Решение № 260327 от 24.1.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2777/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №913/04.01.2020г., постановено по гр.дело №19520/2019г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, е отхвърлен предявения от З.„А.Б.“АД с ЕИК•••••••• против З.„О.“АД с ЕИК•••••••• иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 3144, 79лв. (с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева)- размер на невъзстановеното обезщетение и обичайни разноски за щети по л.а."Форд“ с ДК№••••••••, причинени при ПТП на 21.12.2016г. като погасен поради плащане в хода на процеса. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.86, ал.1 ГПК сумата от 66, 39 лева- законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба 03.04.2019г. до датата на плащането 17.06.2019г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен за сумата от 255, 08 лева и за периода от от 15.06.2018г. до 03.04.2019г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението в частта с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че ответникът е имал възражения само относно представянето на част от необходимите документи в оригинал, но не е заявил че тези документи изобщо не са представени. Твърди, че в изпратената от него покана протоколът за ПТП е индивидуализиран с номер и дата, тоест- очевидно е приложен. Твърди също така, че съгласно КЗ няма задължение да представя документите по щетата в оригинал. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД- уважен изцяло. Претендира пълния размер на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция З.„О.“АД, в попадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното: Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК, съгласно която в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В изр.2 на същата разпоредба е посочено, че застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В разпоредбата на чл.412, ал.1 от КЗ са определени необходимите условия и документи при предявяване на регресната претенция- прилагане към претенцията на доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно ал.2 на чл.412 КЗ, когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл.106, ал.5 от КЗ (не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга (съответно в случая- застрахователят по имуществената застраховка) не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Видно от представената от ищеца покана за доброволно изпълнение по горепосочената щета (л.25 от първоинстанционното производство), с нея са представени на ответника копия от уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щети и документ за платено обезщетение. Липсва отбелязване за представяне на протокол за ПТП или снимков материал на увреденото МПС. В съответствие с горепосочената разпоредба на чл.412 КЗ ответникът с писмо от 11.06.2018г. е изискал от ищеца да представи в оригинал протокол за ПТП, калкулация, оригинална фактура и снимков материал. Действително в нормативната уредба липсва изискване за представяне на тези документи в оригинал. По делото обаче не са представени доказателства за представянето им в копие на ответника. Не може да бъде възприета тезата на ищеца, че доколкото искането на ответника е за представяне на протокола и фактурата в оригинал, от това може да се направи извод че същите са представени в копие. Следователно ответникът не е изпаднал в забава до датата на подаване на исковата молба, тъй като не се установява ищецът да му е представил всички необходими документи за преценка на основателността и евентуалното удовлетворяване на регресната претенция съгласно чл.412 от КЗ. По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. на ответника по жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева, което настоящият състав намира за съобразено с ниската фактическа и правна сложност на спора. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът