Решение № 236 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2002/2025 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от С. К. Т., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес гр. •••••• чрез адвокат П. Г. П., АК-Благоевград, против Д. А. С., ЕГН •••••••••• и Н. К. С., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр. ••••••.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. А. С. и Н. К. С., че:

• ищцата С. К. Т. е собственик на основание наследство на 1/2 идеална част от Сграда с идентификатор № 43520.504.85.1 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••••, одобрени със Заповед № РД-18-183/24.10.2022г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на сградата: с. •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет/, със застроена площ: 36 /тридесет и шест/ кв.м., брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: 0 /нула/, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, предишен идентификатор: няма.

• при условията на евентуалност, ако се отхвърли искът за признаване на установено придобиването на процесния имот по наследство да се признае, че ищцата С. К. Т. е собственик на основание давностно владение на 1/2 идеална част от Сграда с идентификатор № 43520.504.85.1 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••••, одобрени със Заповед № РД-18-183/24.10.2022г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на сградата: с. •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет/, със застроена площ: 36 /тридесет и шест/ кв.м., брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: 0 /нула/, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, предишен идентификатор: няма.

Иска се от съда да осъди ответниците Д. А. С. и Н. К. С. да предадат на ищцата С. К. Т. владението на притежа•••••та от нея 1/2 идеална част от горния недвижим имот.

Иска се и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот-придобит по давност № 173, том II, peг. № 4824, дело № 358 от 2024г. на ••••• с район на действие Районен съд Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 493 до размера на притежаваните от Д. А. С. и Н. К. С. идеални части.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата С. К. Т. и ответницата Н. С. са сестри, съответно наследници на родителите си •••••, починал на •••••г. и •••••, починала на •••••г., а ответникът Д. С. е съпруг на Н. С..

Навежда се, че приживе родителите на страните, в края на 60-те години на миналия век построили и притежавали недвижим имот, представляващ Сграда с идентификатор № 43520.504.85.1 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет, точка, едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••••, одобрени със Заповед № РД-18- 183/24.10.2022г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на сградата: с. •••••, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85 /четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет, точка, петстотин и четири, точка, осемдесет и пет/, със застроена площ: 36 /тридесет и шест/ кв.м., брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: 0 /нула/, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, предишен идентификатор: няма.

Твърди се, че приживе родителите на ищцата и ответницата построили и заживели в тази жилищна сграда от 1969г., като за баща им това продължило до смъртта му на •••••г., като след неговата смърт нея останала да живее майката на страните, съответно до смъртта си на •••••г. Твърди се, че през този период осъществяваното владение от страна на родителите на страните по отношение на процесния имот е било постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Сочи се, че за придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде такова, посочено по-горе. За целия този период владението не е прекъсвано, както и не е имало спорове по отношение на имота. През това време е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС период на непрекъснато владение от 10 години. Твърди се, че за начало на владението следва да се счита 1969г., а за край съответно датата на смъртта на •••••8г. и датата на смъртта на •••••-••••• г. По този начин се твърди, че наследодателите на ищеца и ответницата са придобили процесния имот по силата на давностно владение. Навежда се, че след смъртта на майката на страните през 2013г. имотът останал в наследство на ищеца и ответницата С., като по този начин ищцата е придобила по наследство 1/2 идеална част от процесния имот.

Навежда се, че от приложената извадка от вписаните данни в подадената декларация за процесния имот от ищеца пред Община Благоевград декларираната година на построяване е 1969г.

Твърди се, че ищецът и ответницата С. след смъртта на родителите им имали неформална уговорка ответницата С. и семейството й да ползват първия етаж от сградата, а ищцата да ползва втория етаж, в който последната съхранявала неин личен багаж и такъв, останал й в наследство от родителите й. Посочва се, че за етажа имало външно стълбище и входна врата, която се заключвала с катинар, като посещавала имота периодично, за да проверява състоянието му.

Твърди се, че от около три-четири години със съгласие на ищцата ответниците започнали да ползват част от втория етаж за свои нужди, като за целта им предоставила нейния ключ от катинара, за си извадят дубликат.

Поддържа, че преди около една година се появил някакъв проблем със заключването на катинара на входната врата на втория етаж и тогава ответникът Д. С. попитала ищцата дали е съгласна да смени катинара, като ищцата се съгласила както с подмяната, така и да заплати разноските.

Ищцата сочи, че на едно от следващите отивания до къщата установила, че катинарът е подменен и се обадила на ответниците и поискала да й бъде даден ключ от него, като тогава започнали уклончиви отговори и увъртания, че ще й бъде даден такъв, но в момента нямали, другия път били го забравили и други подобни оправдания.

След като това положение продължи достатъчно дълго и за къщата нямала извадени документи за собственост ищцата решила да предприема действия по изваждането на такива за нейната идеална част. Твърди се, че с Нотариален акт № 16, том VIII, per. № 12594, дело № 1332 от 2024г. на Искра

Кутева-Нотариус с район на действие Районен съд Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 241 ищцата била призната за собственик на основание давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот, като след снабдяването й с нотариалния акт посетила Община Благоевград, за да декларира притежа•••••та от нея част от имота и малко след напускането на сградата на общината й се обадил по телефона служителка, която я уведомила, че за целия имот вече има подадена данъчна декларация.

Твърди се, че след справка в Службата по вписвания, Имотен регистър при Районен съд Благоевград установила, че за целия процесен имот с Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот- придобит по давност № 173, том II, peг. № 4824, дело № 358 от 2024г. на ••••• с район на действие Районен съд Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 493, е признат като собственик първият ответник - Д. А. С., ЕГН ••••••••••, като не й е известно ответниците да имат имуществени отношения в режим на разделност, поради което и на основание чл. 21 от СК се счита, че са придобили имота в режим на СИО.

Твърди се, че Д. А. С., съответно Н. К. С. не са могли да придобият по давност притежа•••••та от ищцата 1/2 идеална част от описания недвижим имот, в каквато насока се твърди, че наследодателите на ищеца и втория ответник - •••••, починал на •••••г. и •••••, починала на •••••г. до смъртта си живеели в къщата.

Твърди се, че смъртта на майката на ищцата и ответницата С. същите неформално си разделили етажите на къщата, като втория ответник и семейството й да ползват първия етаж от сградата, а ищецът да ползва втория етаж, в който ищцата съхранявала нейн личен багаж и такъв, останал й в наследство от родителите им. Сочи се, че етажът имал входна врата, която ищцата заключвала, като посещавала имота периодично, за да проверява състоянието му. По този начин след смъртта на майката на страните се сочи, че ищцата и ответницата С. установили владение върху притежа•••••та си идеална част, а именно-по 1/2 идеална част за всяка, като за начало на това владение се счита деня на смъртта на майка им-•••••г.

Навежда се, че това положение продължило до преди около три години, когато със съгласието на ищцата ответниците започнаха да ползват част от втория етаж за свои нужди, за което ищцата им предоставила дубликат от ключа.

Сочи се, че след смъртта на бащата на страните спорният имот бил предеклариран в Община Благоевград, като до смъртта си майка им ответницата плащала своя дял от данък сгради и такса смет, респ. ищцата своя. Сочи се, че след смъртта на майката на страните ищцата продължила да плаща своя дял от данък сгради и такса смет, считайки половината имот за свои.

Сочи се, че при откриване на наследството, всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател. Ползващият наследствен имот наследник е владелец на притежа•••••то от него ид.ч. от наследствения имот и държател на ид.ч. на останалите наследници. Членовете на семейството на ползващия наследствения имот не са владелци на този имот. Съжителството им в имота заедно с наследника представлява търпимо действие, извършени със съгласието на ползващия имота наследник /те са лица, допуснати от наследника да ползват имота безвъзмездно, по силата на родствените и семейните им връзки с него/. На следващото място, се сочи, че за да установи владение върху целия наследствен имот ползващият имота наследник следва да демонстрира пред останалите наследници намерението си да свои целия имот чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите наследници и да са доведени до тяхното знание. Посочва се, че не са такива действия самото ползване на наследствения имот и неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането му в данъчните служби и плащането на данъци и консумативни разноски.

Излага се, че държателят може да се превърне във владелец ако промени намерението си и започне да владее за себе си. За да има правно значение тази промяна, тя не трябва да остане само в съзнанието на държателя, а е необходимо да бъде обективирана с активни действия, насочени срещу собственика, чрез които той да научи, че фактическата му власт е отблъсната. Ако промяната в намерението не е изразена чрез несъмнени фактически действия и обективно не е могла да стане достояние на собственика, упражня•••••та фактическа власт върху имота не може да се квалифицира като владение, а като държане, на каквото основание първоначално е била установена.

Предвид на горното се твърди, че първият ответник по делото никога нито сам, нито чрез другиго е владял за себе си идеалните части от процесната сграда притежавани от ищцата и в този смисъл няма как и той да ги е придобил по давност. Твърди се, че никога никой от ответниците не е твърдял, че целият имот е негов, а още по-малко вторият да е отблъсквал намерението за владеене на идеалните части от страна на ищеца в качеството му на наследник и да е демонстрирал, че владее само за себе си. В случая се твърди, че е налице и куриоз съгласно издадения нотариален акт, изразяващ се в това първият ответник да е владял и идеалната част на съпругата си-вторият ответник. Сочи се, че за нито един от двамата ответници не са налице законовите предпоставки на чл. 79 от ЗС за придобиване по давностно владение на притежаваните от ищцата идеални части от процесната жилищна сграда. Излага се, че е трайна и непротиворечива практиката на ВКС в такива случаи, съгласно която лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, упражнява само т. нар. „търпими действия“ върху имота, а не е негов владелец. На практика се твърди, че вторият ответник е владял своята 1/2 идеална част, придобита по наследство и е бил държател на част от тази на ищеца, а първият ответник е бил само държател.

На самостоятелно основание се счита, че ищцата е придобила притежа•••••та от нея 1/2 идеална част и по давностно владение, като за начало на владението следва да се счита датата на смъртта на баща им - •••••г. за 1/6 идеална част и датата на смъртта на майка й- ••••• г. за останалата част до 1/2 идеална част, като предвидения в чл. 79 ЗС срок е изтекъл към 12.10.2023г. Навежда се, че през този период осъществяваното владение от страна на ищцата по отношение на идеалната част от процесния имот е било постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, като за придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде такова, посочено по- горе. За целия този период се твърди, че владението на ищцата не е прекъсвано, както и не е имало спорове по отношение на имота. Отделно от това ищцата се позовава на осъществяваното владение от нейните родители, като присъединява същото към нейното владение

Посочва се, че съгласно ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. С оглед на изложеното се иска Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот-придобит по давност № 173, том II, per. № 4824, дело № 358 от 2024г. на •••••• с район на действие Районен съд Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 493 да бъде отменен до размера на притежаваните от Д. С., съответно Н. С. идеални части.

С Разпореждане № 3242/16.09.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратените съобщения до ответниците са връчени лично на същите на 24.09.2025 година.

Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от получаване на съобщението на 23.10.2025г. е депозиран писмен отговор от ответниците, с който се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Не се оспорва, че Н. К. С. и ищцата С. К. Т. са сестри, като двете са наследници на •••••, починал на ••••• г. и •••••, починала на ••••• г.

Не се оспорва, че процесната къща, а именно: сграда с идентификатор № 43520.504.85.1, находяща се в с. •••••, разположена в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85, със застроена площ: 36 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сграда: 0, с предназначение: „жилищна сграда - еднофамилна“, е била собственост на родителите на ищцата С. Т. и ответницата Н. С..

Оспорват се описаните в исковата молба обстоятелства, въз основа на които ищцата базира своите претенции, като се сочи, че не отговарят на действителното правно положение относно факта на владение.

Твърди се, че след смъртта на бащата на ищцата и ответницата ••••• през 2008 г. Д. С. заживял в имота, за да може да поеме грижите за •••••, като в тази връзка, ответникът по делото започнал да се грижи за възрастната майка на съпругата си, тъй като по онова време вече е бил пенсиониран и е имал възможността и желанието да поеме грижите, а ••••• е била възрастна и болнава. Сочи се, че през 2008 г. майката на ишцата и ответницата е била на 85 годишна възраст и след смъртта на съпруга си се е сринала психически и физически, като била със забавени движения и не е могла адекватно да се обслужва.

Сочи се, че след като ответникът по делото Д. С. поел грижите за майката на съпругата си през 2008 г. той заживява в процесния имот, като започнал да поддържа дворното пространство, като направил нова асма, която е с площ около 1 декар, посадил е лози, засадил е и овощни дръвчета. Освен посоченото, се навежда, че ответникът изградил лятна кухня, гараж в двора, отделна стая, залепена до къщата и баня, която се ползвала от •••••, докато е била жива, тъй като тя друга до онзи момент не е имала. Отделно от посочените действия, се твърди, че ответникът е извършвал редица ремонтни дейности: ремонт на покрива, смяна на дюшемето на пода с ламинат, като през изминалата 2024 г. той е извършил основен ремонт на целия втори етаж на къщата, като е подменил прозорците, изградил е ВиК инсталация, изградил е баня на втория етаж, наредил е ламинат, шпакловал е и е боядисал втория етаж, състоящ се от две стаи.

Твърди се, че в периода от 2008 г. до настоящия период от време, ответникът по делото е извършвал редица дейности в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85 и в находищата се спорна сграда с идентификатор № 43520.504.85.1: изградил канализация в двора, която да отвежда водите от къщата към канализацията на улицата; изградил е сонда за напояване на двора; отглеждал е и продължавал да отглежда и до сега домати, чушки, краставици, тикви и други земеделски култури; отглежда 10 кошера пчели, за които той се грижи от 2009 г. до този момент.

Сочи се, че приживе ••••• е живеела на приземния етаж от сградата, а Д. - на надземния, като след смъртта на ••••• се е отоплявал единствено надземния етаж. Сочи се, че на приземния етаж било студено през зимните месеци и при един от големите студове преди 10 години е замръзнало кранчето и се е спукало, като имало голяма авария и бил наводнен целият приземен етаж. Предвид изложеното се твърди, че ответникът изхвърлил всичко - балатум, дюшеци, одеяла, шкафове и дрехи, тъй като били мухлясали и наводнени и е отстранил повредата.

Твърди се, че спорната сграда е водоснабдена, електрозахранена и има кабелна телевизия към оператора „Виваком“, като считано от 2013 г.

битовите сметки за ток и вода се заплащат от ответницата Н. С., а сметките за кабелната телевизия ответникът е заплащал на своя съсед на ръка, тъй като си деляли сметките, поради обстоятелството, че съседа е дал приемник за включване към неговата кабелна телевизия. Сочи се, че от април 2020 г. до април 2022 г. ответникът е имал сключен договор към оператора „А 1 “ на негово име и е заплащал сметка за кабелна телевизия за процесния имот в описания период.

Излага се, че след продължително /повече от 10 г./ давностно владение и след разпита на трима свидетели, които по безсъмнен начин доказват факта на владение на процесния имот, Д. С. се е снабдил с Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот - придобит по давност № 173, том II, рег. № 4824, дело № 358 от 25.10.2024 г. на нотариус •••••• с район на действие Районен съд - Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 493.

По отношение на факта на владение, се сочи, че през 2013 г. след смъртта на •••••, ответникът С. започнал да владее процесната сграда и като владелец той е изразил ясно и категорично на ищцата, че владее имота за себе си. Навежда се, че твърденията на ищцата в исковата молба, че е имало неформална уговорка първият /приземния/ етаж да бъде ползван от ответниците, а вторият /надземния/ - от ищцата, не отговаря на действителното правно положение. Твърди се, че неформалната уговорка между ищцата и ответниците е била именно спорната сграда да остане на ответниците, тъй като С. Т. е получила от своите родителите апартамент в гр. Благоевград.

Твърди се, че ищцата не е посещавала сградата нито веднъж, откакто е починала нейната майка през 2013 г, като последният път, в който тя е посетила сградата е на погребението на своята майка и след това на 40-тия ден от смъртта й. След смъртта на ••••• през 2013 г. се сочи, че единствено достъп до процесната сграда е имал ответникът. Твърди се, че през месеците декември- февруари Д. С. посещава имота 2-3 пъти месечно, като през останалите месеци живее постоянно там. Твърди се, че Д. С. владее процесната сграда и имотът, върху който е разположена и непрестанно полага грижи, като ищцата нито е владяла, нито се е интересувала от спорния имот и никога не е имала претенции относно имота до момента на подаване на исковата молба. Сочи се, че всички съседи знаят, че именно Д. С. е собственик на имота.

След смъртта на ••••• през 2013 г., в чиято сграда ответникът е живял и се е грижил за нея от 2008 г., се сочи, че характерът на фактическата власт, която той упражнява върху имота, търпи съществена промяна. Докато приживе на ••••• неговото присъствие е било свързано със семейни отношения и грижи, то се сочи, че след настъпването на нейната смърт отпада основанието за това търпимо действие. От момента на смъртта на •••••, Д. С. няма задължението да признава чужда собственост, а започва да държи имота с намерение да го свои и притежава качеството на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Счита се, че държането е променено във владение, когато лицето явно манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическа власт за себе си - Решение № 70- 2017-П г.о. ВКС; Решение № 12-2014-1 г.о. е тази насока.

Сочи се, че съгласно нормата на чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта за себе си, докато не се докаже противното. Твърди се, че след смъртта на ••••• през 2013 г., ответникът продължава необезпокоявано да упражнява фактическа власт върху имота, без каквото и да е противопоставяне от страна на ищцата, от което следва, че владението му е вече самостоятелно. Сочи се, че е налице явно и категорично демонстриране от страна на ответника спрямо ищцата, че именно той владее вещта с намерение за своене, което е годно правно основание да го направи собственик. Посочва се, че промяната на намерението за своене /анимус/ се доказва чрез външни, явни и категорични действия, насочени към утвърждаване на собственическо намерение спрямо имота. В конкретния казус се твърди, че ответникът е демонстрирал своето намерение, като: е останал единствен владелец на имота, който владее за себе си; Извършвал е през годините редица ремонтни дейности, подобрения за своя сметка като собственик, без да търси съгласието или участието на ищцата; Заплащал е сметките за водоснабдяване, електрозахранване на цялата сграда; Изразявал е явно и категорично пред всички, че той е собственик на процесната сграда.

Съгласно нормата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин. В случая се сочи, че е налице владение, което е продължило повече от 10 години, и с изтичането на придобивната давност доверителят ми е обявен за собственик на процесния имот на основание давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, което е годно основание да го направи собственик.

Твърди се, че считано от 2013 г. владението на имота от ответника е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно. Освен всичко споменато се твърди, че владението е манифестирано.

По отношение възражение относно претенцията за отмяната на основание чл. 537. ал. 2 ГПК Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот - придобит по давност № 173, том II. peг. № 4824. дело № 358 от 25.10.2024 г. на нотариус •••••• с район на действие Районен съд - Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер 493, се сочи, че предвид разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което владението е явно, непрекъснато, манифестирано и необезпокоявано.

Сочи се, че с осъществяване на условията по чл. 79 ал. 1 ЗС ищецът придобива собствеността върху спорния имот и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същият имот дотогава е бил притежание на други правни субекти. Правата на последните се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Сочи се, че снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, но нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.

Излага се, че с TP № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността правото на собственост. Навежда се, че правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното, като за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик, за което няма представени релевантни доказателства от ищцата по делото.

В проведените съдебни заседания ищцата, редовно призо••••• не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител-адв. П.. Поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства, по същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответниците, редовно призовани, явява се лично ответника Д. Станиски, двамата се представляват от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Д., поддържа се подадения писмен отговор, ангажират писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

По делото са приети писмени доказателства, проведен е разпит на свидетели.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Не се оспорва, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от приетото по делото Удостоверение за наследници 0 3787/12.09.2024г., издадено от Община Благоевград, че Н. К. С.-ответница и ищцата С. К. Т. са сестри, като двете са наследници на •••••, починал на ••••• г. и •••••, починала на ••••• г. и са техни единствени наследници

Не се оспорва и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че процесната къща, а именно: сграда с идентификатор № 43520.504.85.1, находяща се в с. •••••, разположена в поземлен имот с идентификатор № 43520.504.85, със застроена площ: 36 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сграда: 0, с предназначение: „жилищна сграда - еднофамилна“, е била собственост на родителите на ищцата С. Т. и ответницата Н. С.. Видно от копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ и приложения по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 36369/18.03.1998г. е, че сградата е декларирана от наследодателя Балтов като придобита заедно със съпругата му ••••• по наследство-строеж. С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 3211/04.11.2008г. ••••• след смъртта на съпруга си е декларирала имота, като е посочила и наследствените квоти, като след нейната смърт видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № ДК14-886/13.03.2014г. и вх. № ДК14-6712/12.12.2024г. ищцата е декларирала имота по наследство с посочване на своите идеални части и тези на сестра си-ответницата.

Видно от нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот –придобит по давност № 173, том II, рег. № 4824,дело № 358/2024г. от 25.10.2024г. на нотариус ••••• със същия ответникът Д. А. С. е признат за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

Видно от нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 16, том VIII, рег. № 12594, дело № 1332/2024г. от 25.11.2024г. на Нотариус ••••• е, че със същия ищцата С. К. Т. е призната за собственик на ½ идеална част от процесната сграда на основание давностно владение и наследство.

От представените по делото приходни квитанции и разписки се установява, че наследодателите са заплащали занъците и таксите за имота, като ищцата и ответницата Н. С. също са заплащали данък и такси за имота.

От представените от ответника и приети разписки се установява, че електроенергията и водата по партидата на наследодателя ••••• са заплащани, като от същите не се установява кой ги е заплащал.

Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими по делото.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката ••••••-правнучка на ищцата, сочи в показанията си, че познава и помни ••••• и •••••, които са нейни пра-пра -баба и пра-пра-дядо. Заявява, че двамата живеели в къща в село ••••,която била строена от тях, като самата къща била на два етажа. Сочи, че двамата живеели постоянно в тази къща до датата на тяхната смърт, като първо починал дядо й, а след това и баба й. Свидетелката заявява, че докато били живи ги посещавала с тяхната дъщеря С., на която е внучка. Споделя, че къщата се състои от два етажа и два входа, като самите етажи са отделени, за горния етаж има външни стълби, на долният етаж, който се явява приземен има една стая, мазе и коридор. На горният етаж има две стаи с малко коридорче. Свидетелката твърди, че след смъртта на ••••• и ••••• ••••• с баба й С. е ходила на този имот, но по-рядко, за да проверяват какво се случва с имота, оправяли по нещо, ако е имало нужда. Твърди, че знае от прабаба си С., че се е разбрала с нейната сестра Н. горният етаж да бъде на прабаба й С., а долният етаж да бъде на нейната сестра – Н., но не е присъствала на разговора. Твърди, че на горния етаж имало лични вещи на прабаба й, а на долния етаж нямало нищо, само нещата, които са били на пра- прабаба й и пра -прадядо й. Свидетелката сочи, че вторият етаж се заключвал с катинар, като само С. имала ключ от този втори етаж, но 2024г. имало някакъв проблем с катинара, ••• се бил обадил на прабаба й и я бил попитал дали може да смени катинара и след това вече нямали ключ от там. Сочи още, че С. се била съгласила ••• да ползва този етаж и да си оставя вещи. Заявява, че в този имот след смъртта на пра- пра-баба й не знае някой да е живял постоянно там, много рядко виждала Д. на този имот, виждала е С. да влиза свободно в имота, като имала ключ за него. Сочи още, че входната врата е изградена от желязо и мрежа и към настоящия момент в къщата живее Д., но не е ходила от началото и средата на 2024 година. Споделя, че до смъртта си ••••• и ••••• ••••• живеели на приземния етаж от къщата, до смъртта си ••••• сама окопавала градината в този имот и никой не се е грижил за нея.

Свидетелката •••••а сочи в показанията си, че е родена в село •••• ••••, като от една година живее на квартира в кв. ••••, а допреди това е живяла в село ••••. Заявява,у че познава ••••• и ••••• •••••, които живеели в същото село в къща, на нейният приземен етаж, където има две стаички, като на вторият етаж също има две стаички. Свидетелката сочи, че нейната къща е близо до тази на ••••• и ••••• и има директен поглед върху тяхната къща. Твърди, че ••••• и ••••• живеели сами в тази къща, като идвали техните дъщери – Н. и С., последната по-често. Твърди, че рядко виждала Д., като след смъртта на •••••, ••••• продължила сама да живее в тази къща, а С. идвала всяка събота при нея, за да я вижда. Свидетелката заявява, че след смъртта на ••••• и ••••• никой не е живял постоянно в къщата, че много бегло познава Д., идвал е няколко пъти със съпругата си, като назад във времето не е живял постоянно в къщата на ••••• и •••••. Свидетелката сочи, че е ходила на гости на С. в къщата на родителите й и след смъртта им, като я е посрещала на втория етаж от къщата. Твърди, че в един момент се оказало, че катинарът е счупен, като С. й казвала, че катинарът е сменен и не може да си влезе в къщата. Това било през 2013 година, като споделяла, че е търсила ключа на сестра си, но й казвала, че го е забравила. Твърди още, че ищцата й е споделяла, че се били разбрали със сестра й вторият етаж да бъде на нея, като самата С. им е позволила да си качат багаж на вторият етаж. Твърди се още от свидетелката, че след смъртта на ••••• С. посещавала имота понякога два пъти в месеца, като идвала до до къщата да си погледне имота, но не можела да влезе, защото сестра й ••••• не й давала ключ, за да влезе в имота, казвала й, че или била забравила ключа или не го носела, а ключът е бил в •••••, защото нейният мъж е сменил катинара, тъй като бил счупен. Сочи още, че назад във времето била изградена лятна кухня и гараж от съпруга на Н., като С. не го е строила. Според свидетелката след смъртта на съпруга си ••••• не е имала психически проблеми, както и не е имала някакви проблеми с движението, виждала я да си ходи, излизала, тъй като си ходела до магазина, за да си пазарува. Не е виждала някой да се е грижил за нея след смъртта на съпруга й, при контактите й с леля •••••, тя е казвала, че ще остави имота и къщата на двете си дъщери.

Свидетелят ••••• Г. сочи в показанията си, че живее в село •••• •••• откакто съм се родил през 1989 година и към момента също живее в селото, като се занимава със животновъдство. Заявява, че къщата му е на около 200-300 м. от къщата на С. и Н., като е преди тяхната и минава три, четири пъти на ден покрай тяхната къща с автомобила си. Сочи, че помни ••••• и •••••и, които живеели в тази къща до смъртта си, а след смъртта на ••••• там останала да живее ••••• сама, не е имало човек, който да живее постоянно при нея и да се грижи постоянно за нея. Вижда при нея да идва леля С. – нейната дъщеря, както и другата й дъщеря. Твърди, че ••••• се движела сама, не е имала нужда от постоянни грижи и подкрепа. След смъртта на ••••• никой не е живял постоянно в тази къща. Посещавала се епизодично от •••, идвал от време на време, като виждал и ищцата, но не знае дали е влизала на първия или на втория етаж от къщата. Заявява още, че е виждал Д. на къщата както през седмицата, така и през почивните дни – събота и неделя, както преди смъртта на •••••, така и след нейната смърт. Не знае дали към момента някой живее в този имот. Не е виждал ищцата да е извършвала някакви ремонтни дейности в имота.

Свидетелят Г. Г. заявява в показанията си, че живее от 20 години в къща, която е в съседство на тази на ответника Д., една ограда ги дели. Твърди, че къщата е на един етаж с мазе. Дворното място е някъде около един декар и минава покрай имота почти всеки ден, защо там живее, като в влиза в него най-малко по два пъти в седмицата, тъй като ходи при Д.. Твърди, че ответникът живее в този имот от 12-13 година сам и не е виждал друг – нито съпруга, нито никой – само той. Заявява, че като се събирали ответникът му казвал, че се били разбрали с ищцата, че имота ще е на него, а на нея апартамента. Твърди, че ответникът идвал при бабата и дядото, а жена му не я е виждал въобще. Сочи още, че в къщата миналата година /2025г./, на втория етаж ••• направил ремонт – направил баня, тоалетна, преградил я на две, направил две стаи и сменил дограмата. Сочи, че Д. отишъл на къщата, когато бил починал дядото, а ••••• била жива, не можела да се грижи сама за себе си и той бил там, за да я гледа. Жената била болна, била отпаднала и не била добре със здравето. Твърди още, че те живеели в мазето, а на втория етаж не живеел никой. След като отишъл ••• той се качил на втория етаж. Сочи, че е виждал ищцата през тези 13 години четири пъти в ••••, на вилата, не бил я виждал да влиза в имот. Твърди, че Д. през зимата слиза за един-два месеца в Благоевград, иначе през другото време е постоянно в къщата. Не е присъствал на спор между Д., Н. и С. относно имота.

Свидетелят ••••• сочи в показанията си, че живее в Благоевград, но е роден в село •••• ••••, има там имот и ходи постоянно да работи и да го наглежда. Сочи, че процесния имот е съседен на неговия, като ги дели път, знае, че собственици били ••••• и Ангелинка, а участвал и •••, защото бил постоянно там. Сочи, че къщата е строена около 80-те години, като около 2008-2010 година Д. заживял в къщата и оттогава го виждал постоянно там, в тази къща. В началото в къщата живяли тъста му и тъща му, бабата и дядото – ••••• и баба •••••, а след това ••• бил само с баба му, за да й помага. Твърди, че след като починал дядо •••••, бабата не била много добре със здравето и с психиката, седяла си вътре, никъде не ходела, мълчала си. Не е виждал С. Т. и не я познава. Твърди и че лятно време Д. е постоянно там в къщата, като когато ходел на имота си го виждал и него там.2025г. го видял да строи стаичка до къщата. Виждал Д. и на двата етажа, защото къщата е до улицата, като свидетелят сочи, че е влизал само в двора, но не и в къщата, като обикновено на втория етаж се качвал Д., поне от 2010 година, че вторият етаж е с желязна врата и имала секретен патрон, за да се стигне до втория етаж, има външни стълби.

Свидетелят ••••• заявява, че познава Д. повече от 10-15 години, като в близост до неговия имот в с. •••• •••• е имотът на •••. Сочи, че последните 10 години, когато е минавал, виждал изключително бай ••• да работи по имота, по къщата, има дръвчета в имота, крои, пръска, правел ремонти в къщата, като последния ремонт бил, когато правил баня, както и сменил дограмата на втория етаж. Това било миналата /2025г./ или по-миналата година /2024г./. Виждал го да прави и мръсен канал, защото имало помръзване на водомера от шахтата. Не е виждал друг да живее в къщата от 12-15 години. Твърди и че последните 10 години и повече Д. е 80 процента от годината там, особено през лятото. Не познава и не е виждал С. Т., като познава съпругата на Д.. Сочи, че ответникът му е споделял, че е негова къщата, като знаел, че гледа стара жена, но не ги познавал. Канил го е в къщата и винаги казвал в „моята къща“, която представлява едно приземно мазе и първи етаж над него, отделни са входовете на къщата. Приземния етаж е като мазе, виждал там да има касетки, бидони.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предприемане на петиторна ревандикационна защита, предвид направените и поддържани фактически твърдения – ищцата твърди, че е собственик на процесната идеална част от имота на основание наследство, като същия се владее без правно основание от ответниците. При условията на евентуалност ищцата поддържа, че е собственик на основание давностно владение.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Основателността на ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това. Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.

Разпоредбата на чл. 108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За целта дължи доказване на собственическите си права върху веща, че тя се намира у ответниците и я владеят без основание (вж.Р2419/60 на ВКС и др.).

Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява, че приживе родителите на ищцата и ответницата Н. С. са построили и заживяли в процесната жилищна сграда от 1969г. За баща им това продължило до смъртта му на •••••г. След неговата смърт в нея е останала да живее майка им, съответно до смъртта си на •••••г. По делото е обявено и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че родителите са били собственици на процесната сграда. Установи се и от събраните гласни доказателства на свидетелите, водени и от двете страни, че през този период осъществяваното владение от страна на родителите им по отношение на процесния имот е било постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. За придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде такова, посочено по-горе. За целия този този период владението не е прекъсвано, както и не е имало спорове по отношение на имота. През това време е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС период на непрекъснато владение от 10 години. За начало на владението следва да се счита 1969г., а за край съответно датата на смъртта на •••••-•••••г. и датата на смъртта на •••••-•••••г. По този начин наследодателите на ищеца и втория ответник са придобили процесния имот по силата на давностно владение. Събраните гласни доказателства от свидетелите и на двете страни също потвърждават, че сградата е построена от родителите на тези страни, че те са живели там до смъртта си, и че не е имало спорове относно собствеността на този имот. Видно от представените копия на данъчни декларации за имота от община Благоевград той е деклариран своевременно от •••••, след неговата смърт от съпругата му •••••, а след нейната смърт от ищцата С. Т.. Не се установи друг да е декларирал имота. Видно от всички декларации е, че за година на построяването е посочена 1969г. и съответно са посочени коректно всички съсобственици в съответните квоти.

Предвид изложеното съдът намира, че след смъртта на ••••• през 2013г. имотът е останал в наследство на ищцата и ответницата Н. С., като единствени наследници при квоти по ½ идеална част.

Предвид изложеното съдът намира, че ищцата е придобила по наследство 1/2 идеална част от процесния имот.

Едновременно с това обаче от страна на ответника Д. С. е сторено възражение за придобиване по давност на процесния имот и респ., че го държи и владее на правно основание като собственик.

В тази връзка следва да се отбележи, че в писмения отговор възраженията и твърденията са, че единствено Д. С. е владял имота и че е станал негов собственик на основание давностно владение, за което се е снабдил и с констативен нотариален акт.

В своята практика ВКС приема, че за придобиване правото на собственост по давност владението следва да е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно.

Това предполага да се докаже от позоваващия се на давност начина, по който е установил фактическата власт върху имота, за да се прецени дали владението е установено и съответно поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие.

Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително още приживе на наследодателката на ищцата и втората ответница-•••••, ответникът Д. ••••и е заживял в имота, като е помагал на майката на съпругата си. Самият той в отговора не отрича, че е допуснат в имота във връзка с оказ•••••та от него помощ, като твърди, че след смъртта й през 2013г. е започнал да владее имота за себе си.

Съдът намира, че ответникът Д. С. е бил държател на имота, а не негов владелец до този момент.

Когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Ако наследодателя приживе е изразил воля да предаде владението на свой родственик /респ. на него и неговата съпруга/, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е осъществена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. От свидетелските показания обаче не се установи нито ищцата, нито нейната майка да са предали на ответника С. владението върху процесната сграда. Напротив от показанията на свидетелите се установи, че до смъртта си наследодателя ••••• е живяла в къщата. Действително ответника С. не е сред кръга от наследници и по начало не е необходимо да демонстрира владение, но в случая същият е започнал ползването на имота, поради допускането му в него от наследодателя, поради което е следвало при промяна на намерението да демонстрира същата спрямо останалите съсобственици.

От събраните гласни доказателства и на двете страни се установи, че действително след 2013г. преимуществено в имота е виждан Д. С.. Установи се от показанията на свидетелката ••••••-правнучка на ищцата, че след смъртта на ••••• и ••••• ••••• ищцата е ходила на този имот, но по-рядко, като е имала и лични вещи, както и че този втори етаж се заключвал с катинар, от който С. имала ключ, като на втория етаж имало и нейни лични вещи. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази й част, като обсъди внимателно същите, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, но намира същите за достоверни и основани на лични впечатления. Показанията й се подкрепят и от показанията на свидетелката •••••, която до годината преди даване на показания е живяла в селото и е била съседка, като не е заинтересо••••• от изхода на делото. Свидетелката сочи, че е ходила на гости на С. в къщата на родителите й и след смъртта им, като я е посрещала на втория етаж от къщата. Показанията на свидетелите, водени от ответниците, че не са виждали С., не опровергават тези, доколкото същите може и да не са засичали същата при посещенията й на имота, които след смъртта на родителите й били по-рядко.

На следващо място се установи от показанията на всички свидетели, че след смъртта на ••••• къщата продължила да се ползва от ответника Д. С.. Установява се от водените от същия свидетели, които са съседи на имота и имат преки впечатления, поради което съдът ги кредитира, че ответникът поддържал имота-свидетелят Симонски сочи, че работил по имота, по къщата, има дръвчета в имота, крои, пръска, правел ремонти в къщата, като последния ремонт бил, когато правил баня, както и сменил дограмата на втория етаж. Това било миналата /2025г./ или по-миналата година /2024г./. Виждал го да прави и мръсен канал, защото имало помръзване на водомера от шахтата. В тази насока са и показанията на свидетеля Г., че в къщата миналата година /2025г./, на втория етаж Д. направил ремонт – направил баня, тоалетна, преградил я на две, направил две стаи и сменил дограмата. Свидетелят ••••• видял ответника 2025г. да строи стаичка до къщата. Виждал Д. и на двата етажа, защото къщата е до улицата, като свидетелят сочи, че е влизал само в двора, но не и в къщата, като обикновено на втория етаж се качвал Д.. Според свидетелите Д. ползвал, пребивавал в имота и правел ремонти от около 12-15 години.

Установи се също от показанията на свидетелката •••••, че 2024г. имало някакъв проблем с катинара, Д. се бил обадил на прабаба й и я бил попитал дали може да смени катинара и след това вече нямали ключ от там. В тази насока са и показанията на свидетелката •••••, която също сочи, че в един момент се оказало, че катинарът е счупен, като С. й казвала, че катинарът е сменен и не може да си влезе в къщата. Според тази свидетелка това било през 2013г., но съдът не кредитира показанията й в тази част, съпоставяйки ги с останалите събрани гласни доказателства, като както от показанията на свидетелката •••••, така и от показанията на свидетелите, водени от ответника се установява, че същият е правил ремонт на втория етаж едва 2024-2025г., в каквато насока са и твърденията му в писмения отговор. Установи се от показанията на двете свидетелки, водени от ищцата, че ищцата е търсила ключ от сестра си, но същата й заявявала, че го е забравила или не го носи.

Показанията на свидетелите, водени от ответника не опровергават същите.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /согрus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване, като се докаже, че владелецът е придобил фактическата власт на правно основание, което изключва възможността той да държа вещта като своя-договор за заем, влог и др. Тази презумпция се оборва, когато се установи, че вещта се държи на правно основание (договор), т. е. за другиго (пряко доказване); ако се установи, че лицето не може да държи вещта като своя (обратно доказване), ако владелецът не може да разбира смисъла и значението на постъпките си, няма правно релевантна воля, призната от правото като годна да поражда правно действие (т. е. лицето да не е малолетно, да не е поставено под пълно запрещение, за разлика от непълнолетните или поставените под ограничено запрещение), които могат да изразяват воля за своене.

Допълнителни признаци на владението, които не са нормативно установени, но са приложими в практиката и пълно и главно следва да се установят от ищеца, който се позовава на придобиване по давност са: Владението да е постоянно –т. е. фактическата власт върху вещта да няма случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си. Най-често се налага да се установи несъмнеността на владението, когато то е придобито от държател, който променя намерението, с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение. Владението да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие. Докато има насилие, владението е опорочено по отношение на лицето спрямо което се упражнява насилието и да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Освен владение, в чл. 68, ал. 2 от ЗС е дадена дефиниция и на понятието- държане - упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т. е. сочената от законодателя разлика засяга субективния момент, субективното отношение по повод на упражня•••••та фактическа власт на една вещ. Държателят държи вещта за владелеца или за собственика. Държането се получава от владелеца или от носителя на вещното право по силата на договор – за наем, за заем, за влог, превоз, консигнация, лизинг и др.

В случая действително от показанията на всички свидетели се установи, че ответникът Д. С. живее в къщата, още преди смъртта на •••••, като се е грижил за нея и е поддържал имота, т.е. повече от 10 години. Действително установи се, че същият извършва ремонти. Посоченото обаче не може да обоснове, че ответникът С., който единствено е сторил възражение за придобиване по давност е владял имота за себе си след 2013г. /смъртта на •••••/. След като фактическата власт в началото е започнала да се осъществява от него, поради обстоятелството, че е съпруг на ответницата Н. С. и е допуснат до него, за да се грижи за майка й, като не се събраха доказателства ищцата, майката на ищцата и втората ответница да са предали владението на С., то е необходимо, за да обърне държането във владение да докаже, че е демонстрирал тази промяна в намеренията спрямо всички останали.

В случая не бе доказана промяна в намерението на ответника С. да свои имота. По делото нито един от свидетелите не сочи такива действия от него спрямо ищцата. Обстоятелството, че е продължил да поддържа същия, да извършва ремонти не обосновава извод за промяна на намерението да се свои вещта, т.е. да го превърне от държател на идеалните части на останалите наследници във владелец и да обоснове изтекла придобивна давност, защото това действие има характер на задължение на един от съсобствениците да поддържа общата вещ, а същият е съпруг на съсобственик, поради което не може да се направи извод, че ищцата е била наясно, че ремонтите се извършват от С. в качеството му на владелец.

Възражението на ответника С., че е придобил процесната сграда изцяло не държи сметка и на обстоятелството, че доколкото в отговора твърди, че само той е придобила имота, то в случая същият не може да придобие частта на съпругата си на основание чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Категорична, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че съгласно чл. 115, ал. 1 б. "в" ЗЗД, която норма е императивна и приложима и за придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давност не тече между съпрузи. Приложението на тази норма при заявено позоваване на давност не зависи от волята на страните, защото тя е императивна (решение № 133 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4199/2022 г. на І г. о. на ВКС; решение № 1095 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 4379/2007 г. на І г. о. на ВКС).

С ТР № 1/2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и постановено по въпроси за придобиване по давност на съсобствен имот, също и с ППВС 6/1974 г., е изяснено, че когато основанието за установяване на фактическата власт сочи държане, то в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия намерението, които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да показват на действителния собственик, че държателят започва да свои имота- т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. Винаги при правен спор, в който е въведено твърдение за придобиване по давност на вещ, трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, а ако фактическа власт е установена като държане, то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Тези задължителни за съдилищата актове на ВКС и ВС се водят от разбирането, че придобиването по давност на чуждите идеални части - тези на другия съсобственик, както и случаите, при които е приложима презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, е функция на законово установените предпоставки за придобиване по давност на чужда вещ. /В тази насока и Решение № 171 / 13.03.2026г. по гражданско дело № 3452 по описа за 2023 година на ВКС, втора г.о./.

В подобна хипотеза последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че упражня•••••та фактическа власт от страна на близък роднина на собственика, представлява по същността си търпими действия, които не могат да бъдат определени като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Тези действия се различават от държането, защото държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т.е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това.

Приема се, че за превръщането на търпимите действия във владение, аналогично както при държането, лицето, което ги осъществява, трябва да демонстрира открито спрямо собственика промяна в намерението за своене на имота - че започва да осъществява фактическа власт вече с намерение за своене на имота (решение № 196/18.03.2019 г. по гр.д. № 137/2018 г. на ВКС, I г.о.). Тези разсъждения се споделят от настоящия състав, приложими са в случая. Упражня•••••та фактическа власт върху имота от ответника С. по отношение идеалните части на съпругата си са като на държател, а по отношение на идеалните части на ищцата са с характер на търпими действия и продължава със същия характер и след смъртта на •••••, когато ищцата придобива наследствен дял от ½ идеална част.

Ако след това ответникът има съзнанието, че владее и наследствените идеални част на ищцата за себе си, то е следвало да демонстрира тази промяна в отношението си към вещта спрямо нея. Обстоятелството, че ищцата не е идвала или е идвала много рядко в имота, не води до загубване на нейните наследствени права от същите само защото друг съсобственик, или трето лице, допуснато да продължи да живее в имота, осъществява фактическата власт, ако не е доказано, че тази фактическа власт е преобърната във владение спрямо С. Т., а в случая такива доказателства не са събрани, както се посочи по-горе. Нито един от свидетелите на ответника не доказа същият да е демонстрирал по отношение на ищцата промяната си в намерението да владее имота за себе си. Действително се установи, че от 2024г. ищцата няма ключ за къщата, тъй като е взет от ответника, но едновременно с това се установи, че при поискване на такъв й е казвано, че е забравен, което води на извод и че дори и да е имал съзнание за владение, то същото е било скрито и не е било явно, поради което ищцата не е могла да възприеме така осъществя•••••та фактическа власт на ответника като владение. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.

По силата на наследственото правоприемство от родителите си ищцата придобива вещното право на собственост върху наследствените си идеални части от процесната сграда, независимо от факта, че не осъществява реално фактическа власт върху това имущество, и може да загуби това право само ако друг го придобие чрез някой от способите по чл. 77 ЗС - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. По делото не е установено от събраните доказателства, вкл. и свидетелските показания, ответникът С. да е демонстрирал спрямо ищцата намерението си да упражнява фактическа власт върху имота за себе си, нито е установено твърдяното с отговора по чл.131 ГПК постигнато съгласие между съсобствениците- т.е. и с участие на ищцата, за разпределяне собствеността така, че тя остане само за ответника.

Ето защо не е доказано по делото, че ответникът С. е установил върху наследствените идеални части на ищцата владение, годно да постави началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване чрез давностно владение. За такова действие би могло да се приеме снабдяването на ответника с КНА на 25.10.2024г., но от тогава до предявяване на исковата молба на 29.07.2025 г., е изтекъл период по-малък от 1 години, който е недостатъчен да породи придобиване по давност съгласно чл.79 ЗС.

Обстоятелствата, установяващи се от всички доказателства изключват извода за проведено от ответника пълно и пряко доказване на явно установено от него и явно продължило владение върху имота в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Следва да се отбележи и че ищцата не е спирала да плаща данъците за сградата, от ответната страна са представени доказателства за плащани такива и от съпругата му, както и за заплащане на ел. енергия и вода на името на партидата на •••••, като а ответникът не го е декларирал в общината, нито е плащал данъци, но той пък е плащал разходите във връзка с ползването му.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на ищцата за собственик на ½ идеална част от имота на основание наследство е основателен и следва да се уважи по отношение и на двамата ответника. Предвид уважаване на иска за собственик на главното основание не се е сбъднало условието съдът да се произнесе по евентуалното такова, на което ищцата поддържа да е собственик, а именно давност.

По отношение на осъдителната част от иска, предвид че към момента фактическата власт на имота се осъществява единствено от ответника Д. С., като липсват каквито и да било събрани доказателства, че ответницата Н. С. владее имота или държи повече от своята ½ идеална част по наследство, то съдът намира, че следва да осъди да предаде собствеността и владението му на претендираната идеална част единствено ответникът Д. С., като искането в тази му част бъде отхвърлен по отношение на ответницата Н. С..

Основателността на иска по чл. 108 от ЗС, води до основателност и на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот –придобит по давност № 173, том II, рег. № 4824,дело № 358/2024г. от 25.10.2024г. на нотариус •••••, с който ответникът Д. С. е признат за собственик над ½ идеална част.

В тази насока е постановено Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявения собственически иск, като последица от това следва да бъде отменен издадения констативен нотариален акт в частта съобразно изложеното по - горе.

Относно разноските:

И двете страни са сторили искане за присъждане на разноски.

Видно от данните по делото ищцата е сторила разноски в размер на 1265, 00 лв. с еврова равностойност от 646, 78 евро, от които 1200, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,у 50, 00 лв. внесена държавна такса и 15, 00 лв. –вписване и съдебно удостоверение. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на искането за осъждане по отношение на ответницата Н. С., на ищцата се следват разноски в размер на 485, 08 евро, които следва да бъдат заплатени от ответниците.

Ответникът Д. С. няма право на разноски, като единствено ответницата Н. С. има право на разноски за отхвърленото искане за осъждането й да предаде владението. Видно от данните по делото тя заедно с Д. С. са заплатили сумата от 1300, 00 лв. адвокатско възнаграждение, като доколкото не е разграничено всеки от двамата колко е платил, то същото се дължи на половина, но на ответницата се дължат разноски единствено за отхвърленото искане поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Н. С. сумата от 166, 17 евро заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,