Решение № 10 от 2.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 25/2024 г.

Делото е образувано по исковата молба на "Билийв" ЕООД, ЕИК: 200238181 , със седалище и адрес на управление: гр. П., „Марица“ 93, представлявано от управителя си И.Д. със съдебен адрес: гр. П., ул.“ Рогошко шосе“ №36 чрез адв. Б. А. -пълномощник, кредитор в производството по несъстоятелност съдебен адрес: гр. П., ул. „Рогошко шосе“ №36 срещу:

„БЕЛОКАР“ ЕООД - кредитор на несъстоятелността със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 8, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л. и „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - длъжник, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. Мито Орозов № 28, ЕИК 115045753 представлявано от П.Г.Б. с правно основание: чл.694 ал.3 т.1 ТЗ във връзка с т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС- В.

Иска се да бъде установено със съдебното решение, несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 8, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л. в размер на 4 211 658 лв.срещу „Ромекс инс“ЕООД, включено под номер 2 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686т.1 ТЗ.

Поддържа се ,че с определение на ОС В. от дата 10.04.2024 г. е оставено без уважение, направеното от довереното ми дружество възражение на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу приетото от синдика на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД вземане на „БЕЛОКАР“ ЕООД ЕИК 115040239, размер на вземането 4 211 658 лв., включено под номер 2 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686т.1 ТЗ, поради което и на основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ се подава настоящата искова молба.

I. На първо място се твърди, че синдикът е приел два пъти едно и също вземане. В списъка на приетите вземания по чл.696 т.1 ТЗ Белокар ЕООД фигурира с две вземания с едно и също основание . И двете вземания са с основание арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П. Б.. И двете вземания с еднакви по размер 4 211 658 лв. В самото арбитражно решение обаче срещу "Ромекс инс" ЕООД бил постановен само един осъдителен диспозитив.

Поради това дори вземането да е предявено с повече от една молба, то не можело да бъде прието повече от един път.

II. В молбата за предявяване на вземането с Молба с вх.№ 568/20.02.2018г. молителят поискал да бъде включен в списъка на приетите вземания вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва. Видно от диспозитива на представеното арбитражно решение, със същото е присъдена не главница, а неустойка.

Само на това основание следвало да се приеме, че предявяването е нередовно, доколкото искането не е подкрепено от придружаващите го документи.

III. На трето място се иска да се приеме, че предявяването на вземането с Молба с вх.№ 568/20.02.2018 г. е нередовно, доколкото то не отговаря на императивната разпоредба на чл.685 ал.2 ТЗ. Съгласно цитирания текст при предявяването Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. В молба с вх.№ 568/20.02.2018 г. не били представяни доказателства за вземането. Посочено било, че доказателствата се намират в друга молба, която се намирала в кориците по делото. Иска се да се приеме, че извършеното предявяване на вземане е нередовно и да се изключи вземането от списъка на приетите вземания.

IV. На следващо място се твърди, че сключеният договор между „БЕЛОКАР“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност е привиден. Твърди се ,че същият е антидатиран.

Твърди се , че арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016г. на арбитър П. Б. е съставено изцяло във връзка с подготовката за цЕ.те и нуждите на производство по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Същото било симулативно, проведено при симулативен арбитражен процес, а арбитражното решение се подозира, че е антидатирано. То не цЕ. установяване и защита на действителни правоотношения между страните.

Иска се да се приемат тези възражения поради следните съображения.

1. Липса на осчетоводяване на задълженията:

Поддържа се ,че публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "Белокар" ЕООД за 2015 и 2016г. не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството, доколкото като съставител на отчета се бил подписал едноличният собственик на капитала на "Белокар" ЕООД Я.И.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия само ако представлява микропредприятие. През 2016 г. "Белокар" ЕООД имало балансова стойност на активите видно от Баланса (вземания от клиенти и доставчици) 4 230 000 (четири милиона двеста и трийсет хиляди лева) лева и общо приходи в размер на 4 211 000 (четири милиона двеста и единайсет хиляди) лева, което било видно от ОПР. Поради това то изпълнявало изискванията да бъде малко предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството и собственикът не можел да бъде съставител на финансовия отчет. Правело впечатление, че до този момент финансовите отчети на "Белокар" ЕООД били съставяни от счетоводителя Л. Г.. От 2015 г. финансовите отчети на "Белокар" ЕООД се съставяли от едноличния собственик в нарушение на Закона за счетоводството, най-вероятно защото никой счетоводител не желаел да си положи подписа под подобни финансови отчети.

На второ място арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 г. на арбитър П. Б. не било осчетоводено в нито едно счетоводство от тези на засегнатите дружества ("Белокар" ЕООД, "Ромекс кар" в несъстоятелност ЕООД и "Ромекс инс" в несъстоятелност ЕООД.).

В счетоводството на "Белокар" ЕООД арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 г. на арбитър П. Б. не било осчетоводено. Същото решение най-вероятно било антидатирано. То се появявало за първи път в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в гр. П. на 10.11.2017 г. На тази дата "Белокар" ЕООД предявило вземането си срещу Ромекс кар ЕООД в производството по несъстоятелност по дело т.д.639/14 г. Към този момент "Белокар" ЕООД бил кредитор в същото производство на "Ромекс кар" ЕООД по арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015г. на арбитър П. Б. за същата сума от 4 211 658 лв. Твърдим се , че към датата, на която се твърди, че е постановено арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД не е разполагало с него, защото в противен случай щяло да го предяви заедно с арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015 г. в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в П.. То било представено за първи път в производството по несъстоятелност на Ромекс кар ЕООД в ПОС на 10.11.2017 г. С постановяване на процесното арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД вече имал вземания за неустойки за 8 423 316 лева, които трябвало да са осчетоводени в неговото счетоводство.

Такива вземания в публикуваните финансови отчети на "Белокар" ЕООД не били осчетоводени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на кредитора създавало несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс инс" ЕООД вземанията по арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016г. не били осчетоводени. Видно било, че задължения в такъв размер не са отразени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на длъжника създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс кар" ЕООД в несъстоятелност също настоящото (второто от 10.09.2015) арбитражно решение не било осчетоводено. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на другия длъжник създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

Иска се да бъде взето предвид, че съгласно НСС18 Приходи вземания от глоби, неустойки, лихви и други се признавали за приход след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. Поради това, че всички неустойки били присъдени с арбитражно решение, ако били действителни задължения, те трябвало да намерят осчетоводяване в счетоводствата на всички дружества.

Поради това, че задълженията по арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 на арбитър П. Б. не били осчетоводени в счетоводството на нито едно от търговските дружества, които би трябвало да са участвали в арбитражното прозводство, иска се да бъде прието,че няма достатъчно доказателства за съществуването на действителни задължения на "Ромекс инс" ЕООД към "Белокар" ЕООД по арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 на арбитър П. Б..

2 . Представеното решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 г. на арбитър П. Б. било изцяло привидно и симулитивно, постановено по симулативен арбитражен процес.

По делото били представени още дузина арбитражни и съдебни решения. Всички те били създадени, за да се използват при откриването на производството по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Индиция за това било обстоятелството, че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се бил снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си. Това идвало да покаже, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД, защото такова накърнено право не съществувало.

При сравняване на подписите на арбитъра П. Б. под арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 и подписа на удостоверението у ищеца възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния.

3. “Белокар“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност са свързани лица.

• Действителният собственик на "Белокар" ЕООД Я.И.Л. (гражданин на Украйна) бил бивш съдружник с едноличния собственик на капитала на "Ромекс инс" ЕООД П. Б. в дружеството "Белокар" ООД.

• Действителният собственик на "Нимиц 3" ЕООД Я.И.Л. бил солидарен длъжник чрез собственото му дружество "Балканкар Мизия БГ" ЕООД заедно с "Ромекс инс" ЕООД и П. Б. по договори за кредит с Уникредит Булбанк АД №SВ 00000000000000668338/27.06.2011г., както по Договор за заем от 20.12.2010г. със заемодател Си Финанси груп ЕООД (в кориците по делото), който бил кредитор в настоящото производство по несъстоятелност.

• Счетоводствата на фирмите на Я.И.Л. и на П. Б. се водЕ. от едни и същи счетоводитЕ. - М. М. била счетоводител на дружествата на П. Б. и на Я. Л. - Ромекс кар ЕООД в несъстоятелност; Електробуси ЕООД, Ромекс Инс ЕООД в несъстоятелност; Неман БГ АД до 2015; Балканкар Мизия БГ ЕООД, Ромекс кар БГ ЕООД, Нимиц 3 ЕООД, като същата работила през цялото време при П. Б. в Ромекс кар ЕООД в несъстоятелност на трудов договор.

Видно от търговския регистър, дружеството „БЕЛОКАР“ ЕООД е имало седалище и адрес на управление до 08.09.2016 г. на адрес гр. П., ул. „Белград“ 21, който имот е собственост на „РОМЕКС КАР“ ЕООД /в несъстоятелност/.

Липса на доказателства за връчване на арбитражното решение:

Поддържа се ,че при предявяването на вземането от „БЕЛОКАР“ ЕООД не били представени убедителни доказателства за връчването на арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб. дело № 3/2015. Представено било удостоверение от арбитъра П. Б., че арбитражното решение е връчено „на ръка“. Само по себе си това бил частен документ, който не се ползвал с материална доказателствена сила и не удостоверявал обстоятелствата, които са посочени в него. Необходимо било да се представи съобщение, получено и подписано от страните по делото и от длъжника по решението, съгласно разпоредбата на 51 от ЗМТА. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА арбитражното решение влиза в сила с връчването му и от този момент то ставало задължително за страните и подлежало на принудително изпълнение. Затова разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА предвиждала, че към молбата за издаване на изпълнителен лист освен арбитражното решение се прилагало и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Представеното към молбата удостоверение, издадено от името на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие не удостоверявало връчването на решението на арбитражния съд на длъжника по изпълнението.

Освен това в представеното удостоверение било записано, че с решението, което се твърди, че е връчено, „РОМЕКС КАР“ ЕООД е осъдено да заплати на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, П.Г.Б., , Е. А. Б.а, Г. П. Б. сумата от 2 151 000 евро. Това се разминавало драстично с петитума на арбитражното решение. Нямало доказателства за идентитета на арбитражното решение, описано в издаденото удостоверение, и процесното арбитражно решение № 1 от 10.09.2015 год. по арб. дело № 3/2015.

Ето защо се поддържа, че синдикът неправилно е приел претендираното от „БЕЛОКАР“ ЕООД, ЕИК 115040239 вземане в списъците с одобрени вземания и се иска същото да бъде изключено от списъка с приетите вземания.

С оглед гореизложеното се иска да бъде постановено решение ,с което да се установите несъществуването на вземането на Белокар ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 8, ЕИК 115040239,представлявано от Я.И.Л., в размер на 4 211 658лв, включено под номер 2 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 ТЗ.

Към исковата молба са приложени :

ГФО на "Ромекс кар" ЕООД в несъстоятелност за 2014 и 2015г.;

• ГФО на "Белокар" ЕООД за 2014 и 2015г.;

• ГФО на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност за 2014 и 2015г.;

• Списък на приетите вземания по т.д.639/2014г. по описа на ОС П.;

• Списък на неприетите вземания по т.д.639/2014г. по описа на ОС П..

В срока е депозиран писмен отговор на исковата молба от "БЕЛОКАР" ЕООД ЕИК 115040239,със седалище и адрес на управление Държава: БЪЛГАРИЯ Област: Враца, Община: Враца Населено място: гр. Враца, п.к. 3000 ул.Мито Орозов № 28В чрез управителя Я.И.Л. (л.75-78 от делото).

Поддържа се ,че искът е недопустими, тъй като БИЛИИВ ЕООД няма процесуална легитимация да води производството по т.д. №25 от 2024г. на ОС - В., защото вземането в размер на 10 000 лв. въз основа което се твърди да е кредитор дружеството БИЛИИВ ЕООД е платено по банкова сметка на дружеството с 2 броя платежни нареждания, които са представени в производството и които са представени и в производството по несъстоятелност т.д.н. №1 от 2017 на ВОС. Плащанията били извършени от представляваното от мен дружество БЕЛОКАР ЕООД.

Дружеството БИЛИИВ ЕООД било предявило вземане 10 000лв главница, като съгласно Чл. 739. (1) от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Предявеното вземане не било предявено като лихвоносно, поради което било погасено.

Ето защо след като вземането е погасено чрез плащане от трето лице предвид липсата на процесуална легитимация на БИЛИИВ ЕООД, то предявеният иск по чл.694 от ТЗ бил недопустим.

С плащания от 9 700 лв. и още едно плащане от 300 лв.било погасено изцяло вземането на БИЛИИВ ЕООД, поради което и предвид факта, че по делото НЕ СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ други кредитори, които да имат правен интерес от водене на настоящото производство. На 02.03.2021 година на ищеца било заплатено с вносна бележка сумата от 9 700 лева за погасяване на задължение по договор за цесия от 23.07.2020 година и разписка 0200012617921484 от 02.03.2021 година за заплащане на още 300 лева по същият договор за заем в частта ,цедирана на ищеца.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави, са нищожни. В настоящия случай Я. Л. като управител на БЕЛОКАР ЕООД се позовава на нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави, с оглед липса на еквивалентност на насрещните престации. В практиката на ВКС било прието, че

нееквивалентността на престациите е нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Следователно, за да е налице нищожност на поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

В процесния договор за цесия, съотношението на престациите на страните - 10 000лв и в последствие 100 000 лв . с договор за цесия от 18.03.2021 г. , ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, към уговорената цена и начин на плащане била такава, че едната от престациите била толкова незначителна, че е почти нулева. Липсвали доказателства за извършено плащане на БИЛИИВ ЕООД към „Си финанси груп“ ЕООД на цената по първата цесия.

Поради това същият договор се явявал нищожен и следвало да бъде прогласен като такъв на основание чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД, а оттам да отпадне и легитимацията на ищеца БИЛИИВ ЕООД.

Освен това втората цесия за сумата от 100 000 лв . не представлявала цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, както била наименована, а била ненаименован договор, наподобяващ договор за банково инкасо по смисъла на чл.443 и сл. от ТЗ. Това било така, тъй като СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД е финансова институция по смисъла на ЗКИ и същата била възложила на БИЛИИВ ЕООД събирането на вземания на вземанията на дружеството от РОМЕКС ИНС ЕООД, срещу възнаграждение, видно от самия втори договор за “цесия”. Горното се потвърждавало и от начина на уговаряне на цената за плащане и транслативния ефект на вземането по “цесията”.

Договорът бил нищожен и поради заобикаляне на закона, поради това, че се целял резултат, различен от действитрелния. Прехвърлянето на част от вземането било с оглед водене на търговски дела срещу РОМЕКС ИНС ЕООД и тъй като БИЛИИВ ЕООД нямало никакво имущество ,при отхвърляне на исковете на дружеството същото щяло да бъде осъдено да заплати разноски, които са несъбираеми, а СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД реално щяло да

използва дружеството БИЛИИВ ЕООД за водене на производствата против РОМЕКС ИНС ЕООД и другите кредитори в делото по несъстоятелност. Горното представлявало злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.

На следващо място, договорите за цесия били нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 от ЗЗД и се твърди, че управителят на ищеца БИЛИИВ ЕООД - И.Д. не била сключвала договорите за цесия за 10 000 лв .и 100 000 лв. В тази връзка се иска в настоящето производство инцидентно да бъде установено, че договор за цесия от дата 23.07.2020 г., с който ищецът е придобил вземане срещу несъстоятелния длъжник „Ромекс Ине“ ЕООД в размер на 10 000 лева - главница е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му от страна на „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181. В тази връзка се твърди, че И. Д. Д., ЕГН ••••••••••, в качеството й на управител и едноличен собственик на дружеството не е давала съгласие за сключването на този договор и дори същата не знае за неговото съществуване ,като в тази връзка договорът за цесия бил нищожен, което се иска да бъде установено в настоящето производство. Тази връзка са възраженията и за втория договор и за последващия договор за 100 000 лв., което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 18.03.2021 г.

Тъй като договорът бил нищожен, „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181 не бил кредитор и не бил процесуално легитимиран да завежда настоящето производство, което го прави недопустимо заведено и в тази връзка следвало да бъде прекратено. В тази насока се изразяват основателни съмнения, че същият е и неавтентичен, като се твърди, че подписът, положен от И. Д. Д. ,е неавтентичен или същата не е негов автор.

На следващо място, БИЛИИВ ЕООД не било дружество по смисъла на чл.З от ЗКИ, въпреки това дружеството придобивало вземания по договори за кредит чрез договори за цесии в нарушение на ограниченията на закона, поради което договорите за цесия били недействителни на основание чл.26 от ЗЗД поради противоречие със закона. Съгласно чл. За, ал.1 от ЗКИ за извършване по занятие на дейност по финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или дейност, представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с кредити, придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) За да бъде вписано в регистъра по ал. 1, лицето трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да има търговска регистрация в Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции; 2. в предмета му на дейност да е изрично посочена съответната дейност по ал. 1; 3. да има собствен капитал със структура и в размер, определени с наредбата по ал. 1, като акциите може да бъдат само поименни; 4. мястото на извършване на основната стопанска дейност да е на територията на Република България; 5. управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимата квалификация, професионален опит и репутация, а лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството - надеждност, финансова стабилност и репутация. Твърди се ,че дружеството билиив еоод осъществявало дейност, присъща на финансовите институции по зки, без да има разрешение за това.

На следващо място, влязлото арбитражно решение се ползвало със СПН. Произнасянето на съда с влязло в сила решение относно съществуването на материалното правоотношение, от което произтича вземането, било включено в предмета на спора и дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, предвид направени възражения за недействителност, решението се ползвало със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързвало срещупоставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са коституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предЕ. на силата на пресъдено нещо обхващали съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващали правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право - т. нар. преюдициални правоотношения. Тези правоотношения се установявали със сила на пресъдено нещо, ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск. - така Решение № 186 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 810 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертавала субективните и обективните предЕ. на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влизало в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото било претендиралото или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска обхващало твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендиралото субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализирало и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Решение № 50174 от 19.12.2022 г. по т. д. № 1329 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1- во тър. Отделение. След като със СПН било установено, че спорното

правоотношение е възникнало валидно, поради което частичният иск бил уважен, то било недопустимо в последващ исков процес за друга спорна част да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало. След като с влязло в сила решение били установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем , то позоваването в последващ процес по спор ,основан на същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или на такива, опорочаващи правопораждащите правоотношението и водещи до извод за несъществуването му, било преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудирала позоваването в последващ процес на правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право - Решение № 50174 от 19.12.2022 г. по т. д. № 1329 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение. Със сила на пресъдено нещо се ползвало само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установявало съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право било установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо - Решение № 50158 от 12.12.2022 г. по т. д. № 1133 /2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение Разпоредбата на чл. 298 ГПК уреждала изрично и изчерпателно адресатите на силата на пресъдено нещо. Субективните предЕ. на силата на пресъдено нещо определяли кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право - Решение № 50041 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 1685 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установявало със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не можел да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението ,било приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество - Решение № 21 от 17.08.2022 г. по гр. д. № 2493 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Решението на гражданския съд се зачитало на основание чл. 297 от ГПК всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състояла в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася -така Решение № 7227 от 15.05.2019 г. по адм. д. № 1979 / 2019 на Върховния административен съд .Извън горното, основанията за отмяна на арбитражно решение били посочени в ЗМТА. Съгласно чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.; изм., бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 46 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 47, изм.- ДВ, бр. 8 от 2017 г.) арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания: 1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение; 2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон; 3. (отм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) ; 4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството; 5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; 6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повЕ.телни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон. (2) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Съгласно Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.; изм., бр. 59 от 1998 г.; изм., бр. 38 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) от ЗМТА (1) иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. (2) (Изм.- ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм., бр. 38 от 2001 г., изм., бр. 46 от 2002 г.) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1993 г., отм., бр. 38 от 2001 г., нова, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от този закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс.

В конкретния случай не било допустимо в настоящото производство да бъде преразглеждан спор, решение от арбитражен съд. В случай на твърдения за симулативност на процес, то в производство по иск по чл.135 от ЗЗД било допустимо да се води такъв иск, а не и в исково производство по реда на чл.694 от ТЗ. В тази връзка предвид датата на постановяване на арбитражните решения, то такъв иск по чл.135 от ЗЗД бил погасен по давност, поради което ищецът се опитвал да проведе иск за симулативност на процес, прикривайки го като установителен иск по чл.694 от ТЗ.

Сочи ,че изложените твърдения за свързнаност между БЕЛОКАР ЕООД и РОМЕНС ИНС ЕООД били несъстоятелни през 2011 г. управитЕ.те Л. и Б. са били съдружници, но от 2011 г. не е налице свързаност. Всички останали изложени твърдения за счетоводствата на дружествата и прочие били на база внушение. Съвсем нормално било при счетоводни кантори да се водят повече от едно счетоводство на различни дружества. На следващо място съгласно ССЧЕ по т.д. №1/2017г. било установено, че задълженията по арб. решения за осчетоводени в счетоводствата на фирмите. Дори да не са, това не променяло факта за съществуването на арбитражното решение и последиците от него. Нередовното счетоводство в случай, че се установи такова ,водело до ангражиране на отговорност на управитЕ.те на дружествата, но не и до несъществуване на задължения между дружествата.

Извън всичко изложено се сочи, че вземанията по 2-те арбитражни решения на арбитър П. Б. са в аналогичен размер, тъй като касаят аналогични по размер вземания, произтичащи обаче от различно материално право.

Предвид горното се иска да се отхвърли иска на ищеца.

В срока е депозиран и писмен отговор от "РОМЕКС ИНС" ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК 115045753, Седалище и адрес на управление, Държава: БЪЛГАРИЯ. Област: Враца, Община: Враца, Населено място: гр. Враца, п.к. 3000, бул. Мито Орозов № 28 чрез управителя П.Г.Б. (л.142-145 от делото ,т.1) със съдържание ,напълно идентично с това на писмения отговор на „Белокар“ЕООД .

В срока е депозирана допълнителна искова молба от адв. Б. А. с личен №1700033044, вписа в АК- Пазарджик, пълномощник на „БИЛИИВ“ ЕООД, ЕИК 200238181, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Марица“ №93, представлявано от И.Д. кредитор в производството по несъстоятелност.

Със същата заявява, че поддържа изцяло предявения иск, като оспорва изцяло направените в отговорите на исковата молба възражения. Счита същите за несъстоятелни и напълно неоснователни, като в допълнителната искова молба излага аргументите си в тази насока.

Относно възражението за спиране на делото:

Поддържа се ,че са несъстоятелни изложените от ответниците възражения за спиране на настоящото производство, поради наличие на връзка на преюдициалност между настоящото производство и ТД 36/2024г. и ТД 34/2024г по описа на Окръжен съд - В.. В настоящото производство дружеството било предявило отрицателен установителен иск по чл.694, ал.З, т.1 от ТЗ, с който се искало да се установи несъществуването на вземането на „ „БЕЛОКАР“ ЕООД, включено под №2 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност с длъжник “РОМЕКС ИНС”ЕООД. Абсолютна процесуална предпоставка за водене на това производство било качеството кредитор от страна на ищеца. Можело да бъде направен обоснован извод, че дружеството има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, след като вземането му от 10 000 лева е предявено в производството по несъстоятелност с длъжник “РОМЕКС ИНС” ЕООД (в несъстоятелност), прието е от синдика под №4 в списъка с приети вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, публикуван в Търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в

несъстоятелност) и е одобрено от Окръжен съд - В. с Определение от 10.05.2024г. и доколкото и вземането не е отхвърлено със сила на присъдено нещо,дружеството има качеството на кредитор по смисъла на чл.694 ал.З от ТЗ и е активно легитимирано да води настоящото производство.

Освен това „СИ ФИНАНСИ ТРУП“ ЕООД било включено в списъка с приети вземания под № 9 в списъка с приети вземания за вземането си от 237 632, 71 лв., произтичащо от Договор за заем № 297/20.12.2010 г. (Изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г, Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г.), част от което вземане било прехвърлено впоследствие на ищцовото дружество с Договора за цесия от 18.03.2021 г. между довереното ми дружество и „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД за 100 000 лв. главница, ведно с всички принадлежности към главницата, включително и изтекли лихви, както и че цесията била надлежно съобщена на ответното дружество, поради което и на това основание следвало да се приеме, че ищцовото дружество има качество на кредитор и поради тази втора цесия.

С молба за промяна на обстоятелства в списъците на вземанията след договора за цесия от 18.03.2021 ., подадена по ТД № 1/17 г. на ОС - В., още през март месец 2021 г. ищцовото дружество поискало да бъде отразена в списъка на приетите вземания промяната в размера на вземанията на “БИЛИИВ” ЕООД и „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, настъпила вследствие сключването на втория сключен договор за цесия. А на 25 юли 2024 г. отново била входирана по делото по несъстоятелност молба до синдика чрез съда, с която се иска отразяване на настъпилите промени в размера на вземанията на двете дружества.

Нещо повече, предявените отрицателни установителни искове срещу вземането на ищцовото дружество нямали никакво отношение спрямо настоящото производство ,като изходът на което и да е от делата не обуславяло правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по настоящото такова, което било и основанието за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Поради изложеното до момента се поддържа ,че не е налице преюдициалност на настоящото производство и производствата по ТД

№36/2024г. и ТД №34/2024 г. по описа на Окръжен съд - В., поради което и не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство. Единственото предназначение на това възражение било да се бави производството.

Относно възражението за плащане на предявеното вземане:

Поддържа се ,че е неоснователно и възражението на ответника, че настоящия иск се явява недопустим, поради това че ищцовото дружество няма процесуална легитимация да води настоящото производство, защото вземането от 10 000 лева било изцяло погасено. Оспорва се да е извършено плащане на посоченото вземане. Дори и „Белокар“ ЕООД, или „Ромекс инс“ ЕООД да установят такова, възразява се, че последното не е извършено по установения в производството ред, поради което и на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 от ТЗ е нищожно.

На първо място, видно от чл. 2, ал. 1 от Договора за цесия от 23.07.2020г. ищцовото дружество е придобило вземането в размер на 10 000лв., ведно с принадлежностите му. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ако не е уговорено друго ,вземането преминава върху новия кредитор с привилегии, обезпечения и други принадлежност, включително с изтекли лихви. В настоящия случай не било уговорено друго, а и в самия договор било посочено, че вземането преминава в патримониума ведно с принадлежностите му.

На второ място, следвало да се вземе предвид, че ищцовото дружество е направило разноски в производството по несъстоятелност. Така на 11.08.2020 г. то е предплатило 6000 лв., представляващи разноски за възобновяване на ТД 1/2017 по описа на Окръжен съд - В. - производството по несъстоятелност. На 08.02.2023 г. „БИЛИИВ“ ЕООД внесло още 10 000 лв. за покриване на последващи разноски в производството по несъстоятелност. То дружество направило и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 600 лв.

С оглед на гореизложеното вземането на ищцовото дружество, включващо главница от 10 000 лв., законна лихва от 23.07.2020 г. до 24.07.2024 г. в размер на 4510,71 г. разноски за производството по несъстоятелност в размер на 16 000 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 600 лв., многократно надхвърляли твърдяното плащане с подадената искова молба.

Както вече било посочено, на ищцовото дружество била цедирана и друга част от дълга на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ към „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД (също произтичащ от горепосочения Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г) в размер на 100 000 лв. след сключен договор за цесия от 18.03.2021 г.

На първо място следвало да се отбележи, че вземането на „БИЛИИВ“ ЕООД срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, произтича от Договор за цесия от 23.07.2020г. и Договор за цесия от 18.03.2021г. ,сключени между „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, в качеството си на цесионер и „БИЛИИВ“ ЕООД в качеството си на цедент. Видно от чл.2, ал.1 от Договора за цесия от 23.07.2020 г. ищцовото дружество е придобило вземането, ведно с принадлежностите му. Цесионерът „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД

упълномощил цедента „ БИЛИИВ“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да извърши съобщаването на цесията на длъжниците. Направени били три връчвания на съобщението за извършената цесия. Първото връчване било извършено от ЧСИ Г. Б.ов с рег. № 722 и район на действие - Окръжен съд - Враца. Призовкарят на ЧСИ Б.ов при посещение на 29.07.2020г. установил, че на посочения адрес няма фирма „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, липсват лого, отличителни табЕ. за тази фирма, както и лица, които да получат документите, посочил е, че на този адрес открива други фирми и техните управитЕ., които твърдят, че няма такава фирма на този адрес и че никога не са чували за нея. Връчването било извършено при спазване на процедурата по чл. 50 от ГПК. Ищцовото дружество инициирало и връчване чрез ЧСИ И. Ц.. Длъжностното лице връчител при посещенията си на адреса не установило по положителен начин наличието на каквито и да било признаци от обективен и субективен характер, които да дават основание за приемане, че на посочения адрес се намира офис или канцелария или приемна на това дружество, както и работници или служитЕ. на фирмата, които да са съгласни да приемат книжата, предназначени за дружеството. Затова ЧСИ предприел връчване на книжата чрез поставяне /залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК/. След три посещения в рамките на 1-месец призовкарят на ЧСИ И. Ц. не открил канцелария на дружеството или негови работници и служитЕ., поради което пристъпил към залепване на уведомление. С факта на изтичане на срока за получаване на съобщението и неявяването на представител на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД пред ЧСИ за да получи тези документи, се приемало, че връчването е надлежно реализирано при условията на чл.50 ал.4 от ГПК. Въпреки редовното връчване на тези документи, с цел по-висока сигурност, ищцовото дружеството предприело процедура по повторно връчване на съобщението за цесия, ведно с приложенията към него.

Така на 04.08.2020 г. било инициирано повторно връчване чрез ЧСИ И. Ц.. Видно от констативен протокол от 25.09.2020 г. призовкарят е направил нови три посещения на адреса на управление на дружеството, съответно на дати 05.08.2020 г. в 11:15 ч., 19.08.2020 г. в 16:10 ч. и на 12.09.2020 в 10:22ч. След повторно извършените три посещения на адреса на управление (гр. Враца, п.к. 3000 бул./ул. бул. Мито Орозов № 28) било залепено ново (второ) уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК за връчване на книжата на длъжника на указаното от закона място.

На второ място, видно от чл.4 от Договора за цесия от 18.03.2021 г. Цесионерът „СИ ФИНАНС ГРУП“ бил упълномощил цедента „БИЛИИВ“ на основание чл. 99 ал.З от ЗЗД да извърши съобщаване на цесията на длъжниците. Ищцовото дружество инициирало връчване чрез ЧСИ И. Ц., като видно от Констативен протокол от 22.03.2021г. призовкарят е направил посещение на адреса на управление на длъжника, а именно - гр. Враца, п.к. 3000, бул/ул. Мито Орозов № 28, като на мястото е липсвало каквото и да е обозначение за наличието на дружеството „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, освен това не били открити и служитЕ. на дружеството, на които да бъде връчено съобщението. Дружеството „РОМЕКС ИНС“ било непознато за работниците и служитЕ.те на помещаващите се там офиси и производствени помещения на други търговци.

С оглед описаното до момента двете цесии били редовно връчени на длъжника.

Относно възражението за нищожност на договорите за цесия поради накърняване на добрите нрави се сочи следното :

На първо място следвало да се посочи, че направеното в този смисъл възражение е изцяло бланкетно. В подадения отговор не се сочЕ. факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват нееквивалентност на престациите, водещо до накърняване на добрите нрави. Правен субект ,който не е страна по договора за цесия ,не можел да се позовава на нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите в този смисъл е и Решение № 137 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 2499 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Оспорват се наведените твърдения, че е налице накърняване на добрите нрави и с оглед на постигнатите уговорки в двата договора за цесия. И двата сключени договора за цесия били възмездни. Видно от ал. 2 на разпоредбата на чл. 3 от договора за цесия от 2020 г ., в която са уговорени цената на договора и начина на плащане, “БИЛИИВ” ЕООД се съгласило да заплати сумата от 10 000 лева още преди подписване на договора за цесия. Със същия „БИЛИИВ“ ЕООД придобило вземане в размер на 10 000 лева и от своя страна извършило обратна престация като заплатило сумата в размер на 10 000 лева. Поради изложеното, твърденията на ответната страна за липса на такава били несъстоятелни.

Същото се отнасяло и до сключената втора цесия от 18.03.2021г. между „СИ ФИНАНС ГРУП“ ЕООД и „БИЛИИВ“ ЕООД, по силата на който

Цедентът прехвърля част от вземането си в размер на 100 000 лева на Цесионера, срещу задължението за Цедентът при частично или пълно събиране на вземането дължи прехвърлянето на продажна цена в размер на 60% от размера на погасеното вземане. Поради това, че към настоящия момент все още не събрана сума от това вземане и не е извършено плащане към „СИ ФИНАНС ГРУП“ ЕООД, не можело да се прави извод за нееквивалентност на престациите.

За пълнота на изложението следвало да се отбележи, че нито безвъзмездното прехвърляне на вземания, нито отложеното плащане на цената на цедираното вземане или уговореното на тази цена под условие е забранено от закона -в този смисъл било и Решение № 260234 от 28.10.2020 г. по т. д. № 2392 / 2019 г. на ТО IV -18 състав на Софийски градски съд.

Относно направеното възражение, че договорът за цесия представлява договор за банково инкасо по смисъла на чл. 433 и сл. ТЗ.

С договора за банково инкасо, банката се задължавала срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере негово парично вземане или да извърши друго инкасово действие. По естеството си този договор имал някои характеристики на договора за поръчка. Докато при цесията е налице прехвърляне на вземане, по което цесионерът може да събере това вземането, но за него не съществува задължение да го направи. Следва да се изложи и че банковото инкасо е дейност, който се осъществява по занятие от банките. Не такъв бил обаче настоящия случай.

Настоящият случай касаел два броя договора за цесия, с които се прехвърлят части от вземания, като договорите имат изцяло инцидентен характер. „БИЛИИВ“ ЕООД не осъществявало никоя от посочените в закона за кредитните институции дейности по занятие, което да обосновава необходимостта от получаването на лиценз за упражняване на дейност като кредитна институция.

Нещо повече, с нито един от двата договора ищцовото дружество не се било задължило да събере прехвърленото му вземане срещу уговорено възнаграждение, каквото е същественото съдържание на договора за банково инкасо, поради което и направеното възражение в този смисъл било изцяло неоснователно.

Относно възражението за нищожност на договорите за цесия поради заобикаляне на закона:

Отново следвало да се посочи, че направеното в този смисъл възражение е изцяло бланкетно. За пълнота на изложението следвало да се отбележи, че за да се осъществи заобикаляне на закона участниците в сделката следвало да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяко от които сама по себе си не противоречи на повЕ.телните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

Изследването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависел от фактите по делото /ТР 5/28. 11. 2012 г. ОСГК на ВКС. От съдържанието на двата договора за цесия не можела да се обоснове твърдяната нищожност. И двата договора са сключени с типичната цел на договора за цесия, а именно да бъде прехвърлено съществуващо вземане на Цедента срещу длъжник на Цесионера. Доколкото договора за цесия бил неформален договор и единственото изискване да породи действие е

задължението, което се прехвърли да съществува към момента на сключване на договора. Освен това с поведението си, а именно инициирането на връчвания на съобщенията за цесия на длъжника, недвусмислено се показвало, че единственият резултат, който ищцовото дружество е целяло със сключването на двата договора за цесия е именно в неговата правна сфера да се породят правата и задълженията характерни за договора за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.

Относно наведените в писмения отговор възражения за нищожност, поради липса на съгласие и за неавтентичност на положения под договора за цесия подпис.

Така наведените възражения били напълно бланкетни и не съдържали аргументи, които биха могли да доведат до извод за тяхната основателност. За пълнота на изложението обаче следвало да се посочи, че договорите за цесия са подписани от управителя на ищцовото дружество - И.Д. ,като с полагането на подписите си същата е удостоверила волята си за сключването на договора при предвидените условия в него. Нещо повече, в рамките на ТД №4 от 2017 г. е назначена и проведена графологична експертиза, с която е установено, че договорите са подписани именно от управителя на „БИЛИИВ“ ЕООД И.Д..

Относно възражението за непререшаемост на спора поради сила на присъдено нещо на арбитражното решение.

Изцяло неоснователно било твърдението на ответника, че настоящият иск се явява недопустим поради това, че вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД произтича от Арбитражно решение № 25 от 20.06.2016г. по арб. дело № 5/2016 г. като същото се ползвало със сила на присъдено нещо и не подлежало на пререшаване. Предмет на настоящото производство по чл.694, ал.З, т.1 ТЗ е установяването на несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД, включено под № 2 от Списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“. Това вземане конкурирало вземането на ищцовото дружество в производството по несъстоятелност и при разпределянето на събраните суми по универсалното принудително изпълнение значително биха затруднили удовлетворяването на вземането на „БИЛИИВ“ ЕООД, поради което бил налице и правен интерес за ищцовото дружество за водене на настоящото производство. Наведените възражения на ответника, че искът е недопустим поради наличие на предходно арбитражно решение, което е влязло в сила,били неоснователни. Предвидената невъзможност за пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение по чл.299, ал. 1 ГПК, обхващала само страните, както и техните универсални и частни правоприемници. Ищцовото дружество не било страна в Арбитражното производство ,проведено при арбитър П. Б. Б., освен това не било нито частен, нито универсален правоприемник на някоя от страните по арбитражното производство, поради което и постановеното решение по арб. дело не обвързвало „БИЛИИВ“ ЕООД със сила на присъдено нещо, като не попадало в субективните и предЕ. и не било обвързано от нея. В този смисъл била трайната съдебна практика, напр. Решение № 138 от 24.01.2024 г. по т. д. № 511 / 2022 г. на Софийски градски съд.

Поддържат се напълно направените с исковата молба възражения за симулативност на арбитражното производство по арб. дело №5 от 2016 на арбитър П. Б. Б. и постановеното по него Решение №25 от 2016. Решението било симулативно, проведено при симулативен арбитражен процес, като производството не целяло да се установят действителните правоотношения между страните, а напротив- проведеното арбитражно производство било изцяло във връзка с подготовката и цЕ.те на производството по несъстоятелност на „ Ромекс инс“ ЕООД /в несъстоятелност/. По делото били представени още дузина арбитражни и съдебни решения. Всички те били създадени, за да се използват при откриването на производството по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Индиция за това било обстоятелството, че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се бил снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си. От изложеното можело да бъде направен извод, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД, защото такова накърнено право не съществувало. При сравняване на подписите на арбитъра П. Б. под арбитражно решение 25 от 20.06.2016 год. по арб.дело № 5/2016 и подписа на удостоверението възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния. Поради изложеното се поддържа, че постановеното арбитражно решение е нищожно именно поради наведените твърдения за абсолютна симулация.

Нещо повече, при положение, че е открито производство по несъстоятелност и предвид забраната предвидена в ал. 6 на разпоредбата на чл. 637 от ТЗ, ищцовото дружество не разполагало с правна възможност за водене на отделно исково производство за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Съгласно цитираната разпоредба “След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2. трудови спорове; 3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.” Прогласяването на нищожност на съдебно или арбитражно решение не се съдържали в посочените от разпоредбата изключения от общата забрана за водене на нови производства.

Относно направеното възражение за неотносимост на доказателствените искания се твърди следното :

Поддържа се ,че така направеното възражение за недопускане на направените с исковата молба доказателствени искания от страна на ищцовото дружество за неоснователно. Същите целЕ. да установят твърдения, на които се основава искът.Същите били относими към предмета на делото, доколкото с тях можело да се установят факти за правилното разрешаване на спора по делото. Ето защо се поддържа, че същите трябва да бъдат допуснати.

Към допълнителната искова молба са приложени :

1. Договор за заем № 297/20.12.2010 г., изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г.;

2. Договор за цесия от 23.07.2020 г.;

3. Потвърждение за цесия;

4. Пълномощно по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;

5. Съобщение за цесия, 3 бр. удостоверения на ЧСИ-та за връчване;

6. Молба за предявяване на вземане с вх. № 26008/18.08.2020 г.;

7. Молба за претендиране на разноски по ТД № 1/2017 г. на ОС - В. и 2 броя платежни нареждания за разноски в производството;

8. Удостоверение от ЧСИ П. И. за размера на дълга към 17.03.2021 г.;

9. Договор за цесия от 18.03.2021 г.;

10. Потвърждение за цесия от 18.03.2021 г.;

11. Пълномощно за връчване на цесия от 18.03.2021 г.;

12. Съобщения за връчване на договора за цесия от 18.03.2021 г., ведно с удостоверение от връчител и констативен протокол;

13. Молба за промяна на обстоятелства в списъците на вземанията след договора за цесия от 18.03.2021 г.

14. Молба до синдика за промяна на списъците с приети вземания, входирана по ТД № 1/17 г. на ОС - В. на 25 юли 2024 г.

15. Графологична експертиза, изготвена по ТД № 4/2021 г. на ОС - В., с която е установено, че подписите под договорите за цесия принадлежат именно на И.Д..

Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба от "БЕЛОКАР" ЕООД, ЕИК 115040239, Седалище и адрес на управление: Държава: БЪЛГАРИЯ, Област: Враца, Община: Враца, Населено място: гр. Враца, п.к. 3000, ул.Мито Орозов № 28В, Управител Я.И.Л.,в който се поддържат изцяло изложените твърдения, факти, обстоятелства и направени доказателствени искания

Поддържа се , че е налице основание за по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело, долкото е заведено дело №36/2024г. и №34/2024г. по.описа на ВОС, с които кредитори в делото по несъстоятелност водят установителни искове по реда на чл.694 от ТЗ против ищеца в настоящото производство БИЛИИВ ЕООД за установяване в отношенията между РОМЕКС ИНС ЕООД и всички кредитори в несъстоятелността и синдика на дружеството, че не съществува вземане на БИЛИИВ ЕООД, прието в делото по несъстоятелност на РОМЕКС ИНС ЕООД по т.д. №1 от 2017г. на ВОС.

Горните въпроси били преюдициални и при решение, с което се уважават исковете на кредиторите в несъстоятелността, то със СПН щяло да се установи , че БИЛИИВ ЕООД не е кредитор на РОМЕКС ИНС ЕООД и че настоящото производство ще следва да се прекрати.

На следващо място се поддържа,че искът е недопустим, тъй като БИЛИИВ ЕООД няма процесуална легитимация да води производството по т.д. №24 от 2021 г. на ОС - В., защото вземането в размер на 10 000 лв., въз основа което се твърди да е кредитор дружеството БИЛИИВ ЕООД ,е платено по банкова сметка на дружеството с 2 броя платежни нареждания, които са представени в производството и които са представени и в производството по несъстоятелност т.д.н. №1 от 2017 на ВОС. Плащанията били извършени от представляваното дружество БЕЛОКАР ЕООД.

Действително в договорът за цесия било описано, че се прехвърля главница ведно с привилегии, обезпечения и т.н., НО МЕРОДАВНО ЗА ДЕЛОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ било, ЧЕ Дружеството БИЛИИВ ЕООД е предявило вземане в размер на 10 000лв главница, като съгласно Чл. 739. (1) от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Предявеното вземане не било предявено като лихвоносно, поради което било погасено, НАД ПРЕДЯВЕНАТА ГЛАВНИЦА.

Ето защо след като вземането е погасено чрез плащане от трето лице предвид липсата на процесуална легитимация на БИЛИИВ ЕООД, то предявеният иск по чл.694 от ТЗ бил недопустим.

С плащания от 9700 лв. и още едно плащане от 300 лв . било погасено изцяло вземането на БИЛИИВ ЕООД, поради което и предвид факта, че по делото не се били присъединили други кредитори, които да имат правен интерес от водене на настоящото производство. На 02.03.2021 година на ищеца била заплатено с вносна бележка сумата от 9700 лева за погасяване на задължение по договор за цесия от 23.07.2020 година и разписка 0200012617921484 от 02.03.2021 година за заплащане на още 300 лева по същият договор за заем в частта, цедирана на ищеца.

Поддържат се направените възражения, че е двата договора за цесия на вземания са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,

Следователно, за да е налице нищожност на поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие- с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Реално нямало плащания от страна на БИЛИИВ ЕООД към СИ

ФИНАНСИ ГРУП ЕООД по договорите за цесия, нито по първия, нито по втория. Дружеството БИЛИИВ ЕООД, имащо ролята на фирма бушон завеждало дела с цел прикриране на истинския ищец по делото - адв. Д. Д. и кантората му от сътрудници, заедно със СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД. Тъй като дружеството БИЛИИВ ЕООД нямало никакво имущество ,целта на производството била всички загубени дела и дължими разноски от БИЛИИВ ЕООД да не бъдат заплатени, а същевременно да се водят дела “за попълване на масата на несъстоятелстта” на РОМЕКС ИНС ЕООД.

В процесния договор за цесия, съотношението на престациите на страните - 10 000 лв. и в последствие 100 000 лв. с договор за цесия от 18.03.2021 г. , ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, към уговорената цена и начин на плащане било такава, че едната от престациите е толкова незначителна, че е почти нулева. Липсвали доказателства за извършено плащане на БИЛИИВ ЕООД към Си финанси груп ЕООД на цената по първата цесия. Освен това по втория договор за цесия начинът на плащане бил уговорен и от съдържанието му се установявало, че не е налице реална цесия на вземането, а е налице възлагане на събиране на вземане от страна на СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД към БИЛИИВ ЕООД.

Поради това същият договор се явявал нищожен и следва да бъде прогласен като такъв на осн. чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД, а оттам да отпадне и легитимацията на ищеца БИЛИИВ ЕООД.

Освен това втората цесия за сумата от 100 000 лв. не представлявала цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, както била наименована, а била ненаименован договор, наподобяващ договор за банково инкасо по смисъла на чл.443 и сл. от ТЗ. Това било така, тъй като СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД е финансова институция по смисъла на ЗКИ и същата била възложила на БИЛИИВ ЕООД събирането на вземания на вземанията на дружеството от РОМЕКС ИНС ЕООД, срещу възнаграждение, видно от самия втори договор за “цесия”. Горното се потвърждавало и от начина на уговаряне на цената за плащане и транслативния ефект на вземането по “цесията”.

Съдът следвало да изследва действителната воля на страните по договора и предвид свободата на договаряне по реда на чл.9 от ЗЗД, се установява, че вторият договор за цесия не представлява такъв. Установявало се от договорното съдържание, че са уговорени неустойки за неизпълнение на събиране на вземането от страна на БИЛИИВ ЕООД към СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД, което доказвало факта, че не е налице договор за цесия, а договор, наподобяващ банково инкасо.

Договорът бил нищожен и поради заобикаляне на закона поради това, че се целял резултат, различен от действитрелния. Прехвърлянето на част от вземането било с оглед водене на търговски дела срещу РОМЕКС ИНС ЕООД и тъй като БИЛИИВ ЕООД нямало никакво имущество при отхвърляне на исковете на дружеството ,същото щяло да бъде осъдено да заплати разноски, които са несъбираеми, а СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД реално щяло използва дружеството БИЛИИВ ЕООД за водене на производствата против РОМЕКС ИНС ЕООД и другите кредитори в делото по несъстоятелност. Горното представлявало злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.

На следващо място,се поддържат възраженията, че договорите за цесия са нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 от ЗЗД, и се твърди, че управителят на ищеца БИЛИИВ ЕООД - И.Д. не е сключвала договорите за цесия за 10 000 лв. и 100 000 лв. В тази връзка се иска инцидентно да бъде установено, че договор за цесия от дата 23.07.2020 г., с който ищецът е придобил вземане срещу несъстоятелния длъжник „Ромекс Ине“ ЕООД в размер на 10 000 лева - главница е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му от страна на „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181. В тази връзка се твърди, че И. Д. Д., ЕГН ••••••••••, в качеството й на управител и едноличен собственик на дружеството не е давала съгласие за сключването на този договор и че дори същата не знае за неговото съществуване ,като в тази връзка договорът за цесия бил нищожен, което се иска да бъде установено в настоящето производство.В тази връзка са и възраженията и за втория договор и за последващия договор за 100 000 лв., кеото вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.03.2021 г.

Тъй като договорът е нищожен „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181 не бил кредитор и не бил процесуално легитимиран да завежда настоящето произовдетво, което го правело недопустимо заведено и в тази връзка следвало да бъде прекратено. В тази насока се изразяват основателни съмнения, че същият е и неавтентичен, като се твърди, че подписът, положен от И. Д. Д. ,е неавтентичен или че същата не е негов автор.

Поддържат се и всички останали възражения и правни доводи.

След като взе предвид постъпилата искова молба ,становището на страните и събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 15.01.2018 г. Окръжен съд-В. по т.д.1 от 2017 г. е постановил решение по чл.632 от ТЗ по подадена от молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Ромекс инс“ ЕООД(в несъстоятелност), с което решение се обявява неплатежоспособността на дружеството, открива се производство по несъстоятелност, налага се запор и възбрана върху имуществото, прекратява се дейността на дружеството и се обявява „Ромекс инс“ ЕООД в несъстоятелност . Решението на ОС В. е обжалвано по реда на ТЗ, като е отменено по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността на длъжника и е потвърдено в останалата част с Решение №832 от 10.04.2019 г. по описа на АС- София, а с Определение №652 от 15.11.2019 г. същото не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

ОпредЕ.та начална дата на неплатежоспособността е 01.07.2015 г.

Търговско дело 1/2017 г. по описа на ОС В. било възобновено с Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата.

С Решение № 76 от 14.08.2020 г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата, производството по делото по несъстоятелност е възобновено.

С определение на Окръжен съд-В. от дата 10.04.2024 г. е оставено без уважение, направеното от ищцовото дружество възражение вх. №261314/04.12.2020 г. на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу приетото от синдика на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД вземане на „БЕЛОКАР“ ЕООД ЕИК

115040239, размер на вземането 4 211 658 лв., включено под номер 2 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 ТЗ .

Възражението вх.№261314/04.12.2020 г.(л.59-62 от делото ,т.1) като цяло съдържа правни доводи ,идентични с изразените в обстоятелствената част на исковата молба .

С определение на Окръжен съд-В. от дата 10.04.2024 г. е оставено без уважение, направеното от ищцовото дружество възражение вх. №261314/04.12.2020 г.с мотива ,че възраженията за симулативни процеси,неистински подпис на арбитър и др. не са установени в производството по Чл.692 ТЗ (л.105 от делото ,т.1).

С горното определение е допусната ПОПРАВКА НА ТЕХНИЧЕСКА

ГРЕШКА В Т.2 ОТ Списък на приети вземания на кредиторите на длъжника „РОМЕКС ИНС „ЕООД в /н/ ЕИК : 115045753 , КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА прието вземане под № 2, на кредитора „БЕЛОКАР „ЕООД се счита РЕШЕНИЕ № 25 /20.06.2016г.ПО АРБ ДЕЛО № 5/2016 г. на арбитър П. Б.-гр.П.. Този списък е на л.364 от делото ,т.2 и от него е видно ,че под №1 и №2 са вписани поради техническа грешка две напълно идентични вземания .С горното определение съдът по несъстоятелността е отстранил допуснатата техническа грешка и е посочил,че вземането,макар и в идентичен размер ,произтича от различно правно основание .

Окръжен съд-В. намира за нужно да отбележи,че в определение на Окръжен съд-В. от дата 10.04.2024 г.,както и в някои от писмените становища на страните се говори за РЕШЕНИЕ № 25 /20.06.2016г. ПО АРБ ДЕЛО № 5/2016 г. на арбитър П. Б.-гр.П..След служебна проверка на материалите по д.н.1/2017 г. Съдът констатира ,че номерът на горното решение е неправилно посочен и че се касае всъщност за РЕШЕНИЕ № 5 /20.06.2016 г.по арб. дело № 5/2016 г. на арбитър П. Б.-гр.П..

При така установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правна страна следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността „Белокар“ЕООД не съществува вземане към длъжника „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност на търговеца, включено е в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който кредиторът „Билийв“ЕООД е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 10.05.2024 г. , постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния положителен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, който се предявява от кредитор, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1/ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, 2/ синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 3/ кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането 4/ да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5/ установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Синдикът участва в производствата по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ в защита интересите на кредиторите и на длъжника, като задължителното му конституиране съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ е израз на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ по издирване и уточняване на кредиторите на длъжника с оглед целта на предявените искове за разрешаване на спорове във връзка с установяване на кредиторите на несъстоятелността (мотивите по т. 2 на ТР № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС), както и за създаване на гаранции срещу симулативност на водените процеси. Синдикът не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал. 3 ГПК (решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о.) и като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694 ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или представляват разпореждане с предмета на делото .В този смисъл Решение № 117 от 18.07 .2024 г. на ВКС по т. д. № 586/2023 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Т. К..

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - в несъстоятелност, се установява, че по отношение на търговеца е открито производство по несъстоятелност с Решение №47 от 15.01.2018 г., постановено по т.д. N° 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В.. Установено е, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторът „Белокар“ЕООД е предявил своите вземания, които са предмет на предявения отрицателен

установителен иск, както и че вземането е включено в изготвения от синдика списък на приети вземания, срещу който списък в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора „Билийв“ЕООД , с което той е оспорил приемането от синдика на предявените от кредитора „Белокар“ЕООД вземания в общ размер на 4 211 658 лв. лева, които той претендира, че има . Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение от 10.05.2024 г. по т.д.1/2017 г. на Окръжен съд-В. , постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно.

Отрицателният установителен иск, за разглеждане на които е образувано настоящото производство, има за предмет вземанията в тази част, за които възражението на кредитора „Билийв“ЕООД е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Искът е предявен пред съда на 31.05.2024 г. , което настоящият съдебен състав счита, че е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14- дневен, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал. 4 ТЗ - 20.05.2024 г.

Ищцовото дружество има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, след като вземането му от 10 000 лева е предявено в производството по несъстоятелност с длъжник "РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в несъстоятелност), прието е от синдика под №4 в списъка с приети вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, публикуван в Търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в несъстоятелност) и е

одобрено от Окръжен съд - В. с Определение от 10.05.2024 г.Ищцовото дружество има качеството на кредитор по смисъла на чл.694 ал.3 от ТЗ и е

активно легитимирано да води настоящото производство.С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни развитите от ответниците съображения в обратна насока .

С плащане на задължението по горепосочената цесия ищецът не губи качеството си на кредитор ,тъй като вземанията на ищеца включват и законна лихва от 23.07.2020 г. до 24.07.2024 г. в размер на 4510,71 г. разноски за производството по несъстоятелност в размер на 16 000 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 600 лв. Освен това на ищцовото дружество е цедирана и друга част от дълга на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ към „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД (също произтичащ от горепосочения Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г„ Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г) в размер на 100 000 лв. след сключен договор за цесия от 18.03.2021 г. Цесията е била съобщена на длъжника „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ на 22.03.2021 г., за което бил съставен Констативен протокол от ЧСИ И. Ц., рег. № 899 с район на действие ОС - Враца.

Неоснователни са развитите от ответниците възражения относно това,че искът е недопустим поради наличие на предходно арбитражно решение, което е влязло в сила,тъй като предвидената невъзможност за пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение по чл.299, ал.1 ГПК, обхващало само страните, както и техните универсални и частни правоприемници. Ищцовото дружество не е било страна в Арбитражното производство ,проведено при арбитър П. Б. Б., освен това не е нито частен, нито универсален правоприемник на някоя от страните по арбитражното производство, поради което и постановеното решение по арбитражно дело не обвързва „БИЛИИВ“ ЕООД със сила на присъдено нещо, като не попада в субективните й предЕ. .

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява допустим. Разгледан по същество и при така установената по делото фактическа обстановка предявеният иск е основателен, поради следните съображения:

Законът свързва с обявяването на определението за одобряване на списъка на приетите вземания в Търговския регистър единствено оповестително действие, както и начало на броене на срока за предприемане на множество други процесуални действия в производството, но не и с възможността същото да бъде подложено на инстанционен контрол. От датата на обявяване в Търговския регистър на определението за одобряване на списъка на приетите вземания започват да текат сроковете за: предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.694, ал.1 от ТЗ, срокът за предлагане на оздравителен план от легитимираните лица по чл.698 от ТЗ, срокът за свикване на събрание на кредиторите по чл.674, ал.2 от ТЗ, което има задължителен дневен ред за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода, условията на оценка на имуществото, избора на оценитЕ. и определянето на възнаграждението им.

След одобряване на списъците на приетите и служебно приетите вземания, същите не подлежат на промяна, освен в две хипотези - в случай на допълване /вписване или изключване на вземане/ вследствие на уважен иск с правно основание чл.694 от ТЗ, и в случай на промяна на кредитора. Последното се осъществява при представяне на доказателства за валидно прехвърляне на вземането след одобряване на списъка.

Окръжен съд-В. намира иска за основателен поради следното :

С оглед на събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. приема, че арбитражно решение 5 от 20.06.2015 г. по арб.дело № 5/2015 г. на арбитър П. Б. е съставено изцяло във връзка с подготовката за цЕ.те и нуждите на производство по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност и че същото е симулативно, постановено в резултат на симулативен арбитражен процес.Решението не цЕ. установяване и защита на действителни правоотношения между страните, а овладяване на събранието на кредиторите и оттам възпрепятстване на производството по несъстоятелност ,тъй като по същество мажоритарните кредитори съвпадат с длъжника .

Публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "Белокар" ЕООД за 2014 и 2015 г. не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като като съставител на отчета се е подписал едноличният собственик на капитала на "Белокар" ЕООД Я.И.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия само ако представляват микропредприятие т.е. предприятие, което към 31 декември на текущия отчетен период не надвишава най-малко два от следните показателя:

1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;

2. нетни приходи от продажби – 1 400 000 лв.

3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.

През 2015 г. "Белокар" ЕООД има балансова стойност на активите ,видно от Баланса (вземания от клиенти и доставчици) 4 230 000 (четири милиона двеста и трийсет хиляди лева) лева и общо приходи в размер на 4 212 000 (четири милиона двеста и дванадесет хиляди) лева, което е видно от Отчета за приходите и разходите –л.40 от делото. Поради това то изпълнявало изискванията да бъде малко предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството а не на микропредприятие и собственикът не може да бъде съставител на финансовия отчет. Може да се направи изводът ,че за 2015 г. финансовите отчети на "Белокар" ЕООД се съставяни от едноличния собственик в нарушение на Закона за счетоводството .

Арбитражно решение 5 от 20.06.2015 г. по арб.дело №53/2016 г. на арбитър П. Б. съгласно заключението на в.л.Р. К. не е осчетоводено в нито едно счетоводство от тези на засегнатите дружества ("Белокар" ЕООД, "Ромекс кар" в несъстоятелност ЕООД и "Ромекс инс" в несъстоятелност ЕООД.) и този факт не се оспорва от ответниците.

Както се посочи по-горе ,от материалите по делото по несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД се установява ,че „Съгласно икономическата

експертиза задължения по Арбитражно решение 5 от 20.06.2015 г. по арб.дело №53/2016 г. на арбитър П. Б. на арбитър П. Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс инс” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г. Публикувано общо задължение на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 1 902 000,00 лева.

Задължения по арбитражно решение 5 от 20.06.2016 г. на арбитър П. Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи, да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Белокар” ЕООД за 2016 г. Публикувано общо вземане на дружеството към 31.12.2016 г. в размер на 4 286 000,00 лева, колкото е и към 31.12.2015 г.“

Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на кредитора и длъжника създава само по себе си несигурност относно дължимостта на вземането.

Окръжен съд-В. намира също така ,че вземането не съществува ,тъй като то произтича от нищожно правно основание –прекомерна по размер неустойка .Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладчик председателят Марио Бобатинов и съдията Емил Марков нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.В мотивите ВКС посочва ,че „условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

• естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

• дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;

• вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

• съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.“

В конкретния случай уговарянето на огромния размер на неустойката е по повод неизпълнение на облигационно задължение за сключване на окончателен договор в едномесечен срок от сключването на предварителния договор .Спорно е дали в конкретния случай несключването на окончателен договор може изобщо да доведе до настъпването на някакви вреди ,но е очевидно ,че евентуалните вреди биха били хилядократно по-малки. За съда е безспорно ,че неустойката следва да се приеме за нищожна, тъй като

единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Както се посочи по-горе Окръжен съд-В. намира ,че представеното решение Арбитражно решение 5 от 20.06.2015 г. по арб.дело №53/2016 г. на арбитър П. Б. е постановено по симулативен арбитражен процес.Ищецът твърди ,че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се е снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си.Ответникът “Белокар“ ЕООД не е оспорил това твърдение и не е представил доказателства в обратната насока,което сочи, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД .

Ищецът поддържа в исковата молба ,че при сравняване на подписите на арбитъра П. Б. под Арбитражно решение 5 от 20.06.2015 г. по арб.дело №53/2016 г. на арбитър П. Б. и подписа на удостоверението възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния.По искане на ищеца е назначена съдебно-графическа експертиза и ищецът е внесъл определения от съда депозит ,но вещото лице не е изготвило заключение поради неоказване на дължимото съдействие от страна на арбитъра П. Б. Б. .

Както се посочи по-горе , съдът е изискал от арбитър П. Б. да представи заверени преписи от арбитражното дело, по което е постановено арбитражно решение №5/20.06.2016 г. Не е постъпил отговор от арбитъра.От арбитър П. Б. е изисквано също да представи заверено копие от делата. Арбитърът е поискал сума от 3 700 лв., за да издаде преписи и след запитване от страна на съда на какво правно основание определя такава голяма цена, арбитърът е преустановил комуникацията си със съда. На същият е указано, че ще му бъде наложена глоба ако не представи исканите доказателства и въпреки това арбитърът не е представил никакви доказателства, за което му е наложена глоба, която той не е обжалвал. Нежеланието на арбитъра да съдейства на съда за разкриване на обективната истина по делото поражда у съда сериозно недоверие в достоверността и истинността на неговите актове .

Съдът напълно споделя становище на ищеца ,че кредиторът “Белокар“ ЕООД и длъжникът "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност са свързани лица,видно от ТР. Действителният собственик на "Белокар" ЕООД Я.И.Л. е бивш съдружник с едноличния собственик на капитала на "Ромекс инс" ЕООД П. Б. в дружеството "Белокар" ООД.Действителният собственик на "Нимиц 3" ЕООД Я.И.Л. е солидарен длъжник чрез собственото му дружество "Балканкар Мизия БГ" ЕООД заедно с "Ромекс инс" ЕООД и П. Б. по договори за кредит с Уникредит Булбанк АД № 8В 00000000000000668338/27.06.2011г., както по Договор за заем от 20.12.2010 г. със заемодател „Си Финанси груп“ ЕООД .

Видно от търговския регистър, дружеството „Белокар ЕООД“ е имало седалище и адрес на управление до 08.09.2016 г. на адрес гр. П., ул. Белград 21, който имот е собственост на „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност.

По делото не са представени доказателства за връчване на арбитражното решение,което е свързано с влизането му в сила . По делото е представено удостоверение №4/03.10.2016 г. от арбитъра П. Б., че арбитражното решение е връчено "на ръка",като този документ не удостоверява обстоятелствата, които са посочени в него,тъй като е необходимо да се представи съобщение, получено и подписано от страните по делото и от длъжника по решението, съгласно разпоредбата на 51 ал.1 ЗМТА. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА арбитражното решение влиза в сила с връчването му и от този момент то става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение .

Окръжен съд-В. намира ,че облигационното задължение ,предмет на решение №5/20.06.2016 г.на арбитър П. Б. ,е нищожно,тъй като в нарушение на Чл.101 ЗЗД длъжникът „Ромекс инс“ по същество е встъпил като съдлъжник в свое ,а не в чуждо задължение .

Видно от диспозитива на решение №1/10.09.2015 г.на арбитър П. Б. ,се ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Васил Левски“ № 8Б, ЕИК 115030235“, „РОМЕКС ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление- гр.П., ул. „Васил Левски“ №8Б, ЕИК 115045753, П.Г.Б., с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П., •••••• , Е. А. Б.А, с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П.,••••• и Г. П. Б., с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П.,•••••• да заплатят солидарно на „БЕЛОКАР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Белград“ №21, ЕИК: 115040239, сумата от 2 151 000 евро или левова равностойност 4 211 658 лева, представляваща дължима в общ размер неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на 3/7 идеални части от недвижим имот съгласно т.3.6. от предварителния договор във връзка с т.5.2 от предварителния догвор за покупко-продажба на 3/7 идеални части от недвижим имот, собственост на „РОМЕКС КАР“ ЕООД на основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законовата лихва от датата на предявения иск 10.08.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

Видно от диспозитива на решение №5/20.06.2016 г.на арбитър П. Б. ,се ОСЪЖДА „РОМЕКС ИНС” ЕООД, с ЕИК: 115045753, със седалище и адрес на управление област В., община Брегово, село Връв, пл. „Димитър Благоев” №0, представлявано от управителят П.Г.Б.; П.Г.Б., с ЕГН:••••••••••, с постоянен, адрес гр. П., бул. „Марица“, №9.3, ет.З; Г. П. Б., ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П., ••••••; „НЕМАН ВГ” ЕАД, е ЕИК:20270407б, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” №8 В, представлявано от П.Г.Б.; „ФАГОТ” ООД, е ЕЖ, 115177420, със седалище'и адрес на управление гр. Ветрен, ул.”12- та”№7, представлявано от управителя П.Г.Б. и Е. А. Б.А, с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П.,••••• да заплатят солидарно на „БЕЛОКАР” ЕООД, с ЕИК:115040239, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Велград” №21, представлявано от управителя си Я.И.Л. сумата от 4 211 658лв (четири милиона и двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева;), дължими съгласно споразумение за встъпване в дълг от 11.12.2015г. ВЕДНО със законна лихва за забава от подаване на исковата молба (06.04.2016) до пълното изплащане на сумата.

Горепосоченото споразумение за встъпване в дълг от 11.12.2015г. ,от което произтича задължението на „Ромекс инс“ЕООД се споменава в мотивите към решението ,но не е приложено към настоящото дело от страните,които черпят права от него .Доколкото може да се съди от мотивите на арбитър Пл.Б. към решение №5/20.06.2016 г.на арбитър П. Б. ,с горното споразумение „Ромекс инс“ЕООД е заявил,че встъпва в дълга си ,произтичащ от арбитражно решение №1/10.09.2015 г. Повече от очевидно е ,че се касае за изкуствено генерирани задължения ,създадени с цел да се овладее събранието на кредиторите на „Ромекс инс“ ЕООД и да се възпрепятства хода на това производство и евентуалното осребряване на имуществото.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на 300 лв. ,платени за възнаграждение на в.л.Р. К. .

С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ “БЕЛОКАР „ ЕООД, ЕИК 115040239, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 8, представлявано от Я.И.Л. и „Ромекс инс“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. Мито Орозов № 28, ЕИК 115045753 представлявано от П.Г.Б.,с адрес за призоваване по делото гр.П. ,ул.“Васил Левски „№8Б следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- В. държавна такса в размер на 42 116,58 лв. (21 543 евро )и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (2,56 евро).

Водим от горното Окръжен съд-В.