Решение № 5517 от 11.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6698/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №20212234 от 16.11.2021г., постановено по гр.дело №49192/2010г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, е признато за установено по предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, срещу С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, че ищците са собственици при квоти: 1/2 ид.ч. за Н. К. И. и 1/2 ид.ч. за А. Д. И. на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, с адрес: гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„••••••• който обект се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1383.2064, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ от 50.10 кв.м., с прилежащи части: мазе, с площ от 2.67 кв.м., без посочени идеални части от общите части на сградата по кадастрална схема, при съседи: на същия етаж — обекти с идентификатори 68134.1383.2064.5.127, 68134.1383.2064.5.125, под обекта - обект с идентификатор 68134.1383.2064.5.122, над обекта - няма, който самостоятелен обект по документ за собственост представлява апартамент №126, находящ се в гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50.16 кв.м., при съседи: от изток - двор, от запад – ап.125, от север – ап.95 и от юг – ап.127, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №18, с площ от 2.67 кв.м. и заедно с припадащите се 0.653 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, като ОСЪЖДА С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, да предадат на Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, владението върху описания пo-гope недвижим имот. С решението е отхвърлено възражението на С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, за право на задържане на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, с адрес: гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к. „•••••••, ап.126; до заплащане на направените от тях подобрения в имота на стойност 15406.00 лв.. С решението са отхвърлени исковете на К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, против Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, С. З. В., с ЕГН ••••••••••, В. С. В., с ЕГН ••••••••••, и Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.последно ЗЗД за прогласяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том.VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., с който Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, е продал на С. З. В., с ЕГН ••••••••••, недвижим имот - апартамент №126, с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, находящ се в гp.София, Столична община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50.16 кв.м., при съседи: от изток - двор, от запад – ап.125, от север – ап.95 и от юг – ап.127, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №18, с площ от 2.67 кв.м. и заедно с припадащите се 0.653 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, обективно съединен с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че действителният купувач по сделката, обективирана в нотариален акт №37, том. VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., са ищците - К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••. С решението е отхвърлен иск, предявен от К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, против Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, С. З. В., с ЕГН ••••••••••, В. С. В., с ЕГН ••••••••••, и Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците - Н. К. И., А. Д. И., С. З. В., В. С. В. и Е. Е. Д., че ищците - К. Б. К. и З. Г. К. са собственици въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №37, том. VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., на недвижим имот - апартамент №126, с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, находящ се в гp.София, Столична община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50.16 кв.м., при съседи: от изток - двор, от запад – ап.125, от север – ап.95 и от юг – ап.127, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №18, с площ от 2.67 кв.м. и заедно с припадащите се 0.653 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя. С решението е отхвърлен иск, предявен от К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, против Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, С. З. В., с ЕГН ••••••••••, В. С. В., с ЕГН ••••••••••, и Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците - Н. К. И., А. Д. И., С. З. В., В. С. В. и Е. Е. Д., че ищците - К. Б. К. и З. Г. К. са собственици въз основа на придобивна давност на основание чл.79 ЗС на недвижим имот - апартамент №126, с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, находящ се в гp.София, Столична община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50.16 кв.м., при съседи: от изток - двор, от запад – ап.125, от север – ап.95 и от юг – ап.127, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №18, с площ от 2.67 кв.м. и заедно с припадащите се 0.653 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя. С решението са отхвърлени исковете предявени от К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, за осъждане на Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, да им заплатят сумата от 15406.00 лв. на основание чл.72, ал.1 от ЗС като увеличена стойност на процесния недвижим имот - апартамент №126, с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, находящ се в гp.София, Столична община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, вследствие на извършени от ищците по иска като добросъвестни владелци подобрения в имота, и евентуално на основание чл.74, ал.1 от ЗС да им заплатят сумата от 15000.00 лв. като по-малката измежду сумата на направените разноски за извършени от тях като недобросъвестни владелци подобрения в имота и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения и искът с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на направените подобрения като неоснователни. С решението са осъдени С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, да заплатят на Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 338.00 лв., съответно по 1/2 от сумата на всеки от тях, разноски за заплатена държавна такса и депозит за съдебно-графологична експертиза. С решението са осъдени С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, да заплатят на А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, сумата от 800.00 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. С решението са осъдени К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, да заплатят на основание чл.77 ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 600.00 лв., дължима държавна такса за предявения иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС. Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.И. Ю., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решението на СРС, в частта, в която е уважен предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, като ищците - Н. К. И. и А. Д. И., са признати за собственици при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, с адрес: гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„••••••• както и са осъдени ответниците - С. З. В. и В. С. В., да им предадат владението на имота, както и в частта, в която е отхвърлено възражението н а С. З. В. и В. С. В. за право на задържане на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, с адрес: гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, ап.126; до заплащане на направени от тях подобрения в имота на стойност 15406.00 лв.. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че формираните правни изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства по подробно изложени съображения. Твърди се, че от анализа на доказателства се установява факта, че собственици на процесния недвижим имот са С. З. В. и В. С. В., които са го придобили на оригинерно правно основание – придобивна давност като са упражнявали фактическата власт върху имота за срок от десет години. Останалите наведени правни аргументи във въззивната жалба се отнасят до основателността на предявените искове от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.. Въззиваемата страна – ищец - А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.С. Ц., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответниците - С. З. В. и В. С. В.. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск. Изложени са подробни аргументи, че законосъобразно първостепенният съд е приел, че ищците са действителните собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях на основание наследствено правоприемство, като на ищците не са непротивопоставими правата, които трети лица - в случая ответницата - С. З. В. в режим на съпружеска общност със съпруга си В. С. В., са придобили върху недвижимия имот, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик, поради което сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №37, том. VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., не е породил целения с него вещно-транслативен ефект. Изложени са съображения и в писмена защита. Моли съда въззивната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваните части - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна – ищца - Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответниците - С. З. В. и В. С. В.. Въззиваемите страни – главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.Н. В., депозират писмен отговор, в който вземат становище за основателност и доказаност на подадената въззивна жалба от ответниците - С. З. В. и В. С. В.. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло подадената въззивна жалба, ведно със законните последици от това. Трето лице – помагач - Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответниците - С. З. В. и В. С. В.. Постъпила е въззивна жалба от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.Н. В., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу страните по делото установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.последно ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг. №5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., като бъде разкрита симулацията, обективно съединен с положителен установителен иск за установяване действителността по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД на прикрития договор за покупко- продажба между Е. Е. Д., от една страна като продавач, и К. Б. К. и З. Г. К. - от друга като купувачи, обективно съединени с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на всички страни, че К. Б. К. и З. Г. К. са действителните собственици на процесния недвижим имот на основание прикрития договор з а покупко-продажба, евентуално - че са негови собственици въз основа на придобивна давност по реда на чл.79 от ЗС, както и в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове за осъждане на ищците - Н. К. И. и А. Д. И., да им заплатят на основание чл.72, ал.1 от ЗС сумата от 15406.00 лв., представляваща увеличена стойност на процесния недвижим имот, вследствие на извършени от ищците по иска като добросъвестни владелци подобрения в имота, или евентуално на основание чл.74, ал.1 от ЗС да им заплатят сумата от 15000.00 лв. като по-малката измежду сумата на направените разноски за извършени от тях като недобросъвестни владелци подобрения в имота и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, както и искът с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за право на задържане на имота до заплащане на направените подобрения. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетелки Г. Б. И. и О.П.С. като не е посочил в какво се състои тяхната възможна заинтересованост, не е отчел факта, че показанията на тези свидетелки съответстват на останалите събрани по делото доказателства и не са противоречиви. Поддържа се още, че първостепенният съд при обосноваване на изводите за неоснователност на предявените искове не е направил съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, а напротив – едностранчиво и превратно е тълкувал събраните доказателства и неправилно е приложил материално-правните разпоредби на закона. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна - ищец - А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.С. Ц., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К.. Изложени са подробни съображения, че първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени всички предявени от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К. искове, е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. В същия смисъл са изложени съображения и в писмена защита. Моли съда въззивната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваните части - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна – ищца - Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К.. Въззиваемите страни - ответници по делото - С. З. В., с ЕГН ••••••••••, и В. С. В., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.И. Ю., с приложено пълномощно, депозират писмен отговор, в който вземат становище за основателност на подадената въззивна жалба от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К.. Сочат, че изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни, а оспореното с нея решение в обжалваните части е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К. искове като основателни и доказани. Трето лице – помагач - Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от главно встъпилите по реда на чл.225 от ГПК лица - К. Б. К. и З. Г. К.. Производството пред СРС е образувано по подадена искова молба вх. №48992/12.10.2010г. от ищците - Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, срещу С. З. В., с ЕГН ••••••••••, като в хода на делото е конституиран като задължителен другар и съпруга й В. С. В., с ЕГН ••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том. VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., с който Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, от една страна в качеството на продавач, е продал на С. З. В., с ЕГН ••••••••••, от друга страна в качеството на купувач, по време на брака й с В. С. В., с ЕГН ••••••••••, следният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2064.5.126, с адрес: гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„••••••• който обект се намира в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1383.2064, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ от 50.10 кв.м., с прилежащи части: мазе, с площ от 2.67 кв.м., без посочени идеални части от общите части на сградата по кадастрална схема, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори 68134.1383.2064.5.127, 68134.1383.2064.5.125, под обекта - обект с идентификатор 68134.1383.2064.5.122, над обекта - няма, който самостоятелен обект по документ за собственост представлява апартамент №126, находящ се в гp.София, Столична Община, район „Надежда“, ж.к.„•••••••, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50.16 кв.м., при съседи: от изток - двор, от запад - ап.125, от север – ап.95 и от юг - ап.127, заедно с прилежащо към апартамента избено помещение №18, с площ от 2.67 кв.м. и заедно с припадащите се 0.653 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя. В хода на съдебното производство пред СРС е допуснато при условията на чл.225, ал.1 ГПК главно встъпване от трети лица - К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, и З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, които заявяват самостоятелни права досежно спорния недвижим имот и същите са предявили против страните по делото искове, както следва: установителен иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. последно ЗЗД, обективно съединен с положителен установителен иск за установяване действителността по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД на прикрития договор за покупко-продажба между Е. Е. Д., от една страна като продавач, и К. Б. К. и З. Г. К. - от друга като купувачи, обективно съединени с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. Б. К. и З. Г. К. са собственици на спорния недвижим имот на основание прикрития договор за покупко- продажба, при условията на евентуалност - че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и при условията на евентуалност искове за осъждане на ищците - Н. К. И. и А. Д. И., да им заплатят на основание чл.72, ал.1 от ЗС сумата от 15406.00 лв., представляваща увеличена стойност на процесния недвижим имот, вследствие на извършени от ищците по иска като добросъвестни владелци подобрения в имота, или евентуално на основание чл.74, ал.1 от ЗС да им заплатят сумата от 15000.00 лв. като по-малката измежду сумата на направените разноски за извършени от тях като недобросъвестни владелци подобрения в имота и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, както и иск с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за право на задържане на имота до заплащане на направените подобрения. В хода на въззивното производство на 07.05.2022г. е починал З. Г. К., с ЕГН ••••••••••, като видно от представено удостоверение за наследници, издадено на 09.11.2022г. от СО район „Надежда“, негови наследници по закон са: К. Б. К., с ЕГН ••••••••••, съпруга, и С. З. В., с ЕГН ••••••••••, дъщеря. Доколкото законните наследници на главно встъпилото лице - З. Г. К. са страни по делото, въззивният съд е приел, че не следва да се конституират отново като страни по делото и с разпореждане от 26.03.2023г. е заличил от списъка на лицата за призоваване починалата страна - З. Г. К.. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Наред с така цитираната разпоредба в ТР №1/2009г. и №1/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че за допустимостта на съдебния акт, въззивната инстанция следи служебно и без да има заявен довод във въззивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения: В настоящия случай при постановяването на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.108 от ЗС, с какъвто не е бил сезиран, т.е. СРС не се е произнесъл по предявен иск. С подадената искова молба вх.№48992/12.10.2010г. ищците ясно и точно са формулирали петитум на предявения от тях иск – за прогласяване нищожността н а договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг. №5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г.. Заявеният петитум на исковата молба определя пределите на търсената съдебна защита от ищците срещу ответниците. В конкретния случай в исковата молба липсва конкретизация на кое от основанията от предвидените в чл.26 от ЗЗД ищците твърдят да е налице претендираната от тях нищожност. В тази връзка съдът с определение от 10.04.2013г., с което е съставил проекто-доклад, правилно е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, но е констатирал нередовност на подадената искова молба, като е дал възможност на ищците по реда на чл.129, ал.2 от ГПК да обосноват коя от конкретните хипотези, предвидени в чл.26, ал.2 от ЗЗД твърдят, че е налице за претендираната нищожност на атакувания договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г.. В депозирано от ищците чрез техния процесуален представител адв.В. Г.а в съдебно заседание на 20.06.2013г. становище в т.5 /приложено на стр.42 - 44 от първоинстанционното дело/, изрично е уточнено, че претендират прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба /непрецизно посочено от тях на нотариален акт №37, том VII, peг. №5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г./ на следните основания, предвидени в нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно: прогласяване на нищожност поради липса на основание; прогласяване на нищожност поради невъзможен предмет; както и се релевира прогласяване на нищожност поради привидност на сделката. С оглед направените от ищците уточнения, съответно конкретизация на основанията, на които твърдят нищожност на атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг. №5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., се налага категоричен извод, че ищците - Н. К. И., с ЕГН ••••••••••, и А. Д. И., с ЕГН ••••••••••, са предявили първоначално срещу ответницата - С. З. В., с ЕГН ••••••••••, а в последствие е конституиран като задължителен другар и съпруга й - В. С. В., с ЕГН ••••••••••, установителни искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. На следващо място настоящият въззивен състав счита, че съгласно дадените с разпореждане от 30.01.2014г. допълнителни указания на ищците във връзка с нови уточнения на предявените от тях искове, недопустимо първостепенният съд е приел с определение от 03.06.2014г., че е предявен от ищците ревандикационен иск, като със същото определение незаконосъобразно на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал като трето лице – помагач - Е. Е. Д., с ЕГН ••••••••••, без да се съобрази с факта, че с молба от 05.03.2012г. /приложена на стр.31 - 32 от първоинстанционното дело/, подадена от ищците чрез техния процесуален представител адв.В. Г.а, изрично са заявили, че предявените от тях искове за прогласяване нищожността на атакувания от тях договор за покупко-продажба са насочени и срещу Е. Е. Д., поради което с разпореждане от 17.03.2012г. съдът е конституирал Е. Е. Д. като ответник по делото. При тези данни по делото настоящият въззивен състав счита, че е недопустимо по реда на отстраняване на нередовности по подадената искова молба по реда на чл.129, ал.2 или на ал.4 от ГПК или по реда на чл.214 от ГПК /в какъвто смисъл е подадена молба-уточнение от адв.И. И., пълномощник на ищците/ да се допусне изменение на предявените установителни облигационни искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., в осъдителен вещен ревандикационен иск. От предявен иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба е недопустимо да се премине съм ревандикационен иск, тъй като е необходимо да се промени както основанието, така и петитума на иска. Налице са съществени разлики както в основанието на двата иска, така и в техния петитум. Предявяването на ревандикационен иск представлява изцяло нов иск, който не може да бъде предявен нито чрез отстраняване на нередовности по подадената искова молба по реда на чл.129, ал.2 или на ал.4 от ГПК, нито по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, тъй като изменението на иска не може да се използва като способ за въвеждане на ново спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. Първостепенният съд е длъжен да се произнесе само по надлежно въведения с исковата молба предмет на делото като даде защита на субективното право в обема, в който е заявен с исковата молба, т.е. следва да се произнесе в рамките на така очертания предмет. В разглеждания случай на реда на чл.129, ал.2 или на ал.4 от ГПК за отстраняването на нередовности по подадената искова молба недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. В тази връзка въззивният съд приема, че с диспозитива на обжалваното решение СРС се произнася по иск с правно основание чл.108 от ЗС, какъвто не е предявен. Ето защо въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради което обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, разгледан е иск на непредявено основание. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл.212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване н а нов иск след образуване на делото. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск, така както е заявен по петитума на исковата молба и с оглед допълнителната конкретизация на основанията, на които ищците твърдят нищожност на атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г. /съгласно депозираното от ищците чрез техния процесуален представител адв.В. Г.а в съдебно заседание на 20.06.2013г. становище в т.5 /приложено на стр.42 - 44 от първоинстанционното дело/, поради което е постановил недопустимо решение. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. С оглед на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по същество във въззивните жалби на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК решението на СРС следва да бъде обезсилено като недопустимо, поради произнасянето на първоинстанционния съд по непредявен иск и необсъждането от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти. Делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действително предявените установителни облигационни искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №37, том VII, peг.№5358, дело №1151/2005г. на нотариус Й.Л., съставен на 14.10.2005г., поради липса на основание /чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД/; поради невъзможен предмет /чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; както и поради привидност на сделката /чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД/. При новото разглеждане на делото първоинстаницонният съд следва да се съобрази с факта, че с молба от 05.03.2012г. /приложена на стр.31 - 32 от първоинстанционното дело/, подадена от ищците чрез техния процесуален представител адв.В. Г.а, изрично са заявили, че предявените от тях искове за прогласяване нищожността на атакувания от тях договор за покупко-продажба са насочени и срещу Е. Е. Д., поради което с разпореждане от 17.03.2012г. съдът е конституирал Е. Е. Д. като ответник по делото и същият като такъв следва да участва в исковото производство, а не като трето лице – помагач, какъвто е бил конституиран с определение от 03.06.2014г.. Новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК. Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав