Решение № 547 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 102/2024 г.

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е. Ф.“ ЕАД, [ЕИК], чрез пълномощник адвокат С. И. от САК, против Решение № 214/06.12.2023 г. по АНД № 20232330200450/2023 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е изменено Наказателно постановление № ••-••••••• от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ и чл. 53 от ЗАНН на „Е. Ф.“ ЕАД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 5 000 лева на 1 500 лева. Със същото решение в тежест на оспорващото дружество са възложени и разноски в размер на 80 лева. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона поради неправилното му приложение, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Нарушението на закона се обосновава с твърдение, че нe е налице изпълнителното деяние на твърдяното в наказателното постановление административно нарушение, изразяващо се в липса на подходящи мерки за минимизирането на рисковете, тъй като не е налице използване на работно оборудване, опасността от което не може напълно да се отстрани. Сочи се в тази връзка, че при осъществена от Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол проверка не е изследвана и изяснена технологията на работния процес при използването на кристализатора, нито неговите правила; това не е сторено и в хода на първоинстанционното съдебно производство поради отхвърлените от съда доказателствени искания на жалбоподателя. Твърди се, че ако технологията е била изследвана и доказателствата - събрани, би се констатирало, че при отдалечаване на количката от отвора на въртящата се част на кристализатора съдържанието на последния щеше да пада в голямата си част извън количката и да изстива, което би го направило негодно за по-нататъшна преработка, както и че районният съд не е съобразил, че близостта между количката и въртящата се част на кристализатора е била технологична необходимост, която не е можела да се избегне. Сочи се също, че неправилно ЯРС не е взел предвид, че в случая работодателят не е можел напълно да елиминира тази опасност, като отдалечи количката от въртящата се част на кристализатора, съответно е имал задължението да минимизира тази опасност съгласно чл. 165, ал. З от Наредба № 7/1999 г., което задължение той е изпълнил. С цел минимизиране на неизбежните производствени рискове, касаторът е приел на основание на чл. 181 от КТ Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието, в сила от 01.03.2019 г., Правила за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, Инструкция по техника на безопасност за периодичен инструктаж на работещите в цех „Влакна“ - участък „Предене“ и Инструкция за безопасна и безаварийна работа с вакуум-сушилня VC 356 (вакуум-сушилня VC ••• е техническото наименование на кристализатора), чието предназначение е било да въведат съответни правила за безопасност и тези правила да бъдат доведени до знанието на всички лица, намиращи се в работните помещения. Също така минимизирането на риска е осъществено, като е осигурен надлежен инструктаж на служителите и на обучаемите, включително чрез запознаването им с приетите вътрешни актове на предприятието. В този смисъл се твърди, че липсва нарушение на сочената в наказателното постановление норма. Твърди се също, че „Е. Ф.“ ЕАД не е работодател на пострадалото лице Р. Р. по смисъла на нормативната уредба – това лице било служител на „Б. Б.“ ЕООД, тъй като към 27.09.2022 г. същото е имало действащо трудово правоотношение в Република България именно с това дружество; въпросното лице било изпратено на територията на предприятието на „Е. Ф.“ ЕАД заедно с още дванадесет служители за обучение съобразно сключения между двете посочени дружества договор от 15.07.2022 г. В този смисъл се твърди неправилно приложение на § 1, т. 1 от ДР на КТ. На следващо място се излагат твърдения, че не е доказана обществената опасност на вмененото административно нарушение (твърди се, че настъпилият инцидент с летален край е вследствие на неправомерните действия от страна на починалото лице и другият служител на длъжност „чистач“), както и на произтеклите от него вредоносни последици. Наличието на постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдебно решение се обосновава с твърдения, че на жалбоподателя не са представени описаните в наказателното постановление и послужили за съставянето на акта за установяване на административното нарушение писмени доказателства, в хода на проверката не са събрани и обсъдени относимите доказателства и не са установени релевантните обстоятелства. В тази връзка се твърди нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, и по-конкретно - нарушено право на защита, рефлектирало и върху съдебното решение, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид така допуснатите от административнонаказващия орган нарушения. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава и с това, че в диспозитива на наказателното постановление липсва посочване на конкретно нормативно основание за налагане на административното наказание, както и с обстоятелството за отхвърлени доказателствени искания на жалбоподателя от страна на районния съд, което според твърденията в жалбата съставлява нарушение на правото на защита, разписано в чл. 15, ал. 2 от НПК, и на залегналия в чл. 13, ал. 1 от НПК принцип за разкриване на обективната истина. По изложените съображения се иска цялостната отмяна на решението на Районен съд - Ямбол и решаването му по същество с постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено наказателното постановление поради противоречие със закона и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат С. И. от САК, редовно упълномощен. Касационната жалба се поддържа на посочените в нея основания. Излагат се доводи за това, че в хода на производството пред първата инстанция е категорично доказано, че дружеството - жалбоподател не е работодател на пострадалото лице Р. Р. и в този смисъл не би могла да се ангажира отговорността на „Е. Ф.“ ЕАД. Досежно нарушенията на съдопроизводствените правила се акцентира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано. Твърди се, че с недопускането до разпит на свидетели и неуважаване назначаването на експертиза съдът не е установил спецификата на производствения процес. Иска се цялостната отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция с даване на указания за събирането на доказателствата и приложението на материалния и процесуалния закон. Не се претендират разноски по делото. Ответникът по касацията - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулта Р. Д., редовно упълномощена, която оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на застъпената теза, доразвити в представени по делото писмени бележки. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление и решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира решението на Районен съд - Ямбол за правилно и законосъобразно, като сочи, че при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил по същество обжалваното наказателно ппостановление, изменяйки го законосъобразно в частта на наложената санкция, поради което иска касационната инстанция да остави жалбата без уважение. Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С Решение № 214/06.12.2023 г. по АНД № 20232330200450/2023 г. на Районен съд – Ямбол е изменено НП № ••-••••••• от 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ и чл. 53 от ЗАНН на „Е. Ф.“ ЕАД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., като е намален размерът на наложената „имуществена санкция“ от 5 000 лева на 1 500 лева. Със същото решение в тежест на оспорващото дружество са възложени и разноски в размер на 80 лева. От фактическа страна съдът е установил, че при извършена на 27.09.2022 г. във времето от 09: 25 часа до 14: 00 часа проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол с обект на контрол „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, намиращ се в [населено място], местност „Ч.м.“ по повод настъпил инцидент с непалския гражданин Р. Р. в цех „Влакна“, участък „Предене“, на работно място „Кристализация“ до кристализатор № 4, намиращ се на трети етаж в завода, проверяващите констатирали, че „Е. Ф.“ ЕАД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал в експлоатация работното оборудване (количка за изпразване на кристализатор), която се движи по релсов път да е в близост до движещи се части (барабан на кристализатор), което създавало риск от злополуки за работещите, с което е нарушил разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Районният съд приел от процесуална страна, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на постановлението на процесуално основание. Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя в тази насока, като е прието, че проверката е извършена при спазване на нормативните изисквания на закона; в АУАН точно и ясно е посочено кога, къде, как и кой е извършил административното нарушение, при какви обстоятелства и кои норми са нарушени и по кои санкционни норми жалбоподателят е наказан, като съдът се е позовал на приобщените писмени доказателства; жалбоподателят е бил надлежно уведомен да се яви за съставяне на АУАН, след което актът е съставен в негово отсъствие, като наказващият орган не е бил длъжен по закон да уведомява отново юридическото лице за съставяне на акта; при проверката са събрани всички относими доказателства, касаещи настъпилия инцидент, като и в АУАН, и в НП са посочени точно нарушените от жалбоподателя материални разпоредби, както и санкционните норми. Решението си ЯРС е мотивирал със събраните гласни и писмени доказателства, въз основа на които е установил фактическата обстановка и приел за правилно приложен процесуалния и материалния закон. Съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 275, ал.1 от КТ, вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г. Решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано, като касационният състав намира за основателни доводите на касатора за процесуални действия на съда при разглеждане на делото, дали предимство на административнонаказващия орган, съответно – ограничили правото на защита на „Е. Ф.“ ЕАД в нарушение на принципите по чл.12, чл.13 и чл.15 от НПК - за състезателност, обективност и право на защита. Наказващият орган е дефинирал извършеното нарушение като неспазване на изискване, визирано в подзаконов акт – чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. По силата на тази разпоредба е въведено задължение за работодателя при използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, да вземе подходящи мерки за минимизиране на рисковете. По делото не са събрани никакви доказателства относно естеството на производствената дейност и свързаните с нея рискове, които не могат да бъдат изцяло отстранени; не са събрани доказателства и относно взетите от работодателя мерки за намаляване риска за работниците от използването на съоръжението. Неизяснен е останал въпросът относно технологията на работния процес при използването на кристализатора и съответните правила, както и обстоятелството дали близостта между количката и въртящата се част на кристализатора е обусловена именно от технологията на работа на съоръжението в цялост, могъл ли е работодателят в този случай да елиминира опасността напълно, отдалечавайки количката от въртящата се част на кристализатора. В тази връзка районният съд е извършил процесуално нарушение, като е обосновал решението си само с констатациите в акта за нарушение и със свидетелските показания на проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, които изрично са заявили, че нямат технически познания. Същевременно съдът не е уважил доказателствените искания на жалбоподателя за допускане до разпит на свидетели, които да дадат показания за естеството на производствените процеси и че са предприети съответни действия по минимизиране на произтичащите от дейността на предприятието рискове, относно провежданите инструктажи на персонала на „Е. Ф.“ ЕАД, както и за проведените инструктажи на обучаемите лица. Не е уважено и доказателственото искане на жалбоподателя да бъде назначена инженерно - технологична експертиза, която да се запознае с технологичните процеси и техническата документация за кристализатор № 4 и да даде отговор на въпроси, свързани с характера на работното оборудване и съществуващите опасности при неговата експлоатация; необходима ли е количката за изпразване на кристализаторите за технологичния процес и на какво отстояние от тях преминава тя, необходимо ли е предвиждане на по-голямо отстояние, без да се смущава технологичният процес. Това препятства възможността за защита на наказаното лице да ангажира доказателства, чрез които да обори констатациите за нарушение, респ. съдът да осъществи контрол по същество. В този смисъл изводът на районния съд, че са налице обстоятелства, обуславящи налагането на по-ниска по размер санкция от определената с процесното НП (липса на други нарушения на трудовото законодателство), въз основа на което е изменил санкционния акт чрез налагане на наказание в по-нисък размер, се явява необоснован, доколкото при допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсва яснота относно съставомерността на вмененото нарушение, квалифицирано като такова по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г., и за неговото авторство. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че при разглеждане на делото Районен съд - Ямбол е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал всички допустими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, каквото задължение съдът има съобразно правилото на чл. 13 от НПК. Съдебният акт е необоснован, като постановен при непълнота на доказателствата, поради което следва да бъде отменен, съответно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да събере доказателства относно естеството на производствената дейност и свързаните с нея рискове, които не могат да бъдат изцяло отстранени; относно взетите от работодателя мерки за намаляване риска за работниците от използването на съоръжението в пълнота; относно технологията на работния процес при използването на кристализатора и съответните правила, както и досежно обстоятелството дали близостта между количката и въртящата се част на кристализатора е обусловена именно от технологията на работа на съоръжението в цялост, налице ли е възможност за пълно елиминиране на опасността чрез отдалечаване на количката от въртящата се част на кристализатора. Съдът следва да изиска цялата налична техническа документация за съоръжението, която се съхранява в „Е. Ф.“ ЕАД, да даде указания до жалбоподателя да представи доказателства за проведени инструктажи на заетия персонал, който работи със съоръжението, да допусне до разпит посочени от жалбоподателя служители, които са отговорни за технологичния процес на работа. Ако за анализ на събраните доказателства прецени, че е необходима техническа преценка, която изисква специални знания от областта на машинното инженерство, съдът следва да допусне съдебна инженерно-техническа експертиза. С оглед изхода на спора и предвид изрично заявеното в касационната жалба, че разноски не се претендират, такива не следва да се присъждат в полза на касатора, а претенцията на ответна страна за разноски се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ЯАС, първи касационен състав