДДС и в този смисъл възникнали данъчни събития, които да формират право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС за получателя по тях.

По отношение на доставките на услуги, извършени от „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД по фактури № 3/23.08.2024 г. и № 4/12.09.2024 г. на стойност 31 293,28 лв., начислен ДДС в размер на 15 646,64 лв. и с предмет на доставка - „ADS AND MARKETING MANAGEMENT“

От ревизираното лице са представени процесните фактура, заедно с банкови извлечения. При извършена насрещна проверка на „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ ЕООД са представени единствено банкови извлечения за извършени плащания по гореизброените фактури.

Предмет на представения едва с жалбата срещу РА договор за услуги, сключен между сочения доставчик и ревизираното дружество, предоставен едва с жалбата срещу РА, (л. 106) са :

Услуги за създаване на рекламни креативи- дизайн и създаване на рекламно съоръжение, разработване на визуални материали и маркетингови материали, адаптиране на творби към различни формати и платформи;

Управление на рекламни кампании- настройка и конфигуриране на кампании; непрекъснато наблюдение и оптимизация на ефективността; управление на рекламни бюджети;

Анализ на ефективността- редовно отчитане на резултатите; анализ на ключови показатели; препоръки за оптимизация.

Според показанията на управителя на сочения доставчик – Е. Р. - услугите, които се предоставят на РЛ, са рекламни кампании за неговите уеб сайтове с цел привличане на трафик и повече продажби, което е различно от посочения предмет на договора. Посочено е от управителя на дружеството-доставчик, че комуникацията е осъществявана по вайбър и месинджър, за което няма представени никакви доказателства.

Не са представени доказателства и във връзка с показанията на управителя на доставчика, че изпълнението на задачите се удостоверява с данни за посещаемостта на сайта, нито са представени доказателства за „броя кликове или точен брой покупки“, с което управителя на доставчика твърди, че се изпълнява услугата и въз основа на което се заплаща възнаграждението от страна на РЛ. Няма и предоставени доказателства относно привлечени нови клиенти в резултат на направената от доставчика реклама, нито как са изчислени възнагражденията, доколкото според чл. 4,1, от договора възнаграждението е 125 евро нето на час.

Действително няма пречка при договорите за изработка и за поръчка по дефинициите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да бъде уговорена обща цена за престацията, но за да е възможно да се установи изпълнението по доставката е необходимо получателят да удостовери по категоричен начин обема и вида на възложената услуга към доставчика, респективно приета и извършена услуга. Такива данни в случая не е възможно да се почерпят от представения в хода на съдебното обжалване договор от РЛ, тъй като същият предоставят само обща информация за характера на възложените услуги, без да сочи конкретни количествени или качествени измерители, или точни параметри на изпълнение, обект на рекламата и вид на рекламния материал, дизайн и одобрени проекти.

Отделно от това буди съмнение обстоятелството защо този договор не бил представен в хода на ревизията и никъде по преписката не се съдържат данни, че има такъв договор между страните във връзка с извършване на процесните услуги.

Във връзка с проучванията на в Гугъл– липсва информационна следа за инвестиционни или други намерения за дружеството.

От изготвените между страните по сделките двустранни документи –договор и протоколи по изпълнение на фактурите, представени едва с жалбата срещу РА, търсената конкретна информация за обема и естеството на осъществените услуги не се открива и в тях.

В представените двустранно-подписани протоколи е описано само какви са услугите, но не и как, кога и от кого са извършени. Не са представени доказателства за насрочени срещи, както е посочено в протоколите, че са проведени онлайн на посочените дати, не е посочен и час за провеждане на срещи, нито резултатите от проведената среща са обективирани в писмен документ, удостоверяващ, че срещата е проведена и резултатите от нея. Няма представени доказателства за представен анализ относно посоченото в протоколите, че онлайн срещите са проведени, за да може „…доставчикът на услуги да представи своя анализ и да обсъди напредъка на мисията и последващи стъпки…“ Не става ясно и как е определен броя отработени часове, посочен в цитираните протоколи (л.63 и сл.).

В обобщение се установява, че не са представени доказателства, от които да се установи по ясен начин изпълненото по договора или поне да послужат като индиция за реално осъществяване на дейности по тях. За да се приеме реалното извършване на дейност по договора във връзка с рекламни кампании и дейности, следва да са налице доказателства за вещественото й реализиране – извадки от провеждани рекламни кампании в социалните мрежи и интернет, данни за обслужване и др.

Наред с горното, счетоводните записвания при получателя и доставчиците за отразяване на сделките, макар да се правят, за да възпроизведат факта на реализиране на съответна доставка, представляват производно доказателство, поради което нямат необходимото убеждаващо въздействие. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че воденото счетоводство и отразяването в него на спорните фактури, както и други свързани с тях счетоводни записвания и взети счетоводни операции, не установяват и доказват реалността на доставката на самостоятелно основание.

Разплащането между контрагентите също представлява косвен информационен източник за реалното изпълнение на предмета на дадена доставка, поради което няма как да му се придаде решаващо значение при коментираните по-горе доказателствени липси.

От друга страна, наличието единствено на приемо-предавателен протокол без каквито и да било доказателства за реално извършена дейност го лишава от доказателствена тежест и не може да обоснове сам по себе си извод за реално извършена доставка. Самото естество на услугите предполага тяхното веществено реализиране, но такова не е доказано по настоящото дело.

Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.

От така посочената регламентация следват изводите, че:

Посочените доставки представляват облагаеми по своят характер.

Наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит. Т. е. изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална.

Освен това съществува пряка връзка между събирането на приходите от ДДС в съответствие с приложимото право на Съюза и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на съответните ресурси от ДДС, щом като всеки пропуск при събирането на първите е възможно да доведе до намаляване на вторите (вж. решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C?617/10, EU: C: 2013: 105, т. 26).

Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане, които се приравняват на формални изисквания или предпоставки, член 178, буква a) от Директива 2006/112 предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея. Според постоянната съдебна практика основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането на този данък по получените доставки да се разреши, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали да изпълнят някои формални изисквания (решения от 12 юли 2012 г., ЕМС-[държава] транспорт ООД, C?284/11, EU: C: 2012: 458, т. 62 и цитираната съдебна практика, както и от 28 юли 2016 г., Astone, C?332/15, EU: C: 2016: 614, т. 45).

В унисон с изложеното и в светлината на безспорните факти по делото не са налице основания позволяващи да се приеме, че процесните доставки не са надлежно фактурирани, както и, че по тях доставчикът е извършил плащане.

От друга страна и във връзка с наличието на формални изисквания за документална обоснованост СЕС е посочил, че би могло да се стигне до отказ от упражняване право на данъчен кредит ако нарушаването на някои формални изисквания възпрепятства представянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалните изисквания (решения от 12 юли 2012 г., ЕМС-[държава] транспорт ООД, C?284/11, EU: C: 2012: 458, т. 71 и от 28 юли 2016 г., Astone, C?332/15, EU: C: 2016: 614, т. 46).

Съдът на ЕС нееднократно е подчертавал, че реалното осъществяване на доставката, редом с надлежното и фактуриране представляват двата съществени елемента на възникване правото на приспадане на данъчен кредит. / в този смисъл виж т. 31, т. 3и цялото Решение от 3 от 6 декември 2012 г. по дело C?285/11, Б. EOOД, ECLI: EU: C: 2012: 774/.

Доколкото процесният спор не третира въпросът за надлежното фактуриране, а същият разглежда единственото реалното осъществяване на доставката, то преценката за документална обоснованост следва да се извърши спрямо наличието на волеизявления ясно установяващи предаване, респ. получаване доставката, както и какво всъщност се предава, кому и на какво съответства това изпълнение, което в случая не беше доказано от ревизираното дружество.

По отношение на доставките на услуги, извършени от „СИ4 ЛАБС“ ЕООД по фактури: № 2000000549/30.07.2024 г„ № 2000000568/04.09.2024 г. и № 2000000583/25.09.2024 г. на стойност 52 288,45 лв., с начислен ДДС 10 457,69 лв., с предмет на доставка - „COMMISSION 07/2024 CONSULTING“, - „COMMISSION 08/2024“ „COMMISSION 07 08 09 - CORRECTION AMOUNTS".

От ревизираното лице, в отговор на връчени ИПДПОЗЛ относно „СИ4 ЛАБС“ ЕООД са представени фактури, ведно с банкови извлечения за извършени плащания и договор.

Съгласно представения договор, предмет на доставка са следните услуги: анализ и одит на използваните от клиента методи за онлайн плащане; съвети и препоръки относно рационализирането на използваните от клиента методи за онлайн плащане; консултации относно избора на най-подходящите за клиента методи за онлайн плащане, с оглед на неговия бизнес сектор и клиентска база; консултации относно въвеждането на нови методи за онлайн плащане от страна на клиента; консултации относно оптимизирането на използваните от клиента методи за онлайн плащане. Възнаграждението между страните в договора е уредено, както следва: 5 %, когато общият нетен месечен марж е между 0 и 200 000 EUR; 7%, когато общият нетен месечен марж е между 200 001 и 500 000 EUR; 9%, когато общият нетен месечен марж е между 500 001 и 750 000 EUR и 12%, когато общият нетен месечен марж е над 750 001 EUR.

При извършена насрещна проверка на „СИ4 ЛАБС“ ЕООД са представени договор за консултантски услуги, фактури и банкови извлечения.

Според представените от адв. В. М. (упълномощено лице) писмени обяснения, г-н Ладев е ИТ специалист разработил софтуер, който позволява на хората да проверяват данни за автомобили втора употреба, като софтуерът е достъпен през Гугъл, а плащанията се осъществяват чрез платежната система „SAS HIPAY“. Ревизиращите органи са констатирали, че от представените оборотни ведомости за периода на ревизията, е видно, че няма заведени сметки от група 20 – ДМА.

От прегледа на двата договора - представени от РЛ е установено, че единият с HIPAY е доставчик на платежни услуги във [държава], а другия с С4 ЛАБС ЕООД - дружество, специализирано в професионално консултиране за управление и оптимизиране на онлайн методи за плащане/.

В хода на ревизията не са представени никакви документи, доказващи изпълнението на договора между „ЛАДЕВ“ ЕООД и „СИ4 ЛАБС“ ЕООД, включително в договора никъде не е записано че „СИ4 ЛАБС“ ЕООД ще извършва консултации и подобрения на извършваната от дейност на дружеството HIPAY [държава]. Също така никъде в договора между „HIPAY“ и „ЛАДЕВ“ ЕООД не е записано, че HIPAY [държава] ще приеме консултации за управление и оптимизиране на онлайн методи за плащане на дружество „ЛАДЕВ“ ЕООД или от трето лице за извършваната дейност на „ЛАДЕВ“ ЕООД.

В представеното споразумение/договор на л. 956 не е посочен начина на осъществяване на услугите, а относно начина на определяне на месечната ставка, освен начина на определяне е посочено, че брутният месечен оборот включва ДДС, разходи за реклама, възстановяване на такси/такси за доставчици на плащания. В чл. 3.2-Фактуриране е посочено, че клиентът (РЛ) ще изпрати на доставчика на услуги в края на петнадесет дни след края на всеки месечен период преглед на приходите, получени за въпросния месечен период и подробна разбивка на таксите за привличане на аудитория, направени за въпросния месечен период, като посочените документи трябва да бъдат надлежно заверени от дипломирания експерт-счетоводител. В конкретния случай не са представени никакви документи, заверени от експерт-счетоводител, нито има данни или твърдения за извършени приходи, разходи за реклама, възстановяване на такси/такси за доставчици на плащания. както и определяне на брутен месечен оборот. Няма и данни за привлечена аудитория, нито разбивка на таксите за привличането й.

Относно осъществяване на процесните услуги в хода на ревизията не са представени нито доказателства за начина на осъществяване на услугите, нито доказателства за формирания начин на плащане.

Това означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не може да бъде извлечена и от никакви други документи, тъй като такива липсват. В този смисъл намира приложение разрешението в решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото са налице непълни фактури, а и при липсата на допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки от страна на РЛ, тези документи не определят точните параметри на стопанската операция /съответните услуги – консултантски услуги/. В този смисъл неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Освен това, не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане.

Липсват и доказателства как е определена цената на услугите, какви разходи са извършени, каква кореспонденция е разменена между страните, както и с какви клиенти е осъществен контакт; не може да се установи в какво точно се изразява работата, от кого е изпълнена. Липсват също доказателства за осъществяваните консултации, изготвяне и размяна на информация и други документи, доказващи изпълнението на възложената задача. Не са представени и доказателства как е определена цената на услугата, кои са били пряко ангажирани с конкретните дейности лица, как и по какъв начин са осъществявани консултациите и рекламата, как е извършен анализа на плащанията и кога и какви съвети,препоръки и консултации са предоставяни, Не са представени и обяснения за последващо предназначение на услугите.

Отделно от това управителят на дружеството-доставчик – К. С. е посочил в о.с.з, че предоставя на ревизираното дружество два вида доставки на услуги, а именно –издирване на хора, които предоставят плащания на ревизираното дружество и оптимизация на борба с измамите. Комуникацията е била чрез съобщения по месинджър, за което също не са представени никакви данни и доказателства

На следващо място - не са представени доказателства за облигационни отношения с посочения доставчик, липсват каквито и да е данни, за да бъде индивидуализиран предметът на услугата, нейните параметри, условия и ред за изпълнение, пряко ангажираните за изпълнението лица, данни за срещи между двете страни, с оглед обстоятелството, че дружеството-доставчик е със седалище [област]. Наличието само на договор, в който е посочен само вида на услугата, както и фактура не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи обектът, на който са извършвани услугите, и от кого точно са извършени конкретните видове дейности.

По делото липсват каквито и да е доказателства и относно кои са били пряко ангажираните със съответните консултантски дейности лица, какви са били конкретните видове, количества и стойности на извършени работи; неясен е начинът, по който е обективиран целеният резултат, респ., приемането му от ревизираното лице.

Представените с жалбата Протоколи за доставка са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, поради което същите следва да бъдат преценени в съвкупност с всички останали факти, обстоятелства и писмени доказателства.

В Протоколите за доставка на л. 81 и сл. е посочено, че удостоверяват дигитално подаване на отчета на посочените уебсайтове относно извършване на услугите, за които услуги няма данни как са извършени, доколкото описанието им е направено твърде общо, т. напр. „идентифициране на действия, които трябва да се предприемат по отношение на всеки уебсайт и обемите за всяка връзка, за да се спазват ограниченията, наложени от партньорите по плащанията“, като няма данни и доказателства за уговорени и осъществени конкретни действия.

Няма и данни как е генериран посочения нетен марж за месеца, нито как са представени заключения от анализа, които заключения е посочено в протокола, че са представени на онлайн срещата на посочената в протокола дата, проведена между г-н К. Ч. и г-н Л. А..

С оглед изложеното и доколкото липсва друг представен документ, даващ яснота относно липсващата във фактурата информация, следва да се приеме, че непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

На базата на обсъдената липса на реални доставки съдът намира, че в случая не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции, т. е. самите фактури са неверни по съдържание и не могат да обосноват като редовен документ разхода, посочен в тях. Наличието на издадени фактури не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с тях разход. Същевременно, евентуалното плащане на уговорената парична престация, както и осъществяването на съответни счетоводни записвания, не могат да удостоверят получаването на стоката, респ., да обосноват отчетените за нея разходи. Това е така, защото плащането само по себе си удостоверява само разхода като размер, но спорното обстоятелство по делото е доколкото този разход може да се признае за данъчни цели с оглед основанието му, след като липсват доказателства за получаването на насрещни престации от жалбоподателя, т. е. недоказана е дължимостта на плащането. Сключването на сделки, които водят до задължение за плащане, и изпълнението само на посоченото задължение за плащане, без същевременно да се престират насрещните и иначе предвидени по сделката престации за жалбоподателя, прави тези сделки сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане, доколкото същите генерират счетоводно единствено разходи. Обратното би означавало всеки ревизиран да извършва плащания, без каквото и да е основание, срещу което да получава фактури, които да отчита в пасивната част на счетоводството си, без да се държи сметка за естеството и предназначението на същите и кореспондиращите им пряко насрещни счетоводни записвания. Така се стига до намаляване на разходите, което е напълно произволно, защото срещу него не стои никаква корелативна операция. Това, освен че не отразява вярно претендираната стопанската операция, е и недопустимо.

Следва да се посочи, че в представените по делото писмени обяснение от РЛ и сочените доставчици не се твърди да са налице протоколите за предоставяне на услугата, които са представени с жалбата срещу РА.

Свидетелските показания също не доказват еднозначно извършването на процесните услуги, доколкото същите от една страна са противоречиви, а от друга страна се касае за извършване на услуги, за които следва да бъдат представени достатъчно писмени доказателства, изброени в мотивната част на решение, които обосновават вида на услугата, начина на извършването й и [жк], които са я извършили.

Поради това съдът преценява за правилен извода на ревизиращите органи, че процесните фактури с издатели „ВИ ЕН ЕЙ ДИГИТАЛ“ ЕООД, „ИНОВАТЕК СОЛЮШЪНС“ и „СИ 4 ЛАБС“ ЕООД не обосновават несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от тези доставчици, респ. че доставки въобще са били извършени, така както са обективирани в съставените първични счетоводни документи. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка.

Законосъобразни са и изводите на приходните органи относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 69 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактура № 1066412/22.10.2024 г., издадена от „АЙ СТАЙЛ“ ЕООД с ДДС в размер на 491,50 лв. и предмет на доставка - айфон 16 П. М., както и относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 100020707/27.10.2024 г., издадена от „ЕСЕФ1 КОФИ" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 24,15 лв. и с предмет на доставка - 100 бр. кафе капсули.

От страна на РЛ не са изложени конкретни възражения относно констатациите на приходната администрация и законосъобразността на РА в тази му част, нито са представени доказателства, опровергаващи изводите на приходните органи.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Според определението, дадено в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС, представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. В тежест на дружеството е да представи доказателства, удостоверяващи, че доставките на стоки по процесните фактури са пряко свързани с дейността му, което в случая не е сторено

От органите по приходите е установено, че телефонният апарат и кафе капсулите не са отразени в счетоводството на дружеството, а именно айфон „16 Про Макс“ не е осчетоводен като - дълготраен материален актив или като стока, а кафе капсулите не са осчетоводени като стоки или материали. По делото не са представени никакви обяснения и доказателства, които да обвържат доставките с дейности, пряко свързани с дейността му. Член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност гласи, че Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. Данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения.

Предвид цитираните разпоредби и вида на спорните доставки на стоки – „мобилен телефон“ и „капсули кафе", обосновано и правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя Съдът намира за нужно да посочи, че режимът в Съюза е приложим от 01.07.2021 г. До 25.07.2022г. доставките в режим в Съюза не се декларираха в месечната справка-декларация. Следва да се има предвид, че с направените изменения в ППЗДДС – ДВ, бр. 59 от 26.07.2022 г. и ДВ, бр. 55 от 27.06.2023 г. тези доставки се декларират както следва:

Съгласно чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС, лице, регистрирано по чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, ако е регистрирано по чл. 156 – режим в Съюза, за доставките, за които прилага този режим, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи.

В чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС се изяснява как се посочва издадения по горния ред отчет. Видно от разпоредбите на ППЗДДС, дружество, регистрирано по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за продажбите за режим в Съюза всеки месец съставя отчет за продажбите за физическите лица в съответната държава и декларира тази информация в дневника за продажби, съответно се отразява и в месечната справка-декларация.

Изложените доводи обосновават извод за неоснователност на жалбата, съответно за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания Ревизионен акт № Р-16001624006703-091-001/08.07.2025 г., издаден от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 322 от 29.09.2025г. на Директора на Дирекция " ОДОП - [област].

При този изход на процеса на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно претендирано. Съгласно чл. 161, ал. 1, ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правна помощ. В чл. 37, ал. 1 ЗПП е регламентирано, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и процесуална активност на процесуалния представител на ответника. следва да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева или 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът