Решение № 4551 от 17.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3780/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20006049/20.01.2022 г. на Софийския районен съд, 58 с - в по гр. д. № 16510/2020 г. „Х.М.Б." ЕАД, ЕИК •••••••• е осъдено, по иск, предявен от „П.И." ЕООД, ЕИК •••••••, да ремонтира закупен от ищеца диван модел „Алврос“, артикулен номер 50155438 или да замени вещта с подходящ заместител, защото артикулът вече не се предлага, както и да заплати на „П.И.“ ЕООД ЕИК ••••••• сумата 80 лв. - платена от 01.03.2020 г. в полза на „Р.Б." ООД, във връзка с рекламацията на вещта, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2020 г. до плащането, както и разноски по делото в размер на 923, 23 лв. С решението е определен едномесечен срок, от влизане в сила на съдебното решение, на ответника „Х.М.Б." ЕАД ЕИК ••••••••, за извършване на избор кое от двете действия да извърши. Със същото решение е оставена без разглеждане евентуалната претенция на „П.И.“ ЕООД ЕИК ••••••• против „Х.М.Б." ЕАД ЕИК ••••••••, за връщане на сумата 1 780, 82 лв. - продажна цена на вещта. Решението се обжалва от ответника „Х.М.Б." ЕАД, чрез представителя му, в частта, в която искът е уважен. Излагат се доводи, за допуснати нарушения материалния закон и необоснованост. Сочи, че не всяка употреба може да се приеме за такава в „домашни условия“, който факт подлежи на доказване от ищеца. Съдът бланкетно е приел, употребата на вещта в „домашни условния“, без да съобрази възраженията на ответника относно договори за наем за имота, в който се намира вещта и показанията на свидетелите. Не е ясно от кои факти съдът прави извод за нормалната употреба на процесния диван. От показанията на свидетеля на ответника е установено, че диванът не е бил правилно разтяган, поради което дръжката за разтягането му се е скъсала. Сочи, че освен от неправилно разтягане, повредата може да е настъпила от скачени или удар върху рамката на разтягащият механизъм, според заключението на СТЕ, което изцяло зависи от поведението на ищеца. Съдът не е съобразил факта, че не имало други рекламации в периода на производство и предлагане на процесния диван. Поддържа, че исковете са погасени по давност и неправилно СРС е приел, че не са. Освен това съдът е приел противоречиво, че претенцията е за отговорност за недостатъци на вещта, а след това е посочил, че отговорността на ответника е гаранционна, а не такава за недостатъци. Счита, че дори да се приеме, че нормите на ЗЗП са неприложими, на общо основание по чл. 194 ЗЗД купувачът следва да уведоми продавача за недостатъците на вещта, явни или скрити, веднага, след откриването им. Ако уведомяването не е незабавно, правата на купувача се преклудират. Такава е и уредбата на чл. 324 ТЗ, за преглед на стоката при търговска продажба. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 195, ал. 1 ЗЗД, понеже ищецът не е доказал, че диванът има недостатъци в качествено отношение, нито е установено ответникът да е знаел за недостатъка, ако се приеме, че е имало такъв. Счита за неправилен извода на съда, че към случая са приложими правилата на ЗЗП за търговска гаранция, тъй като те касаят задължения на търговеца към лицата, които имат качеството потребители по ЗЗП. В случая ищецът е юридическо лице, което според пар. 13, т. 1 от ЗЗП няма качеството потребител. Подържа, че условията на гаранцията са неприложими към ищеца, който е търговско дружество. Сделката е търговска и ищецът няма качеството потребител. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорената част и да се отхвърлят исковете изцяло. Претендира разноски. съгласно списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемата страна - ищецът „П.И." ЕООД в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа, че решението на СРС е законосъобразно и обосновано. Счита, че при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила и съдът е съобразил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е съобразил обстоятелството, че процесната стока, диван, закупен на 11.10.2012 г., е имал гаранционно покритие от 10 години, което не е изтекло към момента на дефектиране на разтегателния механизъм на вещта и невъзможност за привеждане на дивана във функция сън на 27.02.2020 г. Поддържа, че по делото е доказано, че за целия период на ползване вещта се е намирала в домашни условия, където е използвана са сядане и сън, което се установява от свидетелските показания. Вещта се ползва в периода 2016 г. - 2017 г. от семейството на А.Г., на който имотът, в който се намира, е бил отдаден под наем. Сочи, че от показанията на свидетелката Ружева се установява, че диванът не е ползван след закупуването му 2012 г. до 2016 г. Оспорва се твърдението, че диванът не е ползван по предназначение и в домашна среда, независимо, че е закупен от юридическо лице, чиято дейност е свързана с обзавеждане и продажба на недвижими имоти. Счита, че доказването на неправилната употреба на дивана, което да освободи продавача от отговорност по гаранцията или за скрити недостатъци по чл. 195 ЗЗД, е на ответника. Съдът правилно е анализирал заключението на СТЕ, която е посочила естеството на повредите, но не е могла да даде отговор за причините за неизправността. Поддържа, че обосновано съдът е приел, че дефектът се състой в хлабина на механизма, получена в резултат от нормалната употреба на дивана и представлява износване на механизма за сгъване, прогресивно нарастваща с всеки цикъл на отваряне и затваряне на механизма. Правилно е заключението на съда, че пропадането се дължи на производствени характеристики на дивана, чийто механизъм, в резултат от нормалната му употреба, не е проектиран да издържи 10 - годишен гаранционен срок. Оспорват се възраженията, че гаранцията ползва само потребители по ЗЗП, а ищецът е търговско дружество, което не се ползва от правата по гаранцията. Сочи, че в ОУ на ИКЕА не е упоменато, че те ползват само потребители физически лица, като гаранционните съглашения са валидни и между юридически лица. Счита, че разпоредбите на ЗЗП не са приложими за ищеца, поради което срокът за рекламации по чл. 126 ЗЗП не намира приложение. Счита, че е и срокът по чл. 194 от ЗЗД не намира приложение, понеже е ангажирана гаранционната отговорност на ответника. Ако се приеме, че срокът се прилага, ищецът е уведомил веднага ответника за недостатъка, по смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Счита, че за упражняване правата по гаранцията е без значение изтичането на срока по чл. 197 ЗЗД. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски. СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Предмет на въззивното производство е решението на СРС в частта, в която ответникът „Х.М.Б.“ ЕАД е осъден, по главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „П.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••, да ремонтира закупен от ищеца диван модел Алврос, артикулен номер 50155438 или да замени вещта с подходящ заместител, защото артикулът вече не се предлага, както и да заплати на „П.И.“ ЕООД ЕИК ••••••• сумата 80 лв. - платена от 01.03.2020 г. в полза на „Р.Б.“ ООД, във връзка с рекламацията на вещта, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2020 г. до плащането и е определен едномесечен срок, от влизане в сила на съдебното решение, ответникът да направи избор кое от двете действия да извърши. Поради уважаване на първите два иска евентуалната претенция на „П.И." ЕООД против „Х.М.Б." ЕАД за връщане на сумата 1 780, 82 лв. (продажна цена на вещта), е оставена без разглеждане. По съществото на спора, във връзка с доводите на страните, поддържани във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното: Исковата претенция се основава на твърдяно неизпълнено от ответника договорно задължение за поета гаранционна отговорност /гаранция/ за появили се дефекти в продаден на ищеца диван модел „Алврос“, артикулен номер 50155438 в изпълнение на договор за продажба от 11.10.2012 г. Страните не са спорили по въпроса, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е сключен договор от 11.10.2012 г. за покупка на диван от посочения модел, на цена от 1 780, 82 лв., заедно с ДДС от 296, 80 лв. Според приложените по делото Общи условия по всички гаранции, за модел „Алврос“ от ответника е предвидена 10 - годишна гаранция, която покрива дефекти в материалите и изработката на следните компоненти: рамка, подплата, хастар, текстилни дамаски, крепежни елементи, подлакътници, като гаранцията важи само за употреба в домашни условия. В същото време, видно от Общите условия на гаранциите на ИКЕА, гаранциите не покриват: нормалното износване при употреба на вещна, надраскване, повреди възниквали в резултат от механичен удар или друго външно въздействие, при неспазване на инструкциите за експлоатация и т. н. В производството се установява, че са се появили трудности в използване на разтягащият механизъм на закупения от ищеца диван през 2019 г., които са се изразявали в затруднено отваряне и затваряне на механизма за сън. Ответникът е информиран за появилите се дефекти, като на 03.03.2020 г. са съставени Протоколи за предявена рекламация и за произнасяне по нея, като се установява, че на същата дата диванът е оставен в магазин ИКЕА. В протоколите, от представител на ответника е констатирано, че е повреден механизмът за разтягане при функция сън, който в левият ъгъл е силно изкривен (усукан). Тъй като страните по спора са търговци на основание чл. 288 ТЗ, по неуредените в този закон въпроси, свързани с търговските сделки, се прилагат общите правила на ЗЗД за неизпълнението на договорите. Във връзка с възраженията на страните във въззивното производство за възможността да се ползва гаранцията по договора за продажба с купувач - юридическо лице, въззивният съд намира, че доколкото задължението за гаранция има договорен характер и в зависимост от естеството на договора може да бъде част от несъщественото (уговорено от страните) или естественото (произтичащо от закона) съдържание на договора, неизпълнението на това задължение поражда същите правни последици, както неизпълнението на което и да е друго договорно задължение. При липса на изпълнение на гаранционното задължение кредиторът може да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение - чл. 79 ЗЗД. В конкретния случай е предявен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за непарична престация, изразяваща се в изпълнение на задължение за подмяна или поправка на вещта (дивана), която е проявила дефекти в рамките на гаранционен срок по процесния договор. Следователно основният предявен иск е з а предоставяне на еквивалент на продадената стока или нейния ремонт и на разходи за транспорт на вещта, а не за обезщетение за настъпили вреди в резултат на неизпълненото гаранционно задължение. Съдът намира, че гаранционната отговорност, на която се позовава ищеца, не се покрива със законната отговорност за недостатъци. Тези отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем и характер. При договор за продажба, като процесния, отговорността за недостатъци по чл. 195 ЗЗД се носи от продавача за явни или скрити недостатъци, които съществено намаляват стойността на вещта или нейната годност за обикновена употреба, и съществуват по време на сключване на договора за продажбата, но са били явни или скрити. Именно за това, в чл. 194, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че след като приеме вещта купувачът следва да я прегледа и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци и ако не направи това се приема, че вещта е одобрена от купувача. По тази причина за реализиране на отговорността за недостатъци са предвидени кратки 6 - месечни срокове от предаване на вещта на купувача, когато става въпрос за продажба на движими вещи – арт. от чл. 197 ЗЗД, след изтичане на които се погасяват исковете му за недостатъци на вещта. За разлика от тази отговорност, при гаранционната отговорност продавачът отговаря за недостатъци, които са се появили в течение на използването на вещта през гаранционния срок по договора. Основното предназначение на гаранционната отговорност е поемане от гаранта на задължение за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на вещта, от една страна, и на задължение за отстраняване на евентуални дефекти (недостатъци) за негова сметка, от друга. Гаранционната отговорност включва задължението на гаранта за определен период от време да гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появят в гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска доставената или изработена вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци. През гаранционния срок гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежната употреба на вещта. С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняване на недостатъците от страна на гаранта. Следователно, позоваването на ищеца на нормите на чл. 195 ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗЗДи чл. 197 ЗЗД, за реализиране на отговорността на продавача за дефекти (недостатъци) на продадената вещ, е неоснователно, както приема и СРС. Тъй като в случая ищецът е търговско дружество, той няма качеството потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което въззивният състав не обсъжда доводите на страните свързани с приложението на този закон. Като съобрази установените по делото факти относно дефектите на вещта (диван), както и заключението на приетата пред СРС СТЕ и свидетелски показания, въззивният състав, за разлика от СРС приема, че не се доказват условията за реализиране отговорността на ответника по поетата с договора гаранция. От неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза се установява, че повредата на дивана се състой в изкривена щанга във вътрешния механизъм, която запъва в основната рамка и не позволява механизмът да се отвори във функция сън, понеже съединението е разхлабено. В резултат от повредата, нормалното привеждане на дивана от една в друга функция е невъзможно. От заключението се установява освен това, че този модел диван се е продавал до 10.2014 г. при ответника, като за периода на продажбата му не са открити подобни рекламации свързани с механизма за разтягане. Вещото лице сочи още, че подобни повреди на механизма произтичат преди всичко от дълготрайна употреба и че деформацията се е получила от ударно натоварване в разтегнато положение на дивана, най - вероятно директно в металната рамка. Експертът е посочил два варианта на получаване на повредите: първи - поради сериозни хлабини в неразглобяемо съединение между щангите на механизма за разгъване на дивана, тя се увеличава с времето, което води до изкривяване на щангата и втори – поради много концентрирано натоварване на рамката, несъвместимо с якостта на материала. Според показанията на свидетелката на ищеца А.Р., ползването на дивана е било безпроблемно след 2016 г. Диванът се е разтягал за да спи на него детето на А.Г. (ползвател на дивана). Свидетелят Н.Н., служител на ответното дружество запознат с рекламацията, е посочил, че на място в магазина, когато е донесен дивана за рекламация, е опитал да разтегне механизма за сън и дръжката за разтягане е била скъсана, а механизмът е бил доста деформиран в лявата си част. Механизмът пропадал. Като съобрази заключението на СТЕ, както и показанията на свидетелите, въззивният съд намира, че не се установява, да е налице дефект на вещта – разтегателен диван, който се покрива от гаранционната отговорност на ответника. Както се посочи и по - горе, Общите условия на гаранциите на ИКЕА не покриват нормалното износване на вещта при употребата й, надраскване, повреди възниквали в резултат от механичен удар или друго външно въздействие, при неспазване на инструкциите за експлоатация и т. н. В случая по делото е установено, че диванът е използван активно в период повече от 8 - години след закупуването му, включително е използвана функцията за разтягане и сън. Едва през 2020 г. е подадена рекламация за проблем с механизма за разтягане. Съдът възприема заключението на СТЕ, според което повредата се дължи на дълготрайна употреба на вещта, при която се получава деформация от натоварването в разтегнато положение на дивана, най - вероятно директно в металната рамка. Предвид изложеното, въззивният състав не споделя изводите на СРС, че главните претенции за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника за замяна на продадената вещ или осигуряване на ремонта й, са основателни. Решението следва да се отмени в тази част и исковете да се отхвърлят. Поради отхвърляне на главните искове се е осъществило процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявената претенция на „П.И." ЕООД против „Х.М.Б." ЕАД за връщане на сумата 1 780, 82 лв. (продажна цена на вещта), която е оставена без разглеждане от СРС. По тази претенция съдът намира следното: Както се отбеляза и по - горе, в случая е неприложима нормата на чл. 195 ЗЗД, на която се позовава ищеца, според която при недостатъци на вещта, които намаляват годността на вещта за обикновена употреба, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските за продажбата, доколкото не става въпрос за ангажиране на отговорността на ответника за недостатъци, съществуващи към момента на продажбата – явни или скрити. Освен това, както се отбеляза и по - горе, съдът намира че не се доказва да е реализирана хипотеза, при която да се ангажира гаранционната отговорност на ответника по договора за продажба на вещта. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно гаранционните условията, ответникът, по свое усмотрение, може да отремонтира дефектната стока или да я замени със същия или аналогичен артикул. Ако съответният артикул вече не се предлага, магазинът ИКЕА осигурява подходящ заместител, по своя преценка, но в Общите условия не е предвидено, че при възникване на дефект се възстановява цялата стойност на стоката. По посочените съображения в съвкупност и евентуалният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ - за възстановяване на стойността на вещта е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед промяна в изхода от спора, решението следва да се отменя и в частта, в която са присъдени разноски за производството пред СРС в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 720 лв. (с ДДС) адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице. По разноските пред СГС: Предвид промяна в изхода от спора, в полза на ответника се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 720 лв. (с ДДС) адвокатско възнаграждение и 70 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД