Решение № 6277 от 20.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8957/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. По гр.д. № 67 850/2023 г. по описа на СРС, 78 състав е постановено решение № 12081/19.06.2024 г., с което ответникът „Ин тайм“ ООД е осъден да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ в размер на 5 046, 41 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 383, 02 лв. за периода 10.05.2023 г. – 10.12.2023 г. Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба от „Ин тайм“ ООД с вх. № 214143/28.06.2024 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Излага се в жалбата, че съгласно договор от 28.12.2020 г. между ответника /сега въззивник/ и пощенски оператор и изпращача „МТХ Трейд“ ООД са приложими Правила и условия на ЮПиЕС, както и ОУ на въззивника и пощенски оператор. Според Правилата и ОУ отговорността на въззивника като пощенски оператор е ограничена до 100 щ.д. при пратки колети без обявена стойност, каквато пратка е процесната. Несъгласен е с извода на СРС за нищожност на чл. 38, 1 ОУ. Сочи, че пратката е без обявена стойност. Сочи и че липсва протокол на ЮПиЕС за щети по пратката, а и получателят не е предоставил пакета за инспектиране, за да се установи по несъмнен начин ограбването на пратката. Сочи, че е приложима Варшавската конвенция. Въззиваемият ЗД „Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба от 30.07.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Навежда, че клаузата на чл. 38, 1 ОУ на ответника и сега въззивник е нищожна като противоречаща на ЗПУ и Всемирната пощенска конвенция. Посочените размери в ОУ служели като ориентир за дължимите обезщетения. Моли решението да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30-дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на ал. 4. С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя на пратката срещу превозвача. В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, в който случай провеждането на рекламационно производство би имало значение за допустимостта му, а от застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на подателя на стоката не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя. Такова изрично предвидено изискване не е разписано в закона. Също така обстоятелството дали застрахованото лице /подател/ има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим. За пълнота – с покана от 04.05.2023 г. ищецът е поканил ответника да заплати сумата извънсъдебно. Решението следва да бъде потвърдено като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното. Между страните не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че между застрахователя – ищец, и „МТХ Трейд“ ООД сключен валиден договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ съгласно полица № 30700100004318. Съгласно чл. 24 от ОУ на застрахователя застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на загубата или повредата към датата на настъпване на събитието. Не е било спорно, а и се установява, че между изпращача „МТХ Трейд“ ООД и ответника „Ин тайм“ ООД като пощенски оператор е сключен договор за куриерска услуга № 4741/28.12.2020 г., по силата на който ответникът се задължил да превозва пратки на изпращача „МТХ Трейд“ ООД в системата ЮПиЕС срещу заплащане. Според договора се прилагат Правилата на ЮПиЕс за превоз на пратки; приложими са и ОУ на ответника, приложени по делото. Не е спорно, а и се установява от фактура от 27.02.2023 г. с издател изпращача на товара „МТХ Трейд“ ООД, разписка от ЮПиЕС за приемане на товара, опаковъчен лист, фактура № 0006085994/08.03.2023 г., издадена от ответника превозвач “Ин тайм“ ООД и писмо от ЮПиЕС от 02.02.2024 г., че “Ин тайм“ ООД се е задължило за превози товара – 150 броя телефони Самсунг, опаковани в три кашона с по 50 бр. телефони във всеки, от България до Германия. Видно от посочените документи предаването за превоз е от дата 27.02.2023 г., като е била създадена товарителница с номер А 84808TCYQJ /според фактурата от 08.03.2023 г./. Товарителницата не е представена по делото – представено е нечетливо писмено доказателство, което не съвпада като номер на товарителница с посоченото в опаковъчния лист, фактура на ответника от 08.03.2025 г. и разписки за получен товар на самия ЮПиЕс. Страните не са формирали твърдения относно начина на превозване на товара. Не е спорно обаче, че товарът е превозен от България до Германия. Според разписки на ЮПиЕс от 28.02.2023 г. трите колета са предадени на товарополучателя. Не е спорно, а и се установява, че застрахователното събитие – загуба на част от товара, е настъпило в срока на покритието по застраховката и съставлява покрит риск. Застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за 10 бр. липсващи телефони от единия кашон в размер на 2 580 евро или 5046, 04 лв. с преводно нареждане от 25.04.2023 г., като по този начин се е суброгирал в правата на застрахования /изпращача/ срещу превозвача. Ответникът не оспорва стойността на един телефон от 504, 60 лв., като оспорванията му относно размера на обезщетението почиват на уговореното в чл. 38, 1 ОУ, че изпращачът не отговаря по пратки с необявено съдържание за сумата над 100 щ.д. Неоспорена е фактура № ••••••••••/01.03.2023 г., според която от фактурата от 27.02.2023 г. се приспадат недоставените 10 бр. Самсунг А 526 Галакси. Тази стойност – реалната стойност на вредата към момента на настъпването й, е заплатена от застрахователя на застрахования. Спорно между страните както в хода на първоинстанционното производство, така и в хода на въззивното такова, е съС.ието на товара при доставянето му, дали са липсвали 10 бр. мобилни телефони от единия кашон, подходящо ли е опакована пратката /процесния един от три кашона/ от изпращача и в какъв обем е отговорността на превозвача за частично загубения /липсващ/ товар. Съгласно договор за куриерска услуга № 4741/28.12.2020 г. ответникът и сега въззивник превозвач извършва дейност съвместно с ЮПиЕс. В случая не е представен протокол на ЮПиЕс относно съС.ието на товара при доставянето му в Германия, но от всички други изобилни доказателства се установява по несъмнен начин, че от единия от кашоните, който видимо е бил преопакован по време на превоза, са липсвали 10 мобилни телефона. Съгласно разписката от ЮПиЕс и опаковъчния лист то пратката е предадена в три кашона, във всеки от тях по 50 телефона. Установява се от писмо - рекламация от получателя EinsAmobile GmbH от 28.02.2023 г., че в един от кашоните вместо 50 телефона се намирали 40 телефона. Този кашон се отличавал от другите – бил е видимо преопакован, бил е без външно прозрачно фолио и без защитна лепяща се лента. Според писмо от ЮПиЕс до изпращача „МТХ Трейд“ ООД от 02.02.2024 г. то един от кашоните е понесъл щети. Изрично се сочи в писмото, че пълното съдържание на пратката е в притежание на получателя и ЮПиЕС не е могло да огледа пратката. Въпреки това според писмото то единият от кашоните не бил подходящо опакован, непосочено защо и конкретни недостатъци на опаковката. Според разписка от ЮПиЕС този кашон е бил получен от EinsAmobile GmbH на дата 28.02.2023 г., в 12, 13 часа. Относно съС.ието и вида на опаковката на кашона, от който е липсвал част от товара, е представено ел. писмо от изпращача до ответника от 01.03.2023 г. Според това писмо след преглед на снимки се установило, че този кашон се отличава от останалите. Върху него е бил залепен различен етикет от тези, които изпращачът поставя в склада си. На новопоставения етикет била посочена дата на разпечатване – 1, 27 часа на 28.02.2023 г., или това е по време на превоза. Съдът намира за установено от съвкупния анализ на доказателствата, че трите кашона са били предадени от изпращача на превозвача в подходящи опаковки в съС.ие годно да издържат превоза. Според чл. 370, ал. 1 ТЗ товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в съС.ие, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари. В случая и трите кашона са били опаковани при предаването по един и същи начин, не са постъпили възражения от превозвача за явно неподходяща опаковка за кой да е от кашоните, а и при приемането на товара процесният кашон е бил видимо преопакован. Последното се установява от и-мейл кореспонденцията и от писмото от получателя. Поради това неоснователни са възраженията на ответника въззивник, че пратката е била предадена в неподходяща опаковка. Установи се, че са липсвали 10 бр. телефони, за което на изпращача е изплатено застрахователно обезщетение. Относно обема на отговорността на ответника – превозвач. Не е спорно, че процесната пратка е с необявена стойност. Ищецът претендира сумата от 5 046, 41 лв., отговаряща на размера на заплатеното обезщетение, което пък се съизмерява с действителната стойност на липсващите 10 бр. телефона към момента на настъпване на събитието. Ответникът се позовава на чл. 38, 1 от собствените си ОУ, според които за частични или напълно увредени или загубени пратки ответникът носи ограничена отговорност в размер на действителната стойност на съдържанието, но не повече от 100 щ.д. Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Според удостоверение от КРС ответникът е лицензиран да извършва неуниверсални пощенски услуги - куриерски услуги. Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18 ДР ЗПУ. Според чл. 4 ЗПУ пощенските услуги са: 1. универсална пощенска услуга; 2. услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; 3. неуниверсални пощенски услуги. Куриерската услуга е неуниверсална пощенска услуга. Съгл. чл. 38 ЗПУ неуниверсалните пощенски услуги включват и куриерските услуги и други. Според Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. Универсалната пощенска услуга е “жизнеспособна“ и следва да се гарантира нейната устойчивост – чл. 3, т. 1 и т. 4 от Конвенцията. Според чл. 85, ал. 3 ЗПУ обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Осъществената доставка обаче е куриерска, неуниверсална пощенска услуга. Осъществената доставка по куриер не съставлява универсална пощенска услуга според Всемирната пощенска конвенция. При липса на наведени твърдения и убедителни доказателства относно вида транспорт на товара то приложим е ЗПУ. Според чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ операторите дължат обезщетение в случаи на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Съгл. чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. В тази връзка ответникът се позовава на чл. 38, 1 от собствените си ОУ, според който при пратки необявена стойност отговорността му е ограничена до 100 щ.д. Законовата делегация не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. Отговорността на оператора е уредена в ОУ единствено с посочването на конкретния й размер, без обозначаване на характера на вредите, които подлежат на обезвреда, както и предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. Поради това предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните приложение намират общите правила при договорно неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл. 82 ЗЗД/. Също така според чл. 89, ал. 1 от ЗПУ подателите на пощенски пратки носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. В ОУ на ответника е извършено едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Противно на законодателната логика в редица закони е потребителят на услугата да отговаря в по-голям обем, отколкото самият изпълнител. Поради това правилно е бил уважен искът за главница в цялост. С покана, получена на 09.05.2023 г., ответникът е бил поканен да заплати сумата за главница и по този начин е поставен в забава. Правилно е било присъдено обезщетение за забава в горепосочения размер. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод решението следва да бъде потвърдено. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. въззиваемият е заплатил по банкова сметка на процесуания представител сумата от 850 лв. – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд