Решение № 193 от 21.5.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 685/2021 г.

Производството е във фаза по извършване на делбата.

Предявен e иск за съдебна делба между А. М. Ш., ЕГН:•••••••••• от с.Света Петка, ул.”••••” №23; А. А. Ш., ЕГН:•••••••••• от с.Света Петка, ул. „••••” №23; Ф. Ю. Ш., ЕГН: •••••••••• от с.Света Петка, ул. „••••” №23; А. М. М., ЕГН:•••••••••• от с.Света Петка, Община Велинград, ул. „••••” №15 и А. М. М., ЕГН:•••••••••• от гр.Ветово, общ.Ветово, обл. Русе, ул."••••” №22 на следните допуснати с влязло в сила на 26.11.2024 г. Решение № 366/16.10.2024 г., недвижими имоти, а именно: УПИ IX - 153, в кв.17, с площ ••• кв.метра по плана на с. Света Петка, Община Велинград, ведно с изградените върху него Масивна жилищна сграда на два етажа - еднофамилна, с площ 54 кв.метра и Полумасивна селскостопанска сграда на два етажа, с площ 29 кв.метра, при граници и съседи: имот пл.№••• - двор на •••• Ш., имот пл.№•••• улица на Община Велинград, имот пл.№ 133- двор на ••••.нов Ш. и имот пл. № 383 - двор на •••• Ш., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за А. М. Ш. ЕГН:•••••••••• - 1/8 идеална част, за Ф. Ю. Ш. ЕГН:•••••••••• - 1/8 идеална част, за А. М. М. ЕГН:•••••••••• - 1/8 идеална част, за А. М. М. ЕГН:•••••••••• - 1/8 идеална част и за А. А. Ш. ЕГН: •••••••••• - 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти.

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е приета за съвместно разглеждане предявената претенция с правно основание по чл. 349, ал. 2 ГПК от А. М. Ш., ЕГН •••••••••• против А. А. Ш. ЕГН •••••••••• за възлагане на процесния недвижим имот, алтернативно тази по чл. 349, ал. 4 ГПК в общ дял със съделителите А. М. Ш., Ф. Ю. Ш., А. М. М., А. М. М..

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е приет за съвместно разглеждане предявената претенция с правно основание по чл. 349, ал. 2 ГПК от А. А. Ш. ЕГН •••••••••• против А. М. Ш., ЕГН ••••••••••, за възлагане на процесния недвижим имот.

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е поискано да бъде приета за съвместно разглеждане в делбеното производство, претенция по сметки на А. М. Ш., ЕГН ••••••••••, против А. А. Ш., заявена както следва:

1.Изпълнени СМР за жилищната сграда- 2-ри етаж.

1.

1. Доставка и монтаж на дограма ПВЦ: прозорци на спалня, кухня,

детска стая и баня, 2015 г. - 8.70 кв.м. на стойност 1600лв.

2. Доставка и монтаж на дограма ПВЦ: 4бр.врати, 2014 г. - 8кв.м. на стойност 1600лв.

3. Изпълнение на фаянсова облицовка по стени в баня и тоалетна, 2015

г. - 23кв.м. на стойност 1200лв.

4. Изпълнение на циментова замазка на пода на баня с тоалетна, 2015 г

• 15 кв.м. на стойност 600лв.

5. Изпълнение на настилка с теракот по пода на баня с тоалетна, 2015 г

— 15кв.м. на стойност 900лв.

6. Изпълнение на мазилка по стените и тавана на баня с тоалетна, 2015

г. - 23кв.м. на стойност 1200лв.

7. Изпълнение на плочки по стените на банята, 2015г. - 23кв.м. на стойност 1500лв.

8. Доставка и монтаж на моноблок в баня с тоалетна, 2015 г. 1бр. на стойност 250 лв.

9. Доставка и монтаж на тоалетна мивка в баня с тоалетна, 2015 г. 1бр.

на стойност 200лв.

10. Доставка и монтаж на смесител за мивка в баня с тоалетна, 2015 г. 1

бр. на стойност 100лв.

11. Доставка и монтаж на душ-батерия в баня с тоалетна, 2015 г. 1 бр. на стойност 100лв.

12. Изпълнение на изолация с гипсокартон на тавана на банята с тоалетна, 2015г. 23кв.м. на стойност 850лв..

13. Изпълнение на изолация с гипсокартон на тавана на спалнята и на кухнята 2015 г. 24кв.м. на стойност 900лв.

14. Изпълнение на циментова замазка на пода на кухнята, спалнята и детската стая 2015 г. - 34 кв.м. на стойност 680лв.

15. Изпълнение на настилка от ламинат на пода на кухнята, спалнята и детската стая 2015 г. - 34 кв.м. на стойност 800лв.

16. Изпълнение на настилка от теракот в кухнята/коридора/, 2015 г. - 7.5

кв.м. на стойност 250лв.

17. Изпълнение на електроинсталация за втория етаж, 2014 г. 50кв.м. на стойност 1000лв.

18. Изпълнение на Навес на терасата на втория етаж/метална

конструкция и поликарбонат/, 2015г. 4кв.м. на стойност 2000лв. Общо: 15 630лв.

2.Други изпълнени СМР в процесния имот:

1. Изпълнение на пътека от бетонова настилка в двора, 2014 г. 7м. дължина,

0.60м. ширина, 0.10м. височина, на стойност 400лв.

2. Изпълнение на ограда на имота от бетонова основа, железни колове и ажурна мрежа, 2015 г., 14л.м. дължина, на стойност 4 000лв.

3. Изпълнение на водопровод за питейна вода за жилищната сграда, с полагане на тръби - полипропилен, с дължина 70л.м., 2019г., на стойност

2000лв.

4. Изпълнение на канА.зация, с PVC тръби с дължина 70л.м., 2019г., на стойност 3000лв.

Общ размер на всички извършени в делбеният имот СМР от ищеца А. М. Ш. - 25 030.00 лева. Твърди се, че всички подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на останА.те съсобственици в имота. Претендира се ответникът да му заплати стойността на извършените необходими разноски или съделителя А. А. Ш. да му заплати сумата от 12 515 лева /6398,82 евро/, съответстващи на 1/2 ид. част от неговия дял съсобственост в процесните имоти. Тази претенция по сметки е надлежно заявена в преклузивния срок и след оставянето й без движение следва да бъде приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Във второто по делото открито съдебно заседание са заявени претенции по сметки и срещу съделителите: Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., съобразно правото им на собственост в размер на по 1/8 ид.част или за сумата от по 3128.75 лева, срещу всяка. Съдът намира, че е недопустимо едва във второто по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата да се предявяват нови претенции по сметки. Недопустимо е и във връзка с отстраняване на нередовности на извършено процесуално действиепредявяване на иск по сметки срещу съделителя А. А. Ш., да се формулират по същество нови искове срещу нови ответници, а именно да се заявяват нови искове по сметки срещу ответниците Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М.. По тези съображения съдът счита, че не следва да се произнася по същество по така формулираното искане за сметки срещу съделителите- Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., тъй като същото не следва да бъде приемано за съвместно разглеждане като преклудирано.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение № 607/14.10.2025 г., съдът е допълнил доклада по делото като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ответницата Ф. Ю. Ш. признава обстоятелствата, че е знаела за извършените подобрения, които са необходими и е дала съгласие за тях.

От нотариален акт № •••, том I, рег. № •••, н. дело № •••/•••• г. на нотариус Г.Х. се установява, че съделителят А. А. Ш. и А. М. Ш. са продА. на А. А. Ш. с ЕГН: ••••••••••, собствения им недвижим имот, находящ се в с. Света Пета, ул. „••••“ № 24, представляващ дворно място с площ от 557 кв.м., находящо се в строителните граници на населеното място, образуващо имот пл. № 383, за който е отреден УПИ Х- 383, парцела с неприложена улична регулация, от кв. 17 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград, при граници на имота: от югоизток- улица, от северозапад- УПИ IХ - 153, от югозапад- ХII- 152 и УПИ ХI-••• и от североизток – УПИ VII-364, ведно с находящите се в подробно описания по-горе имот масивна жилищна сграда-къща, на застроена площ от 116 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, изби и таван и гараж на площ от 45 кв.м..

По делото е приета, като неоспорена от страните основна съдебнотехническа експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот урегулиран поземлен имот - IX-153 в кв.17 по плана на с.Света Петка, одобрен със Заповед №1198/1989г., с площ от •••м.кв. и лице от 18,00м.л., ведно с изградените в него - двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 54,00м.кв. и двуетажна полумасивна стопанска сграда със ЗП от 29,00м.кв. е неподеляем на два и повече дяла за дворното място, съгласно чл.19, ал.1, т,5 от ЗУТ /минимум за самостоятелен дял най малко 12,00м.л. за лице/. Жилищната сграда е поделяема само на два дяла, така както са обособени двата отделни етажа, но отговарящи на нормите само към момента на изграждането й през 1960г. по действащите тогава строителни правила и норми за изграждане на населени места, издадени от председателя на комитета по строителство и архитектура - Обн. ДВ. бр.75 от 18 Септември 1959г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 1960г.. Не се установява да е поделяема жилищната сграда, съобразно действащите към настоящия момент правила и норми, съобразно становището на вещото лице, изразено в открито съдебно заседание. Пазарната стойност към настоящият момент е: 78 808 лв. или 1/8 ид. част е равна на 9 851 лв., а 1/2 ид.част е равна на 39 404 лв., която се формира по следния начин: за УПИ- 17010 лв., за двуетажна масивна жилищна сграда- 59400 лв., за двуетажна полумасивна стопанска сграда- 2398 лв.. Следователно съобразно Закона за въвеждане на евро в Република България пазарната стойност към настоящият момент в евро е: 40293,89 евро или 1/8 ид. част е равна на 5036,74 евро, а 1/2 ид.част е равна на 20146,95 евро, която се формира по следния начин: за УПИ- 8697,07 евро, за двуетажна масивна жилищна сграда- 30370,74 евро, за двуетажна полумасивна стопанска сграда- 1226,08 евро.

По делото е допусната и приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че пазарната стойност на установените на място строително ремонти работи и строително монтажни дейности, определена съгласно Справочник за цени в строителството по методиката на СТРОЙ ЕКПЕРТ бр.2025г. за цени на материА., цени за труд и разходи за доставка, съобразени с овехтяването и изхабяването им към настоящия момент е в размер на 17 397,34 лв., в т.ч. - Извършени на II етаж от 2МЖС - 10 974лв. и извършени в дворното място - 6 423,34лв.. Увеличената стойност на имота в резултат на извършените в него строително монтажни дейности, представляващи основен ремонт/ частична замяна на строителни елементи с нови и извършени нови СМР, с които е възстановена експлоатационната годност и е удължен срока за експлоатация му/ е на стойност от 17 397,34 лв., включваща цялата претенция на подобренията.

От разпита на свидетеля М. Ю. СА.н, брат на ответницата Ф. Ш. се установи, че сестра му- Ф. Ш. живее на втория етаж от процесната къща в с.Света Петка с А. М. Ш. и семейството му от 50 г.. Сочи, че на първия етаж живее съделителят А. Ш., като същият ползва и на втория етаж една стая. Излага, че в двора има една селскостопанска постройка, която се ползва от А. Ш., от ищеца. Твърди, че на втория етаж от тази къща всичко е направено от ищеца, като се почне отвън от канА.зацията, подпорна стена, тротоарна пътека покрив на стълбището, баня, тоалетна, дограма на врати, прозорци. Излага, че останА.те съделители са знаели, че А. прави това, но никой нито му е възразил, нито му дал пари за това което е правил. Сочи, че в двора ищецът направил канА.зация, тротоарна пътека, около 20 метра, подпорна стена с размери 20-25 метра до към улицата, висока 70-80см.. Твърди, че вътре в къщата, ищецът е сменил старата дървена дограма с ПВЦ дограма, замазка на пода на етажа, след което е сложил ламиниран паркет, а в коридора плочи теракот. Сочи, че в банята е сложил стени, преградил банята с плочките, със седало за тоалетна, мивка има и отвън има мивка в коридора, на тавана в банята сложил шпакловка, има и поставен гипсокартон на стаите и на коридора. В кухнята е направил шпакловка, долу ламиниран паркет. Твърди, че не е сменял електроинсталацията, само контактите. Излага, че пред входната врата на терасата е поставил плочки и изградил метален навес с покрив.

От разпита на свидетеля А. А. Ш., баща му А. А. Ш. и ответната страна са братовчеди, се установи, че баща му ползва една стая от втория етаж и целия първи етаж от процесната къща. Твърди, че ищецът е построил банята на втория етаж със съгласието на баща му, като също така тухлите, които са използвани за направата й са дадени от баща му. Излага, че направената от ищеца ограда до старата ограда, е неправилно е построена, поради което баща му не бил съгласен с това и подал жалба в общината. Сочи, че ищецът е направил водопровода за втория етаж, а за първия етаж той самия. Твърди, че ищецът не ги е питал за изграждането на водопровода. Излага, че направената от ищеца пътека, също е оспорена от баща му. Сочи, че за смяната на вратите и прозорците на втория етаж те не са участвА. и всичко е правено без съгласието на баща му. Твърди, че когато починал дядо му, баща му, живеел в къщата на първия етаж, а той самия в стаята на втория етаж. Излага, че тогава братовчед му- ищецът живеел в с. Медени поляни с бившата му съпруга.

Съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство са А. М. Ш. ЕГН:••••••••••, който притежава 1/8 идеална част, за Ф. Ю. Ш. ЕГН:••••••••••, която притежава 1/8 идеална част, за А. М. М. ЕГН:••••••••••, която притежава 1/8 идеална част, за А. М. М. ЕГН:••••••••••, която притежава 1/8 идеална част и за А. А. Ш. ЕГН: ••••••••••, който притежава 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти. Безспорно е установено между страните факта на възникнала между тях съсобственост по отношение на процесните имоти, произтичаща от правото на собственост на техния общ наследодател А. А. Ш. ЕГН: ••••••••••, (с предишни имена А.ш А.ев Ш.).

С ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.

Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан /чл.69 ЗН вр. чл.34 ал.2 ЗС/, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот /при нА.чие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.

Преценката дА. подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за нА.чието на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл.69 ал.2 ЗН, независимо от различния им вид или същественото разминаване в стойността им. В този случай делбата може да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий.

Когато обаче между страните е нА.це спор, в частност когато всички имат еднакви права, претендират един и същ имот, а в същото време допуснатите до делба имоти са неделими и същите съществено се различават по вид и предназначение, макар и броят им да съответства на броя на съделителите, съставянето на равностойни дялове и тегленето на жребий е невъзможно. В тези хипотези следва да се направи преценка за възможността за разпределение като се изходи от обективни критерии /напр. фактическо разпределение на ползването на имотите до делбата, извършването на значителни преустройства от някой от съделителите/, а при липса на такива неподеляемите имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.

Съдът намира, че в случая не могат да бъдат обособени три равностойни дяла, кореспондиращи на квотите на съделителите и най-вече осигуряващи получаването на еднакви по вид имоти. Допуснатите до делба имота са три, всеки един от които е реално неподеляем. Същите са с различно предназначение /поземлен имот, предназначен за жилищно строителство; жилищна сграда и стопанска постройка/ и на съществено различаващи се една от друга пазарни стойности, видно от приетото заключение. Ето защо делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий.

Според съда са нА.це основанията за разпределение по реда на чл.353 ГПК, поради което делбата следва да бъде извършена по този ред. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7- 73 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението, както и че съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност.

Едни от основните критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на квотите и стойността на дяловете, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 353 ГПК, се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Разрешение в този смисъл се съдържа в решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на I г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове (решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. на I г. о. на ВКС; решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. на I г. о. на ВКС; решение № 30/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на І г. о. на ВКС; решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. № 4198/2016 г., І г. о. на ВКС и цитираното в него решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на І г. о. на ВКС).

Според направеното в решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. № 4198/2016 г., І г. о. на ВКС обобщение при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми на обособените дялове от тях, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69 ЗН и всеки съделител да получи реален дял. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран (в този смисъл решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на І г. о. на ВКС). Щом направата на подобрения е критерий за избора на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерия и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК (отм.) се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове (решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на І г. о. на ВКС).

В случая безспорно се установи, че съделителят А. М. Ш. е извършил подобрения в конкретен делбен имот. По отношение на втори жилищен етаж от допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда е установено, че ищеца А. М. Ш. е установил трайно фактическа власт върху него и е извършвал подобрения в него на значителна стойност. От него е направено искане за възлагане на неподеляемия имот, представляващ двуетажна жилищна сграда включително и в общ дял със съделителите: Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М..

При това положение съдът счита, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като делбените имоти се разпределят по следния начин: масивна жилищна сграда на два етажа - еднофамилна, с площ 54 кв.метра да се разпредели в общ дял на съделителите А. М. Ш., Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., с пазарна стойност на дела 30370,74 евро, недвижим имот представляващ УПИ IX - 153, в кв.17, с площ ••• кв.метра по плана на с. Света Петка, Община Велинград, да се разпредели в общ дял на съделителите А. М. Ш., Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., с пазарна стойност 8697,07 евро, а недвижим имот, представляващ полумасивна селскостопанска сграда на два етажа, с площ 29 кв.метра, да се разпредели на съделителя- А. А. Ш., с пазарна стойност на дела 1226,08 евро.

При извършването на делбата, съдът приема оценките за средна пазарна стойност на делбените имоти, според СТЕ, като неопровергана от насрещни доказателства. Във връзка с тези стойности следва да се извърши и уравняването, върху което уравняващите страни следва да заплатят и съответния местен данък, за да получат преписи от решението и изпълнителни листа. Следователно съделителите А. М. Ш., Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., които получават в общ дял имоти на обща стойност от 39067,81 евро следва да заплатят на съделителя А. А. Ш. сумата от 18920, 86 евро за недвижимите имоти, представляващи УПИ IX - 153, в кв.17, с площ ••• кв.метра по плана на с. Света Петка, Община Велинград и масивна жилищна сграда на два етажа - еднофамилна, поставени в техен общ дял и за допълване дела на този съделител. Тази сума те дължат по равно, доколкото всеки от тях притежава по 1/8 ид. ч. в съсобствеността и следователно всеки от тях дължи сумата от по 4730,22 евро на съделителя А. А. Ш..

По предявените претенции по сметки от А. М. Ш. против А. А. Ш.

Исканията за сметки представляват парично оценими осъдителни искове, с които се претендира съществуването и присъждането на определено изискуемо парично вземане, произтичащо от или тясно свързано със съсобствеността, чието прекратяване е предмет на делбеното производство, и които целят да отстранят евентуалното неоснователно обогатяване на един или няколко съсобственици за сметка на друг или други съсобственици. По отношение на тези искове законодателят поставя допълнителни изисквания за нА.чието на абсолютни процесуални предпоставки, чиято липса води до недопустимост на исковете. За да извърши преценката относно

основателността на исканията за сметки решаващият съд трябва да извърши последователно следните проверки: първо, дА. се претендират необходими или полезни разноски, обезщетение за ползване на общата вещ само от един или няколко от съсобствениците, обезщетение за разноски, сторени за поправяне на вредите от непозволено увреждане, извършено от друг съсобственик; второ, каква е била волята на ищеца (дА. да извърши една изцяло „своя” работа или и частично „чужда” такава) и на ответника (изрично съгласие, изрично несъгласие, липса на противопоставяне, въпреки знанието, че се извършват подобрения); трето, дА. ответникът изобщо се е обогатил реално или ползите от сторените от ищеца разноски са останА. изцяло за последния; четвърто, дА. ищецът е причинил и непозволено увреждане на ответника при извършването на подобренията.

За да бъде извършена правилна преценка относно основателността на искането за сметки, следва да се има предвид, че то е допуснато в делбеното производство с една основна цел – да не се допусне неоснователно обогатяване в полза на един или няколко от съделителите за сметка на друг или други съделители (от процесуалноправна гледна точка се преследва и процесуална икономия, т.е. да не се водят множество съдебни дела между същите страни, когато исканията им произтичат от съсобствеността помежду им, и да не се постановяват противоречиви решения по тях). Това е и отправната точка при решаването на спора по същество.

В случая доколкото се претендират уравняване на сметки във връзка с извършени подобрения от подобрителя, в чиито дял е поставен и имота върху който те са извършени съдът счита, че не следва да се произнася по същество на претенцията, а същата подлежи на отхвърляне. Това е така, тъй като не се установява в полза на съделителя срещу когото претенцията е предявена да се е обогатил със стойността на извършените подобрения, доколкото подобрения имот, ведно с подобренията се е паднал в дял на подобрилия го- ищец по иска. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на последния за сметка на съделителя, в чиито дял не се е паднал подобрения имот. Константна е практиката на съдилищата, че ако някой от съделителите е подобрил някоя от вещите, която след това се падне в неговия дял, то останА.те съделители няма да му дължат заплащане на извършените подобрения. Обратното би означавало извършилият подобренията да се обогати неоснователно за сметка на останА.те съсобственици, тъй като ще му бъде възстановена част от разноските, които е сторил, а ползата от тях остава изцяло за него. Между обедняването и обогатяването трябва да съществува връзка, като обогатяването трябва да е настъпило реално, т.е. съделителятответник да е получил в действителност облага, която не му се следва, каквато в случая по делото не се установява по изложените по- горе съображения. Ето защо претенцията за сметки от А. М. Ш. против А. А. Ш. следва да се отхвърли като неоснователна без да бъде разглеждана по същество. По разноските

Разпоредбата на чл.355 изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно стойността на дяловете си, като разноските включват заплатените суми за свидетели, вещи лица и др., но не и платеното адвокатско възнаграждение. Следователно А. М. Ш., Ф. Ю. Ш., А. М. М. и А. М. М., следва да заплатят всеки сумата от по 390,68 евро, представляваща държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград, а А. А. Ш. сумата от 50 евро, съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността. В случая в делбеното производство са предявени претенции по сметки, относно които са приложими общите правила на чл. 78 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът А. М. Ш. следва да бъде осъден да заплати на ответника А. А. Ш. разноски, събразно отхвърлената част от исковете, или сумата от 766,94 евро, представляваща възнаграждение за един адвокат по тези искове, съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Следва да бъде определена окончателна държавна такса по така заявените претенции за сметки, която съдът определя на сума в размер на по 255,95 евро, която следва да се възложи в тежест на лицето, което я е предявило, а именно А. М. Ш..

Така мотивиран, съдът