Решение № 186 от 14.9.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 289/2026 г.

Производство по реда на чл. 4 и сл. от ЗЗДН. На 16.03.2026г. в РС-М. е постъпила молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от И. Н. И. ЕГН ••••••••••, против Д. Д. Б., по която е образувано делото, впоследствие изпратено по компетентност на Районен съд – С.. В същата се твърди, че страните са живели на семейни начала. Сочи, че по време на съвместното им съжителство, отношенията им били динамични, често се карали и след това се сдобрявали, като Б. често пиел и бил в нетрезво състояние. Описва ответника като много раздразнителен, когато употребява алкохол и се случвало да я обижда, да и посяга и да я заплашва с убийство със законните си и незаконни огнестрелни оръжия (няколко на брой). За процесния случай описва, че през декември месец 2025 г. се намирали в гр. М. при роднините и, на ул. П. № 18, когато Б. и наложил психически тормоз, започнал да я бие и я заплашва, че няма да и позволи да общува с роднините, детето си и да работи. Изразява че е изпитала силен страх от Б., тъй като той е пенсиониран военен и е с агресивен и избухлив характер, като можела да очаква от него всичко, според изложеното в молбата. Твърди, че на 19-ти декември си била в дома на ул. П. 18, като около 15 ч. на гости и била нейна приятелка на име Е., когато се появил съпруга и във видимо нетрезво състояние с пушка в ръка и започнал да се кара с нея. Молителката сочи, че му заявила, че я е страх от него и не иска да отива в А., а да продължават да живеят на територията на България. Според изложеното, тогава ответника избухнал, казал и че ще запали къщата, ще ги ликвидира, започнал да псува и обижда с думите „мърша", „курва", напсувал и наплюл и приятелката и и напуснал дома им. Сочи че много се уплашила и искала да позвъни на телефон 112, но приятелката и я убедила да се успокои и да не сезира органите на реда. По време на инцидента и роднините и чули заканите и обидите отправени към нея, но тя решила да не подава жалба за отправените и закани за убийство и палеж, но после се престрашила и подала такава в законоустановения срок. Изразява страх от Б., за нея и за ближните и. Счита, че ответника е извършител на домашно насилие по отношение на нея. Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.5, ал.1 т.1, т.З и т.4 от ЗЗДН, да се наложат мерки за защита от домашното насилие, а именно: Да бъде задължен извършителя Д. Д. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо молителката. Да бъде наложена забрана на извършителя да приближава молителката, жилището в което тя живее в общ. С., с. Ч., ул. „П." 7, местоработата й, и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 18 месеца. Да бъде наложена забрана на извършителя да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа молбата. В хода на устните състезания процесуалния й представител взема становище за основателност и доказаност на молбата. Ответникът Д. Д. Б. в писмена молба преди съдебно заседание, оспорва молбата. Потвърждава, че с молителката са съпрузи, но твърди, че не е извършил твърдяния акт на домашно насилие. Акцентира че описаното жилище в с.Ч., общ.С. е негова собственост и го е придобил, преди сключване на брака. Допълва, че е подал молба за развод, в отговора на която е записано от молителката в настоящото дело, че са в нормални взаимоотношения. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че по никакъв начин не се е осъществило каквото и да е било насилие, било то психическо, било то физическо, било то под каквато и да е форма. Представя писмена защита, в която ответникът оспорва изцяло молбата за защита по ЗЗДН, като поддържа, че не е извършвал спрямо молителката физическо или психическо насилие и че изложените от нея твърдения са недоказани. Сочи се, че към молбата не е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и че твърденията за насилие противоречат на направените от молителката изявления в бракоразводното производство, че отношенията между страните са нормални и че желае запазване на брака. Поддържа се още, че разпитаната по нейно искане свидетелка няма преки впечатления от основния твърдян инцидент, а събраните писмени доказателства и официални справки не установяват подавани сигнали за твърдяното насилие и опровергават твърдението, че ответникът притежава огнестрелно оръжие. Поради това се иска молбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, заповедта за незабавна защита да бъде отменена и на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски. По искане на молителката, на 09.04.2026г. съдът е издал заповед за незабавна защита № 3, с която е задължил Д. Д. Б. от •••••••••• ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над И. Н. И. с ЕГН •••••••••• от ••••••••••, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, забранил е на същия да приближава на по-малко от 100 метра молителката, жилището в което живее И. Н. И. с ЕГН •••••••••• от ••••••••••, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, както и е ЗАБРАНИЛ на Д. Д. Б. от •••••••••• да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН. Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното: Страните по делото са съпрузи, видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак по акт за брак № •••/27.08.2022г. на Община В. и справка за родствени връзки. Не се спори по делото, а и се установи от представения отговор на искова молба от И. Н. И., че между страните е висящо гр.дело № 20/2026г. по описа на РС С., образувано по искова молба на Д. Д. Б. против И. Н. И. по чл. 49 от СК с искане за прекратяване на брака им. От изисканата справка за съдимост на ответника, е видно, че той осъждан – с определение от 29.01.2024г., по НОХД № 20/2024г. на РС Б., в сила от същата дата, е одобрено споразумение, с което на Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за три години за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. От справка от Служба Архив при РС С. се установи, че на страните не са налагани мерки по ЗЗДН. Съгласно писмо на ДПБ – Бяла от 22.04.2026г. , молителката не е била на стационарно лечение и не се води на отчет. Видно от писмо на Отделение по Психиатрия при МБАЛ – Л. ЕООД, ответникът от 14.04.2026г. е бил на лечение в отделението, с диагноза Посттравматично стресово разстройство. Установи се от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7/2016г. на Нотариус Л.А. – нотариус в района на РС С., че ответникът притежава недвижим имот в с. Ч., общ. С., като не се спори между страните, че именно на този адрес е и жилището на ответника, видно и от адресната част на молбата. От показанията на свидетелката С.Р.Т. става ясно, че отношенията между страните не били добри, имало скандали и злоупотреба с алкохол. Прави общо описание за физическо и психическо насилие, като според изложеното от нея, ответника наричал молителката с обидни думи като „курва“, „маймуна“ и други. Споменава, че и посягал и физически многократно. Твърди, че е виждала, той да носи и притежава оръжие, като доста пъти го бил вадил пред тях, допълва, че е бивш военен. Излага обаче, че не го е виждала да произвежда изстрели. Споменава за системна употреба на алкохол от страна на ответника. По отношение на процесния случай, заявява, че в края на месец декември И. и се обадила, плакала. Тогава свидетелката отишла при молителката в центъра на М., където последната и разказала, че Д. е насочил пистолет към нея. Обясни, че това се случило, след като са се върнали от А.. Разказала и че е получила тежки заплахи. За молителката пояснява, че плачела и споменала, че искала да се разведе с него, защото вече и е писнало от този психически и физически тормоз. След това ответника бил започнал да я обижда, наричал я „курва“ и с други тежки думи. Бил я заплашвал с оръжие, което действително притежавал. Ответникът заплашвал И. да не общува повече с тях, явно за да не виждат какво се случва с нея. Тя криела от тях случващото се, но впоследствие започнала да се стряска и тогава разбрали какво преживява. Психиката й била силно разстроена и тя им разказала какво се случва. След това и те самите започнали да виждат случващото се. Неговото пиянство било ежедневно – работел на компютър от 11:00 ч. до 18:00–19:00 ч., а след като приключел работа, започвал да употребява алкохол. Поясни, че Д. изричал думите „курва“ и „маймуна“ на български. Допълни, че за част от случилото се знаела от И., но лично била чувала Д. да я нарича „курва“. Според показанията й, всяко лято били в К. и там лично чувала как Д. отправял тези обиди към И., а отново в К., през месец юни миналата година, имало и побой, при който тя и брат и били там, като брат и ги разтървал, за който случай И. подала сигнал на телефон 112. Същата свидетелка изнесе, че в К., пред нея, Д. извадил оръжие. Видно от показанията й, страните живеят в село Ч.. Не си спомняла точната дата, но било в края на месец декември, преди Коледа. И. и Д. били в А. на 24, 25 и 26 декември 2025 г. за празниците. Около три-четири дни преди това срещнала И. в М.. Тя плачела и разказала какво се е случило. Тази свидетелка посочи, че не познава лице на име Е.. И. не и била говорила за такова лице, както и не и била разказала подробности за тази случка. Тази свидетелка била запозната, че молителката е подала молба за развод. Според нейните показания, И. живеела с Д. от около пет-шест години, Д. я обиждал. Разпитан бе свидетеля М.Д.Ч. Дейвиз свидетелят, който заяви, че познава Д. Б. от около 25 години, били са заедно войници и поддържат приятелски и съседски отношения, като живеят на около 60 метра един от друг в с. Ч., общ.С.. Посочва, че Б. притежава пневматична пушка със сачми, както и два сигнални пистолета, които по негови сведения са закупени в България. Свидетелят сочи, че през месец декември, когато ответника отсъствал от дома си за коледните празници, му оставил ключовете за къщата. При посещение в имота свидетелят видял пушката в кухнята и решил да я вземе и съхранява в своя дом, за да не бъде открадната. Заявява още, че когато Б. пътува, понякога оставя при него и сигналните пистолети. Допълва, че познава и И. Б. и е присъствал многократно на общи събирания между страните, включително при употреба на алкохол. По негови показания никога не е виждал ответника Д. Б. да вика на молителката, да я удря или да проявява спрямо нея каквото и да било агресивно поведение. Не е наблюдавал двамата да се карат или бият, нито е виждал ответника да проявява насилие и спрямо други лица. Посочва също, че страните периодично отсъстват от селото във връзка с работа, а когато се връщат, са се събирали заедно със свидетеля и други лица. При така установеното, съдът прави следните изводи: Липсват по делото доказателства за извършване на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на твърдяната в молбата за защита дата. Всички доказателства събрани по делото касаят отношения между страните, които са или преди, или след този период. За посочената обаче дата в молбата – 19.12.2025г. липсват не само убедителни, но и каквито и да е доказателства по делото, че ответника е извършил твърдения акт на домашно насилие - психическо насилие – изразяващо се в закана и обидни думи спрямо молителката. Следва да се посочи, че молителката нито с молбата, нито в съдебно заседание е представила декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която да се съдържат изявления от нейна страна за конкретен акт на домашно насилие, сочен само в молбата. Действително ЗЗДН поставя на централно място наличието на декларация по чл.9, ал.3, като чл.13 ал.3 от ЗЗДН сочи, че заповед за защита може да бъде издадена и при липсата на каквито и да било други доказателства, но при наличие на такава декларация. В случая обаче съдът такава декларация по делото не е представена, същевременно липсват други доказателства, които доказват извършването на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на посочената дата. Ангажираните от молителката гласни доказателства – показанията на св. Руменова , по-скоро установяват отношенията между страните и биха били доказателство във висящото бракоразводно дело между тях, но не доказват твърдения акт на домашно насилие, тъй кат свидетелката не е очевидец на случилото се на посочената дата. След като нейните показания не само не съдържат конкретика, но и са изградени изцяло на казаното от молителката, а и след като не се подкрепят от никое друго доказателство, то и твърденията на молителката за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника се явяват недоказани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не само не се доказа с показанията на св. Руменова твърдяното домашно насилие спрямо молителката от ответника – психическо насилие, но и с ангажираните от ответника доказателства се установи, че малко след датата 19.12.2025г. страните са заминали заедно в чужбина, което кореспондира и с показанията на св. Руменова, а не на последно място и самата молителка в отговора на исковата молба по образуваното бракоразводно дело по молба на Б., взема становище, че брака им не се явява дълбоко и непоправимо разстроен. Молителката, в чиято тежест е да докаже твърдяното домашно насилие, не ангажира безспорни доказателства за тези свои твърдения. При това положение съдът следва да приеме за недоказано по делото извършването на домашно насилие на конкретната дата и от конкретното лице, сочени от молителката. Предвид гореизложеното, молбата като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а издадената заповед за незабавна защита – отменена. При този изход на делото, молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС С. държавна такса в размер на 12,78 евро, както и 2,56 евро, в случай на издаване на изпълнителен лист. Право на разноски има ответника, който своевременно е направил искане за присъждането им. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие – л. 23, в който са посочени размерът на уговореното адвокатско възнаграждение и начинът на плащането му – в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора е удостоверено плащане в брой, същият има характер и на разписка за извършеното плащане. Поради това са налице предпоставките за присъждане на направените разноски, като в тежест на насрещната страна следва да се възложи сумата от 500 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът