Решение № 8275 от 5.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23751/2024 г.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 1692,82 лв., от които 1343,47 лв. – главница за консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането и сумата 322,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. – 08.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 21,14 лв. – главница за периода 01.03.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането и 5,52 лв. - мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. 08.04.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. .. Претендират се и направените в производството разноски. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и мораторна лихва. Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор в законоустановения срок, с който исковете се оспорват. Твърди се, че не е доказано, че е собственик на процесния имот, а по делото са представени единствено констативен нотариален акт на . и искова молба от .. Т.е. налице е висящ правен спор относно собствеността върху имота между трети лица за производството. Посочва, че именно . е поискала от ищеца прехвърляне на партидата на топлоснабдения имот на нейно име. Не се установява приемане на наследство. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното: По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.149 ЗЕ ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При успешно доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга. Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване. Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения. Във връзка с въпроса за собствеността върху имота през исковия период, респективно и за наличието на основания за съществуването на облигационно отношение, от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства. Съдът намира, че въз основа на същите може да се направи извод, че Н. П. А. – майка на ищеца, е притежавала правото на собственост върху процесния топлоснобден имот, като в тази връзка е била титуляр и на разкрита при ищеца партида. От приетата по делото служебно изготвена справка се установява, че Н. П. А. е починала на 18.02.2012 г., като съответно съобразно съдържащите се в справката данни нейн наследник се явява ответникът Р. П. А.. От друга страна, съдът намира, че по делото са приети писмени доказателства, които касаят последващи факти, свързани с правото на собственост върху процесния имот. От същите е видно, че на 16.08.2023 г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение .., том ., рег. № . на нотариус рег. № ., с който трето лице – ., е признато за собственик върху процесния имот на основание давностно владение. Впоследствие също лице, различно от ответника, а именно ., е оспорило правата на . и в тази връзка въз основа на подадена от него искова молба е образувано гр. дело № .. г. по описа на СГД, ГО, 30 с-в, като съответно ищецът по това дело извежда собствените си права върху имота на основание твърдението, че е владял същия, считано от 2010 г. По това производство с постановеното първоинстанционно решение предявеният иск е уважен, като решението е потвърдено от въззивната инстанция, но към момента на даване ход на устните състезания по настоящото дело няма данни производството да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства не може да се направи безспорен извод, че през исковия период ответникът се явява собственик на процения недвижим имот, респективно да се приеме, че между него и ищцовото дружество е налице твърдяното облигационно отношение и той дължи суми във връзка с доставена топлинна енергия. Видно е, че се касае за спор за собственост по отношение на апартамента, който се води от лица, различни от ответника, които се позовават на осъществявано от тяхна страна продължително владение, което само по себе си включва и отричането на осъществявано от страна на самия ответник владение върху имота. При липса на събрани други доказателства съдът намира, че по делото не се установява по безспорен начин, че към исковия период ответникът е продължавал да притежава правото на собственост върху имота и доколкото тежестта за доказването в тази връзка е на ищеца, то следва да се приеме, че от страна на същия не са ангажирани достатъчно доказателства, респективно че релевантните факти не се установяват. Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, независимо че от приетите писмени доказателства се установява, че по отношение на процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия, респективно са възникнали задължения за заплащане на цената на същата, но от друга страна липсват основанията ответникът да отговаря за тези задължения. Така мотивиран, съдът